Р е ш е н и е
№ 797 / 18.12.2023г.
гр. Пазарджик
в името на народа
Административен съд – Пазарджик, V състав, в открито
заседание на двадесет и девети ноември две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
Председател:
Георги Видев
при
секретаря Радослава Манова, като разгледа докладваното от съдия Видев
административно дело № 508 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делото е
образувано по жалба на А.Д. *** против Заповед за прилагане на ПАМ №
23-1006-000134 от 10.05.2023 г., издадена от младши автоконтрольор в Сектор
„Пътна полиция“ – Пазарджик при ОД на МВР – Пазарджик, с която на
жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка
по чл. 171 т.1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата – временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността но
не повече от 18 месеца.
Жалбоподателят – А.Д.Т. – прави искане за отмяна на
обжалваната заповед, като незаконосъобразна. Излага съображения за
недоказаността и незаконосъобразността на оспорения административен акт.
Поддържа жалбата и чрез процесуалния си представител в проведените съдебни
заседания. Жалбоподателят претендира присъждане на разноски, съобразно
представен списък.
Ответникът по оспорването – младши автоконтрольор в
Сектор „Пътна полиция“ – Пазарджик при ОД на МВР – Пазарджик – не се явява и не
се представлява в проведените съдебни заседания. Оспорва жалбата в писмена защита,
подадена от процесуалния му представител преди проведените съдебни заседания.
На свой ред претендира присъждане на разноски и възразява за прекомерност на
насрещната претенция.
Съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена
в законоустановения срок от лице, засегнато от разпореденото с нея, а именно, водач
на МПС, на когото временно е отнето свидетелството за правоуправление на МПС, тъй
като му е вменено нарушението – управление на МПС след употреба на наркотични
вещества.
Разгледана по същество жалбата е основателна:
По делото безспорно се установи, че на 10.05.2023 г.
при рутинна проверка в гр. Пазарджик, на ул. „Александър Стамболийски“
управляваният от жалбоподателя лек автомобил е бил спрян за проверка от
полицейски служители. Извършена му е била проба за употреба на наркотични
вещества с техническо средство Дрегер Drug test,
която е отчела положителен резултат за наличие на наркотика кокаин. На водача е
съставен АУАН и му е издаден талон за медицинско изследване за вземане на
кръвна проба. Междувременно е издадена и обжалваната заповед за налагане на
принудителна административна мярка. В дадения му срок жалбоподателят се е явил
в определеното му лечебно заведение, където е дал кръвна проба. Същата е
изследвана във Военномедицинска академия, като в резултат на това, на
24.10.2023 г. е изготвена съдебна химикотоксикологична /токсикохимична/
експертиза. Заключението на същата е, че в кръвната проба на жалбоподателя
липсват наркотични вещества. Експеризата е извършила изследване и на проба
урина, дадена от жалбоподателя, като последната е показала присъствие на
кокаин, диклофенак и метамизол.
Изложената по-горе фактическа обстановка е безспорна,
а спорът се изразява в правната ѝ интерпретация.
Относимите разпоредби, отнасящи се до установяване
употребата на наркотици от водачите на МПС, като предпоставка за налагане на
принудителна мярка са чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2, чл. 171, т. 1, буква б)
(посочени като правни основания за издаване на обжалваната заповед), както и
чл. 174, ал. 4 и 5 от Закона за движение по пътищата и чл. 23, ал. 1 от Наредба
№ 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Посочените норми предвиждат
следното:
Чл. 5. (3) На водача на пътно превозно средство е
забранено:
1. да управлява пътно превозно средство … след
употреба на наркотични вещества или техни аналози;
Чл. 171. За осигуряване на безопасността на движението
по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки:
1.временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач:
б) който управлява моторно превозно средство … след
употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест … – до решаване на
въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на
изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда
на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи;
Чл. 174. (4) Редът, по който се установява
концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства,
трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на
вътрешните работи и министъра на правосъдието.
(5) По реда на наредбата по ал. 4 се установява и
концентрацията на алкохол в кръвта на участниците в пътнотранспортни
произшествия и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Чл. 23. (1) При химико-токсикологичното лабораторно
изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози
се анализират предоставените проби урина и кръв. Употребата се доказва чрез
резултата от изследването на кръвната проба. При липса на проба урина
изследването се извършва само с пробата кръв.
При съотнасяне на цитираните правни разпоредби с
установената по делото фактическа обстановка се установява липсата на извършено
от жалбоподателя нарушение и от там – незаконосъобразността на наложената
принудителна мярка:
Действително, направената в момента и на мястото на
проверката проба с техническо средство е показала наличието на кокаин в тялото
на жалбоподателя. Същият резултат е отчела и извършената медицинска експертиза
на урината на жалбоподателя. Но в противовес на тях, официалната медицинска
експертиза на дадената от жалбоподателя кръвна проба е отчела липсата на
наркотични вещества в кръвта му. При това положение и доколкото меродавно е
кръвното изследване, съгласно цитираните по-горе изречение 2 на чл. 171, т. 1,
буква б) от ЗДвП и изречение 2 на чл. 23, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г.
за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, следва да се приеме, че
административният орган не е доказал по несъмнен начин, че жалбоподателят
действително е управлявал МПС след употреба на наркотици. Затова не са налице
предпоставките за издаване на обжалваната заповед за налагане на ПАМ, т.е. тя е
издадена в противоречие с относимите материалноправни разпредби.
Предвид гореизложеното оспореният административен акт
следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
С оглед изхода на делото е основателна претенцията на
жалбоподателя за присъждане на разноски. Следва да му бъдат присъдени 10 лв.,
платена държавна такса и 500 лв., платено адвокатско възнаграждение. Посоченото
възнаграждение е под минималното, предвидено в закона, поради което е
неоснователно искането за намаляването му.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
Отменя Заповед за прилагане на ПАМ № 23-1006-000134 от
10.05.2023 г., издадена от младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ –
Пазарджик при ОД на МВР – Пазарджик, с която на А.Д. *** е наложена принудителна административна мярка
по чл. 171 т.1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата – временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността но
не повече от 18 месеца.
Осъжда Областна дирекция на Министерството на
вътрешните работи – Пазарджик да заплати на А.Д. *** разноски по делото в
размер на 510 лв. /петстотин и десет лева/.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: (П)