№ 203
гр. Добрич, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Данчо Й. Димитров
при участието на секретаря Илияна Ст. Г.ева
като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно
наказателно дело № 20243230200498 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С. Т. П., ЕГН **********, с постоянен адрес:
****, срещу наказателно постановление № НП-ПБЗН-ДЧ1-3/08.04.2024 г., с
което на С. Т. П., ЕГН **********, с адрес: ****, за нарушение по чл. 140, т. 2
от ЗМВР във вр. с чл. 16, ал. 1 от Наредба № 8121з-647 от 01 октомври 2014
г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на
обектите, на основание чл. 265, ал. 1 от ЗМВР, е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 200 (двеста) лева.
От съдържанието на жалбата може да се изведе, че се оспорва
вмененото на жалбоподателя нарушение, като се иска отмяна на
наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят лично поддържа жалбата си.
Наказващият орган – Началника на РСПБЗН счита жалбата за
неоснователна, а наказателното постановление – за правилно и
законосъобразно.
Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните
доказателства намира за установено следното:
1
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен
срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът
подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт,
какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:
В процесния случай административнонаказателното производство е
започнало с акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
АУАН-ПБЗН-ДЧ1-03-01/28.03.2024 г. (л. 14 от делото). АУАН е съставен в
законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице в присъствие
на нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел,
надлежно е връчен на нарушителя и съдържа необходимите реквизити по чл.
42 от ЗАНН. При съставянето на акта нарушителят е бил запознат с правото
си на обяснения и възражения, като е изписал: „Нямам възражения“ (цитат).
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е депозирал писмени
възражения по акта. Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието
само на един свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от
ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите,
посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за
същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали
нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило
правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в
акта не води до тази хипотеза, като е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2
от ЗАНН, съгласно която наказателното постановление се издава и когато е
допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата
вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че
въпросът, дали наказателното постановление е законосъобразно издадено,
трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения
при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка
чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е
известен.
Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното
наказателно постановление (НП). Същото е издадено в рамките на срока по
чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН
2
от компетентния административнонаказващ орган, съдържа необходимите
реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.
Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН и в
издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за
пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй като са
посочени всички елементи на състава, които са нарушени, както и на
обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. Посочени са и
съответните законни разпоредби, за които се твърди, че са нарушени, като
разминаване на фактическо и правно положение не съществува.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното нарушение и приложимия материален
закон съдът установи следното:
На 21.02.2024 г. свидетелят М. В. М. – **** на РСБПЗН - Добрич към
РДПБЗН - Добрич, извършила проверка на имот – дворно място с къща,
находящи се в град Добрич, ****. Проверката била инициирана по получен
сигнал от С.К.М. (жалба с вх. № 722600-19/13.02.2024 г. по описа на РСПБЗН
- Добрич - л. 11) за нарушаване на правилата и нормите за пожарна
безопасност на обект в експлоатация.
При проверката било констатирано, че С. Т. П. и С.К.М. са
съсобственици на недвижимия имот, като в свободната дворна площ на имота
(в двора и в непосредствена близост до къщата), С. Т. П. складира горими
отпадъци и други запалими материали.
За отстраняване на несъответствията с изискванията за противопожарна
безопасност, свидетелят М. В. М., на основание чл. 125, ал. 1, т. 4 от ЗМВР,
издала писмено Разпореждане № ПР-ПБЗН-ДЧ1-03-01/21.02.2024 г. (л. 12), с
което предписала: Да се осигури поддържане и почистване на свободната
дворна площ на имота от натрупани горими материали, създаващи
предпоставка за възникване на пожар и неблагоприятни вредни последици за
живота и здравето на живущите в имота, както и за самия имот, съгласно чл.
16, ал. 1 от Наредба № 8121з-647 от 1.10.2014 г. за правилата и нормите за
пожарна безопасност при експлоатация на обектите.
Изпълнението на предписанието, съдържащо се в разпореждането, било
възложено на С. Т. П., със срок на изпълнение - до 21.03.2024г., като П.
3
получил екземпляр от предписанието на 21.02.2024г., удостоверено
посредством подписа му.
След изтичане срока на предписанието, на 28.03.2024 г., свидетелите М.
В. М. и Г. К. Ф., и двамата инспектори при РСПБЗН - Добрич, извършили
проверка в недвижимия имот - дворно място с къща, находящи се в град
Добрич, ****, при която констатирали, че С. Т. П. продължава да складира
горими отпадъци в свободната дворна площ на недвижимия си имот
(съсобственост с друго лице), с което не е изпълнил предписано мероприятие,
дадено с Разпореждане № ПР-ПБЗН-ДЧ1-03-01/21.02.2024 г., със срок на
изпълнение 21.03.2024 г., т.е. не е изпълнил предписание на орган по пожарна
безопасност и защита на населението, издадено в кръга на правомощията му
по Закона за Министерство на вътрешните работи във вр. с чл. 16, ал. 1 от
Наредба № 8121з-647 от 01 октомври 2014 г. за правилата и нормите за
пожарна безопасност при експлоатация на обектите.
При така установената фактическа обстановка както актосъставителят,
така и наказващият орган приели, че С. Т. П. не е изпълнил писмено
разпореждане на орган по пожарна безопасност и защита на населението,
издадено в кръга на правомощията му по Закона за Министерство на
вътрешните работи, с което е осъществил състава на нарушение по чл. 140, т.
2 от ЗМВР във вр. с чл. 16, ал. 1 от Наредба № 8121з-647 от 01 октомври 2014
г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на
обектите.
За така описаното нарушение, на основание чл. 265, ал. 1 от ЗМВР, на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200
(двеста) лева.
В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа
обстановка от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението са
установени от свидетелите М. В. М. и Г. К. Ф., които пресъздават свои
непосредствени възприятия, придобити в хода на извършената от тях
проверка и чиито показания са последователни, логични и безпротиворечиви,
като липсва индиция за тяхната заинтересованост. Няма основания да не се
дава вяра на тези свидетели, нито да се счита, че техните показания не са
достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина, отчитайки, че
същите се подкрепят от приетото по делото писмено доказателство:
Разпореждане № ПР-ПБЗН-ДЧ1-03-01/21.02.2024 г.
При така установената фактическа обстановка, се налагат следните
4
правни изводи:
Административното нарушение, за което е ангажирана отговорността
на С. Т. П. се изразява в неизпълнение на разпореждане, дадено от контролен
орган в кръга на правомощията му. Същото е скрепено с относимата
административнонаказателна разпоредба – чл. 140, т. 2 от ЗМВР във вр. с чл.
16, ал. 1 от Наредба № 8121з-647 от 01 октомври 2014 г. за правилата и
нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите. Съгласно
разпоредбата на чл. 140, т. 2 от ЗМВР, за осигуряване на пожарната
безопасност и защитата при бедствия държавните органи, юридическите лица
и гражданите са длъжни да изпълняват издадените писмени разпореждания на
органите за пожарна безопасност и защита на населението. Съгласно
разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от Наредба № 8121з-647 от 1.10.2014 г. за
правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите,
свободната дворна площ на обектите се поддържа чиста от горими отпадъци,
суха растителност и други растителни отпадъци.
Безспорно по делото е, че обект на проверката е именно недвижим
имот-дворно място с къща, находящи се в град Добрич, ****, съсобственост
на С. Т. П.. Законът, в нормата на чл. 125, ал. 1, т. 4 регламентира
правомощията на органите по пожарна безопасност и защита на населението,
при упражняване на държавен противопожарен контрол, да издават писмени
разпореждания или уведомления за изпълнение на правилата за пожарна
безопасност до държавните органи, организации, юридически лица и
граждани, в които определят срокове за отстраняване на нарушенията.
Анализът на писмените доказателства обуславя извод за извършено
административно нарушение по чл. 140, т. 2 от ЗМВР във вр. с чл. 16, ал. 1 от
Наредба № 8121з-647 от 01 октомври 2014 г. за правилата и нормите за
пожарна безопасност при експлоатация на обектите.
В писменото разпореждане, съставено при извършената проверка на
обекта, на която е присъствал лично С. Т. П., е посочено законовото
основание за даване на предписанието, съдържащо се в разпореждането.
Напълно ясно е било за проверявания субект какво следва да изпълни, като в
самото разпореждане точно и недвусмислено е посочено какво е
нарушението, а именно, че същият складира горими отпадъци и други
запалими материали в двора и в непосредствена близост до къщата.
5
По своята правна същност писменото разпореждане, което е било
връчено на жалбоподателя, има белезите и характера на принудителна
административна мярка, която подлежи на самостоятелен контрол за
законосъобразност, което обстоятелство изрично е вписано в самото
разпореждане. По делото не се установи разпореждането да е било
обжалвано, поради което то е влязло в сила и подлежи на изпълнение.
Предмет на нарушението не са дадените задължителни указания, а тяхното
неизпълнение в срок, поради което настоящият състав не би могъл да се
произнесе по законосъобразността им. Неизпълнението на разпореждането е
юридически факт, пораждащ административнонаказателната отговорност на
неговия адресат. Констатацията от 25.03.2024 г., че разпореждането на
контролния орган не е изпълнено, правилно е обусловила издаването на
АУАН и НП – налице е административно нарушение под формата на
бездействие. Противоправното деяние законосъобразно е подведено под
санкционната норма на чл. 265, ал. 1 от ЗМВР, като наложеното
административно наказание глоба е в минимален размер и не подлежи на
преразглеждане от съда. В този смисъл безспорно доказано е твърдяното
нарушение в обективните и субективните предели, зададени като обвинение с
АУАН и НП.
Съдът намира, че нарушението не представлява маловажен случай по
следните съображения:
Съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, който се прилага на
основание чл. 11 от ЗАНН, маловажен случай е този, при който извършеното
престъпление (респективно нарушение) с оглед липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление (нарушение) от съответния вид. В
конкретния казус се касае до така нареченото в теорията „формално
нарушение”. Фактът на неизпълнение на разпореждането, осъществява
състава на съответното нарушение, поради което не е необходимо да има или
да няма вредни последици. В действителност липсват доказателства, че
жалбоподателят е извършил и други нарушения, за които да е бил
санкциониран по административен ред, поради което следва да се приеме, че
нарушението е първо по рода си. Изхождайки от това съображение обаче не
може да се говори, че се касае до по-ниска степен на обществена опасност,
6
налагаща приложението на чл. 28 от ЗАНН. При подобно тълкуване на
закона, всяко нарушение на съответния текст от ЗМВР и подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, респ. всяко първо нарушение при
формално осъществяване на деянието на която и да е императивна норма, би
следвало да е маловажен случай, което се явява превратно възприемане
идеята на законодателя за този вид деяния.
Ето защо и с оглед значимостта на охраняваните с нарушената
материално правна норма обществени отношения, свързани с осигуряване на
пожарната безопасност и защита на населението при експлоатация на
обектите, конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано по чл.
28 от ЗАНН.
С оглед изложеното, съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно и като такова следва да бъде изцяло потвърдено.
Въззиваемата страна не претендира направени по делото разноски.
Липсват и доказателства за сторени такива, поради което, независимо от
изхода на спора, разноски на въззиваемата страна не следва да се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 във вр. с ал. 1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № НП-ПБЗН-ДЧ1-
3/08.04.2024 г., с което на С. Т. П., ЕГН **********, с адрес: ****, за
нарушение по чл. 140, т. 2 от ЗМВР във вр. с чл. 16, ал. 1 от Наредба № 8121з-
647 от 01 октомври 2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност
при експлоатация на обектите, на основание чл. 265, ал. 1 от ЗМВР, е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 (двеста) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред Административен
съд Добрич в 14 - дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
7