РЕШЕНИЕ
№ 1440
гр. Варна, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Виолета Кожухарова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Виолета Кожухарова Гражданско дело №
20213110103739 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба „З.“ ООД,
ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, имот № * срещу „Е.-П. П.”
АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, с искане за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 1100 лв., представляваща частично
заявена претенция за платени без основание на ответника цена за мрежови
услуги за пренос ниско напрежение, формирана както следва: 10.00 лв., част
от заплатена стойност по фактура № **********/ 07.01.2016 г., цялата на
стойност 2260.73 лв., от които 319.41 лв. без ДДС, представляват начислена
такса пренос ниско напрежение; 10.00 лв., част от заплатена стойност по
фактура № **********/ 03.02.2016 г., цялата на стойност 2844.76 лв., от
които 415.47 лв. без ДДС представляват начислена такса пренос ниско
напрежение; 220.00 лв., част от заплатена стойност по фактура № **********/
07.03.2016 г., цялата на стойност 2195.12 лв., от които 312.21 лв. без ДДС
представляват начислена такса пренос ниско напрежение; 370.00 лв., част от
заплатена стойност по фактура № **********/ 05.04.2016 г., цялата на
стойност 647.57 лв., от които 309.80 лв. без ДДС представляват начислена
такса пренос ниско напрежение; 240.00 лв., част от заплатена стойност по
фактура № **********/ 05.05.2016 г., цялата на стойност 1471.92 лв., от
които 201.73 лв. без ДДС представляват начислена такса пренос ниско
напрежение; 250.00 лв., част от заплатена стойност по 2 фактура №
**********/ 06.05.2016 г., цялата на стойност 1591.48 лв., от които 215.94 лв.
без ДДС представляват начислена такса пренос ниско напрежение, ведно със
1
законната лихва върху горепосочените главници, считано от предявяване на
исковата молба в съда – 28.09.2018 год. до окончателното им изплащане.
Претендират се и разноски.
В исковата молба се излага, че ищецът е собственик на недвижим имот
№ *, находящ се *. Въз основа на разрешение на строеж от 03.04.2007 год., в
процесния имот е изграден комплексен трансформаторен пост, с кабелно
захранване 20 кV от въздушен електропровод. Ползването на трафопоста е
утвърдено с Разрешение № */ * год. на Н. на РДНСК. Елекрическата енергия,
консумирана в имота на ищеца се пренася чрез кабелна линия средно
напрежение 20 кV. Същата транспортира електроенергията от въздушния
електропровод до трансформаторен пост, който намалява напрежението до
220 волта. Кабелната линия и трансформаторния пост са собственост на
ищеца, и през процесния период са поддържани от него. Посредством тези
съоръжения имота на ищеца и сградите в същия са присъединени към
електроразпределителната мрежа на „Е. С.“ АД. Твърди се още, че между
страните по делото е налице облигационна обвързаност по силата на договор
за продажба на електроенергия. За процесния период, без основание, от
страна на ответника са фактурирани такси за пренос и достъп ниско
напрежение, които суми са заплатени от ищеца. Начислената от ответника
такса за пренос за ниско напрежение, а не за средно, е в разрез с установените
нормативни правила.
Ответникът – „Е.-П. П.” АД, депозира писмен отговор в срока по чл. 131
ГПК, с който изразява становище за недопустимост на иска, поради липса на
надлежна процесуална легитимация на страните , а в условията на
евентуалност – и за неговата неоснователност. Възразява относно нивото и
начина на присъединяване на съоръженията, за в обекта, за мястото на
монтиране на СТИ, а също и за вида на предоставените мрежови услуги. В
рамките на разглеждания период не е налице нормативна възможност за
освобождаване от задължението за заплащане на таксата за ниско
напрежение. Отговорността на дружеството се свежда единствено до
продажба на ел. енергия. Релевира възражение за погасяване по давност на
вземанията, заплатени в периода 21.01.2016 г. – 15.03.2016 г. Евентуално,
релевира възражение за прихващане със сумата, която потребителят би
дължал като такса за средно напрежение. Претендират се и разноски.
Съдът, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
На 04.07.2007 год. между „Е. Б. М.“ АД и „З.“ ООД (потребител) е
сключен договор за присъединяване към електропреносната мрежа относно
обект – ПИ № *, *, срещу заплатена от потребителя цена.
По силата на Разрешение № */ * г. е разрешено ползването на КТП
20/0.4 кв., 1 х 250 ква., захранен с кабелна линия 20 кв. – отклонение от
2
въздушен електропровод /ВЕЛ/ 20 кв. извод А., находящ се в ПИ № *, * в
УПИ *, *, кв. *, с кабелно захранване 20 кV от трафопост № * по плана на КК
„*“, гр. В.. Отразено е в административния акт, че строежът е изпълнен в
съответствие с одобрени проекти и Разрешениеза строеж № */ * г..
Възложител е „З.а“ ООД.
От заключението на вещото лице К.М. по съдебно-техническато
експертиза, се установява следното: достъпът до средно напрежение и ниско
напрежение на процесния обект "З."ООД е осъществен чрез кабелна линия
(отклонение) от желязно - решетъчен стълб на ЕП20кV извод А. чрез монтаж
на разединител открит тип механичен и вентилни отводи до КТП, с тип на
кабела З х САХЕкТ 1х95кв.мм., с дължина 75м.; посредством тази кабелна
линия се захранва КТП 20/0,4 kV, с мощност до 250кVа. След
трансформиране от 20kV до 0,4kV чрез комплексно разпределително
устройство към обекта на "З."ООД постъпва ниско напрежение; границата на
собственост между ел. мрежата на доставчика на ел. енергия e граница на
собственост на електрическите съоръжения "кабелните накрайници към
уредбата"-трансформирането на U=20kV в U=0,4icV ce извършва чрез т.нар.
трансформатор, който е монтиран в КТП; СТИ е от одобрен тип, работи в
група с токов трансформатор с К=80. Монтиран е в КТП на ниска страна
(ниско напрежение). до процесния обект се осъществява доставка на ел
енергия, като независимо от вида – средно или ниско напрежение, е налице
пренос; изграждането на КТП, както и кабелната линия за присъединяване
към ВЕЛ20kV е задължение и е изпълнено от ищеца; съгласно Договора за
присъединяване на обект на потребител към ел. разпределителната мрежа по
реда на чл. 117 ал.5 от ЗЕ" след изграждането на обекта и въвеждане в
експлоатация "З."ООД, следва да придаде кабелното отклонение от желязно -
решетъчен стълб ЕП 20kV, извод"А." на „Е. Б. М.; с Допълнително
споразумение № 1/ 11.03.2010г това задължение отпада и кабелната линия
остава за ищеца; КТП и всички съоръжения за трансформатора и
разпределение на ниско напражение са собственост на "З."ООД, но в КТП се
монтира СТИ, което съответно е собственост на доставчика на
електроенергия; кабелно отклонение от съществуващ желязно - решетъчен
стълб на ЕП20кV, извод "А." чрез монтаж на разеденител от открит тип
механичен и вентилни отводи до новото КТП (№23), с тип на кабела З х
САХЕкТ 1 х 95 кв. мм., с дължина 75м.; самият КТП има трансформаторна
машина 20kV/0,4kV с максимална мощност 250 кVа, комплексно
разпределително устройство за комутиране на ниска напрежение. и
монтирано СТИ; от техническа гледна точка да се изгради нова схема на
отчитане на потребената електроенергия чрез снемане на данни от страна
средно напрежение е напълно възможно, като са необходими напреженови
трансформатори, с К=50, а в този случай загубите по трансформиране от
20kV на 0,4kV на самият трансформатор ще бъдат за сметка на абоната.
От заключенията на вещото лице П.И. по съдебно-икономическа
експертиза, се установява следното: за периода от 07.01.2016 г. до 06.06.2016
3
г. (01.12.2015г. до 16.05.2016г.) на „З." ООД за консумирана електрическа
енергия в т.ч. за пренос ниско напрежение за 1613,88 лв. без ДДС са издадени
и платени 18 бр. фактури за 14779,08 лв. с ДДС по дати и суми, както следва:
№ ********** от 07.01.2016 г. за 1024,54 лв., № ********** от 07.01.2016 г.
за 1356,45 лв. и № ********** от 07.01.2016 г. за 678,24 лв. са платени на
21.01.2016 г. за сума от 3059,23 лв. т.ч. и сумата от 319,41 лв. без ДДС
преставляваща пренос ниско напрежение; № ********** от 03.02.2016 г. за
1379,02 лв., № ********** от 03.02.2016 г. за 1706,86 лв. и № ********** от
03.02.2016 г. за 853,45 лв. са платени на 15.02.2016 г. за сума от 3939,33 лв.
т.ч. и сумата от 415,48 лв. без ДДС преставляваща пренос ниско напрежение;
№ ********** от 07.03.2016 г. за 73,83 лв., № ********** от 07.03.2016 г. за
1317,08 лв. и № ********** от 07.03.2016 г. за 658,55 лв. са платени на
15.03.2016 г. на сума от 2049,46 лв. т.ч. и сумата от 312,21 лв. без ДДС
преставляваща пренос ниско напрежение; № ********** от 05.04.2016г.за
647,57лв., № ********** от 05.04.2016 г. за 1311,56лв. и № ********** от
05.04.2016 г. за 655,79 лв. са платени на 15.04.2016 г. на сума от2614,92 лв.
т.ч. и сумата от 309,81 лв. без ДДС преставляваща пренос ниско напрежение;
№ ********** от 05.05.2016 г. (кредитно известие) за -201,05 лв., №
********** от 05.05.2016 г. за 883,16 лв. и № ********** от 05.05.2016г. за
441,59 лв. са платени на 17.05.2016 г. на сума от 1123,7 лв. т.ч. и сумата от
201,73 лв. без ДДС преставляваща пренос ниско напрежение; № **********
от 06.06.2016 г. за 585,03 лв., № ********** от 06.06.2016 г. за 938,27 лв. и №
********** от 06.06.2016 г. за сума от 469,14 лв. са платени на 15.06.2016 г.
на сума от 1992,44 лв. т.ч. и сумата от 55,24 лв. без ДДС преставляваща
пренос ниско напрежение.
През периода от 07.01.2016 г. до 06.06.2016 г. (01.12.2015 г. до
16.05.2016 г.) за консумирана електрическа енергия от 53760 кВтч по
процесните фактури е начислена такса без ДДС за „Пренос ниско
напрежение" за суа от 1613,88 лв. (53 760 кВтч х 0,03002 лв. цена за пренос
НИСКО напрежение на kWh = 1613,88 лв.), за същия период за
консумираните 53760 кВтч за „Пренос средно напрежение" би се начислила
сума от 616,63 лв. (53 760 кВтч х 0,01147 лв. цена за пренос средно
напрежение на kWh = 616,63 лв.), като се получава разлика от 997,25 лв. по
фактури, както следва: № ********** от 07.01.2016 г. с отразена консумирана
ел. енергия от 10640 kWh kWh са начислени 319,41 лв. за "пренос ниско
напрежение" без ДДС а изчислените суми за „Пренос на средно напрежение"
е за 122,04 лв. и получената разлика между пренос ниско и средно
напрежение от 197,37 лв.; № ********** от 03.02.2016 г. с отразена
консумирана ел. енергия от 13840 kWh са начислени 415,48 лв. за "пренос
ниско напрежение" без ДДС а изчислените суми за „Пренос на средно
напрежение" е за 158,74 лв. и получената разлика между пренос ниско и
средно напрежение от 256,73 лв.; № ********** от 07.03.2016 г. с отразена
консумирана ел. енергия от 10400 kWh са начислени 312,21 лв. за "пренос
ниско напрежение" без ДДС а изчислените суми за „Пренос на средно
4
напрежение" е за 119,29 лв. и получената разлика между пренос ниско и
средно напрежение от 192,92 лв.; № ********** от 05.04.2016 г. с отразена
консумирана ел. енергия от 10320 kWh са начислени 309,81 лв. за "пренос
ниско напрежение" без ДДС а изчислените суми за „Пренос на средно
напрежение" е за 118,37 лв. и получената разлика между пренос ниско и
средно напрежение от 191,44 лв.; № ********** от 05.05.2016 г. с отразена
консумирана ел. енергия от 6720 kWh са начислени 201,73 лв. за "пренос
ниско напрежение" без ДДС а изчислените суми за „Пренос на средно
напрежение" е за 77,08 лв. и получена разлика между пренос ниско и средно
напрежение от 124,66 лв.;№ ********** от 06.06.2016 г. с отразена
консумирана ел. енергия от 1840 kWh са начислени 55,24 лв. за "пренос ниско
напрежение" без ДДС а из числените суми за „Пренос на средно напрежение"
е за 21,10 лв. и получена разлика между пренос ниско и средно напрежение от
34,13 лв.; плащанията по процесните фактури плащанията датират от
21.01.2016 г., 15.02.2016 г., 15.03.2016 г., 15.04.2016 г. и 17.05.2016 г.
Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Предявени са обективно съединени искове, с правно основание чл. 55, ал.
1, предл. първо ЗЗД.
По отношение на допустимостта:
Процесуалната легитимация на страните се определя от твърденията на
ищеца в исковата молба. В случая, ищецът сочи, че е носител на
материалното право, което е накърнено от ответника чрез възникналия между
тях правен спор, за разлика от материалната легитимация, която се определя
от доказването на иска и обуславя неговата основателност и по която съдът се
произнася със съдебно решение. В този смисъл легитимацията на страните
съответства на твърденията за наличие на извършено от ищеца плащане към
ответното дружество на цена за доставка на електроенергия и за пренос на
същата по цени за ниско напрежение, без последната услуга да е осъществена
предвид границите на собственост на електрическите съоръжения,
представляващи кабелна линия 20 кV и комплексен трансформаторен пост,
собственост на ищеца, които твърдения са достатъчни до обусловят извод за
допустимост на инициираното исково производство. Извън пределите на
настоящия спор остават отношенията между ответното дружество и третото
за спора лице („Електроразпределение Север“), свързани с предаване на
събраните суми за достъп и пренос на ел. енергия.
По отношение на основателността:
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да
установи факта на извършено плащане към ответника на търсените суми.
В тежест на ответника е да установи наличието на основание за
фактуриране на цената на пренос по разпределителната мрежа на ниско
напрежение и остойностяване количеството потребена от ищеца ел.енергия
по цени на ниско напрежение, а също и че процесния обект е присъединен
към електропреносната мрежа на ниво ниско напрежение.
5
Не се спори, страните са съконтрагенти по договор за доставка на ел.
енергия. Безспорно установен е и факта на извършено плащане на търсените
суми от ищеца към ответното дружество.
На следващо място – установено по делото е, че ищцовото дружество е
собственик на процесното съоръжение КТП.
Електроразпределителната мрежа е съвкупност от електропроводни
линии и ел.уредби с високо, средно и ниско напрежение и служи за
разпределение на електрическа енергия.
Съгласно чл. 18б, ал. 3 Правилата за търговия с електрическа енергия
/ДВ бр.59/ 28.07.2009 г., отм./ и чл. 26 ал. 1 от Правилата за търговия с
електрическа енергия /ДВ бр.64/ 17.08.2010г, отм. с ДВ бр.66/ 26.07.2013 г./ е
въведено изрично задължение за потребителите на ел. енергия, присъединени
към ел. разпределителната мрежа, да заплащат на крайния снабдител не само
цената на ел. енергията, но и също цената за достъп до ел. разпределителната
мрежа и цената за пренос по ел. разпределителната мрежа. В този смисъл за
потребителя е налице задължение за заплащане на такса за пренос на ел.
енергия.
В настоящата хипотеза, от заключението по съдебно – тихническата
експертиза, кредитирано като обективно и компетентно изготвено, се
установява, че процесното съоръжение присъединено към електропреносната
мрежа. СТИ е монтирано в трафопоста и отчита доставената ел.енергия на
ниво ниско напрежение. На тази база за процесния период е определена
цената на консумираната ел.енергия, включваща и дължимата компонента
цената за пренос на ел.енергия.
В настоящия случай към релевантния за спора период са отношенията
във връзка с преноса на ел. енергия са уредени от Правилата за търговия с ел.
енергия (ДВ.бр. 66/ 2013г.). В чл. 29 от Правилата е предвидено, че
мрежовите услуги се заплащат върху използваната ел. енергия, съгласно
показанията на средствата за търговско измерване в местата на измерване,
определени в съответствие с ПКЕЕ и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 (за
достъп до електропреносната мрежа и предоставяне на системни услуги, за
пренос на електрическа енергия през електропреносната мрежа, за достъп и
пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа) по
утвърдените от ДКЕВР цени. Заплащането на цената на достъп и пренос на
ел. енергия е обвързано с поставянето на уредите за количествено измерване
в съответствие с техническите изисквания. Следователно, релевантен за
разрешаване на настоящия спор е въпросът монтиранети на СТИ на мястото
на измерване съобразно изискванията на нормативната уредба. В настоящия
случай, съобразно правилото на чл. 14, ал. 1 ПИКЕЕ при отдаване на
електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно
електроразпределителната мрежа към клиент мястото на измерване е на
страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на клиента
(ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на клиента
към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа (в този
6
смисъл е и Решение № 227/ 11.02.2013 год. по т .д. № 1054/ 2011 год., ВКС, ІІ
т.о.).
Съгласно Наредба № 6/ 09.06.2004 г. за присъединяване на
производителите и потребители на ел. енергия към преносната и
разпределителните ел. мрежи, границата на собственост на електрическите
съоръжения е мястото на присъединяване на кабелните накрайници СрН към
електропровода. От заключението на експерта по съдебно – техническата
експертиза, кредитирано в тази част като обективно, всестранно и
компетентно изготвено, се установи, че е налице присъединяване на
електропровод, собственост на електроразпределителното предприятие към
електрическата уредба на потребител. От своя страна мястото на монтиране
на СТИ не отговаря на изискванията на ПИКЕЕ, тъй като стана ясно от
заключението на вещото лице, че електромерът е монтиран на ниво НН. При
положение, че съоръженията за преобразуване от СрН в НН са собственост на
ищеца, дейността пренос НН се осъществява именно от съоръженията на
потребителя. Съгласно правилата на чл. 14 от ПИКЕЕ електромерът е
следвало да бъде монтиран на страната с по-високо напрежение на
понижаващия трансформатор на клиента. При това положение, следва да се
приеме, че извършеното от разпределителното дружество измерване е
неправомерно. При наличието на собствени съоръжения и фактическо
присъединяване на ниво средно напрежение ищецът не е имал задължение да
заплаща начислената му от ответното дружество цена за пренос през
разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение и остойностеното
количество ел.енергия по цени за ниско напрежение, а е следвало да заплаща
по цените за ниво средно напрежение.
На следващо място - от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза се установи, че за процесния период е налице разлика в
стойността на реално заплатените цени на услугата пренос на ниско
напрежение и цената на услугата пренос на ниско напрежение в общ размер
от 997.25 лв. без ДДС, респ. 1196.70 лв. с ДДС, по фактури както следва: №
**********/ 07.01.2016 г. – 197.37 лв., респ. 236.84 лв. с ДДС; № **********/
03.02.2016 г. – 256.73 лв., респ. 308.08 лв. с ДДС; № **********/ 07.03.2016 г.
– 192.92 лв., респ. 230.64 лв. с ДДС; № **********/ 05.04.2016 г. – 191.44 лв.,
респ. 229.73 лв. с ДДС; № **********/ 05.05.2016 г. – 124.66 лв., респ. 149.59
лв. с ДДС; № **********/ 06.06.2016 г. – 34.13 лв., респ. 40.96 лв. с ДДС.
С оглед гореизложеното, доколкото ишецът е потребител на ел. енергия
и като такъв дължи цена за пренос, предявеният иск следва да бъде уважен за
разликата между фактурираната от ответника и заплатената от ищеца цена за
пренос НН действително дължимата така - за пренос на СрН, при
съобразяване със заявените от ищеца с уточнителната молба размери, на
основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
Ето защо, в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 660.28
лв., формирана както следва: по фактура № **********/ 07.01.2016 г. – 10 лв.
с ДДС; по фактура № **********/ 03.02.2016 г. – 10 лв. с ДДС; по фактура №
7
**********/ 07.03.2016 г. – 220.00 лв. с ДДС; по фактура № **********/
05.04.2016 г. – 229.73 лв. с ДДС; по фактура № **********/ 05.05.2016 г. –
149.59 лв. с ДДС; по фактура № **********/ 06.06.2016 г. –40.96 лв. с ДДС.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, основателна е и акцесорната претенция
за присъждане на законната лихва върху дължимите главници, считано от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължение.
С оглед данните от съдебно – счетоводната експертиза относно
заплатените такси СрН и заплатените такива за пренос НН, се налага извод за
неоснователност на претенцията за присъждане на горницата над 600.28 лв.
до пълния предявен размер от 1100 лева, формирана, както следва: по фактура
№ **********/ 05.04.2016 г. – 140.27 лв. с ДДС; по фактура № **********/
05.05.2016 г. – 90.41 лв. с ДДС; по фактура № **********/ 06.06.2016 г. –
209.04 лв. с ДДС.
На следващо място – частично основателно е възражението на
ответника за погасяване на вземането по давност. Исковата претенция е
основана на твърдения за неоснователно обогатяване, а не на договора за
присъединяване на КТП, поради което и приложима в настоящата хипотеза е
общата, петгодишна давност, считано от датата на извършване на плащането
по всяка от фактурите. Съгласно данните от заключението на вещото лице
П.И. относно датите на плащанията, следва да се приеме, че към датата на
предявяване на иска – 16.03.2021 г., вземанията относно плащанията,
извършени на 21.01.2016 г., 15.02.2016 г., 15.03.2016 г., петгодишният
давностент срок е изтекъл.
Гореизложеното обуславя извод за неоснователност на претенциите по
фактура № **********/ 07.01.2016 г. – за сумата от 10 лв. с ДДС; по фактура
№ **********/ 03.02.2016 г. – за сумата от 10 лв. с ДДС; по фактура №
**********/ 07.03.2016 г. – за сумата 220.00 лв. с ДДС, поради което и
същите следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на спора и отправеното искане, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 362.96 лв., представляваща извършени
по делото разноски, определени съобразно уважената част на иска, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
С оглед изхода на спора и отправеното искане, ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника сумата от 216.15 лв., представляваща
извършени по делото разноски, определени съобразно отхвърлената част на
исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Е.-П. П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:
*”, да заплати на „З.“ ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *,
сумата от 420.28 лв. (четиристотин и двадесет лева и двадесет и осем
стотинки), представляваща частично заявена претенция за платени без
8
основание на ответника цена за мрежови услуги за пренос ниско напрежение,
формирана както следва: по фактура № **********/ 05.04.2016 г. – 229.73 лв.
с ДДС; по фактура № **********/ 05.05.2016 г. –149.59 лв. с ДДС; по фактура
№ **********/ 06.06.2016 г. – 40.96 лв. с ДДС, ведно със законната лихва
върху горепосочените главници, считано от предявяване на исковата молба в
съда – 28.09.2018 год. до окончателното им изплащане, на основание чл. 55,
ал. 1, предложение първо ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „З.“ ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление: * срещу „Е.-П. П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: *”, иск за заплащане на горницата над присъдените 420.28 лв.
(четиристотин и двадесет лева и двадесет и осем стотинки) до пълния
предявен размер от 1100.00 (хиляда и сто) лева , представляваща частично
заявена претенция за платени без основание на ответника цена за мрежови
услуги за пренос ниско напрежение, формирана, както следва: по фактура №
**********/ 07.01.2016 г. – 10 лв. с ДДС; по фактура № **********/
03.02.2016 г. – 10 лв. с ДДС; по фактура № **********/ 07.03.2016 г. – 220.00
лв. с ДДС; по фактура № **********/ 05.04.2016 г. – 140.27 лв. с ДДС; по
фактура № **********/ 05.05.2016 г. – 90.41 лв. с ДДС; по фактура №
**********/ 06.06.2016 г. –209.04 лв. с ДДС, ведно със законната лихва върху
горепосочените главници, считано от предявяване на исковата молба в съда –
28.09.2018 год. до окончателното им изплащане, на основание чл. 55, ал. 1
предложение първо ЗЗД.
ОСЪЖДА „Е.-П. П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:
*”, да заплати на „З.“ ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *,
сумата от 362.96 лв. (триста шестдесет и два лева и деветдесет и шест
стотинки), представляваща извършени в производството разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „З.“ ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, да
заплати на „Е.-П. П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *”,
сумата от 216.15 лв. (двеста и шестнадесет лева и петнадесет стотинки) ,
представляваща извършени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9