О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№288/29.05.2020г.
29.05.2020 г., гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Апелативен съд – Варна, Гражданско
отделение на 29 май 2020 г., в закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов
ЧЛЕНОВЕ: П. Петрова
Мария Маринова
Като
разгледа докладваното от съдия П. Петрова в.гр.д. № 600 по описа на съда за 2019
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Образувано
е по молба на И.К.И., подадена чрез адв. С.А., за изменение на
решение № 21/25.02.2020 г., постановено по в.гр.д. № 600/2019 г. по описа на
Варненския апелативен в частта за разноските с присъждане на горницата над уважения
с решението размер от 3235,65 лв. до пълния претендиран такъв от 4320 лв.
Молителят е настоявал, че неправилно съдът не уважил
искането му за пълния размер на претендираните разноски за адвокатско
възнаграждение и не съобразил, че по делото са налице доказателства за
уговарянето и пълното заплащане на адвокатския хонорар пред настоящата
инстанция и пред ВКС, наличието на правна и фактическа сложност на делото и
обстоятелството, че сумата е платима с ДДС. Молил е за изменение на решението в
частта на разноските с присъждането на разликата.
Насрещната страна е депозирала писмен отговор, в който с
подробни съображения е изразила становище за неоснователност на молбата.
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК от лице
с правен интерес, редовна е и допустима (приложен е списък по чл. 80 ГПК), а
разгледана по същество – тя е неоснователна по следните съображения:
С постановеното по настоящото дело решение №
21/25.02.2020 г., Варненският апелативен съд е потвърдил решение № 1161/06.07.2017 г. по гр.д. №
2204/2015 г. на Окръжен съд –Варна, с което
са отхвърлени предявените от К.Ц.Ц. против И.К.И. обективно съединени искове с
правно основание чл.79, ал.1, във вр. чл.99, ал.1, вр. чл.200, ал.1 ЗЗД и чл.
86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 25 425,79 лв., представляваща
остатък от продажна цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт № 180/23.06.2010 г., сключен от ответника с
продавача „Риком“ АД – гр.Бяла, което вземане дружеството е прехвърлило на
22.08.2010г. с договор за цесия в полза на К.Ц.Ц., в качеството му на
пълномощник на съсобствениците на сграда с административен адрес гр.Варна,
кв.“Виница“, ул.“Ангел Главчев“ №36, ведно със законна лихва върху сумата,
считано от датата на предявяване на исковата молба - 05.09.2014 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 1 847,34 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата от падежа на задължението 19.12.2013 г. до
04.09.2014 г., а в условията на евентуалност – за заплащане на сумата от
3 030,35 лв., представляваща съответстващата се на ищеца част от общото
вземане (от 25 425,79 лв.) за неизплатения остатък от цената на
продажбената сделка по нотариален акт № 180 от 23.06.2010 г., ведно със законна
лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба – 05.09.2014 г.
до окончателното й изплащане, както и сумата от 205,26 лв., представляваща
законна лихва върху съответстващата се на ищеца главница от 3 030,35 лв.,
за периода от 19.12.2013 г. до 04.09.2014 г. Със същото решение съдът е осъдил К.Ц.Ц. да
заплати на И.К.И. сумата от 3 235,65 лв. (с включен ДДС), представляваща
сторените във въззивното и в касационното производство разноски за адвокатско
възнаграждение.
Делото е било образувано след частична отмяна на
предходно въззивно решение и връщане за ново разглеждане от ВКС. Претендираните
със списъка по чл. 80 от ГПК разноски от молителя са за адвокатското
възнаграждение само за настоящото въззивно производство и за производството
пред ВКС, съответно по 2160 лв. за всяка от тези инстанции или общо за сумата
от 4320 лв. И в двете производства насрещната страна е направила своевременно
възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
което настоящият състав на съда е разгледал и уважил като е присъдил и
минималния размер на същото, изчислен за двете производства. Нито
производството пред ВКС, нито настоящото въззивно са се отличили със сложност
на делото от фактическа и от правна страна, предвид разглежданите искове,
извършваните процесуални действия, характера на производството, като делото е
приключвало и в едно съдебно заседание. Затова, и сравнено с минималните
размери на адвокатските възнаграждения по чл. 7, ал. 2, т.4
Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения от по 1 348,19 лв. за всяка инстанция, или общо 2 696,38 лв., а
с начисления ДДС – 3 235,65 лв., претендираното такова от 4320 лв. се
явява прекомерно и подлежи на редуциране до посочения и присъден
размер. В този смисъл, неоснователни са наведените в молбата по чл. 248 ГПК оплаквания, включително и за несъобразяване на сумата за ДДС върху
минималния размер на адвокатския хонорар.
Предвид изложените съображения, молбата се явява неоснователна
и следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изложеното, Варненският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И.К.И., подадена чрез
адв. С.А., за изменение на решение № 21/25.02.2020 г., постановено по в.гр.д. №
600/2019 г. по описа на Варненския апелативен в частта за разноските с
присъждане на горницата над присъдения с решението размер от 3235,65 лв. до
пълния претендиран такъв от 4320 лв.
Определението може да се обжалва пред ВКС, с частна
жалба, в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: