№ 202
гр. Сливен, 19.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Анна К. Димитрова
при участието на секретаря НЕДЕЛИНА М. БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от Анна К. Димитрова Административно
наказателно дело № 20232230200676 по описа за 2023 година
Производството е по реда на АПК и чл. 72, ал.4 от ЗМВР.
Образувано е по жалба на В. К. В. ЕГН ********** чрез адвокат А. Л. от
АК – София, против Заповед за задържане на лице рег. № 343зз –
43/03.05.2023 година, издадена от инсп. Т. Й. Д. – разузнавач в С“ПКП“ при
ОДМВР-Сливен, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР по
отношение на В. В. е наложена принудителна административна мярка
"Задържане за срок до 24 часа".
В жалбата се излагат съображения, че оспорената заповед е
незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон,
процесуалните правила и в противоречие с целта на закона. Сочи се, че по
преписката липсват доказателства за извършено от лицето престъпление.
Формулирана е правната квалификация, която е за деяние домашно насилие,
но такова не е налице и на жалбоподателя не е повдигнато обвинение за
извършено престъпление. До задържането не е било събрано нито едно годно
доказателство, което да сочи вероятна съпричастност на лицето, не е налице
фактическа обстановка, нито са посочени фактите, които са обосновали
необходимостта от прилагането на разпоредбата на чл. 72, ал. 1 т. 1 от ЗМВР.
В съдебно заседание жалбоподателят надлежно уведомен, не се вявеа и
не се представлява.
Лицето издало обжалваната заповед – инсп. Т. Д., се явява лично и моли
съда заповедта да бъде потвърдена.
Районна прокуратура - град Сливен надлежно уведомена, не изпраща
представител и не изразява становище по основателността на жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за
1
установено от фактическа страна следното:
Със заповед за задържане на лице рег. № 343зз - 43/03.05.2023 г., по
отношение на В. В. била приложена принудителна административна мярка
"задържане за срок до 24 часа". Като правно основание за издаване на
заповедта е посочена разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР като е описано,
че лицето се задържа тъй като има данни за извършено престъпление по чл.
281, ал.2 от НК и е образувано ДП № 99/2023 година.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
Оспорената заповед представлява индивидуален административен акт
по смисъла на АПК и като такъв подлежи на съдебен контрол.
При проверката съдът следва да прецени актът издаден ли е от
компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са
материалноправните и процесуалноправните разпоредби и съобразен ли е
актът с целта на закона. Разпоредбата на чл. 74 ал.2 от ЗМВР поставя
допълнителни критерии, задължителни реквизити, на които следва да
отговаря Заповедта.
Като извърши дължимата проверка за законосъобразност на оспорения
акт, съдът прие, че жалбата е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на
предоставените му правомощия по чл. 72 от ЗМВР - от инсп. Т. Й. Д. на
длъжност разузнавач в С“ПКП“ при ОДМВР-Сливен, като Заповедта е
издадена в условията на оперативна самостоятелност, с каквото полицейските
органи разполагат съгласно чл. 72, ал. 1 ЗМВР.
В заповедта са посочени името, длъжността и местоработата на
полицейския орган, издал заповедта, както и фактическите и правни
основания за задържане. Посочени са индивидуализиращи задържаното лице
данни, датата и часът на задържането, ограничаването на правата на лицето по
чл. 73 ЗМВР, както и правото му да обжалва пред съда законността на
задържането, на адвокатска защита от момента на задържането, на
медицинска помощ, на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето
задържане, както и правото му да се свърже с консулските служби на
съответната държава в случай, че не е български гражданин и правото да
ползва преводач в случай, че не разбира български език.
Съдът счита, че е изпълнено и изискването на чл.74 ал.3 от ЗМВР, тъй
като по делото е приложено Декларация по чл. 74 ал. 3 от ЗМВР подписана по
надлежния ред.
Съдът счита, че изразеното становище за незаконосъобразност на
Заповедта изразяваща се в липса на доказателства за извършено от лицето
престъпление, за липса на каквото и да е годно доказателство, което да сочи
вероятна съпричастност на лицето, липса на посочена правна квалификация и
на повдигнато обвинение за извършено престъпление и не посочване на
2
фактите, които са обосновали необходимостта от прилагането на
разпоредбата на чл. 72, ал. 1 т. 1 от ЗМВР за неоснователно.
В издадената Заповед освен посочените по – горе задължителни
реквизити е посочена и цифровата правна квалификацията на деянието, за
което се сочи, че има данни задържаното лице да е извършило. В Заповедта за
задържане няма как да се посочи по подробно и да се направи пълно
описание на всички елементи от фактическият състав на престъплението за
което се твърди, че има данни задържаното лице да е извършило, тъй като
тази Заповед не е постановление за привличане към наказателна отговорност
или обвинителен акт, за да се изисква от задържащия орган подробно
описание на деянието, за което има данни, че е извършено. Доколкото към
момента на задържането за 24 часа не е имало привличане, няма как да се
изисква от задържащия да направи пълно описание на деянието за което се
твърди, че има данни задържаният да е извършил. Относно възражението за
липса на данни за извършено престъпление, то следва да се посочи, че
понятието „данни“ по смисъла на ЗМВР е с различно съдържание от
понятието „достатъчно данни“ по смисъла на чл. 207, ал.1 от НПК, като при
налагането на принудителната административна мярка „задържане за срок до
24 часа“ по чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР е необходимо наличните данни да са
достатъчни за извод, че задържаното лице има вероятност да е извършило
престъпление. В този смисъл не е необходимо нито данните да са достатъчни
още по – малко наред с това да е налице предположение, че задържаното лице
ако не бъде задържано има опасност да се укрие. Това са предпоставки за
вземане на мярка на неотклонение „Задържане под стража“, но не и за
издаване на ПАМ за „Задържане за срок от 24 часа. В заповедта е посочено и
че е образувано ДП, но няма как на етап задържане на лицето за 24 часа да
има и привличане в качеството му на обвиняем с повдигане на конкретно
обвинение, каквито са доводите в жалбата.
С оглед обстоятелството, че съдът следва да ОТХВЪРЛИ жалбата, като
неоснователна и да потвърди издадената заповед за задържане за срок от 24
часа съдът намира, че следва да отхвърли и претенцията на процесуалния
представител на жалбоподателя за заплащане на адвокатско възнаграждение,
като НЕОСНОВАТЕЛНО.
С оглед гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Заповед за задържане на лице рег. № 343зз-
43/03.05.20232 г., издадена от инсп. Т. Й. Д. – разузнавач при С“ПКП“ при
ОДМВР-Сливен, с която на основание чл. 72, ал. 1, т.1 от ЗМВР по отношение
на В. К. В. ЕГН ********** е наложена принудителна административна
мярка "Задържане за срок до 24 часа".
ОТХВЪРЛЯ искането на адв. А. Л. от АК-София за присъждане на
3
направените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд-гр. Сливен в 14 - дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4