Р Е Ш
Е Н И Е № 39
гр.Стара Загора, 09.02.2023г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в
публично съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при секретар Николина Николова
и с участието на
прокурор
като разгледа докладваното от съдия БОЙКА ТАБАКОВА адм. дело № 442 по
описа за 2022г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е с
правно основание чл.156 и сл. Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ и
чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с §2 от ДР
на ДОПК.
Образувано е по
жалба на С.А.
*** против Ревизионен акт № 16001621005287-091-001/ 07.04.2022г, издаден от
органи по приходи в ТД на НАП Пловдив, в потвърдената му част с Решение № 265/
23.06.2022 г на Директора на дирекция „ОДОП“ Пловдив, с който на жалбоподателя
са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ в размер на 1250лв и лихви в размер на 752.86лв. В жалбата са изложени
доводи за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт по съображения за
издаването му в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати
процесуални нарушения. Според жалбоподателя ревизионният акт е издаден при
пълно игнориране на представените по преписката доказателства, поради което са
направени неверни правни изводи относно качеството му на местно лице на РБългария. Счита, че органите по приходи отказват да
зачетат доказателствената стойност на официални документи и игнорират
установените факти в предходни производства. Изтъква, че е доказал произхода на
внесените в „ШИЛЕ“ ЕООД парични средства
като внос с митническа декларация
от Република Турция и върнат заем, доказал е съхранението им и
наличността им към 01.01.2014г. С подробно изложени в жалбата съображения,
е направено искане Ревизионен акт № Р16001621005287-091-001/ 07.04.2022г, в потвърдената
част с Решение 265/ 23.06.2022 г. на Директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив, да
бъде отменен като незаконосъобразен.
Ответникът по жалбата -
Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив
при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата
като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваният
ревизионен акт е правилен и законосъобразен по съображенията, подробно изложени
в решението на директора на дирекция ОДОП гр. Пловдив.
Въз основа на съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна по административно-правния спор:
Ревизията е повторна след
отмяна на предходния ревизионен акт с решение № 477 от 03.09.2021 г. на
директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив.
Ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001621005287-020-001
/ 15.09.2021 г., издадена от В.К. на длъжност Началник на сектор /л.166, т.I по делото/, с която на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, е възложено извършването на ревизия на С.А.Б. за следните видове
задължения по периоди: Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, ДОО
– за самоосигуряващи се, Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се и Универсален пенсионен фонд за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2014г до 31.12.2015г.
Извършването на ревизията е възложено на екип от ревизори в състав: Н.П.- главен
инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и С.А.– главен инспектор по
приходите. Срокът за извършване на ревизията е определен до три месеца, считано от
датата на връчване на заповедта, което е направено електронно на 23.09.2019г /л.169,
т.I/. Тази заповед, след спиране и възобновяване на
производството, е изменена за последно със Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001621005287-020-003
/ 13.01.2022, издадена и подписана от В.К., Началник сектор, като обхватът на
ревизията е останал в същите параметри и със същите ревизиращи лица и е определен
срок на завършването й до 23.02.2022г /л.74, т.I/. Заповедта
за възлагане на ревизия, заповедите за изменение на ЗВР, както и заповедите за
спиране и възобновяване на производството за извършване на ревизия, са издадени
в електронен вид и подписани с валиден към датата на полагането му квалифициран
електронен подпис от длъжностното лице, посочено като издател в съответното
длъжностно качество, установено при извършена служебна проверка.
С цел установяване на
факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане в хода на ревизията са
предприети действия по събиране на доказателства, вкл. въз основа на отправени
искания за представяне на документи и писмени обяснения от данъчно задълженото
лице и от трети лица; извършени са справки; присъединени са доказателства. Извършените
процесуални действия и събраните в хода на производството доказателства, са
подробно описани в РД.
По настоящата ревизия с
Протокол № Р-16001621005287-ППД-001/11.01.2022г. /л.171, т.I/
са присъединени доказателствата, събрани по реда на ДОПК при извършената предходна
ревизия. В нейния ход с Протокол №1331999/15.11.2013г. са присъединени част от
доказателствата, събрани в хода на данъчна проверка, приключила с Протокол №
Пр-21-1221999/ 15.10.2013г /л.312, т.I/. Всички
доказателства по тази проверка са представени и приети в съдебно заседание на
24.01.2022г.
Въз основа на извършената
ревизия и на основание чл.117 от ДОПК, от определения със ЗВР ревизиращ екип Н.П.-
главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и С.А.– главен инспектор
по приходите, е съставен и подписан Ревизионен доклад /РД/ № Р-16001621005287-092-001
/ 18.03.2022 г /л.48 и сл, т.I
от делото/. С РД в резултат на извършените процесуални действия, приетите за
установени факти и обстоятелства и направените изводи, ревизиращият екип е
предложил по отношение на ревизираното лице С.Б. да бъдат установени размери на
задължения и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 18.03.2022г. за данък
върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2014г и 2015г.; за вноски
за ДОО, за ЗО и за ДЗПО-УПФ за 2014г. и 2015г. в общ размер на 11 252.95 лева.
РД е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и е подписан с
електронни подписи от Н.П.и С.А., като доказателства
за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на
сертификатите към тази дата са събрани при служебна проверка.
С РД № Р-16001621005287-092-001/
18.03.2022 г е прието, че С.Б. е местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ
и е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 6 от ЗДДФЛ за доходите, получени
през ревизирания период. Установено е, че той е с българско гражданство, с
деклариран постоянен и настоящ адрес ***. Има съпруга и две дъщери. Няма
сключени трудови договори. На 22.08.2014г. извършва със
съпругата си продажба на поземлен имот с площ 585,000 кв.м.
в гр.Казанлък, придобит от нея през 2007г. Също така е едноличен
собственик и управител на капитала на „ШИЛЕ“ ЕООД с ЕИК ********* и за ревизираните
данъчни периоди не е подавал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и не е декларирал получени
доходи. Внесъл е в „ШИЛЕ“ ЕООД парични средства през 2014 г. –
64 380,00 лв. и през 2015 г. – 12 500,00
лв.
В производството по предходната
ревизия от жалбоподателя са представени с превод Удостоверение за
настоящ адрес в България, с което се удостоверява, че от 04.05.2005г. до 2021г
има заявен и регистриран настоящ адрес в Турци;
Удостоверение-данни за адресна регистрация на него и семейството му,
издадени от МВР на Р. Турция-Главна Дирекция Население и гражданство за
адресната ни регистрация; "Справка за влизания и излизания от страната/Р.
Турция/", издадена от Районно управление на Дирекция „Сигурност",
община Бейкоз; Удостоверение от Основното училище Гореле, район Бейкоз за завършен
клас /преминал срок/ за 2014г. и 2015г. на дъщеря му Б. Е. Б.; Удостоверение от
Търговска професионална гимназия за завършен клас /преминал срок/ за 2014г. и
2015г. на дъщеря му А.Б.; справка за социално осигуряване, фишове за
начисляване на осигуровки и заплати; документи от Институт за социално
осигуряване-„Главна Дирекция Пенсионно обслужване", от които е
видно, че осигуряването му в Р. Турция започва от 1989 г и от 01.11.2019г. е
пенсионер /л.442 и сл, т.II/. При тези данни ревизиращия екип
приема относно статута на жалбоподателя като физическо лице, че отговаря на
критериите за местно лице по чл. 4 от ЗДДФЛ, а именно: има постоянен адрес в
България, който е посочен и за настоящ адрес; притежава недвижим имот за част
от периодите; управлява паричните си средства от Република България чрез
извършване на плащания по банкови сметки, които се намират на територията на
страната; извършва стопанска дейност чрез „ШИЛЕ“ ЕООД / подадени ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2014г и 2015г/, което е финансирано със сума в размер на 1 020 053,20
лв. в периода от 2012 г. до 2015 г.; лицето в качеството му на самоосигуряващо се лице е декларирало и внесло дължимите
ЗОВ в Р България върху минималния месечен размер на осигурителния доход,
определен за съответната година. Счетено е, че
доказателства за притежаван или стопанисван от С.Б. недвижим имот в Р
Турция не са представени, не са представени доказателства за дейност на
притежавано и управлявано от него търговско дружество в РТурция,
нито е налице официален документ - удостоверение, че ревизираното лице е местно
лице за данъчни цели по смисъла на СИДДО за Р Турция.
За внесените средства в ШИЛЕ“ ЕООД ревизираното лице твърди, че са с
произход от върнати през 2005 г. 120 000 щ.д.
от Д.С. и от внос на валута през 2012 г. на обща стойност 390 050,00 евро. Поддържа,
че към 01.01.2014 г. е
разполагал с 210 760,00 лв. Относно реалното наличие на този размер парични
средства дава обяснения, че до 27.01.2014г наличните парични
средства се съхранявали в каса на С.Ч., на 29.01.2014 г. упълномощил и
предоставил средствата на Р. С.а /дъщеря на Ч./,
която да ги съхранява и предоставя на дружеството при недостиг на парични
средства. В писмо с вх. № 94-00-205 от 01.02.2022 г Р.С.а
твърди, че след смъртта на баща й на 29.01.2014 г. е получила 200 000,00 лв. от
С.Б.,
като преди това сумата е взета ведно с касата за съхранение от дома на баща й С.Ч.пред свидетели. Декларира, че при отваряне на касата е
намерен отчет как точно са изразходвани парите през годините от С.Ч.. Този
отчет не е предоставен на ревизиращия екип. След анализ на органите по
приходите приемат, че твърденията за налични парични средства в посочения размер
са неоснователни и фактите на които се позовава ревизираното лице, нямат удостоверителна
сила.
Въз основа на така установените
факти е обосновано заключение, че са налице обстоятелства
по чл.122, ал.1, т.7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а именно:
декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на
собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на
ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние
за ревизирания период, предвид което за периода 01.01.2014 г. - 31.12.2015 г.
ревизията е извършена по реда на тази правна норма. При съпоставката между
приходи и разходи за 2015г е установено превишение на извършените от лицето
разходи над сумата на реализираните за същия период доходи/приходи в размер на
13800,32лв. На 21.01.2022г. е връчено Уведомление по чл. 124 ал.1 от ДОПК №
Р-16001621005287-113- 001/11.01.2022г.
Ревизиращият
екип приема, че С.Б. в качеството си на местно лице дължи данъци за придобити доходи
от източници в Република България и в чужбина / в случая за евентуално получени
доходи в Р. Турция/. Тъй като не е представил обяснение относно установеното
превишение от 13800,32лв за 2015г., то тази сума представлява доход от
неустановен източник, който не е деклариран и обложен по реда на ЗДДФЛ. По реда
на чл. 122-124а от ДОПК за 2015 г. след направен анализ по чл. 122 от ДОПК от
ревизията е формирана данъчна основа за облагане след приспадане на дължимите
ЗОВ в размер на 12 500,00лв, върху която при прилагане на ставка за данъка 10%
е определен дължим данък в размер на 1 250,00 лв. На основание чл.175 от ДОПК и
чл.1 от ЗЛДТДПДВ върху дължимия данък за внасяне е начислена лихва в размер на
745,92 лв., изчислена за периода от 01.05.2016г. до 18.03.2022 г.
Ревизионният доклад
е връчен на ревизираното лице електронно на 21.03.2022г./л. 72, т.I/. Срещу него не е подадено
възражение.
Въз основа на РД и на основание чл. 119, ал.2 от ДОПК, от В.К.
на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Н.П.на
длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията е издаден РА № Р-16001621005287-091-001 / 07.04.2022 г,
в който констатациите и изводите на съставителите на РД са възприети в тяхната
пълнота. С РА на С.Б. са установени задължения за данък върху годишната данъчна
основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2014г и 2015г. като за последната са в размер на
12500 лева и лихви 752.86 лева към 07.04.2022г.
Ревизионният акт е издаден
чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и подписан с квалифицирани
електронни подписи от В.К. и Н.П.като доказателства
за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на
сертификатите към тази дата, са събрани при служебна проверка. Връчен е на С.Б. електронно на 09.04. 2020г. /л.46, т.I/. В срока по чл.152, ал.1 от ДОПК Б. го е обжалвал по
административен ред с подадена до Директора на Дирекция ОДОП – гр. Пловдив
жалба /л.36 и сл., т.I /.
С Решение № 265/ 23.06.2022г.
на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив,
на основание чл.155, ал.2 от ДОПК, е потвърден Ревизионен акт № Р-16001619005024-091-001/
26.08.2020г. за установените задължения по ЗДДФЛ за 2015г.
В решението на Директора на Дирекция
ОДОП гр. Пловдив като неоснователни са приети твърденията на жалбоподателя, че
не е местно лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ. Обоснован е извод, че в случая
центърът на жизнените му интереси е в България. Прието е за безспорно
установено, че през ревизираните години жалбоподателят е извършвал разходи, без
да доказва наличието на реално получени и обложени доходи, които да ги покриват.
Отбелязан
е фактът, че дори да се приеме, че лицето не е местно по смисъла на ЗДДФЛ, то
доходът, установен като положително имуществено изменение, подлежи на облагане
като доход с източник в страната. Като косвено доказателство в тази насока са
приети резултатите от дейността на дружеството, в което от жалбоподателя е
внесена голяма сума (над един милион лева) през предходните и през годините на
ревизията, а в същото време то е декларирало загуби. С оглед на това е
прието, че доказателствата, събрани при извършване на ревизията, показват, че
са налице данни лицето да укрило доходи и тъй като не ги е декларирало, правилно
и обосновано органите по приходите са ги установили по реда на чл.122 от ДОПК. При
ревизията е установено, че през 2012 г. и 2013 г. С.Б. е предоставил временна
финансова помощ на „ШИЛЕ“ ЕООД общо в размер на 943 173,20 лв. Затова според
решаващия орган дори да се приеме, че лицето е разполагало с парични средства с
доказан източник, то те са покрили така направените вноски в дружеството през
2012 г. и 2013 г. и на 01.01.2014 г. не е имало възможност да притежава 210
760,00 лв. в наличност.
Решението на Директора на
Дирекция ОДОП – Пловдив е издадено като електронен документ и подписано с
квалифициран електронен подпис от Екатерина Райчева като доказателство за
удостоверяване валидността на сертификата към датата на издаване на решението
са представени по делото /л.33, т.I/.
По делото са представени и
приети като доказателства документите, съдържащи се в административната
преписка по издаването и обжалването по административен ред на ревизионния акт;
доказателства във връзка с компетентността на органа, възложил ревизията;
удостоверение за валидност на електронен подпис на Директора на Дирекция ОДОП –
Пловдив; оптичен носител, на който се съдържат електронните документи и
файловете, генерирани при подписването им с квалифициран електронен подпис.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността и обосноваността на оспорената част от Ревизионен акт №
Р-16001621005287-091-001 / 07.04.2022г, на основание чл. 160, ал.2 от ДОПК и
чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2
от ДР на ДОПК, намира за установено следното:
Оспорването, като
направено в законово установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК от връчване на
23.06.2022г на решение № 265 от 23.06.2022г. на Директора на дирекция ОДОП – Пловдив
/с което е потвърден РА № Р-16001621005287-091-001/ 07.04.2022. в оспорената
част/, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Ревизионното производство
е образувано и проведено, съответно ревизионният доклад и ревизионният акт са
издадени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия.
Съгласно представената и приета като доказателство по делото Заповед №
РД-09-2433/ 16.12.2019г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив, на основание чл.7,
ал.3 и чл.11, ал.3 от ЗНАП вр. чл.112 ал.2, т.1 от ДОПК, като органи, компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии
съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени
заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113, ал.3 от ДОПК, са определени
началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с месторабота в гр. Пловдив и тези с
изнесено работно място в офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик,
Смолян и Кърджали /л.20 и сл, т.I
от делото/. В случая издателят на заповедта за възлагане на ревизия – В.К., с
оглед на заеманата длъжност /Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП -
Пловдив/, е сред органите, посочени в т.2 от РД-09-2433/ 16.12.2019г. на
Директора на ТД на НАП – Пловдив, определени като компетентни да издават ЗВР и
ЗИЗВР. Следователно Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001621005287-020-001
/ 15.09.2021. и заповедите за изменението й са издадени от компетентен орган в
кръга на неговите правомощия, като съдържанието им отговаря на изискванията по
чл.113 от ДОПК, при подписване на заповедите с валиден към датите на издаването
им квалифициран електронен подпис.
Възложената ревизия на С.Б.
е извършена от определените със ЗВР № Р-16001621005287-020-001/ 15.09.2021г.
органи по приходите – Н.П.- главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/
и С.А.– главен инспектор по приходите, които с оглед на заеманата длъжност и
определянето им за ревизиращи органи по чл.113, ал.1, т.2 от ДОПК със ЗВР, са
разполагали с необходимата материална компетентност за провеждането на ревизията
и за съставянето на Ревизионен доклад № Р-16001621005287-092-001 / 18.03.2022 г
. /чл.117 ал.1 от ДОПК/.
Съгласно разпоредбата на
чл.119, ал.2 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията
/определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция -
чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК/ и от ръководителя на ревизията /определен със
заповедта за възлагане на ревизия - чл.113, ал.1, т.2 ДОПК/. Оспореният
Ревизионен акт № Р-16001619005024-091-001/ 26.08.2020г. е издаден от В.К.на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Н.П.,
ръководител на възложената ревизия. Издателите на РА са разполагали с
материална компетентност и такава по степен, налице е и териториална
компетентност на същите, тъй като са част от териториалната дирекция на НАП гр.
Пловдив, която е компетентна териториална дирекция по критериите на чл.8, ал.1,
т.1 от ДОПК.
Както посочените по-горе
заповеди за възлагане на ревизия, така и съставеният РД и издаденият въз основа
на него РА са издадени чрез информационна система "Контрол" като
електронни документи, подписани с електронен подпис. Представянето на
електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис, е
допустимо по силата на чл.184, ал.1 от ГПК във вр. с
§ 2 от ДР на ДОПК, като самите електронни документи са представени по делото и
на електронен носител /приложения по делото CD-R/. В случая, при извършената
служебна проверка се установява, че подписалите документите лица са имали
валидни електронни подписи. С оглед на изложеното съдът приема, че ЗВР, ЗИЗВР,
РД и РА са подписани от лицата, които са посочени като техни издатели с
квалифициран електронен подпис и съответно не са налице основания да се считат
за нищожни.
Оспореният ревизионен акт
е издаден в предвидената в чл.120 от ДОПК във вр. с
чл.3, ал.2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание, като
съставеният Ревизионен доклад е неразделна част от него.
Не се установяват при
извършената служебна проверка допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила в хода на проведеното ревизионно
производство. При съобразяване на заповедите за спиране и възобновяване на
производството по извършване на ревизия, се установява, че ревизията е
приключила в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК, а РД е съставен от ревизиращите
органи на 18.03.2022г .- в срока по
чл.117, ал.1 от ДОПК, съдържа предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК реквизити, при
прилагане на събраните в хода на ревизионното производство доказателства. Срокът
по чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт не е спазен, но поради
инструктивния му характер изтичането не изчерпва по време делегираната на
органите по приходите материална компетентност. Задълженото лице е уведомено и за
установените обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК с писмено уведомление по
реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК.
Неоснователно е
възражението за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се пристрастност
и едностранчивост, проявена от органите по приходите. Жалбоподателят е
запознаван с всички действия и актове на приходната администрация при
предоставена възможност да реализира защитата си. Ревизиращите органи са
събрали по надлежния ред предвидени в ДОПК доказателства, като относимостта и
значението им за установените публични държавни вземания е въпрос на материална
законосъобразност на РА. Обстоятелството, че оспорващият не е съгласен с
анализа на доказателствата и формираните фактически и прави изводи, не може да
обуслови извод за липса на обективност и на безпристрастност на ревизиращите
органи.
РА е издаден при
неправилно приложението на материалния закон.
Първият основен спорен
въпрос по делото е дали за 2015 г С.Б. е „местно лице“ на Република България
или на Република Турция за данъчни цели.
Статутът на местно лице на
Република България се определя за цялата календарна /данъчна/ година и не
зависи от гражданството на лицето. Местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ без оглед на гражданството, е лице, което отговаря поне на един от
следните критерии: 1. има постоянен адрес в Р България; 2. пребивава на
територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период; 3.
изпратено е в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или
организации. от български предприятия. и членовете на неговото семейство; или
4. центърът на жизнени интереси на лицето се намира в България. Центърът на
жизнени интереси е в България, когато интересите на лицето са тясно свързани
със страната. Това е допълнителен критерий, при който се вземат предвид
семейството, собствеността, мястото, от което собствеността се управлява,
мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска
дейност. Предвидените в закона условия се прилагат алтернативно, което
означава, че наличието дори само на едно от тях, е достатъчно лицето да се
счита за местно. А съгласно чл.4, ал.5 от ЗДДФЛ, не е местно
физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на
жизнените му интереси не се намира в страната
Местните физически лица са
носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република
България и в чужбина, а чуждестранните физически лица - само за придобити
доходи от източници в Република България по аргумент от чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ.
Кога една държава упражнява суверенното си право да облага местно физическо
лице, което е обект на данъчна дискреция и на друга
държава, т. е. как се разрешава колизията на суверенни права между две държави
е въпрос на споразумение между страните, обективирано в съответен международен
договор, който след ратификация, обнародване и влизане в сила се ползва с
примат по отношение на разпоредбите, които са различни от тези в националния
закон - чл. 75 от ЗДДФЛ. Между правителството на България и правителството на
и РТурция е сключена Спогодба за избягване на
двойното данъчно облагане (СИДДО), ратифицирана със закон, приет от 37-о
Народно събрание на 21.09.1995г., ДВ, бр.89 от 06.10.1995г., изд. от
Министерството на финансите, обн., ДВ, бр. 123 от
22.12.1997г., в сила от 17.09.1997г. Според чл.4, ал.1 от СИДДО за целите на
тази спогодба, терминът "местно
лице на едната договаряща държава" означава лице, което съгласно
законодателството на тази държава подлежи на данъчно облагане в нея поради неговото
местожителство, местопребиваване, седалище (място на регистрация), място на
управление или всеки друг критерий от подобно естество, т.е. този текст от
СИДДО не въвежда свое понятие за местно лице, а прави препратка към понятието,
прието от вътрешното законодателство на всяка една от договарящите държави,
като само се изброяват възможните критерии за местно лице. ползвани от
вътрешното законодателство. Според ал.2, когато съобразно разпоредбите на ал.1
на чл.4 от СИДДО, едно физическо лице е местно лице и на двете договарящи
държави, неговото положение се определя съгласно посочените начини в букви „а“,
„б“, „в“ и „г““ при последователно прилагане на регламентираните критерии по
следния начин: а) то се счита за местно лице на тази държава, в която разполага
с постоянно жилище; ако то разполага с постоянно жилище и в двете държави, то
се счита за местно лице на държавата, с която има най-тесни лични и
икономически връзки (център на жизнени интереси); б) ако държавата, в която се
намира центърът на жизнените интереси, не може да бъде определена или ако то не
разполага с постоянно жилище в нито една държава, то се счита местно лице на
държавата, в която обичайно пребивава; в) ако то обичайно пребивава и в двете
държави или в нито една от тях, то се счита за местно лице на тази държава, на
която е гражданин; г) ако то е гражданин и на двете държави или на нито една от
тях компетентните органи на договарящите държави ще решат въпроса чрез взаимно
споразумение. По ревизионната преписка и
по делото липсва официален документ - удостоверение, че жалбоподателят е местно
лице за данъчни цели по смисъла на СИДДО за Република Турция.
От доказателствата по
делото се установява, че С.Б. /с имената Д. Б. като турски гражданин –
декларация на л.441,, т.II/ има постоянен
адрес в Р България и постоянен адрес в Р Турция, съгласно представен документ
за самоличност на Р Турция и справка от МВР на РТурция
/л.442, т.II/. Няма данни да разполага със собствено
жилище в РБългария, но има такова в РТурция, видно от служебна бележка на С.С.УМУТ ЙЪЛДЪРЪМ
ТОПЛУ КОНУТ ЯПЪ КООПЕРАТИФИ /л.135, т.I/. На този адрес са
регистрирани съпругата и двете му деца, родени през 1999г и 2008г в РТурция /л.667 и 668, т.III/. През учебната 2014/2015г децата са посещавали училище в Истанбул. Приходната администрация неоснователно
пренебрегва и писмените доказателства, които сочат, че жалбоподателят през 2015г
е пребивавал преимуществено в РТурция, а в РБългария е бил
общо 23дни. През цялата 2015г е
получавал заплата в РТурция. Осигурено лице е там от
1989г и от 01.11.2019г получава пенсия /л.514, т.II./ Документите, удостоверяващи тези факти, са преведени от заклет
преводач и не са оспорени по надлежния ред. В хода на производството не е
установено по безспорен начин, че личните и икономическите му интереси са съсредоточени
предимно в България. Действително Б. е управител и едноличен собственик на
капитала на „ШИЛЕ“ ЕООД, но няма данни за действително осъществявана търговска
дейност от дружеството и получаване на доходи от нея, доколкото подадените декларации
по чл.92 ЗКПО не са приложени. Налице са доказателства за упълномощаване на
друго лице, което да действа от негово име и за негова сметка в РБългария. Внасянето
на парични средства в касата на дружеството е направено в България и Б. се е
осигурявал през 2015г, изпълнявайки задължение по чл.4, ал.3, т.2 от КСО, но
предвид посочения от него факт, че е управител на „BAYSAL TICARET TEKNIK
HIZMET" с адрес: Istanbul, Acarlar
mah.Umut Vadisi Sitesi A5 blok №9 в Р Турция, не
може да се приеме с категоричност, че мястото, от което управлява стопанската
си дейност, е преимуществено в България. Инвестирането на значителна сума в
регистрирано търговско дружество в България само по себе си не е достатъчно да
се приеме, че икономическите му връзки по-тесни с България отколкото с Турция,
където също реализира доходи, включително от трудова дейност. За жилището в гр.Павел баня, на което е регистриран постоянният му адрес,
не са събрани доказателства, че се ползва от него и той заплаща данъци, такси и
режийни разходи. По отношение личните връзки с България показателен е фактът, че няма
никакви доказателства членове на семейството му да живеят, работят, учат, да се
осигуряват, да упражняват някакви свои права или да правят разходи в България.
При така установени данни
за различни дейности и интереси и в двете държави събраните доказателства не сочат категорично,
че икономическите и личните връзки на жалбоподателя са по-тесни с Република
България за ревизирания период. По тези съображения настоящият състав приема,
че за 2015г С.Б. е чуждестранно лице. Съгласно чл.7 от ЗДДФЛ, чуждестранните
физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от
източници в Република България. Разпоредбата на чл.8 от същия закон изчерпателно
изброява доходите от източници в Република България, определяйки ги чрез техния
произход. Това автоматично логически изключва доходите с неустановен произход
/за каквито органите по приходите твърдят, че са внесените в брой парични
средства по сметката на дружеството на жалбоподателя/ като такива от източници
в България. А без установяване на произхода процесните суми не могат да бъдат
определени като доход от източник в България и като такъв - подлежащи на
облагане. Същият извод се налага и при съобразяване на приложимата СИДДО с РТурция. Следователно незаконосъобразно органите по
приходите са приели, че са налице условия за извършването на процесната ревизия
на чуждестранно физическо лице по реда на чл. 122 и сл. ДОПК и че процесните
парични суми подлежат на облагане на основание чл.35, т.6 от ЗДДФЛ. В тази
връзка неоснователно се поддържа от ответника, че доходът на жалбоподателя,
установен като положително имуществено изменение, подлежи на облагане като
доход с източник в страната. Изложеното
прави безпредметно обсъждането на втория спорен въпрос относно действителното
наличие на превишение на извършените от лицето разходи над
сумата на реализираните за същия период доходи/приходи, свързано с внесените
от жалбоподателя парични средства през 2015г в „ШИЛЕ“ ЕООД.
По тези съображения РА следва да бъде
отменен в обжалваната част за определените на Б. задължения за 2015г за данък върху
годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ и лихви към тях.
При този изход на спора на ответника,
който единствено е направил такова искане, не следва да се присъждат разноски.
Водим от горните мотиви и
на основание чл.160, ал.1 от ДОПК
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на С.А.Б. *** Ревизионен акт № 16001621005287-091-001/ 07.04.2022г,
издаден от органи по приходи в ТД на НАП Пловдив, в потвърдената му част с
Решение № 265/ 23.06.2022 г на Директора на дирекция „ОДОП“ Пловдив, с който са
му установени задължения за данък върху
годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ в размер на 1250лв и лихви в размер
на 752.86лв., като незаконосъобразен.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: