Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 05.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав в открито съдебно
заседание на двадесет и трети януари две хиляди
двадесет и четвърта година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при участието на секретар Капка Лозева, като разгледа
търговско дело № 4 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 365 и
сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вр. чл. 647 ТЗ и чл. 135 ЗЗД.
Образувано
е по искова молба на Н.Г., действащ в качеството му на синдик на „И.“ АД (н),
ЕИК ******, със седалище ***, предявена срещу „И.“ АД (н) и Г.Г.С., ЕГН **********,
за обявяване на основание чл. 647, ал. 1, т. 1 ТЗ за относително недействителна
спрямо масата на несъстоятелността на едностранната абстрактна и безвъзмездна
сделка – издаден запис на заповед от 15.02.2018 г., с който длъжникът се е
задължил безусловно да заплати на ответника-физическо лице сумата 625807,40
лева, с падеж 15.02.2020 г., като при условията на евентуалност се поддържат и
отменителни основания по чл. 647, ал. 1,
т. 6 ТЗ и чл. 135 ЗЗД, тъй като сделката
увреждала масата на несъстоятелността.
Синдикът
твърди, че от несъстоятелния длъжник в тригодишен период преди предявяване на
молбата по чл. 625 ТЗ е извършена безвъзмездна сделка в полза на свързано лице
– издаден запис на заповед за сумата 625807,40 лева, която сделка следвало да
бъде обявена за относително недействителна спрямо масата на несъстоятелността.
Поемателят по ценната книга и ответник Г.Г.С. участвала в управлението на
несъстоятелния длъжник, включително била акционер в дружеството, притежаващ
17.94 % от капитала. При условията на евентуалност се твърди сделката да е
увреждаща кредиторите, страна по същата било свързано лице и записът на заповед
бил издаден в двугодишен срок преди депозиране на молбата за откриване на
производство по несъстоятелност – чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ. На последно място,
също при условията на евентуалност относителната недействителност на сделката
се претендира при условията на чл. 135 ЗЗД, ако не се установи свързаност на
длъжника с поемателя по ценната книга Г.Г.С..
Ответникът
Г.Г.С. оспорва исковете, като твърди, че за предявяването им не е налице правен
интерес, тъй като вземането по ценната книга не било прието за удовлетворяване
от масата на несъстоятелността и било предмет на установителен иск.
По
същество счита исковете за неоснователни – сделката не представлявала
разпореждане на длъжника със свое имущество, а поето към негов кредитор
задължение в обезпечение на предоставен от наследодател на Г.Г.С. заем на
дружеството в размер на 1953712 лева, съответно записът на заповед не бил
безвъзмезден, а обезпечавал изпълнението на непогасени парични задължения на „И.“
АД (н), ЕИК ******. Тази сделка не увреждала кредиторите, което обуславяло
неоснователността на евентуалните искове по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ и чл. 135 ЗЗД.
Допълнителна
искова молба от синдика на „И.“ АД (н), ЕИК ******, не е депозирана, поради
което размяната на книжа в производството е приключила.
С оглед изложените твърдения в отговора на
исковата молба, депозиран от Г.Г.С., за неприемане на вземането й, произтичащо
от оспорената едностранна сделка – запис на заповед, съответно за производство
по чл. 694 ТЗ, което същата възнамерявала да проведе срещу „И.“ АД (н), ЕИК ******,
съдът при извършена служебна справка в деловодната система, е констатирал, че
по иск на Г.Г.С., предявен срещу „И.“ АД (н), ЕИК ******, е образувано търг.
дело № 215/2021 г. на СГС, VI-11 състав. Предоставеният препис от исковата
молба, въз основа на която е образувано посоченото търговско дело, сочи на
възникнал правен спор относно съществуването на неприето за удовлетворяване
вземане на Г.Г.С., ЕГН **********, от масата на несъстоятелността в размер на
625807,40 лева, с правопораждащ го юридически факт процесният запис на заповед
от 15.02.2018 г..
При
това положение, правният интерес на синдика от провеждане на отменителните
искове, предмет на настоящото производство, за прогласяване на относителната
недействителност на записа на заповед, е обусловен от установяване принципното
съществуването на вземане, възникнало от този запис на заповед в полза на Г.Г.С.,
ЕГН **********, което установяване е предмет на производството по търг. дело №
215/2021 г. на СГС, VI-11 състав. Извод на съда, че такова вземане не
съществува, т. е. че не обременява масата на несъстоятелността на „И.“ АД (н),
би лишило настоящите конститутивни искове от правен интерес, а последният е
абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на настоящото производство.
Ето защо съдът е приел развитието на производството да е обусловено от
разрешаване на преюдициалния спор за съществуване на вземането на Г.Г.С., ЕГН **********,
от „И.“ АД (н), произтичащо от едностранната правна сделка запис на заповед от
15.02.2018 г., което наложило спиране развитието на търг. дело № 4/2021 г. до
разрешаване с краен съдебен акт на спора, предмет на търг. дело № 215/2021 г.
на СГС, VI-11 състав.
Обуславящото производство по търг. дело № 215/2021 г. на
СГС, VI-11 състав, е приключило с влязло в сила на 08.11.2023 г. съдебно
решение, с което вземането на Г.Г.С. е признато за съществуващо,
съответно настоящото производство е допустимо от гледна точка наличие на правен интерес за провеждане на исковете.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и
правна страна следното:
С
определение от 07.12.2023 г. за безспорни и ненуждаещи се от доказване в
отношенията между страните, са отделени фактите, че на 15.02.2018 г. от „И.“ АД
(н), ЕИК ******, представлявано от И.Г.С.е издаден запис на заповед за сумата
625807,40 лева с поемател Г.Г.С., с падеж 15.02.2020 г., като спрямо издателя
на ценната книга е подадена на 15.04.2019 г. молба за откриване на производство
по несъстоятелност, по която е образувано търг. дело № 681/2019 г., съответно е
постановено решение № 2095/22.11.2019 г. за откриване на производството, като
за начална дата на неплатежоспособността е определена датата 31.12.2012 г..
С
влязло в сила на 08.11.2023 г. съдебно решение по търг. дело № 215/2021 г. на СГС, VI-11 състав, по реда
на чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ спрямо
страните в настоящото производство и кредиторите на несъстоятелността е
признато за установено, че Г.Г.С., ЕГН ********** е носител на вземане спрямо „И.“
АД (в несъстоятелност), ЕИК ******, за сумата 625807,40 лева, произтичащо от
запис на заповед, издаден на 15.02.2018 г. и с падеж 15.02.2020 г., което
вземане да бъде удовлетворено от масата на несъстоятелността. В мотивите на
съдебното решение е отразено, че между страните в производството било
безспорно, че ценната книга обезпечавала задължение на несъстоятелния търговец
по договор за заем.
Други доказателства от значение за спора не са
ангажирани.
Относно евентуално
съединените конститутивни искове с правна квалификация чл. 647, ал. 1, т. 1 ТЗ,
чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ и чл. 135 ЗЗД.
С фактическите състави на чл. 647, ал. 1, т. 1 – т. 5 ТЗ
се дава приоритет на интересите на кредиторите на несъстоятелността спрямо:
третите лица, страни по безвъзмездни сделки – т. 1 и т. 2; страни по възмездни
сделки, но при съществена нееквивалентност на престациите в ущърб на длъжника –
т. 3; третите лица, на които длъжникът е учредил обезпечение (лично или реално)
за чужд дълг - т. 4 и т. 5. С тези действия обективно се намалява масата на
несъстоятелността и с това и възможността за удовлетворяване на кредиторите,
поради което е предпочетен интересът на кредиторите. Хипотезата на чл. 647, ал.
1, т. 6 ТЗ изисква увреждащ характер на сделката, по която страна е свързано
лице. При липсата на такава свързаност е приложим общият отменителен иск,
предвиден в чл. 135 ЗЗД.
Общата характеристика на отменителните искове, която е
обобщена в решение № 43 от 20.09.2021 г. на ВКС по т. д. № 610/2020 г., I т. о.
по следния начин: отменителните искове по чл. 647 ТЗ са средство за обявяване
за относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелни
длъжници на определени правни действия и сделки с имуществени права от масата
на несъстоятелността, които увреждат тези кредитори, при наличие на съответните
специфични за отделните фактически състави елементи. Като обща своя
характеристика разгледаните хипотези включват имуществено увреждане на кредиторите
на масата на несъстоятелността, изразяващо се в намаляване на нейното
съдържание като пряка последица от разпоредителни сделки и действия от страна
на длъжника с негово имущество или създаване на опасност от такова увреждане.
Към увреждането чрез създаване на опасност се отнасят случаите на учредяване на
обезпечения за чужди задължения – чл. 647, ал. 1, т. 4 ТЗ, съответно - т. 5 ТЗ
- в полза на кредитор на несъстоятелността, а така също и всички други
необхванати от разпоредбите на чл. 647, ал. 1, т. 1 - т. 5 ТЗ случаи, когато
увреждането е в резултат от сделка, страна по която е свързано с длъжника лице,
съгласно чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ.
С решение по т. д. № 135/2009 г., ІІ т. о., решение по т.
д. № 1388/2014 г., І т. о. е установено разбирането, че за да бъдат относително
недействителни, действията и сделките трябва да изхождат от длъжника, т. е. да
се касае за доброволно предприети от длъжника действия по погасяване на
задължения и сключване на сделки. Исковете по чл. 647, ал. 1 ТЗ уреждат отделни
хипотези на относителна недействителност на сделки, извършени от длъжника и
увреждащи кредиторите на несъстоятелността, като сделките/действията, по които
страна не е длъжникът, са извън приложното поле на разпоредбата. Необходимо за
допустимостта на производството е ищецът да заяви твърдение, че в релевантния
период от длъжника е извършена сделка, която има увреждащ масата на
несъстоятелността характер, а поемането на абстрактно задължение чрез издаден
запис на заповед би могло да има такъв характер, тъй като обременява масата.
Включването на вземането по ценната книга в приетите за
удовлетворяване от масата на несъстоятелността вземания, не изключва правния
интерес от провеждането на отменителни искове, както ответникът Г.Г.С. твърди,
тъкмо обратното. Отменителните искове се провеждат, за да не бъдат зачетени
правните последици на принципно действителни сделки спрямо определен кръг лица,
които тези сделки увреждат. Ето защо властническото установяване по реда на чл.
694 ТЗ в отношенията между длъжника „И.“ АД (н) и поемателя по ценната книга Г.Г.С.,
както и по отношение кредиторите на несъстоятелността, че вземането съществува,
не препятства обявяването на сделката, която го е породила (запис на заповед)
за относително недействителна спрямо масата, ако тя попада в хипотезите на чл.
647, ал. 1, т. 1 или т. 6 ТЗ, съответно чл. 135 ЗЗД. Решението, с което такъв
иск би бил евентуално уважен следва да бъде съобразено от синдика при изготвяне
на сметка за разпределение.
Сделката,
която се твърди да е увреждаща масата на несъстоятелността е запис на заповед от
15.02.2018 г., с който длъжникът се задължил безусловно да заплати на
ответника-физическо лице сумата 625807,40 лева, с падеж 15.02.2020 г.. Няма
съмнение, че сделката е извършена в рамките на три години преди подаване на
молбата по чл. 625 ТЗ за откриване на производството (15.04.2019 г.), т. е. в определяния
в практиката като „подозрителен период“. Поемател по ценната книга е свързано с
длъжника лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 ДР на ТЗ, тъй като Г.Г.С. е
акционер в дружеството притежаващ 17 % от капитал, съгласно представената
структура на акционерно участие в обявения в търговския регистър ГФО за 2017 г..
Поставя се въпросът обаче дали записът на заповед представлява по естеството си
безвъзмездна сделка и отговорът е отрицателен.
Записът на заповед е обикновена форма на
менителничното задължение, създаваща задължение на издателя пред всеки
легитимиран поемател. Поетото задължение е абстрактно – наличието на основание
за извършване на сделката не се поставя като условие за нейната валидност.
Поради абстрактния характер на менителничното волеизявление правата, които то
поражда, са независими от наличността на основна сделка и от развитието на
каузални правоотношения, във връзка с които менителничният ефект е издаден. Едностранните
сделки не са безвъзмездни „по правило“. Наистина едностранното изявление не е
от естество да породи насрещно задължение, съответно и право в полза на този,
който го извършва. Едностранните сделки обаче винаги са свързани с друго
правоотношение. Затова преобладаващото разбиране е, че те не подлежат на правно
класифициране по признака възмездност-безвъзмездност, което се отнася и за
обезпечителните договори. Ако естеството и характеристиките на едностранната
абстрактна сделка запис на заповед не позволяват да бъде дефинирана като безвъзмездна,
то същата не би могла да бъде преценена като относително недействителна по
отношение масата на несъстоятелността на предпочитаното от ищеца основание по
чл. 647, ал. 1, т. 1 ТЗ. Относителната недействителност е санкционна последица
и затова нормите, които я уреждат следва да се тълкуват и прилагат стриктно.
Затова не би могло това основание да бъде приложено по отношение на процесната
сделка само поради едностранния ѝ характер. Наистина той принципно не
предполага наличие на насрещна субективно (според разбиранията на страните)
еквивалетна престация, но това не превръща сделката в безвъзмездна, тъй като извършването
ѝ не е свързано с някаква проява на щедрост.
Обстоятелството,
че абстрактната сделка обезпечава каузално заемно правоотношение, което е
възмездно също изключва прилагането на чл. 647, ал. 1, т. 1 ТЗ, дори при
възприемане на теоретичната постановка, че възмездността/безвъзмездността на
каузалната сделка се пренася автоматично и към обезпечаващата я абстрактна
сделка. Каузалната сделка е възмездна – заем, за който е дължима
възнаградителна лихва, поради което обезпечаващият го запис на заповед също
следва да се разглежда като възмезден. В този случай престацията на кредитора
по договора за заем се балансира и следва да се приеме за икономически
равностойна на задължението на длъжника по главното (заема) и по абстрактното
правоотношение (записа на заповед).
Налага
се извод за неоснователност на предпочитания отменителен иск, поради извод, че
извършената от „И.“ АД (н) абстрактна сделка не би могла да се дефинира като
безвъзмездна. Това сочи на сбъдване на вътрешно процесуалното условие за
разглеждане на евентуалния иск за обявяване на едностранната сделка за
недействителна по отношение масата на несъстоятелността в хипотезата на чл.
647, ал. 1, т. 6 ТЗ – като увреждаща кредиторите сделка със свързано лице,
извършена в двугодишен срок преди подаване на молбата за откриване на
производство по несъстоятелност. Предпоставките сделката да е извършена в
рамките на срок от две години преди 15.04.2019 г. и със свързано с длъжника
лице, са налице. Следва да бъде преценено дали сделката има увреждащ кредиторите
характер.
В
решение № 11 от 27.02.2020 г. по т. д. № 2529/2018 г., I т. о., е обобщено константното
разбиране на ВКС, че в хипотезата на отменителен иск увреждащо кредитора
действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права от масата,
които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредиторите
спрямо длъжника. Така увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое
имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението
на кредитора, в т. ч. извършено опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг,
изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр. Увреждане е налице и при
трансформиране на публичен и усложнено ликвиден актив, върху който да се насочи
изпълнението в незабавно ликвиден актив (парични средства).
Поемането
на задължение за безусловно престиране на парична сума на падежа на здаписа на
заповед би било увреждащо действие в случаите, в които не се установи връзка с
каузално отношение (т. нар. безпаричен запис на заповед), но процесният не е
такъв. В патримониума на длъжника е постъпила парична сума като заем и е
възникнало насрещно задължение за връщането му, което е обезпечено със записа
на заповед. В хипотезите на издаването му като обезпечаващ вече възникнало
задължение по каузална сделка акт, не би могло да се приеме, че е увреждащо
кредиторите действие. Наистина с поемането на абстрактно задължение масата на
несъстоятелността се обременява, т. е. увеличава се пасива ѝ, но по
дефиниция с извършване на сделката (обективиране на волеизявлението на
издателя-длъжник) не се засягат имуществени права (активи) от патримониума му, защото
сделката няма непосредствен престационен характер - с извършването ѝ никакво
имуществено благо не преминава от имуществото на длъжника в това на насрещната
по сделката страна, а ефектът от относителната недействителност, който се цели с
провеждане на конститутивния иск, е такова транслирано право да се третира като
обект от имуществото на длъжника и да бъде осребрено. Поемането на задължение,
което не е изпълнено, не представлява разпореждане с активи, нито затруднява осребряването
им. Само придава на поемателя по ценната книга качеството кредитор на масата,
който обаче конкурира с всички останали кредитори. Съобразено и с факта, че
ценната книга представлява обезпечение на задължение, възникнало от възмездно
каузално правоотношение - сключен договор за заем, в резултат на който дружеството
е получило парична престация, не би могло да се приеме, че издадената ценна
книга в конкретния случай има увреждащ кредиторите характер.
Този
извод се подкрепя и при съпоставяне на недействителността по чл. 647, ал. 1, т.
6 ТЗ с останалите хипотези, за които са предвидени специални отменителни
състави. По същество увреждащи и затова недействителни са учредените от длъжника
вещни и лични обезпечения, но само за чужди задължения (чл. 647, ал. 1, т. 4 и
т. 5 ТЗ), тъй като предполагат изпълнение върху права от масата, без на
удовлетворяваното задължение да съответства възникнало в полза на длъжника
право.
Кога обезпечаването
на собствени задължения се счита за увреждащо спрямо масата е детайлно
разписано в чл. 646, ал. 2 и сл. ТЗ, като санкцията недействителност се
основава на нарушаване на реда за удовлетворяване на кредиторите, чрез последващо
създаване на съответна привилегия по отношение на задължения, които са възникнали
като необезпечени и то въз основа на учредено вещно обезпечение, като
недействителността касае само последното. Няма никакво съмнение, че задължаването
по ценната книга макар и основано на каузална сделка не представлява форма на вещно
обезпечение и не предоставя никаква особена привилегия на поемателя, затова и
такава сделка не може да има увреждащ характер. От това правило са възможни и
изключения. В конкретния случай задължението по каузалното правоотношение е с
ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 11 ТЗ, тъй като представлява
предоставен от акционер заем на дружеството, а вземането по ценната книга се
удовлетворява в реда по т. 8. Твърдения за увреждащ характер на ценната книга поради
нарушаване реда за удовлетворяване на кредиторите обаче не са обективирани в
производството и съдът не може служебно да ги въвежда като форма на увреждане.
Затова
и този евентуален иск е неоснователен, което предпоставя разглеждането на общия
отменителен иск по чл. 135 ЗЗД.
Предявен
в производството по несъстоятелност този иск запазва характеристиките си на
облигационен иск, провеждането на който не засяга действителността на сделката
между длъжника и съконтрахента му, а позволява разпореденото чрез тази сделка
право да се ползва за удовлетворяване на кредиторите. Специалните отменителни
искове по чл. 647 ТЗ не отдават значение на знанието на длъжника, респ. на
насрещната страна, но общият отменителен иск изисква доказване на такова
знание. Фактът, че искът е предявен в интерес на всички кредитори на
несъстоятелността обуславя за дата на възникване на вземането да се счита
началната дата на неплатежоспособността и в зависимост от момента на извършване
на сделката спрямо тази дата да се прилага ал. 1 или ал. 3 на чл. 135 ЗЗД,
което означава, доказване, че длъжникът при извършването на сделката е знаел за
увреждането или го е извършил с намерение да увреди кредиторите. В случая,
началната дата на неплатежоспособността е 31.12.2012 г., а записът на заповед е
издаден на 15.02.2018 г., поради което е достатъчно знание за увреждането, т.е.
приложима е първата алинея на разпоредбата.
Основен
елемент, обуславящ основателността на иска обаче е издаденият запис на заповед
да уврежда масата, който елемент не се различава от увреждането, визирано в чл.
647, ал. 1, т. 6 ТЗ и обсъдено по-горе, което съдът прие да не е доказано в
настоящия случай. Този извод е достатъчен за отхвърляне на иска, без да е
необходимо да се разглежда наличието на знание у длъжника и поемателя по
ценната книга, доколкото тази сделка не би могла да се квалифицира като
безвъзмездна. При всички положения обаче увреждането на масата следва да се
разглежда по идентичен начин.
Всъщност
смисълът на провеждането на този общ отменителен иск е преодоляване на времевите
ограничения, които специалните искове по чл. 647 ТЗ установяват, като
свързаност на страните в хипотезата на чл. 135 ЗЗД не е необходима, но пък
обуславя прилагане на презумпцията за знание за увреждането у съконтрахента,
която улеснява доказването. Знание за увреждането у издателя на записа на
заповед обаче не се презумира и изисква доказване както на самото увреждане,
така и на субективното отношение на длъжника към него. Без да е налице обективната
характеристика на сделката като увреждаща е безпредметно да се обсъжда дали този
ѝ ефект е бил известен на „И.“ АД (н). Това обуславя отхвърлянето и на
този отменителен иск.
С
оглед изхода на спора, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, право на присъждане на
разноските за производството се поражда за ответниците, но те не обективират
подобни претенции.
Предвид разпоредбата на чл. 649, ал. 6 ТЗ държавната такса се определя върху една четвърт от цената на
иска и не се внася предварително. Ако искът бъде отхвърлен, държавната такса се
събира от масата на несъстоятелността, затова „И.“ АД (н) следва да бъде осъдено да
заплати в полза на бюджета на СГС държавна такса от 1 % върху размера на
исковете (625807,40 лева) или сумата 6258,07 лева.
Така мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от синдика на
„И.“ АД (н), ЕИК ******, със седалище ***, срещу „И.“ АД (н) и Г.Г.С., ЕГН **********,
евентуално съединени конститутивни искове, с правна квалификация чл. 647, ал. 1,
т. 1 ТЗ, чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ и чл. 135 ЗЗД, за обявяване за относително
недействителна спрямо масата на несъстоятелността на едностранната абстрактна сделка
– запис на заповед от 15.02.2018 г., с който длъжникът се задължил безусловно
да заплати на ответника-физическо лице сумата 625807,40 лева, с падеж
15.02.2020 г..
ОСЪЖДА „И.“
АД (н), ЕИК ******, със седалище ***, да
заплати в полза на бюджета на Софийски градски съд, на основание чл. 649, ал. 6 ТЗ, сумата 6258,07 лева (шест хиляди двеста петдесет и осем лева и седем
стотинки) – държавна такса за производството.
Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: