№ 391
гр. Плевен, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Ана Ив. Илиева
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело №
20224430105853 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод на предявени от Л.
И. Г. ЕГН ********** от гр. *** срещу К. Н. В. ЕГН **********, от гр. ***,
искове с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл86 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, болки и страдания, вследствие нанесена
средна телесна повреда, ведно със законната лихва от деня на непозволеното
увреждане 16.12.2020г. до окончателно изплащане на сумата.
Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че на
16.12.2020г. ищецът и неговата позната Б.П. отивали към хранителен магазин
намиращ се в гр. Д.Д., като по пътя се спрели да разговарят с двама техни
съграждани, когато от лек автомобил „***“ слязъл ответникът. Излага се, че
ответникът извикал ищеца, че желае да говори с него, като той се отзовал без
да подозира какво следва, защото двамата никога не са имали някакви
противоречия, реално не се познавали и никога преди това не са разговаряли,
още повече, че разликата във възрастта им била голяма и двамата не са имали
допирни точки. Сочи се, че не след дълго ответникът започнал да удря ищеца
с метален бокс и юмруци, като след първите удари той /ищецът/ е изпаднал в
безсъзнание. Твърди се, че това не е спряло нападателя му и той продължил
да нанася удари с ръце и крака на падналия на земята ищец. Излага се, че
дори опита на П. да спре ответникът, вместо да го накара да преустанови
удрянето е последван от заплашване със саморазправа и към нея. Сочи се, че
с тези си действия ответникът е нанесъл средна телесна повреда на ищеца,
изразяваща се в черепно - мозъчна травма, включваща - лицева травма /
масивни кръвонасядания по лицето, по изразено в областта на дясната очница
1
и около устата /хематоми/, две разкъсно - контузии рани в областта на горната
челюст в дясно, счупване на носните кости и лявата скулна кост, кръвоизлив в
пазухите /синусите на лицевите кости/; тилна травма - счупване на черепната
основа тилно в дясно и вътречерепни увреждания, изразяващи се в
кръвоизлив между меките мозъчни обвивки /травматична субарахноидна
хеморагия/, контузия на мозъка /дифузна травма/. Твърди се, че така
описаната фактическа обстановка е доказана в проведеното наказателно
производство по н.о.х.д. № 1900/2021 по описа на РС Плевен, по което
ответникът е признат за виновен за нанасяне на средна телесна повреда на
ищеца, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота
- престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, поради което е осъден на
една година лишаване от свобода, като изтърпяването на наказанието е
отложено с три годишен изпитателен срок на основание чл. 66, ал. 1 от НК.
Сочи се, че присъдата на районен съд Плевен е потвърдена от ОС Плевен и е
влязла в сила. Излага се, че формата на вината на осъдения е пряк умисъл.
Сочи се, че причинената средна телесна повреда на ищеца е довела до тежки
последици, както в личния, така и в професионалния му живот. Твърди се, че
ищецът след нанесената травма непрекъснато усеща последици изразяващи се
в сълзене на очите, губене на равновесие, главоболие и безсъние. Излага се, че
преди травмата, той е работил като водач на тежки машини, например - във
фирма *** АД е бил Машинист на ПСМ, което представлявало около 60
тонна машина, която спускала металните тръби при полагане на изграждащия
се в страната газопровод. Сочи се, че в професионалната си дейност е
управлявал селскостопански машини - трактори, фадроми, пръскачки и др.,
като имал и правоспособност за управление на мотокари и електрокари.
Твърди се, че след нанесеният побой ищецът не е могъл да изпълнява тези
отговорни дейности, защото световъртенето и главоболието не му
позволявали да е адекватен в тези високорискови работи. Излага се, че след
травмата ищецът е сключил трудов договор с *** АД като мотокарист, като
преките му ръководители били наясно, че той има сочените по - горе
проблеми, но въпреки това са ценили неговия професионализъм и опит. Сочи
се, че след като работил няколко месеца в предприятието ищецът е напуснал,
по своя молба, тъй като не успявал да запази концентрация и да изпълнява
възложените функции, тъй като при продължителна натоварваща работа, се
появявал силен световъртеж и губил равновесие. Твърди се, че нанесената
травма продължавала да носи негативи на Л. Г. и в настоящия момент и може
никога да не отшуми напълно. Поради изложеното се моли съда да уважи
предявения иск и да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. ищецът лично и чрез процесуалния си
представител моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан.
Претендира присъждане на разноски.
В нарочна писмена защита процесуалният представител на ищеца
моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан. Сочи се, че
от събраните по делото доказателства безспорно е доказано, че ответникът с
2
действията си е нанесъл на ищеца средна телесна повреда, за което деяние
има постановена влязла в сила присъда. Навеждат се доводи, че причинената
му телесна повреда се е отразила негативно както в личен, така и в
професионален план на ищеца. Излага се, че вследствие на травмата ищецът
усеща сълзене на очите, губене на равновесие, главоболие и безсъние. Сочи
се, че СМЕ установява нанесените на ищеца травматични увреждания.
Излага, че в заключението си вещото лице изразява становище, че е
възможно, ако пострадалият се е бил подложил на лечение, състоянието му
към момента да е по - добро от съобщаваното. Твърди, че въпреки това
извода на вещото лице, че „обичайната прогноза", която се базира на
изследвания при болни, които са се подложили на лечение, при
субарахноидния кръвоизлив в мозъка, се наблюдават отслабване на
интелектуалните способности, главоболие, ортостатичен световъртеж, за
които също съобщавал и пострадалият Излага се, че от представените по
делото доказателства се установява, че ищецът има придобити
професионални категории, специализации в специфични области на
управлението на техника. Сочи се, че след нанесената травма и пораженията,
които има и до момента той не може да извършва тази високоотговорна
дейност, въпреки че не е в напреднала възраст и съответно следва да си
изкарва прехраната с труд. Твърди, че вследствие на нанесената телесна
повреда ищецът, според свидетелските показания „не е същият човек след
побоя , затворен, умислен, асоциален“. Поради изложеното моли съда да
уважи предявения иск.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е
депозирал отговор на исковата молба. Счита, че предявеният иск е допустим,
но неоснователен и недоказан по размер. Твърди, че съгласно разпоредбата на
чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда по наказателно дело, относно това
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца е задължителна за гражданският съд, който разглежда иска по чл. 45 от
ЗЗД за обезщетение на вредите от същото деяние. Излага, че в случая с
Присъда по НОХД № 1900/2021 г. по описа на РС-Плевен, ответникът е
признат за виновен в това, че на 16.12.2020 г. е нанесъл средна телесна
повреда на ищеца, изразяваща се в разстройство на здравето, временно
опасно за живота-престъпление по чл. 129, ал. 2, в вр с ал. 1 от НК. Сочи, че
тъй като присъдата е влязла в сила факта на извършеното противоправно
деяние, авторството и вината му, и причинна връзка между неправомерното
му поведение и причинените на ищеца телесни увреждания, включени в
предмета на обвинението били установени. Поради изложеното сочи, че са
налице условията за ангажиране на отговорността на ответника по реда на чл.
45 от ЗЗД. Твърди, че обезщетението, дължимо за причинени неимуществени
вреди, при наличие на такива следва да се определи по справедливост, по
правилата на чл. 52 от ЗЗД, като се отчетат и конкретните факти за случая,
вида и характера на причинените увреждания, начина на настъпването,
последвалите от това болки и страдания, интензивността и
3
продължителността на негативните преживявания на пострадалия. Излага, че
с исковата молба не са представени никакви доказателства за вида,
интензитета, продължителността на твърдяните непрекъснати усещания,
изразяващи се в сълзене на очите, губене на равновесие, главоболие и
безсъние, в резултат на нанесените му от доверителя ми телесни увреждания
и последиците от тях. Сочи, че не са представени документи свързани със
здравословното състояние на ищеца от месец януари 2021 г. до настоящият
момент: осъществени медицински прегледи, при съответен специалист,
удостоверяващ твърдяното, съответно изписано лечение и/или проведеното
такова. Твърди, че единствената налична медицинска документация се
съдържа в наказателното дело, - към момента на установяване на травмата.
Излага, че представеният, с исковата молба, амбулаторен лист № 000250 от
04.02.2021 г. е от посетен от ищеца очен доктор, като са му изписани очила с
диоптър. Сочи, че представения сключен трудов договор № 5 от 04.05.2020 г.
на ицеща с „***“ АД-София, е неотносим към предмета на доказване, тъй
като е сключен на основание чл. 68, ал. 1, т.2, в вр с чл. 70, ал. 1 от КТ, т.е.
това бил срочен трудов договор: до завършване на определена работа, със
срок за изпитване 6 месеца, в полза на работодателя. Поради изложеното
счита, че не се установява има ли връзка прекратяването на този трудов
договор с физическото състояние на ищеца и изобщо трудовия договор
действал ли е към 16.12.2020 г. Твърди и ,че не се доказва, че ТД на ищеца с
„*** трейдинг“ ЕАД-Плевен е прекратен вследствие на влошено здравословно
състояние на ищеца или невъзможноста да си изпълнява трудовите си
задължения. Счита, че претърпяната травма представлява средна телесна
повреда и само по себе си деянието не е с висока степен на травматичност в
здравословен план поради факта, че причинява временно разстройство на
здравето, неопасно за живота и ищецът бил напълно възстановен. Поради
изложеното намира, че иска е неоснователен и недоказан по размер, от друга
противоречи на законовите разпоредби, по см. на чл 52 от ЗЗД. Моли съда да
отхвърли предявения иск и да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалния представител на
ответника моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и
недоказан. Претендира присъждането на разноски.
Не отрича факта, че с влязла в сила присъда е признат за виновен в
извършеното деяние. Твърди, че претендираните от ищеца вреди са
недоказани. Сочи, че с исковата молба не са представени никакви
доказателства за вида, интензитета, продължителността на твърдените
непрекъснати усещания, изразяващи се в сълзене на очите, губене на
равновесие, главоболие и безсъние. Излага, че не са представени документи
свързани със здравословното състояние на ищеца от месец януари 2021 г. до
настоящият момент: осъществени медицински прегледи, при съответен
специалист, удостоверяващ твърдяното в исковата молба; съответно
изписано лечение и/или проведеното такова. Твърди, че единствената налична
медицинска документация се съдържа в наказателното дело, като
4
представеният с исковата молба, амбулаторен лист № 000250 от 04.02.2021 г.
е от посетен от ищеца очен доктор. Излага, че по делото е установено, че
ищецът не е търсил медицинска помощ и консултация от 2021 г. Сочи и, че
липсват предприети действия за адекватно лечение, съответно
предотвратяване и елиминиране на здравословните проблеми, след
претърпяната травма. Твърди и, че това се доказва от изслушаната по делото
СМЕ. Излага, че вещото лице е категорично, че не може да се даде срок за
излекуване, т.е. обичайна прогноза за излекуване от такива удари, тъй като
пострадалият не е провел необходимото лечение. Сочи, че се установява и, че
оплакванията на ищеца за световъртеж и главоболие не може да се твърди, че
са резултат от субарахнодиалния кръвоизлив, поради обстоятелството, че
ищеца е бил само за един ден в болница, която сам е напуснал и липсвало
медицинска документация за последващо лечение и прегледи. Твърди и, че
продължителността и интезитета на нанесите външни травми е около 10-15
дни, като за другите не може да се установи, тъй като няма данни какви са
евентуалните му счупвания. Излага, че със своето преждевременно напускане
на болницата, непровеждане на своевремемно адекватно лечение почти две
години, пострадалият е предотвратил възможността за специализирано
лекуване на мозъчна симптоматика, както и възстановяването му посредством
болнично лечение, което се очаква да е по-пълно и по-бързо. Счита, че с
действията си ответникът е съпричинил вредоносния резултат. Моли съда да
не кредитира като противоречиви свидетелските показания на разпитаните
свидетели П. и С.. Сочи, че по делото не е доказано, че ищецът не е могъл да
полага труд, поради причинената му телесна повреда. Счита, че по делото не
се е доказало наличието на причинно-следствена връзка между деликта и
настъпилите вреди, изразяващи се в главоболие, световъртеж, невъзможност
да полага труд. Твърди и, че не се е установил интензитета и периода на
болките и страданията, търпени от ищеца и дали те се дължат на
установеното вследствие деликта заболяване на ищеца. Излага, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който с
поведението си: под формата на бездействие е провокирал възможността за
евентуално споменатите оплаквания, който при своевременно лечение биха
довели до подобряване здравословното състояние и възможност за адекватно
и правилно лечение.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Установява се от приобщеното по настоящето дело НОХД 1900/2021
г., че с влязла в сила присъда ответникът е признат за виновен за това, че на
16.12.2020г. в гр. Д.Д., обл.Плевен, причинил на Л. И. Г. средна телесна
повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за
живота - престъпление по чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК, като му е наложено
наказание „ една година лишаване от свобода“, изтърпяването, на което е
отложено с три години.
5
Представени по делото са доказателства удостоверяващи, че ищецът
има придобита способност да управлява: верижни и колесни трактори и
агрегатирани към тях работни машини; мотокари и електрокари.
Видно е от представения по делото трудов договор №5/04.05.2020 г.,
че между ищецът и „***“ АД е съществувало трудово правоотношение, по
силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „ машинист ПСМ“.
От приобщената по делото Заповед №91/29.10.2020 г. се установява, че
трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.71,
ал.1 КТ – в изпитателния срок по инициатива на работодателя.
Установява се от приложените по делото трудов договор
№306/07.10.2021 г., сключен между ищецът и „*** трейдинг“ ЕООД, че
между ищецът и дружеството е съществувало валидно трудово
правоотношение със срок на изпитване, по силата на което ищецът е заемал
длъжността „водач на мотокар“.
От приложената по делото заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение от 30.04.2022 г., издадена от „*** трейдинг“ ЕООД се
установява, че трудовия договор между страните е прекратен по взаимно
съгласие.
Видно е от представеното по делото СМЕ от 04.01.2021 г., че при
прегледа и медицинската документация на ищеца се е установило, че същият
има черъпно- мозъчна травма- кръвонасядания и разкъсно – контузни рани по
лицето, счупване на носните кости и лявата скулна кост, счупване на
черъпната основа, кръвоизлив между меките мозъчни обвивки. Посочено е, че
уврежданията са в резултат на тъпи травми, които може да са получени по
начина и време, за които ищецът е съобщил и, че същите са довели до
разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Установява се от приложения по делото амбулаторен лист
№250/04.02.2021 г., че ищецът е прегледан от офталмолог, който му е изписал
очила, във връзка с оплакванията му за мъгливо виждане и сълзене на очите.
В хода на производството по делото са събрани и гласни доказателства
посредством разпита на свидетелите Б.Н. П., С.С. С. и М.М.Г..
Свидетелката Б.Н. П. сочи, че познава ищецът повече от десет години,
като е присъствала когато ответникът му нанесъл средната телесна повреда
Твърди, че вследствие на удара ищецът имал ударено в дясната страна на
лицето, както и отдолу. Излага, че в суматохата била взела тоалетна хартия и
попивала постоянно, тъй като кървенето не спирало. Сочи, че след инцидента
завели ищеца до спешна помощ. Твърди, че докато чакали Л. повърнал.
Разказва, че първоначално ищецът не бил приет за лечение, а се прибрал в
къщи, като им казали, ако повърне да се върнат в болницата. Обяснява, че на
другия ден, тъй като не се чувствал добре постъпил в болницата, където
останал едни ден, тъй като искал да си отиде в къщи. Твърди, че се
възстановявал около два – три месеца. Излага, че ищецът има постоянно
главоболие, световъртежи, отпадналост, липсвало обоняние. Сочи, че тези
6
оплаквания са се появили, след побоя. Разказва, че преди инцидента ищецът е
работил в „***“, като управлявал машина. Излага, че по време на инцидента
ищецът не е бил на работа, като предполага, че е бил в отпуска. Твърди и, че
Л. е управлявал фадрома. Сочи, че в момента ищецът не работи, тъй като
постоянно му се вие свят. Излага, че често посещава ищеца. Твърди, че
въпреки, че е регистрирана на адреса на ищеца, не живеят заедно. Обяснява,
че са приятелски семейства. Сочи, че по време на възстановителния процес
ищецът е пил хапчета, които му били предписани от лекар. Разказва, че
посетили и очен лекар. Твърди, че не е посещавал друг лекар, тъй като нямал
средства, поради факта, че не работи.
Свидетелят С.С. С. сочи, че познава от дълги години ищеца. Сочи, че
във вечерта когато му била наложена телесната повреда му се обадила
неговата тъща – Б., която му казала, че Л. бил бит. Разказва, че когато отишли
на мястото на инцидента него вече го нямало, той като се бил прибрал в
къщи. Обяснява, че когато отишъл у тях го видял целия окървавен по главата
и повтарял „О майко, боли ме“. Сочи, че предложил на ищеца до отиде на
лекар, но че той отказал, като говорел неадекватно. Излага, че по – късно
отишъл на преглед, но отказали да го приемат в болница, тъй като имали
съмнение, че е болен от КОВИД, а той отказал да се тества. Твърди, че го
прибрал в къщи, а на другия ден го завел на преглед при съдебен лекар. Сочи,
че не си спомня дали е бил превързван, но че си спомня, че преди прегледа
при съдебния лекар повърнал. Излага, че не си спомня дали ищецът е ходил
на друг преглед. Разказва, че лично той му купил изписаните му превръзки и
лекарства. Сочи, че ищецът е пил лекарства около три месеца. Обяснява, че
след побоя Л. не бил същия, като преди това му помагал в монтирането на
климатици, а сега отказвал, тъй като му се виело свят. Твърди и ,че по
характер се е променил- бил по – уплашен. Излага, че след инцидента ищецът
не бил останал на същата работа, която работил. Сочи, че първоначално
ищецът приемал лекарства за главоболие, световъртеж и болките от травмите.
Свидетелят М.М.Г. сочи, че познава двете страни, като знае, че между
тях е имало инцидент в края на 2020 г., на който не е присъствал. Сочи, че бил
изненадан, тъй като ответникът бил добро момче. Твърди, че въпреки
твърденията на Л., че не е добре го е виждал януари месец, след инцидента да
пазарува, да ходи по кафета по центъра. Излага, че изглеждал физически
много добре. Твърди,че Л. и Б. живеят като мъж и жена.
По делото е изслушана и СМЕ, която съдът кредитира като обективно
и компетентно дадена и неоспорена от страните по делото. От заключението
на същата се установява, че: при проведените прегледи и изследвания на Л. И.
Г. е бил диагностициран с черепно-мозъчна травма (кръвоизлив между
меките мозъчни обвивки — травматична субарахноидна хеморагия, счупване
на черепната основа тил но вдясно), лицева травма (масивни кръвонасядания
по лицето, по-изразени в областта на дясната орбита и около устата, две
разкъсно-контузни рани в областта на горната челюст вдясно, счупване на
носните кости и лявата скулна кост, кръвоизлив в пазухите/синусите на
7
лицевите кости); че не са установени счупвания на други кости, изливи в
телесните кухини, контузионни огнища в мозъчния паренхим; че според
пострадалият е губил съзнание, но данните по делото не потвърждават
травматична кома - причинено му е мозъчно сътресение с количествено
потискане на съзнанието (зашеметяване), проявено със съответна общо
мозъчна симптоматика - гадене, повръщане, главоболие; че описаните
увреждания са резултат на тъпи травми, като свидетелите съобщават за удари
с ръка (или бокс), падане, ритане; че уврежданията в областта на лицето може
да са причинени от удари с ръце (юмруци) или ритане с крак; че не могат да
се обсъждат удари с бокс, тъй като липсва описание на вида на раните по
лицето; че счупването на черепните кости в тилната област и кръвоизлива под
меките мозъчни обвивки е най-вероятно резултат на удар в областта на тила
при падане назад; че черепно-мозъчната травма е довела до разстройство на
здравето, временно опасно за живота; че лицевата травма е довела до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота; че в материалите по
делото липсва описание на локализацията и размерите на субарахноидалния
кръвоизлив; че пострадалият е напуснал по собствено желание болничното
заведение, поради което не са провеждани изследвания в по- късен период, за
да се изясни развитието на кръвоизлива и евентуални усложнения; че именно
поради това обсъждането на оздравителния период и евентуалните остатъчни
явления може да се извършва само на основата на обичайната прогноза за
развитие на това състояние; че дългосрочните последици (които могат да
продължат с години) от субарахноидния кръвоизлив в мозъка (както и
общото мозъчна сътресение) могат да се изразят в отслабване на
интелектуалните способности, главоболие, ортостатичен световъртеж, за
каквито съобщава пострадалия.
В проведеното по делото о.с.з. вещото лице обяснява, че не може да се
даде конкретен срок за оздравителен процес при подобни травми, като това
зависи както от самия пострадал така и от това какво лечение се прилага.
Сочи, че в настоящия случай по делото имало приложени само два
медицински документа след инцидента, като единия е за преглед при
офталмолог, където е постановена диагноза „пресбиопия“. Обяснява, че това
са възрастови промени в окото, намаляване на зрението, остротата на
зрението. Сочи, че тази диагноза няма нищо общо с травмите, които ищецът е
претърпял. Излага, че при прегледа, извършен от него ищецът е съобщил, че
има световъртеж, особено при рязко ставане, при рязко завъртане и движения
и, че има главоболие. Твърди, че това са обичайните наблюдавани в
практиката дългосрочни прояви на субарахноидния кръвоизлив. Излага, че
световъртежът може да е в резултат и на заболяване на вътрешното ухо, а
главоболието може да е на десетки причини. Обяснява, че практиката -
неврологичната практика твърди, че това са възможни прояви на
субарахноидална хеморагия. Сочи, че в настоящия случай ищецът е напуснал
болничното заведение по собствено желание, поради което не са правени
допълнителни изследвания, тъй като когато има субарахноидален кръвоизлив,
8
той обикновено е съчетан с травма на мозъка. Твърди, че именно поради това
заключението му се обосновава на обичайни прогнози за подобни
заболявания. Може да продължи години. Излага, че болките от побоя са
търпени от ищеца около 10-15 дни. За счупванията на костите сочи, че няма
данни какви са тези счупвания – с размествания или не, налагала ли се
оперативна корекция.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За да бъде осъществен фактическият състав на непозволеното
увреждане по чл. 45 от ЗЗД следва да се установи при условията на
кумулативност, че е налице осъществено противоправно деяние /действие
или бездействие/, вина, вреда и причинна връзка между противоправното и
виновно поведение на дееца и настъпилите вреди.
В конкретния случай безспорно е установен факта, че с влязла в сила
присъда по НОХД 1900/2021 г., ответникът е признат за виновен за това, че
на 16.12.2020г. в гр. Д.Д., обл.Плевен, причинил на Л. И. Г. средна телесна
повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за
живота - престъпление по чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК, като му е наложено
наказание „ една година лишаване от свобода“, изтърпяването, на което е
отложено с три години.
Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд
е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Наличието на причинени на ищеца
вреди, изразяващи се в нанесена средна телесна повреда, вследствие, на която
ищецът е получил главоболие, световъртеж, губене на равновесие е
установено както от медицинските документи по делото, изготвената по
делото СМЕ, така и от разпитаните по делото свидетели. Вещото лице
обяснява, че симптомите, които сочи ищецът са именно следствие на
субарахноидния кръвоизлив. Фактът дали ищецът се е подложил на адекватно
лечение или не, не могат да обосноват извод за липса на травматично
увреждане /каквото се установи по несъмнен начин, че е налице/, а влияе
върху размера на присъденото обезщетение. Въз основа на изложеното
решаващият състав приема, че с виновното си поведение ответникът е
причинил непозволено увреждане на ищеца, от което са причинени
неимуществени вреди на последния, изразяващи се в нанесена средна телесна
повреда, вследствие на която ищецът е получил главоболие, световъртеж,
губене на равновесие. Тази повреда е именно в резултат на противоправното
действие на ответника. Ето защо приема предявения иск за доказан по
основание.
На обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили като
пряка последица от непозволеното увреждане /ППВС № 4/1968г. и чл. 51 от
ЗЗД/. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди и естеството и
9
характера на страданията, за които то се присъжда се определят от съда по
справедливост /чл. 52 от ЗЗД/. След преценка на конкретните обективно
съществуващи по делото обстоятелства, при определяне размера на
обезщетението, съдът намира, че следва да отчете фактори като
продължителност на търпените болки и страдания / за които няма данни да са
по интензивни от такива, които се търпят в „подобни случаи“/, интензитета
на същите /за които също няма данни да са продължили повече от
„обичайните“/, възрастта на лицето, на което са причинени /46 годишно към
датата на увреждането/ и отражението на деянието върху начина на живот на
пострадалия.
В тази връзка съдът приема за установено по делото от показанията на
свидетелите, че вследствие на деянието ищецът е приемал медикаменти около
три месеца. Установява се и, че към настоящия момент ищецът също страда
от главоболие и световъртеж. Твърдението за вредите се доказва както от
разпитаните по делото свидетели, така и от заключението на ВЛ. Според ВЛ
дългосрочните последици от нанесеното травматично увреждане
действително може да се изрази в главоболие, ортостатичен световъртеж.
Обстоятелството дали ищецът месец по – късно е ходил до магазин
или кафе не могат да обосноват извод, че същият не е търпял вреди, тъй като
свидетелят Горанов не сочи да е разговарял с ищеца, за да възприеме дали е
имал болки от нанесените повреди, както и дали същият е имал главоболие
или свитовъртеж. Съдът намира, че фактът дали свидетелката П. живее или не
с ищеца е ирелевантен за предмета на доказване. Дори и да се приеме
обратното, то същата като лице, евентуално, живеещо с ищеца, е имала
непосредствена представа от болките и страданията, които е търпял и
продължава да търпи, както и необходимото му време за възстановяване.
Съдът намира обаче, че по делото е не се доказа по категоричен начин,
че ищецът не може да полага труд и е напуснал работа, именно, поради
травматичното му увреждане. Видно е, че ТД на ищеца „***“ АД е прекратен
преди датата на травматичното увреждане, а този с *** трейдинг АД е
прекратен по взаимно съгласие, без в него да е посочено, че ищецът не може
да изпълнява трудовите си дейности по обективни причини. Действително
ищецът може да не може да се качва на високо, за да монтира климатици.По
делото обаче липсват конкретни доказателства, че травматичните увреждания
на ищеца обективно препятстват възможността да управлява трактор,
мотокар или електрокар. Липсват и доказателсва да е противопоказно
управляването на подобни машини, след претърпяна подобна травма.
По делото не се доказа по категоричен начин, че ищецът страда от
безсъние, следствие на нанесената му телесна повреда. Не се установи и
сълзенето на очите да се дължи именно на нея. Напротив ВЛ е категорично,
че проблемът със зрението на ищеца не се дълги на телесната повреда.
В този смисъл съдът намира, че обезщетение в размер на 5000 лева
съответства на общите критерии за справедливост и в достатъчна степен
10
репарира претърпените неимуществени вреди. Не се установи с
категоричност, доколкото по делото липсват данни, ищецът да е търпял болки
и страдания повече от „обичайните“ /основно поради факта, че е напуснал
сам болничното заведение/, които да следва да бъдат допълнително
обезщетявани. По делото не се установи и ищецът да се е възстановявал в по
– продължителен период от време. Така мотивиран, съдът намира, че искът
следва да бъде уважен до сумата от 5000 лв, а за горницата над тази сума, до
предявения размер от 15000 лв искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Съдът счита, че следва да отбележи, че с действията си по напускане
на болничното заведение ищецът действително е допринесъл за неизясняване
по категоричен начин за обективното му здравословно състояние. Доколкото
по делото не е заявено своевременно /направено е едва с писмената защита/
възражение за съпричиняване съдът намира, че не следва да обсъжда
поведението на ищеца.
Вземането от непозволено увреждане е изискуемо от деня на
извършването му, когато деецът е известен още тогава, а когато е неизвестен -
от деня на неговото откриване /чл. 114, ал. 3 от ЗЗД/. Причинителят на
непозволеното увреждане и лицата, които носят отговорност за неговите
действия, се смятат в забава и без покана /чл. 84, ал. 3 от ЗЗД/. В настоящия
случай, ответникът е изпаднал в забава на 16.12.2020г. - деня на увреждането.
Оттогава до окончателното плащане на сумата следва да се присъди и
претендираната законна лихва.
С оглед изхода на спора и на двете страни се дължат разноски. По
делото своевременно е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца. Същото обаче е под минимално
установеното такова в Наредбата за адвокатските възнаграждения, поради
което възражението като неоснователно следва да се остави без уважение.
След направена компенсация на дължимите от двете страни разноски / като за
ищеца съобразно уважената част от иска са в размер на 333,33 лева, а за
ответника съобразно отхвърлената част от иска са в размер на 666,66 лева/
съдът счита ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от
333,33 лева.
Същевременно на основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПлРС държавна
такса в размер на 200.00 лева и 113,60 лева за СМЕ, съобразно уважената част
от иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Н. В. ЕГН **********, от гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на Л.
И. Г. ЕГН ********** от гр. ***, сумата от 5 000 лева, представляваща
11
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, болки и страдания,
изразяващи се в главоболие и световъртеж, вследствие нанесена средна
телесна повреда, ведно със законната лихва от деня на непозволеното
увреждане 16.12.2020г. до окончателно изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществените вреди за разликата над 5000 лв. до
предявения размер от 15 000лв., на основание чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Л. И. Г. ЕГН ********** от гр. *** да заплати на К. Н. В.
ЕГН **********, от гр. *** сумата от 333,33 лева, представляващи сторените
по делото разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК
ОСЪЖДА К. Н. В. ЕГН **********, от гр. ***, да заплати по сметка на
Плевенския районен съд държавна такса и разноски в размер на 313,60 лв., на
основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
12