Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 02.08.2019 г. гр.Търговище
В
ИМЕТО НА
НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІІ състав
На двадесет и девети юли 2019 година
В публично заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА
Секретар Ирина В.
разгледа докладваното от
Председателя
т.д. № 31 по описа на съда за 2019 година
и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно осн.чл.
79 от ЗЗД във вр. с чл. 430 от ТЗ, чл. 141 от ЗЗД.
Делото е образувано по предявени от "А...“ АД, ЕИК-*********, гр.
София, представлявана от Г.З.и Р.С., чрез пълномощника им адв.М.-ТАК,
искове против: 1.„Л...” ООД, с ЕИК:*********, с.К., общ.Омуртаг, представлявано
от управителя си П.П. - кредитополучател; 2. П.Б.П.
ЕГН:********** *** и 3.”Л. П.”*** – последните двама, като поръчители, иск за заплащане на сумата от
общо 96 565.45 лв., от която: 63 904.78 лв.- главница, 28 478,25 лв.-
просрочени лихви за периода 20.12.2017г.- 15.05.2018г.; 2911.97 лв.- наказателни
лихви за същия период и 1270.45 лв.- неустойка за периода 20.12.2017г.-
15.05.2018г.вкл., ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на
иска.
В исковата молба (ИМ) ищецът твърди, че по силата на Договор за кредит-
овърдрафт № 28672 от 19.03.2008 г., Банката е отпуснала на първия ответник кредит-овърдрафт
в размер на 80 000 лв. за оборотни средства. С Анекс № 1/11.02.2009г. страните
се споразумяли за увеличение на кредитния лимит до
130 000лв. Уговореният в договора срок на кредита с Анекс № 2 от 22.05.2009 г.
е удължен до 25.08.2010 г. и е договорен снижаем
лимит. С Анекс № 4/23.12.2009 г. се договаря и ново обезпечение - договор за
поръчителство с втория ответник, подписан на същата дата, с остатъчен лимит на
кредита от 120 000 лв. С последващи Анекси № 5 до № 7 се променя срока на
договора, като с Анекс № 8 от 23.08.2012 г. срокът е удължен до 25.02.2016 г..
На същата дата е подписан Анекс № 1 с първия ответник и договор за
поръчителство с втория ответник. С Анекс № 9 към договора за кредит, Анекс № 2
към договора за поръчителство с втория ответник и Анекс № 1 към договора за
поръчителство с третия ответник - всички от 25.02.2016 г. срокът отново е
променен, като на 24.01.2017 г. е
договорен последен срок за издължаване на кредита- 25.01.2018г. С този анекс се
договаря и погасителен план за окончателното изплащане на кредита-в т.8 от
същия изрично е договорено, при неплащане на две поредни месечни вноски
обявяване на предсрочна изискуемост. От 25.01.2017г. ответното дружество не
изпълнило поетите задължения, като в периода до края на 2017 год. не осигурило
погасяване на нито една от договорените вноски.
Ищецът твърди още, че е изпращал до ответниците
покани (писмо покана № 100/ 30.11.2017г.) за доброволно плащане на задълженията
с предупреждение, че кредитът ще бъде обявен за предсрочно изискуем. На
20.12.2017г. кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, за което ищецът
изпратил писмо-уведомление от същата
дата за това свое действие. Поканите и уведомленията не са получени на
адресите, посочени в договорите. Въпреки това, преговорите за погасяване на
дълга продължили и на 15.01.2018г. първият ответник заплатил таксите за
подновяване на сключената договорна ипотека, а на 30.01.2018 г. заплатил 5 000
лв. от дължимата сума по кредита. До споразумение не се стигнало и размера на
задължението към момента възлиза на 63 904,78 лв. - главница към датата на
предсрочната изискуемост, 28 478,25лв.- просрочени лихви за периода 20.12.2017
г. до 15.05.2018 г., 2 911,97лв.- наказателни лихви за същия период и 1 270,45
лв. неустойки. Междувременно на 25.01.2018 г. изтекъл и договорения срок на
кредита.
В исковата молба се излагат данни и за образувано по молба на ищеца от
15.05.2018 г. арбитражно производство по АД № 54/2018 г. на АС при БТПП. Преди
насроченото последно заседание за 14.02.2019г. по това дело, на 08.02.2019 г. ответниците депозирали отговори по иска, като първият
ответник признавал задължението си, а поръчителите взели становище за
недопустимост на иска спрямо тях, на осн. чл.147 ал.1
от ЗЗД. В хода на заседанието на ответниците било
връчено определението на арбитража, в което се констатира, че арбитражната
клауза по чл. 34 от договора между страните е отменена с Анекси № 10, № 3, № 2
за всеки от ответниците. Това обстоятелство е
установено служебно от арбитража, ответниците до него
момент с депозираните отговори не са оспорвали арбитражната клауза. Едва на
21.02.2019 год. депозират от името и на тримата възразяват срещу разглеждането
на спора от арбитраж и заявяват желанието си за прекратяване на арбитражното
производство. С определение от 27.02.2019г. производството е прекратено и с
определение от 25.05.2019 г. молбата за разноски е оставена без уважение. По
така изложените обстоятелства, ищецът намира, че за него е налице правен
интерес от завеждане на настоящия иск пред съда, предявен СОЛИДАРНО срещу
тримата ответника. Претендира разноски.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответниците, на които препис от ИМ и приложенията й, са
редовно връчени на изрично посочения от тях, чрез пълномощника им адв. О.Й. *** (по приложени пълномощни) с молба вх. №
1541/24.04.2019г.
Преди първото съдебно заседание е постъпило писмено становище от втория и
третия ответник, които се позовават на разпоредбата на чл. 147 ал. 1 от ЗЗД,
като считат, че са изтекли 6 месеца от падежа на главното вземане (без други
уточнения), водещо до неоснователност на предявения иск.
В с.з. процесуалният представител на ответниците уточнява това
възражение, като първоначално счита, че за дата на настъпване падежа на
главното вземане следва да се приеме датата на обявяване от банката на
предсрочната изискуемост на кредита - 20.12.2017г., тъй като макар писмата да
не са стигнали до ответниците, те са изпратени на
адресите на управление на дружествата и до постоянния адрес на
длъжника-физическо лице, поради което следвало да се считат за надлежно
връчени. В хода на с.з. е изменил това свое становище, като се е позовал на
промените с Анекс № 5 от 24.01.2017г.
към договор за поръчителство от 23.12.2012г. и договорен нов план (т.3) за
издължаване на неразрешения овърдрафт с погасителни вноски от 25.03.2017г. до
25.12.2017г. – с 8 000лв. месечно и съобразно договореното в т.8 от този |Анекс, че при неплащане на две
поредни вноски , съгласно т. 3, се пристъпва към съдебни действия, съгласно
утвърдения ред, то поради неплащане на вноската на 25.03.2017г., от
25.05.2017г. главното задължение е падежирало. От
25.03.2017г. кредитополучателят е бил задължен да внася по 8 000лв.
месечно, а видно от ССЕ (стр.6) последното плащане е сторено на 10.08.2016г.- в
размер на 2000 лв., поради което и датата на предсрочна изискуемост следва да
бъде 25.05.2017г. , откогато счита, че започват да текат 6-те месеца, в които
кредиторът е следвало, но не е предявил иск срещу главния длъжник, поради което
и отговорността на поръчителите е отпаднала. В първото с.з. е
направено и възражение за погасяване по давност на част от вземането за лихви.
Ищецът намира възраженията за преклудирани, по
същество за неоснователни. Сочи че не е налице надлежно уведомяване на длъжника
за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. След като договорът е
изтекъл на 25.01.2018г. , визираният в чл. 147 ал. 1 от ЗЗД 6-месечен срок не е
изтекъл предвид депозираната молба пред арбитражен съд на 15.05.2018г., с която
давностния срок се счита прекъснат.
След като се запозна с исканията и
възраженията на страните, приложените писмени доказателства и приетата ССЕ, съдът
прие за установено следното:
Видно е от представените по делото писмени доказателства, че на
19.03.2008г. между ищеца и първия ответник е сключен Договор за кредит-
овърдрафт № 28672/19.03.2008 г., по силата на който Банката се е задължила да
му отпусне кредит-овърдрафт в размер на 80 000 лв. за оборотни средства и рефинансиране
на овърдрафтен кредит по договор от 28.03.2005г. с
остатък до 40 000 лв. - като
посочената сума от 80 000лв. представлява разрешения размер на
кредита(кредитен лимит) до който кредитополучателят може да ползва суми по
разплащателната си сметка в банката, при условията на усвояване, ползване,
погасяване и обезпечаване. С Анекс № 1/11.02.2009г. страните са се споразумяли за увеличение на кредитния лимит до 130 000лв.
Уговореният в договора срок на кредита с Анекс № 2 от 22.05.2009 г. е удължен
до 25.08.2010 г. и е договорен снижаем лимит. С Анекс
№ 4/23.12.2009 г. се договаря и ново обезпечение - договор за поръчителство с
втория ответник, подписан на същата дата (л. 24). С последващи
Анекси № 5 до 7 се променя срока на договора, като с Анекс № 8 от 23.08.2012 г.
срокът е удължен до 25.02.2016 г. На 23.08.2012г. е подписан Договор за
поръчителство между ищеца и третия ответник- „Л.-П.“ ЕООД. На 25.02.2016г. е
подписан Анекс № 9 с първия ответник, Анекс № 2 към договора за поръчителство с
втория ответник и Анекс № 1 към договора за поръчителство с третия ответник, с
които срокът на крайната падежна дата по
договора се променя на 25.03.2016г. Удължения срок с последващите
анекси на 25.01.2017г., отново е променен, като с последния Анекс № 12 към
договора страните се споразумяват за преструктуриране на кредита и договарят следните параметри: Удължава се
срока на кредита от 25.01.2017г.- до 25.01.2018г. Да се изготви нов план за
снижаване на лимита (разрешения овърдрафт) без право на усвояване : от
25.01.2017г. до 25.12.2017г.- без снижения; на 25.01.2018г. снижение 3 904,78 лв. Нов план за издължаване на
неразрешения овърдрафт със суми от продажбата на ДМА, които не обезпечение по
кредита, като е предвидено от 25.01.2017г.- до 25.02.2017г.- вкл. – без погашение,
от 25.03.2017 до 25.12.207 г.- с 8000лв. месечно и на 25.01.2018г.- последна
изравнителна вноска (т.3). В т.8 страните са договорили, че при неплащане на 2 поредни вноски, съгласно т.
3, се пристъпва към съдебни действия, съгласно утвърдения ред.
С разпоредбата на чл. 6.1 от договора е определен размера на дължимата възнаградителна лихва. В чл. 7 от договора за уговорени
дължимите такси и комисионни. С разпоредбата на чл. 8.1 е определен начина на
формиране на кредитно задължение над разрешения лимит по т.1, а в чл. 8.2 е
предвидено че кредитополучателят заплаща на банката лихва върху сумата на
формираното кредитно задължение в размер на 3% месечно до окончателното му погасяване. С Анекс № 10
от 24.03.2016г. е договорено намаляването на неустойката за неразрешен
овърдрафт от 36 % годишно на 11 % годишно.
По делото ищецът е представил писмо № 100/30.11.2017г. , отправено до
тримата ответника, за доброволно изпълнение на „дължимата сума“ (непосочена),
поради допусната забава в заплащане на вноски и лихви (неуточнени) по договора,
в 7 дневен срок, в противен случай банката щше
пристъпи към обявяване на кредита за предсрочно изискуем. В приложените обратни
разписки от дата 11.12.2017г. е посочено
„отсъства“ на мястото на удостоверяващ подпис за получаване. Уведомлението е
изпратено на адресите на ответниците, посочени в
договора,като за търговските дружества това са техните адреси на управление.
Представено е и писмо № 115/20.12.2017г. до ответниците,
с което банката ги уведомява че отпуснатият кредит-овърдрафт е обявен да
предсрочно изискуем- приложените известия за доставка не съдържат четлива дата,
като от същите се установява само, че пратката е непотърсена. Изпратени са на
същите адреси на длъжниците.
Представено е и определение от 27.02.2019г. по ВАД № 54/2018г. на АС при
БТПП, за прекратяване на образуваното арбитражно дело, образувано по подадена
от ищеца срещу настоящите ответници искова молба на
18.05.2018г., с предмет вземане в същия размер и основание, произтичащи от процесния Договора за кредит-овърдрафт и Анекси, каквото е
предявеното с исковата молба по настоящото т.дело. Арбитражното производство е
прекратено поради отпадане на първоначално договорена от страните арбитражна
клауза.
От изготвената по делото ССЕ се установява, че банката е изпълнила
задължението си по договора, погасяванията от ответниците
са ставали неритмично, като последната постъпила сума по кредита е на
10.08.2016г.- в размер на 2000 лв., последвана от сумата от 453,31 лв.- на
05.01.2018г.- с основание „подновяване на ипотека“, с вносител „Л...“ ООД , и
на сумата от 5 000лв.- с вносител „Л...“ ООД, от 30.01.2018г. с основание
„погасителна вноска“. Съгласно ССЕ с тази последна сума банката е приспаднала
задължението от главницата, предвид посоченото основание – и незаплатената
главница по кредита възлиза на 63 904.78 лв.
В представените от вещото лице два варианта на експертизата, задълженията
на ответниците по кредита са както следва: І вариант:
ако се приеме, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 20.12.2018г.: усвоена и непогасена главница
63 904,78лв.; наказателна лихва за периода 20.12.2107г.- 15.05.2018г. –
2 911.97 лв., неустойка за посочения период – 473,60 лв. (съгласно
уточнението и преизчислението от в.л. в съдебно заседание); за исковия период 20.12.2107г.-
15.05.2018г. договорни лихви няма натрупани (съгласно уточнението в съдебно
заседание).
В допълнителното заключение на ССЕ, във вариант, при съобразяване изтичането
на срока на договора на 25.01.2019г.и падежиране на
цялото задължение: задължението за
главница е 63 904,78лв.; изискуеми просрочени лихви - 736,89 лв. за периода
20.12.2017г.- 25.01.2018г. (поради изтичане на срока на договора възнаградителни лихви след 25.01.2018г. до 15.05.2018г. не
се дължат); наказателна лихва - 2 911.97 лв., неустойка – 32.87 лв. – за периода
20.12.2017 – 15.05.2018 г. Заключението не е оспорено от страните.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 430 ТЗ и чл. 141 от ЗЗД.
Облигационните отношения между
страните произтичат от сключения между първия ответник и ищеца договор за
кредит-овърдрафт, с посочените в договора и анексите към него параметри,
срокове и лимити на предоставения кредит и условия на погасяване/издължаване.
Няма спор и относно сключените с втория и третия ответници
договори за поръчителство, по силата на които същите са се задължили спрямо
банката-кредитор да отговарят за изпълнението на задължението на първия
ответник по така сключения договор за овърдрафт.
Необходимо условие за уважаване на предявения иск е да се установи, че
длъжникът не е изпълнил задълженията си по чл.430 ал.1 и 2 ТЗ да върне в
уговорения срок и условия предоставените суми, заедно с дължимите договорени
лихви по договор за банков кредит–овърдрафт и подписаните към него анекси.
Доказано е по делото от представените писмени доказателства и изготвената
съдебно-счетоводна експертиза, а и не се спори между страните, че кредиторът е
изпълнил задължението си по договора и анексите и е предоставил на
кредитополучателя уговорения кредит-овърдрафт, съобразно предвидените в
договора и анексите към него условия, като в периода 2008- 2017 многократно са
договаряни нови срокове за усвояване и погасяване на кредита.
От друга страна, установява се от същите доказателства и ССЕ, че
кредитополучателят не е изпълнил поетото задължение да върне изцяло
предоставения му кредит, ведно с
уговорените и начислени лихви върху редовния дълг и за допуснатото просрочие. Ответниците не са
изпълнили задължението си за погасяване на главницата и на лихвите по кредита
към 25.01.2018 г., която дата е уговорена като краен падеж с анекс № 12 от
24.01.2017г.
С настъпването на крайния срок на договора – 25.01.2018г. цялото задължение
става изискуемо. Кредитът не е бил надлежно обявяван за предсрочно изискуем –
макар банката да е предприела действия по уведомяване на длъжника и
поръчителите, от представените писмени доказателства не се установява
достигането на тези волеизявления на банката до длъжниците.
Предвид изложеното искът по отношение на първия ответник-кредитополучател е
основателен и следва да бъде уважен, съобразно допълнителното заключение на
вещото лице, а именно за сумите както следва: 63 904,78лв.- непогасена главница
по договора за кредит-овърдрафт; ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 05.04.2019г. до окончателното изплащане на задължението, изискуеми
просрочени възнаградителни лихви - 736,89 лв. за
периода 20.12.2017г.- 25.01.2018г. (поради изтичане на
срока на договора възнаградителни лихви след
25.01.2018г. до 15.05.2018г. не се дължат); наказателна лихва - 2 911.97 лв. и неустойка – 32.87 лв. – за периода 20.12.2017
– 15.05.2018 г.
По отношение на предявения иск срещу втория и третия ответник – поръчители по
договора за кредит.
Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца, че поради неподаване
на отговор, възражението на ответниците по чл. 417
ал. 1 от ЗЗД е преклудирано.
Преклузия е настъпила само за
възражението за погасяване на лихви поради давност (направеното в първото по
делото с.з.), но доколкото срокът по чл. 417 ал. 1 от ЗЗД е преклузивен,
то съдът следи служебно за него, поради което и преклузия
за това възражение няма как да настъпи – „Срокът
по чл.147, ал.1 ЗЗД е краен и преклузивен. За разлика
от погасителната давност с изтичането му не се погасява възможността за
принудително изпълнение, а се прекратява самото поръчителство. Преклузивните срокове, за разлика от давностните
/чл.120 ЗЗД/, се прилагат от съда служебно. В този смисъл изтичането на
посочения срок към датата на подаване на заявлението е абсолютно основание за
отхвърляне на същото, доколкото по силата на чл.7, ал.1 ГПК съдът има
служебното задължение да следи за допустимостта на извършваните от страните
процесуални действия.“ – т. 4б от ТР тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 год. по тълк.д.№
4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Разгледано по същество, възражението на ответниците
с позоваване на разпоредбата на чл. 147 ал. 1 от ЗЗД, се преценява от съда като
основателно.
Спорът е относно началото на този срок и дали същият е изтекъл.
Съгласно задължителното тълкуване, дадено от ВКС в т.18 от 4/18.06.2014г.
по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК, постигнатата в договора предварителна
уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства,
кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може
да събере вземанията си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила,
че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което
волеизявление трябва да е достигнало до длъжника-кредитополучател. В настоящия
случай макар да са представени писма от банката в тази насока, видно е, че
същите не са достигнали до длъжника и не са получени от него (обсъдено по-горе),
поради което и счетоводното отразяване от банката (съгласно ССЕ) на предсрочната
изискуемост на кредита на 20.12.2018г. не следва да бъде съобразявана, като
начало на този срок.
Съдът намира за неоснователен довода на ответниците,
че кредитът е станал автоматично предсрочно изискуем на 25.05.2017г., обоснован
с измененията в Анекс № 12 от
24.01.2017г. към договора за кредит – т. 3 и т. 8 (аналогични на текстовете на
сочения от пълномощника на ответниците - Анекс №
5/24.01.2017г. към договора за поръчителство), предвидения погасителен план от
25.03.2017г. до 25.12.2017г. и договореното в т.8 (при последно плащане 10.08.2016г.),
след като банката не е упражнила правото си по посочения по-горе ред за
обявяване на евентуалната предсрочна изискуемост .
Безспорно е, че уговореният срок за
издължаване на предоставения кредит-овърдрафт е изтекъл на 25.01.2018г. и предвид
изложените по-горе доводи, според съда, това е датата на падежа, откогато
следва да бъде съобразявано изтекъл ли е 6-месечния срок по чл. 147 ал. 1 от ЗЗД.
Установи се от доказателствата по делото, че банката е предявила същата
искова претенция пред Арбитражен съд на 18.05.2018г., както и че това
арбитражно производство е прекратено с определение от 27.02.2019г., поради
липса на арбитражна компетентност.
Настоящото исково производство е образувано по подадената от ищеца искова
молба на 05.04.2019г.
Ищецът е представил доказателства и е направил възражение, че е предявил
иска в 6 месечния срок, позовавайки се на арбитражното производство, с доводи,
че до момента, в който е бил налице висящ процес, съгласно ЗЗД, давностният срок за погасяване на правата на кредитора към
поръчителите се счита прекъснат.
Съдът намира този довод за неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл. 147 ал. 1 от ЗЗД поръчителят остава задължен и
след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против
длъжника в течение на шест месеца. Смисълът на текста на чл. 147 а. 1 от ЗЗД е,
че поръчителят ще отговаря при условията и до размера на уважения срещу
длъжника иск, предявен в посочения 6 месечен срок. Това е така, защото са
възможни различни хипотези, при които искът да е предявен, но да не се е
достигнало до съдебно решение, пр. възможно е кредиторът да предяви срещу
длъжника иска в 6 месечния срок, но след това да го оттегли и производството по
тази причина да бъде прекратено. В този случай кредиторът ще може да предяви
иска си срещу длъжника и след изтичането на 6 м. срок, но новото предявяване на
иска не може да ангажира отговорността на поръчителя. Прекратеното в дадения
случай арбитражно производство е аналогично като последици на приведения пример
с оттеглянето на иска.
Съгласно установената теория и съдебна практика 6 месечния срок по чл. 147
ал. 1 ЗЗД е преклузивен
и за него не се прилагат правилата за спиране и прекратяване на давността по
чл. 115 и чл.116 от ЗЗД. Ако
в 6-месечния срок кредитодателят
не предяви иск срещу кредитополучателя
за вземането, чийто падеж е настъпил, то отговорността на поръчителите за задължението на кредитополучателя отпада, поради прекратяване на поръчителството.
Крайният срок, в който е настъпил падежът на задълженията на
кредитополучателя е 25.01.2018г., искът е заведен на 05.04.2019г., т.е. след
изтичането на 6 месечния срок (като предвид изложените съображения относно
характера на срока по чл. 147 ал. 1 ЗЗД , заведеното и прекратено арбитражно
производство не може да бъде съобразявано), поради което и предявените срещу
поръчителите искове следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По разноските:
И двете страни са претендирали разноски, представили са списък по чл. 80 ГПК. Предвид отхвърлените изцяло искове срещу втория и третия ответник, ищецът
следва да им заплати сторените и заплатени разноски за адв.
възнаграждение в размер на по 3427 лв. за всеки. Възражението на ищеца, че не
било възможно това възнаграждение да е платено, защото ако имаха пари тези ответници щяха да погасят част от кредита съдът намира за
несъстоятелно. В представените Договори за правна защита и съдействие от
31.05.2019г., заплащането на сумата е удостоверено по реда, указан в т. 1 от ТР
6/06.11.2013г. на ВКС по т.д. № 6/2012г. на СОГТК. Така определеното
възнаграждение е и в минималния размер , предвиден в чл. 7 ал. 2 т. 4 от
Тарифата за минималните адв.възнаграждения.
Съобразно уважената част от иска, от сторените от ищеца разноски в размер
на 3862,62 лв.- д.такса и 3427 лв.-адв.
възнаграждение, общо 7289.62 лв., основателно направени са 5102 лв. Съобразно
отхвърлената част от иска, при заплатено
адв. възнаграждение 3247лв. от първия ищец,
основателни се явява разноските в размер на 974,40лв.Т.е. първият ответник
следва да заплати на ищеца разноски, по компенсация, в размер на 4127,60лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Л...” ООД, с
ЕИК:*********, с.К., ул. „Палатица“ №
97, общ.Омуртаг, обл. Търговище, представлявано от
управителя си П.Б.П., да заплати на "А...“ АД, ЕИК-*********, гр. София,
община Столична, район Възраждане, бул. „Мария Луиза“ № 79, сумата от общо 67 586.51лв. (шестдесет и седем
хиляди петстотин осемдесет и шест лева и 51 стотинки), от която: 63 904.78 лева (шестдесет и три
хиляди деветстотин и чети лева и 78 стотинки)- незаплатена главница по Договор
за кредит-овърдраф № 28672/19.03.2008г. и 12 бр.
Анекси към него, ведно със законната лихва забава, считано от 05.04.2019г. до
окончателното изплащане на задължението – на осн.чл. 430
от ТЗ ; 736,89 лв.(седемстотин
тридесет и шест лева и 89 стотинки) – просрочени възнаградителни
лихви за периода 20.12.2017 г. до 25.01.2018г.; 2911.97 лв. (две хиляди деветстотин и единадесет лева и 97
стотинки) – представляваща наказателни
лихви за периода 20.12.2017г.- 15.05.2018г. и сумата от 32.87лв. (тридесет и
два лева и 87 стотинки)- представляваща неустойка за периода 20.12.2017г.-
15.05.2018г., както и сумата от 4 127.60 лв.- разноски в производството,
по компенсация – на осн.чл. 78 ал. 1 и 3 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от А...“ АД, ЕИК-*********, гр. София, община Столична, район
Възраждане, бул. „Мария Луиза“ № 79 срещу „Л...” ООД, с ЕИК:*********, с.К.,
ул. „Палатица“ № 97, общ.Омуртаг, обл.
Търговище, искове: - за разликата над 736,89 лв. до
предявения размер от 28 478,25 лв. – претендирана
като просрочени лихви за периода 20.12.2017 – 15.05.2018г., - за разликата над 32.87лв. до предявения
размер от 1270,45 лв. – неустойка по Договор за кредит-овърдраф
№ 28672,19.03.2008г. и 12бр. Анекси към него, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО предявените от А...“ АД, ЕИК-*********, гр. София, община Столична,
район Възраждане, бул. „Мария Луиза“ № 79 срещу 1.П.Б.П. ЕГН:********** *** и 2.”Л. П.”*** – в качеството им на поръчители
по Договор за кредит-овърдрафт № 28672/19.03.2008г. и 12 бр. Анекси, и Договори
за поръчителство съответно от 23.12.2009г., и от 23.08.2012г., да заплатят в условията на солидарност с „Л...” ООД, с ЕИК:*********, с.К., общ. Омуртаг, сумата от 96 565.45 лв.,
от която: 63 904.78 лв.- главница, 28 478,25 лв.- просрочени лихви за периода
20.12.2017г.- 15.05.2018г.; 2911.97 лв.- наказателни лихви за същия период и
1270.45 лв.- неустойка за периода 20.12.2017г.- 15.05.2018г. включително, ведно
със законната лихва върху главницата от завеждане на иска, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА А...“ АД, ЕИК-*********, гр. София,
община Столична, район Възраждане, бул. „Мария Луиза“ № 79 да заплати на П.Б.П.
ЕГН:********** *** сумата от 3247лв.,
представляваща разноски в производството за адв.възнаграждение
- на осн.чл.
78 ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА А...“ АД, ЕИК-*********, гр. София, община
Столична, район Възраждане, бул. „Мария Луиза“ № 79, да заплати на ”Л. П.”*** ,
сумата от 3247лв., представляваща разноски в производството за адв. възнаграждение – на осн.чл.
78 а. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: