МОТИВИ по НОХД 4468/2017г. по описа на Софийски градски
съд - Наказателна колегия, 2 състав
Софийска градска прокуратура е
внесла обвинителен акт срещу И.Ц.Н. за
престъпление по чл. 115 вр. чл.18 ал.1 НК.
Срещу подсъдимия И.Н. е повдигнато обвинение за това, че на 17.11.2016г. около 03.50
часа в гр.София, жк „Студентски град“ на ул. „А. Манчев“ в близост до „Клуб 33“
направил опит умишлено да умъртви А.Д.Я. като на горепосоченото място и
дата с нож, който държал в ръка, му нанесъл два удара по тялото в областта на
дясната половина на гръдния кош като му причинил две прободно-порезни
наранявания с входни рани, разположени една под друга в областта на дясната
ребрена дъга – 7 - 8 междуребрие и двете проникващи в гръдната и коремната
кухини с наранявания по хода на раневите канали на дясната диафрагма на две
места на нивото на 8-9 ребра по предната мишнична линия и две наранявания на
черния дроб в областта на трети, четвърти и седми сегменти, излив на кръв в дясната
половина на гръдната кухина в количество 200 мл и излив на кръв в коремната
кухина 500 мл с посока на раневите канали, предвид описаните локализации на
нараняванията отпред назад и отляво надясно, отчетени при изправено анатомично
положение на тялото на пострадалия, довели до постоянно общо разстройство на
здравето, опасно за живота, като деянието останало недовършено по независещи от
дееца причини – на св. Я. била оказана високоспециализирана спешна
хирургична помощ с направена десностранна торакоцентеза – въвеждане на
вътрегръден дрен в дясната половина на гръдната кухина в пето дясно междуребрие
по средната мишнична линия с евакуиране на 200 мл кръв от гръдната кухина,
хирургически е била отворена коремната кухина, при което са намерени 500 мл излята
кръв, черният дроб е бил освободен от връзките си, след което са зашити
чернодробните лезии, зашити са били и нараняванията на диафрагмата, без която
медицинска помощ, посочена по-горе, категорично е щял да настъпи смъртен изход.
В хода на
съдебните прения представителят на прокуратурата излага становище, че по делото категорично е доказано, че подсъдимият е направил опит да
умъртви пострадалия А.Я.. За да поддържа тази теза, прокурорът се аргументира с
показанията на св. А.Я., извършеното от него разпознаване, както и на
показанията на св. Т.М.. По отношение на последния представителят на държавното
обвинение акцентира на заявеното от него присъствие на подсъдимия на
местопроизшествието и на обстоятелството, че в хода на досъдебното производство
върху него не е оказван натиск, за какъвто коментират останалите свидетели от
компанията на подсъдимия. За да обоснове позицията си, прокурорът коментира
обективираното в извършения следствен експертимент, при който подсъдимият е посочил
на разследващите контейнера, в който е изхвърлил процесния нож, извършеният
впоследствие оглед на местопроизшествие, при който е иззет ножа, изследването му чрез
ДНК-анализ, установяващ наличие на кръв от пострадалия по острието на ножа и от
подсъдимия – по неговата дръжка. Представителят на държавното обвинение се
спира и на показанията на св. В.Н., като пледира да бъдат кредитирани тези
нейни показания, дадени в досъдебната фаза на процеса, които тя в хода на
съдебното следствие не поддържа, въпреки което беспорно се установявало, че тя
е предала ризата на подсъдимия, дадена й от И.К. – приятелка на И.Н., по която
риза е налице кръв от А.Я.. При тази коментирана от прокурора доказателствена
съвкупност, включително и показанията на полицейските служители и поемните
лица, дори при некредитиране на протокола за следствен експеримент,
обвинението, предявено на Н., се доказвало по безспорен начин. В пледоарията си
представителят на държавното обвинение моли съда при определяне на
наказателната отговорност на подсъдимия да се вземат предвид смекчаващи
отговорността му обстоятелства, изразяващи се в липсата на негови осъждания,
млада възраст и изразено желание за промяна като бъде приложена нормата на чл.
55 НК и му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок между пет и
девет години.
Повереникът
на частния обвинител и граждански ищец А.Я. - адв. Н. коментира, че от събрания
доказателствен материал безспорно се установява, че на 17.11.2016г. пред Клуб
33 подсъдимият е нанесъл два удара с нож в гръдната кухина на неговия
доверител, с което му е причинил тежка
телесна повреда и само благодарение на медицинската помощ и своевременната
реакция на неговите приятели и на служител, обслужващ паркинга пред
дискотеката, е бил избегнат леталният изход. Повереникът акцентира на
нанесените не един, а два удара с нож в тялото на пострадалия откъм гърба му.
Счита, че показанията на свидетелите Г., С. и приятелката на Г., дадени в
досъдебната фаза на процеса, че подсъдимият е извадил нож и го оставил в
автомобила преди да влязат в дискотеката, следва да бъдат кредитирани, което от
своя страна обезпредметява изследваната в съдебното следствие възможност дали
на входа на дискотеката е налице металдетектор и какъв е пропусквателният режим
в заведението. По тъждествен с този на прокурора начин анализира установеното
при извършен следствен експертимент и при изследване на иззетия при огледа нож.
По отношение вида и размера на наказанието, повереникът апелира към съда освен
младата възраст на подсъдимия и фактът, че е студент, да бъде отчетено и това,
че той е пълнолетно лице с формирано свое поведение, което не съответства на
„правните и социалните норми“. Според адв. Н. съдът следва да определи наказание
„лишаване от свобода“ под визирания в санкционната част на правната норма
минимален размер, но то следва да бъде изтърпяно ефективно. По отношение на
предявения граждански иск в размер на 100 000 лева се претендира
уважаването му в пълен размер поради доказани изпитани от пострадалия болки и
страдания, относими и към настоящия момент, както и негативно психическо
въздействие, рефлектиращо върху целия живот на Я.. Набляга се и на
обстоятелството, че пострадалият е имал изградено бъдеще като професионален
спортист, което вече не може да бъде реализирано.
Гражданският
ищец и частен обвинител А.Я. подържа изцяло заявеното от своя повереник.
Адвокат Н.
- упълномощен защитник на подсъдимия Н., заявява позицията си, че тезата на
обвинението не е доказана по безспорен и категоричен начин. Набляга на
неустановяване на дружеството, отговарящо за охраната на заведението, на
наличието на познанство между част от свидетелите от компанията на Я. с
охраната на Клуб 33, като впоследствие един от тях - Ф.К. е започнал работа в
същото заведение като охранител, което предполага и занижен пропусквателен
контрол на тези лица спрямо останалите посетители на заведението, включително и
от компанията на неговия подзащитен. Въз основа на това се прави извод, че
средството на престъплението е могло да бъде внесено отвън от лице, което е
излизало, какъвто е бил св. Ф.К. или от лице, близко до охраната на
дискотеката. Адв. Н. категорично заявява, че липсват доказателства за наличен
спор между Н. и Я. или за агресивно поведение от страна на подсъдимия. Посочва
и това, че върху дръжката на процесния нож има алели от ДНК – профила на
пострадалия и такива от ДНК-профила на подсъдимия, но те са в по-малка част. В
заключение заявява, че е налице телесно увреждане, изразяващо се в постоянно
разстройство здравето на А.Я., но не са налице доказателства за действия на
подзащитния му, изразяващи желание за умъртвяване на пострадалия.
Другият
упълномощен защитник на подсъдимия Н. - адв. Н., на първо място, твърди, че
преди инцидента, в резултат на който е пострадал Я., е бил налице друг конфрикт
между неговата компания и тази на подсъдимия, в който конфликт, въпреки
преустановяването му от охраната на заведението, той е имал активна роля. За да
обоснове тезата си, адв. Н. коментира показания на свидетели, които според нея
оборват тезата на държавното и частното обвинение, че агресия в конфликта е
била налице единствено от лицата в компанията на техния подзащитен. Тези доводи
защитата излага с оглед преценка на правилността на дадената от прокуратурата
квалификация на извършеното като опит за умишлено убийство. В пледоарията си
адв. Н. развива изложената и от адв. Н. теза, че не е доказано наличие на нож у
техния подзащитен, а възможност за влизане в заведението с оръжие, каквото е
използвано, са имали единствено свидетелите от компанията на пострадалия като
дава пример със св. А.В., който е влязъл в заведението без документ за
самоличност, междувремено е излизал и отново се е върнал без пак да покаже
такъв. Защитата в лицето на адв. Н. се фокусира и върху проведения следствен
експеримент, което действие моли да бъде изключено от доказателствената маса по
делото, тъй като по време на неговото провеждане И.Н. е бил задържан с цел
привличането му към наказателна отговорност, а това, според практиката на ВКС,
било абсолютно заобикаляне на закона и грубо нарушаване на основните права на
обвиняемото лице. Подобно отношение защитата изразява и спрямо разпита в
качеството на свидетел на оперативен работник В.К., който пресъздава оперативна
беседа с подсъдимия – действие, което не представлявало доказателствен способ
по НПК и не може да бъде проверено чрез други доказателствени способи. Защитата
претендира да бъдат кредитирани обясненията на нейния подзащитен, които се и
подкрепят от заключението на ДНК-експертизата за установените от подсъдимия и
пострадалия следи по дръжката на ножа. Моли да бъде извършен обстоен анализ на
събраното и проверено в хода на съдебното следствие, недоказващо извършване на
деяние, квалифицирано като престъпление по чл. 115 НК като бъде съобразена и
младата възраст на подсъдимия и фактът, че деянието – телесната увреда на
пострадалия Я. – е осъществено няколко месеца след като И.Н. е навършил
пълнолетие.
Подсъдимият
се придържа към заявеното от своите защитници. При дадената му възможност за
последна дума моли да бъде оправдан.
В хода на съдебното следствие той дава обяснения
по повдигнатото срещу него обвинение, заявявайки, че не е притежавал процесния
нож и преди инцидента не е било осъществено спречкване в Клуб 33 между
компанията, в която той е бил и тази на подсъдимия. Относно случая заявява, че
пострадалият е афиширал агресивно поведение, насочвайки се към лица от
компанията на Н., изваждайки и нож и след станало сборичкване и желание на
подсъдимия да го преустанови, той „избил“ ножа, който паднал на земята, след
което се уплашил, взел го със себе си и избягал.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата на страните, установи следното от
фактическа страна:
Подсъдимият И.Ц.Н. е роден на ***г***, живущ ***, български
гражданин, неосъждан, неженен, със средно образование, студент, ЕГН: **********.
На 17.11.2016г. св. Т.С. празнувал рождения си ден
в дискотека - Клуб 33, която била стопанисвана от „Каза Бояна“ ООД с управител
св. Б.В.. В този ден работел само вторият етаж на дискотеката, където били
обособени сепарета. Охраната се осъществявала от търговско дружество „Б.“ ЕООД,
чийто служител в този ден бил св. В.Т.. В заведението работели като салонни
управители през нощта свидетелите В.И., В.С. и Й.Т., а св. В.Б. паркирал
автомобилите на паркинга пред дискотеката. В компанията на св. С., намираща се
в сепаре на втория етаж, били подсъдимият И.Н., неговата приятелка И.К.,
свидетелите Д.Г. и приятелката му св. И.Х., както и свидетелите Л.П., М.П. и Т.М..
В периода между 00.00 – 01.00 часа на 17.11.2016г. в заведението пристигнал и
пострадалият А.Я., чиято компания също се намирала в сепаре в близост до това
на св. С. и в която били свидетелите С.А., Н.А., А.В., Ф.К. и А.С.. Пропусквателният
режим в заведението се осъществявал от охранители от „Б.“ ЕООД, които следвало
да проверяват посетителите при влизане – те трябвало да минат през детектор за
метал – тип „скенер“, закупен на 03.08.2015г. и поставен на входа, след което с
ръчни детектори за метал били проверявани клиентите от мъжки пол, а на тези от
женски пол бил извършван визуален преглед на носените от тях чанти. Въпреки
задълженията си за извършване на контрол за внасяне на оръжия и проверка на
документи за самоличност на посетителите, те не винаги били изпълнявани от
служителите на дружеството, извършващо охрана, свидетелство за което е
пропускането на св. А.В. без документ за самоличност поради познанството му с
работещите тогава охранители. По време на престоя си в Клуб 33, за разлика от
останалите, гражданският ищец и частен обвинител А.Я. и подсъдимият И.Н. не
употребявали алкохол. През няколкочасовото им пребиваване там възникнал
конфликт между лица от компанията, в която бил подсъдимият – свидетелите Д.Г. и
Л.П. и от тази на пострадалия – свидетелите Ф.К. и А.В., при който св. В. бил
ударен от св. Г. в областта на дясното око, в резултат на което неговият долен
десен клепач станал оточен с кръвонасядания със синкав цвят, а във вътрешния
ъгъл на клепача се получило охлузване с дължина 0.6 см с червеникав цвят.
Поради възникналия физически, а и вербален конфликт между описаните свидетели,
охранителите от заведението извели Г. и П. извън него, както и св. В., а св. Ф.К.
/който също познавал охранителите и впоследствие започнал работа като такъв в
Клуб 33/ бил възпрепятстван от тях да излезе. Въпреки това цялата компания,
събрала се по повод рождения ден на св. Т.С. /освен него/, и свидетелите К. и А.Я.
излезли отвън. Пострадалият Я. се опитал да потуши зародилия се в заведението
конфликт, молейки св. Д.Г. да се извини на св. А.В. за поведението си, но
подобно извинение не било получено. Междувременно преди описаното спречкване,
имало още едно в дискотеката и то било между подс. Н. и неустановено по делото
лице от компания, различна от неговата и от тази, в която бил Я., повод за
което бил проявен интерес на неустановеното лице към интимната приятелка на
подсъдимия – И.К.. Подсъдимият се подразнил от това поведение и заплашил
неустановеното лице, че „ще го наръга“, опитвайки се и да го удари. След това неустановеното
лице от мъжки пол се върнало в съседното сепаре, където се намирал, но
пристигнало неустановено момиче от същата компания, която също станало обект на
агресивно поведение на подсъдимия и след нейно оплакване пред охранител в
заведението, подсъдимият бил изведен извън помещението. След извеждането на
всички лица от компанията на св. Т.С. /освен него самия/ никой от тях не се
върнал обратно в дискотеката, докато свидетелите Ф.К., А.В. и А.Я. се прибрали
при своите познати. Спречкването между Г., П., К. и В. и последвалата словесна
разпра между Г. и Я. извън дискотеката, включително с отправени псувни,
понижила настроението в компанията на пострадалия и не след дълго те напуснали
Клуб 33 като пръв излязъл гражданският ищец и частен обвинител А.Я., а
непосредствено след него – св. А.С. и св. С.А.. Впоследствие излезли и останалите
свидетели от компанията като св. Н.А. била в сепарето при пострадалия около
20-тина минути от началото на престоя им и около 02.00 часа напуснала
дискотеката. При излизането на св. А.Я., пред дискотеката се намирали всички
лица от компанията, в която бил подсъдимият – самият подсъдим заедно с
приятелката си И.К. и свидетелите Д.Г., И.Х., Л.П., М.П. и Т.М.. Около 03.50
часа отново възникнал конфликт между св. Д.Г. и лице от другата компания, но
този път – със самия св. А.Я., при който били разменени взаимни удари между
двамата като св. Я. нанесъл удари на св. Д.Г., един от които в лявото му око. Удари
с ръце спрямо тялото и лицето на пострадалия нанесъл и св. Д.Г.. В
непосредствена близост до биещите си се намирал подсъдимият И.Н., който с
държан в себе си сгъваем нож с черна дръжка с надписи US AIR FORCE на лявата страна на дръжката и BOKER от лявата страна на острието, приближавайки в гръб Я., нанесъл два последователни
удара в тялото му в областта под гърдите отпред – назад и отдясно - наляво. В
резултат на въздействието с ножа от страна на подс. И.Н. на А.Я. били нанесени
две отделни прободно-порезни наранявания с входни рани, разположени една до
друга, с дължина 3 см на горната кожна рана и 4 см на долната, разположени в
областта на дясната ребрена дъга – 7-8 междуребрие, проникващи в гръдната и
коремната кухини с наранявания по хода на раневите
канали на дясната диафрагма на две места на нивото на 8-9 ребра по предната
мишична линия и две наранявания на черния дроб в областта на трети, четвърти и
седми сегменти. След нанасяне на ударите подсъдимият казал на пострадалия:
„Аре, бе, кво стана, нали си много отворен“ и избягал, носейки ножа, с който
причинил нараняванията. Заедно с И.К. се оттеглили от местопроизшествието като
в близост до кръстовището на ул. „А. *** – на левия тротоар на ул. „Академик
Стефан Младенов“ – на 7-8 метра от кръстовището в намиращи се контейнери за
разделно събиране на отпадъци – в среден жълт на цвят контейнер, изхвърлил
ножа, с който наранил св. А.Я.. След като изхвърлил ножа, той се прибрал заедно
с И.К. ***, където й дал ризата, с която бил облечен по време на случилото се и
по която имало кръв. След няколко часа И.К. посетила в дома й своята приятелка св. В.Н.,
на която разказала, че при спречкване подсъдимият „наръгал с нож“ лице от друга
компания и предала ризата на подсъдимия, обяснявайки, че той е бил облечен с
нея, молейки я да й я остави. Св. Н. взела дрехата и впоследствие я предала на
полицейски служители с протокол за доброволно предаване. Междувременно след
нанасяне на ударите от страна на подсъдимия в тялото на гражданския ищец и
частен обвинител, помощ на последния оказала св. И.Х., която единствена със св.
Д.Г. останали на местопроизшествието. След това, поради влошаване състоянието
на А.Я., свидетелите А.С., Ф.К. и В.С., му помогнали да се качи в таксиметров
автомобил, който го откарал в УМБАЛСМ „Пирогов. След постъпването на Я. там, за времето от 04.50 часа до 07.15 часа му била
извършена спешна оперативна интервенция. При нея бил поставен гръден дрен в
пето дясно междуребрие по средна аксиларна линия, евакуирана била 200 мл кръв,
ревизирала се коремната кухина, при което било установено наличие на 500 мл кръв
в перитонеалната кухина, два наранявания на диафрагмения купол в областта на
8-9 ребра по предна аксиларна линия, две наранявания на черен дроб, ангажиращи
сегменти 3, 4 и 7. При извършената ксифопубична лапаротомоия се мобилизирал
черния дроб с прерязване на lig.teres
hepatis и част от lig.falciforme и се зашили нараняванията на
диафрагмата. Описаните наранявания на Я. - прободно-порезни наранявания с
входни рани, разположени една до друга, с дължина 3 см на горната кожна рана и
4 см на долната, разположени в областта на дясната ребрена дъга – 7-8
междуребрие, проникващи в гръдната и коремната кухини с наранявания по хода на раневите канали на дясната диафрагма на две места
на нивото на 8-9 ребра по предната мишична линия и две наранявания на черния
дроб в областта на трети, четвърти и седми сегменти, излив на кръв в дясната
половина на гръдната кухина в количество 200 мл и излив на кръв в коремната
кухина в количество 500 мл са причинили на А.Я. постоянно общо разстройство на
здравето, опасно за живота като поради спешното оперативно лечение, което било
проведено на частния обвинител и граждански ищец, бил избегнат леталния за него
изход.
Тази описана фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на следните, събрани в хода на наказателното производство,
доказателства и доказателствени средства: показанията на свидетелите А.Я., Д.Ш.,
частично на Л.П., частично на Ф.К., А.В., частично на Д.Г., А.С., С.А., Н.А., И.Х.,
частично на Т.С., М.П., Т.М., частично на В.Н., В.Т., И.Д., С.Д., Ж.Ж., Б.В., В.И.,
В.С., Й.Т., В.Б. и частично от обясненията на подсъдимия И.Н., от приобщените
по реда на чл. 281 НПК показания, депозирани в хода на досъдебното производство
на свидетелите А.Я., Л.П., Ф.К., А.В., Д.Г., Т.М., А.С., С.А., И.Х., Т.С., В.Н.,
И.Д., С.Д. и Ж.Ж.; писмените доказателства и доказателствени средства – договор
за охрана от 19.03.2014г., прекратяване на договора за охрана от 15.01.2018г., справка
от „Каза Бояна“ ООД, протоколи за оглед на местопроизшествие /т.1, л.17 и
л.19/, справка за съдимост, фотокопия от ученическа и студентска книжка на
подсъдимия, характеристика за подсъдимия, протокол за обиск на лице /т.1,
л.125/, протоколи за претърсване и
изземване /т.1, л.130, л.136 и л. 142/, протоколи за освидетелстване на
св. Д.Г. и на подсъдимия /т.1, л.144 и л.145/, протокол за следствен
експеримент /т.1, л.146/, протокол за разпознаване /т.1, л.116/, протоколи за
доброволно предаване /т.1, л.151, л.152, л.153, л. 154, л.160 и л. 161/ и
доказателствените способи – заключения на съдебно – медицинска експертиза на
св. А.В. /т.2, л.3/, предварителна съдебно - медицинска експертиза и тройна
съдебно-медицинска експертиза /т.2, л. 7 и л. 13/, заключения на биологични
експертизи /т.2, л. 22, л.30, л. 41, л.51, л.59, л.67 и л.74/, заключение на
ДНК – експертиза /т.2, л.85/, заключение на дактилоскопна експертиза /т.2,
л.90/, заключение на съдебно-психиатрична експертиза /т.2, л.113/ и заключение
на видеотехническа експертиза /т.2, л.136/.
Настоящият съдебен състав подложи на
доказателствена преценка показанията на свидетелите А.Я., С.А., А.В., Ф.К. и А.С..
Въпросните лица формират обособена свидетелска група, подкрепяща обвинителната
теза и изложената в обвинителния акт фактология, като посочените свидетели се
намират и в известна близост помежду си, което налага допълнително внимание при
анализа на изложеното от тях, доколкото Я. е и пострадал от престъплението, а и
конституиран като страна в процеса, с оглед на което би могло да се предполага,
че е заинтересован от неговия изход. Подобен подход съдът приложи и към
показанията на друга обособена група от свидетели – познати и приятели на
подсъдимия – свидетелите Д.Г., И.Х., Т.С., Л.П., М.П. и Т.М.. И.К., разпитвана
в досъдебната фаза на процеса, не депозира показания в хода на настоящото
съдебно следствие поради налично вече нейно фактическо съжителство с подсъдимия
и възползването й от възможността, дадена й в разпоредбата на чл.119 НПК, да
откаже да свидетелства по делото. С невисока релевантна доказателствена
стойност са и показанията на свидетелката Н.А. – настояща интимна приятелка на
частния обвинител и граждански ищец, тъй като тя не е възприела непосредствено
обстоятелства, касаещи процесния случай и депозира единствено твърдения,
неопровергани от други доказателствени източници, че е пребивавала на масата,
където се е намирала компанията на А.Я., около 15-20 минути, тъй като е била с
друга своя компания в процесната вечер в Клуб 33 и около 02.00 часа е напуснала
заведението – във време, предшестващо случилото се на 17.11.2016г. около 03.50
часа.
Показанията на А.Я. съдът кредитира в цялост. Те
носят информация за времето и мястото на случилото се, за лицата, с които той е
пребивавал в Клуб 33, за наличен инцидент в дискотеката между свидетелите Г., П.,
В. и К. и последващо извеждане извън дискотеката на компанията на подсъдимия и
на св. В., както и излизане на Ф.К. и на самия него отвън. От депозираното от Я.
се установява и негово желание да преустанови зародилия се конфликт и
поведението на останалите, намиращи се навън лица. Тези показания съответстват
и на депозираното от Ф.К. и А.В.. Неопровергана доказателствена информация се
съдържа в твърденията на частния обвинител и граждански ищец относно механизма
на нараняването му, лицето, което го е наранило чрез пробождане с нож,
категорично посочвайки подсъдимия, разстоянието, на което той се намирал от
него и взаимното положение на двете тела. Я. свидетелства, че И.Н., когото
впоследствие разпознава - действие, при което не са допуснати процесуални
нарушения, се е намирал на около 40 см от него, възприемайки го след като
последният го е пробол в областта на корема под гърдите. Тези показания
съответстват и на заявеното от страна на свидетелите Т.М. и Д.Г. /в хода на
досъдебното производство/ за близкото отстояние на подсъдимия от пострадалия Я.
и неговото местоположение. Последователни са изявленията на А.Я. относно
репликите, отправени от Н. към него след пробождането: „Аре, бе, кво стана,
нали си много отворен“ – реплики, потвърдени и при прочитане на показанията му
от досъдебната фаза на процеса по реда на чл. 281, ал.4 НПК и афиширани при
проведеното разпознаване по снимки /т.1, л.116/. Напълно добросъвестно частният
обвинител и граждански ищец пресъздава поведението си преди да бъде наранен и неговия
физически сблъсък със св. Д.Г., изразяващ се във взаимно отправени удари
помежду им – тези показания се потвърждават и от обективираното в протокол за
освидетелстване на Г., при което е констатиран оток с неправилна форма с
дължина 5 см и ширина 2 см в горната част на скулата под дясното око, както и в
констатираното при преглед на пострадалия – кръвонасядания на лявата скула и
охлузвания на петите пръсти на дясната и лявата ръка и в основата на втория пръст
на дясната ръка - все наранявания, съответстващи по своя произход на нанасяни
на удари с ръце взаимно от Я. и Г.. Всъщност за нанесен удар от страна на Я.
спрямо Г. свидетелства и самия Г., но не отразява в показанията си, че той също
е нанасял удари на Я. – обстоятелство, за което освен частният обвинител и
граждански ищец свидетелстват и Т.М., и И.Х.
и в тази им част
съдът не се доверява на показанията му, причина за които е желанието на
свидетеля да омаловажи своето участие в извършване на укоримо действие срлещу
телесната цялост на личността чрез нанасяне на удари с юмруци спрямо Я.. Поради
специфичното си качество на пострадал от деянието, А.Я. би следвало да
притежава и най-детайлно знание относно механизма на случилото се и неговият
автор и в своите показания той не оборва това предположение, тъй като
последователно и непротиворечиво, съответстващо и на показанията на свидетеля Т.М.
/лице от компанията на подсъдимия/, добросъвестно обективира твърдения, че не е
възприел лицето, което му е нанесло ударите с нож в момента на пробождането, а
описва своите лични лаически възприятия като „секване на дъха“, като впоследствие
видял непосредствено до себе си подсъдимия Н. с нож в ръка. Тези твърдения са
напълно логични, разгледани в контекста на светкавичността на нападението и в
момент, в който А.Я. е разменял удари с друго лице – св. Д.Г. като вниманието
му е било насочено именно към този физически сблъсък и съответстват напълно и
на посоченото от експертите в съдебно-медицинските изследвания за посоката на
нараняванията - отпред – назад и отдясно – наляво. Изнесеното от гражданския
ищец и частен обвинител съответства напълно и на твърденията на св. Т.М., който
е и единственото лице, коментиращо пред съда, че е възприел момента на
пробождането с нож и подсъдимия Н., който се е намирал вляво спрямо този
свидетел, след което е изчезнал и непосредствено след това /“две секунди“/ е
започнала да „хвърчи кръв“. В този ред на мисли настоящият съдебен състав
възприема с доверие показанията на М., тъй като те са в корелация с афишираното
от св. Я. и с установените негови увреждания, а и липсват основания за възприемане
на заинтересованост на М. от изхода на делото. Показанията съответстват на
останалите гласни доказателствени източници относно наличието на възприемане от
негова страна на взаимни удари /2-3 удара/ между Я. и Г. извън заведението,
внезапната поява в този момент на подсъдимия и последващото му „изчезване“,
съответстващо и на самите обяснения на Н. за последвало бягство и оттегляне от
местопроизшествието заедно с приятелката му И.К.. На показанията на св. Г. и
св. И.Х. съответства и отразеното от Т.М., че след пробождането до Я. е останал
само Г. и Х., а гражданският ищец и частен обвинител, държейки се за корема, се
обърнал и тръгнал към св. М.. Еднопосочни са показанията на свидетелите, че не
са забелязали преди случилото се никой от компанията на подсъдимия и от тази на
пострадалия да притежава нож, а за наличие на такъв свидетелстват Я. и М. и то
след намушкването, и то държан от подсъдимия. М. е категоричен и това не е
оборено от други източници, а напротив – потвърдено от показанията на Г. и Я.,
че св. Д.Г., с който Я. си е разменял удари с юмруци преди пробождането, не е
притежавал процесното хладно оръжие или каквото и да било друго такова, годно
да причини констатираните впоследствие наранявания у А.Я.. Тези съпоставки между
коментираните до момента свидетелски показания и обективираното в писмените
доказателствени източници по отношение нараняванията на Г. и чрез
доказателствените способи – медицинските заключения за А.Я. дава основание на
съда да се доверява на показанията на Т.М.. Тях съдът кредитира и по отношение
изявления, на пръв поглед неотносими към предмета на доказване по делото, но
служещи като коректив спрямо показания на част от свидетели, които предстоят да
бъдат коментирани и касаещи твърдян от тях упражнен полицейски натиск –
физически и психически – при депозиране на показанията им в досъдебната фаза на
процеса. Твърдения в този смисъл изнасят свидетелите Л.П. и Д.Г. – тези двама
свидетели коментират, че депозираното от тях пред разследващите е било в
резултат на нанасяни множество удари с ритници и „пускане на електрошок“ –
обстоятелства, които са отречени от М. касателно собствения му разпит, а са
налични такива в противоположен смисъл – за липса на каквото и да било подобно
въздействие върху него от страна на полицейски служители или разследващи
органи. Всъщност за липса на подобен натиск говорят и останалите свидетели като
св. И.Х. дори твърди, че е заспала по време на разпита си в полицията – обстоятелство,
което дори да вярно, не е повлиявало върху възможността й достоверно да
възпроизвежда възприятията си, тъй като в съдебната фаза на процеса не се
наблюдават съществени различия между депозираното от нея в двете фази на процеса, а при прочитане на
показанията й по реда на чл. 281, ал.4 вр. ал.1 НПК тя заявява, че отчасти си
спомня заявеното от нея, афиширайки липса на спомен само относно обстоятелства
в ущърб на подсъдимия. Всъщност подобна амнезия или отрицание афишират всички
свидетели от компанията на подсъдимия /освен св. Т.М./ за факти, за които са
изнасяли данни в досъдебното производство и които са неблагоприятни по
отношение на техния приятел – подс. И.Н.. Именно поради това и настоящият съдебен
състав изгради своите фактически изводи относно отделни релевантни обстоятелства
на заявеното от тези свидетели в досъдебната фаза на процеса, считайки, че при
депозирането им в изключително кратък темпорален период от инцидента, спомените
на тези свидетели са били много по – ярки и детайлни и неповлияни от
последвалото развитие на производството и на придобито различно процесуалното
качество на И.Н. от тяхното собствено. В този смисъл като съответстващи на
обективната действителност съдът прецени показанията на св. Д.Г., депозирани в
досъдебната фаза на процеса, в които твърди, че е възприел замахване от страна на подсъдимия Н.
с дясна ръка, нанасяне на удар „на момчето“ /св. А.Я.- б.м./ в областта на
гърдите и корема, докато Я. е бил с „вдигнат гард“- свиване на двете ръце
отпред. Това описание напълно съответства на ситуацията, при която са нанесени
двата удара с нож от страна на подсъдимия – бой с юмруци между Г. и Я., на
обективните медицински данни за мястото и посоката на нараняванията и на
показанията на св. М. и Я., че Г. не е притежавал процесното средство на
престъплението, а единствен и в непосредствена близост до тях е бил
подсъдимият, в чиято ръка е възприет и нож след нараняванията. Поради това и
съдът не приема показанията на Г. /приобщените по реда на чл. 281, ал.4 вр.
ал.1 НК/ като дискредитирани от хипотетичната угроза за ангажиране на негова
наказателна отговорност за разглежданото деяние поради съответствието му с
описани по-горе други доказателствени източници, като това съответствие и
подкрепа преодолява забраната, визирана в разпоредбата на чл.281, ал.8 НПК. Напълно
добросъвестно Д.Г. коментира, че не е
възприел нож в ръцете на подсъдимия, но веднага след неговите удари свидетелят Я.
е имал рана на корема и е започнал да
кърви. В унисон с така афишираното по отношение на последвалите събития са и
показанията на св. И.Х. и на св. Т.М., че Х. се е приближила до Я., а подс. Н.
е избягал. По отношение релевантните фактите тази свидетелка също коментира за
физически сблъсък между Я. и интимния й приятел Г., но напълно обяснимо поради
близките й отношения с Г. и желание да омаловажи участието му в сблъсъка, но
несъответстващо на останалите показания на свидетели, възприели боя, тя
заявява, че приятелят й получил удар от А.Я. в окото, след което тя издърпала Г.
и след около минута и половина докато стояла с гръб към частния обвинител и
граждански ищец чула „Някой ме намушка“ – вик, издаван от пострадалия, след
което на улицата останали само тя, Я. и Г. и охрана от заведението. Макар и не
пряко относими, но значими с оглед характеристиката на подсъдимия са
депозираните от Х. показания в досъдебната фаза на процеса, за част от които тя
заявява липса на спомен като невъзможността за възпроизвеждане съдът отдава
както на близките й отношения с подсъдимия като лице от компанията, в която са
били заедно процесната вечер, така и на отдалечения във времево отношение период
от възприемане на събитията до възпроизвеждането им пред съда. Именно поради
това и съдът възприема като достоверни изявленията на И.Х. пред разследващите няколко
часа след случилото се, когато коментира агресивно поведение на подсъдимия по
време на престоя му в Клуб 33 спрямо не едно лице и то различни от пострадалия,
включително и изявления от негова страна, че ще ги наръга. Както бе отразено,
тези обстоятелства не касаят пряко разследвания конфликт, но хвърлят светлина
върху личността на подсъдимия и то в негативен за него смисъл. Показанията на Х.
са достоверни и касателно поведението на свидетелите Л.П. и М.П., които не са
преки очевидци на осъщественото, но са пребивавали в общата им компания в Клуб
33 и след извеждането им навън от охраната на заведението, подгонвайки
впоследствие и св. С.А. /“момче с червено яке“/. Всъщност показанията на тези двама свидетели П.
и П. съдът възприема и през призмата на твърдяна и установена и от полицейски
служители впоследствие тяхна немалка употреба на алкохол и респективно
повлияването им от него. П. и П. не изнасят релевантни за предмета на доказване
по делото данни, тъй като и двамата не са били очевидци на пробождането, а
коментират предхождащ конфликт в дискотеката между К., В., Г. и П. /в който П. отрича свое участие/. И
двамата свидетели отричат да са носели в себе си хладно оръжие и да са
възприемали такова в друг член от компанията им.
Съдебният състав възприема с доверие в по-голямата
им част показанията на свидетелите Ф.К. и А.В. – лица от компанията на частния
обвинител и граждански ищец, които бяха коментирани и по – горе. От тях се
установява времето на пребиваването им в Клуб 33, възникналия скандал и
разменени удари в заведението, станало причина за извеждане на компанията на
подсъдимия /без св. Т.С./ и част от компанията на пострадалия извън
дискотеката. Еднопосочни са показанията на тези свидетели за недобър
пропускателен режим от охраната на заведението по отношение на лица, които
познават – в частност К. и В. като последният и при двете си влизания в
заведението е бил без документ за самоличност. Общо в твърденията на двете лица
е и невъзприемането от тяхна страна на пробождането на гражданския ищец и
частен обвинител, като св. В. променя показанията си, изнесени пред съда, след
приобщаване на казаното от него пред разследващ полицай по реда на чл. 281,
ал.5 вр. ал.1, т.1 НПК, че А.Я. не му е заявил в таксито при откарване към
УМБАЛСМ „Пирогов“, че подсъдимият го е наръгал, а е споделил това наскоро преди
разпита му пред съда, конкретизирайки подсъдимия. Тази позиция е напълно
обяснима, тъй като всички лица, възприели А.Я. след нанасянето на удари в
тялото му, изнасят твърдения за непосочване от негова страна на извършителя, а
само за вербален израз на физически болки. В този смисъл недостоверни за съда
са и твърденията на св. Ф.К. в частта, в която коментира изявления на своя
приятел Я., че е наръган от по-ниското момче и тази позиция на К. съдът отдава
на близостта му с частния обвинител и граждански ищец и желание да създаде
благоприятен за него изход на делото. В останалите части твърденията на тези
свидетели съдебният състав приема с доверие като съответстващи и на останалите
коментирани до момента свидетелски показания и писмени доказателствени
източници, обективиращи актуално медицинско състояние към 17.11.2016г. на
свидетелите Г. и В..
Подобно на свидетелите К. и В., св. А.С. също не е
възприел момента на пробождане на Я., но добросъвестно предава пред съда, че
информация за извършителя е придобил опосредено от свои приятели, от полицейски
служители и от самия пострадал постфактум. С. депозира изявления за собственото
си отстояние от мястото на нанасяните удари между Г. и Я., както и за това, че
подсъдимият се е намирал в близост до частния обвинител и впоследствие е
избягал – факти, съответстващи както на тези, депозирани до момента от
коментирани свидетели, така и на обясненията на И.Н.. Съдът кредитира
показанията на този свидетел,
включително и в частта, в която коментира промяна в настроението на частния
обвинител и граждански ищец след вербалния и физически сблъсък между лица от
двете компании по време на престоя в заведението – факт, който всъщност е заявен
и от самия А.Я.. С подобно отношение е съдът и към показанията на последния
некоментиран свидетел от компанията на частния обвинител и граждански ищец –
св. С.А., който също не е очевидец на изследваното деяние като показанията му
за останалите събития, предхождащи и следхождащи случилото се съответстват на
изнесените такива на свидетелите П., П., Х., К., С. и Я.. И този свидетел
коментира единствено присъствие в близост до пострадалия на подсъдимия Н., след
което първият се държал за корема и казвал: „Наръгаха ме“.
Свидетелят Т.С., за празнуване на чийто рожден ден
се събрала компанията, в която се намирал подсъдимият, не афишира релевантна за
предмета на доказване по делото информация като значение имат единствено
твърденията му за времето на техния престой в заведението, лицата, които са се
намирали в тяхната компания като в дадените пред съда показания той отрича
подсъдимият да е влизал в конфликт с лица от съседна маса, различни от
компанията на пострадалия – каквито данни изнася в досъдебната фаза на процеса
и съдебният състав се доверява на това, заявено пред разследващите органи, тъй
като тези изявления са в много по – близък темпорален период до случилото се от
времето на разпита му в хода на съдебното следствие, а и за този свидетел е относима
позицията, че влияние към промяна на показанията му оказва близката му връзка с
подсъдимия и желание да съдейства за облекчаване на положението му пред
угрозата да бъде ангажирана наказателната му отговорност.
От съществено значение за установяване на
действителното фактическо положенвие по делото и в частност участие на подс. И.Н.
в случилото се, се явяват показанията на св. В.Н. – приятелка на интимната
приятелка на подсъдимия. Именно Н. е лицето, което с протокол за доброволно
предаване, който протокол съдът възприема като писмено доказателство по делото,
предава на органите на досъдебното
производство ризата на Н., с която той е бил облечен предходната вечер както
при престоя си в дискотеката, така и при последвалия инцидент с А.Я. и по която
риза е установена кръв. Опосредено като възприятия чрез К., св. В.Н. изнася
информация за случилите се събития на 17.11.2016г., на които не е присъствала и
разкрива обстоятелства за начина на придобиване на дрехата на подсъдимия /с
която безспорно се установява от други доказателствени източници, вкл. и
обяснения на Н., че е бил облечен с нея/. Съдебният състав приема с доверие
показанията на свидетелката, депозирани в досъдебната фаза на процеса, касаещи
възприети изявления от К., че е станал конфликт в заведението с друга компания,
при който Н. „наръгал“ момче от друга компания – въпреки приобщаването им по реда
на чл.281, ал.4 НПК, а не по ал.5 на този текст, свидетелката потвърждава
заявеното, а и то е подкрепено от показанията на Г., М. и Я., както и от
обективираното в протокол зо доброволно предаване /т.1, л.154/. Всъщност чрез
изявленията на св. В.Н. се потвърждават досега коментираните твърдения на Я., Г.,
К., С. и М. за пребиваване на местопроизшестивето на подсъдимия в близост до
пострадалия и единствено лице, държащо нож, с който се установява, че са
нанесени ударите на Я., бягството от местопроизшествието на Н. и К. и се внася
допълнителна яснота относно съдбата на част от дрехите, с които е бил облечен
подсъдимия към момента на пробождането – предаване на ризата от И.К. на св. Н.
с молба да я пази и впоследствие предавенето й от Н. на полицейските служители
след обаждане на К. да я донесе в полицейското управление.
Приобщеното чрез протокол за доброволно предаване
веществено доказателство – бялата риза с дълги ръкави с два джоба по външната
повърхност на предната страна горе двустранно с капачета и копчета, със
сребрист надпис върху левия джоб, с емблеми на външната повърхност на предната
страна и по левия ръкав, е било предмет на изследване на биологическа
експертиза, като експертът, въз основа на своите специални знания и чрез
използване на специфични методи, е достигнал до извода, който съдът споделя, че
е налично количество кръв по външната повърхност на предна страна на ризата
вдясно, но поради изключително минималното коричество на изследвания материал
вещото лице не е извършило допълнителни
изследвания за установяване на вид и групова принадлежността на кръвта.
Независимо от това, този доказателствен способ потвърждава коментираната и до момента,
установена чрез свидетели, доказателствена информация, че подсъдимият е имал
контакт с пострадалия и то такъв, при който
е нарушен телесния интегритет.
Разпитаните в хода на съдебното следствие,
посочени в приложението към обвинителния акт, свидетели В.Т. и И.Д., всъщност
не допринасят съществено за изясняване на въпросите от предмета на доказване по
делото, още повече, че в хода на съдебното следствие се установява, че св. Д. е
започнал работа като охранител в Клуб 33 през лятото на 2017г. – месеци след
разследвания случай и не притежава каквото и да било знание за него. Единствено
от показанията на св. В.Т. съдът придоби информация за пропусквателния режим в
заведението, който не се е отличавал с изключителна строгост по отношение на
детайлността на индивидуалната проверка и по повод който режим бяха разпитани и
други лица – свидетелят Б.В. – управител на „Каза Бояна“ ООД, стопанисвашо Клуб
33, свидетелите В. И., В.С. и Й.Т. – салонни управители в дискотеката. Всъщност
от показанията на св. В.се установява възможност за избягване проверка от
страна на клиенти от охраната, въпреки заявено желание на охранителите да
обхванат с контрол всички посетители, като тези показания са допълнени от тези
на Т. и И.. За първи път в хода на съдебното следствие е допуснат и проведен разпит
като свидетел на В.С., който е изпълнявал задълженията си като салонен
управител във вечерта и нощта на инцидента и който заявява наличие на знание за
случилото се, информация за което е придобил след това. Акцентът в показанията
на този свидетел е декларираното от него невлизане в заведението с оръжие,
включително и хладно и оставянето му при охраната, като при излизане същото се
взема. Самият свидетел е възприел откарване на пострадалаия към болнично
заведение и оказана помощ от служител на Клуб 33 – св. В.Б. при настаняване в
такси на частния обвинител и граждански ищец. Неподкрепени от други източници на
доказателствена информация остават твърденията на св. С., че полицейските
служители пристигнали на мястопроизшествието са придобили знание за вероятния
извършител на деянието чрез показване от неустановено лице, намиращо се там, на
проифал на Н. в социална мрежа. Всъщност тези изявления биха могли да се ползват
с доверието на съда, въпреки липса на твърдения на други лица в този смисъл,
тъй като за това свидетелства относителното краткото време, за което полицейските
служители са „достигнали“ до Н. и впоследствие са провели с негово участие и
следствен експеримент. За това са налице както обективни факти в писмените
доказателстгва и писмени доказателствени средства по делото, така и в
показанията на св. К., които съдът възприема като процесуално допустими само в
една своя част. В унисон с показанията на В.С. са и тези на св. В.Б., която е
бил служител на Клуб 33 и отговарял за паркинга на заведението, паркирайки
автомобилите на посетителите и който помогнал, както бе отбелязано, на
пострадалия да се качи в таксиметров автомобил, който да го откара до УМБАЛСМ
„Пирогов“. Б. е възприел единствено реплики от Я. „Нещо ми има, нещо ми стана, нещо
ми направиха“, което отново идва да покаже, че са недостоверни твърденията на
лицата, които са придружавали Я. в таксиметровия автомобил, че пред тях той е
споделил, че именно Н. го е наръгал и които показания бяха коментирани по-горе
в изложението.
С внимание съдебният състав подходи към
показанията на св. В.К., който бе разпитан по желание на прокуратурата,
обективирано в списъка за призоваване към обвинителния акт чрез посочването му,
поради особеното му качество на оперативен работник в ПКП-СДВР- „Престъпления
против личността“, провел оперативна беседа с И.Н. в сградата на СДВР преди
последният да придобие каквото и да било процесуално качество. В показанията си
пред съда свидетелят изнася твърдения за възприети от него изявления от Н. по
отношение случилото се и своето участие в него именно в рамките на проведената
оперативна беседа, като в тази им част показанията на свидетеля К., според този
съдебен състав, следва да бъдат изключени от доказателствената маса по делото.
Това е така, тъй като, според съда, по недопустим начин се подменя
доказателствената стойност на източниците на доказване, каквито са обясненията
на обвиняемия, чрез опосреден преразказ от полицейски служител на твърдения на
лице по време на оперативна беседа, придобило впоследствие качество на
обвиняемо лице- способ за събиране на доказателства, който българският
процесуален закон не познава. Именно поради това и изявленията на св. В.К. в
тази част следва да бъдат игнорирани като в останалата си част относно времето,
за което в оперативен план са приключили случая, отличаващо се с бързина, фактът
на извършен следствен експеримент, съдът възприема с доверие, тъй като
съответства на наличната и установена чрез писмени източници хронология по
случая.
Подсъдимият И.Н. изрази желание в края на
настоящото съдебно следствие да депозира обяснения за случилото се, в които
изрично не отрича пробождане от негова страна на А.Я.. Описанието на И.Н. за
събитията, обаче, се отличава в немалка степен от установеното и описано от останалите
свидетели по делото, от чиито разкази се нарежда пъзела от събития. Опровергани
от показанията на свидетелите Я., Г., Х., М., са твърденията на подсъдимия, че
гражданският ищец и частен обвинител с изваден нож се отправил към компанията
на Н., последвало сборичкване, при което подсъдимият желаел да избие ножа, той
паднал на земята, след което Н. се уплашил, взел ножа и избягал. Тази
информация не издържа съпоставката с останалите доказателствени източници и
конкретно носената от свидетелите Г., М., Х. и Я. информация, тъй като нито
тези свидетели, нито останалите, намиращи се в един или друг момент преди или
след случилото се в близост до мястото на събитията, не коментират наличие на
нож у А.Я., негово насочване към компанията на подсъдимия с изваден нож в ръка,
действия по отстраняване на ножа от ръката на пострадалия от страна на подсъдимия,
както и вземане на падналия на земята нож на частния обвинител и граждански
ищец от Н.. Описаните свидетели коментират пробождане на Я. от страна на
подсъдимия във време, в което пострадалият си разменя взаимни удари с юмруци с Г.
и то, по думите на Г., докато Я. е бил с „вдигнат гард“ – със свити отпред две
ръце. Поради това и обясненията на
подсъдимия в тази им част не се кредитират с доверие от настоящия съдебен
състав, който ги възприема като израз на застъпена защитна линия, а не като
отражение на обективната действителност – позиция, за поддържане на която
подсъдим в едно наказателно производство има пълно право.
Последните от гласните доказателствени източници,
които този съдебен състав подложи на преценка, са показанията на свидетелите С.Д.
и Ж.Ж., които са придобили качеството на поемни лица по време на извършвания с
участието на подсъдимия Н. следствен експеримент. Между показанията на двамата
свидетели липсват същесствени различия като те са еднопосочни относно времето
на извършване на действието /след прочитанвето на показанията им от досъдебната
фаза на процеса, които потвърдиха и при даване на които споменът за събитията е
бил значително по-пресен в съзнанието на двамата/, присъствието на подсъдиимя
по време на това следствено действие и негови изявления по посочване на мястото
– един от три контейнера за смет, където е изхвърлил оръдието на посегателството.
Свидетелите коментират, че не са възпирели наличие на нож и това съответства и
на обективираното в протокола за експертимента като ножът е установен и иззет
впоследствие при оглед на местопроизшествие – на позиционираните на място три
контейнера за смет. Напълно добросъвество св. Ж. заявява, че описаните
наименования на улици в протокола за извършен експеримент и впоследствие в
депозираните от него показания пред разследващите /т.1, л.85-86/ са му казани
от полицейските служители, тъй като той самият не притежава знание за имената
им. Но това не игнорира достоверноста на показанията му и не дискредитира
извършеното действие, тъй като както той, така и св. Д. не отричат участието си
и присъствието си на извършеното процесуално-следствено действие, както и
изявленията,направени от подс. Н., че “пред дискотека на тротоара наръгал друго
момче“ като е показал в присъствието на Д. и Ж. мястото, където впоследствие е
изхвърлил ножа, с който е наръгал пострадалия. Преценявайки от формална страна
протокола за следствен експертимент /т.1, л.146 – 147/ и разказа на свидетелите
за начина на провеждането му, съдът не споделя възраженията на защитата и
изявленията на прокурора, за изключване на това писмено доказателствено
средство от масата с доказателства по делото. То е извършено при спазване на
процесуалните изисквания, а приобщаването по делото като веществено
доказателство на процесния нож е осъщестевно чрез протокол за оглед на
местопроизшествие /т.1, л. 19-20/, при който оглед, отново при съблюдаване на процесуалните
правила, от намираща се средна от три пластмасови контейнера за смет, с жълт
цвят, на повърхността на намиращи се там отпадъци, върху полиетиленова торба с
надпис „Кауфланд“ е намерен и иззет сгъваем нож в сгънато състояние с черна
дръжка със съответен надпис и монтирана на дръжката щипка, по която се
наблюдават зацапвания с червеникава материя, както и по острието му – петна от
червеникава материя. Действително, разпоредбата на чл. 166 НПК лимитативно
определя ситуациите, при които е допустимо извършване на следствен експертимент
/при липса на такъв подход при други процесуално-следствени дейстивя като претърсване
и изземване или обиск на лице/ и това е в случаи, когато трявба да се проверят
и уточнят данни, получени от разпита на обвиняем и свидетелите или от друго
дейстиве по разследването. Следственият експертимент в конкретния случай е
извършен на 17.11.2016г. за периода от 18.10. до 18.25 часа. В този времеви
интервал Н. не е притежавал качеството на обвиняем, което придобива
18.11.2016г. По време на провеждане на коментираното следствено действие той е
бил задържан за срок от 24 часа по чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР от 09.30 часа на
17.11.2016г. Въпреки че съдът не кредитира показанията на св. К. по отношение
придобитата от него информация по време на проведена оперативна беседа и не
прилага разпоредбата на чл.281 НПК по приобщванае на показания, депозирани от
него в досъдебната фаза на процеса, то основание за извършване на следствения
експеримент се явяват именно показанията на К. в досъдебната фаза на процеса,
тъй като той е разпитван като свидетел по делото на 17.11.2016г. за времето от
17.00 до 17.10 часа – време преди провеждане на действието. Съдебният състав
счита, че основание за провеждане на експеримента е било именно проверка и
уточняване на данни, станали известни на органа на досъдебното производство
след разпита на К. като свидетел и напълно законосъобразно е проведено и това
дейстиве за проверка на изнесеното от К. в разпита му пред старши разследващ
полицай, като ирелевантна за годността на коментирананото писмено
доказателствено средство е вече
заявената позиция на съда по същество на съдържимото в показанията на К..
Впоследствие иззетият при огледа на
местопроизшествие нож е бил предмет на изследване от специалисти в областта на
ДНК профилиране на веществени доказателства. Въз основа на своите специални
знания, в които съдът няма основания да се съмнява и чрез изпозване на надеждна
техника и методи, подробно описани в изследователската част на експертизата,
експертите достигат до извода, че върху острието на ножа, по което е установена
кръв, се определя ДНК профил на лице от мъжки пол, напълно съвпадаща с тази на
гражданския ищец и частен обвинител А.Я.. По дръжката на изследвания нож се
установява смес на клетъчен материал, в който алелите с по-висок интнзитет
съвпадат с алелите от съответните локуси в ДНК профила на А.Я., а останалите –
с алелите от съответните локуси в ДНК профила на подс. И.Н. като по –голямото
количество от изследвания клетъчен материал по дръжката на ножа произхожда от
пострадалия, а останалото количество – от подсъдимия. От заключението на тази
експертиза за съдебния състав не подлежи на съмнение обстоятелството, че именно
този нож, посочен от подсъдимия впоследствие и иззет при огледа на
местопроизшествие, е средството, използвано от Н., за да причини уврежданията
на Я., тъй като установената по острието кръв произхожда именно от пострадалия.
Напълно обяснимо е наличието на ДНК материал, изхождащ от Я. и по дръжката на
ножа, но неговото наличие е доказателство единстевно за това, че А.Я. е държал
или хващал процесния нож в неуточнен времеви момент, а не определя трайно
осъшествено владение върху него от страна на гражданския ищец и частен
обвинетел преди случилото се. Както вече бе коментирано по повод обясненията на
подсъдимия, не са налице каквито и да било доказателствени източници по делото,
носещи информация, че Я. е притежавал процесния нож както и че той го е държал изваден, насочвайки
се към компанията на подсъдимия, преди настъпилия сблъсък. И не на последно
място със значима доказателствена стойност е и установенвото от вещите лица
наличие на клетъчен материал от подсъдимия по дръжката на ножа като това
обстоятелство съдът съобрази в контекста на свидетелските показания и в
контекста на заключение на експерти по биологична експертиза, изследвали дрехи,
иззети от жилището на подсъдимия при извършено претърсване и иземване – действие,
одобрено впоследствие от съдия при съответния компетентен съд - и в частност
джинсов панталон от стол в спалнята, по чиято вътрешна повърхност на преден
десен джоб е открита кръв от човешки произход кръвна група 0 /алфа, бета/,
каквато кръвногрупова принадлежност е установена чрез билогично изследване на
дрехи вкл. и обувки, с каквито гражданският ищец и частен обвинител е бил облечен
и обут по време на инцидента – 0 /алфа, бета/.
При формиране на своите фактически изводи по
делото, съдебният състав се съобрази и с установеното посредством извършените в
хода на производството експертизи, част от заключението на които вече бяха
обсъдени в настоящото изложение. Съдът съобрази и двете съдебно-медицински
експертизи по делото, обследващи наличните наранявания при А.Я.. Заключенията,
касаещи пострадалия, установяват причинените му наранявания, използването на
оръжие, а и посоката и мястото на ударите, установени като два, приняващи две
нарянявания. Така съдебният състав формира фактическите си констатации, че на А.Я.
са причинени две отделни прободно – порезни наранявания в резултат на две
отделни въздействия с входни рани, разположени една до друга, с дължина 3 см на
горната кожна рана и 4 см на долната, разположени в областта на дясната ребрена
дъга – 7-8 междуребрие, проникващи в гръдната и коремната кухини с наранявания по хода на раневите канали на дясната диафрагма на две места
на нивото на 8-9 ребра по предната мишична линия и две наранявания на черния
дроб в областта на трети, четвърти и седми сегменти. Според заключенията при
пострадалия уврежданията има медико-биологичните характеристики на постоянно
общо разстройство на здравето, опасно за живота и проведеното спешно оперативно
лечение – поставяне на гръден дрен в пето дясно междуребрие по средна аксиларна
линия, евакуиране на 200 мл кръв, ревизиране на коремната кухина, при което
било установено наличие на 500 мл кръв в перитонеалната кухина, при които били
установени две наранявания на диафрагмения купол в областта на 8-9 ребра по
предна аксиларна линия, две наранявания на черен дроб, ангажиращи сегменти 3, 4
и 7, извършената ксифопубична лапаротомия, при която се мобилизирал черния дроб
с прерязване на lig.teres
hepatis и част от lig.falciforme и се зашили нараняванията на
диафрагмата - проведено на частния обвинител и граждански ищец, бил избегнат
леталния за него изход. Не без значение е установеното от експертите по
тройната съдебно-медицинска експертиза, базирайки се на своите специални
знания, че ударите на Я. са нанесени с бърза последователност и са
непосредствено над черния дроб, който е един и от най – кръвоснабдените органи.
Важни по отношение на гражданско-правната претенция са изявленията на вещите
лица при изслушване на заключенията им в хода на съдебното следствие, че около
шест месеца след случилото се са налице обективни медициски очаквания
гражданският ищец да е хирургически здрав като за него не е била налична пречка
10-15 дни след инцидента да е осъществявал активни движения с тялото си.
При изграждане на гореописаната фактология, съдът
се довери и на заключението на съдебно-психиатрична и психологична експертиза
за подсъдимия Н.. От нея се установява, че той е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Експертите коментират,
че действията на подсъдимия следва да се разглеждат на фона на конфликтна
ситуация с постепенно нарастване на напрежението, развиващо се в относително
продължителен времеви период като въпреки негативните емоции, под чието влияние
Н. се е намирал, той не е бил в състояние на афект към момента на осъществяване
на деянието. Намирал се е в състояние на обикновено алкохолно опиване – лека
степен, ненарушаващо психическата му възможност правилно да възприема събитията
и да бъде адекватен.
При извършване на доказателствената преценка по
делото съдът прие за обективни, пълни и компетентни заключенията на изготвените
и приети в хода на съдебното следствие експертизи, изброени по-горе, които бяха
обсъдени и съпоставени с останалите материали по делото. Съставът на съда
кредитира заключенията на експертизите като обосновани, изготвени от лица с
нужните специални знания и отговарящи с необходимата прецизност на поставените
въпроси.
Относими към предмета на доказване и имащи значение
за изясняване на фактическата обстановка по делото са и приобщените писмени
доказателства и доказателствени средства. При служебната проверка на изброените
по-горе такива, съдът не откри да са допуснати съществени процесуални нарушения
при събирането на същите, които да обосновават изключването им от
доказателствения материал по делото. В хода на преценката на доказателствените
източници те бяха съпоставени както помежду си, така и със свидетелските
показания и заключенията на експертизите като в резултат на описаната
доказателствена проверка се затвърдиха изводите относно стеклите се събития.
Констатация за съдебното минало на подсъдимия
съдът направи въз основа на наличната по делото като писмено доказателство
справка за съдимост. Позитивните характеристични данни на И.Н. съдът извлече от
съдържимото в приложените характеристики по повод учебната дейност на
подсъдимия, както и данните, съдържими в приобщената негова студентска кнвижка,
удостоверяваща, че е студент по геодезия в УАСГ.
Извън доказателствения анализ на съдебния състав
останаха заключенията по дактилоскопната екпертиза и видеотехническата
експертиза, за които съдът прецени, че не способстват за изясняване на
фактическата обстановка по делото.
На основата на така изяснената фактическа
обстановка, съдът преценява, че подсъдимият И.Н. е осъществил от обективна
страна състава на престъплението по чл.115 вр. чл.18, ал.1 НК, тъй като на 17.11.2016г. около
03.50 часа в гр.София, жк „Студентски град“ на ул. „А. Манчев“ в близост до
„Клуб 33“ направил опит умишлено да умъртви А.Д.Я. като на
горепосоченото място и дата с нож, който държал в ръка, му нанесъл два удара по
тялото в областта на дясната половина на гръдния кош като му причинил две
прободно-порезни наранявания с входни рани, разположени една под друга в
областта на дясната ребрена дъга – 7 - 8 междуребрие и двете проникващи в
гръдната и коремната кухини с наранявания по хода на раневите канали на дясната
диафрагма на две места на нивото на 8-9 ребра по предната мишнична линия и две
наранявания на черния дроб в областта на трети, четвърти и седми сегменти,
излив на кръв в дясната половина на гръдната кухина в количество 200 мл и излив
на кръв в коремната кухина 500 мл с посока на раневите канали, предвид
описаните локализации на нараняванията, отпред назад и отляво надясно, отчетени
при изправено анатомично положение на тялото на пострадалия, довели до
постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, като деянието
останало недовършено по независещи от дееца причини – на А.Я.
била оказана високоспециализирана спешна хирургична помощ, без която е щял да
настъпи смъртен изход.
Непосредствен обект на престъплението по чл.115 от НК са обществените отношения, свързани с неприкосновеността на човешкия живот и
без които той не може да съществува. Убийството е противоправно лишаване от
живот другиму. То е резултатно престъпление, като резултатът е настъпването на
биологичната смърт на жертвата. В конкретния случай, от доказателствата по
делото, мястото на нанесените наранявания, използваното средство на
престъплението и отстоянието на подсъдимия Н. от потенциалната жертва, броят на
нараняванията – не едно, а две на брой и то в част на тялото, където се намират
изключително важни за живота и кръвоснабдени органи, безспорно се доказва, че
подсъдимият Н. е искал да лиши пострадалия от живот. В тази връзка и
заключението на съдебно-медицинската експертиза сочи, че установените при Я.
наранявания се намират в близост едно до друго и до един от най-кръвоснабдените
човешки органи, какъвто е черният дроб и са довели до постоянно общо
разстройство здравето на Я., опасно за живота. В този ред на мисли следва да се
посочи, че самият подсъдим се е занимавал активно със спорт – бокс – трениращите
който имат знания за анатомията на човешкото тяло и последиците от наранявания
във всяка една негова област.
Съдът счете, че в случая не са налице основания да
се обсъжда по-леко наказуемо деяние /нанасяне на телесна повреда/ или такова по
чл.118 НК /извършване на инкриминираното деяние в силно раздразнено състояние
на подсъдимия/. Това е така, тъй като няма съмнение, че при конкретния
механизъм на причиняване на нараняванията при пострадалия, е било напълно
възможно той да бъде умъртвен. Също така съдът счете, че към момента на
деянието подсъдимият Н. не се е намирал в силно раздразнено състояние, което да
е намалило в значителна степен възможността му да ръководи постъпките си, а и
самият той в своите обяснения пред съда не коментира изпадане в такова
състояние. Това се установява и по категоричен начин от изготвената по
отношение на него съдебно-психиатрична и психологична експертиза. За да е
налице афект, следва да бъде установено, че у подсъдимия е налице такова
състояние от упражнено насилие, обида или клевета от пострадалия, при което
съзнанието му до такава степен да е завладяно от чувствата, че не може правилно
да обмисля и ръководи постъпките си като емоциите да протичат бурно и да е
налице стесняване на разсъдъчната дейност. Такова състояние на физиологичен
афект у подсъдимия Н. при извършване на деянието, обективно не е било
констатирано. Още повече, че по делото няма данни пострадалият да е обиждал или
удрял подсъдимия преди пробождането. Същият обаче е бил в състояние да осмисли и
ръководи постъпките си. В такава насока са и предхождащите разследвания случай
негови действия – сблъсък с други лица в заведението, изразявайки желание да ги
„наръга“, носенето на нож и нанесен удар откъм гърба на пострадалия в момент, в
който той си разменял удари със св. Г..
Деянието на подсъдимия Н. е било довършено, тъй
като посредством нанасянето на два удара с нож спрямо пострадалия, той му е
причинил наранявания в областта на тялото, близки до жизнено важни органи,
което само по себе си е било достатъчно да доведе до смъртта му. Инкриминираните
наранявания на пострадалия Я. са в пряка причинно-следствена връзка с деянието
на подсъдимия Н.. Той е реализирал докрай изпълнителното деяние, като е осъществил
поведение, годно да доведе до смъртта на пострадалия, но общественоопасните
последици, предвидени в закона, не са настъпили. Последният факт не се дължи на
поведението на дееца, а е поставен изцяло извън волята му, като от данните по
делото става ясно, че той е избягал от местопроизшествието след нанасяне на
ударите с нож на Я., неоказвайки му каквато и да било помощ.
От субективна страна престъплението е извършено
виновно, при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият Н. е съзнавал обективните
условия на деянието, а именно общественоопасния му характер - знаел е, че то е
от естество да отнеме живота на пострадалото лице и отражението му върху
действителността /общественоопасните последици/, с което е изпълнен
интелектуалния момент от умисъла. Касае се за вменяем пълнолетен субект, който
е имал съответните възможности да изведе в съзнанието си коректни представи за
последиците от противоправното си поведение. Във волеви аспект деецът пряко е
целял настъпването на вредоносния резултат като в тази връзка следва да се
съобрази обективно механизма на деянието. Пробожданията са били нанесени отпред
– назад, но откъм гърба на пострадалия докато вниманието му е било насочено към
сблъсъка с Г. като очевидно Н. не е целял да преустанови конфликта между
двамата, тъй като би се намесил не с държан нож, с който да нанесе удари в
жизненоважна област в тялото на Я., а би използвал уменията си, придобити в
спортната зала по време на тренировки, още повече, че в хода на вечерта е
станало ясно, че гражданският ищец и частен обвинител също се занимава с
подобен, макар и неидентичен, спорт. Освен това, като се съобрази оръжието и
това, че в горната част на човешкото тяло /в която област са били насочени и
нанесени ударите/, са концентрирани жизнено важни органи, то осъществените от подсъдимия
действия неизбежно са годни да отнемат живота на жертвата и така с факта на
извършването им е обективирано желанието за причиняването на конкретния
вредоносен резултат. Нараняванията са причинени с оръжие, годно да причини
сериозни, включително и смъртоносни наранявания и настоящият състав намира за
несъмнено установено, че деянието на подсъдимия Н. разкрива пряка насоченост на
умисъла, с който е осъществено.
За престъпление по чл.115 вр. чл.18, ал.1 НК се предвижда
наказание „лишаване от свобода“ за срок от десет до двадесет години.
При индивидуализацията на наказателната
отговорност на подсъдимия Н. съдът отчете наличието на многобройни смекчаващи
отговорността му обстоятелства, водещи до приложението на разпоредбата на чл.
55, ал.1, т.1 НК. Като такива съдът прецени чистото му съдебно минало, позитивните
характеристични данни за него, фактът, че това престъпно поведение е инцидентно
в живота му на фона на липса на негативни прояви в неговото битие и
продължаване на образованието му във висше училище, както и обстоятелството, че
до голяма степен поведението на компанията на пострадалия /не на него самия/
също не е било смирено - макар и известно време преди пробождането, което
безспорно е довело до допълнително намаляване на задръжките на И.Н. и
извършване на противоправното деяние. Настоящата инстанция прие като значително
снижаващо отговорността обстоятелство и това, че деянието е извършено няколко
месеца след навлизане в пълнолетието си от страна на И.Н. и свързаната с тази
възраст дързост, импулсивност, недооценяване на събитията и последиците от
стореното.
Като прецени индивидуализиращите отговорността
обстоятелства в тяхната съвкупност съдът прие, че адекватното и съобразено с
посочените смекчаващи отговорността обстоятелства наказание спрямо подсъдимия И.
Николаве следва да бъде определено при приложение разпоредбата на чл.55, ал.1,
т.1 НК. Това е така, защото съдът е задължен да приложи чл.55, ал.1 НК и да
определи на подсъдимия в случая по-леко наказание, когато направи фактическа
констатация, че са налице изключителни по своя характер смекчаващи
обстоятелства или че има многобройни смекчаващи обстоятелства, всяко от които
само за себе си не може да се оцени като изключително и на следващо място -
правен извод, че и най-лекото наказание, предвидено в закона, е несъразмерно
тежко, защото има значително по-ниска степен на обществената опасност на
деянието и дееца от типичната за този вид престъпност, с оглед конкретното
своеобразие на обстоятелствата, при които е извършено престъплението,
особеностите на деянието и дееца, подбудите за извършване на престъплението и
другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Тези две условия са дадени в
закона кумулативно. Те трябва да са налице едновременно. В настоящия случай,
съдът, преценявайки визираните по-горе смекчаващи вината обстоятелства, които
определя като многобройни, счете, че макар и действително обществената опасност
на осъщественото деяние да е висока, тя и обществената опасност на дееца са
значително по-ниски от типичните за този вид престъпления. Поради това и
предвиденото в закона минимално наказание е несъразмерно тежко и съдът определи
размера на наказанието на подсъдимия И.Н. за извършеното от него престъпление
по чл.115 вр. чл.18, ал.1 НК под най-ниския предел, предвиден от законодателя и
при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК, а именно наказание „лишаване от свобода“
за срок от три години. Преценявайки, от една страна наличето на формалните
предпоставки за приложимост на разпоредбата на чл. 66, ал.1 НК, а от друга,
съобразявайки личността на подсъдимия, съдебният състав преценява, че той не
следва да бъде въдворен в пенитенциарно заведение чрез ефективно изтърпяване на
наложеното наказание, тъй като има реална подкрепа от своето семейство, ангажиран
е с обучение във висше учебно заведение, самото провеждане на наказателния
процес спрямо него доведе до осмисляне на поведението му и престоят му в
пенитенциарно заведение би оказал по-скоро негативен, отколкото позитивен ефект
за превъзпитанието му. Поради това и този съдебен състав отложи изпълнението на
така рамкираното наказание лишаване от свобода за максимален изпитателен срок
от пет години, който срок би оказал и възпиращ ефект спрямо хипотетично бъдещо
противоправно поведение на Н..
Съдът, на основание чл.59 НК, приспадна, при евентуално
изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“, времето, през което спрямо
подсъдимият Н. са изпълнявани мерки за неотклонение „задържане под стража“ и
„домашен арест“, считано от 17.11.2016г. до 31.03.2017г.
По отношение на предявения и приет за съвместно
разглеждане граждански иск от А.Я. в размер на 100 000 лева за причинени
от деянието неимуществени вреди ведно със законната лихва от деня на увредата,
настоящият състав е на следното становище:
Искът е с правно основание чл.45 и сл. от Закона
за задълженията и договорите, ведно с чл.52 от ЗЗД касателно гражданскоправното
искане за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от деянието -
предмет на обвинението. Същият е приет за съвместно разглеждане в наказателния
процес предвид своевременното му подаване от лице, което твърди да е пострадало
по смисъла на чл.74 НПК и което притежава процесуално-правните възможности за
конституиране в процеса като граждански ищец. С оглед съставомерността на
деянието по чл.115 вр. чл.18, ал.1 НК, съставът на съда счита, че са доказани
общите предпоставки на отговорността по чл. 45 ЗЗД - вреда, противоправно
поведение /нарушен е запретът на нормата на чл.115 вр. чл.18, ал.1 НК вр. чл.45
от ЗЗД/, причинна връзка /увреждането на защитените от закона обществени
отношения е в пряка причинна връзка с деянието на подсъдимия Н./ и вина, която,
както беше изяснено по-горе, е под формата на пряк умисъл. Налице са основания
за ангажиране гражданската отговорност на подсъдимия И.Н., доколкото свидетелят
А.Я. е претърпял неимуществени вреди от извършеното престъпно деяние, явяващи
се деликтно основание за присъждане на размера на тези вреди като негова
последица, предвид на което и искът е основателен.
По отношение размерът на приетия граждански иск и
при съблюдаване принципа на справедливостта съгласно чл.52 ЗЗД, съдът прие, че
адекватното обезщетение, което в пълна степен би репарирало причинените на
пострадалия неимуществени вреди възлиза на сумата от 20 000лв. /двадесет хиляди
лева/, като в останалата му част до пълния предявен размер от 100 000лв.
искът следва да бъдат отхвърлен като недоказан. Горното означава, че за разликата
от 80 000 лв. /осемдесет хиляди
лева/ гражданският иск на пострадалия А.Я. се явява прекомерен, тъй като би бил
нарушен принципа за недопускане на неоснователно обогатяване за сметка на
другиго /чл.55 ЗЗД/. Обезщетението в определения размер напълно съответства,
според съда, на изискването за справедливост, заложено в чл.52 ЗЗД. Съгласно
указанията, дадени в Постановление №4/23.12.1968г. на Пленума на ВС и множество
решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, понятието „справедливост“ не
е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно
съществуващи в действителността обстоятелства. За да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт морални вреди е необходимо да се съобразят
характерът и тежестта на накърняване на чуждите права, причинените увреждания,
интензитетът, степента, продължителността на засягането, както и икономическата
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
„справедливост“. В конкретния случай при определяне размера на дължимото
обезщетение за причинени неимуществени вреди, съдът отчете изпитаните от
пострадалия болки и страдания, както и остатъчните у него други негативни
емоции, които са били изразени във времеви период след инцидента /за което
свидетелства Д.Ш./. Взе се предвид и че се касае за лице в трудоспособна възраст,
за което има данни, че се занимава със спортна дейност, изискваща физическо
натоварване като и ежедневието му е било негативно повлияно от случилото се. В
същото време съдът съобрази и експертното мнение за относително кратък времеви
период, в който пострадалият би се възстановил като е бил способен да извършва
активни действия и до 10-15 дни след датата на инцидента. Наред с това не бяха
събрани достатъчно убедителни доказателства за фатално повлияване от деянието на
спортната кариера на Я. и доколко извършеното от Н. е попречило на развитието
на пострадалия като професионален състезател по бойни спортове.
Според настоящия съд присъдената по-горе сума на
конституирания в качеството на граждански ищец А.Я. е достатъчна и годна да репарира
причинения му с инкриминираното поведение на подсъдимия Н. вредоносен резултат
и да го възмезди за извършеното спрямо него неправомерно посегателство върху
телесната му неприкосновеност.
Акцесорната материалноправна претенция /по чл.86 ЗЗД/ на гражданския ищец за присъждане законната лихва върху присъдената
по-горе сума за репарация на претърпените от него неимуществени вреди от датата
на увреждането /17.11.2016г./ до окончателното изплащане на сумата, също е
основателна. Деликвентът, в случая подсъдимият И.Н., е в забава, считано от
датата на извършване на деянието, дало основание за ангажиране на гражданската
му отговорност за непозволено увреждане.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189,
ал.3 НПК съдът осъди подсъдимия И.Ц.Н. да заплати 310.00 лв. в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд и 1033.62 лв. в полза на
Държавата по сметка на МВР-СДВР, представляващи направените по делото разноски,
както и държавна такса в размер на 800.00 лева върху уважената част от
гражданския иск и по 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителни листи.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: