Мотиви
към присъда № 285 от 07.11.2018 год. по НОХД № 1492 по описа за 2018 г. на Районен съд гр. Варна,
45-ти наказателен състав
Варненска
районна прокуратура е внесла обвинителен акт по БП № 502/2018 год. по описа на 01
РУП – Варна срещу подсъдимия Д.Р.М. с
ЕГН ********** ***, за това, че на 22.03.2018 г., в гр. Варна, при
условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи -3 бр. шоколади „Milka Collage -карамел" от по 93 гр, 1 бр. шоколад „ Milka oreo" 100 гр. и 1 бр. шоколад „ Milka Tuk" 87 гр., всичко на обща стойност 10,95 лв.,
от владението на Н.Д.Х. в качеството му на МОЛ-управител на магазин за
хранителни стоки „СВА", собственост на „ЦБА" АД, без негово съгласие,
с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.196,ал.1, т.1,
вр. чл.194,ал.1 от НК.
В съдебно заседание защитникът на
подсъдимия,адв. Г., ВАК заявява, че
подзащитният му е извършител на деянието, в което е обвинен и съжалява
за извършеното. Намира, че се касае за опит за кражба, както и , че поведението
на подзащитния му не представлява престъпление, тъй като предмета на
посегателство е на ниска стойност. В този смисъл моли за оправдателна присъда.
В съдебно заседание представителят на
Варненска районна прокуратура поддържа обвинението, като сочи, че с оглед на
събраните доказателства подсъдимия М. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.196,ал.1,т.1 вр.чл.194,ал.1 от НК. Поддържа
се становището, че деянието е извършено от субективна страна при форма на
вината - пряк умисъл, уредена в чл.11, ал.2 от НК. Представителят на
обвинението е поискал подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на
престъплението, за което му е повдигнато
обвинение, като при индивидуализацията на наказанието съдът да наложи наказание
лишаване от свобода към минимума предвиден в закона, което да бъде изтърпяно
при първоначален строг режим.
Подс.М. посочва, че след като е
изтърпял последното си наказание, е стъпил на краката си,твърди,че баща му е
болен и единствено се грижи за него, както и, че от 01 РУП Варна са му възложили да се грижи като
придружител за наркозависим.
Съдът, след като прецени събраните
по делото гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното от
фактическа страна:
Според обвинителния акт подс. Д.М.
бил многократно осъждан и наркотично зависим. Тъй като бил безработен, за да се
снабди с парични средства за закупуване на наркотични вещества, извършвал
кражби. На 22.03.2018 г. М. посетил магазин „СВА" /собственост на
„ЦБА" АД/, намиращ се в т.нар. „Гръцща махала" в гр. Варна. Свид. С.С.,
който изпълнявал длъжност „Сътрудник координация" в магазина, около 14.15
ч. на 22.03.2018 г. включил онлайн наблюдението, монтирано в магазин „СВА"
на ул. „Св. Климент" № 25 в гр. Варна. При наблюдение на камерите свид. С.
забелязал подс. М. да се разхожда и тъй като му се сторило съмнително
поведението му, започнал да проследява движението му посредством камерите. Подс.
М. стигнал до стелажа за шоколадови изделия в магазина и взел няколко броя
шоколади от марката „Милка", след което се отправил в посока на касова
зона. Там подсъдимия поставил за маркиране една кутия цигари, хляб, лук и
безалкохолно, общо на стойност 10.00 лв. След заплащане на така посочените
продукти, М. тръгна да излиза от магазина. В това време свид. С. забелязал, че
взетите от преди това шоколади, не били поставени за маркиране и не били
заплатени, поради което свидетелят излязъл бързо от офиса си и пресрещнал М. на
излизане от магазина. Свид. С. се представил на подсъдимия, обяснил, му че е
служител на магазин и го поканил да го последва до служебния офис за извършване
на проверка.
Подс.М. тръгнал със свидетеля и
влязъл в офиса на свидетеля, като изразил учудването си за това, че иска да му
бъде извършена проверка, като представил заплатените от него покупки и касовия
бон. При преглед на касовия бон от страна на свид. С., последният се уверил, че
действително шоколадовите изделия не били представени, маркирани и заплатени от
подсъдимия. Тогава свид. С. забелязал, че в областта на гръдния кош, под якето
на М., има нещо, което издува якето му. Свид. С. помолил обвиняемия да го
разкопчае и отдолу под якето забелязал, че има черна велурена торбичка с
връзка, прекарана през врата му, която била издута. Свид. С. поканил М. да
извади съдържанието от торбичката и при прегледа на същата се установили 3 бр.
шоколади „Milka Collage -карамел" от по 93 гр, 1 бр. шоколад „ Milka
oreo" 100 гр. и 1 бр. шоколад „ Milka Tuk" 87 гр., бр. шоколади „МПка
Collage-карамел" от по 93 гр. Подс. М. не дал логично обяснение за
наличието на шоколадовите изделия в торбичката. Свид. С. сигнализирал органите
на полицията и след пристигането на същите, с приемо-предавателен протокол
шоколадовите изделия били възстановени на дружеството. При пристигането на
свидетелите М. и С. - служители при I РУ-ОД-МВР - Варна, бил съставен протокол
за доброволно предаване, с който подс. М. предал доброволно присвоените от
шоколадови изделия.
Видно от изготвената
съдебно-оценителна експертиза, стойността на инкриминираните вещи възлиза на
10,95 лв.
В хода на производството е била
възложена и изготвена съдебно¬психиатрична експертиза, от която е видно, че подс.
М. страда от синдром на зависимост към хероин. Към момента на извършване на
деянието подс. М. е бил в състояние да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си.
С протокол
за доброволно предаване от 23.03.2018 г. управителят на магазин „СВА",
собственост на „ЦБА" АД и материално отговорно лице - свид. Н.Х., е предал
диск със запис от 22.03.2018 г.
В хода на проведеното съдебно
следствие като свидетели са разпитани Н.Х., И.М. и Д.С..
От показанията на св.Х. се
установява, че като управител на магазин за хранителни стоки „ ЦБА“ Гръцка
махала Варна познава подс.М..Свидетелят посочва, че на процесната дата М. е бил
в магазина, носел със себе си раничка и малка чантичка. Твърди, че св. С.И. му
съобщил, че видял на камерите за наблюдение в магазина как М. прибрал една част
от стоките в раницата, а други в джобна чантичка. След като изчакали да видят
какво М. ще плати на касата, го помолили да ги придружи до офиса, където
изискали касовата бележка, проверили платените артикули , след което М.
доброволно им предал шоколадите, които били в чантичка с дръжка разположена
през рамото му, под якето, с което бил облечен. След като установили кражбата
свидетелите се обадили на тел.112, изчакали идването на полицията и предали на
нея М. и откраднатите вещи.
От показанията на св.И.М. се
установява, че по сигнал той и колегата му посетили магазин за хранителни стоки
„ ЦБА“,намиращ се в Гръцката махала във Варна. На място установили служители на
магазина и подс.М.. В офиса на маса имало шоколади, като охранителите на
магазина им заявили, че са задържали М. след извършване на кражба в
магазина.След това полицейските служители отвели М. ***.
С показанията си св. Д.С.
потвърждава казаното от св.М., като допълва, че торбичката в която са били
шоколадите е черна, кожена, с размери 15 на 20 см, с каишка.
От показанията на св.С.С. се установява,
че в магазина за хранителни стоки „ ЦБА“ Гръцка махала Варна подс.М. и друг път
бил извършвал кражби, поради което бил чакан да дойдо отново. Когато на
процесната дата се появил св.С. го разпознал и започнал да го наблюдава онлайн
по камерите в магазина. Подсъдимия влязъл в магазина и тръгнал между рафтовете,
като отишъл до шоколадите. В момента, в който М. взел шоколадите и ги прибрал в
себе си, св.С. излязъл от офиса, заобиколил магазина и го изчакал на входа на
магазина и оттам го завел в офиса. След като го отвел в офиса, С. казал на М.,
че го е видял да краде и го помолил да извади всички от дрехите си. Шоколадите
били в една торбичка от велур с връв на врата му. След това уведомил полицията.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите, тъй като пресъздават по един еднопосочен начин хронологията от
процесните събития - всеки на съответната част, която е възприел.
Всъщност единственото
доказателствено средство, което не подкрепя обвинителната теза, се явяват
обясненията на подс. М., които твърди, че се бил наредил на опашка с петте
шоколада, като в момента, в който трябвало да ги плаща баща му се обадил да
купи лук, цигари и безалкохолно, тъй като вече нямало как да се върне назад
платил и се върнал обратно в магазина. Обясненията на подсъдимия се явяват
изолирани от останалите гласни доказателства, поради което и предвид пряката
заинтересованост на подсъдимия да отрича обстоятелствата, които пряко го
уличават в извършването на инкриминираната престъпна дейност и отегчават
процесуалното му положение, съдът оцени същите като недостоверен източник на
информация в посочената част.
За изясняване на обстоятелствата по
делото допринасят и приобщеното по делото веществено доказателство: 1 бр.
компактдиск, намиращ се на л. 21 от Досъдебното производство, съдържащ запис от
камери в магазина .
Съдът кредитира и заключенията на
изготвените и приети по делото съдебно-психиатрична и стоково-оценъчни
експертизи, доколкото същите са изготвени от компетентни лица в кръга на
съответната област и са дали пълни, ясни и обосновани отговори на поставените
им въпроси.
Съдът кредитира и събраните по
делото писмени доказателства, доколкото същите не създават съмнения за тяхната
достоверност или автентичност и доколкото като допустими и относими
доказателствени източници, допринасят съществено за изясняване на обективната
истина по делото.
Предвид изложеното и от така
изяснената фактическа обстановка, съобразявайки с разпоредбите на чл.301 от НПК
съдът приема за установено от правна
страна :
С
деянието си от обективна и субективна страна подс.Д. РАМАДЕН М. е осъществил
състава на престъпление по чл.196,ал.1,т.1,вр.чл.194,ал.1 от НК, като на 22.03.2018 г., в гр. Варна, при условията на
опасен рецидив, отнел чужди движими вещи -3 бр. шоколади „Milka Collage
-карамел" от по 93 гр, 1 бр. шоколад „ Milka oreo" 100 гр. и 1 бр.
шоколад „ Milka Tuk" 87 гр., всичко на обща стойност 10,95 лв., от
владението на Н.Д.Х. в качеството му на МОЛ-управител на магазин за хранителни
стоки „СВА", собственост на „ЦБА" АД, без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои.
Изпълнителното
деяние е осъществено чрез действие и се изразява в отнемане на чужди движими
вещи от владението на друго лице без неговото съгласие, с намерение
противозаконно да се присвоят.
В
случая обекта на престъплението са обществените
отношения свързани със собствеността на гражданите. Подсъдимия е отнел
чужди движими вещи - стоки от владението на собственика им, без неговото знание
и съгласие, и е установил своя фактическа власт.
Субект
на престъплението е всяко наказателно отговорно лице. В случая това е подсъдимия
Д.Р.М. е роден на *** ***, български
гражданин, с основно образование, не работи, неженен, осъждан, ЕГН **********,
който е вменяемо, пълнолетно, осъждано физическо лице , което няма причини да
не може да носи наказателна отговорност.
От
субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл – той е съзнавал, че с действията си ще лиши от фактическа власт владелеца на
чуждите движими вещи, предвиждал е преминаването им в своя фактическа власт и е
целял да установи тази власт върху предметите на престъплението. Съзнавал
е обществено опасния характер на деянието
и е целял настъпването на обществено -опасните последици.
Това, че
подсъдимият е съзнавал всички елементи от състава на престъплението и
неправомерността на поведението си и е имал намерението противозаконно да
присвои чуждите вещи, е видно от поведението му преди, по време и след
извършване на деянието.
Причините
за извършване на престъплението се коренят в незачитане от страна на подсъдимите на основните правни
норми в страната, гарантиращи правото на собственост на гражданите.
Деянието
е извършено в условията на опасен рецидив, в 5-годишния срок по чл.30, във вр.
с чл.29,ал.1,б.”а” от НК.
Квалификацията
на деянието по чл.196 ал.1 т.1 от НК за „
опасен рецидив" се определя от многократните осъждания на подс. М., като
последната присъда по НОХД № 1508/2014 г. по описа на ВРС, влязла в законна
сила на 25.04.2014 г. за престъпление по чл. 196 ал.1 т.1 вр.чл.194 ал.1
вр.чл.54 вр.чл.58А ал.1 от НК му е било наложено наказание от
една година и четири месеца „Лишаване от свобода" в затвор, при строг
режим.
Налице
са условията на чл.29 б."а" от НК и сроковете по чл.30 от НК не са
изтекли.
По определяне на наказанието:
Наказанието
предвидено в НК за престъпление по чл. 196,ал.1,т.1 от НК е лишаване от свобода за срок от две до десет
години.
Съдът намира възражението на защита, че се касае за малозначително
деяние за неоснователни. Според константната съдебна практика малозначителността
на деянието се преценява в зависимост от неговата липсваща или явно
незначителна обществена опасност.
Според състава
на съда обществената опасност на конкретната кражба е по-висока от характерната
за този вид престъпления, предвид, мястото и механизма на извършване на
деянието.Касае се за кражба, която е извършена въпреки наличието на
видеонаблюдение, за което подсъдимият със сигурност е знаел и което
обстоятелство, не го е притеснило ни най – малко. Степента на обществена
опасност на подс. М. е подчертано висока, тъй като той е многократно осъждан с
отделни съдебни актове за умишлени престъпления от общ характер – общо дванадесет
пъти, като преобладават посегателствата срещу собствеността – кражби.
Подсъдимият
вече е изтърпял наказания лишаване от свобода ефективно, но без да е постигнат
окончателен резултат на поправяне и превъзпитание у него. Особено показателен
за високата степен на обществена опасност на подсъдимия, като деец и за
неуспешния процес на поправяне у него е фактът, че той е извършил настоящата
кражба само седем месеца след като е бил освободен от Затвора – гр. Варна.
Фактите за
извършеното от подс. Д.М. изключват извода за малозначителността на деянието по
чл. 196 от НК.
Съдът прие, че не са
налице условия за приложение на чл.55 НК, тъй като не отчете наличие на
изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при които и
най-лекото предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко.
Предвид горното, съдът прие, че
следва да определи на подс. М. наказание към минималния размер на предвиденото
в чл.196,ал.1,т.1 от НК,вр.чл.54,ал.1 от НК , а именно: наказание „лишаване от
свобода” за срок от две година.
Съдът намира,
че така определения размер на наказанието е справедлив и съответстващ на
тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и
подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и
добрите нрави от страна на осъдения. Освен това съдът счита, че така
определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото. По този начин ще бъдат постигнати
целите на генералната и специална превенция, визирани в разпоредбата на чл.36
от НК.
Предвид на
обстоятелството, че подсъдимия следва да изтърпи ефективно определеното му
наказание, е необходимо да бъде определен и режим на изтърпяване на наказанието.
С оглед на законовата уредба на основание чл. 57, ал. 1,т.2,б”а” от ЗИНЗС на
подсъдимия М. следва да бъде определен
първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието.
По отношение направените по делото разноски.
На
осн. чл.198,ал.3 от НПК, предвид постановената осъдителна присъда, съдът осъди
подсъдимия да заплати на Държавата, по сметка на ОД МВР Варна сумата от 143,06
лв., както и сумата от 30 лв. по бюджетната сметка на РС Варна, представляващи
разноски по делото.
Водим от
горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: