№ 8
гр. Средец , 20.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, II СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сирануш С. Артинян
при участието на секретаря Маринка Ж. Маринчева
като разгледа докладваното от Сирануш С. Артинян Административно
наказателно дело № 20212170200061 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от К. ИВ. К., ЕГН **********, с адрес:
село Любенец, община Нова Загора, област Сливен, ***, против Наказателно
постановление № 20-0269-000459 от 21.04.2021г., издадено от Минко
Запрянов Чолаков – Началник група към ОД МВР Бургас, РУ Средец, с което
на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от
ЗДвП; чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10,00 лева,
за това, че виновно е нарушил чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП – не носи контролния
талон от свидетелството за правоуправление и глоба в размер на 200.00 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за това че
виновно е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП – управлява МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред. С наказателното постановление били отнети
общо 10 точки, като към 21.04.2021г. на водача оставали 39 контролни точки.
В жалбата се излага, че наказателното постановление е необосновано и
при издаването му били допуснати съществени нарушения, обуславящи
неговата незаконосъобразност. Жалбоподателят твърди, че при проверката на
04.12.2020г. управлявал МПС, което било със служебно прекратена
регистрация на 24.11.2020г., но не били представени доказателства, че бил
уведомен по някакъв начин за извършеното служебно прекратяване на
регистрацията. Релевира също, че управляваното от него МПС бил закупил на
23.09.2020г., за което представя договор за покупко – продажба и същото
било с поставени по съответния ред регистрационни табели, издадени за
същото МПС. К. счита, че липсата на субективна страна от състава на
нарушението по чл.175, ал.3 от ЗДвП правело деянието, извършено от него
несъставомерно, тъй като той не знаел, че регистрацията на автомобила била
прекратена служебно и кога точно било станало това, поради това, че не
знаел, че не следва да го управлява по пътищата, отворени за обществено
ползване. Излага се, че било допуснато и съществено процесуално
1
нарушение, тъй като в наказателното постановление наказващият орган не
бил изпълнил задължението си по чл.53, ал.1 от ЗАНН да издаде
наказателното постановление едва след като провери дали не били налице
основанията за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Жалбоподателят намира, че
липсата на мотиви в наказателното постановление относно неприлагането на
чл.28 от ЗАНН, ограничавало правото му на защита. Релевира доводи, че не
било посочено за кое нарушение му били отнети десетте точки, като в същото
време въпреки, че същите се отнемали, било посочено в наказателното
постановление, че му оставали 39 контролни точки, което пък бил
максималният брой съобразно чл.2, ал.1 от Нардеба Iз-2539 на МВР. Отправя
се искане за отмяна на оспорваното наказателно постановление.
В хода на съдебното заседание жалбоподателят се явява лично и се
представлява от защитника адв.Й.Ж., която поддържа жалбата. Твърдят, че
описаното в наказателното постановление нарушение не било извършено
виновно, тъй като К. не знаел, че следва да регистрира автомобила и
повярвал, че срокът за това бил удължен. Излагат доводи, че в този период
били обявени рестриктивни мерки във връзка с пандемията. Твърди се също,
че по време на проверката жалбоподателят не се противопоставял и не бил
спорил с извършващите проверката. Моли се оспорваното наказателно
постановление да бъде отменено.
Административно наказващият орган не се явява и не се представлява по
делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
доводите, възраженията на страните и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Свидетелят АЛ. Г. Н. – мл.инспектор ООР в РУ Средец на 04.12.2020г.
бил на работа съвместно с колегата му полицай К., като били взели
установъчен пост на кръстовището на ул.“Димитър Кичев“ с ул.“Димитър
Благоев“. Там спрели за проверка лек автомобил „Форд Транзит“, с рег.№
А8987ВХ. Проверили документите на шофьора, който управлявал автомобила
– К. ИВ. К., като след справка с ОДЧ за автомобила установили, че същият
бил служебно дерегистриран. На място след това дошъл свидетелят
актосъставителят СТ. ЯН. М. – младши полицейски инспектор при РУ
Средец, който съставил АУАН на водача за това, че спреният автомобил
„Форд Транзит“ бил със служебно прекратена регистрация на 24.11.2020г.,
както и за това, че не бил представил контролен талон към СУМПС. АУАН
бил подписан от К. без възражения. В процесния АУАН е посочено, че
производство на основание чл.343в от НК е изпратено по компетентност в ТО
Средец. Видно от представеното Постановление за прекратяване на
наказателно производство от 16.04.2021г. по ДП 256/2020г. /РУ Средец/ и ДП
вх.№ 14366/2020г. /РП Бургас, ТО Средец/ на прокурор при Районна
прокуратура – Бургас, ТО Средец, е посочено, че досъдебното производство
било образувано на 04.12.2020г. за престъпление по чл.345, ал.2 от НК. С
постановлението на прокуратурата досъдебното производство е прекратено на
основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК, тъй като не било извършено престъпление
по чл.345, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, като е постановено препис от същото да
се изпрати на РУ на МВР Средец по компетентност за отношение съставения
2
АУАН № 467/04.12.2020г., с бл.№ 350770 на лицето К. ИВ. К.. Въз основа на
въпросният АУАН било съставено Наказателно постановление № 20-0269-
000459/21.04.2021г., с което била ангажирана отговорността на водача К. за
това, че не носи контролен талон от свидетелство за управление и управлява
МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, като са отнети и 10 точки,
като към 21.04.2021г. на водача оставали 39 контролни точки.
От представения нотариално заверен Договор за покупко – продажба на
моторно превозно средство се установява, че дружеството „Маяк - К“ ООД,
представлявано от управителя Ж.К.Б. е прехвърлило на К. ИВ. К. лек
автомобил „Форд Транзит“, рег.№ А8987ВК, на дата 23.09.2020г.
В хода на производството е разпитан свидетелят В.П.Д , който заявява, че
работил с жалбоподателя, когато същият искал да си смени номерата на буса
марка „Форд Транзит“, но свидетелят му казал, че по новините бил чул, че
този закон бил отменен с шест месеца, поради пандемията. На така казаното
от Д., К. се доверил и му повярвал.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед
събраните по делото доказателства: АУАН № 467/04.12.2020г., с бл.№
350770, Наказателно постановление № 20-0269-000459/21.04.2021г.,
нотариално заверен Договор за покупко – продажба на моторно превозно
средство от 23.09.2020г., Постановление за прекратяване на наказателно
производство от 16.04.2021г. на Прокурор при ТО Средец към РП Бургас,
свидетелските показания на актосъставителя СТ. ЯН. М., АЛ. Г. Н., В.П.Д и
другите приобщени към доказателствата писмени материали.
От правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен срок, считано от
връчването на препис от атакуваното наказателно постановление, произтича
от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на
самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество. Съставеният АУАН и
обжалваното наказателно постановление отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като е налице материалната, териториална и
темпорална компетентност на административно наказващия орган.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административно наказателното производство. АУАН е
издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от
ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от
ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи писмени възражения
срещу него. По отношение на атакуваното наказателно постановление -
същото съдържа реквизитите, предвидени в чл. 57 от ЗАНН и в него не са
налице съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя. Спазени са и давностните срокове, разписани в чл. 34 от
ЗАНН. В случая за констатираното нарушение е съставен АУАН на място при
установяването му, който след преценка на полицейските органи, че деянието
разкрива признаците на извършено престъпление, е образувано досъдебно
производство. След като с постановлението от 16.04.2021г. прокурорът е
3
прекратил воденото наказателно производство, са отпаднали пречките за
реализиране на администратвнонаказателната отговорност и вече не е бил
налице признака ne bis in idem, описан в Тълкувателно решение №
3/22.12.2015г. на ВКС по Тълкувателно дело № 3/2015г. на ОСНК. Това
произтича от обстоятелството, че процесното наказателно постановление е
издадено след издаване на постановлението за прекратяване на наказателното
производство, т.е. налице са основанията, посочени в хипотезата на чл.36,
ал.2 от ЗАНН и не съществува възможност за двукратно санкциониране на
дееца за едно и също деяние. Съответно и в самото наказателно
постановление АНО изрично е посочил, че НП се издава на основание чл.36,
ал.2 от ЗАНН и постановлението за прекратяване на досъдебното
производство на прокурора.
Съобразно чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП водачът на моторно превозно
средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория и контролен талон към него. В настоящото
производство от приобщения АУАН се установи, че при извършената
проверка от служителите в РУ Средец на 04.12.2020г., К. не е носил в себе си
контролния талон към СУМПС. Съдът кредитира така установеното с
въпросния АУАН, а отделно от това съобразно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното. Отделно от това обстоятелство, че не е носил контролен талон,
не се и оспорва от жалбоподателя. Предвид това правилно е ангажирана
отговорността на К., за това, че не е спазил правилото на чл.100, ал.1, т.1 от
ЗДвП, като му е наложена глоба съобразно чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП в размер
на 10 лева, за това, че не носи следния документ – контролен талон.
Нормата на чл.140, ал.1 от ЗДвП предвижда, че по пътищата отворени за
обществено ползване се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставен на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на
пътната мрежа се допускат само пътни превозни средства, за които са
изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните
такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата. Санкцията за нарушаване на тези
изисквания е предвидена в чл.175, ал.3 от ЗДвП, съгласно която се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12
месеца и с глоба от 200 до 500 лева водач, който управлява МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер.
От приобщените в настоящото производство доказателства се установи,
че санкционираното лице е собственик на автомобила, като това
обстоятелство не се оспорва от К..
Разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗДвП указва, че приобретателят на
регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да
регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на
пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на
собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от
търговец с цел продажба. На основание чл.143, ал.15 ЗДвП прекратяването на
регистрацията се извършва с отбелязване в автоматизираната информационна
система, като не е предвидено задължението да се уведомява новия
4
собственик на автомобила, да се отнеме свидетелството за регистрация и да
се свалят регистрационните табели. Такива задължения не са предвидени и в
Наредба № I – 45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение
и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, за
разлика от другите случаи на служебно прекратяване на регистрацията.
Предвид това законовата последица от неизпълнението на задължението да се
регистрира закупеният автомобил, в предвидения от законодателя срокове, е
служебно прекратяване на регистрацията на автомобила на основание чл.143,
ал.15 ЗДвП. Ето защо, управлявайки собствения си автомобил, след като е
знаел, че не е изпълнил това си задължение, е бил наясно с предвидената в
закона последици. Нормата на чл.140 от ЗДвП не изисква конкретна форма на
вина, за да се счете нарушението за съставомерно, т.е. то може да бъде
извършено както при умисъл, така и при непредпазливост. Съобразно чл.7,
ал.2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично
предвидените случаи, като разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП не изключва
наказуемостта при тази форма на вината.
Релевираните съображение от жалбоподателя, че предвид пандемичната
обстановка в страната и това, че свидетелят В.П.Д, му казал, че срокът за
регистрация на автомобила бил удължен, не обуславят отпадане на неговата
отговорност. Законът за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г. и за
преодоляването на последиците, не предвижда спиране на сроковете за
регистрация на МПС, което е придобито от нов собственик. В същото време
незнанието на закона не обуславя извод за несъставомерност на процесното
деяние, предвид липсата на субективна страна на деянието. Още повече дори
да е подведен водача, че задължението за регистрация на автомобила в
указания срок в нормата на чл.145, ал.2 от ЗДвП бил продължен, отново не
изключва липсата на виновно поведение, тъй като същият е можел да получи
информация дали е продължен срокът за регистрацията на МПС от
компетентните държавни органи - в случая сектор Сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР по постоянен адрес на водача. Това не е направено, като
такова твърдение не е въведено в настоящото производство.
По отношение на релевираните съображения от страна на
жалбоподателя, че наказващият орган не бил изпълнил задължението си по
чл.53 от ЗАНН да издаде НП едва след като провери дали са налице
основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН, съдът намира следното. При
безспорна установеност на нарушението неоснователни са възраженията на К.
за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на НП.
Неоснователно е и възражението, че липсата на мотиви относно
приложението на чл.28 от ЗАНН представлява процесуално нарушение, което
обуславя отмяна на наказателното постановление. По аргумент от нормата на
чл.53, ал.1 от ЗАНН, АНО има задължение да извърши преценка за наличие
на предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е
„маловажен“, да не издава наказателното постановление, като предупреди
устно или писмено нарушителя. Но АНО няма задължение да мотивира
преценката си, че нарушението не представлява маловажен случай и да
изложи съображенията си за неприлагане на чл.28 от ЗАНН като
задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С
5
издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е
изразил становището си, че случаят не е маловажен. Действително съобразно
Тълкувателно решене № 1/12.12.2007г., постановено по Тълкувателно дело №
1/2007г. на ОСНК на ВКС преценката на административния орган за
маловажност на случая е по законосъобразност и тя подлежи на съдебен
контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28, ал.1 от ЗАНН
са налице, но наказващият орган не го е приложил, той следва да отмени
наказателното постановление поради издаването му в противоречие със
закона. По отношение търсеното прилагане на института на чл. 28 от ЗАНН,
то следва да се посочи, че понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93,
т. 9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 от ЗАНН, се
прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл. 93, т.9 от
НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние с оглед
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
По отношение наличието на маловажен случай, настоящият състав намира, че
не са налице предпоставки за прилагане на този правен институт, тъй като не
се установи по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на административни нарушения от този вид. В случая с
деянията се засягат значими обществени отношения, свързани със спазване
изискванията на ЗДвП относно необходимите документи, които следва да
носи в себе си всеки един водач на МПС, както и тези, гарантиращи по
пътната мрежа на Република България да се движат автомобили регистрирани
по надлежния ред.
Предвид това К. е осъществил състава на вменените му нарушения по
смисъла на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.140, ал.1 от ЗДвП, с оглед на което
правилно е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност,
на посочените основания.
Относно релевираните доводи във връзка с контролните точки в
оспорваното наказателно постановление съдът намира следното. Нормата на
чл.6, ал.1, т.5 от Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. на МВР за определяне на
първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на МПС е
предвидено, че за нарушение на чл.175, ал.1 от ЗДвП на водача се отнемат
десет контролни точки. В чл.157 от ЗДвП е изяснена правната природа на
контролните точки за отчет на извършените нарушения. Тази формулировка
показва, че законодателят ги е предвидил единствено като средство за
отчитане на установени нарушения, без да третира отнемането им като
административно наказания или принудителна административна мярка.
Следва да се има предвид, че контролните точки се отнемат само въз основа
на влязло в сила наказателно постановление. Ето защо от посочения брой
контролни точки, притежавани от К. в наказателното постановление, ще
бъдат отнети съответният брой контролни точки едва при влизане в сила на
наказателното постановление.
Относно определения размер на наказанията, доколкото първото е във
фиксиран размер, а второто е в минималния размер, предвиден в закона за
съответните нарушения, същите не подлежат на преценка от съда, с оглед
наличието на предпоставките за тяхното изменение.
6
С оглед гореизложените съображения, настоящия състав счита, че
оспореното наказателно постановление е правилно и законосъобразно, като
постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, предвид
което следва да се потвърди.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0269-000459 от
21.04.2021г., издадено от Минко Запрянов Чолаков – Началник група към ОД
МВР Бургас, РУ Средец, с което на К. ИВ. К., ЕГН **********, с адрес: село
Любенец, община Нова Загора, област Сливен, ***, на основание чл. 53 от
ЗАНН и чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП; чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 10,00 лева, за това, че виновно е нарушил чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП – не носи контролния талон от свидетелството за
правоуправление и глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца, за това че виновно е нарушил чл.140,
ал.1 от ЗДвП – управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в
14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е
изготвено.
Препис от решението да се връчи лично жалбоподателя, защитника и
административно наказващия орган.
Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
7