№ 6027
гр. София, 05.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело
№ 20231100507489 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №20089588/04.05.2023г., постановено по гр.д. №44291/2013г. по
описа на СРС, 50 състав, е осъдена на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД „Уникредит
Булбанк“ АД да заплати на И. К. Н. сумата от 9999 лева, ведно със законната лихва
от 17.07.2013г. до окончателното плащане, представляваща разликата между
заплатената от ищеца без правно основание възнаградителна лихва и действително
дължимата възнаградителна лихва по договор за ипотечен банков кредит №387, за
периода от 05.10.2007г. – 05.06.2013г. Осъдена е на основание чл.78, ал.1 от ГПК
„Уникредит Булбанк“ АД да заплати на И. К. Н. сумата от 1942,19 лева – разноски
по делото.
Подадена е въззивна жалба от ответника „УниКредит Булбанк“ АД, чрез
пълномощника адв. Д. Ц., срещу решението в цялост, като се излагат оплаквания,
че същото е неправилно и е направено искане да бъде отменено и да бъде
постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Счита, че
решението на първоинстанционния съд е немотивирано. Поддържа, че с договора
страните са уговорили минимален размер на годишната лихва за целия срок на
договора, като така договорения минимален лихвен процент може да се променя
1
единствено в хипотезата на т.11.1.3 от договора, при условие, че „пазарните
условия водят до необходимост от увеличаването му най-малко с един пункт“. Било
формулирано конкретно условие за увеличаване на лихвения процент по договора
за кредит, и банката надлежно упражнила правото си за увеличаването му, с оглед
специфичната пазарна ситуация през 2008г. и повишаването на цените на
кредитния ресурс на кредитните пазари. Повишаването на лихвите по депозитите
и повишаването на самия обем на депозитите довело до увеличаване на цената на
привлечения ресурс, което дало право на банката да упражни правата си по
т.11.1.3. Начисляваната от банката лихва била единствено на основание на
предвидените договорни условия и предпоставки, като всяка промяна била
своевременно доведена до знанието на ищеца. Без основание СРС уважил изцяло
предявения иск без да съобрази възражението на ответника, че същият е
възстановил на ищеца надвзети лихви за исковия период в размер на 3909,01 лева.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната
страна И. К. Н., чрез пълномощника адв. Е. Т., с който жалбата се оспорва и се
прави искане за потвърждаване на обжалваното решение. Въззиваемата страна
поддържа, че кредитополучателят не е приемал годишният лихвен процент на
договора за кредит да се определя от субективния и неизвестен елемент „премия“.
Цената на привлечения ресурс на кредитните пазари не била сред установените в
договора възможности за изменение на базисния лихвен процент. От събраните по
делото доказателства било установено, че ищецът е платил 12018,23 лева лихви в
повече от първоначално уговореното. Не били събрани доказателства, че
възстановената сума в размер на 3909,01 лева се отнася до предмета на спора.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и
становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
2
Постановеното решение е валидно и допустимо.
От фактическа страна по делото е установено, че между страните е сключен
договор за банков кредит №387 от 22.08.2007г. в размер на 149 000 лева, със срок
на договора до 21.08.2032г. Съгласно чл.4 на така сключения договор годишният
лихвен процент за съответния период на олихвяване - по редовен дълг т.11.1.3. – за
кредити, изплащани чрез анюитетни (равни всеки месец) погасителни вноски, за
период от 22.08.2007 г. до 21.08.2035 г. с погасителен план при 1М SOFIBOR
4,493% и надбавка 2,727% или годишен лихвен процент 7,220%. В раздел ІІ от
договора (озаглавен „Условия за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение
на задълженията по договор за банков кредит), т.11.1, е предвидено, че
кредитополучателят заплаща на кредитора лихви, изчислявани при годишна база –
360/360 дни за кредити, издължавани чрез анюитетни погасителни вноски, като
дългът по заемната сметка се олихвява с годишен лихвен процент, формиран от
базисен лихвен процент плюс надбавка, определени в размер по т.4 за съответния
период на олихвяване. В т.11.1.1 е предвидено, че приложимият към съответния
период на олихвяване от действието на този договор базисен лихвен процент за
различните валути се определя от Управителния съвет на банката или оторизиран
от него орган и/или лица въз основа на конкретно посочения индекс, установен в т.
10.3. и т. 10.4. от условията на банката по кредити на физически лица, неразделна
част от този договор. Съгласно т.11.1.2. с промяната на действащия към съответния
период на олихвяване базисен лихвен процент от Управителния съвет на банката
или оторизиран от него орган и/или лица, лихвените условия по раздел I, т.4.1. до
4.5. от договора се считат автоматично променени в съответствие с приетите
изменения, които са задължителни за страните по договора. А в т.11.1.3. е
предвидено, че при кредити, издължавани чрез анюитетни вноски (еднакви всеки
месец, включващи главница и лихви към падежа на задължението за плащане на
съответната анюитетна вноска), годишният лихвен процент по кредита за
съответния лихвен период от лихвения план се фиксира в размера по т.4.1а и не се
променя, освен, когато пазарните условия водят до необходимост от увеличаването
му най – малко с един пункт. Кредитополучателят давал съгласието си кредиторът
да променя едностранно размера на годишния лихвен процент за дадения лихвен
период по лихвения план по т.4.1а., определен съгласно предходната точка,
съответно размера на анюитетната вноска, без за това да е необходимо сключване
на допълнително споразумение между страните, при нарастване на базисния
лихвен процент с повече от един пункт от размера, определен от кредитора в деня
на сключване на договора или от размера, формиран след промяна по реда на
3
настоящата точка. Кредиторът следвало да уведоми кредитополучателя в
едноседмичен срок на адреса за кореспонденция, посочен в искането за отпускане
на кредит и/или по реда, установен в Условията по кредити на физически лица.
В чл.10 от Условия по ипотечни кредити на физически лица на „Уникредит
Булбанк“ АД е предвидено, че кредитополучателят заплаща във връзка със
сключения договор за кредит и ползването на кредита разходи, включително лихви,
такси и комисионни, или други разходи. Конкретният размер на дължимите лихви
и комисионни се определял и издължавал в размера и при условията, уговорени в
договора за кредит и приложимите от банката към датата на начисляването и
изискуемостта им лихвени условия. Съгласно чл.10.3. за базисен лихвен процент за
съответния период на олихвяване се прилагал утвърденият от Управителния съвет
на банката или оторизиран от него да го определи орган и/или служители на
банката лихвен процент за кредити в съответната валута, като за кредити в лева
това е едномесечният SOFIBOR – равен на индекса, закръглен до третия десетичен
знак, публикуван на страница „SOFIBOR” в 11.00 часа българско време два
работни дни преди първия работен ден от всеки месец, и се прилага от първия
работен ден на месеца до деня, преходшащ първия работен ден на следващия месец
включително. При кредити, изплащани чрез анюитетни вноски, годишният лихвен
процент за съответния лихвен период се фиксирал в размер към датата на договора
за кредит и оставал такъв до нарастване с +/- 1,00 %, съответно до поредна
аналогична промяна спрямо предходно извършената. С протокол № 38/ 14.10.2008
г. Управителният съвет на „Уникредит Булбанк“ АД взел решение цената на всеки
банков кредит да се определя като сбор от променлив базов лихвен процент,
формиран от приложимия към периода на олихвяването договорен лихвен индекс
или друг договорен лихвен индекс и премия, определяна по размер от нула базови
пункта до плюс 200 базови пункта според стойността на кредитния ресурс на
кредитните пазари, към който базов лихвен процент да се прибавя фиксирана
договорена надбавка. С Протокол № 40/ 22.10.2008 г. било взето решение за
увеличение със 100 базисни пункта на прилаганите лихвени проценти по всички
кредити на физически лица, отпуснати с договори, в които съществува клауза,
даваща право на такова увеличение. С Протокол № 14/ 01.04.2009 г. било взето
решение за повишаване на премията, като компонент на базовия лихвен процент
по кредитите на физически лица и за замразяване на нивата на индексите, считано
от същата дата. С Протокол № 25/05.06.2009 г. било взето решение за повишаване
на премията като компонент на базовия лихвен процент по кредитите на
физически лица в лева със 100 базисни пункта, считано от юни 2009 г.
4
От първоначалното и допълнителното заключение на съдебно-счетоводната
експертизи, които съдът кредитира, се установява, че по време на действието на
договора банката едностранно е изменяла размера на лихвения процент общо три
пъти – на 01.11.2007г., на 01.08.2008г., и на 01.12.2008г. Вещото лице е посочило,
че през периода от 30.08.2007г. (датата на усвояване на кредита) до 17.07.2013г.
изчислената лихва при годишен лихвен процент от 7,22% от процесния договор е в
общ размер на 60901,80 лева. Вещото лице е уточнило, че включването на
компонента „Премия“ в изчисляването на лихвата по процесния кредит е
извършено с решение на УС на банката по протокол №38/14.10.2008г. От
заключението се установява, че за периода от сключване на договора 22.08.2007г.
до м. юни 2013г., съгласно погасителния план към договора, ищецът е следвало да
внесе сума в общ размер на 75336,42 лева, а същият е внесъл за главница и лихва
по процесния кредит сума в общ размер на 87354,65 лева, т.е. установена е разлика
от 12018,23 лева. В съдебно заседание вещото лице посочва, че на 04.07.2012г. по
жалба на ищеца са възстановени от банката лихви в размер на 3909,01 лева.
При така установените факти от значение за спора, предявеният иск е
частично основателен.
Договорът за банков кредит е търговска сделка от категорията банкови
сделки, имащи за предмет предоставяне на финансова услуга, свързана с дейността
на кредитни институции, по смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП и като такъв попада
в приложното поле на ЗЗП. Процесният договор е обезпечен с ипотека върху
недвижим имот, поради което е изключен от приложното поле на действащия към
момента на сключване на договора Закон за потребителския кредит /ЗПК/, обн. в
ДВ бр. 53 от 30. 06. 2006г., в сила от 01. 10. 2006г. /отм./, съгласно разпоредбата на
чл. 3, ал. 5, т. 1 от същия.
Според чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, при определени
хипотези, регламентирани в цитираната правна норма. Съгласно чл. 145, ал. 1 от
ЗЗП неравноправната клауза в договор с потребител се преценява, като се вземат
предвид видът на стоката или услугата – предмет на договора, всички
обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и
всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи.
Според разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите
са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. В разпоредбата на чл.146, ал.2
5
от ЗЗП се съдържа легална дефиниция на понятието клаузи, които не са уговорени
индивидуално, а именно клаузи, които са били изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено
в случаите на договор при общи условия. В разпоредбата на чл. 144 от ЗЗП са
предвидени изключения, при които определени хипотези, регламентиращи
неравноправни клаузи в договори с потребители по чл. 143 от ЗЗП, са
неприложими. Според чл. 144, ал. 3 от ЗЗП нормите на чл. 143, т. 7, 10 и 12 не се
прилагат спрямо сделки с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или
услуги, чиято цена е свързана с колебанията /измененията на борсовия курс или
индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън
контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги.
Предвид изложеното, за да е неравноправна и следователно нищожна
договорна клауза в договор, сключен с потребител, тя следва да не е уговорена
индивидуално, да осъществява някой от фактическите състави на чл. 143 от ЗЗП, и
да не попада в някое от изключенията на чл. 144 от ЗЗП.
По въпроса относно приложимостта на основанията за нищожност по чл. 143
ЗЗП и чл. 145 ЗЗП спрямо клаузи в договори за банков кредит, предвиждащи
възможност за едностранно изменение на договорения лихвен процент от банката
при промяна на пазарните условия, е формирана практика на ВКС, според която
клаузи в договори за ипотечен банков кредит, предвиждащи възможност за банката
едностранно да увеличава размера на договорения лихвен процент, по принцип са
неравноправни. При необявени предварително и невключени в договора ясни
правила относно методиката и условията, при които размерът на лихвения процент
може да се промени, е налице недобросъвестност при договарянето. Посочването
само на фактори, чието изменение не зависи от доставчика на финансовата услуга,
не е достатъчно за обосноваване на изменението ако клаузите не съдържат ясно и
разбираемо за средния потребител описание на начина, по който ще се формира
новият лихвен процент - в този смисъл решение № 201/02.03.2016г. по т.д. №
2780/2015г. на Второ ТО на ВКС, решение № 95 от 13.09.2016г. по т.д. № 240/2015г.
на Второ ТО на ВКС, решение № 88 от 04.07.2018г. по т.д. № 1728/2017г. на първо
ТО на ВКС, решение № 4 от 02.03.2018г. по т.д. № 2371/2017г. на Второ ТО на ВКС
и др. По въпроса дали при договори за кредит с променлив лихвен процент,
методиката на банката кредитор за определяне на БЛП е извън договорното
съдържание и ако е извън него спазено ли е изискването за ясни и разбираеми
клаузи, както и липсата на предоставена методика на потребителя за извършване
на уговореното право на промяна на БЛП по клаузите на договора водят ли до
6
бланкетност на уговорените условия в Общите условия и дали извършената
промяна в посока увеличение на БЛП не е в този смисъл непредвидено в договора
основание, е формирана практика на ВКС, която се споделя от настоящия съдебен
състав. В решение № 51 от 04.04.2016г. по т.д. № 504/2015г. на ВКС, ІІ, решение №
424 от 02.12.2015г. по гр. д. № 1899/2015 г. на IV ГО и решение № 7 от 22.04.2015г.
по гр.д. № 4452/2014г. на ВКС, ІІІ ГО, е прието, че основният критерий за
приложимост на изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП е изменението на
цената да се дължи на външни причини, които не зависят от търговеца или
доставчика на финансови услуги, а са породени от въздействието на свободния
пазар и/или от държавния регулатор. Само тогава търговецът/доставчикът на
финансови услуги не може да се счита за недобросъвестен по смисъла на общата
дефиниция за неравноправна клауза, съдържаща се в чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, тъй като
увеличението на престацията, макар и едностранно, не зависи пряко от неговата
воля. За да се прецени, обаче, дали конкретните договорни клаузи отговарят на
този критерий за изключване общия принцип, въведен с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, те
трябва да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин, както и потребителят
предварително да е получил достатъчно конкретна информация как търговецът на
финансови услуги може едностранно да промени цената, за да може на свой ред да
реагира по най-уместния начин.
В случая клаузата на т.11.1.3 от договора за кредит не е индивидуално
уговорена между кредитора и кредитополучателя. Тя е била изготвена
предварително и ищецът не е имал възможност да влияе върху съдържанието й
(чл.146 ал.2 ЗЗП). С нея се осигурява възможност за промяна на годишния лихвен
процент само в посока неговото увеличаване при нарастване на базисния лихвен
процент с повече от един пункт. Не е предвидена възможност при промяна на
пазарните условия, водещи до понижаване на базисния лихвен процент, лихвата да
бъде намалена. Целият риск от промяна на пазарните условия е възложен върху
потребителя, а банката не е поела никакъв риск. Това поставя кредитополучателя в
неравнопоставено положение спрямо банката, уговорката е в негова вреда като
потребител и води до съществено неравновесие в отношенията между страните.
Понятието „премия“ като компонент на базовия лихвен процент не е разписано в
договора, и ищецът не се е съгласявал с подобен механизъм. Предвид изложеното
съдът приема, че оспорената от ищеца клауза от сключения между страните
договор за банков кредит осъществява фактическия състав на чл. 143, т.10 от ЗЗП,
като дава право на банката да променя едностранно условията на договора за
банков кредит на основания, които не са предвидени в договора, поради което
7
същата се явява неравноправна, и следователно нищожна. Тази клауза е уговорена
във вреда на потребителя, тъй като дава неконтролируеми права на другата страна,
не отговаря на изискванията на добросъвестността, и води до неравновесие на
правата на двете страни по договора, като дава изключителни права само на
банката безконтролно да променя съдържанието на договорните отношения между
страните.
След като клаузата от договора за банков кредит, даваща право на банката
едностранно да увеличава лихвения процент по договора, е нищожна, то
платеното въз основа на нищожната клауза, е платено без основание и банката
дължи връщане на надплатените суми, представляващи разликата между
първоначално уговорената погасителна вноска и едностранно увеличения от
банката размер на същата. Размерът на платената от ищеца разлика между
първоначално уговорените вноски и последващите изменения се установява от
кредитираното заключение на ССчЕ, и възлиза на сумата от 12018,23 лева. От тази
сума следва да бъдат приспаднати извънсъдебно възстановените от ответника
лихви в размер на 3909,01 лева. При изслушване на вещото лице по ССчЕ пред
съда по реда на чл.200, ал.2 от ГПК същият е заявил, че по жалба на ищеца са
възстановени лихви в размер на 3909,01 лева на 04.07.2012г. Това се установява и
от приложеното извлечение от сметка, от което е видно, че на 04.07.2012г. е
преведена по сметка на ищеца сумата от 3909,01 лева, след извършена корекция на
05.07.2012г., а като основание за плащането е посочено възстановени лихви по
жалба МО/04.07.2012г. Поради изложеното предявената осъдителна претенция по
чл.55, ал.1 от ЗЗД е основателна и доказана до размер на сумата от 8109,22 лева.
Първоинстанционното решение е неправилно в частта, с която искът е уважен за
разликата над тази сума до пълния предявен размер от 9999 лева, и следва да бъде
отменено в тази част, като искът бъде отхвърлен за сумата от 1889,78 лева.
По разноските:
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, с която в
полза на ищеца са присъдени разноски за разликата над сумата от 1573,17 лева до
пълния присъден размер от 1942,19 лева. На въззивника следва да бъдат присъдени
разноски за въззивното производство, съразмерно с уважената част от жалбата в
размер на 380 лева, както и разноски за първоинстанционното производство,
съразмерно с отхвърлената част от иска, в размер на 380 лева. В полза на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените за въззивното
производство разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената
част от жалбата, в размер на 1458 лева, намалено на основание чл.78, ал.5 от ГПК
8
по направеното възражение за прекомерност на разноските, направено от
насрещната страна, което съдът приема за основателно с оглед фактическата и
правна сложност на делото и обема на извършените от пълномощника
процесуални действия.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, IV-А въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20089588/04.05.2023г., постановено по гр.д.
№44291/2013г. по описа на СРС, 50 състав, В ЧАСТТА, с която е осъдена на
основание чл.55, ал.1 от ЗЗД „Уникредит Булбанк“ АД да заплати на И. К. Н.
сумата над 8109,22 лева до присъдения размер от 9999 лева, ведно със законната
лихва от 17.07.2013г. до окончателното плащане, представляваща разликата между
заплатената от ищеца без правно основание възнаградителна лихва и действително
дължимата възнаградителна лихва по договор за ипотечен банков кредит №387, за
периода от 05.10.2007г. – 05.06.2013г., както и в частта, с която е осъдена на
основание чл.78, ал.1 от ГПК „Уникредит Булбанк“ АД да заплати на И. К. Н.
разноски по делото за разликата над сумата от 1573,17 лева до пълния присъден
размер от 1942,19 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. К. Н., ЕГН **********, срещу „УниКредит
Булбанк“ ЕАД, ЕИК *********, иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за
сумата от 1889,78 лева, представляваща разлика между заплатената от ищеца без
правно основание възнаградителна лихва и действително дължимата
възнаградителна лихва по договор за ипотечен банков кредит №387 от 22.08.2007г.,
за периода от 05.10.2007г. – 05.06.2013г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №20089588/04.05.2023г., постановено по гр.д.
№44291/2013г. по описа на СРС, 50 състав, в останалата част.
ОСЪЖДА И. К. Н., ЕГН **********, да заплати на „УниКредит Булбанк“
ЕАД, ЕИК *********, разноски за първоинстанционното производство в размер на
380 лева и разноски за въззивното производство в размер на 380 лева.
ОСЪЖДА „УниКредит Булбанк“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на И. К.
Н., ЕГН **********, разноски за въззивното производство в размер на 1458 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10