Р Е Ш Е Н И Е
№
260142 / 25.08.2020 г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII с-в, в публично
заседание на единадесети август две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: И.С.
при секретар В.М.
като разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 18862 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по постъпила
искова молба от П.Г.П., с която срещу „Е.П.“ АД, е предявен иск с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК, с искане да бъде признато за установено между страните, че ищецът не
дължи на ответника сумата от 1 727,10 лв. по Фактура с № ***, издадена на *** г.,
за обект на потребление, находящ се на адрес: с. ***, представляваща корекция
на сметка за ел. енергия за периода от *** г. до *** г., по клиентски номер: ***,
абонатен № ***. След постановяване на Определение 15460/25.11.2015 г., на осн. чл. 213 ГПК, предмет на производството е и предявен от
П.Г.П. против „Е.П.“ АД, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, с искане
да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи на
дружеството сумата от 2 973,60 лв. по Фактура с № ***, издадена на *** г., за
обект на потребление, находящ се на адрес: с.***, представляваща корекция на
сметка за ел. енергия за периода от *** г. до *** г., по клиентски номер: ***,
абонатен № ***. Общата претенция е в размер на 4 700,70 лв.
Ищецът твърди, че е страна по договор с „Е.П."
АД за пренос, доставка и потребление на електрическа енергия, с адрес на
потребление: с. ***, с клиентски № *** и абонатен № ***. Заявява, че на *** г.,
при проверка в деловодството на ответника, е узнал, че от него се претендира
сума в общ размер на 4 700,70 лв. по издадена фактура с № *** от *** г. за
посочения обект за периода от *** г. до *** г., представляваща служебно
начислена корекция на сметка. Заявява, че е депозирал възражение до дружеството-ответник,
с което е оспорил дължимостта на сумите по фактурата, но не е получил отговор.
Оспорва дължимостта на претендираните от ответника суми, обективирани в
процесната фактура. Счита, че ответникът претендира заплащане на непредоставен
достъп, непренесена и недоставена стока, респективно неполучена и непотребена
от него такава, включително и в сочените периоди и размер, както и че не е
налице законово или договорно основание, въз основа на което да се претендират
вземанията. Твърди, че не е спазена процедурата по извършване на проверката,
като оспорва основателността на корекцията. Оспорва изцяло издадения по време
на проверката констативен протокол и счита, че същият няма достоверна дата,
като отрича начисленото количество ел. енергия да е доставено от ответната
страна и реално потребено от ищеца. Изтъква, че не е установено виновно
поведение от страна на потребителя, при което коригирането на сметките е в
разрез с разпоредбата на чл. 81, ал. 1 ЗЗД. Счита за нищожни и/или
незаконосъобразни ОУДПЕЕ, на които се позовава ответното дружество. Намира, че
е в тежест на ответника да докаже наличието на осъществен достъп на ищеца до
елементите на свързване на СТИ в обекта, за да се ангажира отговорността му,
като при липса на данни в тази насока не може да се презюмира
виновно поведение на потребителя. Счита за недопустимо, без да е доказана вина
на абоната, изразяваща се в препятстване на правилното отчитане, да се ангажира
неговата отговорност чрез едностранна корекция в сметките му за минал период,
както и че за ответното дружество не съществува потестативното право да внесе
едностранна промяна в съдържанието на договорното правоотношение между
страните, без съгласието на потребителя, като при липса на доказано виновно
поведение на абоната и без да е доказано реално потребление, е начислило и иска
заплащане на процесната сума. Заявява, че в действащата законова уредба не е
предвиден ред и условия за коригиране на сметките на потребителите, като всички
действия извършени от ответното дружество са в нарушение на нормативната
уредба, без законово основание и при произволно определяне размера на исковата
сума. Намира, че към датата на проверката са липсвали правила и ред за
извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на
СТИ, въз основа на които да бъдат приложени корекционните процедури по
неотменените разпоредби на ПИКЕЕ /чл. 48 - чл. 51/, както и че липсващата
нормативна уредба не може да бъде заместена по пътя на аналогията. Съобразно
изложеното ищецът моли съда да признае за установено, че не дължи на ответното
дружество сумата от 1 727,10лв., както и сумата от 2 973,60лв., обективирани в
процесната фактура, като претендира и заплащането на направените по делото
разноски. В съдебно заседание поддържа исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор
на исковата молба от ответника „Е.П.” АД, в който предявените искове се
оспорват като неоснователни. Поддържа се, че е налице правно основание за
възникване на вземането на ответното дружество за потребена електроенергия,
както и че процесната сума представлява цената на реално доставена и потребена
от абоната електрическа енергия. Дружеството не оспорва, че между страните е
налице облигационно правоотношение по договор за доставка на ел. енергия.
Потвърждава обстоятелството, че е извършена проверка на изправността на
средството за търговско измерване, както и че резултатът от проверката е
обективиран в съответен констативен протокол. Сочи, че на 06.11.2018 г. е
извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на ищеца от
служители на „Е.С.“ АД, в присъствието на двама свидетели, като изтъква, че
последното няма вменено нормативно задължение предварително да известява
потребителите за проверките, които извършва, тъй като подобно предизвестяване
би обезсмислило усилията по предотвратяване на неправомерните въздействия върху
измервателните системи и средствата за
търговско измерване. В отговора се излага, че „Е.С." АД е дружество с
основен предмет на дейност експлоатация и управление на електроразпределителна
мрежа, чрез която извършва пренос и разпределение на електрическа енергия на
обособена територия, при наличие на валидна лицензия за това № *** г., издадена
от ДКЕВР. Твърди се, че дружеството е оператор на разпределителна мрежа по
смисъла на § 1, т. 346, б. "а" от ДР на ЗЕ и собственик на средствата
за търговско измерване според чл. 116, ал. 6 от ЗЕ и има право да извършва
технически проверки на място на измервателната система и на средствата за
търговско измерване. Твърди се, че на средствата за търговско измерване се
извършват първоначална и последващи проверки по реда на Закона за измерванията
и нормативните актове към него. Заявява се, че дружеството следи за
техническото състояние на измервателните уреди, като резултат на такава
проверка е и констатираното несъответствие при отчитането на потреблението на
електрическа енергия от абоната. Изразява се становище, че „Е.С." АД
изпълнява договорните си задължения добросъвестно, съобразно изискването на чл.
63 ЗЗД. Ответното дружество заявява, че при проверката са извършени замервания
с еталонен калибриран уред и е установено, че в невизуализирания регистър
/регистър 1.8.3./ има показания; в регистър 1.8.1. са отчетени 2487 квтч, в регистър 1.8.2. - 8573 квтч,
в регистър 1.8.3. - 24721 квтч., като тази ел. енергия не е визуализирана на
дисплея и съответно не е отчетена и заплатена от абоната. Твърди, че процесният
електромер е демонтиран и подменен с нов такъв,
като в Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и
измервателни уреди“, Регионален отдел-Варна е извършена експертиза, при която е
установено, че е осъществявана намеса в тарифната схема на електромера. Твърди,
че при софтуерно прочитане е констатирано наличие на преминала електрическа
енергия по тарифа 1.8.3. /24721,4 кВТч/, която не е
визуализирана на дисплея. Изтъква, че Констативния протокол на БИМ е официален
свидетелстващ документ, който съобразно чл. 179, ал. 1 ГПК се ползва с
материална, обвързваща съда доказателствена сила. Сочи, че е съставено
Становище за начисляване на електрическа енергия, което отразява точното
количество неотчетена ел. енергия след прочитане на регистър 1.8.3. Ответникът
намира, че процесната сума се дължи на основание чл. 50 ПИКЕЕ, съгласно който
операторът на съответната мрежа може да коригира количествата ел. енергия като
разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите
количества ел. енергия при установяване на несъответствие между данните за
параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни
за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните количества ел. енергия
за период не по-дълъг от една година назад. Твърди, че този тип вмешателство
има за цел част от консумираната ел. енергия да бъде отклонявана в регистър,
който не се визуализира на електромера. Заявява, че при ежемесечно отчитане на
количеството ел.енергия е невъзможно да се установи натрупване на електрическа
енергия в невизуализиран регистър, тъй като това става само със специализиран
софтуер, с който инкасаторите не разполагат. Сочи, че на *** г. дружеството е
издало фактура № ***, с която е определена цената на реално консумираната
електрическа енергия, натрупана в скрития регистър, а именно - 4700,70 лв.
Твърди, че с писма от „Е.С." АД и от „Е.П." АД абонатът е уведомен за
извършената проверка, съставения констативен протокол и издадена фактура.
Заявява, че въпреки че е извършена корекция на основание чл. 50 ПИКЕЕ,
електрическата енергия натрупана в невизуализирания регистър е реално доставена
и потребена от абоната-ищец, но същата
не е заплатена от него. Излага, че съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, купувачът на стока е длъжен да плати
цената на вещта, която в конкретния случай вече е получена чрез направената
доставка на електрическа енергия. Намира, че потребителят е длъжен да заплаща
стойността на използваната в имота електрическа енергия, като счита, че
процесната сума се дължи от ищеца на основание чл. 50 ПИКЕЕ, вр. с чл. 200, ал. 1, предл. 1
ЗЗД. Ето защо ответното дружество моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявените от ищеца искове като неоснователни и недоказани.
Претендира и присъждане на направените деловодни разноски. В съдебно заседание
поддържа отговора.
Настоящият състав на съда,
въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по
вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:
На ***
г. на адрес в с. Близнаци е извършена проверка на СТИ с фабр.№
*** от страна на служители на „Е.С.“ АД, като в присъствието на двама свидетели
е съставен Констативен протокол № ***, в който е отразено, че в регистър 1.8.3.
на електромера е записано, че е изразходвана електроенергия в размер на 024721 кВТч. СТИ е демонтирано, пломбирано и изпратено за
експертиза в БИМ, като на негово място е поставен нов електромер.
На ***
г. служители на БИМ РО-Варна са съставили Констативен протокол № *** г. – ***
г., от който се установява след проверка на изпратеното СТИ, че при софтуерно
четене е установена намеса в тарифната схема на електромера. Действително
потребената енергия се разпределя и върху невизуализирана тарифа: Т3 – 024721,4
kWh. При дневна часова зона електромерът не отчита
енергия на тарифи 1 и 2. Не е осъществяван достъп до вътрешността на
електромера и същият не съответства на метрологичните характеристики, както и
на изискванията за точност при измерване на енергия.
На ***
г. ЕРП С. издават становище за начисляване на
ел.енергия в размер на 24721 кВТч за периода *** г. –
*** г. Във връзка със становището е издадена Фактура № *** от *** г. за сумата
от 4 700,70 лв. на името на П.Г.П. с посочен обект на потребление: с. ***.
След това описаните документи са изпратени до П.Г.П..
От
представения Констативен протокол № *** от *** г. се установява, че процесното
СТИ с фабр.№ *** е монтирано в обекта на потребление
с нулеви показания за дневна и нощна тарифи.
От
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-електротехническа експертиза
на процесния електромер се установява, че същият е преминал първоначална
метрологична проверка, като срока на годност на същата е до *** г. Натрупаната
енергия в регистър 1.8.3 действително е преминала през електромера. Съществуват
данни за външно вмешателство върху СТИ. Аритметично точно е изчислена
стойността на количеството ел.енергия по процесната фактура. Налице са били
техническите предпоставки за извършване на допълнително начисляване на
електроенергия, на основание чл. 50 ПИКЕЕ.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият
състав на съда формира следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1,
предл. II ГПК за приемане за установено между
страните, че ищецът не дължи на ответника претендирана сума за служебно
начислена по сметката му реално потребена електроенергия за определен период.
По
предявения иск съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване между
страните факта на валидно сключения договор за продажба на електрическа
енергия; обстоятелството, че ищецът е битов клиент по смисъл на § 1, т. 2а от
ДР на ЗЕ на дружеството за описания в исковата молба адрес на потребление,
както и че процесната сума е начислена като корекция на сметката на ищеца.
Съобразно
разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да докаже
твърдението си, че с ответника се намират в договорни отношения за доставка на
електроенергия, т.е., че последният е материалноправно
легитимиран да получи процесната сума. Ответникът е следвало да установи при
условията на пълно и главно доказване, дължимостта на процесната сума по
корекцията, като следва да установи основанието и размера на вземането си. В
тази връзка той е следвало да докаже, че в резултат на извършената проверка
законосъобразно е коригирал сметката на абоната и е начислил сумата, предмет на
иска, в правилен размер.
Съгласно
разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката /в редакцията
и́ след измененията в ДВ, бр. 38 от 08.05.2018 г./, устройството и експлоатацията на
електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени в
правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително реда и начините за преизчисляване на
количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания
в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, реда и начина
за обслужване на средствата за търговско измерване, както и създаването,
поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни.
Преди това изменение на Закона за енергетиката
в разпоредбата на чл. 83 не е фигурирала възможност в ПИКЕЕ да бъдат уредени
хипотези за измерване на показания в невизуализиран регистър на СТЕ.
Доколкото
към настоящия момент разпоредбите на Правила за измерване на количеството
електрическа енергия, приети от ДКЕВР с Протокол № 147/14.10.2013 г. /ДВ, бр.
98 от 12.11.2013 г./., са отменени изцяло с Решение № 1500 от 06.02.2017 г. на
ВАС по адм.д. № 2385/2016 г. и Решение № 2315 от
21.02.2018 г. по адм.д. № 3879/2017 г. на ВАС
/обнародвано в бр. 97 от 23.11.2018 г., в сила от 23.11.2018 г./, то настоящият
състав приема, че изменението на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ касае
бъдещите ПИКЕЕ, които КЕВР ще одобри упражнявайки делегираните си законови
правомощия. След измененията на ЗЕ и отмяната на ПИКЕЕ от 2013 г. КЕВР е издала
нови ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.), в
които вече фигурира ред за преизчисляване на количеството електрическа енергия,
за която има измерени показания в невизуализиран регистър /чл. 1, ал. 1, т. 7,
чл. 47, ал. 1, чл. 55/.
В
отменените ПИКЕЕ не се съдържат разпоредби, които да уреждат реда и начините на
преизчисляване при неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, за
която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за
търговско измерване. Да се приеме обратното би означавало, че законодателят с
новата редакция на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ урежда нещо, което
вече е уредено, което би било израз на лоша законодателна техника при
нарушаване на принципите за необходимост и стабилност, уредени в чл. 26 от
Закона за нормативните актове.
Все
още действащият към датата на проверката чл. 50 ПИКЕЕ предвижда, че при
установено несъответствие между данните за параметрите на измервателната група
и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно
изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия,
операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като
разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите
количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до
установяването й, но за период, не по-дълъг от една година.
Съдът
приема, че този текст е неприложим по отношение на отчетените показания в
скритите регистри, а касае други хипотези на несъответствие на данните.
Дори
да се приеме, че чл. 50 ПИКЕЕ може да служи за основание за служебно коригиране
на сметката на потребителя, то същият не може да се приложи, защото останалите
действащи разпоредби на ПИКЕЕ към датата на проверката не могат сами по себе си
да покрият всички изисквания за надлежно извършване на процедурата за корекция.
На основание чл. 195, ал. 1, вр. чл. 194 АПК,
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародване на
съдебното решение, което в случая за ПИКЕЕ е сторено в ДВ, бр. 15 от 14.02.2017
г. Следователно разпоредбите на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ са неприложими
към настоящия случай, доколкото техническата проверка в обекта на потребление е
извършена на *** г. В отменените разпоредби се съдържат процедурни правила за
надлежно извършване на проверката, която служи като основание за коригиране на
сметката. След отмяната на чл. 41-44 и чл. 47 ПИКЕЕ липсва ред и предпоставки
за извършване на проверка за метрологичната, функционална и техническа
изправност на СТИ, както специални изисквания за установяване на случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Извършените
от ответника в тази връзка действия към този момент не са изрично
регламентирани, поради което и не са основани на закона. Дори да не е отменен
законовия текст, който предвижда коригирането на сметката по определена
методика, то след отмяната на текстовете, които уреждат процедурата за
констатиране на отклоненията в нормалното отчитане, е изключена възможността за
прилагането му. Доколкото законодателят не е предвидил друг ред, освен този по
ПИКЕЕ, по който да се извърши проверката и коригирането на сметката, то
доставчикът няма правомощия да извършва такива действия и извършването им няма
юридическа стойност. Този извод се налага и предвид строгата регулация и
държавен контрол над енергийния сектор с цел да бъдат защитени потребителите от
неправомерни действия на монополистите.
Предвид
горното съставения от служителите на „Е.С.“ АД констативен протокол следва да
се цени от съда единствено като частен документ, който в случая не носи подписа
на потребителя, поради което установените в него факти не го обвързват.
По
отношение на коригирането на сметката на потребителя въз основа на показания в
невизуализиран регистър съдът приема, че принципите на измерване на преминалото
количество електрическа енергия също се регулират от ПИКЕЕ, съобразно чл. 83,
ал. 1, т. 6 ЗЕ. С договора за присъединяване към електрическата мрежа клиентите
от дадената група избират тарифността на измерване
количеството електрическа енергия, като операторът на съответната мрежа е
длъжен да монтира измервателни уреди, които да съответстват на писмено заявения
избор на клиента. /чл. 11, ал. 1 ПИКЕЕ (отм.)/ Съобразно чл. 19, ал. 1, т. 5 от
Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на
електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически
мрежи, в договора за присъединяване се включват клаузи за тарифите за измерване
на електрическата енергия. В случая, видно от доказателствата по делото, на
ищеца битов потребител е монтиран електромер, който измерва преминалата
ел.енергия с две скали при зони в денонощието – дневна и нощна. Цената на
преминалата и употребена електрическа енергия се определя съобразно конкретната
тарифа, според месеците и часовете когато е била използвана.
В
противоречие с уговорените между страните и регулираните от КЕВР тарифи и
способи на отчитане на преминалата ел.енергия ответникът претендира цена за
технологични разходи по отчетена в „скрит“ /невизуализиран/ регистър енергия.
От данните по делото не се събраха доказателства ищецът да се е съгласявал с
такъв начин на отчитане и остойностяване на енергията, а и такъв не е законово
регламентиран. Именно право на ползвателя на мрежата е да избира начина на
измерване на ползваната електрическа енергия между утвърдените тарифи,
съобразно предвиденото в чл. 15, т. 2 от действащите Общи условия на договорите
за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Е.С.”
АД /Одобрени с Решение № ОУ-060/07.11.2007 г. на ДКЕВР. Изменени и допълнени с
Решение № ОУ-004/06.04.2009 г. на ДКЕВР/.
В чл.
10, ал. 1 ПИКЕЕ /отм./ и чл. 32, ал. 2 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. е
предвидено, че операторът на съответната мрежа е длъжен да осигурява на
страната, която купува електрическа енергия, възможност за контрол на показанията
на средствата за търговско измерване. Същевременно, според чл. 662 от Наредба
за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол /Изм., ДВ,
бр. 86 от 27.10.2017 г./ електромерът трябва да има показващо устройство -
електромеханичен регистър или електронен дисплей. Когато е възможно,
показващото устройство трябва да е видимо за потребителя и действащата в
момента тарифа трябва да е показана (индикирана). В
случаите на няколко стойности, представяни от единичен дисплей, трябва да е възможно
показване на съдържанието на всички съответни памети. При изобразяване на
паметта трябва да е възможно идентифицирането на всяка използвана тарифа.
Отчитането
в скрития регистър е в противоречие с подзаконовите нормативни актове. След
като показанията се отчитат в „скрит“ регистър няма как потребителят да бъде
информиран за консумираната от него ел.енергия и за цената, която дължи за нея.
Задължението за предоставяне на информация на потребителя (за отчетената
стойност на ел.енергията и за нейната цена) от страна на доставчика е от
ключово значение за този вид правоотношения и нарушаването му винаги води до
опорочаване на процедурата по ценообразуване и корекция на сметка.
Ако
целта на „скрития“ регистър е да отчита преминала ел.енергия, която поради
манипулиране на електромера не е отчетена от редовните регистри, то способите и
процедурите, чрез които тази енергия впоследствие следва да се заплати от
потребителя и на какви цени, следва да са изрично законово регламентирани.
Такава законова уредба е липсвала към момента на проверката, поради което
ответникът няма право да преизчислява дължимите от потребители суми на база на
стойностите в невизуализиран регистър, без значение кога и как енергията е
преминала през електромера, дори и да се установи, че е реално потребена.
По
делото не се установи безспорно, че към момента на монтирането на СТИ
показанията в скрития регистър са били нулеви. Твърдението, че при нулеви
показатели на другите тарифи, не е възможно в скрития регистър показателите да
са други, е невярно. Това е така, защото достъп до софтуера преди монтирането
имат само служителите на ответното дружество и производителя чрез съответните
пароли и е технически възможно да се извърши манипулация и начисляване без
потребителя да може да разбере за това, доколкото показанията на тарифите, по
които нормално се отчита използваната от него ел.енергия, са нулеви при
монтирането. Именно, за да се избегне начисляването на суми и заплащането на
ел.енергия, която потребителят не е могъл да проследи, че е изразходвал, СТИ са
конструирани така, че да има възможност на видим дисплей да се изобразяват
съответните стойности. Този извод се потвърждава и от разпоредбите на Наредбата
за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол.
Електромерите технически притежават повече тарифи за отчитане на положителна
активна енергия, в случай, че се въведе допълнителна тарифа (извън върхова,
дневна и нощна), която да може да бъде използвана без да се налага смяна на
устройството. В този смисъл този „скрит“ регистър не се използва по
техническото му предназначение и по този начин създава предпоставки за
манипулиране, като негативните последиците от това следва да се възложат в
тежест на по-силната страна в правоотношението – доставчика на ел.енергия.
Към
горното следва да се добави и това, че за да се манипулира електромерът по този
начин е необходим специализиран софтуер, до който имат достъп само дружеството,
което стопанисва СТИ и БИМ. Също така, за да се оперира с този софтуер до
степен, която би позволила манипулация на регистрите, са необходими специални
технически и компютърни познания.
Настоящият
състав е запознат със становището на ВКС /Решение № 124 от 18.06.2019 г. по
гр.д. № 2991/2018 г., III г.о. и Решение № 150 от 26.06.2019 г. по гр.д. №
4160/2018 г., III г.о./ във връзка с наличието на основание за корекция на
сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно
измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението на
Закона за енергетиката, в сила от 17.7.2012 г. и при действието само на чл. 48,
49, 50, 51 от ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г. и за възможността
електроразпределителното дружество да извършва корекции в сметките на
потребителите за минал период, след отмяната на чл. 47 ПИКЕЕ от 2013 г. с
решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм.дело №
2385 от 2016 г., ако поради софтуерно въздействие върху СТИ не е отчетена част
от действително потребената електрическа енергия.
Настоящият
състав не споделя тази незадължителна съдебна практика в частта, с която се
приема, че дружеството има основание да претендира суми от потребителя по
силата на чл. 183 ЗЗД. Извън посочените по-горе в мотивите на настоящия съдебен
акт множество съображения за това, възприемането и́ би довело до
неприложимост на изричната правна уредба, в която е предвиден специален ред за
провеждане на процедурата по корекция на сметка. Политиката на законодателя във
връзка с енергетиката е да урежда отношенията между енергийните дружества и
ползвателите на мрежата чрез специални императивни правни норми, като при
наличието на празнота в тази уредба тя следва да се запълни по законодателен
ред или чрез провеждане на съответните административни процедури, а не чрез
прилагане по аналогия на общите правила на ЗЗД.
Предвид
гореизложеното, настоящият състав намира предявения отрицателен установителен
иск за основателен и същият следва да се уважи изцяло.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноските извършени в хода на производството в
размер на 198,02 лв. държавна такса и 560 лв. адвокатско възнаграждение, за които
са представени списък с разноски и доказателства за плащане.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищеца
П.Г.П., ЕГН **********, с адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ на ответника „Е.П.“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, сумата от 4 700,70 лв. /четири хиляди и седемстотин лева и седемдесет
стотинки/, представляваща цена за потребена, но незаплатена, електроенергия за
периода от *** г. до *** г. по Фактура с № ***, издадена на *** г., за обект на
потребление, находящ се на адрес: с. ***, по кл. № ***
и аб. № ***, на основание чл. 124, ал. 1, предл. II ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
ДА ЗАПЛАТИ на П.Г.П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 758,02 лв. /седемстотин петдесет и осем
лева и две стотинки/, представляваща дължими съдебно-деловодни разноски в
производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се
обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН
СЪД: