Мотиви
към решение от 21.08.2018г.по АНД №249/2018г.по описа на Районен съд – гр.Д.,
трети състав:
Производството е по реда на чл.375 и следващите от НПК.Образувано е по внесено от РП- гр.Д. постановление по реда на чл. 375 НПК
срещу С.Ж.П., ЕГН ********** за това, че на 24.07.2018г.по
автомагистрала „***” в района на гр.Д., обл.В., управлявал МПС – т.а марка „***”
с регистрационен номер ***, в срока на изтърпяването на принудителна
административна мярка за временно отнемане на свидетелство за управление на МПС
, наложена му със ЗППАМ №16-0819-000275/24.02.2016г. по описа на Сектор „ПП”
при ОД МВР В. , връчена на 24.04.2016г.- престъпление
по чл.343в, ал.3 вр.ал.1 НК.
С внесеното
предложение прокурорът счита фактическата обстановка по делото за изяснена от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства.В съдебно заседание
ДРП,редовно призовани не изпращат представител.
Подсъдимият, редовно призован, се явява в с.з.лично.Дава лаконични обяснения
, признава се за виновен и моли за минимално наказание.
След преценка на събраните по делото доказателства,съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
С.Ж.П. *** и притежавал свидетелство за управление на МПС със срок на валидност
до 20.11.2019г.
Със
заповед за прилагане на ПАМ №16-0819-000275/24.02.2016г.
по описа на Сектор „ПП” при ОД МВР В. на обв.П. била наложена санкция по
реда на чл.171 ал.1 б.”д” от ЗДвП- временно отнемане на свидетелство за
управление на МПС, тъй като управлявал МПС с наложена наказание глоба ,
неизплатена в срока на доброволно заплащане.Със заповедта било отнето СУМПС на П..Заповедта
била връчена на водача лично на 24.04.2016г.Въпреки това подс.П. продължил да
управлява МПС.
На
24.07.2018г. в обв.П. ***, като управлявал т.а „***”
с регистрационен номер ***.Обвиняемият се движелпо АМ „***” когато в
близост до гр.Д. блъснал л.а „ ***” с рег.№ ***, който се движел пред
него.Двамата водачи спрели и и отбили автомобилите си в страни от пътното
платно и за случая било уведомено РУ Д..На мястото на произшествието
пристигнали свидетелите В.М. и А.С. - служители в РУ Д..Те установили
самоличността на водачите и причините за настъпилото ПТП.При поискване обв.П.
не представил СУМПС, като заявил , че няма такова , тъй като му било отнето.При
проверка в информационните масиви на МВР се установило, че обв.П. управлява
автомобила в срока на на изтърпяване на ПАМ- временно отнемане на СУМПС,
наложена му със Заповед за ПАМ.За констатираното нарушение св.Стоянов съставил
АУАН №992197/24.07.2018г.
Обв.П. е пълнолетен
български гражданин.Същият не е осъждан, и към момента на извършване на
деянието не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.П.
е със средно образование,работи.
Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на събраните доказателства-обяснения на обвиняемия на фазата на досъдебното
производство ,писмените доказателства по БП №150/2018г.по описа на РУ- Д.,приобщени
по реда на чл. 283 от НПК,които са последователни,безпротиворечиви и взаимно
допълващи се , като анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената фактическа обстановка,съдът приема че обв.С.Ж.П. е
осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъпление по чл.343
в ал.3 вр.ал.1 НК,като на 24.07.2018г.по
автомагистрала „***” в района на гр.Д., обл.В., управлявал МПС – т.а марка „***”
с регистрационен номер ***, в срока на изтърпяването на принудителна
административна мярка за временно отнемане на свидетелство за управление на МПС
, наложена му със ЗППАМ №16-0819-000275/24.02.2016г. по описа на Сектор „ПП”
при ОД МВР В. , връчена на 24.04.2016г.
От субективна страна е налице пряк умисъл за извършване на деянието-
обв.П. знаел , че с ПАМ му е отнето временно СУМПС но въпреки това е управлявал
МПС.
От обективна
изпълнителното деяние се изразява в управление от страна на подсъдимия на МПС в
срока на изтърпяване на ПАМ.
Смекчаващи вината
обстоятелства-самопризнания във фазата на досъдебното производство, добри
характеристични данни.
Отегчаващи вината
обстоятелства-висока степен на обществена опасност на деянието.
С оглед на горното съдът призна подсъдимия С.Ж.П. за виновен в
извършването на престъпление по чл. 343в ал.3 НК.
Предвидената в НК санкция за извършеното деяние е лишаване от свобода за
срок една до три години.Подсъдимия е пълнолетен,към момента на извършване на
деянието и към настоящият момент не е осъждан,не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на глава ХХVІІІ от НПК.От деянието няма причинени
имуществени вреди.При наличието на всички основания ,визирани в разпоредбата на чл. 78а от НК,съдът освободи подсъдимия от
наказателна отговорност и му наложи административно наказание- глоба.
При определяне размера на
наложената глоба съдът съобрази както смекчаващите наказателната отговорност
обстоятелства-направени самопризнания и проявеното критично отношение към
стореното във фазата на досъдебното производство ,така и отегчаващите вината обстоятелства
–високата степен на обществена опасност на деянието , тъй като се касае за
тежко нарушение на правилата за движение и грубо незачитане на установеният ред
при временно отнемане на свидетелство за управление на МПС.Мотивиран от
изложените обстоятелства и като съобрази , че подс.П. изразява искрено
съжаление за случилото се ,съдът определи глобата в минимален размер - 1000 лева.
Съдът счита,че в този размер,с
наложеното наказание ще се постигнат целите,визирани в разпоредбата на чл. 36
от НК,като подсъдимият ще бъде превъзпитан за в бъдеще към спазване на
установеният в страната законов ред и правила за движение по пътищата.
Мотивиран от изложеното ,съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: