№ 123
гр. П., 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20215220102437 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.49, ал.1 СК.
Ищецът ИЛ. АТ. Г. с ЕГН ********** от гр.П., ул. ****** твърди, че с
ответника АТ. Г. Г. с ЕГН ********** от гр.П., ул. ****** са сключили
граждански брак в с.Ч., обл.П. на *** година. Твърди, че от този брака е
родено детето В. И. Г., родено на ** г., което е навършило пълнолетие.
Твърди, че първоначално съпрузите са живели в дома на родителите му в с.Ч.,
а след това на квартира в гр.П.. През 2002г. двамата с общи средства закупили
собствено жилище - апартамент в гр.П. на ул. ***. Твърди още, че от месец
юни 2001 година съпругата АТ. Г. Г. е заминала да работи в И., където се
намира и към момента. Поддържа, че първоначално тя се прибирала в
България редовно и двамата живели като семейство, но през последните
години не се е прибирала, а на въпросите на ищеца за нейните намерения
относно техния семеен живот същата е казала, че няма намерение през
следващите 10 години да се връща в страната. Всичко това довело до
дълбокото и непоправимо разстройство на брака, поради което ищецът иска
от съда да постанови решение, с което да го прекрати с развод, без да се
произнася по въпросът относно вината за дълбокото и непоправимо
1
разстройство на брака. Не претендира издръжка. Иска семейното жилище в
гр.П., ул. „** да се ползва съвместно от съпрузите.
Съпругата АТ. Г. Г., чрез пълномощник в лицето на адв. И.С. от АК –
П., не оспорва твърдението, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен и
не възразява същият да бъде прекратен с развод без изследване на въпроса за
вината за неговото дълбоко и непоправимо разстройство. Не претендира
издръжка. Иска от съда да предостави ползването на семейното жилище само
на нея, по съображения, че не разполага с друго жилище в страната, а ищецът
има къща в с.Ч., където може да живее. Твърди, че възнамерява да се завърне
в България в края на 2021 година. Иска след развода да запази фамилното име
от този брак, което е Г..
Районният съд, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, приема от фактическа и правна страна следното:
От представените официални удостоверителни документи е видно, че
страните са съпрузи, сключили граждански брак на ***г. в с.Ч., общ.П., за
който е съставен акт за граждански брак №18 от ***г. Съпрузите имат едно
дете - В. И. Г. с ЕГН **********, родена на ** г., вече пълнолетна.
От показанията на свидетелите Н. А. Т. и В. И. Г. се установява, че
съпругата на ищеца живее и работи в И. от над 20 години. С течение на
времето е започнала да общува с него и да се прибира в България все по-
рядко. За последен път си е идвала преди три години, но при това посещение
не се обадила на съпруга си и не отседнала при него в семейното жилище.
Това жилище представлява апартамент в гр.П. на ул. „**, ***, който се състои
от три стаи, кухня, две бани и склад. Същото е закупено от съпрузите по
време на брака. В момента в него живее само ищеца. Ищецът притежава по
наследство незастроено дворно място в с.Ч. и стара къща, в която живее
неговата майка. Съпругата АТ. Г. Г. не притежава друго жилище. Същата все
още живее и работи в И. /където е получила съдебните книжа по делото/.
Заявила е, че възнамерява да се завърне окончателно в страната през пролетта
на 2022г.
При тези данни съдът приема, че е налице дълбоко и непоправимо
разстройство на брака. Същото е настъпило поради продължителната раздяла
на съпрузите, довела до отчуждение и изпразване на брачната връзка от
съдържание. Затова предявеният иск по чл.49, ал.1 СК следва да бъде уважен,
2
а бракът между ищеца и ответницата да се прекрати. От брака няма
непълнолетни деца и за това съдът не дължи произнасяне по въпросите в
чл.59, ал.2 СК. Никой от съпрузите не претендира издръжка по чл.145 СК, а
съпругата не е направила искане по чл.53 СК за възстановяване на фамилното
име от преди брака – иска да запази фамилията Г. и след развода.
Претенцията на съпругата АТ. Г. Г. за ползването на семейното жилище в
гр.П. е неоснователна, тъй като към момента на устните състезания по делото
тя все още живее и работи в И.. Следователно не е налице втората
кумулативна предпоставка на чл.56, ал.1, изр. първо СК – наличие на
жилищна нужда. При възникване на такава нужда въпросът за ползването на
семейното жилище може да бъде поставен отново за решаване от съда, тъй
като по този въпрос решението за развод не се ползва със сила на пресъдено
нещо.
При този изхода на делото всяка от страните следва да заплати
допълнителна ДТ в размер на 10лв. Съдебните разноски остават в тежест на
страните, както са направени - чл.329, ал.1, изр.2 ГПК.
Водим от изложеното и на основание чл.49 ал.1 СК съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод брака между ИЛ. АТ. Г. с ЕГН ********** и
АТ. Г. Г. с ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес: гр.П., ул. ******,
сключен на ***г. в с.Ч., общ.П., за който е съставен акт за граждански брак
№18 от ***г., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.
ОТХВЪРЛЯ молбата на съпругата АТ. Г. Г. да ползва самостоятелно
семейното жилище в гр.П., ул. ******.
След развода съпругата АТ. Г. Г. ще продължи да носи фамилното си
име от този брак - Г..
ОСЪЖДА ИЛ. АТ. Г. с ЕГН ********** да заплати по сметка на РС – П.
10лв. – държавна такса по допускане на развода.
ОСЪЖДА АТ. Г. Г. с ЕГН ********** да заплати по сметка на РС – П.
10лв. – държавна такса по допускане на развода.
Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от съобщаването
му на страните пред Окръжен съд - П..
3
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4