Р Е Ш Е Н И Е
№ 260011
гр. Пловдив, 13.01.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, ІІ- ри състав в открито заседание на тринадесети
декември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
при участието на съдебния секретар Тодорка
Мавродиева разгледа докладваното от съдията търг. дело № 797 по описа на съда
за 2020 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.432, ал.1 КЗ.
Ищецът Я.Р.Ч., ЕГН **********,***, чрез
пълномощник адв. Т.Г., със съдебен адрес ***, ***, моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София“ № 7, да му
заплати сумата от 95 000лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие причинените
му телесни увреждания при ПТП, осъществило се на ***г., в гр. ***, ведно със законната
лихва считано от ***г. до окончателното плащане.
Ищецът
твърди, че е пострадал като пешеходец при ПТП, осъществило се на ***г., в гр. ***,
на кръстовището между улиците „***“ и „***“, вина за което има водачът на лек
автомобил „БМВ Х5“, рег. № ***, Н. Д.М.. Ищецът твърди, че вследствие на ПТП е
претърпял следните травматични увреждания- множество счупвания на гръдната част
на гръбначния стълб- наличие на линеарни фрактури на телата на прешлените от
Тх5 до Тх8 вкл., фрактура на латералното тибиално плато на лява колянна става,
както и увреждания и рани на главата със загуба на съзнание. Твърди, че
болничният му престой в УМБАЛ „Св. Георги“ Пловдив е продължил 6 дни, в клиника
по неврохирургия, след което е бил изписан и насочен за лечение на фрактурата
на левия долен крайник. Ищецът твърди, че след изписването си от болницата е
постъпил за преглед в ДКЦ „Св. Анна“ гр. София, където било установено следното
му състояние след ПТП на ***г. – травми на главата със загуба на съзнание за
дълъг период от време – няколко часа, счупване на процеси спинози на 5, 6, 7 и
8 гръдни прешлени, счупване на горния край на тибия- вляво; изпитва силни болки
в областта на шията към раменете и ръцете, болки в гърба и кръста, изтръпване и
слабост в ходилата, безпокойство, напрегнатост; невъзможност за самостоятелта
походка- возят го на медицинска количка; левият крак е обездвижен в шарнирана
шина, лява колянна става е оточна, със значително ограничени и болезнени
движения, невъзможна екстензия на лява глезена става; диагностицирано увреждане
на нервите на горни и долни крайници, които довеждат до намалена скорост на
повеждане на двигателните влакна. Ищецът твърди, че и към момента физическото и
психическото му състояние не позволява да се обслужва сам, поради което има
нужда от придружител. Твърди, че към момента на процесното ПТП за лек автомобил
„БМВ Х5“, рег. № ***, е имало валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“. Ищецът твърди, че 14.07.2020г. е предявил
претенция пред ответното дружество за заплащане на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от процесното ПТП, като твърди, че в законоустановения срок
ответникът не е заплатил каквото и да е била сума.
Ответникът ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД в
срока по чл. 367, ал.1 ГПК е подал отговор на исковата молба. С отговора на
исковата молба ответникът оспорва механизма на настъпилото ПТП, като счита, че
описаният в исковата молба не отговаря на действително развилия се. Оспорва
обстоятелството описаните от ищеца вреди да са настъпили от процесното ПТП,
като твърди, че преди ПТП ищецът е участвал в сбиване, при което същият е
получил удар с брадва в главата, от което следва, че част или всички вреди са
вследствие на това отделно от ПТП събитие. Релевира възражение за
съпричиняване, като твърди, че ищецът е нарушил правилата за движение на
пешеходци в населено място, както и че ищецът е бил под влиянието на алкохол,
като се твърди, че неадекватното поведение на ищеца е много вероятно да се
дължи на нетрезвото му състояние. Прави възражение за прекомерност на
претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, като излага съображения, че претендираното от ищеца
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди е прекомерно завишено и
в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл.52 ЗЗД. Оспорва
твърдението на ищеца, че в резултат на процесното ПТП за ищеца са възникнали
всички описани в исковата молба телесни увреждания – като вид и характер, както
и твърденията за тяхната продължителност. Оспорва
акцесорния иск за лихви, техния размер и началния момент, от който се
претендират, като неоснователен, по аргумент за неоснователност на главния иск. На отделно основание
оспорва акцесорния иск за неоснователен от момента, от който се претендират
лихви за забава, тъй като ответното дружество не е изпаднало в забава и в тази
връзка, се позовава на това, че отговорността му е договорна, а не деликтна.
Препис от отговора на исковата молба е
редовно връчен на ищеца, като в срока по чл.372 ГПК не е постъпила допълнителна искова
молба.
Конституираното по делото трето лице- помагач
на страната на ответника Н. Р.М., ЕГН **********, с адрес ***, не взима
становище.
По същество ищецът чрез пълномощника си
адв. Б. пледира за уважаване на иска.
По същество ответник чрез
пълномощника си адв. А. моли иска да бъде отхвърлен. Развива подробни
съображения в представена писмена защита.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните
по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери
за установено следното:
По
допустимостта на иска.
Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан
по същество.
По основателността
на иска.
По делото е приложено НОХД № 320/ 2021г.
по описа на Окръжен съд – Пловдив, от което се установява, че с Определение от 15.02.2021г.,
е одобрено споразумение, влязло в законна сила на 15.02.2021г., по силата на
което Н.
Р.М., ЕГН **********, се признава, че е
извършил виновно престъпление по чл.342, ал.3, б „б“ вр. ал.1 вр. 63, ал.2, т.3 от НК за това, че при
управление на лек автомобил марка „БМВ Х5“, рег. № ***, на ***г. в гр. ***, е нарушил правилата за движение,
като е умишлено е причинил следна телесна повреда на Я.Р.Ч., изразяваща се във
фрактура на долен ляв крайник, довело до трайно затрудняване на движението му.
Приетото като доказателство и цитирано по-горе споразумение,
имащо характер на присъда, постановена по наказателното дело, на основание
чл.300 от ГПК, установява в настоящото производство факта на настъпване на
процесното ПТП, противоправността на деянието, извършено от Н. Р.М. и вината на последния.
За установяване механизма на настъпване на процесното
пътно-транспортно произшествие, във връзка с направеното от ответника
възражение за съпричиняване от страна на ищеца на настъпилия вредоносен
резултат, както и за установяване вида и характера на претърпените от ищеца
телесни повреди и причинно- следствената връзка между процесното ПТП и съответните
травматични увреждания по делото е допусната и изслушана комплексна съдебно-
медицинска и автотехническа експертиза, изготвена от в.л. инж. Т.П. и д-р Б. Х.
П.
Настоящият съдебен състав кредитира изцяло
заключението по КСМАТЕ, същото е мотивирано и обосновано и не противоречи на
събраните по делото доказателства.
От заключението се установява, че най- вероятният
механизъм на настъпване на процесното ПТП е, че водачът Н.М. е управлявал л.а.
„БМВ Х5“ по платното на ул. „***“ в гр. ***, в посока от изток на запад, като е
потеглил от място и е достигнал скорост от около 55 км/ ч. Всъщото време
пешеходецът Я.Ч. се е намирал на платното за движение на същата улица. Водачът
на лекия автомобил е имал техническа възможност да реагира и задейства
спирачната система и по този начин да предотврати настъпването на ПТП. Водачът
на автомобила не е задействал спирачната система на автомобила и по този начин
е настъпил ударът между автомобила и пешеходеца Ч.. След удара автомобилът е
продължил в посока запад и е напуснал местопроизшествието, а пешеходецът е
паднал върху южния тротоар до платното за движение. Установява се, че преди
удара пешеходецът е бил прав и е тичал пред лекия автомобил. Съгласно
заключението от техническа гледна точка причините за настъпване на процесното
ПТП са липсата на реакция на водача на лекия автомобил, чрез задействане на
спирачната система да предотврати настъпването на удара, както и
местоположението на пешеходеца Ч. на платното за движение на ул. „***“ в гр. ***,
на място и по начин, когато не е било безопасно, без да се съобрази с
приближаващия лек автомобил.
От заключението по КСМАТЕ се установява, че вследствие
на процесното ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания: счупване на
бодлестите израстъци на гръдните прешлени (от Тх5 до Тх8); счупване на
латералното (странично) тибиално плато на лявата колянна става; охлузване
областта на ляво коляно. Счупването на бодлестите израстъци на гръдните
прешлени (от Тх5 до Тх8) и на латералното (странично) тибиално плато на лявата
колянна става са причинила трайно затрудняване на движенията на снагата и на
левия долен крайник по смисъла на чл.129 от НК, като съгласно заключението
възстановителният период относно счупването на бодлестите израстъци на гръдните
прешлени е средно около 1,5- 2,5 месеца от датата на травмата, при правилно и
обичайно протичане на оздравителния процес, а относно счупването на латералното
(странично) тибиално плато на лявата колянна става възстановителният период е
средно около 5 – 7 месеца от датата на травмата, при правилно и обичайно
протичане на оздравителния процес. Съгласно заключението контузията на главата,
с лекото мозъчно сътресение и посечната рана в лявата част на главата не са
свързани с настъпилото ПТП, а са в резултат от нанесена травма с брадва в
областта на главата. Посечната рана в лявата част на главата и мозъчното сътресение
са свързани с удара, нанесен с брадвата по главата. Съгласно заключението при
правилно лечение, спазване на лекарските предписания и назначения, извършване
на последващи рехабилитация и физиотерапевтични процедури, не би трябвало да
има негативни отражения върху здравословното състояние на ищеца от получените
телесни увреди след приключване на възстановителния период. Вещото лице не може
да даде отговор дали пострадалият е спазвал всички лекарски предписания, тъй
като по делото не са приложени медицински документи, отразяващи последващите
необходими лекарски предписания (престой в ортопедично отделение, последващи
рехабилитация и физиопроцедури). В о.с.з от 18.10.2021г. вещото лице д-р П.
пояснява, че посоченият от него възстановителен период от 5-7 месеца за фратурата
на левия крак е от датата на травмата и включва пълното физическо
възстановяване до физически труд, без да има ограничения в движенията, обема и
натоварванията, които може да поеме. Пояснява, че физиотерапията и
рехабилитацията, провеждани по време на възстановителния период, имат важна
роля за възстановяване на нормалните функции на ставата, тъй като когато
ставата е обездвижена поради счупване или във връзка със зарастване на костите,
възникват сратствания между ставните повърхности, които ако не бъда преодолени
по време на физиотерапията и рехабилитацията, движенията в тази става ще бъдат
ограничени.
От събраните по делото доказателства, безспорно се
установи, че в резултат на процесното пътно-транспортно произшествие, станало
на ***г. в гр.*** на ищеца са причинени следните травматични увреждания: счупване
на тибиално плато на лявата колянна става и фрактура на бодлестите израстъци на
гръдните прешлени (от Тх5 до Тх8). Не се установява сочените от ищеца
травмитични увреждания на главата да са в пряка причинно- следствена връзка с
процесното ПТП. Напротив, по категоричен начин се установява, че посечната рана
в лявата част на главата на ищеца и мозъчното сътресение са свързани с удара,
нанесен с брадва по главата на ищеца. Не се установява ищецът да е бил в
състояние на пълна загуба на съзнанието до степен на комоционна кома.
По делото са изслушани показанията на св. Н. Ш./във
фактическо съжителство с ищеца/ и св. А. Ч./майка на ищеца/ относно техните
преки впечатления за състоянието на ищеца след катастрофата и по време на
оздравителния процес, необходимостта от грижи, които близките на ищеца са
полагали за него, тъй като същият е имал затруднения при движение и обслужване
за ежедневни дейности – като обличане, хранене, поддържане на лична хигиена.
От показанията на св. Ш. се установява, че след
инцидента ищецът се е чувствал зле, не е можел да се движи, три месеца е бил в
инвалидна количка, след това 30-40 дни с патерици и постепенно е започнал да
ходи, накуцвал и го болял крака. Свидетелката сочи, че е обслужвала ищеца и се
е грижила за него, защото сам не е можел да справя, водела го до тоалетната,
къпела и го обличала, обслужвала го, докато не почнал сам да се оправя,
приблизително 4-5 месеца от изписването. Ищецът пиел лекарства, даже бил на
инжекции, които си поставял сам през корема и те са били свързани с
катастрофата. Свидетелства, че преди инцидента ищецът бил работел в „***“ ,
след инцидента не можел да работи и
започнал работа след шестия месец, но пак се оплаквал от болки в кръста и в
коляното. От показанията на свидетелката се установява, че ищецът понастоящем
не работи, но това не е свързано с физическото му състояние. Установява се, че
ищецът не е провеждал рехабилитация, като свидетелката не може да посочи
причината за това. Свидетелства, че към настоящия момент ищецът се движи
самостоятелно, но пак имал болки в крака и в коляното. От показанията на св. Ш.
се установява, че ищецът й бил споделил, че не се чувства психически добре,
страхувал се от пътуване с автомобил, понастоящем избягвал да шофира, бил
ограничил социалните си контакти.
От показанията на св. Ч. се установява, че след
инцидента ищецът бил на инвалидна количка три месеца и после 40 дни с патерици
леко взел да стъпва, имал болки в областта на гърба, кръста и коляното, пиел
обезболяващи. Свидетелства, че ищецът и досега има болки в областта на
удареното, както и че инцидентът се е отразил на психическото състояние на
ищеца, страхувал се от шофиране и престанал след инцидента да се събира с
приятели.
При това положение, с оглед на събраните по делото
писмени и гласни доказателства съдът намира за установено, че е налице
фактическият състав на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността
на причинителя на описаните неимуществени вреди, а именно: деяние,
противоправност, вреди, причинна връзка между деянието и вредите.
Фактът на настъпване на ПТП и самоличността на
извършителя – водач на ПТП, неговата вина и противоправността на извършеното
деяние са безспорно установени по силата на одобреното от наказателния съд споразумение,
имащо характер на присъда, която е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Безспорно установени са и получените от ищеца
травматични увреждания, които са в пряка причинно- следствена връзка с
процесното ПТП.
Страните не спорят, че към датата на процесното ПТП с
ответното дружество за управлявания от Н.М. лек автомобил е имало валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. По делото е
представена и справка – проверка за застраховка „Гражданска отговорност“ от
информационната система на Гаранционен фонд /л.24/, от която се установява
посоченото обстоятелство.
Предвид изложеното следва да се приеме, че
застрахователното дружество е материалноправно легитимирано да отговаря по
предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ.
Съгласно чл. 432, ал.1 от КЗ увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. Обезщетението обхваща причинените на трети лица - участници в
движението по пътищата вследствие използването на МПС неимуществени вреди
поради телесно увреждане или смърт. В настоящия случай наличието на валидна
застраховка Гражданска отговорност обосновава пасивната легитимация на
ответното дружество и задължението му за заплащане на обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди от претърпените травматични
увреждания.
Предявеният
иск по чл. 432, ал.1 от КЗ за неимуществени вреди против застрахователя е
доказан по основание поради наличието на основните елементи от състава му:
наличие на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на
ПТП, деликт със всички елементи на неговия състав (виновно и противоправно
деяние, вреда и причинна връзка между тях). В полза на ищеца е възникнало
вземане за застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи
се във физически и психически болки и страдания вследствие на получените
травматични увреждания.
При
определяне размера на обезщетението за понесените от пострадалия неимуществени
вреди съдът съобрази следното:
Ищецът
е претърпял следните травматични увреди: счупване на тибиално плато на лявата
колянна става и фрактура на бодлестите израстъци на гръдните прешлени (от Тх5
до Тх8). Травматичното увреждане на колянната става е довело до трайно
затрудняване движението на долния ляв крайник за период от около 5-7 месеца, а
фрактура на бодлестите израстъци на гръдните прешлени (от Тх5 до Тх8) е довела
до трайно затрудняване движението на снагата за период от около 1,5 – 2,5
месеца. Ищецът е изпитвал физически болки, които са били най- силни в момента
на травмата, като в хода на възстановителния процес техният интензитет е
намалял. Ищецът е имал нужда от помощ при обслужването си в периода на
възстановяване.
Не се установи от събраните по делото доказателства
оздравителният процес да е протекъл с усложнения и с извън обичайното за този
вид травми продължителност. Представените от ищеца писмени доказателства –
медицинска документация от проведени на 18.06.2020г. прегледи при невролог и
ортопед – травматолог и от извършено ЕМГ изследване /л. 18-л.23/ , не мотивират
извод в обратна насока, тъй като както е посочено и в заключението по КСМАТЕ
извършените прегледи и изследвания в ДКЦ „Св. Анна“ в гр. София на 18.06.2020г.
на ищеца са в близко време след понесената травма от 18.06.2020г., както и
поради това ищецът е бил с шарнирна шина на левия крак, което е затруднило
изследванията. По делото не са представени писмени доказателства за други
извършени прегледи и изследвания от по- късни дати, така че обективно да се
проследи дали в хода на обичайно възстановителния процес са настъпили
усложнения. На ищеца е предписана медикаментозна терапия, както и да носи
обездвижваща шина един месец. Препоръчано е след изтичане на месеца ищецът да
направи контролна рентгенова снимка и преглед от ортопед. По делото не са
представени доказателства такива да са направени. Отделно от това на ищеца е
предписано до сваляне на шината да движи левия глезен и ходило. Като се има
предвид данните от проведените прегледи на ищеца и заключението на КСМАТЕ,
показанията на св. Ш. и св. Ч. , че ищецът три месеца не е могъл да се движи и
е бил в инвалидна количка 3 месеца, едва след което започнал постепенно да се
опитва да ходи и 30-40 дни е бил с патерици, остават изолирани и неубедителни,
същите не се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал. Съдът
отчита и вероятната заинтересованост на двете свидетелки с оглед фактическите
отношения и родствени връзки, в които се намират с ищеца. Също така, от данните
по делото се установи безспорно, че ищецът не е провеждал физиотерапия и
рехабилитация, които процедури са част от процеса на възстановяване съгласно
заключението по КСМАТЕ и че
непровеждането на такива може да удължи периода на възстановяване /така съгласно
разясненията на в.л. д-р П. в о.с.з. от 18.10.2020г./. Относно
продължителността на възстановителния период съдът приема, въз основа на
заключението по КСМАТЕ, че пълното възстановяване на ищеца е продължило около
5- 6 месеца, като този период включва пълното физическо възстановяване до възможността
ищецът да извършва всякакви физически дейности, без ограничения в движенията,
обема и натовареността. Този извод съдът основава и на показанията на св. Ш.,
която свидетелства, че след шестия месец от травмата ищецът се е върнал на работа,
а причината да не работи понастоящем не е свързана с физическото му състояние. Констатираното
при извършеното на 18.06.2020г. електромиографско изследване увреждане на
нервите на горните и долните крайници е било моментно състояние, диагностицирано
в период много скоро след инцидента /осем дни/, като не се доказва това състояние
да е останало трайно такова. Не се установи по делото към настоящия момент
ищецът да има увреждане на нервите на крайниците. Недоказани останаха
твърденията на ищеца, че към настоящия момент физическото и психическото му
състояние не позволява да се обслужва сам, което води до нуждата от постоянен
придружител. Напротив от данните по делото се установява категорично, че ищецът
е напълно възстановен до степен да е годен да полага физически труд. В тази
връзка следва да се отбележи, че посоченият от вещото по КСМАТЕ възстановителен
период включва пълният период на физическо възстановяване до възможност
пострадалото лице да полага физически труд и да извършва физически дейности, а
не че през целия този период същото е било в невъзможност да се самооблужва.
Въз основа на на събраните по делото доказателства съдът приема, че ищецът е
имал затруднения самостоятелно да се движи и необходимост от помощ при обслужване
за ежедневни дейности – като обличане, хранене, поддържане на лична хигиена, за
период от около 2- 3 месеца.
Безспорно
ищецът е преживял и негативни емоции – стрес и нервно напрежение и
безпокойство, в резултат на претърпения пътен инцидент, които съдът отчита при
определяне на обезщетението.
С оглед гореизложеното, установената съдебна практика
и принципите на справедливост, установени в чл. 52 ЗЗД, съдът намира, че
исковата претенция за обезщетение от причинените травматични увреди: счупване
на тибиално плато на лявата колянна става и фрактура на бодлестите израстъци на
гръдните прешлени (от Тх5 до Тх8) е доказана, а предявеният иск следва да бъде
уважен в размер от 35 000 лв. Посочената сума, според съда, справедливо
възмездява ищеца за претърпените в следствие процесното ПТП физически болки в
обичаен размер и характер.
Съдът определя размера на дължимото за обезвреда
обезщетение като се ръководи от критерия за справедливост, съобразявайки
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и като взема предвид, че понятието справедливост
не е абстрактно, а е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които следва да се зачетат. Такива обективни обстоятелства са
характера на уврежданията, посочени подробно по-горе; начина на настъпването им
и обстоятелствата, при които са извършени, вредоносния резултат. С посочените
размери, според настоящия състав на съда, ще се реализира целта на института за
репарация на търпените от ищеца неимуществени вреди, като за разликата до
пълния заявен размер, искът е неоснователен.
При
определяне размера, който ще се присъди на ищеца, следва да се разгледа и
наведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат,
изразяващо се в това, че ищецът е нарушил правилата за движение на пешеходци в
населеното място, както и че ищецът е имал неадекватно поведение, тъй като е
бил под влияние на алкохол.
За да е налице съпричиняване от страна на пострадалия
е необходимо да е установен конкретен принос от негова страна, т.е с действията
си същият обективно и конкретно да е допринесъл за настъпването на вредоносния
резултат. Релевантен за съпричиняването и прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само
онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало до
неблагоприятния резултат. В настоящия случай обаче такъв конкретен принос от
страна на ищеца не е установен.
От доказателствата по делото не може да се мотивира
извод, че по време на пътния инцидент ищецът е бил под влиянието на алкохол и
оттам, че същият е имал неадекватно поведение, тъй като по делото няма данни за
концентрация на алкохол в кръвта на ищеца, поради което и не може да бъде
направено заключение за евентуална степен на алкохолно опиване. По отношение на
възражението, че ищецът е нарушил правилата за движение на пешеходците и така с
поведението е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат съдът намира
същото за неоснователно. Действително от заключението по КСМАТЕ се установява,
че местонахождението на ищеца като пешеходец на уличното платно за движение, е
на място и начин, което не е било безопасно, но като се има предвид установената
преди инцидента фактическа обстановка, то не може да се вмени във вина на
ищеца, че не се е съобразил с приближаващия лек автомобил „БМВ Х5“. От данните
по делото безспорно се установява, че непосредствено преди пътния инцидент е
възникнал скандал между ищеца и компанията от лица, с които е бил, от една
страна, и Н.М. и компанията от лица, която е била с него, от друга страна,
имало е сбиване и ищецът е пострадал от нанесен му в областта на главата удар с
брадва, поради което и ищецът е бягал по платното за движение, за да се спаси
от нападателите си. Действията на водача на л.а. „БМВ Х5“ са умишлени, същият
се е качил в автомобила и е подгонил ищеца с автомобила, настигнал го е и го е
блъснал. При тази фактология не може да се очаква от ищеца, който е бил в
състояние на силна уплаха, да избира пътя, по който да се движи, за да избяга
от нападателите си, в съответствие с правилата за движение по пътищата, т.е. да
съобрази, че трябва да бяга по тротоара, а не по уличното платно.
Предвид на изложеното искът за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 35 000
лв., като до пълния предявен размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По искането на ответника съдът в мотивите си да
постанови формата на вина от страна на третото лице помагач по делото съдът
намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността
на дееца. В настоящия случай факта на настъпване на процесното ПТП,
противоправността на деянието, извършено от Н. Р.М.
и вината на последния са определени с одобреното от наказателния съд
споразумение /по НОХД № 320/ 2021г. по описа на Окръжен съд – Пловдив/, имащо
характер на присъда, постановена по наказателното дело. Прието е, че при
управлението на л.а. „БМВ Х5“ водачът му Н. Р.М. умишлено е причинил средната
телесна повреда на пострадалия Я.Ч.. Настоящият съдебен състав е обвързан от
приетото от наказателния съд с присъдата по отношение на вината на дееца, вкл.
по отношение на формата на вината, а
именно че е умишлено.
По иска за
присъждане на законна лихва.
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал.3, изр. второ от КЗ от застрахователя се плащат само
лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването
от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430,
ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователната претенция от увреденото лице, която от датите е най- ранна.
В настоящия случай, с оглед на това че няма данни
застрахованият да е уведомил застрахователя за настъпилото ПТП, то началният
момент на забавата е от датата на уведомяване на застрахователя от увредените
лица или от датата на предявяване на претенцията пред него. От представените от
ищеца писмени доказателства – застрахователна претенция, вх. № 99-5145/ 14.07.2020г.
по описа на ответното дружество /л.11/, се установява, че ответното дружество е
уведомено на 14.07.2020г.
Разпоредбата на чл. 429, ал.3 КЗ е специална спрямо
разпоредбите на ЗЗД и не се прилагат общите правила на деликта, с оглед на
което е неоснователно искането на ищеца за присъждане на лихва за забава от
датата на деликта.
С оглед на горното претенциите на ищеца за заплащане
на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъденото
обезщетение ще бъде уважена считано от 14.07.2020г.
В частта по разноските.
Ищецът
претендира разноски за адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна
адвокатска помощ по чл.38, ал.1, т.2 и чл.36 от ЗАдв, като бъде присъдено
дължимото минимално възнаграждение, което в настоящия случай, с оглед материалния
интерес, съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/ 09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на сумата от 3380
лв. Съобразно уважената част от иска, на процесуалния представител на ищеца
следва да бъде присъдена сумата от 1250,60 лв. /3380лв. х 0,37/ Адвокатско
възнаграждение ще бъде присъдено на адв. М.Б., за която е представен договор за
правна защита и съдействие /л.142/, от който договор се установява, че е
договорена безплатна правна помощ, на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от
ЗАдв.
Ответното
застрахователно дружество претендира разноски в общ размер на 5240 лв., за
което са представени доказателства за извършени такива /л.145- л.146 и л.73/,
като по съразмерност на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер
на 3301,20 лв .
Ищецът е освободен от внос на държавна такса. В тази връзка и на
основание чл.78, ал.6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт следните суми:1400 лева – държавна такса съобразно уважената част от
исковата претенция; 111 лева – възнаграждение
на вещи лица по КСМАТЕ, допусната и по искане на ищеца и платени от бюджета на
съда /300 лв. общо за КСМАТЕ/, изчислено съответно на уважената част от исковата
претенция.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София“ № 7, да заплати на Я.Р.Ч.,
ЕГН **********,***, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания вследствие причинените му телесни увреждания при ПТП,
осъществило се на ***г., в гр. ***, причинено от Н. Р.М., ЕГН **********, при управление на
лек автомобил „БМВ Х5“, рег. № ***, в размер на 35 000 лв. /тридесет и пет хиляди лева/, ведно със законната
лихва върху посочената сума, считано от 14.07.2020г. до окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за разликата до пълния предявен
размер от 95 000 лв., както и за присъждане на законна лихва за периода считано
от ***г. до 13.07.2020г.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София“ № 7, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд- Пловдив, съобразно
уважената част от иска, държавна такса в размер на 1400 /
хиляди и четиристотин/ лева и
възнаграждение за вещи лица по допусната КСМАТЕ в размер на 111 лв. /сто и единадесет лева/ за производството
по търг. дело № 797/ 2020г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Света София“ № 7, да заплати на адв. М.И.Б., с адрес
***, ***, адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ
на основание чл.38, ал.1, т.2 във вр. чл.36 ЗАдв в размер на 1250,60 лв. /хиляда двеста и петдесет лева и шестдесет стотинки/ за
производството по търг. дело .№ 797/ 2020г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.
ОСЪЖДА Я.Р.Ч., ЕГН **********,***, да заплати на ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София“
№ 7, разноски в размер на 3301,20 лв. /три
хиляди триста и един лева и двадесет стотинки/ за производството по търг.
дело № 797/ 2020г. по описа на Окръжен
съд- Пловдив.
Сумата
може да бъде изплатена от ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД на ищеца по банкова
сметка: ***, „***“ ***.
Решението е постановено при участието на
трето лице- помагач на страната на ответника Н. Р.М., ЕГН **********, с адрес ***.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: