Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 07.11.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на седми октомври
през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря М.Г. като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело
№3266 по описа за 2016г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска
614,99 лв. и чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК,
вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 91,75 лв.
Производството по
делото е образувано по подадена искова молба от "***, със седалище и адрес
на управление ***, ЕИК ***, срещу И.Б.А., с ЕГН**********,***, в която се твърди, че е издадена заповед за
изпълнение по подадено заявление от ищеца по ч.гр.д.№1771/16 по описа на
РС-Плевен, която е връчена на длъжника, които в срока по чл.414 ГПК е депозирал
писмено възражение. Твърди, че претенцията за заплащане на сумите по издадената
заповед за изпълнение е поради доставена топлоенергия до топлоснабдения имот на
ответника- апартамент, находящ се на адрес *** с аб.№***. Твърди, че като собственик/ползвател/ на топлоснабден
имот, находящ се в гр. Плевен, ответника и клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за
битови нужди по смисъла на Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила
от 17.07.2012 г.) Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия . Затова за него важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на
енергетиката. Счита, че съгласно чл. 150. (1) Продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към
Министерски съвет, като съгласно ал.2,
същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен
и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. Твърди, че общите условия от 2007 г. са публикувани
във вестник „Нощен труд” от дата 13-14.12.2007г. и във вестник „Посоки”
бр.239/13.12.2007г. Твърди, че с тях се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и
задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на
задълженията и др. Посочва, че в раздел VII от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на
ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/,
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този смисъл,
задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец,
следващ месеца на доставката на ТЕ. Твърди, че с изтичането на последния ден от
месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31,
ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди,
че ответника, съгласно приложеното към
заповедното производство извлечение от сметка за абонатен № 1002218 е използвал
доставяната от дружеството топлинна енергия през периода от 01.02.2013г. -
31.01.2016г. и не е погасил задължението си. Твърди, че сумите за ТЕ за периода
от 01.02.2013г. - 31.01.2016г. за процесния имот са начислявани от “*** на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата
на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за Топлоснабдяването. Посочва, че претендираните суми за
процесния период са: сума за отопление- 142,52 лв., енергия, отдадена от сградна инсталация-
460,53 лв., сума за БГВ- 0 лв. услуга дялово разпределение-6,36 лв. Твърди,
че се извършва разпределение съобразно
намиращата се сградна инсталация и 1 бр. щранг-лира в имота на ответника.
Отправя се искане, за постановяване на решение, с което да се признае за
установено вземането на ищеца срещу ответника за сумата 614,99 лева за главница
за периода 01.02.2013 г. – 31.01.2016 г. и лихва върху главницата в размер на
91.75 лева за периода: 02.04.2013 г. до 07.03.2016 г. и законната лихва върху
главницата от 16.03.2016 г. до изплащане на вземането, за които суми била издадена
заповед за изпълнение в производството по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1771/2016г. по описа на ПлРС.
Претендират се и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по делото, в който заявява, че
признава претендираните суми. Твърди, че
на 24.06.2016г. е заплатил сумата, за което прилага доказателства. Моли искът
да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане. Моли, на основание чл.78, ал.2 ГПК
всички разноски да бъдат възложени върху ищеца, доколкото като ответник с
действията си не е станал причина за завеждане на делото и признава иска.
Излага съображения, че тоlа е така, тъй като в заявлението по чл.410 ГПК
първоначално претендирания период е много по-дълъг, както и сумите –по-големи.
Твърди, че предприел действия за постигане на споразумение с ищеца за заплащане
само на реално дължимото, но той отказал и продължил да претендира сумата в
заповедното производство. Твърди, че ако ищецът бил приел, ответника да плати
само сумата, претендирана с исковата молба, каквото било неговото предложение,
настоящото дело нямало да се състои и отношенията между страните отдавна щели
да бъдат уредени. Поради изложеното счита, че не е станал причина за завеждане
на делото, тъй като в противен случай ищецът щял да претендира 2440 лв.
По делото е конститиран като трето лице-помагач на страната на ищеца ***
със седалище и адрес на управление: *** и адрес в ***, което не взема становище.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Не спорно между страните, че ответника И.Б.А. е
собственик на процесния топлоснабден имот- ***, находящ се в ***. Факта се
установява и от НА № 187, том VIII, рег.№ 7775, дело № 1131
от 2006г. на нотариус ***.
По делото са представени Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „*** на потребители в гр.Плевен, приети
с протокол от 12.09.2007г на Съвета на директорите на „*** и одобрен с Решение
№ОУ-067/3.12.2007г на ДКВЕР и същите не са оспорени от отвеницата по делото.
Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат взаимоотношенията при продажба на
топлинна енергия между “***, наричана “продавач” и потребителите за битови
нужди, наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3 ал.1 от Общите условия купувач може
да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.Съгласно чл.
14 купувачът е длъжен в 30 дневен срок да уведоми писмено продавача при промяна
на титуляра на правото на собственост или вещно право на ползване на
топлоснабдения имот.В чл. 57 ал.1 от Общите условия е предвидено, че при
промяна на собствеността или вещното право на ползване новият и предишният
собственик или ползвател са длъжни да подадат до продавача в срока по чл. 14 заявление
за откриване, промяна или закриване на партида, към което са приложени копия от
документи удостоверяващи придобиването или прекратяването на правото на
собственост или вещно право на ползване на имота.
Видно от Препис-извлечение от сметка за абонат № 1002218
И.Б.А., неоспорено от ответника, се установява, че общия размер на воденото за
посочения абонат задължение за периода от 01.02.2013г. до 31.01.2016г. е в
размер на 614,99 главница/142,52 лв.- ТЕ за отопление, 460,53 лв.-ТЕ за сградна
инсталация и 6,36 лв. за услуга дялово разпределение/ и лихва за забава в общ размер от 91,75 лв.
за периода 02.04.2013г. до 07.03.2016г.
Признава се от ищеца и се установява от Разписка №
0400004572221676/24.06.2016г., че И.Б.А.
е заплатил на ищеца *** сумата от 706,74 лв. Ищеца признава полученото
плащане и заявява, че претендира само направените по делото разноски.
При така
установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
По искът
с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на
иска 614,99 лв.:
Не се спори между страните, че ответника И.Б.А. е
собственик на процесния топлоснабден имот- ***, находящ се в ***. Факта се
установява и от НА № 187, том VIII, рег.№ 7775, дело № 1131 от 2006г. на
нотариус ***.
Съдът намира, че страните по делото са в облигационно правоотношение при
общи условия. Съгласно редакцията на чл. 153 от
ЗЕ от 17.07.2012г., „всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия.“ В съответствие с педходната редакция на чл.153, ал. 1 ЗЕ
„Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3.“ Това са действащите правни норми, уреждащи отношенията между
страните по делото през процесния период.Под клиент/потребител на топлинна
енергия по смисъла на тези разпоредби се има предвид не лицето, което ползва
имота на облигационно основание, а притежател на ограничено вещно право на
ползване на имота, което е видно и от използваното понятие "право на
ползване". Продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови
нужди се осъществява въз основа на общи условия, утвърдени по реда на чл. 150
от ЗЕ, като не е необходимо сключването на отделен договор. Такава възможност
съществува само факултативно като възможност в чл. 151 от ЗЕ. С оглед на това,
качеството на клиент/потребител, респективно на лице, което е задължено да
заплаща доставената и ползвана топлинна енергия, възниква по силата на закона с придобиването на правото на собственост
или ограниченото вещно право на ползване върху имота, без да е необходимо
сключването на последващ договор или откриване на партида на новия собственик
или титуляр на вещно право на ползване на доплоснабдения имот. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ качеството на потребител, респ. клиент на
топлинна енергия се придобива ex lege - по силата на закона, с придобиването на
право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален обект,
находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за топлоснабдяване.
Не е спорно между страните и се установи, че собствения на ответника имот
се намира в сграда, за която е сключен договор за топлоснабдяване. В качеството
си на клиент на топлинна енергия ответника дължи на ищеца суми за топлинна
енергия за отопление, за топлоенергия, отдадена от сгр.инсталация,за БГВ и за
услуга дялово разпределение. Клиента на топлинна енергия е задължен да участва в заплащането на
отделената от сградната инстралация топлоенергия, съобразно своя дял в нея,с
оглед разпоредбите на чл.112в от ЗЕЕЕ и чл.142,ал.2,чл.143,ал.3 и чл.153,ал.6
от ЗЕ. Сградната инсталация за отопление и горещо водоснабдяване е обща етажна
собственост,съобразно чл.140,ал.3 от ЗЕ,при което и с оглед разпоредбата на
чл.38,ал.3 от ЗС всеки собственик следва да участва в ползите и тежестите на
тази обща вещ съобразно с частта си. Както се приема и в Решение
№5/22.04.2010г. по конст.д.№15/2009г. на Конституционния съд на РБ,заплащането
на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от
реалното ползване на топлинна енергия от собствениците и носителите на вещни
права.То следва от факта,че сградната инсталация е обща част по
предназначение,от която никой не може да се откаже,поради което и плащането се
извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект.В случаите на чл.153,ал.6
от ЗЕ,в които потребители в сграда-етажна собственост прекратят топлоподаването в имотите си,
същите остават потребители на топлинна енергия,отдадена от сградната инсталация
и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Ответника не оспорва дължимостта на предявената претенция, но прави
правопогасяващо възражение, че е заплатил претендираната сума. Този факт се
установява от представената Разписка № 0400004572221676/24.06.2016г. и се
признава от ищеца по делото, поради което следва предявения иск да бъде
отхвърлен като погасен чрез плащане в хода на процеса.
По искът с правно основание
чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 78,75 лв.:
Искът
с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД се явява акцесорен
по отношение на предходния. С оглед установеността на претендираните задължения
на ответника по делото за заплащане на главница за процесния период, се дължи и
обезщетение за забавеното им изплащане в размер на законната лихва на основание
чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Не се спори, че заплащането на начислените суми за ТЕ е
следвало да се осъществи най-късно до 30 дни след изтичането на месеца, за
които се отнасят те. Поради уговорения от страните начин на плащане на
главницата, и на основание чл. 84, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за изпадането на
потребителя в забава след изтичането на този 30-дневен срок, не е необходима
изрична покана. С изтичането на определения в договора срок, потребителят е
изпаднал в забава без покана и дължи обезщетение за забава. Размерът на
претендираната лихва за забава не е оспорен от ответника по делото и се
установява чрез самостоятелни изчисления от съда на основание чл.162 ГПК, че
лихвата за забава за периода, считано от дата на изпадането в забава 02.04.2013г.
до 07.03.2016г. е в размер на 91,75 лв.
Ответника
не оспорва дължимостта на предявената претенция, но прави правопогасяващо
възражение, че е заплатил претендираната сума. Този факт се установява от
представената Разписка № 0400004572221676/24.06.2016г. и се признава от ищеца
по делото, поради което следва предявения иск да бъде отхвърлен като погасен
чрез плащане в хода на процеса.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение. Съдът като съобрази
задължителната тълкувателна практика са ВКС и основателността на предявените
обективно кумулативно съединени искови претенции в предявения си размер,
ответника следва да бъде осъден да заплати направените
разноски от ищеца по делото в заповедното производство в общ размер от 71,55
лв. съразмерно с уважената част на исковата претенция.
На основание чл.78, ал.1 ГПК,
ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство за ДТ
и юрисконсултско възнаграждение в размер на 435,00 лв. съразмерно с уважената
част на исковата претенция. Не е направено възражение с правно основание чл.78,
ал.5 ГПК за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение, но е направено
възражение, че следва на основание чл.78, ал.2 ГПК разноските да бъдат
възложени на ищеца по делото, тъй като ответника признава иска, платил е
претендираната сума и не е станал причина за завеждане на делото. Съдът намира
развитите от ответника съображения в горния смисъл за неоснователни. На първо
място, съдът не постановява решение съобразно признание на иска, тъй като е
извършено плащане в хода на процеса, поради което предявената претенция подлежи
на отхвърляне като погасена чрез плащане и не следва да бъде постановено
решение при признание на иска. За постановяване на решение при признание на
иска не са налице предпоставките- не е направено искане от страна на ищеца в
посочения смисъл. Освен това при при постановяване на решение при признание на
иска, искът би следвало да бъде уважен,
а както се установи по делото, вземането е погасено чрез плащане в хода на
процеса, поради което искът следва да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане.
Неоснователни са и съображенията, че ответника не е станал причина за завеждане
на делото, тъй като ищеца претендирал в заповедното производство и суми, които
са погасени по давност и не се е съгласил да приеме плащане само на сумите,
които не са погасени по давност. Плащането
е извършено в хода на исковия процес, образуван след като ответника е възразил
срещу цялото вземане по издадената заповед за изпълнение, поради което
ответника е станал причина за завеждане на делото. Той е разполагал с правната
възможност да възрази само частично срещу вземането по издадената заповед за
изпълнение- в частта, която счита за погасена по давност, а в частта, която
счита че дължи сумата е можел да направи признание на вземането. В този случай, ищеца не би имал правен интерес от
предявяване на установетелен иск за признатото вземане и евентуално обраувано
такова производство, би било недопустимо. В този смисъл са дадените
задължителни тълкувания в т.5б от
Тълкувателно решение 4/2013 на ОСГТК на ВКС. Предвид
гореизложеното, направените от ищеца разноски по делото следва да бъдат
възложени в тежест на ответника.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от "***, ЕИК *** , със седалище и адрес на управление ***, против И.Б.А., с ЕГН**********,***
иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД за заплащане на сумата 614,99 лева,
представляваща стойността на
консумирана и незаплатена топлоенергия от ответника за периода от 01.02.2013г.
до 31.01.2016г., за която сума е издадена заповед за изпълнение №
1168/17.03.2016г. по ч.гр.д.№1771/2016 по описа на РС-Плевен, като погасен чрез
плащане в хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от "***, ЕИК *** , със седалище и адрес на управление ***, против И.Б.А., с ЕГН**********,***
иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата 91,75 лева, представляваща
лихва за забава върху сумата от 614,99 лева за периода от 02.04.2013г. до
07.03.2016г., за която сума е издадена заповед за изпълнение №
1168/17.03.2016г. по ч.гр.д.№1771/2016 по описа на РС-Плевен, като погасен чрез
плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК И.Б.А., с ЕГН**********,*** ДА ПЛАТИ на “*** гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***, със седалище
и адрес на управление: ***, сумата от
71,55 лв. направени разноски за производството по ч.гр.д.1771/2016 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК И.Б.А., с ЕГН**********,*** ДА
ПЛАТИ на “***
гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 435,00
лв. направени по делото разноски за ДТ и юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач, на страната на ищеца *** със седалище и адрес на управление: *** и
адрес в ***.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: