РЕ Ш Е Н И Е
гр. София, 08.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , Ι
ГО 9 ти състав, в публично съдебно заседание на единадесети април две хиляди и деветнадесета година
в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
при секретаря Юлия Асенова , като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 4028 по описа за 2017г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание
чл.226,ал.1 КЗ(отм)
Ищцата твърди
в ИМ, че е пострадала като водач на МПС при ПТП, настъпило по вина на лице,
управлявало описаното МПС и починало вследствие удара. В резултат на ПТП-то
ищцата е получила порезна рана и неврологични увреждания, и психически шок,
довел до появата на диабет. Претърпяла е неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания. Сочи, че е била подсъдима по НОХД 216/2015г. по описа на
ОС-Ловеч и въпреки очакванията й да бъде оправдана е била осъдена с влязла в
сила присъда. Претендира обезщетение в размер на исковата сума за понесените
вреди, ведно със законната лихва и разноските по делото.
В депозирания в законовия срок отговор на ИМ, ответникът не оспорва, че е
страна по договор за „ГО“, сключен за процесния
автомобил.Оспорва механизма на ПТП, посочените травми и връзката им с
настъпилото ПТП. Заявява, че претендираното обезщетение
е прекомерно. Релевира възражение за съпричиняване, като твърди, че ищецата
е управлявала автомобила си с
несъобразена и забранена скорост.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:
Безспорно е по делото, че ответникът е застраховател по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“.
От събраните доказателства:
заключението на САТЕ и констативния протокол се установява следният механизъм
на ПТП-то: на 01.04.2012г., около 14:00 часа на главен път София-Варна, при
километър 21+300 се движил л.а. „Ауди А4“ с рег.номер *****, управляван от
ищцата
с посока на движение от Варна към София. По същото време
в обратна посока се движи л.а „Фиат Пунто“ с
рег.номер ОВ7400АМ. В момента на ПТП-то времето е било облачно с обилен
снеговалеж, мокро пътно платнос топящ се сняг.
Видимостта е била затруднена поради снеговалежа. При излизане от ляв завой
„Фиат Пунто“ губи устойчивост и започнал да се занася
с дясната си страна напред, като едновременно с това завърта задната си част
обратно на часовниковата стрелка. В този момент л.а „Ауди А4“ се движи по
правия участък в неговата си лента за движение, лявата по посока Варна. “Фиатът“ продължава плъзгането си и навлиза в лентата на
движение на „Ауди“. Последва удар в предната част на л.а „Ауди“ със задната
дясна част на „Фиата“. Ударът е бил с голяма
кинетична енергия, вследствие на което „Фиатът“ е
отхвърлен наляво и е продължил ротацията си. Последва удар в предпазната мантинела със задната част на „Фиата“,
която се разкъсва и се огъва по ската преди моста. След това „Фиатът пропада в основата на низходящия скат на колела с
предната си част по посока Варна. След челния удар л.а „Ауду
А4“ продължил движението си напред и с предната си дясна част се удря в мантинелата. От този удар автомобилът
получава завъртване на задната си част с посока часовниковата стрелка и се
отклонява към средата на платното, където се установява в покой насочен- посока
Варна. В резултат на ПТП-то загинал водача на Фиата.
С влязла в сила присъда
по НОХД № 216/2015 г.по описа на ОС-Ловеч ищцата е призната за виновна,че е
нарушила правилата за движение по пътищата – чл. 21, ал.2 във вр. с ал.1 ЗДв.П, движейки се със
скорост 90,10 км/ч. вместо разрешените 50 квм./ч на пътния участък сигнализиран със пътен знак В 26 и допълнително Табела
Т-14 вследствие на което причинила по непредпазливост смъртта на И.Л.В.и на осн. чл..343,ал.1,бр“в“,вр. чл.342,, ал.1,пр.3 е осъдена на 2 години, лишаване от
свобода отложено на осн.
чл. 66,ал.1 НК за срок от 3 години.
От ДП се установява, че л.а „Фиат Пунто“ е бил оборудван на предната си част с две летни
гуми, а на задната си част - със зимни гуми, които са били доста износени. В САТЕ
-в.л. З. сочи, че състоянието на гумите
има значение за движението и управлението на автомобилите и характерно за
летните гуми е , че при ниски температури протекторът става по-твърд, намалява
коефициентът на триене между гумата и пътната настилка.В с.з. З. установи,че
посоченото състояние на гумите, може да бъде фактор, който обективно
благоприятства отклоняването на Фиата в насрещната пътна лента.
От приложените медицински документи: протокол
от амбулаторно изследване, епикриза и преглед са
налице данни: през м.август 2015 г. м.октомври 2015 г. и м.юни 2016 г. за захарен диабет веднъж посочен
като гестациден, втори път – неустановен подлежащ на периодичен контрол.
В.л. д-р С. в заключението на СПЕ
установява, че след ПТП-то ищцата е получила и развила остра стресова реакция,
преминала след това в посттравматично стресово разстройство, умерено тежко с
непълно изразена симптоматика, което продължава и досега, с редуцирана
интензивност на оплакванията. По анамнестични данни,
в продължение на 3-4 месеца след инцидента е посещавала психолог, след това,
около 6 месеца се е лекувала с Ксанакс, назначен от
невролог. По преценка на в.л. това лечение не е било достатъчно и при адекватна
терапия прогнозата за окончателното й възстановяване и преодоляване на
последиците от получените травми е добра. В с.з д-р С. посочи, че ЗД е
психосоматично заболяване, установен след 6 месеци от ПТП-то и би могло да възникне, след силен стрес (претърпяното
ПТП), което като етиология е в компетентността на ендокринолог.
От показанията на свид. В., майка на ищцата, преценени по реда на чл. 172 ГПК
е видно, че е след катастрофата дъщеря й е била със срязаната ръка и ожулено
рамо, след случилото се е започнала да посещава два пъти седмично психолог, след това е посещавала и невролог, който й е
предписал успокоителни лекарства. Половин година след ПТП-то пострадалата се е
почувствала зле и след посещение при лекар ендокринолог
се установило, че има повишена кръвна захар. Наложено било проследяване на
кръвната захар и специална диета на хранена. След произшествието дъщеря й се
оплаквала от безсъние и отказвала да шофира. Към момента диабета продължава, но
не се налага да взема лекарства.
В ИМ се твърди,
че ищцата в резултат на катастрофата е получила „порезна рана“ без да е
посочено мястото й както и силно „избледнял“ белег, без да е уточнен. Свид.В. посочи, че дясната ръка под лакъта
е била срязана ( с превръзка от екипа посетил местопроизшествието), рамото
охлузено ( без да има такива твърдения в ИМ) и белег, който се вижда (без да е
конкретизиран). Ищцата не е била хоспитализирана в лечебно заведение, не са
представени медицински документи установяващи по съответния ред сочените: рана,
охлузване и белег поради което съдът приема тези твърдения за недоказани.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна доследните
правни изводи:
По иска по чл.226 КЗ(отм.):
Съгласно чл.226, ал.1 КЗ(отм.),
увреденият от деликт, причинен от застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ има право да иска обещетение
за претърпените вреди пряко от застрахователя.За да възникне субективното право
по чл.226, ал.1 КЗ(отм.) е необходимо да се установи, че в резултат на
виновното и противоправно поведение на лице,
застраховано по задължителна застраховка“ГО“ са настъпили вреди, които са
покрит риск по застрахователния договор.
Безспорно е, че процесното ПТП е настъпило и по вина на водача на л.а „Фиат Пунто“, който при излизане от ляв завой губи устойчивост и
започва да се занася с дясната си страна напред, като едновременно завърта
задната си част обратно по посока на часовниковата страна и навлиза в лентата за насрещно движение в
резултат на което настъпва удар с управлявания от ищцата насрещно движещ се
л.а. „Ауди А4“. Съгласно САТЕ и двата автомобила са се движели със скорост над разрешената
от 50 км/ч. Съгласно мотивите в присъдата и САТЕ л.а. на пострадалия В.е бил с
износени летни гуми и в процеса на управлението на Фиата,
при ляв за него завой последния се унесъл,завъртял и навлязъл в насрещната
лента на движение. След като
поведението на застрахования водач е виновно и противоправно,
а вредите към трети лица са покрит риск по застраховката, съгласно чл. 223,
ал.1КЗ (отм.), застрахователят дължи плащане на застрахователно обезщетение за
причинените от застрахования водач имуществени и неимуществени вреди.
Следователно искът е доказан по
основание.
Ищцата е претърпяла
неимуществени вреди.За да определи техния размер, съдът се съобрази с
указанията в ППВС №4/68г. на и с ППВС № 17/63г. и отчете силата,
продължителността и интензивността на болките и страданията, описани по-горе
при установяване на фактическата страна на спора. Ето защо съдът приема, че ищцата е развила е остра стресова реакция, преминала
след това в постравматично стресово разстройство,
вследствие на което, д-р С. заявява, че би бил възможно да възникне диабет. Към
настоящия момент липсват обаче данни за ЗД, както и факта, че ищцата не приема
лекарства, тъй като показателите за него са в норма. В резултат на проведеното
лечение от специалисти: невролог и психолог, терапията и прогнозата за окончателното преодоляване на
последиците от тези травми е добра. Предвид изложеното и възрастта на ищцата – 22
години по време на ПТП-то и прогнозите съдът намира, че сумата от 10 000 лв е
справедливо обещетение за понесените неимуществени
вреди. Искът в разликата му до претендирания размер -
50 000лв. следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
По претенцията
за законна лихва
След като
характера на отговорността на застрахователя, произтича от непозволено
увреждане, задължението за обезвреда възниква от
момента на увреждането и не е необходима покана, за да се дължи лихва за
забава. В деня на увреждането- 01.04.2012 г. по силата на закона възникват
основанията за ангажиране на отговорността на застрахователя и от този момент
той дължи обезщетение за вредите и лихва за забава. Ответникът е направил
възражение за давност по отношение на лихвата, което е основателно. ИМ е
депозирана в съда на 31.03.2017 г. и ответникът следва да заплати сумата 10 000 лева, ведно със законната лихва считано от 01.04.2014 г.
По възражението
за съпричиняване
Ответникът се
позовава на установения принос на ищцата
с оглед зачитането по реда на чл.300 ГПК на влязлата в сила присъда, който
според него е съществен за разлика от приноса на пострадалия. С оглед предпоставките на чл.51, ал.2 ЗЗД съдът
намира, че ищецът е създал рисковата ситуация движейки се със забранена и несъобразена
скорост, но с оглед и обстоятелството, че пострадалият е навлязъл в насрещното
платно, определя съпричиняване ½ .С оглед на
това обезщетението от 10 000 лева следва да бъде намалено на 5 000 лева
По
разноските :
С оглед изхода на делото право на разноски
имат и двете страни
Ищцата е направила разноски:ДТ - 1000 лв, депозити за в.л. – 400лв. Съобразно уважената част от
иска й се следват 140 лева (5 000/50
000 х 1 400)
Съдът
счита, че исканията: за присъждане първо възнаграждение на Адв.Д
„К.И.и Я.Н.“, съгласно чл.38 ал.1, т.2 ЗА и второ – с ДДС за неоснователни. При оказване помощ под
формата на процесуално представителство на материално затруднени лица, по реда
на чл.38,ал.1,т.2 ЗА, такава се оказва от адвокат
- ФЛ,а не от АД като ЮЛ. Сдружените
адвокати – ФЛ съгласно чл. 52,ал.1 ЗА упражняват адв.дейност,затова
и законодателят е посочил в чл. 78,ал.1 ГПК присъждането за тази им дейност
възнаграждение.Нормите на чл.32 и 33 ГПК сочат лицата,които могат да бъдат
представители и реквизитите на пълномощното от които се налага извода, че само
ФЛ могат да осъществяват представителната власт, респ.адвокати, но не и
Адвокатски дружества. По отношение присъждане на ДДС-то съдът намира, че ДДС –то
е косвен данък, който се изчислява в момента на плащането и съдът не е оправомощен да изменя данъчния механизъм и да присъжда все
още неначислен ДДС. ИМ е подадена от адв.К.И.и за
осъщественото процесуално представителство има право на адв.възнаграждение
по чл 38,ал.2 ЗА, с оглед предявената претенция и
уважения размер на иска следва да й се присъди сумата 203 лева (5 000/50 000х 2 030).
Ответникът претендира
разноски: 150 лева депозит за в.л.и юриск.възнаграждение.
Съразмерно отхвърлената част от иска следва да се присъдят 135 лева (45 000 /50 000 х 150) на осн. чл.78, ал. ГПК и на осн.чл.78,ал.8 ГПК присъжда юриск. възнаграждение в размер на 200 лева или общо 325 лева
При изложените
съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА
“Д.З.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на А.В.Т. ЕГН: **********, с
адрес: *** със съдебен адрес АД “К.И.и Я.Н.“
гр. София, бул.“*****на основание чл.226 КЗ (отм.) сумата от 5 000 лева - застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди, поради ПТП, реализирано на 01.04.2012г., ведно със законната лихва върху сумата от 01.04.2014 г. до окончателното й изплащане и на основание чл.78,ал.1 ГПК
140 лева разноски, като ОТХВЪРЛЯ
ИСКА за разликата над сумата от
5 000 лева до сумата 50 000 лева.
ОСЪЖДА
“Д.З.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на адв.
К.И.САК гр. София, бул.“*****на
основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 203 лева лева адв. възнаграждение, съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА А.В.Т. ЕГН:********** с адрес: ***
да
заплати на “ Д.З.“ АД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл.78 ал. 3 и ал.8 ГПК сумата от 325 лева разноски съразмерно
отхвърлената част от иска и юриск. възнаграждение
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: