О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр. Кюстендил, 29.05.2020 г.
КЮСТЕНДИЛСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в
закрито заседание от двадесет и девети
май през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ
разгледа
докладваното от съдия Костадинова в. ч. гр. д. № 210 по описа на
съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано
е по постъпила частна жалба от „***“ ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр. **, с ЕИК: ********* срещу разпореждане №970/04.03.2020 г. на Районен съд –
Кюстендил, постановено по ч.гр.д.№468/2020 г. по описа на същия съд, с което е
оставено без уважение заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417
от ГПК, депозирано от „***“ ЕАД срещу М.Н.К., ЕГН **********, с адрес: *** за парично вземане в размер на 1032.05 лева –
главница, дължима по Договор за потребителски кредит №********** от 15.03.2019
г., съгласно извлечение от счетоводните книги към 07.02.2020 г. и 45.29 лева-
обезщетение за забава за периода 15.04.2019 г. – 07.02.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението, до
окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски в размер на 25.00
лева платена държавна такса, както и 150 лева юрисконсултско
възнаграждение.
В частната жалба се релевират доводи за
незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Твърди се, че потребителският
договор за кредит е в съответствие с
изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК, както и на чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 от ЗПК,
като не се споделя становището на заповедния съд относно приложения погасителен
план и вероятната неяснота за това как се формира сумата по всяка месечна
погасителна вноска, в т.ч. какъв е размерът на главницата, на лихвите и на
допълнителните разходи. Сочи се, че доколкото при процесния договор е приложим
фиксиран лихвен процент за целия период, изискването за посочване на
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, в това число – главница и лихва, е неприложимо. Твърди се, че ако за
длъжника съществува някаква неяснота същият има право безвъзмездно да получи
подробна информация за размера на погасената сума и оставащите за плащане
такива. Искането е да се отмени обжалваното разпореждане и съдът да разпореди издаване на заповед за изпълнение
по чл.417 ГПК за цялото претендирано вземане.
Кюстендилският
окръжен съд, след преценка на изложените в частната жалба доводи, както и
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Частната жалба е процесуално
допустима, доколкото е подадена срещу
подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в законоустановения срок и от
лице, имащо правен интерес от обжалване.
Заповедният съд е бил
сезиран със заявление по чл. 417 от ГПК от „***“ ЕАД, с което е заявено искане
за издаване на заповед за незабавно изпълнение против М.Н.К. за парично вземане
в размер на 1032.05 лева – главница, дължима по Договор за потребителски кредит
№********** от 15.03.2019 г., съгласно извлечение от счетоводните книги към 07.02.2020
г., 45.29 лева– обезщетение за забава за периода 15.04.2019 г. – 07.02.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението, до окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски в
размер на 25.00 лева платена държавна такса, както и 150 лева юрисконсултско
възнаграждение.
С обжалваното разпореждане
районният съд е оставил без уважение искането, приемайки, че е налице вероятна
неравноправност на клаузи в договора за потребителски кредит, поради неспазване
на императивните изисквания, залегнали в чл.11, ал.1, т.11 и т.12 от ЗПК, тъй
като описаните в погасителния план погасителни вноски са посочени в общ размер,
респ. може да се приеме вероятна неяснота за това как се формира сумата по
всяка месечна погасителна вноска, в това число какъв е размерът на главницата,
на лихвите и на допълнителните разходи.
Окръжният съд счита,
че като краен резултат атакуваният съдебен акт е законосъобразен. Съображения:
В заповедното
производство съдът извършва преценка дали е дължимо претендираното от заявителя
вземане срещу длъжника. Отделно от тази преценка, съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2
и т. 3 от ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да извърши проверка дали
искането, в неговата цялост или част, не противоречи на закона и добрите нрави,
съответно дали искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен
с потребител или е налице обоснована вероятност за това. За неравноправни
клаузи, като такива противоречащи на закона, съдът следи служебно и в
заповедното производство, в изпълнение на правомощията си по чл. 411, ал. 2, т.
3 от ГПК.
В изпълнение на посочените правомощия и след запознаване с депозираното заявление, ведно с
доказателствата към него, съдът констатира, че заявлението е подадено от
финансова институция. Съгласно чл. 3 от ЗКИ
финансова институция е лице, различно от кредитна институция(банка) и
инвестиционен посредник, чиято основна дейност е извършване на една или повече
от дейностите: по придобиване на участия в кредитна институция или в друга
финансова институция; отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. За извършване
на част от горните дейности по занятие, включително и тази по чл. 3, ал. 1, т. 3
от ЗКИ - отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства, следва
дружеството да е вписано в публичен регистър на БНБ, ако тя е съществена за
него.
От справката в
публичния регистър на БНБ по чл. 3а от ЗКИ,
съдът констатира, че „***“ е вписано в него,
поради което е финансова институция, а не кредитна институция (банка), т.е. заявителят по процесното заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение за спорното вземане не е
кредитор, притежаващ особено качество по чл.417, т.2 ГПК, а издаване на такава заповед в
полза на кредитор, който не притежава такова качество би довело до нарушение на закона, предоставящ облекчен ред за събиране на вземането
само по отношение на посочената в него категория кредитори.
Поради изложеното
отказът на първоинстанционния съд да издаде заповед по чл.417,т.2 от ГПК в
полза на посочения заявител се явява законосъобразен като краен резултат и
следва да се потвърди.
По изложените
съображения, Кюстендилският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждане № 970/04.03.2020 г., постановено по ч.гр.д.№ 468/2020 г. по описа
на Районен съд – Кюстендил.
Определението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.