Р Е Ш Е Н И
Е
№ 127
град Горна Оряховица, 09.07.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд,
шести състав в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: КРАСИМИРА НИКОЛОВА
Членове : ……………………………….
……………………………….
при секретаря Милена Димитрова и в присъствието на
прокурора ……………………, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 1843 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното :
Предявени са искове с правно основание чл.59,ал.1 от ЗЗД.
Ищцата Г.И.Д. с ЕГН **********, с адрес ***, твърди в исковата си молба, че с ответника са бивши съпрузи, като бракът им е сключен
на 10.07.2002г., но е прекратен с решение на PC -
Горна
Оряховица по гр. дело № 69/2019г. Посочва, че през време на брака си живеели
съвместно в семейно жилище - апартамент в гр. Г. О., ул…, собственост на
ответника. Сочи, че със споразумението за прекратяване на брака, утвърдено от
съда, ползването на семейното жилище е предоставено на ответника и през м. март
Заявява, че семейното жилище, при
закупуването му било в много лошо състояние и се наложило извършване на основен
ремонт. Посочва, че заедно са поддържали, с общи средства, описания имот -
семейно жилище, като са извършили следните подобрения в имота : 1/ през
Твърди, че след основния ремонт,
през годините тя имала желание домът им да изглежда добре и да има удобства,
като с нейни лични средства, дадени й от нейните родители, и с труда, вложен от
баща й, е извършила следните подобрения : 1/ през 2005г. - поставяне на теракот
на тераса и коридор за сума в размер на 1200 лева; 2/ през 2014г. - шпакловане
на стени и циклене на под в спалня за сума в размер на 550 лева; 3/ през 2015г.
- шпакловане на стени, боядисване и изработка на свод в коридор за сума в
размер на 400 лева. Цялата тази ремонтна дейност - материали и труд, са общо
2150 лв., като с тази сума ответникът неоснователно се е обогатил.
Моли съда да осъди ответника да й
заплати сумата 6000 лева, представляваща половината от стойността на съвместно
изплатен заем за закупуване на жилище в гр. Г. О., ул…, лична собственост на Х.С.Б., която се е
обогатил неоснователно, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Моли съда да
осъди ответника да й заплати сумата 2350 лв., представляваща половината от
стойността на съвместно извършени подобрения в жилище в гр. Г. О., ул…,, лична
собственост на Х.С.Б., както и да й заплати сумата 2150 лв., представляваща
стойността на извършени лично от нея подобрения в жилището в гр. Г. О., ул…,,
лична собственост на Х.С.Б., с която се е обогатил неоснователно, ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
В съдебно заседание, ищцата, лично
и чрез пълномощника
си – адв. П.С.И. от ВТАК, поддържа предявените искове. Извършва изменение на размера на
исковите претенции, допуснато за разглеждане от съда с протоколно определение
от 06.03.2020г., на основание чл.214,ал.1 от ГПК, както следва : искът за стойността
на извършени подобрения в жилището съвместно с Х.Б., да се счита предявен за
сумата от 1727.98 лв., вместо за сумата от 2350 лв.; искът за стойността на
лично извършени от ищцата подобрения да се счита предявен за сумата от 1782.76
лв., вместо за сумата от 2150 лв. Излага съображения в писмени бележки. Моли съда да уважи
предявените искове и да й присъди разноските по делото.
Ответникът
Х.С.Б. с ЕГН
**********, с адрес ***, чрез пълномощника си
– адвокат Р.И. от ВТАК, депозира писмен отговор на исковата молба в
срока по чл.131 от ГПК. Ответникът
счита, че претенцията е процесуално допустима. Не спори, че ищцата и ответникът
са бивши съпрузи, както и че сключеният между тях граждански брак е прекратен
чрез развод. Не спори, че по време на този брак са живели в жилище с адрес : гр.
Г. О., ул…,, - лична собственост на ответника. Не спори, че това жилище е било
закупено с кредит, който се изплащал по време на този брак. Не спори, че в
имота са извършени описаните в молбата СМР.
Спори, че изплащането на
кредита за покупката на жилището и средствата за СМР са общи на страните или
лични на ищцата. Твърди, че ответникът работи в системата на МВР, като по време
на брака си с ищцата той лично е изтеглил общо 4 банкови потребителски кредита.
Заявява, че с всеки следващ кредит е погасяван предходния, а със средствата,
които са изтегляни в повече, са извършвани описаните в молбата строителни
дейности. Посочва, че всички кредити са изтеглени от „Банка ДСК”, като първият
е изтеглен през м. юли
В съдебно заседание, ответникът, лично
и чрез пълномощника си – адвокат Л.И. от ВТАК, поддържа отговора на исковата
молба. Излага съображения. Моли съда да отхвърли предявените искове като
неоснователни и недоказани и да му присъди направените по делото разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно
изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното :
Безспорни в настоящото
производство са фактите, че ищцата Г.И.Д. и ответникът Х.С.Б. са бивши съпрузи, като
сключеният между тях граждански брак на 10.07.2002г. в гр. Г.О., е прекратен с
Решение № 39/23.01.2019г. по гр. дело № 69/2019г. по описа на ГОРС. Съдът е приел за безспорни и фактите, че с цитираното
съдебно решение, съдът е одобрил постигнатото между страните споразумение по
чл.51 от СК, по силата на което ползването на семейното жилище на страните,
намиращо се в гр. Г. О., ул…,, е предоставено на Хр. Б.. Безспорни по делото са и фактите, че ищцата и
ответникът са живели заедно по време на брака си в семейното жилище на
страните, намиращо се на горепосочения адрес, както и фактът, че това жилище е
лична собственост на ответника Х. Б.. Горепосочените факти се потвърждават и от приетите
писмени доказателства – удостоверение, изд. на 13.02.2019г. по гр. дело №
69/2019г. по описа на ГОРС, нотариален акт за покупко - продажба на недвижим
имот № 2, том IV, рег. № 6562, дело №
600/2001г. по описа на нотариус Красимира Боева с рег. № 296, с район на
действие ГОРС.
Безспорни по настоящото
дело са и фактите,
че горепосоченото жилище е закупено с банкови кредити, които са изплащани по
време на брака между страните. Видно от приетите писмени доказателства – договор за кредит за покупка на
недвижим имот от 12.07.2001г., молба от „Банка ДСК” ЕАД от 13.07.2001г., посочената
банка – кредитор е предоставила на ответника Хр. Б., в качеството му на
длъжник, кредит за покупка на недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. Г. О.,
ул…,, в размер на 6000 лв., със срок на издължаване – 15 години, платим на
годишни анюитети, разделени на 12 равни месечни погасителни вноски.
Приетите писмени
доказателства - договори за банкови кредити и съпътстващите ги документи,
банкови извлечения и разпечатки, представени от ответника, удостоверяват, че :
1/ на 18.06.2004г. ответникът е получил от «Банка ДСК» ЕАД кредит за текущо
потребление в размер на 10500 лв., със срок на издължаване – 84 месеца, платим
на 83 бр. месечни анюитети по 185,47 лв.; 2/ на 25.02.2005г. ответникът е
получил от «Банка ДСК» ЕАД кредит за текущо потребление в размер на 11000 лв.,
със срок на издължаване – 84 месеца, платим на 83 бр. месечни анюитети по 182,46
лв.; 3/ на 02.11.2005г. ответникът е получил от «Банка ДСК» ЕАД кредит за
текущо потребление в размер на 15000 лв., със срок на издължаване – 96 месеца.
Видно
от приетите писмени доказателства - договор за предоставяне на овърдрафт от
23.08.2006г. по картова разплащателна сметка, анекси към договора, договори за
банков кредит - 3 броя, договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит овърдрафт по
разплащателна сметка, «ПИБ» АД – кредитор е предоставила на ищцата –
кредитополучател, както следва : 1/ на 23.08.2006г. – кредит овърдрафт по
разплащателна сметка в размер на 500 лв. за срок до 23.08.2007г.; 2/ на
10.07.2007г. – кредит овърдрафт по разплащателна сметка в размер на 500 лв. за
срок до 10.07.2008г.; 3/ на 14.07.2007г. – кредит овърдрафт по разплащателна
сметка в размер на 500 лв. за срок до 14.07.2011г.; 4/ на 14.07.2011г. – кредит
овърдрафт по разплащателна сметка в размер на 500 лв. за срок до
14.07.2012г.; 5/ на 22.01.2014г. –
банков кредит в размер на 2200 лв. за погасяване на съществуващи задължения, с
краен срок за погасяване – 20.01.2017г.; 6/ на 03.06.2015г. – кредитен лимит в
размер на 500 лв., предоставен по разплащателна сметка под формата на
овърдрафт; 7/ на 30.10.2017г. – банков кредит в размер на 8200 лв. за
погасяване на съществуващи задължения, с краен срок за погасяване – 30.10.2024г.;
8/ на 28.03.2017г. – банков кредит в размер на 5500 лв. за погасяване на
съществуващи задължения и текущи нужди, с краен срок за погасяване – 27.03.2022г.;
9/ на 13.09.2018г. – кредит овърдрафт по разплащателна сметка в размер на 4000
лв. за срок до 13.09.2019г.
Съдът е приел за безспорни между страните и
фактите, че
в семейното жилище на страните, намиращо се в гр. Г. О., ул…,, по време на
брака между страните са извършени следните строително-ремонтни дейности : 1/
през 2002г. - поставяне на плочки в баня; 2/ през
Видно от показанията на св. А.С.
/приятелка на ищцата/, жилището на страните е купено преди брака; жилището било
в много лошо състояние. Знае, че заемът, който страните теглили, бил ипотечен, за
10 години. Помни, че Г. и Х. купили за 10000 лв. жилището. Не знае кой е
изплащал кредита. Свидетелката С. твърди, че е ходила в жилището по време на
ремонта на банята, към 2005 – 2006г., за да помага. Свидетелката знае, че Г. е
теглила овърдрафти и потребителски заем, а майка й също й е пращала средства,
когато са й били потребни. Видно от показанията на св. С., Г. постоянно е била
трудово ангажирана. Свидетелката твърди, че майката на Г. й е давала по 50 и по
100 лв., за да й ги предаде на Г.; и повече е пращала, когато е имало нужда,
например: когато се прави ремонт.
Видно от показанията на св. П. И. /майка на
ищцата/, ответникът е теглил 6000 лв. от ДСК и от друга банка за жилището, неговите
родители са дали 2000 лв., те също дали 1000 лв. на части; страните нямали брак;
Г. работела на гарата с по-малко възнаграждение. Свидетелката твърди, че и те са
помагали много, 13 години дърва са им давали, и всеки път, когато са искали, са
им давали пари - по 100, по 200 лв. Видно от показанията на св. И., двамата съпрузи
работели, Г. е теглила кредити, ответникът също е теглил кредити. Свидетелката
установява, че жилището било в много лошо състояние; нейният съпруг иззидал
мивка в кухнята, донякъде плочките той ги сложил пак, а другото останало с
дюшеме, което по-късно с техни средства се изциклило. Св. И. твърди, че дъщеря
й е плащала за това; за двете тераси тя е купувала плочките 2006г.; в банята
чичо й и баща й са слагали плочките. Видно от показанията на св. И., в спалнята
на сина си сменяли врата и прозорец - Г. е теглила кредит; правена е вътрешна и
външна изолация; в коридора два пъти правили ремонт - шпакловка, боядисване и
свод. Знае, че Г. е дала около 400 лв., а за хола ответникът теглил по-голям
кредит през 2014г., а Г. е осигурила 1000 лв. за този ремонт; правени са 2
прозореца, шпакловка, боядисване свод и циклене на под; спалнята от кухня я
превърнали в спалня - шпакловка, тапети и циклене на под. Видно от показанията
на св. И., лепенето на плочки на двете тераси майстор го правил, а банята - чичо
й и баща й я правили. Посочва, че парите им ги е давала без връщане, като
подарък.
Видно от показанията на св. П.П. /познат на страните/,
с Х. били колеги в системата на МВР от 1990г. до 2007г.; с Г. се запознал преди
сватбата, тя работела в сладкарницата на гарата, а после - в БДЖ-то. Свидетелят
знае, че апартаментът е придобит преди брака, Х. изтеглил кредит от
„Експресбанк”; двамата влизали заедно в „Експресбанк” да си погасяват заемите; после
от „Банка ДСК” теглил кредит. Свидетелят знае, че страните постепенно правили
ремонти на жилището - първо направили банята, чичото на Г. я правил, Х. бил
като калфа да му помага. Видно от показанията на св. Петров, майка му и баща му
на Х. са дали една част от парите, той също е купувал плочки и други неща; Х.
теглил и други кредити, теглил е по-голям кредит, с който е погасил стария заем
и са му останали пари за следващите ремонти. Свидетелят знае, че съпрузите избивали
към терасата и станало кухня, сводове правили, шпакловали и боядисвали стените;
един колега – С.Я. правил терасата - зидали я; за дограмите викали фирма, Х.
плащал. Свидетелят П. не знае съпругата му на Х. дали е давала пари. Видно от
показанията на св. Петров, и по двата кредита от „Експресбанк” и от „Банка ДСК”
сумите са превеждани от заплатата. Знае, че чичо й на Г. правил банята, виждал го
е.
Видно от показанията на св. М.Г. /познат на страните
и бивш колега на ответника в Транспортна полиция - Г.Оряховица/, той знае за
апартамента, откакто Х. го купил; жилището имало нужда от ремонт. Доколкото си
спомня, банята първо ремонтирали, парите ги дали на Х. майка му и баща му, а на
Г. чичо й лепил плочките, Х. помагал. Свидетелят Г. посочва, че ремонтите в
жилището не са правени наведнъж, а периодично. Спомня си, че Х. правил терасата
- теракот лепил и я уширявал, сменял и дограма; ремонт на детската стая правил,
вътре - шпакловки, боядисване. Свидетелят Г. знае, че жилището е купено с
кредит - Х. го теглил и изплащал, кредитът бил от „Експресбанк”. Мисли, че Х. е
теглил от „Банка ДСК” потребителски кредит; още 2 или 3 кредита е теглил след
това - припокрива стария и каквото остане от сумата, ремонтира по жилището. Видно
от показанията на св. Г., родителите на Х. се занимавали със зеленчуци, имали
маса на пазара и помагали. Свидетелят знае, че Х. е купувал плочките за банята,
защото ходили заедно да оглеждат плочки, а за закупуването им Х. е ходил с П.П..
Видно от заключението на приетата съдебно-техническа
експертиза, вещото лице е описало подробно подобренията, действително изпълнени
на място, по вид и количество в жилището в гр. Г. О., ул…,, през
периода 2002г. – 2015г., като същите отговарят на описаните в исковата молба.
От заключението на СТЕ се установява, че действителната пазарна стойност на
процесния недвижим имот към момента на изготвяне на експертизата е 36100 лв. Видно
от заключението на СТЕ, пазарната стойност на имота се е увеличила вследствие
на извършените подобрения, със сума в размер на 4100 лв. Съдът кредитира изцяло заключението на
приетата СТЕ като обосновано, кореспондиращо на приетите писмени и гласни
доказателства и неоспорено от страните.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи :
Предявените
искове с правно основание чл.59,ал.1 от ЗЗД се явяват допустими.
Разгледан по същество, предявеният
иск по чл.59 от ЗЗД за присъждане на сума в размер от 6000 лв., представляваща
половината от съвместно изплатен заем за закупуване на жилище в гр. Г. О., ул…,, лична собственост на Х.Б., се
явява неоснователен и недоказан, по следните съображения :
За да бъде уважен иск с правно
основание чл.59 ЗЗД, ищецът при условията на пълно и главно доказване следва да
установи следните предпоставки: наличие на обедняване от негова страна и точния
му размер, наличие на обогатяване от страна на ответник - увеличаване на
имуществото му, както и точния му размер, а също и фактите, че посоченото
имуществено разместване на блага произтича от един и същ факт или група от
факти.
Въз основа на приетите по делото
писмени и гласни доказателства, в случая се установява, че ответникът Х.Б. е
придобил право на собственост върху апартамент № 3, намиращ се в гр. Г. О., ул…,, на основание възмездна правна
сделка - покупко-продажба, обективирана в нот. акт № 2, том IV, рег. № 6562, дело
№ 600 от 13.07.2001г. на нотариус Кр. Боева с рег. № 296 в НК, с район на
действие ГОРС. Безспорен факт по делото е, че към момента на сключване на
договора за продажба на посочения недвижим имот, страните по делото не са били
съпрузи, а същите са сключили граждански брак на 10.07.2002г. /удостоверение, изд.
на 13.02.2019г. по гр. дело № 69/2019г. по описа на ГОРС/, т.е. една година след
закупуването на имота от ответника. Безспорни по настоящото дело са и фактите, че горепосоченото
жилище е закупено с банкови кредити, които са изплащани по време на брака между
страните. В исковата
молба ищцата излага твърдения, че договорената продажна цена за имота, закупен
от ответника, в размер от 12000 лв., е заплатена от него с помощта на изтеглен
от Б. кредит в размер от 6000 лв. от „Банка ДСК” ЕАД – Поделение Горна
Оряховица, изтеглен от ответника потребителски кредит в размер на 4000 лв. от
„Експресбанк” АД, и 2000 лв. – лични средства на ответника Б.. Приетите писмени
доказателства – договор за кредит за покупка на недвижим имот от 12.07.2001г., молба от „Банка ДСК” ЕАД
от 13.07.2001г., справка рег. № 0402-ИСК-00039/1 от 31.01.2020г., ведно с банково
извлечение към нея, потвърждават фактите, че «Банка ДСК» ЕАД – кредитор е
предоставила на ответника Хр. Б. - длъжник, кредит за покупка на недвижим имот
– апартамент, находящ се в гр. гр. Г. О., ул…,, в размер на 6000 лв., със срок
на издължаване – 15 години, платим на годишни анюитети, разделени на 12 равни
месечни погасителни вноски, обезпечен с учредяване на ипотека върху жилището, както
и фактите, че този кредит е погасен на 18.06.2004г. със сумата от 5413.32 лв., включваща главница от
4750.55 лв. и лихва от 662.77 лв. Същевременно, от приложената справка изх. №
264/03.02.2020г., изд. от „Експресбанк” АД гр. Варна, е видно, че банката не
може да предостави информация за изтеглен и погасен потребителски кредит от
ответника Б. поради изтекъл давностен срок. Ищцата обаче признава в исковата си
молба, че за заплащане на цената на семейното жилище ответникът е изтеглил и
потребителски заем от „Експресбанк” ЕАД
в размер на 4000 лв., като този кредит също е изплатен през 2004г. От своя
страна, свидетелят
П. установява по делото, че родители на ответника са дали една част от парите; че
Х. е изплащал и двата кредита от работната си заплата, а впоследствие е теглил
и други кредити, в т.ч. по-голям кредит, с който е погасил стария заем и са му
останали пари за ремонти. Съдът кредитира показанията на св. П. в тази им част,
тъй като се подкрепят изцяло от приетите писмени доказателства - договори за
банкови кредити и съпътстващите ги документи, банкови извлечения и разпечатки,
удостоверяващи, че на 18.06.2004г. ответникът е изтеглил от «Банка ДСК» ЕАД
кредит за текущо потребление в размер на 10500 лв., послужил за погасяване на
горепосочените кредити за закупуване на жилището, а впоследствие ответникът
отново е извършил рефинансиране, като на 25.02.2005г. е изтеглил от «Банка ДСК»
ЕАД кредит за текущо потребление в размер на 11000 лв., съответно - на
02.11.2005г. ответникът е изтеглил от «Банка ДСК» ЕАД кредит за текущо
потребление в размер на 15000 лв. Тези факти се подкрепят и от показанията на
свидетеля Григоров, който удостоверява пред съда, че жилището е купено с кредит
от «Експресбанк», изтеглен и изплащан от Х., както и потребителски кредит от
„Банка ДСК”, като след това ответникът е теглил още 2 или 3 кредита, за да
припокрива стария и каквото остане от сумата, да ремонтира жилището.
Същевременно,
въпреки възложената върху нея доказателствена тежест, ищцата не ангажира
никакви годни доказателства за удостоверяване на твърдените от нея факти, че по
време на брака между страните ищцата Г.Д. е поела и е осъществила плащания на
парични суми за погасяване на ½ ид. част от банковите кредити, изтеглени
от ответника за закупуване на семейното жилище, чрез извършване на банкови
преводи, плащане на вноски в брой или по друг начин, с нейни лични средства.
Представените от ищцата писмени доказателства - договор за предоставяне на овърдрафт от 23.08.2006г. по картова
разплащателна сметка, анекси към договора, договори за банков кредит - 4 броя,
договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на кредитен лимит овърдрафт по разплащателна сметка, са неотносими
към подлежащите на установяване факти, тъй като удостоверяват обстоятелства за
сключването от Г.Д. на договори за банков кредит след погасяване на кредитите,
изтеглени от ответника от «Банка ДСК» и от «Експресбанк» АД, т.е. след изтичане
на процесния период /2002г. – 2004г./, за който самата тя претендира да е
участвала в погасяването на половината от горепосочените два кредита. Факти
относно погасяването от ищцата на парични вноски по изтеглените от ответника
кредити за закупуване на жилище от ответника не се съдържат и в ангажираните от
нея гласни доказателства, като св. Ат. С. твърди, че не знае кой от съпрузите е
изплащал кредита за жилището, а св. П. И. установява обстоятелства във връзка със
закупуването на жилището и извършени в него ремонти.
Предвид изложеното дотук, съдът
приема за основателни и доказани в настоящото производство изложените от
ответника възражения, че кредитите, изтеглени от Б. от «Банка ДСК» ЕАД и от
«Експресбанк» АД през 2001г. за закупуване на жилището в гр. Г. О., ул…,, са
изплатени през 2004г. чрез вноски в брой, извършвани от Х.Б., с източник –
работната заплата на ответника, и чрез рефинансиране – с предоставен на
18.06.2004г. на ответника от «Банка ДСК» ЕАД кредит за текущо потребление в
размер на 10500 лв., със срок на издължаване – 84 месеца, и последващо
рефинансиране с горепосочените договори за банков кредит, сключени от Б., също
изплащани от работната заплата на ответника /договори за банков кредит, молба,
справки от «Банка ДСК» ЕАД и «Експресбанк» АД, банкови извлечения, свидетелите
П. и Г./. Безспорно
както в правната доктрина, така и в задължителната съдебна практика на
съдилищата се приема, че вземането за труд е лично на съпруга и няма характер
на СИО. В действащия към момента на прекратяване на брака между страните СК от
Изложеното дотук обуславя извод,
че в случая не са налице изискуемите предпоставки за уважаване на така
предявения иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, тъй като по делото не се
установява съгласно изискванията на закона ищцата Д. да е изплатила с лични
средства половината от погасителните вноски /общо в размер на 6000 лв./ по договора
за кредит за покупка на недвижим имот от 12.07.2001г., сключен между Х.Б. и
„Банка ДСК” ЕАД преди брака му с ищцата, обезпечен с учредяване на ипотека
върху гореописаното жилище, както и по договор за потребителски креди, сключен
между Б. и „Експресбанк” ЕАД през 2001г., двата използвани за закупуване на
недвижим имот, негова лична собственост. Поради това, неоснователни и
недоказани се явяват и твърденията на ищцата за разместване в имуществените
сфери на страните след прекратяването на брака, изразяващо се в намаляване на
размера на задължението по двата кредита на ответника със сумата от 6000 лв.,
съответстващо на извършени преводи за погасяване на тези кредити от трудовото
възнаграждение или други лични средства на ищцата, в размер на 6000 лв., с
която сума да е намаляло имуществото на ищцата, т.е да е настъпило обедняване.
Предвид изложените съображения,
предявеният иск по чл.59 от ЗЗД за присъждане в полза на ищцата на сумата 6000 лв.,
представляваща половината от стойността на съвместно изплатен заем за
закупуване на жилище в гр. Г. О., ул…,, лична собственост на Х.С.Б., с която се
е обогатил неоснователно, следва да бъде отхвърлен като неоснователен, ведно с
претенцията за присъждане на законната лихва върху тази сума, считано от датата
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Разгледани
по същество, исковете с правно основание чл.59 от ЗЗД за заплащане от ответника на ищцата
на сумата 1727.98 лв., представляваща половината от стойността на съвместно
извършени подобрения в жилище в гр. Г. О., ул…, лична собственост на Х.С.Б., както и на сумата
1782.76 лв., представляваща стойността на извършени от ищцата подобрения в
същото жилище, се явяват частично основателни досежно претендирания размер.
Неоснователно обогатяване може
да възникне от правоотношения, уреждани от всеки клон на правото. Институтът на
неоснователното обогатяване е субсидиарен и следва да намери приложение само,
когато липсва или е липсвала възможност за осъществяване на правото по съдебен
ред на друго правно основание, освен чрез иска, основан на разпоредбите на
закона, отнасящи се до неоснователното обогатяване. Тъй
като предявеният иск е осъдителен, в тежест на ищцата е да установи, че е предприела извършването на чужда работа, а
именно : извършване
на подобрения в процесния недвижим имот – апартамент № 3, на първи етаж, вход
„А”, в гр.
Г. О., ул…, собственост
на ответника, по време брака
й с Х.Б. и по време на ползването процесното жилище, представляващо семейно
жилище на ищцата и на ответника, че през периода от 2002г. до 2015г. действително са извършени описаните в
исковата молба строително-ремонтни работи в процесния недвижим имот от двамата
съпрузи, направените разходи за тяхното осъществяване, влагане на общи средства
от двамата съпрузи и лични средства на ищцата за извършване на
строително-ремонтните работи. В случая в тежест на ищцата е възложено да установи и наличието на основанието, от
което черпи своите претенции срещу ответника, увеличаване на имуществената
сфера на ответника за сметка на ищцата, обедняване на ищцата, общите факти, от
които произтича обедняването на ищцата и обогатяването на ответника, както и
размерите на претендираните от нея суми. Предвид изложената
по-горе фактическа обстановка, съдът намира, че в случая се установява наличие на вземане в полза на ищцата от ответника в размер на общата сума от 2619.36 лв. по двата иска.
На
първо място, въз основа на писмените доказателства се установява по безспорен
начин, че ищцата
Г.Д. и ответникът Х.Б. са бивши съпрузи, като гражданският брак между тях е сключен на 10.07.2002г. и е прекратен с развод по реда на чл.50 от СК, с Решение №
39/23.01.2019г. по гр. дело № 69/2019г. по описа на ГОРС, влязло в законна сила на 23.01.2019г.,
като по време на брака си съпрузите са живеели
заедно в жилище, представляващо
апаратмент № 3, намиращ се в гр. Г. О., ул… Наред с това, от приетите
писмени доказателства - нот. акт № 2, том IV, рег. № 6562, дело № 600 от 13.07.2001г. на нотариус
Кр. Боева с рег. № 296 в НК, с район на действие ГОРС, договор за кредит за
покупка на недвижим имот от 12.07.2001г., се установяват фактите, че недвижимият
имот – апартамент № 3, в гр. Г. О., ул…,, е лична собственост на ответника Х.Б., като придобито
от него с лични средства преди брака на основание възмездна правна сделка -
покупко-продажба. По делото не се спори обстоятелството, че ищцата Г.Д. не
притежава право на собственост, нито се явява владелец на процесния недвижим
имот, а е ползвала и обитавала жилището в качеството си на съпруга на ответника
Б., тъй като същото е съставлявало тяхно семейно жилище по смисъла на чл.56 от СК.
На
трето място, безспорно се установява от приетите гласни
доказателства – показанията на
свидетелите С., И., П. и Г., които
съдът кредитира досежно изложените по-долу факти, с оглед непосредственото
възприемане на обстоятелствата, които установяват, и доколкото съответстват
помежду си относно тези факти и на приетата по делото СТОЕ, че по време на брака си, през периода от 2002г. – 2015г. ищцата и ответникът са извършили в процесния
недвижим имот следните строително – ремонтни дейности, съставляващи подобрения,
тъй като същите не са били неотложни и необходими за запазване на вещта, а са
подобрили нейното състояние и са увеличили пазарната й стойност, а именно : поставяне на фаянс и
теракот в баня - тоалетна /2002г./; поставяне на теракот на тераса и в коридор
/2005 г./; подмяна на дограма /алуминиева врата и един прозорец/, шпакловане,
боядисване и циклене на под в детска стая /2013г./; подмяна на дограма /2 броя
прозорци от ПВЦ/, циклене дюшеме, външна изолация, направа на свод от
гипсо-картон, шпакловка и боядисване на дневна /2014г./; шпакловане и
боядисване на стени и циклене на под в спалня /2014г./; оформяне на свод,
шпакловане и боядисване на стени в коридор /2015г./. Фактите,
че гореописаните подобрения са извършени в процесното жилище от двамата
съпрузи, по време на брака им и по време на съвместното им живеене като
семейство в това жилище, се потвърждават от показанията на всички свидетели,
разпитани по делото, които установяват също, че всички строително-ремонтни
дейности са реализирани през продължителен период от време и поетапно с парични средства, предоставяни
за тази цел от ищцата и от ответника, с техен личен труд, с помощта на труда на
техни близки – чичото и бащата на ищцата, и наемане на други лица. В тази
връзка, съдът приема за неоснователни и недоказани изложените от ищцата твърдения,
че извършените в процесния имот подобрения, представляващи циклене на под,
шпакловане и боядисване на стени в спалня през 2014г., поставяне на теракот на
тераса и коридор през 2015г., изработване на свод, шпакловане и боядисване на
стени в коридор през 2015г., са осъществени преимуществено с лични средства на ищцата
Д.. За доказване на тези свои твърдения, ищцата ангажира гласни доказателства –
показанията на св. С., сочеща, че „Г. постоянно е била трудово
ангажирана, че е теглила овърдрафти и потребителски заем, а майка й също й е
пращала средства, когато са й били потребни, - по 50 и по 100 лв., и повече,
когато е имало нужда, напр., когато се прави ремонт.”;
показанията на св. И., твърдяща, че „дъщеря й е плащала за ремонти, като за двете
тераси тя е купувала плочките; в спалнята на сина си сменяли врата и прозорец,
за които Г. е теглила кредит; в коридора два пъти правили ремонт - шпакловка,
боядисване и свод, като Г. е дала около 400 лв.; за хола ответникът теглил
по-голям кредит през 2014г., а Г. е осигурила 1000 лв.». Съдът
счита, че цитираните гласни доказателства не съдържат конкретни и точни данни и
не удостоверяват по категоричен начин влагането само и единствено от ищцата на
средства за извършване на процесните подобрения, размерите на вложени от ищцата
лични парични средства за конкретни подобрения, произхода на тези средства, нито
обосновават извод, че всички строително-ремонтни дейности, осъществени в
процесния имот през периода 2014г.-2015г., са извършени само и единствено от ищцата,
а още по-малко с нейни лични средства или със средства, предоставяни при нужда от
нейните родители, относно които сама св. И. заявява категорично пред съда, че
са дадени се цел подпомагането им, като „подарък” на двамата съпрузи. В този
смисъл, ищцовата страна не сочи и не ангажира по предвидения в ГПК ред никакви
писмени доказателства, които да удостоверяват размерите на получаваните от ищцата
Д. доходи през процесния период от време, относно притежавани от нея лични
средства и/или на конкретни по размер парични суми, дарени само в полза на ищцата
лично от нейните родители, и то с цел - осъществяване на процесните подобрения
през 2005г., 2014г. и 2015г. Не на последно място, ангажираните от ищцата
писмени доказателства – договор за предоставяне на
овърдрафт от 23.08.2006г. по картова разплащателна сметка, анекси към договора,
договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на кредитен лимит овърдрафт по разплащателна сметка, сключени с
«ПИБ» АД, сами по себе си също не удостоверяват целта и предназначението
на изтеглените от ищцата Д. кредити овърдрафт, т.е. не установяват фактите за
влагане на така предоставените й банкови парични кредити за извършване на
ремонтите на тераса и коридор /2005г./, спалня /2014г./ и коридор /2015г./,
нито конкретен размер на личните средства, предоставени от Г.Д. за
осъществяването на тези подобрения. Наред с това, представените от ищцата
писмени доказателства – договор за банков кредит от 30.10.2017г., договор за
банков кредит от 28.03.2017г. и договор за банков кредит от 13.09.2018г. са
неотносими към настоящия правен спор, тъй като удостоверяват предоставянето на
банкови парични кредити на ищцата през период, следващ извършените в процесното
жилище подобрения /2017 г. – 2018г./.
На следващо
място, от показанията на свидетелите П., Г. и И. се установяват фактите, че ответникът
също е отделял средства за извършване на ремонтите в жилището от изтеглени от Б.
банкови кредити от „Банка ДСК” ЕАД, както и от средства, предоставяни от
неговите родители; че ответникът е купувал материали и е участвал пряко в
ремонтните дейности, като „като калфа” на бащата и чичото на ищцата. Нещо
повече, показанията на горепосочените свидетели съдържат категорични данни, че двамата
съпрузи са участвали заедно в осъществяването на строително-ремонтните дейности
в семейното жилище, като близки на ищцата /нейните чичо и баща/ също са
участвали в ремонтните дейности с личния си труд, а ответникът е наемал и
„майстор”, „викали са фирми за дограмата”. При така установените факти, съдът
намира за неоснователни и недоказани и възраженията на ответника, че той
единствен и само със свои лични средства е извършил процесните подобрения в
семейното жилище на страните, като счита, че тези твърдения също не се
подкрепят от никакви годни доказателства, удостоверяващи размера на
получаваните от Б. доходи през процесния период от време, относно притежавани
от него лични средства и/или на конкретни по размер парични суми, дарени само в
полза на ответника лично от неговите родители, и то с цел - осъществяване на
процесните подобрения, влагането само и единствено от ответника на средства за
извършване на процесните подобрения, размерите на вложените от ответника лични
парични средства за конкретни подобрения в семейното жилище.
Предвид изложеното дотук, съдът
намира за установено, че едно от лицата, което е участвало в извършване на подобренията в
процесното жилище, описани по-горе, а именно – ищцата Г.Д., не е собственик на имота, нито е негов
владелец, поради което не може да се ползва от разпоредбите на чл.71 и чл.72 от ЗС, а взаимоотношенията със собственика относно
подобренията се уреждат от правилата за водене на чужда работа без пълномощие и
неоснователно обогатяване /ТР №
85/02.12.1968г. на ОСКГ на ВС, т.1 на
ППВС от 27.12.1974г. по гр.д. № 9/1974г./. Съдът счита, че в случая е приложима разпоредбата на чл.59 от ЗЗД, която предвижда, че се
дължи връщането на по-малката сума между обедняването и обогатяването, съгласно т.4 на ППВС № 1 от 28.05.1979г., като собственикът на имота дължи разликата между цената на
имота преди и след подобренията, установена с помощта на експертиза, ако се е обогатил и ако направените
от подобрителя разходи са довели до увеличаване стойността на имота, какъвто се явява и процесният
случай. В
този смисъл е трайната практика на ВКС, съдържаща се в Решение № 343/2013г. от
02.07.2013г. по гр.дело № 2733/2013г. на ВКС, IV г.о., Решение № 571 от 14.10.2008г. по т.д. № 313/2008г. на Т.К, I т.о., Решение № 69 от 08.02.2011г. по гр.д. № 44/2010г. на ВКС, IVг.о., Решение № 144 от 17.06.2016 г. на ВКС по гр. д. №
581/2016 г., III г. о., ГК, и др., постановени по реда на чл.290
от ГПК/.
Видно
от данните по делото, за доказване вида и характера на извършените
от ищцата и от ответника подобрения, както и за доказване стойността
на същите е изслушано заключението на СТОЕ, възприето от съда като обосновано,
компетентно изготвено и съответстващо на приетите по делото гласни доказателства
досежно вида и реалното осъществяване на описаните по-горе подобрения. От
заключението на СТОЕ, изцяло възприето от съда и в тази негова част, се
установява, че общият размер на разходите за действително изпълнените на място
строително-монтажни дейности, за периода 2002г. - 2015г., възлиза на 5240 лв.,
в т.ч. за материали - 3540 лв. и за труд - 1700 лв.; справедливата пазарна
стойност на процесния имот възлиза на 36100 лв., като същата се е увеличила вследствие на извършените
подобрения в имота с 4100 лв.
При
тези обстоятелства, съдът приема за доказани в производството фактите, че двете
страни са извършили в процесния имот, собственост на ответника, всички
подобрения, описани по-горе, осъществени по време на брака помежду им, с общи
за семейството парични средства и труд, като общият размер на разходите за действително
изпълнените на място строително-монтажни дейности за периода 2002г. - 2015г., е
5238.72 лв. Видно от данните по делото, в процесния случай липсва
правоотношение, реализация на което да се явява настъпилото имуществено
разместване. При тези факти в случая се налага изводът, че вследствие поемането
от ищцата на половината от разходите за извършване на процесните подобрения, в
размер на общата сума от 2619.36 лв., от които : 1/ сумата от 1727.98 лв.,
представляваща половината от стойността на съвместно извършени подобрения – поставяне на
фаянс и теракот в баня-тоалетна /2002г./, подмяна на дограма /врата и
прозорец/, циклене на дюшеме, шпакловане и боядисване на детска стая /2013г./,
и подмяна на дограма /2 бр. прозорци/, циклене на дюшеме, направа на външна
изолация, направа на свод, шпакловане и боядисване на всекидневна стая
/2014г./; 2/ сумата от 891.38 лв., представляваща половината от стойността
на съвместно извършени подобрения – поставяне на теракот на тераса и в коридор
/2005г./, циклене на дюшеме, шпакловане и боядисване на спалня /2014г./, и изработване
на свод, шпакловане и боядисване на коридор /2015г./, всички осъществени в
жилище в гр. Г. Оряховица, ул. „Васил Левски” № 11, лична собственост на Х.С.Б., безспорно е настъпило обедняване в патримониума на ищцата Д., съответстващо
на обогатяване в размер на същата обща сума за ответника, която сума той би
следвало да заплати за извършване на строително-ремонтните дейности, но я е спестил.
Наред с това, в случая липсва друга възможност за правна защита на обеднелия, а
по безспорен начин се установява, че обедняването на ищцата и обогатяването на
ответника произтичат от едни и същи факти: извършване от ищцата и от ответника на описаните в исковата молба подобрения в процесния
недвижим имот, собственост
на ответника, по време на брака между страните, през периода от 2002г. до 2015г., и реализирането им от двамата съпрузи чрез влагане на общи за семейството средства, със
съгласието на ответника, но без да има основание за престацията, осъществена от
ищцата Д.. Поради това, разпоредбата на чл.59,ал.1 от ЗЗД намира приложение в
настоящия случай и неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да
му върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването. В
този случай обезщетението по чл.59,ал.1 от ЗЗД ще е съизмеримо с направените
разходи /вложени средства в строителните работи/ от ищцата, в размер на общата
сума от 2619.36 лв., с които ответникът - собственик се е обогатил за сметка на
подобрителя.
Поради
това, предявените искове с правно основание чл.59,ал.1 от ЗЗД се явяват частично
основателни и доказани в посочения общ размер и следва да бъдат уважени, като
ответникът бъде осъден да върне на ищцата общата сума от 2619.36 лв.,
произтичаща от неоснователно обогатяване, заедно със законната лихва върху тази
сума от датата на предявяването на исковете – 04.10.2019г. до окончателното й
изплащане.
Предвид
изложените по-горе съображения и с оглед недоказаност на фактите ищцата да е
осъществила лично - с нейни лични средства, дадени й от нейните родители, и с труда,
вложен от баща й, процесните подобрения, представляващи поставяне на теракот на
тераса и в коридор /2005г./, циклене на дюшеме, шпакловане и боядисване на
спалня /2014г./, изработване на свод, шпакловане и боядисване на коридор
/2015г./, всички осъществени в жилище в гр. Г. О., ул…,, лична собственост на Х.С.Б.,
съдът намира, че тази искова претенция се явява неоснователна и недоказана
и следва да бъде отхвърлена като такава за разликата от уважения размер от 891.38
лв., представляващ половината от стойността на тези подобрения, до пълния
предявен размер от 1782.76 лв., представляващ пълната стойност на същите
подобрения, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на
предявяването на този иск до окончателното изплащане на сумата.
При този изход на делото, на
основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищцата направените по делото разноски
за платена държавна
такса /420 лв./, за възнаграждение на вещо лице /300 лв./ и за платено
адвокатско възнаграждение /1500 лв./, общо 2220 лв., съразмерно на уважената
част от исковете, а именно : в размер от 621.60 лв.
Наред с това, на основание чл.78,ал.3 от ГПК, ищцата следва да заплати на ответника направените по делото разноски
за платено
адвокатско възнаграждение /840 лв./, съразмерно на отхвърлената част от
исковете, а именно – 604.80 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.59
от ЗЗД, предявен от Г.И.Д. с ЕГН **********, с адрес ***, против Х.С.Б. с ЕГН **********, с
адрес ***, за заплащане на сумата 6000 лева, представляваща половината от
стойността на съвместно изплатен заем за закупуване на жилище в гр. Г. О., ул…,
лична собственост на Х.С.Б., с която се е обогатил неоснователно, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Х.С.Б. с
ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Г.И.Д. с
ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА от 2619.36 /две хиляди шестстотин и деветнадесет
лева и тридесет и шест стотинки/, съставляваща сбор от сумите, както следва
: сумата от 1727.98 лв. /хиляда седемстотин двадесет и седем лева и деветдесет
и осем стотинки/, представляваща половината от стойността на съвместно извършени
подобрения – поставяне на фаянс и теракот в баня-тоалетна /2002г./, подмяна на
дограма /врата и прозорец/, циклене на дюшеме, шпакловане и боядисване на
детска стая /2013г./, подмяна на дограма /2 бр. прозорци/, циклене на дюшеме,
направа на външна изолация, направа на свод, шпакловане и боядисване на
всекидневна стая /2014г./, както и сумата от 891.38
лв. /осемстотин деветдесет и един лева и тридесет и осем стотинки/,
представляваща половината от стойността на извършени подобрения – поставяне на теракот на
тераса и в коридор /2005г./, циклене на дюшеме, шпакловане и боядисване на
спалня /2014г./, и изработване на свод, шпакловане и боядисване на коридор
/2015г./, всички осъществени в жилище в гр. Г. О., ул…, лична собственост на Х.С.Б.,
заедно със законната лихва върху
тази обща сума, считано от 04.10.2019г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.59
от ЗЗД, предявен от Г.И.Д., с ЕГН **********, против Х.С.Б.,
с ЕГН **********, за
разликата от уважения размер на вземане в размер от 891.38 лв. за извършени
подобрения, представляващи поставяне на теракот на тераса и в коридор /2005г./,
циклене на дюшеме, шпакловане и боядисване на спалня /2014г./, изработване на
свод, шпакловане и боядисване на коридор /2015г./, осъществени в жилище в гр гр.
Г. О., ул…, лична собственост на Х.С.Б., до пълния предявен размер от 1782.76 лв.,
представляващ пълната стойност на същите подобрения, заедно със законната лихва
върху тази сума от датата на предявяването на този иск до окончателното
изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Х.С.Б. с
ЕГН **********, с адрес ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Г.И.Д. с ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА от 621.60 лв. /шестстотин двадесет и един лева
и шестдесет стотинки/, представляваща направените по делото разноски за платена
държавна такса, възнаграждение на вещо лице и платено адвокатско възнаграждение,
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Г.И.Д. с ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Х.С.Б. с
ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА от 604.80 лв. /шестстотин и четири лева и осемдесет
стотинки/, представляваща направените по делото разноски за платено адвокатско
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Великотърновски Окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от
връчването му на страните по делото.
На основание
чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……………………….