Решение по дело №892/2021 на Районен съд - Свищов

Номер на акта: 54
Дата: 18 март 2022 г. (в сила от 5 април 2022 г.)
Съдия: Стела Дянкова Бъчварова
Дело: 20214150100892
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. Свищов, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на шестнадесети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стела Д. Бъчварова
при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева
като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело №
20214150100892 по описа за 2021 година
за да се произнесе взема предвид:
Производството по делото е образувано по иск за развод по чл. 49, ал. 1
от Семейния кодекс обективно съединен с небрачния иск по чл. 53 от СК за
Ф.илното име след развода.
Ищцата ЕЛК. ИВ. Й. твърди, че с ответника са съпрузи. Бракът им бил
сключен на 02.06.1990 г. с акт за граждански брак №90 от същата дата и е
първи за двамата. Твърди, че от брака им е родено едно дете - синът им Н Ф.
Т-, който понастоящем е пълнолетен. Твърди, че от 30 години живее с
ответника при условията на фактическа раздяла. Той напуснал България с
твърдение, че се връща във Виетнам, за да уреди свои семейни отношения и
след това ще се върне при съпругата си и детето си. Заявява, че в първите
години ищцата имала надежда, че ответника ща се върне и ще заживеят
отново като семейство, но това не се случило. Ответникът все пак се обаждал
по телефона, макар и рядко във връзка с детето. Впоследствие се натрупали
обстоятелства, които направили раздялата им необратима и двамата
престанали да си общуват, дори и по телефона. Твърди, че всеки от двамата
съпрузи е уредил живота си по начин, който изключва участието на другия.
Счита, че това състояние на брачната връзка е необратимо. Заявява, че
ответникът общува със сина им по телефона и чрез него обсъждали въпроса
1
за прекратяване за брака. Ответникът не бил в състояние да пътува до
България, за да прекратят брака с развод по взаимно съгласие.
Счита, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака им и моли
съда да го прекрати с развод. Моли съда да не се произнася по въпроса за
брачната вина. В предявената искова молба ищцата е заявила, че след
прекратяване на брака желае да носи предбрачното си Ф.илно име Й. В
първото съдебно заседание ищцата заяви, че същата желае след прекратяване
на брака да продължи да носи брачното си Ф.илно Й – Ф.
В срока и по реда чл.131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата
молба.
В проведеното съдебно заседание ищцата, редовно призована се явява с
упълномощения адв. П.Д. от ВТАК. Поддържа исковата молба.
Ответникът Т. В. Ф., редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Съдът, след като обсъди направените доводи и доказателствата по
делото по реда на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Страните по делото са законни съпрузи от 02.06.1990 г., видно от
приложеното удостоверение за граждански брак, издадено въз основа на акт
за граждански брак № 90/02.06.1990 г. от длъжностно лице по гражданското
състояние на Община Свищов, като съпругата е приела да носи Ф.илното име
Й - Ф..
По делото е представено Удостоверение за раждане, издаден по акт за
раждане № 404/07.08.1989 г. на Община Свищов, видно от което е, че детето
на страните Н Ф. Т-, роден на 31.07.1989г, е навършило пълнолетие.
По делото бяха събрани доказателства чрез разпита на ЕЦ и ИИ.
Свид. ЕЦ заяви, че е приятЕ с ищцата. Познава ответника. Знае, че по
народност е виетнамец, че страните са сключили брак през 1990г. и че имат
едно родено дете – Н. Твърди, че ищцата Е и ответникът Т не живеят заедно
като съпрузи от 1991 г., в която година същият е заминал във Виетнам по
предлог, че ще се върне, но така и не се е върнал. Вече 30 години те не
поддържат никакви отношения, като Т се чува само със сина си. Доколкото е
запозната, ответникът не иска да запази брака си, иска да се разведе. Досега
2
не са се развели, защото той не си е идвал в България.
Свид. ИИ твърди, че познава ответника, тъй като работел в „Е. Ищцата
познава от 30 години, когато се нанесли в отсрещния апартамент. Знае, че
страните имат едно родено дете, което се казва Н и че сега не живеят заедно.
Заявява, че ответникът е заминал и оттогава не го е виждал. Твърди, че
откакто са се разделили, страните по делото не са се събирали да живеят
заедно.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Съдът намира, че искът за развод с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК
е основателен и следва да бъде уважен, като сключения между страните брак
бъде прекратен. От доказателствата по делото се установи, че брачните
отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Между
страните е настъпило пълно отчуждение в брачните отношения. Същото се
установява от разпитаните по делото свидетели, които се намират в близки
отношения с ищцата. Не се навеждат твърдения, нито се представиха
доказателства, страните да са се събирали през годините от 1991 г. до
настоящия момент или да са правили такива опити. Напротив, от събраните
доказателства се установява, че през 1991 г. ответникът напуска България с
твърдение, че се връща във Виетнам, за да уреди свои семейни отношения и
след това ще се върне при съпругата и детето си, но това не е сторено и
двамата не са се събирали. Доказателствата действително изключват
възможността бракът на страните да е обременен с обикновени, временни,
преходни недоразумения, които могат да се преодолеят. Според съда
семейната общност е разкъсана по необратим и непреодолим начин, брачната
връзка съществува само формално, поради което не е полезна нито за
съпрузите, нито за обществото.
При тези отношения между съпрузите съдът намира, че бракът на
страните по делото е дълбоко и непоправимо разстроен, доколкото брачната
връзка няма предписаното от закона и морала съдържание, като това нейно
обективно състояние е трайно и липсва перспектива за възстановяване на
нормалните брачни отношения, поради което брачната връзка следва да бъде
прекратена.
По делото не е направено искане по чл. 49, ал. 3 от СК от страните,
3
поради което съдът не следва да се произнася по въпроса за вината за
разстройството на брака.
Съгласно разпоредбата на чл.53 от СК, след развода съпругът може да
възстанови Ф.илното си име преди този брак. Правото да иска възстановяване
на предбрачното Ф.илно име след развода принадлежи на този съпруг, който
при сключването на брака е приел да носи Ф.илното име на другия съпруг.
Промяна се допуска само ако съпругът, променил името си, желае да
възстанови предбрачното си име. С оглед направеното искане от ищцата, че
същата желае след прекратяване на брака да продължи да носи брачното си
Ф.илно Й – Ф, съдът намира, че ищцата следва да продължи да носи брачното
си Ф.илно име Й – Ф и след прекратяване на брака.
Няма направено искане по делото за семейното жилище и издръжка от
другия съпруг, поради което съдът не дължи произнасяне.
Съгласно чл. 329, ал. 1, изр.второ от ГПК при липса на установена по
делото вина на съпрузите разноските остават в тежест на всеки от тях, както
са ги направили, а в случая и такива не се претендират. Държавната такса при
решаване на делото по иска за развод, която съдът определя на 30, 00 лв. на
основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК следва да се възложи на двете страни поравно, както и
5лв. - такса за издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното и на основание чл. 49, ал. 1 от СК, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод брака между ЕЛК. ИВ. Й. с ЕГН **********, с
адрес гр. С и Т. В. Ф., роден на 20.06.1963 г., гражданин на Виетнам, с адрес
гр. С, сключен с акт за граждански брак № 90/02.06.1990 г. на Община
Свищов, КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ПОСТАНОВЯВА след развода съпругата да продължи да носи
брачното си Ф.илно име – Й - Ф..
ОСЪЖДА ЕЛК. ИВ. Й. с ЕГН **********, с адрес гр. С да заплати по
сметка на Свищовския районен съд държавна такса в размер на 15 лв.
(петнадесет лева), както и 5 (пет) лв. - такса за издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Т. В. Ф., роден на 20.06.1963 г., гражданин на Виетнам, с
4
адрес гр. С да заплати по сметка на Свищовския районен съд държавна такса
в размер на 15 лв. (петнадесет лева), както и 5 (пет) лв. - такса за издаване на
изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване чрез Свищовския районен съд пред
Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.

Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
5