РЕШЕНИЕ
№481
гр. Велико Търново, 21.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на пети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при
участието на секретаря п.и. и прокурора ……………., изслуша докладваното от СЪДИЯ
ЧЕМШИРОВ Адм. д. №91 по описа за 2018 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на К.Й.К. *** срещу
Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214
„Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони 2007 –
2013г. за кампания 2016г. с изх. №01-6500/100/09.01.2018г. на зам. изп.
директор на ДФ „Земеделие“. Жалбоподателката твърди, че оспорваният
административен акт противоречи на разпоредбите на Наредба №11/06.04.2009г. за условията и реда за кандидатстване по мярка
214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2007 – 2013г., издадена от МЗХ, тъй като посочените в
уведомителното писмо фактически основания не отговарят на обективната
действителност. Счита, че неправилно е определена в процентно съотношение площта, за
която има поет агроекологичен ангажимент за процесния период, спрямо одобрената
за подпомагане такава, съгласно
разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от Наредба №11/06.04.2009г. Допълнителни
съображения излага в писмена защита. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени оспорения акт с всички произтичащи от това последици. Претендира за присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата – зам. изпълнителният директор на ДФ “Земеделие”,
чрез процесуалния си представител по делото, оспорва подадената жалба като
неоснователна по съображения, изложени в писмена защита. Претендира за
присъждане на разноски, представляващи възнаграждение за .
Съдът, като съобрази становищата на страните и взе предвид събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
Уведомителното писмо с изх. №01-6500/100 от 09.01.2018г. е било връчено
на жалбоподателката на 26.01.2018г., което е видно от отбелязването в самия акт
на стр. 43 от делото. Жалбата срещу него е подадена до АС – В. Търново на 08.02.2018г.,
което се установява от пощенското клеймо върху плика, с който жалбата е
изпратена в съда, стр. 8 от делото. Спазен е срока по чл. 149, ал. 1 от АПК,
като жалбата е подадена от легитимирано да оспорва акта лице, при наличие на
правен интерес от оспорване.
С оспореното уведомително писмо
жалбоподателката е уведомена, че ще бъде прекратен поетият петгодишен
агроекологичен ангажимент по направление „Възстановяване и поддържане на
затревени площи с висока природна стойност/ВПС-1/“. Уведомлението за прекратяване
се оспорва като незаконосъобразно, постановено в противоречие
с приложимите нормативни разпоредби на Наредба №11/06.04.2009г., като липсват
според жалбоподателката основания да бъде прекратен ангажимента.
От приетите по делото с административната преписка писмени доказателства
се установява, че К.К. е подала заявление за подпомагане с УИН 04/270616/70355
от 15.04.2016г. по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за
развитие на селските райони 2007 – 2013г., като е била одоборена за участие по
направление „Възстановяване
и поддържане на затревени площи с висока природна стойност/ВПС-1/“, с поет
петгодишен ангажимент за извършване на дейности по това направление. С писмо
изх. №01-6500/9519/07.11.2016г./стр. 37 от делото/ изп. директор на ДФ
„Земеделие“ е уведомил К.К., че при извършените на основание чл. 65, ал.1 от Наредба №11 административни проверки е било установено, че процентът на
припокриване на площта от заявените от нея парцели, спрямо одобрените за участие
в направлението „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока
природна стойност/ВПС-1/“ е по малък от 90%. Дадена е възможност на
жалбоподателката да вземе становище и да сочи доказателства. На 02.12.2016г. К.К.
е депозирала възражение срещу направените в посоченото писмо констатации. С
писмо изх. №01-6500/9519/27.09.2017г. на основание чл. 26, ал. 1 от АПК
жалбоподателката е била уведомена, че е образувано административно производство
за издаване на акт за прекратяване на поетия агроекологичен ангажимент/стр. 117
от делото/. В отговор на това оспорващата е депозирала ново
възражение/наименовано „заявление“/ на 24.01.2017г., като е представила договор
за наем на пасища от 19.05.2012г., сключен между нея и кмета на с. Ореш, общ.
Свищов. На 08.11.2017г. до К.К. е било изпратено ново писмо, подписано от
ответника, с което са интерпретирани констатациите от извършените проверки,
нейните възражения и отново е дадена възможност за представяне на допълнителни
доказателства/стр. 128 от делото/. На 09.01.2018г. е било издадено обжалваното
в настоящото производство уведомително писмо, с което е бил прекратен поетия
агроекологичен ангажимент на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба №11.
Административният акт е мотивиран с неспазване на изискванията по чл. 24, ал. 2
от същата наредба.
Оспореният акт е издаден от Зам.
изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", действащ в
рамките на материалните предели на правомощията си, предоставени му от
изпълнителния директор, при делегиране на правомощия от изп. директор на фонда
/чл.
20а от ЗПЗП и съгласно Заповед №03-РД/715/27.06.2017г., стр. 13 от делото/,
т.е. издаден е от компетентен орган. Оспореното писмо е издадено в изискуемата
за редовността му от формална страна писмена форма, и съдържа императивно
предвидените с чл.
59, ал. 2 от АПК реквизити, вкл. фактическите и правни основания за издаването
му. В производството по издаването му не са допуснати съществени процесуални
нарушения като самостоятелни основания за отмяна – такива, при наличието на
които произнасянето по същество от административния орган би обективирало
различен правен резултат.
При започването на административното
производство по издаване на акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по
мярка 214 „Агроекологични плащания“, жалбоподателката е била уведомена с писмо
изх. №01-6500/9519 от 27.09.2017г. на зам.изпълнителния директор на ДФЗ, като
неколкократно й е била давана възможност да направи възражение по констатациите
в уведомлението и да сочи доказателства в своя полза, от което тя се е
възползвала.
Административният орган от правна страна е
обосновал решението си с разпоредбите на чл.
18, ал. 3, т. 3, вр. с чл.
24, ал. 1 и ал.
2 от Наредба №11/06.04.2009г. на МЗХ, а от фактическа е посочил, че
процентът на намаляване на заявените площи спрямо първоначално одобрените
е над 10%, т.е. над нормативно
определения размер, позволяващ продължаване на агроекологичния ангажимент.
Съдът намира за неоснователно основаното
възражение на жалбоподателката за неправилно определяне размера на площта на
пресичане на заявените от нея парцели с тези, които са одобрени/реферирани по
избраното направление „Възстановяване
и поддържане на затревени площи с висока природна стойност/ВПС-1/“. Като
процентно съотношение това пресичане е посочено като 89,99%. Според
жалбоподателката това съотношение е неправилно и неясно изчислено, като при
извършване на математическото действие на закръгляване на числата неправилно е
определен процент, който да е по-малък от 90.
По делото е допусната съдебно-техническа
експертиза, при която е имало за задача да провери как е установена площта на
пресичане/припокриване на площите, заявени от жалбоподателката с тези, одобрени
за подпомагане, като и как е извършено математическото изчисление на това
съотношение. От заключението на СТЕ се
установява, че с възможностите на използвания програмен продукт за обработка на
информацията в ДФЗ-РА при одобрени парцели от 145,33ха, заявени за текущата
кампания 131,06 ха и площта на тяхното географско пресичане от 131,05 ха,
процентното съотношение между одобрените за кампанията и заявените от
жалбоподателката е равно на 89,99%. Математическото изчисление на
припокриването става със заложен в ИСАК алгоритъм, като няма друга алтернативна
програма или способ, а изчисленията не може да се извършат ръчно. Според при
различен подход на закръгляване на числото, което се получава като процентно
съотношение – 89,98832658 се получават различни числа, като само ако се
загръглява до цяло число резултатът би бил 90. Заключението на експертизата не
е оспорено отстраните и се кредитира от съда.
Следователно съдът приема, че правилно,
въз основа на събраните доказателства е бил установен размерът на заявената от
жалбоподателката площ и процентното съотношение на тази площ спрямо одобрената
за подпомагане по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна
стойност/ВПС-1/“. Няма нормативно въведено изискване полученото процентно
съотношение като цифрова величина да се закръглява към цяло число и то при
вземане на приближение с недостиг. Нормативно въведеното изискване в чл. 24,
ал. 3 от Наредба №11 е площта да покрива поне 90 % от одобрената площ, което означава не по-малко
от 90%, а не се изискват специални знания за да се прецени, че числото 89,99 е
по малко от 90.
Не води до друг извод и посоченото в
заключението на СТЕ наличие на техническа грешка при посочване на общия размер
на площта, която е одобрена за подпомагане/колона №2 от таблицата, Приложение
№1 към уведомителното писмо, стр. 41 от делото/. Общата площ на
референтните/одобрени парцели за подпомагане е равна на 145,63
ха/11,87+13,58+1,74+5,15+17,55+28,38+67,36/, а не 145,33 ха, което е
коментирано в заключението на СТЕ/стр. 88 от делото/. При направените коректно
изчисления и спорен експертизата, процентът на пресичане е равен на получения в
акта резултат от 89,99. Следователно при коректно направени изчисления, а
размерът на съответните одобрени площи за подпомагане, посочен в колона №2 на Приложение
№1 не е спорен, то правилно е изведена като цифрова величина стойността на
процента на пресичане от 89,99.
При издаването на оспорения акт е приложен
правилно и материалният закон.
Съгласно разпоредбата на чл.
24, ал. 1 от Наредба №11/06.04.2009г.
агроекологичните
дейности или направления по чл. 2, ал. 1,
т. 1, буква "а", т. 2, 3, 4 се извършват върху едни и същи площи за
едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане
на агроекологичното задължение. Според алинея втора от цитираната норма, одобрената
площ за извършване на агроекологични дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т. 1, буква "а", т. 2, 3,
4 може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от
площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която
има поет агроекологичен ангажимент. На последно място в чл.
18, ал. 3, т. 3 от Наредба №11/06.04.2009г. е визирано, че Държавен фонд
"Земеделие" да агроекологичния
ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по
съответното направление съобразно разпоредбите на ал. 4, когато не са спазили
изискванията на чл. 24, ал. 2.
Съображенията
на административния орган за издаване на процесния административен акт са, че
не е спазено изискването одобрената площ за извършване на агроекологични
дейности или направления да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка
година поне 90 % от площта по направление се припокрива географски с площта, за
която има поет агроекологичен ангажимент, докато в случая процента на
припокриване на площта от пресичане на заявените през текущата кампания парцели
спрямо одобрените за участие в мярката е 89,99 %, което от правна страна е
нарушение на нормата на чл.
24, ал. 2 от Наредба №11/06.04.2009г. Както вече беше коментирано по-горе
от фактическа страна в уведомителното писмо се посочва, че при извършени
административни проверки, включващи автоматично географско сравнение на
одобрените/референтните парцели по мярка 214 и тези, които са заявени по
направлението през текущата кампания в Интегрираната система за администриране
и контрол е констатирано 89,99 % припокриване на площта от пресичане на
заявените през текущата кампания парцели спрямо одобрените за участие по
направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока
природна стойност". Несъответствието е описано в приложената към писмото
таблица.
Разпоредбата на чл.
24, ал. 2 от Наредба № 11/2009 г. въвежда едно обективно изискване за
припокриване на референтните със заявените площи за съответната текуща кампания
в определен размер, а именно минимум 90 %. Неизпълнението на това изискване е
въведено от разпоредбата на чл.
18, ал. 3, т. 3 от Наредба №11/2009г. като основание за прекратяване на
агроекологичния ангажимент, като е ирелевантна причината, поради която е
допуснато несъответствието.
Целта на
подпомагането на земеделските производители по мярка 214 "Аагроекологини
плащания" е за извършване на агроекологични дейности или направления по чл.
2, ал. 1, т. 1, буква "а", т. 2, 3,
4
от Наредба № 11/06.04.2009 г., сред които е и възстановяването и
поддържането на затревени площи с висока природна стойност. Тези дейности са
обвързани с конкретни земеделски площи, които следва да бъдат повлияни от
извършваните агроекологични дейности и именно по тази причина поетите
агроекологични ангажименти по мярка 214 следва да се реализират изцяло върху
тези площи, за които са поети ангажиментите. По тази причина нормативно е
предвидена възможност за минимално отклонение от точното местоположение на
площите. При установено над 10% намаление на одобрената площ за изпълнение на
агроекологични дейности или направления, не е спазено изискването по чл.
24, ал. 2 от Наредба №11/06.04.2009г., а това съгласно чл. 18, ал. 3, т. 3
от същата наредба е основание ДФЗ да прекрати агроекологичния ангажимент. След
като е безспорно доказано, че от страна на подпомаганото лице това условие не е
спазено, правилно административният орган е приложил последната разпоредбата с
прекратяване на агроекологичния ангажимент.
Поради това не е налице и противоречие на оспорвания
административен акт с целта на закона.
По изложените съображения жалбата се явява
неоснователна и направеното с нея оспорване следва да бъде отхвърлено.
При този изход на спора с оглед
направеното искане отстрана на ответника за присъждане на разноски за
производството, съдът следва да осъди жалбоподателката да му заплати такива
представляващи възнаграждение за на
основание чл. 143, ал. 4 от АПК в размер от 100 лв., изчислен съгласно чл. 24 от Наредбата за правната помощ, приложима на
основание препращащите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 144 от АПК.
Водим от горното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването, извършено с жалбата на К.Й.К. *** срещу Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен
ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на
селските райони 2007 – 2013г. за кампания 2016г. с изх. №01-6500/100/09.01.2018г.
на зам. изп. директор на ДФ „Земеделие“.
ОСЪЖДА К.Й.К.
***, ЕГН ********** да заплати на ДФ „Земеделие“ разноски по делото в размер 100/сто/ на лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд
на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: