Р
Е Ш
Е Н И
Е
№ 26
гр. Пловдив, 24.02.2020 г.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
при участието на секретаря НИНА СТОЯНОВА и на прокурора КРАСИМИР ПАПАРИЗОВ, като разгледа докладваното от съдия Веселин Ганев ВНОХД № 652/2019г. по описа на ПАС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по Глава 21 НПК.
С присъда № 47/08.10.2019г., постановена по НОХД № 535/2018г. по описа на Окръжен съд- гр.Пазарджик подс.Х.И.П. е бил признат за виновен в това, че на 23.09.2017г. в с. Д., обл. П. умишлено е умъртвил рождения си син И. Х. П. като убийството е извършено по особено мъчителен за убития начин, поради което и на основание чл.116 ал.1 т.3 и т.6 вр.чл.115 вр. чл.55 ал.1 т.1 НК е бил осъден на три години лишаване от свобода , условно по чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.
С присъдата подс.Х.И.П. е бил осъден да заплати на гражданския ищец И.И.П., лично и със съгласието на майка си И.С.Г., сумата от 50 000лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от увреждането до окончателното й изплащане, като до пълния предявен размер от 150 000лв. искът е бил отхвърлен като неоснователен.
На основание чл.189 ал.3 НПК съдът е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски от държавата и от гражданския ищец, като се е произнесъл и какво да стане с веществените доказателство по делото.
Против присъдата е постъпила жалба и допълнение към нея от защитника на подс. Х.И.П., с която се изразява несъгласие с възприетата от съда правна квалификация на деянието и като се излагат доводи за наличието на неизбежна отбрана или за превишаване на нейните предели при хипотезата на уплаха или смущение се иска отмяната й и оправдаване на подсъдимия на основание чл.12 ал.1 от НК, алтернативно да не бъде наказван при условията на чл.12 ал.4 от НК, както и за приложението на чл.124 НК. Претендира се и намаляване на размера на гражданския иск, който счита за прекомерно завишен.
Според представителя на Апелативна прокуратура Пловдив жалбата на подсъдимия е неоснователна, а присъдата като правилна и законосъобразна следва да се потвърди.
Такова е становището и на повереника на гражданския ищец И.И.П..
Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на проверката по чл.314 НПК, приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Според въззивната инстанция фактическата обстановка е правилно възприета от първостепенния съд след надлежен и процесуално издържан анализ и оценка на доказателствените източници, които позволяват да се приемат за установени по несъмнен начин следните обстоятелства:
Подс.Х.И. П. е баща на пострадалия И. Х. П.. Последният бил разведен, като от бракът си имал едно дете-Х.И.П., роден ****г. От съвместното си съжителство със св. И.Г., имат родено дете И.И.П., роден ****г. След като се разделил и със св.И.Г., пострадалият заживял с друга жена в с.Г., обл.П., с която също впоследствие се разделил. Междувременно, бил осъден от св.Г., като майка и законна представителка на малолетния им син И., да плаща месечна издръжка за детето в размер на 70 лв., увеличена по-късно с решение по гр.д.№ 322/17.04.2014г. на Пазарджишкия РС на 130 лв., която обаче не изплащал редовно. Срещу него било образувано наказателно производство. С присъда № 124/22.06.2015г. по НОХД № 40/2015г. бил признат за виновен в извършено деяние по чл.183,ал.1 НК, но тъй като внесъл дължимата сума от 1040 лв. до приключване на съдебното следствие, на основание чл.183, ал.3 НК не му било наложено наказание.
Пострадалият И. П. известно време работел като шофьор. Поради злоупотреба с алкохол бил осъждан три пъти за престъпления по чл.3**б НК за управление на МПС след употребата на алкохол. През 2014 г. пострадалия И. П. заживял в имота на родителите си, находящ се в с.Д., ул.“* М.“ №**, в отделна жилищна постройка тип „лятна кухня“. Родителите му – подс.Х.П. и св.Г.П.обитавали основната жилищна сграда в имота – двуетажна къща. От много време отношенията между пострадалия и родителите му не били добри поради системната злоупотреба с алкохол от негова страна. Под въздействие на алкохола И. П. ставал агресивен – налитал на бой, псувал, обиждал и заплашвал близките си. По тази причина те нееднократно се обръщали за помощ и съдействие към полицията, включително завели дело в РС- П. по Закона за защита срещу домашното насилие. По делото било постигнато споразумение между молителите от една страна Г.П.и Х.П. и И. П., който се задължил да не извършва действия на домашно насилие спрямо родителите си.
Пострадалият И. П. не работел никъде и разчитал за прехраната си на своите родители, като регулярно майка му – св.Г.П.му готвела и оставяла храна пред лятната кухня, в която живеел. Тя не искала да се среща с него, тъй като се страхувала от агресивното му поведение, когато бил пиян, а това било ежедневно. Подсъдимият псувал, налитал на бой, заканвал й се, използвал цинични и нецензурни думи и изрази без да се съобразява, че майка му е трудно подвижна възрастна жена, придвижваща се с помощта на патерици. Двамата със съпруга й често се заключвали в къщата, когато синът им бил пия
На 23.09.2017г. около 13.00 часа И. П. се прибрал, като носел със себе си две шишета с алкохол. С.Г.П.му направила забележка, че няма пари за хляб, но купува алкохол. Пострадалият се ядосал и започнал да псува майка си, дори посегнал към нея. Тогава се намесил подс.Х.П. и за пореден път баща и син се скарали. След това И. П. отишъл да спи в постройката, която обитавал, а родителите му се оттеглили в къщата. Те не разбрали кога синът им е излязъл, но вечерта, около 22.30 часа чули силен трясък на входната врата.Това означавало, че синът им И. П. отново се е прибрал пиян.
Малко по-късно, И. П. започнал да чука по прозореца на стаята, където спели родителите му. Подс.Х.П. отворил прозореца и разбрал, че синът му търси майка си за храна. Видял го пиян. Подсъдимият знаел, че предишния ден съпругата му му е оставила храна- тава с ориз и месо, както и че не иска да контактува с него когато е пиян и затова казал, че я няма. Излязъл навън и започнал да убеждава сина си да се прибере и да си легне.
Тогава И. П. му нанесъл два юмручни удара – единият в лицето, а вторият – в дясното рамо. Подсъдимият се насочил към навес, находящ се в двора на имота между къщата и лятната кухня, където от отворен шкаф взел чук. Казал му да го остави, защото ще го удари с чука и може да го убие, но И. П. започнал да псува и отново посегнал към него. Поради пияното си състояние обаче, той загубил равновесие и залитнал, навеждайки се. В този момент подс.Х.П. го ударил с чука от лявата страна на главата. Вследствие на удара И. П. паднал на земята в двора, до масичка, намираща се в близост до черешовото дърво в двора. В това положение подс.Х.П. нанесъл още няколко удара по главата му с чука. Кървящ, пострадалият започнал да лази по земята и така се довлякъл до лятната кухня, която обитавал. От своя страна подсъдимият се прибрал в къщата.
След малко обаче, постр. И. П. отново отишъл до къщата, в която били родителите му и отново започнал да тропа по прозореца на стаята, където те спели. Псувал и се заканвал.
Подс.Х.П. отново излязъл навън. Синът му, постр.И. П. посегнал да го удари, но той го бутнал на земята. На земята И. П. останал да лежи доста време, като започнал да потреперва от студ и помолил баща си да го заведе в постройката, която обитавал. Тогава подс.Х.П. вързал краката му със сезал, качил го на едно платнище, на което преди това били клали животни и така вързан, с платнището го извлачил до постройката. Там пострадалият легнал на леглото, но след малко станал , хванал баща си за раменете и за дрехите, като започнал да го дърпа. Тогава подс.Х.П. отново го ударил с чука по главата, при което той паднал от леглото на пода. Лежейки на пода постр. И. П. продължил да псува и да се заканва на баща си.
Подсъдимият му казал, че ще извика бърза помощ да му помогнат, но му обяснил, че ще трябва да му завърже ръцете, тъй като от бърза помощ се страхували да ходят при пияни и завързал ръцете на сина си със същия сезал, с който бил завързал и краката му. Така завързан, лежащ на пода, пострадалият И. П. издърпал одеялото и се завил. Подсъдимият постоял при него известно време, след което му казал, че ще го завие по-хубаво и излязъл. Не се обадил на бърза помощ, но се заел да мие кръвта по двора, изхвърлил платнището, изкъпал се, хвърлил дрехите, с които бил облечен в пералнята и я пуснал. Преди да си легне, подс.Х.П. отишъл до лятната кухня , за да провери какво е състоянието на сина му И. П.. Установил, че диша и отишъл да си легне.
На следващия ден, преди 07.00 часа сутринта подс.Х.П. отишъл в лятната кухня, обитавана от сина му и установил, че той е умрял. Притеснил се, срязал сезала, с който били вързани ръцете и краката му, измил чука, скрил го на рафт в кокошарника и тръгнал към дома на свой съсед – М.Р., за когото знаел, че е полицай. По пътя изхвърлил сезала. Подс.Х.П. не казал на съседа си какво е сторил предната вечер, просто го отвел в дома си и му показал трупа на сина си. Р. се обадил в полицията.
Местопроизшествието било посетено от дежурната оперативно следствена група при РУ МВР П. За времето от 07.28 часа до 10.23 часа на 24.09.2017г. бил извършен оглед на местопроизшествие, бил съставен протокол и изготвен фотоалбум, неразделна част от протокола. На същата дата, за времето от 15.30 часа до 20.25 часа бил извършен и допълнителен оглед на местопроизшествието. Подс.Х.П. доброволно предал на разследващия полицай, срещу надлежно съставен протокол 1бр. чук; анцугово яке; платнен сив на цвят панталон; раирана фланелка с къс ръкав; мъжки чехли и чифт мъжки чорапи. За доброволно предадените вещи обвиняемият собственоръчно написал в протокола, че чука е този с който е удрял сина си, а дрехите – тези, с които е бил облечен, когато го е удрял.
Бил съставен и протокол за оглед на труп.
На следващия ден- 25.09.2017г. подс. Х.П. бил освидетелстван от съдебен лекар. Видно от СМЕ на живо лице №11/2017г., при прегледа му е установен травматичен оток на главата с три броя охлузвания всред него; охлузване на горната устна на устата и болезненост по дясното рамо. Тези травматични увреждания (охлузванията и травматичният оток) са причинени по механизма на действие на твърд, тъп (тъпоръбест) предмет и добре отговарят да са получени по време и начин, както съобщава освидетелстваният в предварителните сведения, при удари с юмруци при въпросния инцидент към момента на инкриминираната дата. Травматичните увреждания са с давност от около 24 – 48 часа. По време на нанасянето на травматичните увреждания подс.Х.П. бил прав и обърнат с лице към сина си. Според д-р П., издал СМУ, травматичните увреждания са причинили на подс.Х.П. болка и страдание по смисъла на чл.130 ал.2 от НК за около 3-5 дни от датата на травмата.
Трупът на пострадалия И. П. *** АД. От заключението на съдебномедицинска експертиза на труп № 187/ 2017г., при огледа и аутопсията е установено следното: тежка черепно - мозъчна травма: кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в дясно слепоочно и базално (субдурален хематом); контузия на мозъка в същата област; кръвоизлив под меката мозъчна обвивка; тежък мозъчен оток с малкомозъчно вклиняване; счупване на лявата слепоочна кост и основата на черепа през турското седло; изолирано счупване на тилната кост в дясно и големия тилен отвор; три цепковидни разкъсно - контузни рани по окосмената част на главата; две разкъсно - контузни рани на лицето; разкъсно - контузни рани в областта на лявата ушна мида; кръвонасядане на клепачите на лявото око; кръвоизливи от носа и левия ушен канал; аспирация на кръв в горните дихателни пътища; охлузвания по тялото и крайниците; циркулярни охлузвания по двете гривнени и глезенни стави.
Видно от Протокола за химическа експертиза №А-346/05.10.2017г.) в кръвта на пострадалия е установено наличие на алкохол – 1.50%о .
Според заключението на вещите лица д-р П.М.и д-р П. причината за настъпването на смъртта на И. П. е тежката черепно-мозъчна травма, довела до потискане на функциите на жизненоважните мозъчни центрове и спиране на сърдечната дейност и дишането. Смъртта е настъпила бавно, за часове, около 4 – 5 часа.
От заключението на допълнителната съдебномедицинска експертиза, изготвена от същите вещи лица д-р П. и д-р М. на ДП е видно, че най-тежкото увреждане на постр.И. П., от което е настъпила на по-следващ етап и самата смърт е ударът, нанесен в лявата слепоочна област на главата. Вещите лица определят и алкохолната концентрация в кръвта на И. П. към момента на нанасяне на уврежданията, в границите на 2.10 – 2.30 %о, изчислено при фактор на редукцията във формулата на В. от 0.15%о на час. Според вещите лица и при тази алкохолна концентрация, която е в границата на средната степен на алкохолно опиване, не може да се приеме наличие на аналгезия – обезболяване.
В хода на съдебното следствие е била назначена и още една допълнителна съдебномедицинска експертиза по писмени данни на вещите лица д-р П.М.и д-р Б. П. за изясняване на въпроса кой от нанесените удари по главата и всеки един от тях има отношение към настъпване смъртта на пострадалия и кой от тях е в причинно-следствена връзка с настъпването на смъртта, както и от нанесените 7-8 удара по главата, при които не може да се прецени поредността им.
Вещите лица д-р М. и д-р П. са приели в заключението си, че най-тежкото травматично увреждане е нанесено в лявата слепоочна област на главата на пострадалия. То е проявено с мекотъканни увреждания, счупване на черепната основа и субдурален хематом с компресиннодислокационен синдром и се намира в причинно следствена връзка с настъпването на смъртта. Това увреждане според вещите лица е напълно достатъчно само по себе си да доведе до летален изход. Причиненото вътрешно черепно увреждане се преценява като разстройство на здравето, временно опасно за живота.
След понасяне на ударите, пострадалият не е губил съзнание, имал е активни движения. Вещите лица приемат, че кинетичната енергия при тях не е била голяма. Според тях е трудно да се приеме причинно следствена връзка с настъпването на смъртта.
Смъртта според вещите лица е настъпила от развилите си след удара в лявата слепоочна област мозъчни увреждания - контузия, хематом, компресиннодислокационен синдром. Вещите лица отново са потвърдили, че поредността на ударите не може да се разграничи. Вещите лица изясняват, че всички описани травматични увреждания по трупа са резултат на действието на твърд, тъп предмет, чрез удар с или върху такъв, като общ механизъм. Те са разположени в различни анатомични зони и телесни плоскости и говорят за нееднократно действие на травмиращия агент. Нанесени са не по-малко от 7 – 8 удара по главата. Не може да се прецени последователостта на ударите. Охлузването и разкъсно - контузната рана по челото на пострадалия са с характерна форма на триъгълници, което говори за действието на твърд, тъп предмет с квадратна форма на удрящата повърхност, като ударите са нанесени под ъгъл. Самият характер на черепно-мозъчната травма сочи на това, че пострадалият е преживял известен период от време след получаване на уврежданията, известен в медицината като „светъл период“. За развитието на установения субдурален хематом в количество около 90 мл. е необходимо време от няколко часа – 2-3 часа. През това време пострадалият не е бил лишен от възможността да извършва активни движения и да чувства болки и страдания от нанесените удари, защото той е бил в съзнание. С напредване на компресионнодислокационния синдром и вторичния мозъчен едем, съзнанието е било постепенно нарушено, до пълната му загуба в степен на кома. Последващото потискане на жизненоважните центрове, разположени в мозъчния ствол е довело до смъртта на пострадалия.
Установената аспирация на кръв е агонална. Множествеността на травматичните увреждания предполага изпитването на интензивни болки, а установената имобилизация на крайниците е засилила чувството за обреченост. Състоянието на трупа отговаря на смърт от първо денонощие, преценено по трупните изменения.
За изясняване на въпроса относно вменяемостта на подс.Х.П. по делото- на досъдебното производство и по време на съдебното следствие, са били назначени няколко съдебно- психиатрични и психологични експертизи, които установяват следното: Според заключението на вещите лица д-р Д.А., психиатър и Е.Т., психолог (л.149-164 ДП), подс.Х.П. страда от психично заболяване, клиничната картина изпълнява критериите на Ф01 – „Съдова деменция“, което заболяване е прогресиращо и необратимо, дори и на фона на медицинска терапия. Към момента на инкриминираното деяние подс. Х.П. е разбирал свойството и значението на извършеното, но способността му да ръководи постъпките си е ограничена, поради това, че волевият процес е нарушен от умерения когнитивен дефицит. Регистрират се промени в психичното състояние на подс.Х.П., изразяващи се в засягане на паметта, нарушаване на мисловния процес, качествени нарушения на речевите възможности, също така и емоционално-волеви промени. Данни за апраксия, акалкулия и афазия. Промяната в психичното развитие започва с настъпване на дементния процес. Наличие на емоционално-волева промяна. Предвид психичното заболяване и заниженото интелектуално и личностово функциониране вещите лица сочат, че трябва да се има предвид снижения капацитет на лицето да разбира в дълбочина последствията и преценява достатъчно рисковете от действията си поради необратимо нарушения когнитивен дефицит. За вещите лица е било невъзможно да изследват личностовите характеристики и да изготвят личностен профил на подс. Х.П., поради затрудненията му да интерпретира голяма част от въпросите. Според тях, липсват характерните клинични симптоми за наличие на „състояние на силно раздразнение“ или физиологичен афект у освидетелствания. Късосъединителната реакция на подс.Х.П. може да се определи като започнат, но незавършен (неразгърнат) физиологичен афект. Според вещите лица може да се приеме, че подс.Х.П. се е намирал в състояние на фрустрация.
Според заключението на комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза в състав д-р Р.Ц., психиатър, д-р М. П., психиатър и А.Д.- клиничен психолог (л.174-л.195ДП), по време на извършване на деянието подс.Х.П. е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си. Бил е улеснен в значителна степен от преживяната фрустрация и възрастово обусловените личностови промени. Вещите лица заключават, че подсъдимият може да възприема фактите, които имат значение за делото, да дава достоверни обяснения за тях, ако желае и да взема решения свързани със защитата си. Към момента на изследването психичното състояние на подс.П. се определя от депресивни изживявания, свързани с преживяването на безперспективност и вина, на фона на снижена от възрастта адаптивност.При психологическия портрет на подс.П. не са установени дезаптивни поведенчески прояви. Вещите лица сочат, че подс.П. не е бил в състояние на физиологичен афект и може да се приеме, че се е намирал в състояние на фрустрация, породена от поведението на сина му спрямо него и съпругата му. Вещите лица са категорични, че поради липсата на психично заболяване подс.П. може да участва в наказателен процес и да носи наказателна отговорност.
Все във връзка с възможността на подс.Х.П. да участва пълноценно в наказателния процес и да носи наказателна отговорност за извършеното деяние, съдът е назначил извършване и на „арбитражна“ комплексна съдебнопсихиатрична, съдебнопсихологична и съдебномедицинска неврологична експертиза в състав: доц.д-р В.В., психиатър, доц.С. Ш., доктор психолог и д-р А.Ш..- невролог (л.116-л.140 от НОХД)
Вещите лица са категорични, че подс.Х.П. не страда от психично заболяване в смисъл психоза. При него не е установено и когнитивни нарушения от тип и степен на увреда, които да представляват „продължително разстройство на съзнанието“.
По време на извършване на деянието е разбирал свойството и значението на извършеното и е можел да ръководи постъпките си. Трайната и дълбока фрустрация, включително страх за неговия живот и този на съпругата му е обстоятелство, което го е улеснявало в екстремна степен в този момент.
При освидетелстването на подс.Х.П. вещите лица са констатирали на фона на изначален относителен примитивизъм и на когнитивни смущения от умерена степен екзистенциална криза с дистимни преживявания, безперспективност и възможна вина. Налице са обаче и несъмнени защитни елементи.
Според вещите лица подс.Х.П. не страда от някакво заболяване, което би представлявало „продължително разстройство на съзнанието“, което да нарушава качествено годностите му да участва в процеса като подсъдим или да дава достоверни обяснения във връзка с повдигнатото му обвинение и да осъществява правото си на защита. Но несъмнената съдово мозъчна болест, както и възрастовите психологични изменения в съчетание със сложната житейска ситуация и екзистенциална криза ограничават съществено количествено тези негови годности.
Изложените фактически обстоятелства действително се разкриват от обясненията на подс.Х.П., от показанията на разпитаните по делото свидетели Г.П., А.С., Т.Ч., Г.С., И.Г., С. Х. Н., от писмените доказателства и писмените доказателствени средства, приложени по делото: протокол за оглед на местопроизшествие (л.19-21 ДП); фотоалбумите; протокол за оглед на труп (л.32-35 ДП); протокол за допълнителен оглед на местопроизшествие (л.**-45 ДП), протокол за вземане на образци за сравнително изследване (л.58 ДП); протокол за химическа експертиза( л.117 ДП), протокол за доброволно предаване, (л.59 ДП); протокол за оглед на веществени доказателства (л.60 ДП), от самите веществени доказателства, както и от заключенията на съдебномедицинските, съдебнобиологичната и съдебнопсихологичните и психиатрични експертизи.
Пред съдебния състав подс.Х.П. не е дал обяснения, като е заявил, че не знае какво се е случило, поради което е използвана техниката на чл.279 , ал.2, във вр.ал.1, т.1 НПК за приобщаване на обясненията, които е депозирал на досъдебното производство в присъствието на защитник. Подс.Х. И.П. на разпита си като обвиняем на досъдебното производство подробно е разказал какво се е случило във въпросната нощ, описал е механизма на деянието и причините, заради които се е стигнало до инцидента, за който искрено се разкайва. Първоинстанционният съд е счел, че обясненията на подс.Х.П. в голямата си част са достоверни, а според въззивната инстанция са изцяло достоверни. Всъщност, те са напълно възприети в обстоятелствената част на обвинителния акт, явяват се опора на обвинителната теза и са от съществено значение за установяване на правнорелевантните факти. Достоверността на обясненията на подс. П. се разкрива от веществените доказателства, от протоколите за оглед на местопроизшествие, на ВД и на труп, протокола за доброволно предаване, от протокола за химическа експертиза, установяващ пияното състояние на пострадалия, от съдебномедицинските и съдебнобиологичната експертизи, от свидетеля А.С., който ги е пресъздал в своите показания, както и от показанията на неговата съпруга св.Г.П., разпитана и пред съдия, относно пиянството на сина им и системният тормоз, който е упражнявал върху тях.
С оглед и на заключението на назначената от съда арбитражна комплексна съдебно психиатрична, психологична и неврологична експертиза на вещите лица, че при освидетелствуването на подсъдимия се наблюдава известен изначален относителен примитивизъм предвид на защитното му поведение, такива защитни елементи проличават на места и в обясненията му за инкриминираните събития нея нощ, и то не за фактите, а по-скоро като опит да омаловажи извършеното и намери оправдание за стореното. Например, че е предупредил сина си да не го удря, защото тогава и той ще го удари с чука и може да го убие, че го е ударил с чука няколко пъти, защото е бил много уплашен и ядосан, както и защо е вързал ръцете и краката на сина си със сезал, след като същият вече е бил преведен в безпомощно състояние и го е оставил да лежи в пристройката - лятната кухня, където той умирал бавно за часове -около 4-5 часа, видно от заключението на СМЕ. Вещите лица д-р М. и д-р П. са пояснили, че самият характер на причинената на пострадалия И. П. черепно-мозъчна травма сочи, че пострадалият е преживял известен период от време след получаването на уврежданията, т.нар. „светъл период“ през което време не е бил лишен от възможността да извършва активни движения и да чувства болки и страдания от нанесените удари, защото е бил в съзнание.
Следва да се има предвид и заключението на посочената комплексна съдебно-психиатрична, психологична и неврологична експертиза, че подс.Х.П. и съпругата му особено в последните години са били подложени на продължителна и активна фрустрация от пострадалия им син И. П.. Обстановката в дома им е описвана като застрашителна, съпроводена с физическа и словесна агресия, включително и пряко засягащи ги крайно неприлични нецензурни изрази. Според вещите лица на късно-възрастовия терен, мозъчната атрофия и съдово-мозъчната болест дават основание да се приеме, че при извършване на деянието подс.Х.П. е бил екстремно улеснен, но липсват данни както за физиологичен, така и за кумулиран афект.
От първоинстанционния съд са били правилно преценени и обсъдени показанията на свидетелите А.С., полицейският служител, пред когото подс. Х.П. е направил пълни самопризнания и подробно описал начина на извършване на деянието, като показал и чука, с който го е удрял по главата, на съпругата му св.Г.П.за отношенията между тях и синът им И. П., на И.Г., с която пострадалият И. П. е живял на съпружески начала и от когото има син И.П., която в показанията си е казала какви са били отношенията й с пострадалия, между него и синът му, на св.С. Х.а Н.- дъщеря на подс.Х.П., също за отношенията между племенникът й И.П. и баща му И. П., които са били хладни, както и за отношенията между родителите й от една страна и внукът им И. от друга, като е заявила, че те почти не се познавали и не са се виждали през годините, както и на свидетелите Т.Ч. и Г.С., с които пострадалият е общувал през деня на 23.09.2017 г. и са го видели да употребява алкохол.
При така установените по делото факти, възприети въз основа на обсъдените доказателствени източници, въззивната инстанция също счита, че с деянието си подс.Х.И.П. е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл.116, ал.1, т.3 и т.6 във вр.чл.115 НК, тъй като на 23.09.2017г. в с.Д., обл.П. умишлено е умъртвил И. Х. П., негов рожден син, като убийството е извършено по особено мъчителен за убития начин. Относно обективната и субективна съставомерност на деянието като квалифицирано убийство по чл.116 НК окръжният съд е изложил законосъобразни, съобразени с приетата фактическа обстановка и доказателствата по делото съображения, които се споделят и от настоящата инстанция. В конкретния случай, подсъдимият е нанесъл множество удари с чук върху главата на пострадалия, поне 7-8. Вещите лица сочат, че най-тежкото травматично увреждане е нанесено в лявата слепоочна област на главата на пострадалия и е напълно достатъчно само по себе си да доведе до летален изход. То е проявено с мекотъканни увреждания, счупване на черепната основа и субдурален хематом с компресиннодислокационен синдром и се намира в причинно-следствена връзка с настъпването на смъртта. Съдебната практика е категорична, че умисълът на дееца се извлича не от неговите декларации, а от поведението, в което се е обективирал. Действията на подс.П. категорично показват, че той е целял смъртта на пострадалия. За намерението му умишлено да умъртви сина си говорят средството, което е използвал- чук, годно да причини смърт, нанасянето на голям брой удари по главата, жизненоважна част от човешкото тяло, силата на първоначалния удар в лявата слепоочна област, завързването на краката и ръцете на пострадалия със сезал и оставянето му в пристройката да агонизира, както и последващите действия за заличаване на следите от престъплението- измиването и скриването на чука, измиването на кръвта от двора, изхвърлянето на платнището, с което го е довлякъл до пристройката, изпирането на дрехите в пералнята. Подсъдимият е действал с ясното съзнание, че нанасяйки удари с чука по главата на сина си може да го убие, дори само с един, при това го е предупредил в този смисъл, нанесъл е не един, а седем-осем удара по главата му, а за причиняване на смъртта, както е станало, е бил достатъчен и един удар с чук по главата на човек. Следователно, от обективна страна подсъдимият е направил всичко, което обикновено е необходимо, за да се причини смъртен резултат, а ако е целял друг вредоносен резултат, например телесно увреждане, би използвал друго средство за увреда или друга част от човешкото тяло, не би нанесъл и толкова на брой удари и то все по главата на пострадалия. Доктрината и съдебната практика са последователни в разбирането, че умишленото убийство се различава от умишлената телесна повреда, от която е последвала смъртта на пострадалия, по умисъла на дееца. В първия случай деецът иска или допуска настъпването на смъртта на пострадалия, а във втория иска или допуска причиняването повреда за здравето му. От доказателствата по делото се установява, че подс.Х.П. е нанесъл множество удари с чук по главата на пострадалия в момента, в който той е залитнал и паднал на земята. Въпреки това подсъдимият го ударил с чука от лявата страна на главата (в положението в което пострадалия поради пияното си състояние е бил залитнал) и след като пострадалият е паднал на земята, му нанесъл още няколко удара с чука по главата. Действията на подс.Х.П. в този момент недвусмислено сочат за намеренията му. За да бъде установен субективният състав на умишлено убийство е необходимо наличието на доказани факти, че деецът е искал да умъртви пострадалия, или за това, че целейки друг правомерен или неправомерен резултат, той е изградил в съзнанието си представи за фаталния край, съгласявайки се или безразлично отнасяйки се към настъпването на смъртта. Съзнаването от подсъдимия за нанесен удар, със сила и замах по жизненоважни части на човешкото тяло, предвиждането на общественоопасните последици на деянието - причинени телесни увреждания, водещи като закономерност или възможност до фатален край, в кумулативна даденост с демонстрираното желание или допускане на този резултат, указват на пряк или евентуален умисъл за убийство, и индицират на трансформиране на субективните измерения на вината при причиняване на телесна повреда, в такива за лишаване от живот. Всички факти по делото показват, че умисълът на подсъдимия е бил само един- да причини смъртта на сина си, или от субективна страна той е действал с пряк умисъл като е предвиждал общественоопасните последици на деянието и е целял, искал е те да настъпят. Ето защо искането за преквалификация на деянието по чл.124 ал.1 НК се явява изцяло неоснователно и в противоречие с установената по делото фактология.
Както се посочи, по време на деянието подс.Х.П. не се е намирал в състояние на физиологичен афект, обстоятелство относимо за приложението на чл.118 НК.
Основното възражение обаче е за наличието на неизбежна отбрана по чл.12 ал.1 НК като основание за оправдаване на дееца или за превишаване на нейните предели, което се дължи на уплаха или смущение, за да не бъде наказван. По това искане на защитата първостепенният съд също е изложил законосъобразни съждения, които са в унисон с доказателствената съвкупност по делото и установените фактически обстоятелства. Вярно е, че в началото на инцидента, подс.Х.П. е бил нападнат от сина си И. П., който, както се посочи, му нанесъл два юмручни удара- единият в челото, а вторият в дясното рамо, което се удостоверява и от съдебномедицинската експертиза. Подсъдимият Х.П. обаче не отвърнал на ударите, не се защитил, а отишъл до навеса и взел чук. По това време нападението от страна на сина му вече е било прекратено и за подсъдимия не са съществували никакви обективни причини, че то може бързо да се възобнови- например синът му не го е последвал до навеса. В един момент, когато заради пияното си състояние пострадалият е загубил равновесие и залитнал, т.е. когато не е представлявал заплаха за живота и здравето на подсъдимия и нападение няма, последният го ударил с чука от лявата страна на главата. В този момент пострадалият И. П. е бил залитнал и не е имал възможност да напада, когато подсъдимият му е нанесъл силен удар с чука в лявата половина на главата, както и когато е нанасял удари с чука по главата му докато той лежал на земята, респ. докато бил на леглото в лятната кухня. И тогава подсъдимият е нанесъл няколко удара с чук по главата на сина си И. П.. От приложения по делото фотоалбум е видно състоянието на пострадалия в резултат на нанесените му многобройни удари с чук в областта на главата и не може да се приеме, че при причиняване уврежданията подс.Х.П. е действал в състояние на уплаха, предизвикана от сина му с нанасянето на първоначалните два юмручни удара. След това подсъдимият е действал съвсем съзнателно, подредено и целево, не за да се защити, така както изисква чл.12 ал.1 от НК/ предвид и на последователната и непротиворечива практика на В/К/С, включително с принципните разяснения за неизбежната отбрана в ППВС № 12/1973 г./, а за да причини смъртта му, резултат, който е бил неизбежен в резултат от действията на подс.П.. Ето защо и въззивната инстанция не възприема като основателна тезата за наличието на неизбежна отбрана, респ. за превишаване на нейните предели поради уплаха или смущение, още повече, че уплахата и смущението като особени психически състояния на дееца, които в значителна степен ограничават възможността му правилно да прецени обстановката и да се защити в пределите на неизбежната отбрана, се включват в състоянието физиологичен афект/ Р-183-1992-ВК/, което в конкретния случай категорично се изключва от експертите.
Налице са квалифициращите убийството признаци, а именно пострадалият И. П. е рожден син на подс. Х.П. и убийството е извършено по особено мъчителен за убития начин. Той се извежда от конкретните характеристики на умъртвяването (травматичните увреждания по главата на пострадалия, които са многобройни и прижизнени и подробно описани в съдебно-медицинските експертизи). Постр.И. П. не е губил съзнание, докато са му нанасяни ударите с чук в областта на главата, макар и повлиян от алкохола. Причинените увреждания по главата на пострадалия са съпътствани с изключителни страдания за жертвата, който е бил в съзнание в продължение на няколко часа, и е разбирал намерението на подсъдимия за умъртвяването му. Както са приели вещите лица от допълнителната СМЕ, алкохолната концентрация в кръвта на И. П. към момента на нанасяне на уврежданията, е била в границите на средна степен на алкохолно опиване 2.10 – 2.30 %о, която не може да се приеме като наличие на аналгезия – обезболяване. Имобилизацията на крайниците на пострадалия- връзването на ръцете и краката със сезал, за да не може да се движи, също е засилила чувството на постр.И. П. за обреченост, който в продължение на часове е съзнавал и изпитвал ужаса от приближаващата смърт. От друга страна, подс.Х.П. също е бил наясно, че нанасяйки множество удари с чук в главата на сина си и оставяйки го завързан в това състояние, със сигурност ще причини по мъчителен начин смъртта му.
По наказанието: въззивната инстанция намира наложеното на подс. Х.П. наказание за извършеното от него престъпление по чл.116 ал.1 т.3 и т.6 вр.чл.115 НК за законосъобразно и справедливо както по вид, така и по размер. Не може да има съмнение, че с оглед на личността на дееца, наличието на многобройни смекчаващи вишната му обстоятелства и причините, довели до фаталния изход за сина му, наказанието лишаване от свобода е най- подходящата алтернативна санкция и то в размер от три години лишаване от свобода. Като е съотнесъл смекчаващите- подсъдимият и съпругата му са били непрекъснато обект на физическа и словесна агресия от страна на пострадалия, системният тормоз на който са били подложени в продължение на години, перманентното му пиянство, в което състояние е упражнявал физическо и психическо насилие върху тях, активната фрустрация, на която е бил подложен от пострадалия през последните години, чистото му съдебно минало, напреднала му възраст, искреното разкаяние за стореното - спрямо отегчаващите, които се свеждат до двата квалифициращи белега и упражненото в повече, отколкото е било необходимо за постигане на съставомерния резултат насилие спрямо пострадалия, окръжният съд обосновано е преценил, че първата категория фактори се явяват многобройни и че най-лекото, предвидено от закона наказание би се оказало несъразмерно тежко както с оглед на ниската степен на обществена опасност на дееца, така и за постигане целите- в конкретния случай- както на личната, така и на генералната превенция. Ето защо, съдът на основание чл.55 ал.1 т.1 НК е определил наказанието в значителен минимум от минимално предвидения размер на наказанието лишаване от свобода по чл.116 НК, а именно три години лишаване от свобода. Пълната справедливост на наложеното на подсъдимия наказание съдът е обезпечил с правилното приложение на института на условното осъждане, както и с размера на изпитателния срок, за което за налице всички материалноправни и формални предпоставки на чл.66 ал.1 НК и целите по чл.36 НК, и най- вече с оглед поправянето и превъзпитанието на подсъдимия Х.П..
На основание чл.59, ал.1 НК съдът е приспаднал от наказанието времето, през което подс.Х.П. е бил с мярка домашен арест считано от 28.09.2017г. до 27.08.2018г. включително, както и задържането по реда на чл.64, ал.2 НПК за срок от 72 часа считано от 25.09.2017 г. до 28.09.2017г.
Относно предявения граждански иск от сина на пострадалия И. П.И.И.П., действащ лично и със съгласието на неговата майка И.С.Г., който е внук на подсъдимия Х.П., съдът правилно е приел, че същият е основателен и частично доказан до размер от 50 000 лв. Основанието на иска е извършеното от подс. Х.П. убийство на баща му, от което гражданският ищец е претърпял преки и непосредствени морални вреди, които съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД подсъдимият Х.П. е длъжен да възстанови. Гражданският ищец И.И.П., ЕГН ********** все още е ученик, същият е бил 14 годишен, когато е загубил баща си. Вярно е, че двамата са живели разделени, като И. е живеел при неговата майка и законна представителка И.Г.. Влошените отношения между родителите му, а и неговата невръстна възраст, не са позволявали на И.П. да има близки контакти с баща си. Последният е бил неизряден и в плащането на издръжка за детето си. Въпреки това убийството на баща му се е отразило на неговата психика- същият се е отчуждил, затворил се, трудно се комуникирало с него. По делото е установено, че баща му е поддържал връзка със сина си /доколкото майка му св.И.Г. е позволявала тези контакти заради неплащането на издръжката и влошените им отношения/, интересувал се е от детето, търсил го е в училището, като малък му е купувал играчки, вземал го е през неделните дни. Ето защо и съобразно изискванията на чл.52 от ЗЗД за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, съдът обосновано е преценил, че сумата от 50 000 лв., ведно със законовата лихва считано от дена на увреждането 23.09.2017г., се явява адекватен паричен еквивалент за претърпените от детето на пострадалия отрицателни емоционални и душевни несгоди и преживявания, като до пълния претендиран размер от 150 000 лв., с оглед и на така стеклите се взаимоотношения между тях, искът основателно е бил отхвърлен като прекомерно завишен.
Съдът е възложил в тежест на подс.Х.П. направените по делото разноски- от държавата и от гражданския ищец, съгласно разпоредбата на чл.189 ал.3 НПК, присъдил е и съответната държавна такса върху уважения размер на иска, като се е произнесъл и какво да стане с веществените доказателства по делото.
При цялостната проверка на присъдата не се констатираха процесуални нарушения от категорията на съществените, които да нарушават процесуалните права на страните и да са основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново първоинстанционно разглеждане.
Предвид на изложените съображения, обжалваната присъда като правилна и законосъобразна следва да се потвърди, поради което и на основание чл.338 НПК, ПАС
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 47/08.10.2019г., постановена по НОХД № 535/2018г. по описа на Окръжен съд- гр.Пазарджик.
Решението подлежи на обжалване и протест пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.