№ 1364
гр. София, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова
Даниела Христова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20231000501444 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 260604/12.04.2023г., постановено по гр.д.№ 4530/2021г., по описа на
СГС, ГО, 19 състав е отхвърлен изцяло иск с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД,
предявен от Д. Д. Г., срещу „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" за заплащане на сумата от 60
000 лв. представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП,
реализирано на 14.11.2018 г. в гр. София като неоснователен.
Присъдени са разноски, като Д. Д. Г., е осъден да заплати в полза на „ДЗИ - ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 1 835 лв. - съдебни
разноски.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца
по делото.
Жалбоподателят-ищец Д. Д. Г. оспорва решението изцяло, без да уточнява
обжалваемия интерес. Посочва, че съдът напълно неправилно и необосновано приел, че в
случая единствената причина за настъпването на процесното ПТП са действията на
пешеходеца Д. Г.. В мотивите си съда е обсъдил единствено проведения разпит на водача на
л.а. причинил произшествието, като не е обсъдил, дори споменал другият разпит на
свидетеля-очевидец, който е единственият незаинтересован свидетел по делото в
първоинстанционното производство. За да мотивира неоснователността на исковата
претенция, съдът е цитирал показанията на ищеца, дадени по досъдебното производство, в
1
които същият е заявил, че е решил да пресича на място, което не е за пресичане. Това според
състава на СГС е достатъчно основание да приеме, че не е налице хипотезата на
продължение на тротоар по смисъла на ЗДвП. За да приеме, че е неприложима т. 54, изр.
последно от ДР на ЗДвП, съдът е цитирал и част от заключението на експерта по САТЕ, в
което същият е заявил, че ударът е настъпил след кръстовището. Това обаче е едностранчив
и грешен прочит на съда на даденото заключение на вещото лице. Вещото лице е описало,
че за посоката на огледа и посоката на движение на л.а., ударът е настъпил след
кръстовището. Това обаче не означава, че движението на ищеца не е по продължение на
тротоара. От дадените в последното о.с.з. обяснения на вещото лице инж. Д., се установява,
че пострадалият е пресичал по мисленото продължение на тротоара, представляващо
пешеходна пътека, съгласно § 6. т. 54 ДР на ЗДвП. Съгласно разбирането на закона,
„Пешеходна пътека" е част от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и
сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци. На
кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху
платното за движение. Твърди още, че приравняването на продължението на тротоарите на
пешеходни пътеки и всички правни последици от това приравняване, е обусловено именно
от посоката на движение на всеки пешеходец преди да предприеме пресичане на конкретна
улица. Като се вземе предвид посоката на движение на пешеходеца в конкретна пътна
ситуация, а именно движение от един тротоар, по мисленото продължение на друг, обуславя
и завишеното изискване което законът поставя към водачите на МПС-та. За водача не е
имало препятствия, които да ограничават видимостта му към пешеходеца. Напротив.
Видимостта е била отлична, метереологичните условия са били добри, като водачът е имал
обективната възможност да спре и пропусне пресичащия пътното платно пешеходец, при
положение, че се е движил с технически съобразената скорост. Претендира разноски.
Въззиваемата страна ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, оспорва жалбата и
моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Твърди, че съдът за да
достигне до крайно решение е използвал преимуществено и извършил анализ на
допустимите и годни доказателства от ДП № ЗМ 11165/2019 г., по описа на СРТП-ОР-СДВР,
пр. пр. 6740/2019 г., по описа на СРП - Протокол за оглед на местопроизшествие и
фотоалбум, констатации в протокол за ПТП и съставените по - късно изчисления в САТЕ.
Предвид наличието на съществени противоречия в показанията и посочените факти относно
начина на настъпване на инцидента заявени от св.П. Д. и св.Б. Б., съдът е използвал за
проверка и кредитиране, съпоставката им с останалите приобщени в хода на наказателното
дело писмени доказателства - сведение от Д. Д. Г. от дата 14.11.2018 г. и Докладна записка с
per. № Д10639/14.11.2018г. по описа на ОПП - СДВР. Въз основа на последното, е
възприето, че следва да бъде дадена вяра именно на заявените факти от св.Б. Б., но не и
изложеното от св.П. Д.. Изтъква факта, че процесният удар не е бил реализиран на
кръстовище между равнозначни пътища и предприетото от страна на ищеца пресичане не е
било по продължението на тротоарната площ, каквато хипотеза описва пар.6 т.54 ДР на
ЗДвП, когато предимството на пешеходеца следва да бъде спазено от останалите участници
в движението. Като документи, който материализират признанието на неизгодни за страната
2
факти преимуществено следва да се възприемат - сведение от Д. Д. Г. от дата 14.11.2018 г. и
Докладна записка с per. № Д10639/14.11.2018 г., по описа на ОПП - СДВР, в които е
инкорпорирано заявеното от пострадалия - пресичане на непредназначено за това място,
внезапно навлизане в лентата за движение на л.а. и липсата на предприети действия по
възприемане на дейността на останалите участници в движението. Или иначе казано, в
конкретния случай ищецът е направил писмени изявления пред органи на МВР за факти,
касаещи правоотношенията му с насрещната страна по настоящия граждански спор, като
тези извънсъдебни признания за неизгодни за страната факти съставляват доказателство,
което следва да бъде ценено от гражданския съд. Преценката относно достоверността на
признанията следва да се извърши с оглед на всички доказателства по делото. Свидетелят Б.
посочва, че е видял пострадалия преди инцидента, като той се е движил по тротоара,
успоредно на л.а. и е наблюдавал телефона си. Сблъсъкът между тях е настъпил, тъй като в
един момент пешеходецът внезапно е завил, навлизайки в лентата на автомобила. Св. Б. е
категоричен за това, че преди да предприеме пресичането на пътното платно и навлизането в
пътната лента, пострадалият не се е огледал, а от цялостното поведение на пешеходеца не е
могъл да предположи, че той ще предприеме пресичане на пътното платно, иначе е щял да
спре. Пешеходецът не е успял да направи крачки в неговата лента за движение, тъй като при
рязкото му навлизане в платното на автомобила, той се е ударил директно в предната му
дясна част. Св.Б. е спрял веднага след това - на около метър от удара. Пешеходецът бил
разположен - паднал до предната част на превозното средство, отстрани до гумата.
Предприетият опит за навлизане в пътната лента на автомобила е бил на около 15 - 20 м.
след кръстовище, находящо се при училищно заведение. Св. Б. посочва, че преди
пострадалия или след него не са били налице други пешеходци. Именно затова в.л.Д. прави
извод, че водачът на л.а.„Дачия", модел „Логан" не е имал техническа възможност да спре
преди мястото на удара, чрез предприемане на аварийно спиране от момента на възникване
на опасността. Причината за настъпване на инцидента са противоправните действия на
пешеходеца по навлизане в траекторията за движение на автомобила на разстояние, по
малко от разстоянието на опасната зона. Скоростта на движение на водача не би могла да се
възприеме като несъобразена такава, доколкото според изчисленията по САТЕ,
произшествието е било предотвратимо в случай, че скоростта на превозното средство преди
иницалния контакт е била в рамките на 9.1 км./ч. Според показанията на св.Б., преди
инцидента е имало интензивен трафик. Автомобилите са били един след друг в колона -
всеки е тръгвал и спирал. Скоростта му на движение преди произшествието е била не повече
от 20 км./ч. и не се намира в причинна връзка с настъпилото ПТП. Претендира разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ вр.
чл.45 ЗЗД.
Ищецът Д. Д. Г. твърди, че на 14.11.2018 г., около 09.00 ч. е осъществено ПТП в гр.
3
София, на ул.„Без име", в района на бл.87 от водача на л.а.„Дачия Докер" per. № ******** -
Б. Б.. Твърди, че предприел пресичане отдясно наляво, спрямо посоката на движение на л.а.,
от тротоарната площ към друга тротоарна площ, по продължение на тротоара като поради
закъсняла реакция на водача на МПС го блъснал. Бил откаран от екип на СМП в УМБАЛ
"Света Ана - София", където са установени получените травматични увреждания,
изразяващи се в линейна недислоцирана фрактура на С7-прешлен, травма на нервни
коренчета в шиен отдел, дисторзия на шията, мозъчно сътресение, контузия на главата,
контузия на меките тъкани челно. Нямал спомен за случилото се, оплаквал се от главоболие
и световъртеж при опит да се изправи от легнало положение. Страдал от повръщане,
сънливост, отпадналост, повишена светлочувствителност, повишена раздразнителност, шум
в ушите. Счупването на шийния прешлен довело до затруднено движение на шията,
въпреки проведеното лечение и носенето на шийна яка. Претендира обезщетение за
неимуществени вреди от 60 000 лв. ведно със законна лихва и сторени разноски, съобразно
списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът „ДЗИ - Общо Застраховане"АД оспорва исковете по основание и размер.
Твърди, че застрахованият при тях водач на МПС няма вина за ПТП. Релевира възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от действията на пострадалия, който се движел на
неопределено за целта място, като не се е съобразил с опасност, която е можел да възприеме
и така се е поставил в превишен риск. Пешеходецът не е изпълнил задълженията си по
чл.113 и чл.114 ЗДвП, а освен това си гледал в телефона. Претендира разноски.
От фактическа страна се установява, че на 14.11.2018 г., около 9:00 ч., л.а. марка
„Дачия", модел „Докер", с per. № ********, управляван от Б. С. Б., се движел в гр. София по
ул. Методи Андонов, с посока от бл. 87 към бл. 88 със скорост от около 20 км./ ч. Когато
автомобилът се намирал на около 4 м. от мястото на удара пешеходецът, в лицето на ищеца
Д. Д. Г., предприел пресичане на пътното платно след кръстовище с улица без име,
преминаваща пред ЧОУ „Азбуки", с посока от дясно на ляво спрямо посоката на движение
на автомобила. Траекториите им на движение се пресекли и настъпил удар - с инициален
контакт за автомобила - преден десен калник; за пешеходец - долни крайници. Тялото на
пешеходеца паднало напред и в дясно. Водачът на автомобила предприел маневра за
спиране и се установил в района на пътното платно.
Транспортирал лично пострадалия до болнично заведение, където именно е съобщено за
настъпилото ПТП. Когато пострадалото лице - Д. Д. Г., вече е бил транспортиран в УМБАЛ
„Света Анна - София", служители на МВР са го посетили, като са били снети сведения
относно произшествието. В тази насока е била съставена приобщената по делото Докладна
записка с per. № Д10639/14.11.2018 r. по описа на ОПП - СДВР. В същата е отразено, че
предвид предоставените данни от пострадалия, Д. Г. е пресичал бул.Г.М.Д., в района на бл.
87, на място което не е предназначено за пресичане, като той е изтичал през платното за
движение и не се е огледал за движението на автомобилите, тъй като е наблюдавал
мобилния си телефон. В болницата е бил установен и водачът на автомобила - Б. С. Б., който
е изпробван с алкотест „дрегер" и е констатиран негативен резултат.
4
От заключението по допуснатата на л.99 АТЕ, кредитирано от съда като обективно и
компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че процесното ПТП е
настъпило на хоризонтален пътен участък с двупосочна организация на движението, покрит
с асфалтова настилка, без неравности в светлата част от денонощието и суха пътна настилка.
Водачът на лекия автомобил се е движил със скорост от порядъка на 20 км/ч. като опасната
зона за спиране при тази скорост на движение е 10,02 метра. Посочено е, че пешеходецът е
навлязъл в платното за движение, когато автомобилът се е намирал на 3, 72 метра
разстояние от мястото на удара, поради което водачът не е имал техническата
възможност да спре и да не допусне настъпване на ПТП, а такава би имал в случай, че
се е движил със скорост равна или по-ниска от 9,1 км/ч. Вещото лице е обосновал извод
в заключението си, че причина за пътния инцидент е навлизането на пешеходеца в
траекторията за движение на автомобила на разстояние, по-малко от разстоянието на
опасната зона за спиране на автомобила. От друга страна, видно от показанията на ищеца,
дадени пред държавен орган в образуваното досъдебно производство /стр.80/, които по
естеството си съставляват извънсъдебно признание на неизгодни за него факти и като такива
са годно доказателствено средство на общо основание, „реших да пресичам и да пресека на
място, дето не е за пресичане. От лявата ми страна идващ автомобил, който аз не видях, ме
блъсна". В съдебно заседание от 03.10.2022 г. са събрани гласни доказателства чрез разпит
на свидетеля Б. Б., водач на лекия автомобил, който заявява, че ищецът се движил по
тротоара, гледал си в телефона и в следващия момент завил, „изведнъж слезе от тротоара".
Според вещото лице с оглед възрастта на пешеходеца /20 години/ е нормално същият да
може да възприеме наличие на автомобил, движещ се зад него.
В заключение вещото лице обосновава извод, че водачът на лек автомобил „Дачия", модел
„Логан" не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара, чрез
предприемане на аварийно спиране от момента на възникване на опасността. Причината за
настъпване на инцидента са единствено субективните действия на пешеходеца, по
навлизане в траекторията за движение на автомобила на разстояние, по малко от
разстоянието на опасната зона.
По делото са ангажирани и гласни доказателствени средства - разпит на св.Н. /приятел/ и Д.а
/очевидец на ПТП/, разпитани в о.с.з. на 03.10.2022г., които съдът кредитира напълно като
логично обосновани и вътрешно непротиворечиви, както и тези на св.Б. /деликвент/,
кредитирани при условията на чл.172 ГПК.
От показанията на св.Б. се установява, че е участвал в пътен инцидент в края на 2018г., в гр.
София. На излизане от кв. Мусагеница, движейки се покрай училище момче се блъснало в
колата му - отстрани. В този ден, трафикът бил интензивен, като пред него имало и други
автомобили, които се движили в колона. Предвид интензивния трафик счита, че скоростта
на движението едва ли е била повече от 20 км./ч. Управлявал е на първа предавка, като е бил
в колона от автомобили. Видял пострадалия преди инцидента, като той се е движил по
тротоара, успоредно на лекия автомобил и наблюдавал телефона си. Сблъсъкът между
тях настъпил, тъй като в един момент пешеходецът внезапно завил, навлизайки в
5
лентата на автомобила. Св. Б. е категоричен за това, че преди да предприеме пресичането
на пътното платно и навлизането в пътната лента, пострадалият не се е огледал. От
цялостното поведение на пешеходеца изобщо не могъл да предположи, че той ще
предприеме пресичане на пътното платно, иначе щял веднага да спре. Пешеходецът не е
успял да направи крачки в неговата лента за движение, тъй като при рязкото му навлизане в
платното на автомобила, се ударил директно в предната му дясна част. Св. Б. спрял веднага
след това - на около метър от удара. Пешеходецът бил разположен - паднал до предната част
на превозното средство, отстрани до гумата. Предприетият опит за навлизане в пътната
лента на автомобила е бил на около 15 - 20 м. след кръстовище, находящо се при училищно
заведение. Преди пострадалия или след него не са били налице други пешеходци.
Пострадалият пожелал св. Б. да го откара в болница, като двамата първо изчакали да дойде
приятелката на Д. Г., а след това са се отправили към лечебно заведение.
От своя страна св.Д.а посочва, че видяла как едно момче е предприело действия за
пресичане пътно платно на улица, в посока към ул. „Арх. Станчо Белоковски". Огледал се в
двете посоки и вдигнал ръка, че ще пресече. Тогава бял автомобил, управляван с много
висока скорост, ударил момчето. Пострадалият отхвърчал на 10 м. от мястото на удара.
Твърди, че не е била разпитана в хода на воденото наказателно дело и разбрала за това, че
следва да даде показания в настоящото производство от пострадалия.
От своя страна св.Н. твърди, че е видял пострадалия вече в болницата, тъй като били
настанени в една и съща стая. Бил с шина на главата, не говорел много, по-късно разбрал, че
го е блъснала кола. Бил притеснен финансово, затова свидетелят му платил осигуровките.
Последно се чули по Нова Година, когато споделил, че още го боли, не работи, защото не
можел да стои прав дълго време.
САС намира, че показанията на тази свидетелка очевидно не кореспондират с останалите
писмени и гласни доказателствени средства, а директно им противоречат, още повече
същата е открита по неясен начин на по-късен етап и не е давала показания по дознанието.
Ето защо съдът не кредитира показанията й, доколкото при описаната от нея скорост и ако
пострадалият е отхвърчал на 10 метра от мястото на удара, травмите биха били в много по-
голям обем от установения от в.л.
От заключението по допуснатата на л.95 СМЕ, кредитирано от съда като обективно и
компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че жалбоподателят е получил
следните травматични увреждания : ЧМТ /сътресение на главния мозък и контузия на
челната област на главата/, както и травма на гръбначния стълб, изразяваща се в линейно
недислоцирано счупване на тялото на седми шиен прешлен, без клинични данни за контузия
на подлежащия гръбначен мозък. Възстановителният период е около 3-5 седмици за леката
телесна повреда и до 3-4 месеца за шийния прешлен, за което е носил яка тип Филаделфия.
След свалянето й се препоръчва рехабилитация, каквато няма направена. Към момента
напълно възстановен.
Видно от стр. 5 от ATE, инж. Д. посочва, че ако действително автомобилът се е движил с
висока скорост /в каквато насока са показанията на св.Д.а/, то при сблъсъка с пешеходеца
6
щеше да бъде увреден опорният му долен крайник и главата му би достигнала до челното
стъкло на автомобила, каквито обстоятелства не са налице в процесния случай.
Видно от скицата на в.л. процесният удар не е бил реализиран на кръстовище между
равнозначни пътища и предприетото от страна на ищеца пресичане не е било по
продължението на тротоарната площ, каквато хипотеза описва пар.6, т.54 ДР на ЗДвП,
когато предимството на пешеходеца следва да бъде спазено от останалите участници в
движението. Именно затова СОС е отхвърлил иска като приел липсата на доказан пълно и
главно деликт от страна на застрахования водач на л.а., който извод напълно се споделя от
настоящата инстанция по следните съображения:
Ударът е настъпил на прав пътен участък, без наличие на пешеходна пътека и в близост до
кръстовище /на което има светофар/, като скоростта на л.а. е била от порядъка на 20 км/ч.
при разрешена 50 км/.ч по арг на чл. 21 ал.1 ЗДвП с оглед липсата на данни за наличие на
ограничението й в този пътен участък т.е. същата е съобразена с пътните условия. От друга
страна водачът на този л.а. не би могъл да предположи рязкото навлизане на платното за
движение от страна на пешеходеца и то в момент, когато л.а. се е намирал на разстояние от
3,72 м. От друга страна пешеходецът /сега жалбоподател/ не е съобразил поведението си с
оглед конкретната пътна обстановка като преди да навлезе в платното за движение не се е
уверил в собствената си безопасност с оглед намиращия се л.а. в непосредствена близост до
него и предвид изричните му изявления, че не е забелязал същия. Причината за това е, че
гледал в телефона си, когато е предприел пресичане, с оглед показанията на св. Б., които
съдът кредитира напълно, въпреки наличието на предпоставките на чл.172 ГПК. Да се
приеме обратното противоречи на здравата логика и предполага суицидно поведение от
страна на пострадалия.
САС споделя горния извод, тъй като очевидно пешеходецът не е изпълнил вменените му по
силата на чл.113 ал.1 и 2 ЗДВП задължения, като се е движел на неопределено за целта
място, и очевидно не се е съобразил с опасност, която е можел да възприеме и да избегне,
тъй като ПТП става в 9.00 ч. т.е. в светлата част на денонощието. Пострадалото лице не е
пресичало на кръстовище по продължение на тротоарната площ. Предприетият опит за
навлизане в пътната лента на автомобила е бил на около 15 - 20 м. след кръстовище,
находящо се при училищно заведение. Така се е поставил в превишен риск - не е изпълнил
задълженията си по чл.108 ал.1 ЗДвП да се движи по тротоара /а такъв е имало от двете
страни/ на пътното платно, а освен това е променил рязко посоката си на движение, без да
има конкретна причина за това.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
Съгласно чл. 432 ал.1 КЗ Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 КЗ.
7
Както бе посочено по-горе не е доказано пълно и главно наличието на виновно и
противоправно поведение на водача на МПС, тъй като съгласно чл.20, ал. 2 ЗДВП
„Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да
се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и
на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Спорен е въпросът кога настъпва опасността и от кой момент водачът би могъл
да я възприеме. Моментът на възникване на опасността, от който водачът е длъжен да вземе
предписаните мерки за безопасност на движението, които се изразяват в намаляване на
скоростта или спиране, е възприемането на пътното препятствие.
Според трайната съдебна практика, по отношение на пешеходците в един случай опасността
за движението възниква за водача на моторното превозно средство, когато лицето навлезе в
лентата за движение от платното за движение, а в други случаи тя е възникнала още когато
се извършва движение по тротоара или банкета на пътя, ако това движение предварително
ясно посочва, че няма да се преустанови, а ще продължи и по платното за движение. Нещо
повече, ако се извършва движение от пешеходец, което е започнало дори извън банкета или
тротоара, което обективно посочва, че няма да бъде. преустановено и когато се стъпи на
платното за движение, трябва да се приеме, че опасността за движението е създадена още
извън обхвата на пътя. За начало на възникнала опасност трябва да се приеме онзи момент,
когато един пешеходец се насочи към платното за движение и неговият път по
необходимост ще се пресече с пътя на пътното превозно средство, което той не възприема.
Ако пешеходецът върви по тротоара при нормални условия на движение, без да е проявил
признаци преди това, че ще пресече пътя в един неочакван момент, неговото стъпване на
платното за движение и напускане на тротоара или банкета означава за водача началния
момент на опасността. В други случаи, ако се отнася до движение на пешеходец, който, без
възприема наближаването на моторното превозно средство, се затича да пресича пътя дори
и да е извън тротоара или банкета на пътя, следва да се приеме, че опасността за движението
е създадена извън обхвата на пътя и водачът няма никакво основание да изчаква да вземе
мерки за безопасност едва когато той навлезе и извършва движение по платното за
движение. Пешеходецът обаче няма да бъде опасност за движението, когато се намира на
такова място, което е предназначено за него, без да показва предстоящо намерение за
проява на неправомерно поведение.
В случая пешеходецът е осъществявал своя ход именно по тротоарна площ успоредно на
автомобила на деликвента, като предприетото пресичане не е било извършено на
кръстовище, било е внезапно и непредвидимо.
Ако водачът не е бил длъжен или в конкретната ситуация не е могъл да предвиди
настъпването на общественоопасните последици от деянието, то същото не е виновно и
поради това не е престъпно. В хипотезата на чл. 15 НК не е уредено типично условие за
отпадане на виновно поведение, а всъщност се касае за липса на непредпазлива вина поради
неосъществяване на изискванията на чл. 11, ал. 3 НК. Съдебната практика приема, че
8
непредпазливото деяние по чл. 11, ал. 3, пр. 1 и случайното деяние по чл. 15 НК се
извършват от дееца, без той да е предвиждал общественоопасните последици. В първия
случай обаче деецът е длъжен и е могъл да ги предвиди според обстоятелствата. Във втория
случай (чл. 15 НК) деецът е в невъзможност да предвиди настъпването на
общественоопасните последици. Невъзможността за настъпването на резултата означава, че
при стеклите се обстоятелства деецът нито е длъжен, нито зависи от неговата воля да
предотврати настъпването на общественоопасните последици. Точното тълкуване на
правната норма на чл. 15 НК означава, че деецът не е могъл да предвиди
общественоопасните последици по време, когато той все още е могъл да ги предотврати. В
конкретния случай, св. Б. Б., като водач на л.а. марка „Дачия", модел „Логан", сам не се е
поставил в невъзможност да предотврати произшествието поради допуснати нарушения на
ЗДвП и ППЗДвП. Той нито е бил длъжен, нито е могъл да предвиди общественоопасния
резултат т.е. не скоростта на движение на превозното средство е предпоставила
техническата непредотвратимост на удара, а внезапното навлизане на пешеходеца в лентата
и то в момент, в който превозното средство вече се е намирало в изключителна близост.
С оглед гореизложеното и при съвпадане изводите на първа и настоящата инстанции
решението следва да бъде потвърдено.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от 60 000 лв., като жалбата на ищеца е изцяло неоснователна.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателят дължи в полза на въззиваемия направените по делото
разноски, в размер на 5450 лв., съгласно списък по чл.80 ГПК и представени доказателства
за плащане в брой. Възражението за прекомерност съдът намира за неоснователно.
Воден от горното и на основание чл. 272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260604/12.04.2023г., постановено по гр.д.№ 4530/2021г., по
описа на СГС, ГО,19 състав.
ОСЪЖДА Д. Д. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.София, ул.„Адриана Будевска" №
17 - адв. Г. Й. ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша" № 89Б, сумата от
5450 лв./ пет хиляди четиристотин и петдесет лева/ направени разноски пред въззивна
инстанция.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните
с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10