РЕШЕНИЕ
№ 485
гр. Казанлък, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20225510101956 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл. 150 от СК.
Предявен е иск за увеличение на издръжката, постановена с решение по
гр. дело № **** г. по описа на Районен съд – Казанлък. В исковата молба се
твърди, че ответникът е баща на детето К. П. Т., родено на **** г. Твърди, че
от месец януари **** г. родителите са разделени, като на майката са
предоставени родителските права, а на ответника е определен режим на
свиждане с детето и е осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер по
150 лв., платима по банкова сметка. От **** г. и до сега – вече 6 години,
ответникът не изпълнява законното си задължение, като не заплаща редовно
опредената му от съда месечна издръжка. Това наложило да предяви жалби
до Районна прокуратура за неплащане на издръжка. Заявява, че към момента
детето К. е на 7 навършени години и от месец септември 2022 г. е записан и
ще бъде ученик във 2-ри клас. Майката и синът й живеят в ****, в жилището
на нейните родители, като тя разполага с първи етаж на жилищната сграда. К.
е будно и любознателно дете, в училище се представя много добре, като
посещава и допълнителни извънкласни занимания по спортни и бойни
изкуства, както и обучение за народни песни и танци, като за тези дейности
заплаща такси по 145 лв. месечно. Майката работи като медицинска сестра в
Община К., а от месец януари като старша медицинска сестра в **** гр. К.,
като средното й брутно възнаграждение възлиза на 1 200 лв. Счита, че за
последните 6 години от определянето на първоначалната издръжка
обстоятелствата са се променили коренно: с порастване на детето неговите
нужди значително се увеличили. Заявява, че ответникът към момента няма
други деца и задължения към други лица. Той живее в гр. К. на посочения в
исковата молба адрес, заедно с майка си, като притежава наследствена част от
апартамента. Занимава се с различни видове бизнес, като притежава две
търговски фирми: **** и ЕТ „П. О. - П.“. Също така притежава и търговски
1
обекти - магазин за мебелен обков, находящ се в гр. К. **** (подблоково
пространство), магазин за дрехи втора употреба в гр. К., *****. Известно й е
също така, че ползва и търговски обект - складова база за изработване на
дограми и интериорни врати в гр. К., ж.к. „И.“ на север от блок № 31, както и
че притежава имот в парк „Т.“ гр. К., в който имот строи жилищна сграда,
която към момента е годна за обитаване по думите на детето им. Ответникът,
съгласно съдебно решение, взема детето от дома й със скъпа кола – марка
„Мерцедес“. Счита, че всичко изложено показва, че ответникът е в добро
материално състояние и би могъл спокойно и без усилия да плаща издръжка,
с която да задоволява нарасналите нужди и потребности на сина им. Предвид
гореизложеното моли съда да постанови съдебно решение, с което да измени
размера на присъдената издръжка по гр.д. № **** г. по описа на Районен съд
гр. К., която П. О. Т. е осъден да заплаща на детето К. П. Т., чрез неговата
майка Й. К. М., като увеличи размера от 150 лв. на 350 лв., считано от датата
на подаване на исковата молба и до настъпване на основание за нейното
изменяване или прекратяване. Претендира за разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по
делото, с който заявява, че счита предявения иск за допустим и частично
основателен. Не оспорва, че по посоченото в ИМ гражданско дело, през ****
г. е осъден да заплаща месечна издръжка за сина им К., в размер на 150 лв.,
който, към онзи момент нямал и 2 годинки, която издръжка за изминалия
период от време е заплащал напълно добросъвестно и отговорно, и която
издръжка е изплатил в пълен размер, считано до м. август 2022г.. Не отрича,
че за изминалия период от **** г. до сега 2022 г., е налице промяна в
обстоятелствата при присъждане на първоначалната издръжка, но счита, че
тази промяна е свързана най-вече, и основно, с израстването на сина им,
който вече е ученик, но за съжаление, не е свързана с увеличаване на неговите
възможности да заплаща претендирания размер на издръжка от 350 лв.
Заявява, че материалното му състояние не е такова, какво е изложено в
исковата молба, тъй като не разполага, както с парични средства така и с
недвижимо имущество, които да му дават възможност да заплаща
претендираната в изключително завишен размер от 350 лв. издръжка за 7-
годишния им син. Твърди, че от всичко изложено в исковата молба, верни са
само 2 факта, първият от които, че действително притежава 1/6 ид. ч. от
оставено наследство след смъртта на баща му, представляващо апартамент,
находящ се в гр. К.. Недвижим имот, който притежава в неликвидирана
съсобственост с майка му и сестра му /явяващи се 3-ти лица/, по който начин,
не разполага с правната възможност да извършва действия на разпореждане и
получава доходи от това наследство. Още повече, че в жилището живее
единствено и само майка му. Вторият факт, посочен в ИМ, който не оспорва
е, че е едноличен собственик на капитала на „П.-****“ ЕООД, и това е
единственият доход, който реализира и получава, в резултат на
осъществяваната от Дружеството дейност. С настоящия писмен отговор
представя заверено копие от Годишна данъчна декларация за реализираните
от Дружеството доходи за 2021 г., от която е видно, че има реализирана
годишна печалба в размер на 3023 лв., и това са единствените му доходи за
цялата изминала 2021 г. Оспорва твърдението на ищцата, изложено в ИМ, че
притежава магазин за мебелен обков, тъй като това е бил обект, който преди
години ползвал под наем и отдавна не ползва. Оспорва и изложеното в ИМ за
2
реализирани доходи от извършвана дейност от ЕТ „П. О.- П.“, тъй като от
години фирмата му на едноличен търговец не работи и няма реализирани
доходи. Не притежава складова база за изработване на дограми и интериорни
врати в гр. К., ж.к. „И.“, на север от блок № 31. Не оспорва обстоятелството,
че регистрираното от него „П.-****“ ЕООД ползва под наем помещение -
магазин за дрехи втора употреба в гр. К., на *****, и единствено от тази
дейност има доходи в размер на 3023 лв. Не оспорва обстоятелство за имот в
парк Т., но заявява, че това е имот, в който има временно преместваемо
съоръжение, което не е трайно закрепено, в което действително живее, но
предвид характера и вида на това „съоръжение“, от последното не може да
реализира и не реализира каквито и да било доходи. Сочи, че лекият
автомобил „Мерцедес“, с който понякога е вземал сина си от дома на майката,
не е негова собственост, а на негов приятел. Заявява, предлага и има
готовност да заплаща издръжка в размер от 180 лв., считано от датата на
подаване на ИМ. Счита, че с оглед ниската възраст на сина им, високите
доходи на майката, минималните негови доходи и обстоятелството, че при
промяна на обстоятелствата, ищцата разполага с правната възможност за
актуализиране на присъдената издръжка, предлагания от него размер ще бъде
съобразен, както с нуждите на сина им, така и с неговите възможности към
момента. Заявява, че като баща е доволен от извънкласните занимания на
сина им, но като родител, който не разполага с финансови възможности да
заплаща нужните такси, дори и част от тях, счита, че тези извънкласни
занимания не са част от наложителните и необходими за израстването на сина
им „нужди“, поради което, същите не следва да се кредитират при вземането
на решение и определяне размер на издръжката, която следва да заплаща за
сина им за в бъдеще.
В съдебно заседание ищецът, чрез упълномощения процесуален
представител адв. Шопова, поддържа изложеното в исковата молба.
Ответникът се яви лично в съдебно заседание и пред съдебния състав
заяви, че оспорва претендирания размер на издръжката. Не можел да
гарантира, че ще плаща претендираната сума всеки месец. Ако закъснеел,
майката веднага щяла да сезира институциите. Посочва, че е в добро
здравословно състояние, нямал ТЕЛК и хронични заболявания, не приемал
медикаменти. Уточнява, че помагал на майка си в ремонтните дейности, но не
и финансово. Нямал други роднини, на които да помага с парични средства и
труд. Нямал друго дете. Живеел на семейни начала с друга жена от 4 години,
която имала 10-годино дете от предишна връзка, което живеело с тях в
местността „****“, във временно преместваемо съоръжение. Имотът бил
негов, придобит преди 6-7 години. Живеели в преместваемо съоръжение,
което представлявало дървена конструкция, която лично той строил,
закупувал материалите, но трудът бил изцяло негов. Обособени били малки
стаи - хол със всекидневна, сервизно помещение – обща баня и тоалетна и
детски стаи. Обзаведено било според неговите възможности. Имало стари
мебели и нови такива. Отоплявали се с климатик, в имота имало бита сонда
от предишния собственик. Басейнът бил за напояване, с гумено покритие, 6 на
3 метра, за събиране на вода, ако нямало. Закупил пътнически бус „О.В.“,
който в момента не бил в движение. Надявал се с него да подпомага
търговската си дейност. След като дошъл Коронавирусът, спаднали
3
продажбите. Не можел да каже как щели да се развият нещата, можел да
затвори магазина и да започне работа. Изградил бизнес, сега изчаквал и се
надявал, че кризата може да отмине и отново да се подобри финансовото му
положението.
Заинтересованата страна АСП, Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.
К., редовно призована за датата на съдебното заседание, не изпрати
представител.
РС-Казанлък, като взе предвид събраните по делото доказателства и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
страна следното:
Видно от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за
раждане № **** г. на Община С.З., родители на детето К. П. Т., роден на ****
г., са Й. К. М., ЕГН ********** – майка и П. О. Т., ЕГН ********** – баща.
С решение № **** г. постановено по гр. д. № *** по описа за **** г. на
РС-Казанлък, съдебният състав утвърдил предложеното от родителите на
детето К. споразумение като е постановил след раздялата на страните
упражняването на родителските права спрямо детето К. П. Т. да се упражнява
от майката Й. К. М., при която и детето да живее, а бащата П. Т. е осъден да
заплаща месечна издръжка на детето К., чрез неговата майка и законен
представител Й. М. в размер на 150,00 лева, дължима до края на текущия
месец, платима по банков път, считано от 01.03.**** г., ведно със законната
лихва върху всяка закъсняла вноска и до настъпване на основания за
изменението или прекратяването й.
Видно от представените два броя удостоверения за настоящ адрес на
Община К. с изх. № 161 и 162 от 22.01.2021 г. е, че настоящият адрес на
майката Й. М. и детето К. Т. е в ****.
По делото е представена служебна бележка с изх. № 980/05.08.2022 г.,
издадена от Директора на ОУ *****, гр. К., в уверение на това, че детето К. П.
Т. е записан за ученик в I „б“ клас през учебната 2021/2022 г. в училището и
ще продължи да учи във втори клас през учебната 2022/2023 година.
По делото са представени два броя удостоверения с вх. № №
142/05.08.2022 г. от „****.“ ЕООД и № 80401/04.08.2022 г. на З. – Община К.,
от които е видно, че за периода м. август 2021 г. до м. юли 2022 г. брутното
трудово възнаграждение на майката Й. М. възлиза общо на 16 682,32 лева.
Ответникът е представил два броя подписани декларации от 15.09.2022
г. и от 03.10.2022 г., в които е вписал и отговорността по чл. 313 от НК за
невярно декларирани данни. Той е декларирал, че от упражнявана търговска
дейност за периода м. септември 2021 г. до м. декември 2021 г. имал
реализирани доходи месечно в размер на 252,00 лева, за периода м. януари
2022 г. до м. август 2022 г. нямал установени доходи, които щели да бъдат
декларирани и изчислени с приключване на финансовата 2022 г. и подаването
на годишна данъчна декларация. Декларирал е, че няма други доходи и не
притежава имущество, от което да се издържа. Представил е годишна
данъчна декларация за 2021 г., от която е видно, че счетоводната печалба на
„П. ****“ ЕООД, на което той е управител, е в размер на 3023,52 лева.
По делото е приета декларация за семейно и материално положение и
4
имотно състояние, подписана от ответника с дата 03.10.2022 г., в която той е
декларирал, че семейството му се състои само от него, той не реализира
доходи от свободна професия, от наеми и хонорари, а месечните му доходи
възлизат на сумата от 252,00 лева от упражнявана търговска дейност. По
отношение на имотното състояние е посочил, че притежава поземлен имот с
площ от 346 кв. м. в местност „****“ в землището на гр. К., с временно
преместваемо съоръжение в него – лична собственост; 1/6 идеална част от
апартамент в гр. К., ул. ****; МПС – лек автомобил марка „О.В.“.
Срещу ответника е водено досъдебно производство № 20-2020 г. по
описа на 04РУ при ОДМВР – П., образувано на 09.01.2020 г. за престъпление
по чл. 183, ал. 1 от НК, извършено в периода от м. декември 2018 г. до м.
януари 2020 г. в гр. П..
С постановление от 02.10.2020 г. на прокурор от РП-П. е прекратено
наказателното производство по горецитираното досъдебното производство
срещу ответника Т., тъй като в рамките на образуваното наказателно
производство обвиняемият е заплатил сумата от 7270,00 лева, при дължими
7500 лева за издръжка на сина си до м. юни 2020 г. и е останала дължима една
вноска и втора – частично. Представителят на прокуратурата е заключил, че
на този етап деянието за което на Т. е повдигнато обвинение е
несъставомерно от обективна страна.
На 04.08.2022 г. Й. М. е входирала жалба в РП-К. срещу П. Т. с вх. №
8024, в която твърди, че от началото на 2022 г. липсват месечни постъпления
по банкова сметка в „Булбанк“, открита за издръжка на детето К. Т., като за
периода м. януари до м. юли 2022 г. П. Т. не бил внесъл общо 7 вноски по
150,00 лева, или в общ размер на 1050,00 лева, ощетяващи детето К. П. Т..
Видно от справка за транзакции по сметка на името на клиента Й. М., че
на 23.03.2022 г. са преведени 450,00 лева от П. Т. на основание „Издръжка за
дете м. октомври, м. ноември и м. декември 2021 г.
Видно от разписка от 26.08.2022 г. издадена от „Easypay – парични
преводи и платежни услуги“ на цитираната дата П. Т. е превел по сметка на
Й. М. сумата от 1200,00 лева с основание „издръжка за дете м. януари до м.
август 2022 г.“.
По делото е представено удостоверение от 08.08.2022 г., подписано от
трима треньори, от което се установява, че за учебната 2021/2022 г. без
прекъсване от м. септември до м. май, детето К. Т. е посещавало следните
извънкласни дейности, за които са заплащани следните месечни такси:
Айкидо клуб за бойни изкуства „И.“, с месечна такса 40,00 лева, Ансамбъл за
народни песни и танци „****“, с месечна такса 25,00 лева и Спортен клуб
„****“, с месечна такса 80,00 лева, или месечните разходи за спортни
мероприятия възлизали общо на 145,00 лева, като в тази сума не били
включени разходите за екипировка и такси за състезания.
По делото е изготвен социален доклад от Дирекция „Социално
подпомагане“ – гр. К.. В хода на социалното проучване е установено, че
детето К. е на 7 години и 8 месеца, като общото здравословно състояние на
детето е добро, не боледува често, няма установени алергии към храни и
медикаменти. Бащата П. Т. е споделил, че е здравно осигурен, в добро общо
здравословно състояние, не приема алкохол, непушач е и не приема
5
наркотични вещества и медикаменти. Бащата живее на адрес: гр. К., кв. ****,
****. Жилището е негова собственост и представлява къща на един етаж. На
етажа имало разположени четири стаи – голяма всекидневна, две детски,
гардеробна и над тях – спалня. Жилището било оборудвано и технически
обезпечено, като през зимния период се отоплява на газ. Детската стая,
предвидена за К., била обзаведена с легло и телевизор, като бащата заявил, че
е поръчал нови мебели. От известно време Т. има нова съжителка, която
живее в дома му заедно със своето дете. Към къщата имало прилежащ двор с
райграс и басейн. Хигиенно-битовите условия били отлични. Пред
социалните работници бащата е съобщил, че е със завършено средно
образование, като същият от дълги години притежава собствен бизнес – „П.
****“ ЕООД с предмет на дейност продажба на дрехи втора употреба. Т.
посочва като месечен доход сумата от 650 – 700 лева. Същият не съобщава за
допълнителни доходи или финансови задължения. Бащата е съобщил, че
майката на детето ограничава контактите му с него и за последните четири
месеца е виждал детето само веднъж на 06.08.2022 г. за няколко часа. Т. e
заявил, че на този етап е в невъзможност да заплаща издръжка в размер на
350,00 лева, каквото е желанието на майката. ОЗД – К. счита, че детето е във
възраст, която поставя все повече изисквания, относно задоволяване на
потребностите му.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 150 СК.
Изменение на предходно определена издръжка следва да бъде
допуснато само при наличие на изменение на обстоятелствата, въз основа на
които тя е присъдена.
В чл. 143, ал. 2 от СК законодателят е предвидил, че родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. В чл. 142,
ал.1 от СК законодателят е посочил, че размерът на издръжката се определя
според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите
на лицето, което я дължи. Нуждите на лицето, което има право на издръжка,
се определят съобразно обикновените условия на живот за него, като се
вземат предвид възрастта, образованието, здравословното състояние и др.
Възможностите на дължащия издръжка се определят според неговите доходи,
имотно състояние, квалификация.
Разпоредбата на чл.150 от СК предвижда възможност за изменение на
издръжката при изменение на тези обстоятелства. Касае се до обстоятелства,
въз основа на които е била определена издръжката, т.е. относно нуждата от
издръжка и възможност за доставяне на издръжка. Законодателят предвижда,
че не всяка промяна дава основание за изменение на издръжката. За да се
уважи искът по чл. 150 СК, трябва да е налице трайно съществено изменение
на нуждите на издържания или на възможностите на издържащия.
Съдът приема, че е налице промяна в обстоятелствата, касаещи детето.
Предходният размер издръжка е определен преди повече от шест години. Към
настоящия момент детето К. е на възраст 7 години и 9 месеца, ученик във
втори клас. Съдът намира, че израстването на детето в периода от определяне
6
предишния размер на неговата издръжка само по себе си води до увеличаване
на необходимите средства за издръжката му. Нуждите на ищеца са
обичайните за деца на неговата възраст, свързани с храна, дрехи, училищни
нужди, занимания и други. Общите разходи за издръжката на домакинството
на майката, в което детето К. се отглежда, се установява от самия факт на
биологичното съществуване на детето и не е необходимо да се доказва.
Задължението за издръжка е за двамата родители, независимо на кого от
двамата е предоставено упражняването на родителските права. Родителят, в
чието домакинство детето се отглежда по принцип следва да поеме по-малък
дял от паричната издръжка, тъй като той предоставя на детето издръжка в
натура, с оглед съвместното им живеене и нуждата от посрещането на
разходите на домакинството. С оглед гореизложеното, ответникът следва да
поеме по-голям дял от паричната издръжка на ищеца. В разпоредбата на чл.
142, ал. 2 от СК законодателят е предвидил, че минималната издръжка на едно
дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. С
Постановление № 37 от 24.03.2022 г. Министерският съвет е определил
минималната работна заплата за страната да бъде в размер на 710,00 лева.
Този минимален размер касае издръжката, дължима само от единия родител.
Всичко гореизложено води до извода, че са настъпили трайни промени в
обстоятелствата, при които размерът на издръжката е бил формиран.
Измененията имат траен, необратим, продължителен характер и обуславят
увеличение размера на издръжката.
Съгласно т. 5 от Постановление № 5/16.11.1970 г. на Пленума на ВС,
възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните
доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата родители дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с
възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите
на родителя, при когото се отглежда детето.
Според съда, издръжката на К., съобразявайки възраст, образование и
потребности във връзка с обучението, възлиза на около 420 лв. месечно.
Усилията, които полага родителят във връзка с оглеждането на детето се
вземат предвид при определяне размера на издръжката, която този родител
дължи - т. 7 на Постановление № 5/1970 г. на Пленума на ВС. По делото се
установи, че и двамата родители на детето не са задължени да плащат
издръжка на други лица. За периода м. август 2021 г. до м. юли 2022 г.
брутното трудово възнаграждение на майката е в размер на 16682,32 лева.
Видно от социалния доклад, майката и детето живеят в къща, собственост на
родителите на майката, като обитават самостоятелно етаж. Бащата е
представил справка от годишна данъчна декларация за 2021 г., в която е
попълнил, че за годината е получил, в качеството си на управител на „П.-
****“ ЕООД, счетоводна печалба в размер на 3023,52 лева. С декларация от
03.10.2022 г. е уведомил съда, че няма установени доходи, тъй като все още
не е приключила финансовата 2022 година. Пред съда е декларирал следното
имущество: поземлен имот с площ от 346 кв. м. в местност „****“ в
землището на гр. К., с временно преместваемо съоръжение в него – лична
собственост; 1/6 идеална част от апартамент в гр. К., ул. ****; МПС – лек
автомобил марка „О.В.“. Пред социалните работници бащата е заявил, че е
със завършено средно образование и от дълги години притежава собствен
7
бизнес, фирма „П.-****“ ЕООД, за продажба на дрехи втора употреба и
месечният му доход възлиза на сумата от 650-700 лева. В съдебно заседание
поясни, че бизнесът му към настоящия момент е в криза и след приспадане на
разходите месечно му остава доход в размер на 252 лева. ЕТ „П. О. – П.“ не
реализира доходи, тъй като не извършва дейност. От социалния доклад и
твърденията в съдебно заседание се установи, че бащата живее с новата си
съжителка и нейното дете в построеното от него преместваемо съоръжение, в
собствения му имот в кв. „****“. Жилището е оборудвано и обзаведено, като
социалните работници са установили, че хигиенно-битовите условия са
отлични. Въпреки ниските му доходи, по делото не се събраха доказателства
бащата да е неработоспособен или с намалена работоспособност по
здравословни причини. Ответникът е здрав и в трудоспособна възраст, както
и не доказа основателна причина за невъзможност да реализира доходи в
размер поне на средната за региона работна заплата. При това положение
възможностите му следва да се преценят и с оглед средномесечния
осигурителен доход на трудоспособния български гражданин, който за м.
юли 2022 г. е 1292,87 лева по данни на НСИ, публикувани в интернет.
Предвид изложеното, както и липсата на алиментно задължение за издръжка
към други лица, изводът на съда е, че е във възможностите на бащата да
престира месечна издръжка в размер на 220,00 лева.
Съгласно задължителната практика, установена с Постановление №
5/16.11.1970 г. на Пленума на ВС, нуждите на лицата, имащи право на
издръжка, се определят съобразено с обикновените условия на живот за тях,
като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства,
които са от значение за конкретния случай. Не следва да се присъжда
издръжка в размери, стимулиращи към обществено неполезен начин на
живот, лукс и даващи възможност сумите да се използват за цели извън
издръжката. Пред настоящия съд са ангажирани доказателства, целящи да
установят необходимост от допълнителни средства за издръжка на
малолетното дете, които обаче са извън обикновените му потребности.
Извършвайки преценка на направените разходи за танци, тренировъчни
занимания, съдът намира, че те не установяват обичайни ежемесечни нужди
на 7-годишно дете. В правото на родителя, упражняващ родителските права, е
да избере детето му да посещава допълнителни занимания с цел по-доброто
му развитие, които съответно са свързани с допълнителни разходи, които не
следва да се възлагат на ответника. По делото се установи, че решението за
посещение на детето на извънучебни мероприятия е взето от неговата майка и
липсва общо съгласие на родителите. Поемането изцяло или по-голяма част
от тези разходи от ответника не би било съобразено с неговите финансови
възможности, още повече, че решението за разходите е изцяло на другия
родител, без съвместно да са отчетени обективните потребности на детето.
По тези съображения съдът намира, че предявеният иск по чл. 150 от СК за
изменяне размера на присъдената издръжка и с оглед нуждите и възрастта на
малолетното дете е основателен и следва да бъде уважен до размера на 220
лв., считано от 22.08.2022 г. до настъпване на основания за изменяне или
прекратяване на издръжката, като за разликата до претендираните 350 лева,
искът като недоказан, следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
8
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски, представляващи
възнаграждение за един адвокат в производството или ответникът следва да
заплати разноски в размер на 220 лева, съразмерно на уважената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК, следва да бъде
осъден ответникът да заплати държавна такса върху увеличения размер на
издръжката, в размер на 100,80 лв., както и ДТ в размер на 5 лв. за издаване на
изпълнителен лист.
Мотивиран от горното, КРС
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150 от СК, във вр. чл. 143, ал. 2 СК
издръжката, определена с Решение № **** г., по гр. дело № **** г. по описа
на РС-К., влязло в сила на ******** г., като
ОСЪЖДА на основание чл. 150 от СК, във вр. чл. 143, ал. 2 СК, П. О.
Т., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ****, да заплаща на детето К. П. Т., ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител Й. К. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. К., **** месечна издръжка в увеличен размер на
220,00 лева (двеста и двадесет лева), считано от 22.08.2022 г. до настъпване на
обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 150 от СК, във вр.
с чл. 143, ал. 2 СК, за разликата над 220,00 лева до пълния предявен размер от
350,00 лева, като неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение
на решението в частта за присъдената в полза на К. П. Т., ЕГН **********
издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, П. О. Т., ЕГН **********, с
адрес: гр. К., ****, да заплати по сметка на РС-К. сумата в размер на 100,80
лева, представляващи държавна такса върху увеличението на издръжката,
както и ДТ в размер на 5 лв. за издаване на изпълнителен лист
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, П. О. Т., ЕГН **********, с
адрес: гр. К., ****, да заплати на ищеца сумата от 220,00 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от
иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Стара Загора в
двуседмичен срок, който тече от 19.10.2022 г.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
9