Присъда по дело №59/2020 на Районен съд - Севлиево

 

 

 

П Р И С Ъ Д А

№       260003       

                                  гр. Севлиево, 23.09.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Севлиевският районен съд, в публично заседание

на    двадесет и трети септември

през две хиляди   и   двадесета  година в състав:

 

                                                  Председател: Гергана Божилова

                                                Съдебни заседатели:  1.

                                                                                          2.

 

при секретаря    Силвия  Станева

В   присъствието на  прокурора  ……Десислава Христова……….

разгледа докладваното   от         съдията  БОЖИЛОВА         наказателно дело  №  59  по описа за 2020 година и въз основа на данните по делото и закона  съдът

            

                                      П  Р  И  С  Ъ  Д  И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Т.Б.Б. ***, роден на *** ***,   ЕГН: **********, за ВИНОВЕН в това, че в периода от началото на месец юни 2018 година до края на месец ноември 2019 година в село Сенник, община Севлиево, след като с Решение № 191 от 06.10.2017 година, постановено по гр.д. № 1111/2017 година по описа на Севлиевски районен съд, влязло в законна сила на 06.10.2017 година, е осъден да изплаща на своите низходящи – малолетните деца Т.П.Б.и Е.П.Б., чрез тяхната майка и законен представител И.П.И., ежемесечна издръжка в размер на 300,00 лева за  П.Б.и 200,00 лева за Е.Б., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно:  18 /осемнадесет/ месечни вноски за  П.Б.в размер на по 300,00 лева месечно или общо 5400 лева, и 18 /осемнадесет/ месечни вноски за Е.Б. в размер на по 200,00 лева месечно или общо 3600,00 лева, или всичко издръжка в общ размер на 9000,00 лева, с което е извършил престъпление, за което на основание чл. 183, ал. 1 и чл. 54 от НК съдът го ОСЪЖДА на ПЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът ОТЛАГА изпълнението на така наложеното на Т.Б. наказание лишаване от свобода, като ОПРЕДЕЛЯ ТРИ ГОДИШЕН ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК, начиная от влизане на присъдата в сила.

Присъдата подлежи на въззивно обжалване и/или протестиране пред Габровски окръжен съд в 15 дневен срок от днес.

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ:                                                                                                                   

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

МОТИВИ: Срещу подсъдимия Т.Б.Б. *** е предявено обвинение по чл. 183, ал. 1 от НК.

Предаден е на съд за това, че в периода от началото на месец юни 2018 година до края на месец ноември 2019 година в село Сенник, община Севлиево, след като с Решение № 191 от 06.10.2017 година, постановено по гр.д. № 1111/2017 година по описа на Севлиевски районен съд, влязло в законна сила на 06.10.2017 година, е осъден да изплаща на своите низходящи – малолетните деца Т.П.Б.и Е.П.Б., чрез тяхната майка и законен представител И.П.И., ежемесечна издръжка в размер на 300,00 лева за  П.Б.и 200,00 лева за Е.Б., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно:  18 /осемнадесет/ месечни вноски за  П.Б.в размер на по 300,00 лева месечно или общо 5400 лева, и 18 /осемнадесет/ месечни вноски за Е.Б. в размер на по 200,00 лева месечно или общо 3600,00 лева, или всичко издръжка в общ размер на 9000,00 лева.

Прокурорът поддържа предявеното обвинение.

От обясненията на подс. Б., показанията на разпитаните свидетели и останалите доказателства, събрани в хода на ДП и по време на съдебното следствие се установи следната фактическа обстановка: В периода 2009г. – 2017г. подсъдимият Т.Б.Б. и свидетелката И.П.И. живяли на семейни начала. От съвместното им съжителство се родили две деца –  П.Б.– родена на ***г. в Кипър и Е.П.Б. – родена на ***г***.

През 2017г. подс. Б. и св. И. се разделили, като грижите за двете деца поела майката. С Решение № 191 от 06.10.2017 година по гр.д. №1111/ 2017 година по описа на Районен съд - Севлиево, влязло в сила на 06.10.2017г., било утвърдено споразумение на основание чл. 127 от СК, съгласно което упражняването на родителските права по отношение на децата –  П.Б.и Е.П.Б. било предоставено на майката св. И.П.И.. Със същото решение Б. бил осъден да заплаща на детето си П.Б., чрез нейната майка и законен представител – св. И., ежемесечна издръжка в размер на 300 лева, начиная от 01.09.2017г. , а на детето си Е.П.Б., чрез нейната майка и законен представител – св. И., ежемесечна издръжка в размер на 200 лева, начиная от 01.09.2017г.

Местоживеенето на двете деца – П.и Е. на тяхната майка и законен представител – св. И.П.И. ***, където се дължало и плащането на издръжката.

Тъй като подсъдимият не плащал редовно издръжка, по молба на св. И. било образувано изпълнително производство по изпълнително дело № 20194230400083 по описа на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд - Севлиево, с длъжник – подсъдимият Б. и предмет – посоченото задължение за издръжка.

Видно от справка изх. № 4388/19.11.2019г. на ДСИ при РС – Севлиево по изпълнително дело № 20194230400083 не са постъпвали суми от принудително изпълнение. В системата на съдебното изпълнение е отразено погасяване на задължението за издръжка за 8 месеца, считано от 01.09.2017г. въз основа на предоставени вносни бележки, удостоверяващи извършено плащане директно на взискателя – св. И..

В периода от началото на месец юни 2018г. до края на месец ноември 2019г. подсъдимият Б. не изпълнил задължението си за заплащане на ежемесечна издръжка на детето си П.Б., чрез неговата майка и законен представител – свидетелката И., в размер на повече от две месечни вноски, а именно 18 /осемнадесет/ месечни вноски, или общо задължение за издръжка в размер от 5400,00 лв. В същия период от време от началото на месец юни 2018г. до края на месец ноември 2019г подсъдимият Б. не изпълнил задължението си за заплащане на ежемесечна издръжка на детето си Е.П.Б., чрез неговата майка и законен представител – свидетелката И., в размер на повече от две месечни вноски, а именно 18 /осемнадесет/ месечни вноски, или общо задължение за издръжка в размер на 3600,00 лв.

През посочения период от време подсъдимият Т.Б. е бил работоспособен и не е имал обективни пречки да не дава дължимата на децата си издръжка. Видно от справка изх. № 20213-1/27.11.2019г. на ТД НАП – Велико Търново в посочения период от време Б. е работил последователно по две трудови правоотношения.

Подсъдимият Б. не се яви в провелите се съдебни заседания. В хода на досъдебното производство същият е дал обяснения, като е посочил, че е имал финансови затруднения да дава дължимата издръжка регулярно, тъй като фирмата му фалирала и се наложило да работи в сферата на строителството, за да може да изплати приоритетно задълженията към работниците си. В хода на съдебното производство от процесуалния представител на подсъдимия бяха представени редица документи, удостоверяващи обстоятелството, че считано от 02.10.2017 година Б. е прекъснал упражняваната дейност като собственик на ЕТ „П.– Т.Б.“ и че в периода от 01.06.2018 година до 30.11.2019 година ЕТ „П.– Т.Б.“ няма регистрирани трудови договори. Представено е и Удостоверение № 6 от 03.07.2020 година, издадено от управителя на „Наив“ ЕООД гр. Севлиево, от което е видно, че за периода от 12.11.2018 година до 15.01.2019 година подсъдимият е работил като кофражист и е получил брутен доход в размер на 1303,19 лева.

Обстоятелството, че през инкриминирания период подсъдимият не е заплащал дължимата издръжка за двете си деца, бе потвърдено и от свидетелката И.П.И., която свидетелства в полза на обвинението, като поясни до кога подсъдимият е изплащал редовно издръжка за децата си и кога е преустановил плащането ѝ.

 След преценка на изтъкнатите по – горе фактически обстоятелства съдът прави следните правни изводи: по делото безспорно се установи според съда, че след като е осъден с влязло в сила решение да заплаща ежемесечна издръжка за детето си П.в размер на 300 лева и за детето си Е.в размер на 200 лева, подсъдимият Б. не е заплащал тази издръжка през периода от началото на месец юни 2018 година до края на месец ноември 2019 година. През този период от време той е бил работоспособен и не е имал обективни пречки да не се издължава.

След преценка на гореизложеното, съдът счита за установено и доказано по един безспорен и положителен начин, че подс. Т.Б., след като в периода от началото на месец юни 2018 година до края на месец ноември 2019 година в село Сенник, община Севлиево, след като с Решение № 191 от 06.10.2017 година, постановено по гр.д. № 1111/2017 година по описа на Севлиевски районен съд, влязло в законна сила на 06.10.2017 година, е осъден да изплаща на своите низходящи – малолетните деца Т.П.Б.и Е.П.Б., чрез тяхната майка и законен представител И.П.И., ежемесечна издръжка в размер на 300,00 лева за  П.Б.и 200,00 лева за Е.Б., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно:  18 /осемнадесет/ месечни вноски за  П.Б.в размер на по 300,00 лева месечно или общо 5400 лева, и 18 /осемнадесет/ месечни вноски за Е.Б. в размер на по 200,00 лева месечно или общо 3600,00 лева, или всичко издръжка в общ размер на 9000,00 лева, както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК. Деянието е осъществено при форма на вина пряк умисъл, тъй като подсъдимият Б. е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е предвиждал настъпването на общественоопасните последици.

При определяне вида и размера на наказанието на подс. Т.Б. за извършеното от него престъпление, съдът има предвид обществената опасност на деянието и подсъдимия, подбудите, както и останалите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

Извършеното от подс. Б. деяние не е тежко престъпление по смисъла на НК, но е с висока степен на обществена опасност, която се обуславя от динамиката на извършване на подобен род престъпления. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът цени признаването на вината. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът взима предвид  дългия период на неплащане на дължимата издръжка, което е създало изключителни неудобства на майката на децата, която е била принудена сама да се грижи за тях, като осигурява сама необходимите средства за живеенето и обучението им. При съвкупната преценка на тези обстоятелства, съдът намира, че е обществено оправдано и целесъобразно на подс. Б. да се определи наказание по текста на обвинението, поради което и съобразявайки разпоредбата на чл. 54 от НК, съдът му наложи наказание ПЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Съдът не определи наказанието по втората алтернатива на текста по чл. 183, ал. 1 от НК пробация, тъй като по делото са налице данни, че подсъдимият работи в гр. София и задължението му да изпълнява това наказание ще възпрепятства възможността да работи, за да изкарва средства, с които да покрива задължението си за издръжка на децата си..

Налице са предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК поради което съдът отложи изпълнението на така наложеното на Б. наказание, като определи, ТРИ ГОДИШЕН ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК, начиная от влизане на присъдата в сила.

Съдът счита, че с така наложеното наказание ще се постигнат целите по чл. 36 от НК.

Разноски по делото не са правени.

В този смисъл съдът произнесе присъдата.

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: