Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 13. 03. 2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, първи въззивен състав, в
открито съдебно заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДОРА М.
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА
ДОНЧЕВА
при участието на
секретаря Т. Вутева, като разгледа докладваното от съдията Дончева гр. д. № 734
по описа на съда за две хиляди и деветнадесета година, за да се произнесе, взе
предвид следното.
Производството
е по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна
жалва от “Ф.
И.” ЕАД срещу решение № 70/07.05.2019 г., постановено
по гр. дело № 66/2018 г. по описа на РС – гр. Самоков,
в частта, в която е отхвърлен като неоснователен иска предявен от “Ф.
И.” ЕАД срещу И.Х.Г.
***, за сумите от 168, 36 лв., претендирани такси за периода от 24.01.2014 година до
20.06. 2014 година, както и за сумата 154,54
лв., претендирани като лихва за забава за
периода от 24 януари 2014 година до 30 май 2017 година, за които суми по ч. гр.
д. № 657/2017 г. по описа на РС-Самоков е издадена
заповед № 596 от 30.06.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК, включително и за визираните в същата заповед разноски в размер на 75
лева.
Решението се обжалва с доводи за
неправилност и незаконосъобразност. Въззивникът
счита, че е неправилен извода на съда, че не е доказал предоставянето на
услугата „кредит у дома“ на ответника, съответно за последния не е възникнало
задължението да заплаща такси за това. Това обстоятелство не е оспорено от
ответника, поради което неправилно първоинстанционният
съд е отхвърлил иска, позовавайки се на недоказване на това
обстоятелство.Твърди че е предоставил по-надежден начин услугата „кредит у дома“,
т.е. посещавал е адреса по местоживеене на длъжника. След като въпросният факт
е безспорен, то съдът е следвало да приеме същият за установен във взаимоотношенията
между страните. Ако страните са уговорили, че паричните вземания по договора са
търсими, тъй като кредитора следва да посети адреса
на длъжника и да приеме плащане чрез кредитен консултант, то това е валидно
единствено за срока на действие на договора. След изтичане на договора,
кредиторът няма задължение да търси плащане чрез предоставяне на услугата „кредит
у дома“, няма задължение ежеседмично да посещава адреса на длъжника. След
изтичане срока на договора, същият прекратява действието си и длъжникът е този,
който трябва да потърси кредитора и да предложи изпълнение. Паричните
задължения стават носими и не е необходима изрична
покана. От този момент счита, че има
право да начислява лихва за забава върху цялата неплатена главница по кредита.Искането
е за отмяна на решението и за постановяване на нов акт по съществото на спора,
с който исковете да бъдат уважени.
Въззиваемата страна И.Х.Г.,
чрез адв. К. е депозирал отговор на въззивната жалба и изразил становище за нейната
неоснователност.
В
срока за отговор е депозирана насрещна въззивна жалба
от И.Х.Г. срещу решение № 70/07.05.2019 г., постановено по гр. дело № 66/2018
г. по описа на РС – гр. Самоков, в частта, в която е
признато за установено, съществуване на вземане на „Ф.И.“ ЕАД за сумата 516, 32
лв., по сключен на 11.12.2013 г. Договор за потребителски кредит № *********,
сключен между „П. Ф.“ ЕАД и И.Х.Г., прехвърлено с Договор за цесия от …………… г. между „П. Ф.“ ЕАД и ищеца „Ф.И.“
ЕАД , от които главница в размер на 455, 27 лв., договорна възнаградителна
лихва в размер на 61, 05 лева, ведно със законната лихва върху сумата главница
455, 27 лева, считано от 21.06.2017 г. до окончателното й изплащане, за които
суми по ч.гр.д. № 657/2017 г. по описа на РС-Самоков
е издадена заповед № 596 от 30.06.2017 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК.
Счита
решението за незаконосъобразно и неправилно в тази част, поради това, че съдът
неправилно е приел, че е изпълнена процедурата по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Кредиторът
не бил доказал, че е връчил уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ГПК.
Уведомлението за цесията съставлява материалноправно
изявление, което има ефект само ако бъде доведено до знанието на длъжника. При
това положение, след като не се е стигнало до фактическо връчване на книжата,
не може да се приеме, че длъжникът е редовно уведомен за цесията.По същество
моли да бъде отменено решението в обжалваните части.
В
срока за отговор е постъпил такъв от „Ф.И.“ ЕАД, с който насрещната въззивна жалба се оспорва и моли решението в обжалваната
част да се потвърди.
Съдът след преценка на
събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз
основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, приема за установено следното.
Ищецът
„Ф.И.“ ЕАД е предявил срещу И.Х.Г., иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване, че ответника И.Х.Г.
му дължи вземанията, за които е издадена заповед № 596 от 30.06.2017 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 657/2017 г. по
описа на РС-Самоков както следва: сумата –главница
455,27 лева, задължение по договор за паричен кредит, сключен на 11.12.2013 г.
между „П. Ф. Б.“ ООД и И.Х.Г., като впоследствие вземането е
прехвърлено в полза на „Ф.И.“ ЕАД, 61,05 лева договорна възнаградителна
лихва за периода от 24.01.2014 г. до 20.06.2014 г., сумата от 154, 54 лв. –
лихва за забава за периода от 24.01.2014 г. до 30.05.2017 г. и сумата от 168,
36 лева – такси за периода от 24.01.2014 г. до 20.06.2014 г., както и разноски
за заповедното и първоинстанционно производство.
В постъпилият отговор от ответника И.Х.Г.,
чрез особен представител адв. К. исковата молба се
оспорва.
Установява се следната фактическа
обстановка от значение за спора:
От приложеното ч.гр.д. № 657/2017 г. по
описа на РС-Самоков се установява, че на осн. чл. 410 от ГПК на 30.06.2017 г. е разпоредено
по искане на ищеца издаване на заповед № 596/30.06.2017 г. за претендираните суми.
От договор за потребителски кредит от
11.12.2013 г., сключен между „П. Ф. Б.“ ООД /заемодател/
и И.Х.Г. /заемател/ се установява, че заемодателят е
предал на заемателя сумата от 500, 00 лева, за срок
от 27 седмици, с размер на седмична погасителна вноска от 29,07 лева.
Предвидена е такса за услугата домашно посещение в размер на 128, 25 лева.
С рамков договор за прехвърляне на парично
задължения /цесия/ от 21.03.2016 г., „П.
Ф. Б.“ ООД прехвърля
на „Ф.И.“ ЕАД свои ликвидни изискуеми вземания, индивидуализирани в Приложение
№ 1 към договора. От приложението се установява, че е прехвърлено вземането
спрямо И.Х.Г. в общ размер на 584, 68 лева.
От приложеното пълномощно с нотариална
заверка на подписите, рег. № ….. от ………….. г., на нотариус В.Б., рег. № 302 на НК, се установява, че П. А. Х., в качеството на Генерален директор на „П. Ф. Б.“ ООД е упълномощил „Ф.И.“ ЕАД да уведоми от името
на „П. Ф. Б.“ ООД всички длъжници по
всички вземания на дружеството, които „П.
Ф. Б.“ ООД е цедирало /прехвърлило/, съгласно Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения, сключен на 21.03.2016 г.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
При изпълнение на
задълженията, вменени му с разпоредбата на чл. 269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд намира, че произнасянето на съда съответства
на заявената за разглеждане претенция, поради което решението е валидно и
допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт съдът намира
следното.
Съобразно правилото на чл. 99, ал. 3, вр. ал. 4 ЗЗД, прехвърлянето има действие спрямо длъжника
от деня, в който то е било съобщено на последния от предишния кредитор. По
делото не са представени доказателства, обективиращи
изявление на цедента по смисъла на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, надлежно доведено до знанието на длъжника- ответник. Депозирането на
искова молба от цесионера обаче, придружена с
документи, обективиращи цесията, следва да се счита
за съдебна форма на предявяване на цесията спрямо длъжника. Акцентирането в
закона на изискването съобщението за прехвърляне на вземането да
бъде извършено именно от цедента не означава, че
валидно е само извършеното лично от цедента
съобщаване. Налице е валидно съобщаване, както когато то е направено лично от цедента, така и когато е направено от трето, упълномощено
от цедента лице, като няма пречка това
лице да е и цесионерът. Ще е налице валидно
съобщаване и в случая, когато то е извършено от цесионера,
действащ по пълномощие на цедента, тъй като не се
касае за лично, непрехвърлимо действие, което може да
бъде извършено само и единствено от стария кредитор. Затова следва да се
приеме, че съобщение, извършено от цесионера, като
пълномощник на цедента, е правно валидно,
действително и поражда правните си последици. Няма пречка, в хипотезата когато цесионера действа като пълномощник на цедента,
уведомяването да се извърши и с подаването на исковата молба.
В настоящият случай, упълномощаването на
ищеца като цесионер да извърши вместо цедента съобщаване за прехвърляне на вземането, е учредено
с представеното към исковата молба пълномощно с нотариална заверка на
подписите, прието като доказателство по делото /л.18/. Именно с оглед на това
упълномощаване „Ф.И.“ ЕАД е изпратило до ответника приложеното към исковата
молба /л.19/ уведомление за цедиране на вземането.
Доколкото към исковата молба са
приложени всички документи, касаещи цедиране на
вземането съдът прави извод, че
уведомяването на длъжника е настъпило в хода на процеса. Ефектът на
уведомяването следва да се зачете като новонастъпил
пред съда факт, стабилизиращ легитимацията на цесионера,
като титуляр на спорното материално право- този смисъл Решение №
3/16.04.2014г.на ВКС по т.д. № 1711/2013г.
Обстоятелството, че ответникът се
представлява в производството от особен представител не влияе по никакъв начин
на посочените по горе изводи. В тази
връзка на особения представител са
надлежно връчени преписите от исковата молба ведно с приложенията към нея (сред
които договора за цесия с приложение № 1, пълномощно за цесионера и уведомлението до длъжника по чл. 99, ал. 4 ЗЗД). Съгласно
трайната съдебна практика последният може да извършва широк кръг от процесуални действия, извън тези, за
които е необходимо изрично пълномощно съобразно чл. 34, ал. 5 от ГПК и съответно същият се явява и надлежен адресат на всички твърдения, наведени от
насрещната страна, вкл. в хода на процеса. Следователно връчването на всички книжа по делото на ответника е
надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат
свързаните с факта на връчването правни последици (така Решение № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС по т. д. №
193/2018 г., I т. о., ТК).
В допълнение следва да се отбележи и че разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е създадена в интерес на длъжника,
с оглед избягване изпълнение на ненадлежен кредитор или двойно плащане, но в случая не са налице
твърдения в подобен смисъл. В тази връзка следва да се приеме, че цесията е
породила своето действие спрямо длъжника.
Във връзка с възраженията във въззивната
жалба на „Ф.И.“ ЕАД относно клаузата такса „кредит у дома“, следва да се
посочи, че видно от съдържанието на договора,
че ответникът е избрал да му бъде предоставена услуга за домашна
доставка на заетата сума в брой по местоживеене, както и седмично събиране на
вноските оттам. Доколкото обаче в случая става въпрос за поето задължение от
кредитора да извършва посещения на адреса на длъжника за събиране на седмичните
вноски по кредита, за което той ще получи допълнително възнаграждение по
договора, твърдението в исковата молба за неизпълнение на задължението на
длъжника по заплащане на тази услуга, представлява своеобразна форма на
неизпълнение на поето договорно задължение на клиента. В този смисъл в тежест
на кредитора е да докаже, че той е изправната страна в това отношение, за да
може да претендира насрещната престация, т.е.
доказването на изпълнението на договорното задължение пада върху страната,
която се ползва от него- в случая кредиторът. Особеното при тази такса е това,
че дължимостта на същата е обусловена не от простото
й уговаряне в договора, а от реалното предоставяне на услугата, за която тя е
уговорена. По делото не се ангажират доказателства за това, че услугата „кредит
у дома” реално е била предоставена на ответника. По тази причина претенцията за
такси по кредита следва да се отхвърли. И след като кредиторът не е доказал
домашните посещения е налице забава на кредитора. На осн.
чл. 96 ЗЗД когато кредиторът е в забава, рискът преминава върху него; ако и
длъжникът е бил в забава, той се освобождава от нейните последици. Поради тази
причина длъжникът не дължи сумата 154,54
лв., претендирани като лихва за забава за
периода от 24 януари 2014 година до 30 май 2017 година.
Тъй като изводите на настоящата инстанция
съвпадат изцяло с тези на районния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.
С
оглед изхода на въззивното производство, ответникът И.Х.Г.
следва да бъде осъден да заплати на „Ф.И.“ ЕАД
разноски направени за особен представител в размер на 300, 00 лева за пред въззивната инстанция, тъй като насрещната въззивна жалба е неоснователна. Други разноски не се
следват. Неоснователно е възражението на „Ф.И.“
ЕАД, че се дължи за особен представител възнаграждение еднократно. Съобразно разрешенията в т. 6 ТР № 6 от 06.11.2013г.
по тълк. дело №6/2012г. на ОСГТК на ВКС особеният
представител в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК, се
назначава с акт на съда – определение, от който произтича и неговата
представителна власт. Това представителство, съобразно чл. 36, ал.1 ЗА е
възмездно, тъй като за положения труд на адвоката (особеният представител
винаги е адвокат) се дължи възнаграждение от ищеца, независимо от изхода на
делото, за всяка съдебна инстанция.
На осн. чл.
78, ал. 6 ГПК, И.Х.Г. следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски
окръжен съд дължимата държавна такса за въззивно
обжалване в размер на 25, 00 лв. /двадесет и пет/ лева.
Воден от горното, Софийският
окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 70/07.05.2019 г., постановено по гр. дело № 66/2018 г. по описа на РС – гр. Самоков.
ОСЪЖДА И.Х.Г.
с ЕГН: ********** *** да заплати на “Ф.
И.” ЕАД, с ЕИК: ………, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 300,00
лв. /триста/ лева, представляваща направени в производството разноски за особен
представител.
ОСЪЖДА И.Х.Г. с ЕГН: **********
*** да заплати по сметка на Софийски окръжен съд държавна такса в размер на 25,
00 лв. /двадесет и пет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.