Р Е
Ш Е Н И Е № 220
22.03.2016 г.,
гр. Сливен
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД VІ-ти ГРАЖДАНСКИ състав
в публично заседание на
04.02.2016г., в следния състав:
председател: МИНЧО МИНЕВ
секретар:
Т.И.
прокурор:
като разгледа докладваното
от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ
гр. дело № 2662 по
описа за 2015 година.
В исковата молба по която е образувано това
дело се твърди, че на 19.06.2008г. бил сключен договор- Искане-договор №
145695, по силата на който дружеството „УНИКРЕДИТ КЛАРИМА“АД отпуснало на М.Д.А.
***, още същия ден, заем в размер на 3000лв., към който начислил комисиони от
60лв. Така общото задължение на физическото лице възлязло на 3 060лв., който то
трябвало да погаси с вноски от по 123.30лв., месечни, общо тридесет и шест на
брой. Това той изпълнявал, но до определен момент, след което преустановил
плащанията.
Ищецът „ЕОС МАТРИКС“ЕООД твърди също, че
по силата на договор от 20.09.2013г., за прехвърляне и продажба на вземания,
изкупило от кредитора, с вече променена фирма- „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР
ФАЙНЕНСИНГ“АД, задължението на А.,
останало по договор № 145695. Също, че в изпълнение на разпоредбата на чл.99 от
Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, последния бил уведомен, на
23.10.2013г., за цесията.
По-късно новия кредитор пристъпил към
принудително събиране на вземането, като за целта депозирал пред Сливенски районен
съд заявление по чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д.№
1899/2015г., в производството по което му била издадена заповед за изпълнение,
но срещу нея ответника А. депозирал възражение, че не дължи. Тъй като обаче
„ЕОС МАТРИКС“ЕООД счита, че той все още не е погасил задължението си, предявява
иск съда с решение да приеме за установено, че А. му дължи сумата 912.06лв.-
като главница, представляваща неизплатена стойност по отпуснатия му кредит,
заедно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК в съда и до окончателното й изплащане, както и направените по
делото разноски. Претендира и разноските, сторени от него в настоящото
гражданско дело.
Ответникът в
срок депозира писмен отговор и на практика признава, че дължи търсената от него
сума. Единственото му възражение е, че не е получил погасителен план, а излага
и съображение касателно разноските- че не е в състояние да ги заплати.
В проведеното
поделото открито заседание ищцовото дружество не изпраща представител, но чрез
писмено становище поддържа иска. Ответникът се явява лично и на практика също
поддържа вече заетата от него позиция. Обосновава, с ниските си месечни доходи
и задължения към други кредитори, невъзможност да се справи с погасяването на
задължението си към „ЕОС МАТРИКС“ЕООД освен на месечни вноски от по 20лв. В
писменото си становище ищцовото дружество изразява съгласие с такъв погасителен
план.
След
като взе предвид становищата на страните и анализира събраните по делото доказателства,
съда приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложението на исковата молба- лист № 5 от
материалите по настоящото дело, на 19.06.2008г. е бил сключен договор № 145695, по силата на който
дружеството „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“АД / а не с фирма „УНИКРЕДИТ КЛАРИМА“, както се твърди в
исковата молба/ е отпуснало на М.Д.А. ***, още същия ден, заем в размер на
3000лв., към който са начислени комисиони от 60лв. Така общото задължение на
физическото лице е в размер на 3 060лв., който мъжа трябва да погасява с вноски
от по 123.30лв., месечни, общо тридесет и шест на брой. Част от доказателствата
по делото са и Общите условия на дружеството-кретидор по този вид договори.
Налице е признание от ищеца, че А. е изпълнявал, макар и само до определен
момент, задължението си да погасява паричното си задължение и така е намалил
неговия размер..
Впрочем, това не са спорни по делото
обстоятелства. Ответникът на практика признава и останалите изложените в исковата
молба обстоятелства, на които ищеца основава вземането си.
А. не оспори и обстоятелството, че по
силата на договор 20.09.2013г., за
прехвърляне и продажба на вземания, „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е изкупило от кредитора
му, задълженията му по договор № 145695, както и че за тази цесия той е бил
уведомен. Впрочем, тези факти се установяват и от писмени доказателствени
средства- самия договор за цесия; приложение №1 към него; уведомлението и
обратната разписка, представляващи листи №№ 10 И 11 от материалите по делото, а
също и платежните документи- вноски бележки, издавани на А. за извършени от
него именно към „ЕОС МАТРИКС“ЕООД, на 12.11.2013, 14.12.2013 и 27.01.2014г.,
плащания.
На
27.05.2015г. „ЕОС МАТРИКС“ЕООД е депозирало пред СлРС заявление по чл.410 от ГПК, въз основа на което е
образувано ч.гр.д.№ 1899/2015г., в производството по което му еиздадена заповед
за изпълнение- № 1205/ 28.05.2015г., с която на ответника А. е разпоредено да
му заплати сумата 912.06лв.- като главница по договор за паричен заем от
19.06.2008г., сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, заедно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда-
27.05.2015г. и до окончателното й изплащане, както и направените по делото
разноски-25лв. Срещу заповедта А. е депозирал възражение, че не дължи.
При
така установената фактическа обстановка съда прави следните правни изводи:
Предявен е
положителен установителен иск- за съществуването на парично вземане, за което
на ищеца е издадена по –рано във времето, в т.н. заповедно производство и на
основание чл. 410 от ГПК, заповед за
изпълнение. Против последната обаче е депозирано възражение - от
ответника в заповедното производство, ответник и в настоящия исков процес. Това
обстоятелство и необходимостта да запази правата си по паричното вземане са
мотивирали „ЕОС МАТРИКС“ЕООД в законоустановения едномесечен срок да предяви
установителен иск за съществуване на вземането по смисъла на чл. 415, ал. 1 ГПК. Той е допустим, подведомствен е на
съдилищата на Република България и е подсъден на Районен съд - Сливен по
правилата на родовата и на местната подсъдност. Следва да се приеме, че иска е
основателен, защото:
От писмените по
делото доказателства, а и от признанието на ответника- както в писмения му
отговор, така и в съдебно заседание, се установи, че той е задължен по
отношение на ищеца по договор за заем, сключен по-рано с друго търговско
дружество, което вземане в последствие е изкупено, по силата на цесия, от „ЕОС
МАТРИКС“ЕООД. Ответникът не оспорва и размера на задължението си. По тези
причини съда приема, че той дължи на цитираното дружество сумата, за която на
последното е била издадена заповед за изпълнение- 912.06лв.
Искането на А. е
задължението му да бъде разсрочено, като заплаща по 20лв. на месец. Тъй като
ищеца изразява съгласие за това - в писмено становище, съда ще уважи, без да
излага други съображения извън съгласието на ищеца /защото не необходимо/,
искането.
По въпроса за
разноските- желанието на ответника е те да бъдат поделени по равно между
страните. Това си искане аргументира с твърдението, че преустановил плащанията
към „ЕОС МАТРИКС“ЕООД, защото не му бил предоставен погасителен план и така не
можел да следи за погасяването на задължението си, а и тъй като не бил сигурен
дали плащайки на ищцовото дружество, плаща на легитимен правен субект.
Съдът не може да
уважи искането- на първо място, защото нормативния акт, който урежда въпроса за
разноските в исковия процес- ГПК, не предвижда предложеното от ответника
разграничение. Напротив- щом иска е основателен, ответника дължи на ищеца пълния
размер на сторените от него разноски. Така също, може да се коментира, че в
самия договор за заем: Искане-договор, сключен от А. с „УНИКРЕДИТ
КЛАРИМА“АД, е инкорпориран погасителен план- тъй като ясно е посочено, че общия
размер на заема, който трябва да се върне - 3 060лв., се заплаща на тридесет и
шест месечни погасителни вноски, като е посочен и размера на всяка от тях- по
123.30лв. на месец; посочен е и годишния лихвен процент, а ГПР. От друга
страна, във връченото му уведомление по чл.99 от ЗЗД, на А. ясно е съобщено кой
е новия му кредитор- това е „ЕОС
МАТРИКС“ЕООД, което означава, че със всяко извършено към него плащане той като
длъжник плаща на годен субект и надлежно погасява задължението си.
Разноските на „ЕОС
МАТРИКС“ЕООД в установителното исково производство са 25лв.- доплатена държавна
такса за образуване на гр.д.№ 2662/2015г. на СлРС. Тук трябва да се коментира
искане на ищеца в писмено изявление, което е вх.№ 1996/ 04.02.2016г.- предвид
постигнатото с ответника споразумение, да му бъде върната половината от тази
държавна такса. Становището на съда е, че това искане не може да се уважи- тъй
като условие за връщането на половината от размера на заплатената държавна
такса за образуване на исково производство е страните да сключат спогодба.
Такава / а дори и да е наречена споразумение/ не бе сключена – за целта бе
необходимо и двете страни да присъстват в открито заседание, а текста на
спогодба да бъде записан в протокола за съдебното заседание и подписан от
страните, респ. техен представител.
По въпроса за
разноските в заповедното производство- те са в същия размер- 25лв. И също
представляват заплатена от „ЕОС МАТРИКС“ЕООД държавна такса за образуване на
делото, в което се е развило то. Искането на дружеството е съда с решението си
да приеме за установено, че А. му дължи
и тази сума. Това искане не може да бъде уважено, тъй като въпроса за
разноските не представлява самостоятелен иск, а се разрешава от съда по
установителния иск, с оглед изхода на делото по него. Ето защо в тази му част
иска ще бъде отхвърлен, а сторените от дружеството разноски в заповедното
производство ще му бъдат присъдени с отделен диспозитив с настоящото решение.
При горните съображения, Сливенски районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в условията на
чл. 415 ал. 1 и чл. 422 ал. 1 от ГПК, че
М.Д.А. с ЕГН: ********** и адрес: *** дължи на „ЕОС МАТРИКС“ЕООД със седалище гр.София, с ЕИК: ********* и съдебен адресат-
адв.Ж.Д. *** сумата, за която на търговското дружество е издадена, в
производството по ч.гр.д.№1899/2015г., заповед за изпълнение- № 1205/
28.05.2015г. - 912.06лв.
/деветстотин и дванадесет лева и шест стотинки/- като главница по договор за
паричен заем от 19.06.2008г., сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД,
заедно със законната лихва, считано от 27.05.2015г. и до окончателното й
изплащане.
На осн.чл.241 ал.1 от ГПК РАЗСРОЧВА заплащането на задължението от А. в размер
912.06лв. по следния начин- то следва да се погаси чрез плащане на 45
/четиридесет и пет/ месечни вноски, всяка от 20лв. /двадесет лева/ и последна-
четиридесет и шеста, в размер 12.06лв.
ОСЪЖДА М.Д.А. с ЕГН: ********** да заплати на „ЕОС МАТРИКС“ЕООД със седалище гр.София, с ЕИК: *********, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, направените от последното разноски в исковия
процес в пълен размер – 25 лв.
(двадесет и пет лева).
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНО искането на „ЕОС МАТРИКС“ЕООД със седалище гр.София, с ЕИК: ********* да му бъде върната
половината от заплатената от него държавна такса за образуването на настоящото
гр.д.№ 2662/2015г.
ОСЪЖДА
М.Д.А. с ЕГН: **********
да заплати на „ЕОС
МАТРИКС“ЕООД със седалище гр.София, с ЕИК: *********, на основание чл. 78
ал. 1 от ГПК, направените от последното разноски в заповедното производство,
развило се в ч.гр.д.№ 1899/2015г. на СлРС – 25 лв. (двадесет и пет лева).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: