№ 387
гр. София, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20241000502582 по описа за 2024 година
С решение от 09.07.2024г по гр. д. № 4548/2023 г. на Софийски градски съд, 1-4 с-в е
осъдена Прокуратурата на РБ да заплати на Ю. С. Т. на основание на основание чл. 26
ЗОДОВ сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок по смисъла на чл. 6, § 1
от ЕКЗПЧОС на сл. дело № 1/1991 г. по описа на Прокуратура на Въоръжените сили,
впоследствие преобразувано в сл. дело № 780-11/1998 г. по описа на ВОП-София, а сега ДП
№ 11-048/1999 г. по описа на ВОП-София, за период от образуването му до 03.01.2023 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 18.04.2023 г. до окончателното изплащане,
като искът е отхвърлен за разликата над присъдения размер от 30 000 лв. до пълния
претендиран от 124 000 лв., както и претенцията за законна лихва върху главницата за
периода от 16.04.2020 г. до 18.04.2023 г.
Против решението в осъдителните му части е постъпила въззивна жалба от ответника
Прокуратура на РБ с оплаквания за неправилност в обжалваните му осъдителни части.
Поддържат се оплаквания, че не са представени годни доказателства, които да установяват
елементите от фактическия състав за ангажиране отговорността по ЗОДОВ. Твърди се и че
не са спазени критериите по чл.52 ЗЗД, защото съдът не е преценил конкретно относимите
обстоятелства, а ги е изброил общо, а от друга не били съобразени и обществено-
икономическите критерии. Изтъква се, че необосновано съдът приел, че е нарушено правото
за разглеждане и приключване на делото в разумен срок. Иска се отмяна на решението в
обжалваните осъдителни части и вместо това постановяване на ново по същество, с което се
отхвърлят исковете като неоснователни, евентуално се намали обезщетението по размер.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия – ищец Ю. С. Т. чрез
пълномощник адв. М. И. САК, с доводи и съображения против оплакванията и искане за
потвърждаване на решението в обжалваните осъдителни части.
1
Против решението е постъпила въззивна жалба от ищеца Ю. С. Т. чрез пълномощник
адв.И. в отхвърлителната му част за разликата между присъденото обезщетение по чл.2, ал.1
ЗОДОВ в размер на 30 000лв и претендираното от общо 120 000лв. Твърди се неправилно
приложение на материалния /чл.52 ЗЗД/ и процесуален закон, като се излагат подробни
доводи и съображения във връзка с изводите на съда относно размера на обезщетението за
неимуществени вреди и фактите и обстоятелствата, които е следвало да бъдат съобразени и
обсъдени при формиране на решаващите изводи. Иска се отмяна на решението в
обжалваните отхвърлителни части и вместо това постановяване на ново по същество, с
което се уважи иска в претендирания размер.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по
делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 26 ЗОДОВ вр. чл. 6, § 1 КЗПЧОС.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във
въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:
Страните не спорят по фактите и по делото се установява, че наказателното
производство по следствено дело № 1 от 1991 година по описа на Прокуратура на
Въоръжените сили (така нареченото дело за „Възродителния процес“) е започнало на
30.01.1991 г., както и че понастоящем същото не е прекратено. Ноторно и служебно
известно е, че е настъпила смърт и на последния обвиняем. По делото са били изготвяни и
внасяни в съда няколко обвинителни акта, то е променяло подсъдността си по силата на
законодателни промени, привличани са нови обвиняеми, преписката е била връщана за
допълнително разследване, производството е било спирано и възобновявано, разследването
— продължавано, разпитани са над 360 свидетеля, извършвани се процесуални действия по
делегация (разпит на свидетели), за което е изисквана и правна помощ от компетентните
турски власти, изготвяни са и съдебни поръчки.
Няма спор относно факта, че след 01.01.2018 г. са образувани 94 броя дела в СГС по
заявление по чл. 368 НПК за ускоряване на сл.д. № 1/1991 г., ДП № 11-048/1999 г. по описа
на ВОП, София, и са издадени 78 броя определения, с които са определени мерки по чл. 369
от НПК за ускоряване на същото досъдебно производство.
По делото не е спорно и че ищецът е бил задържан и лишен от свобода в затвора и
лагера на о. Белене в периода от 24.04.1985 г. до 12.06.1986 г. и принудително установен в
с.Скомля, обл.Видин в периода 13.06.1986г- 27.05.1988г. От писмените доказателства се
установява, че принудително са сменени рождените турски имена на Й. С. Й.. Дълъг период
от задържането му семейството не знаело нищо за него и бил в пълна социална изолация.
След връщането му в родното място бил под постоянно наблюдение и това го принудило
през 1989г заедно със семейството си да се установи да живее в Турция.
По делото се установява, че ищецът е член на „Сдружение за правосъдие, права,
култура и солидарност на Балканите“, а видно от представения по делото Устав на
Сдружението една от основните му цели е действия в насока възстановяване на правата и
обезпечаване на понесените материални и нематериални щети на представители на турското
население и техните семейства, живущи на Балканите и особено в България, които в
различни периоди са се противопоставили на наложената им асимилационна политика.
С постановление от 04.10.2018 г. досъдебно производство № 11-048/1999 г. по описа
на ВОП - София е спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 25, ал. 2 във връзка с
чл. 242, ал. 1, преда. 2 НПК поради невъзможност безспорно установени очевидци на
извършеното деяние да бъдат разпитани, включително по делегация, чрез видео или
телефонна конференция, като за целта е била изпратена молба за правна помощ до
Република Турция.
С постановление от 31.05.2022 г. на Военно-окръжна прокуратура - София е
2
прекратено наказателното производство поради смъртта на 31.03.2022 г. на последния
обвиняем по делото, което постановление също се установява да е било обжалвано от
ищцата с жалба от 13.06.2022 г., но с определение от 22.12.2022 г. по ВНЧД №821/2022 г.
Софийския апелативен съд е отменил постановлението по съображения за допуснати
съществени процесуални нарушения. Съдът е приел, че смъртта на обвиняемия позволява
наказателното производство да бъде прекратено спрямо починалото лице, но не дава
възможност за прекратяване на цялото наказателно производство, без прокурорът да се е
произнесъл по това дали има извършено престъпление, какво е това престъпление и има ли
други лица, които биха могли да носят отговорност за престъплението, ако такова е налице.
От разпита на св. К. Ю. пред първата инстанция се потвърждават твърденията на
ищеца за задържането и изселването му от родното място и за преживените от него морални
страдания заради липсата на справедливост и осъждане на виновните за Възродителния
процес. Първоначално имал надежда, че виновните ще се накажат, но в последствие се
отчаял, че толкова време няма никакъв резултат.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се налагат следните
правни изводи:
По идентични правни спорове с предмет присъждане на обезщетения по чл. 26 от
ЗОДОВ за неимуществени вреди, претърпени от неразумната продължителност на
досъдебното наказателно производство по сл. дело № 1/1991 г. (придобило гражданственост
като т. нар. "дело за възродителния процес"), е установена трайна практика на ВКС,
формирана по реда на чл. 290 от ГПК. (решение № 50031 от 22.02.2023 г. по гр. д. №
1077/2022 г., Г. К., IV Г. О., ВКС, решение № 140/29.06.2022 г. по гр. д. № 3356/2021 г. на Ш-
то гр. отд., решение № 60265/20.12.2021 г. по гр. д. № 1701/2021 г. на IV-то гр. отд., решение
№ 6/11.02.2022 г. по гр. д. № 15 5 5/2021 г. на IV-то гр. отд., решение № 72/01.06.2022 г. по
гр. д. № 4037/2021 г. на Ш-то гр. отд., решение № 73/02.06.2022 г. по гр. д. № 403 8/2021 г. на
Ш-то гр. отд.). „Съгласно тази константна практика на ВКС, нормата на чл. 26 от ЗОДОВ
предоставя самостоятелен ред, по който всеки гражданин и юридическо лице може да търси
отговорност на държавата и да претендира обезщетение за вреди, представляващи пряка и
непосредствена последица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от КЗПЧОС. Доколкото се касае за вътрешно правно
средство за реализиране на право, предоставено с Конвенцията, критериите, въз основа на
които съдът прави преценката си дали е допуснато това нарушение, са посочени примерно в
чл. 26, ал. 2 от ЗОДОВ, като са приложими стандартите, установени в практиката на
Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Съгласно тази практиката, разпоредбата на
чл. 6, § 1 от КЗПЧОС следва да се тълкува в контекста на цялата система на Конвенцията.
При преценката дали едно наказателно производство, което не е преминало в своята съдебна
фаза, е спор за граждански права по смисъла на Конвенцията, понятието "при определяне на
неговите граждански права и задължения" обхваща всеки гражданин, чиито права и
задължения се засягат пряко от производството, включително и от досъдебното, т.е. и
лицето, пострадало от престъпление. Решаващият фактор за приложимостта на чл. 6, § 1 от
КЗПЧОС по отношение на наказателно дело в гражданския му аспект, е дали висящото
наказателно производство обуславя (има значение за) съдебната защита на гражданско право
с титуляр жертвата от престъплението. Неоснователни са на първо място са възраженията на
прокуратурата в отговора на исковата молба и поддържани във въззивната жалба против
активната процесуална легитимация на ищцата по чл.2б ЗОДОВ. Доколкото не е спорно, че
процесното наказателно производство се намира в досъдебната си фаза, страни по него се
явяват обвиняемият и пострадалото лице. По настоящото дело няма спор, че ищецът е сред
българските граждани, върху които е упражнена държавна принуда, и че е включен в
списъка на пострадалите лица от престъплението по чл. 387 от НК - злоупотреба и
превишаване на власт чрез провеждане на насилствена асимилация по отношение
3
мюсюлманското малцинство в страната по време на т. нар. "възродителен процес" през
периода 1984-1989 г., за извършването на които престъпни деяния е образувано процесното
досъдебно наказателно производство по сл. дело № 1/1991 г. От изложеното следва
безспорно, че ищецът има качеството на пострадал по процесното сл.д. №1/1991г по описа
на Прокуратура на Въоражените сили.
По същество: Съгласно трайно установената практика на ВКС по приложението на
чл. 26 от ЗОДОВ (решение № 50030/09.02.2023 г. по гр. д. № 785/2022 г. на IV-то гр. отд.,
решение № 3 06/22.10.2019 г. по гр. д. № 4482/2017 г. на IV-toгр. отд., решение №
272/27.01.2020 г. по гр. д. № 924/2019 г. на IV-то гр. отд., решение № 48/06.04.2020 г. по гр. д.
№ 1610/2019 г. на IV-то гр. отд., решение № 60265/20.12.2021 г. по гр. д. № 1701/2021 г. на
IV-то гр. отд., решение № 6/11.02.2022 г. по гр. д. № 1555/2021 г. на IV-то гр. отд., решение
№ 72/01.06.2022 г. по гр. д. № 4037/2021 г., решение № 73/02.06.2022 г. по гр. д. № 403 8/2021
г. на Ш-то гр. отд.), съществува силна, но оборима презумпция, че неразумната
продължителност на съответното производство (гражданско, административно, наказателно,
съдебно такова и/или в досъдебната му фаза) причинява неимуществени вреди, поради което
по начало не е необходимо да се доказват изрично обичайните, типични неимуществени
вреди, които винаги се търпят от лице, когато производството е продължило извън рамките
на разумния срок, като притеснения и безпокойство за неговото развитие и от евентуален
неблагоприятен изход, накърняване на чувството за справедливост и на доверието в
държавността поради забавянето на делото, и други подобни.
В случая в исковата молба по делото се твърди настъпването именно на такива вреди
за ищцата - стрес, накърнено чувство за справедливост, неоправдаване на очакванията за
поне частично възстановяване на справедливостта чрез предаване на съд и налагане на
подобаващо наказание за виновниците и инициаторите на т. нар. "възродителен процес",
разочарование от липсата за толкова дълъг период от време на изгледи за осезаем напредък
по делото, който да го изведе от досъдебна в съдебна фаза, страх и опасения, че това
забавяне ще позволи на обвиняемите да се "измъкнат" от правосъдието и да останат
ненаказани за деянията си, които са му причинили непоправими вреди по време на т. нар.
"възродителен процес", неоправдаване на очакванията му за възмездие чрез довеждане до
край на наказателния процес, депресия от неизвестността и чакането в течение на толкова
много години, загуба на доверие в институциите и чувство на безсилие и безпомощност от
тяхното бездействие и конкретно - на прокуратурата, раздразнение, емоционална
напрегнатост, стрес и загуба на вяра в справедливостта в живота, безпомощността и
нсвъзстановената справедливост от оставяне на виновниците безнаказани. Събраните по
делото доказателства не оборват посочената по-горе презумпция. Обратно—свидетелските
показания удостоверяват наличието на претърпени неимуществени вреди, тъй като се
установява, че ищецът е очаквал развитие на процеса, възмездяване за търпените несгоди,
имал е желание да се информира за динамиката на процесуалните действия и да стимулира
ритмичност на процеса, което въпреки положените усилия не е постигнато.
Въз основа на данните по делото правилно първоинстанционният съд е приел искът за
обезщетение за неимуществени вреди за основателен и при определяне размер на
обезщетението не е нарушил правилата по приложение на чл.52 ЗЗД. Макар обичайни и
типични за подобни случаи, процесиите неимуществени вреди са търпени в един много
продължителен период от време от приблизително 30 години. С оглед това настоящият
съдебен състав намира, че следва да се приложи трайно установена и преобладаваща
практика на ВКС (решение № 50030/09.02.2023 г. по гр. д. № 785/2022 г. на IV-то гр. отд.,
решение № 60265/20.12.2021 г. по гр. д. № 1701/2021 г. на IV-то гр. отд., решение №
6/11.02.2022 г. по гр. д. № 1555/2021 г. на IV-то гр. отд., решение № 140/29.06.2022 г. по гр. д.
№ 3356/2021 г. на Ш-то гр. отд., решение № 73/02.06.2022 г. по гр. д. № 403 8/2021 г. на Ш-то
гр. отд.), съгласно която справедливият размер на обезщетението за репарирането на същите
по вид, характер, интензитет и продължителност - обичайни (типични) неимуществени
4
вреди, причинени от прекомерната продължителност на същото досъдебно наказателно
производство по сл. д. № 1/1991 г., възлиза на сумата 30 000лв. При определяне размера на
обезщетението съдът взе предвид съдебната практика по аналогични случаи от забавено
правосъдие по чл.2б ЗОДОВ, касаещи „възродителния процес“. Размерите на присъжданите
обезщетения са между 12000лв. /така определение№50036/25.01.2023г. по гр.д.№2661/2022г.
на ВКС, ІV г.о., решение №140/29.06.2022г. по гр.д. №3356/2021г. на ВКС, III г.о., решение
№73/02.06.2022г. по гр.д.№4038/2021г. на ВКС, III г.о. и др./ и 15000лв./така определение №
50796 ОТ 04.11.2022г. по гр.д.№1564/2022г. на ВКС, ІІІ г.о., определение №387/16.05.2022г.
по гр.д.№5087/2021г. на ВКС, IVг.о., решение №50038/01.03.2023г. по гр.д.№2093/2022г. на
ВКС, IV г.о., определение №50923/12.12.2022г. по гр.д.№2107/2022г., ІІІ г.о./. В по-скоро
постановени решения пък преобладават обезщетенията в размер на 30 000 лв. / Решение №
50062 от 02.02.2024 г. по гр. д. № 1080/2022 г., г. к., ІV г. о. на ВКС; Решение № 50280 от
11.09.2023 г. по гр. д. № 4210/2021 г., г. к., ІV г. о. на ВКС; Решение № 117 от 22.02.2024 г. по
гр. д. № 1194/2023 г., г. к., III г. о. на ВКС/. В тях, освен конкретната продължителност на
производството, която значително надхвърля законоустановените срокове, до степен, че още
през 2000 г. това забавяне е довело до изтичане на абсолютната давност за деянията, предмет
на обвинителния акт, е отчетен високият интензитет на упражнената репресия, която следва
да определя и по-високите очаквания, които те са имали с оглед своевременното
приключване на досъдебното производство, което според решаващите състави също следва
да се отразява на размера на обезщетението за неприключването на последното в разумен
срок.
В конкретния случай правилно първоинстанционният съд е определил обезщетение в
размер от 30 000лв, което се явява близко до максималния за сходните случаи. Така
определеният размер е съобразен освен с конкретните установени по делото обстоятелства,
но също и с обективните фактори, че обезщетението се претендира за период до 2023 г., а в
по-старите решения на ВКС, с които е присъждано по-ниско обезщетение, са били
постановени по искови молби предявени в периода 2018 – 2020 г. Следвало е и са
съобразени обществено-икономическите отношения и отражението им към размера на
неимуществените вреди към датата на подаване на исковата молба - м.04.2023 г.
Поради изложеното при определяне размер на обезщетението са спазени критериите
по чл.52 ЗЗД и жалбите на страните се явяват неоснователни.
Предвид изложените аргументи решението в обжалваните му осъдителна и
отхвърлителна части ще подлежи на потвърждаване, при който изход на спора няма
основание да се изменя решението в частта за разноските. Право на разноски за държавна
такса за въззивното производство има ищеца, който е доказал извършени такива в размер на
5,00лв.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 09.07.2024г по гр. д. № 4548/2023 г. на Софийски
градски съд, 1-4 с-в в ожалваните му осъдителна и отхвърлителна част.
Осъжда Прокуратура на РБ да заплати на Ю. С. Т., със съдебен адрес: гр.София,
ул.Г.С. Раковски, № 99, етаж 2, офис № 28
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от връчване препис на
страните при наличие на предпоставки по чл.280 ГПК.
5
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6