Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 14.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II въззивен граждански състав, в публично заседание на седемнадесети
април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1. РЕНИ СПАРТАНСКА 2.Мл.съдия СИЛВИЯ ИВАНОВА
при секретаря Петър Петров,
като разгледа докладваното от мл. съдия Иванова
в.гр.д. №129 по описа за 2019г. на
Окръжен съд-Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №326 от 18.12.2018г.,
постановено по гр.дело №527/2018г. по описа на Районен съд – Червен бряг, съдът
е отхвърлил
изцяло като недопустим предявения от Е.И.Б., с ЕГН ********** с настоящ адрес *** против Е.Д.Д.,
с ЕГН ********** *** с настоящ адрес ***1, иск за делба на следния
недвижим имот, а именно: поземлен имот – НИВА с пл. №
096007 с площ от 14.901 дка, находящ се в гр. К., м. „Л.“.
Със същото решение
първоинстанционният съд е осъдил Е.И.Б., с ЕГН ********** с настоящ адрес *** да заплати на Е.Д.Д., с ЕГН ********** *** с настоящ адрес ***1
сумата от 1 200 (хиляда и двеста) лева извършени по делото съдебно-деловодни
разноски – възнаграждение за един адвокат.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от адвокат
Б.М. от САК, като пълномощник на Е.И.Б., с която се иска решението да бъде изцяло отменено като неправилно и
незаконосъобразно. Наведени са доводи, че в обжалваното решение е прието, че е
доказана симулативност на сделката за покупко-продажба на процесния недвижим
имот-нива. Посочва се, че РС-Ч.Б.необосновано се е позовал в мотивите си на
представеният по делото документ-обратно писмо. Излагат се аргументи, че
първоинстанционното решение е недопустимо, тъй като съдът е разгледал
възражението за симулация, а редът за трансформация на имущество, придобито в
режим на СИО е друг и е уреден в СК. В този смисъл се твърди, че РС-Ч.Б.се е
произнесъл по непредявен иск, както и че наличието на симулативност на сделката
не е доказано. Излагат се доводи, че
датата на документа не е противопоставима на въззивника, че в първото по делото
заседание пред РС-Ч.Б.документът е оспорен и че същият не е с достоверна дата, изготвен е изцяло в изгода на въззиваемата. Излага се
становище, че показанията на бащата и дядото на въззиваемата, досежно
симулативността на сделката, са ирелевантни за спора. Отправено е искане към Окръжния съд да отмени
обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно. Претендират се
разноски.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от
въззиваемата Е.Д.Д., чрез пълномощник адвокат А.Д.
от САК, в който се поддържа, че решението на РС- Ч.Б.е
правилно и законосъобразно. Развити са доводи, че договорът за покупко-продажба
прикрива дарение, а представеното обратно писмо изяснява действителната воля на
страните. Посочено е, че с исковата
молба, отговора на искова молба не е било заявено възражение за трансформация
на имущество, като в тази връзка РС-Ч.Б.с доклада по делото не е приемал за разглеждане такава претенция.
Изложени са доводи, че не е имало оспорване на авторството и съдържанието на
обратното писмо и съответно не е открито производство за оспорване на документ.
Развити са съображения, че обратното писмо съдържа всички необходими реквизити, а въззивникът Е.Б.,
тъй като не е страна по сделката, няма участие и при съставяне на обратното
писмо. Посочва се, че датата на документа
е ирелевантна за спора. Отправено е искане до Окръжен съд-Плевен
първоинстанционното решение да бъде потвърдено изцяло. Претендират се разноски.
В проведеното пред
въззивния съд заседание на 17.04.2019г.
за въззивника Е.И.Б.
се явява адвокат Б.М. от САК, който поддържа въззивната жалба по изложените в нея
съображения. Излага доводи, че тъй като Е.Б. не е участвал като
страна в съставянето на документа, то последният му е непротивопоставим. Моли
обжалваното решение да бъде отменено, като бъде допусната делба на процесния
имот при квоти по 1/2 за всяка от страните. Претендират се разноски.
В проведеното пред
въззивния съд заседание на 17.04.2019г.
въззиваемата Е.Д.Д. не се явява, представлява се от адвокат А.Д.
от САК, която изразява становище, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. Счита, че пред първата
инстанция няма предявена претенция или възражение за трансформация на имущество
и обсъждането им няма място в това производство. Излага аргументи, че пред РС-Ч.Б.не
е открито производство по оспорване на
документа, тъй като е била оспорена само неговата дата. Счита, че обратното
писмо и свидетелските показания разкриват наличието на симулация. Моли
въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира сторени разноски.
Плевенски
окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, както и наведените във
въззивната жалба доводи, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. При проверката
относно правилността на първоинстанционното решение, той е ограничен от
релевираните в жалбата доводи.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въззивният съд
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество,
съобразно наведените във въззивната жалба доводи, решението на Районен съд-Ч.Б.е
правилно и законосъобразно.
Безспорно е, че страните са бивши съпрузи. От копие
на Решение № 297294/15.12.2017г., в сила
от 24.01.2018 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 89-ти състав по гр.д. №
6410/2017г. по описа на Софийски районен съд се
установява, че бракът, сключен на 07.09.2013г. между Е.Д. Б. и Е. И.Б., е прекратен с развод като дълбоко и
непоправимо разстроен. Със същото решение е постановено след брака Е.Д. Б. да
носи предбрачното си име Д..
Не се спори между страните, и се
установява от копие на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **,
Т.**.№***, дело № 155 от 20.03.2015г. на нотариус Я. Я. рег. №. с район на действие РС-Ч.б.,
скица на процесния имот № * ********. издадена от Общинска служба по Земеделие -Ч.Б.и
удостоверение за данъчна оценка № **********/05.07.2018г., издадено от О.-Ч.Б.,
че по време на брака е придобит
процесния недвижим имот, чрез договор за покупко-продажба, сключен между И.В.Д.и
Г.Ц.Д. от една страна като продавачи, и Е.Д. Б. от друга страна, като купувач.
В удостоверението за данъчна оценка на имота и в скицата, имотът е деклариран
от Е.Д. Б.. Не се спори между страните, че Е.Д.Д. е внучка на И.В.Д.и Г.Ц.Д.. В
тази връзка са приложени копие на удостоверение за раждане на Е.Д.Д. и копие на
удостоверение за раждане на Димитър Иванов Джурковски.
Предвид така установената фактическа обстановка,
въззивният съд намира от правна страна следното:
Предмет на разглеждане е
предявен пред Районен съд – Ч.Б.иск с правно основание чл.34 от ЗС и чл. 69 от ЗН за допускане до делба недвижим имот- поземлен имот –
НИВА с № ****с площ от **** дка, находящ се в гр. К., м. „******а“ при квоти по
1/2 ид.ч. за Е.И.Б. и Е.Д.Д., както и
след това да се извърши делба на същия.
Настоящият въззивен състав
споделя изложените в решението на РС-Ч.Б.изводи за привидност на договора за покупко-продажба и
обстоятелството, че същият прикрива договор за дарение. От показанията на свидетелите, както
и от обратното писмо се установява, че страните са имали воля не да извършат
покупко-продажба, а дарение на процесния имот. Неоснователни са възраженията на въззивника,
че обратното писмо му е непротивопоставимо, тъй като не е участвал като
страна в съставянето на документа. Разкриването на
симулацията и установяване на действителните отношения между страните става
чрез обратно писмо (контра летър). Обратният документ се създава нарочно за
случая и по съдържание трябва да разкрива точно вътрешните отношения между
страните по привидната сделка. Той се подписва от същите страни, които участват
в явната сделка, за разлика от документа с характер на начало на писмено
доказателство, който има едностранен характер. Като писмен документ обратното писмо трябва да има автентичен характер -
т.е. да изхожда от страните, посочени в него. Ако не е подписано от една от
страните обратното писмо е неистинско,
като средството за защита в този случай е оспорване на истинността на документа
относно авторството - т.е. че документът е неавтентичен. Проверката на това
възражение се извършва главно чрез назначаване на вещо лице - графолог, което
изготвя заключение въз основа на представен сравнителен материал, изхождащ от
същото лице, подписало оспорения документ (В този смисъл Решение
№ 243 от 30.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3412/2014 г., I г. о., ГК). В
конкретния случай, Е.Б. не е страна по явната сделка, и негово участие не се
изисква и при съставяне на обратното писмо досежно прикритата сделка. Обратното
писмо в случая е подписано от всички участвали по явната сделка страни: И.В.Д.,
Г.Ц.Д., Е.Д. Б.. Обратният документ, съдържащ
изявленията на страните с цитираното по-горе съдържание, е насочен срещу
неучаствалия в процесния договор за покупко-продажба и неподписал обратния
документ съпруг (към онзи момент) – Е.Б., поради което последният е имал
възможността да оспори симулацията с всички доказателства. В този смисъл е Решение № 247 от
19.12.2014 г. по гр. д. №
1864/2014 г., III г. о. на ВКС, а
именно, че „…макар обратният документ да
отразява привидността на явната сделка и съдържанието на прикритата сделка,
същият документ не лишава съпруга, който не е участвал в договора за
придобиване на недвижимия имот от възможността да използва всички доказателства
при доказването, респективно оспорването от негова страна на симулацията".
Ищецът пред първата инстанция Е.Б. не е доказал твърденията си за
действителност на договора за покупко-продажба.
Настоящият
въззивен състав счита, че възражението на въззивника за липсата на достоверна
дата на обратния документ е неоснователно. Обратното писмо (пълният обратен документ) по чл. 165, ал. 2 от ГПК е нарочно съставен за разкриване
привидността на сделката разпоредителен документ; той съдържа писмени изявления
на страните, недвусмислено разкриващи симулативността на явната сделка и
действителната им воля. Без значение е кога е съставен - преди, след или заедно
с явния договор. За да разкрие прикрит договор, който ако е действителен, урежда
отношенията на страните (чл.
17, ал. 1 от ЗЗД),
обратното писмо следва да съдържа всички елементи от съдържанието му и е
диспозитивен документ ( В този смисъл Решение
№ 763 от 04.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 356/2010 г., III г. о., ГК). В Решение
№ 19 от 13.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2159/2013 г., III г. о., ГК е прието,
че като нарочно съставено, обратното писмо трябва да съдържа всички
действителни уговорки, всички клаузи от съдържанието на прикрития договор. В случая обратното писмо, представено по
делото, съдържа всички елементи на договора.
Настоящият въззивен състав намира, че пред
първата инстанция не е открито производство за оспорване на документ, тъй като
адвокат Б.М. е оспорил само датата на последния, но не и съдържанието му и не е
изрично поискано от Съда да открие такова производство. Процесуалното
задължение (доказателствената тежест) за установяване привидността на
оспорената сделка принадлежи на страната, която навежда това правно твърдение.
Тъй като Е.Б. оспорва сделката като симулативна и сключена, за да го увреди, е
допустимо чрез свидетелски показания да се установява тази привидност – арг.
чл. 165, ал. 2, изр. 2 ГПК. Настоящият въззивен състав намира за
непротиворечиви свидетелските показания, като същите са в насока, че
намерението на страните е било дарствено. Страните по сделката са в близки
роднински отношения, което е в подкрепа на извода за дарствените намерения.
По
повод на възражението на въззивника за липса на достоверна дата, както и в
цитираната по-горе съдебна практика, е отразено, нарочният обратен документ,
без значение кога е съставен - едновременно с явния, преди или след това,
установява вътрешните отношения между страните по договора и има за цел да
разкрие симулацията. В Решение № 19 от 13.03.2014
г. на ВКС по гр. д. № 2159/2013 г., III г. о., ГК също е застъпено становището,
че не се изисква обратното писмо
да бъде издадено непременно на датата,
на която е сключен привидният договор. Това може да стане преди, след или
заедно с него. В Решение № 16 от 09.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2392/2007 г., III г. о.,
ГК е прието, че законът не съдържа изисквания за специална форма за
обратното писмо. В закона не е въведено изискване за нотариална форма или за
достоверна дата. Представеният по делото
документ съдържа всички елементи от съдържанието на договора. Не се изисква обратното писмо
да бъде издадено непременно на датата,
на която е сключен привидният договор. Това може да стане преди, след или
заедно с него. Предвид гореизложеното, възраженията във въззивната жалба във
връзка с липсата на достоверна дата, са неоснователни.
Възраженията на въззивника, че РС-Ч.Б.се е произнесъл по недопустим иск,
не се споделят от настоящият въззивен състав. В производството пред РС-Ч.Б.не е
поставян въпросът за трансформация на имущество, поради което РС-Ч.Б.правилно
не е обсъждал този въпрос. С Определение №288/14.09.2018г. на РС-Ч.Б.на страните
е съобщен проект на доклад по делото,
който е обявен за окончателен в
проведеното открито съдебно заседание на дата 11.10.2018г. Окръжен съд-Плевен
намира, че РС-Ч.Б.се е произнесъл съобразно спора, с който е бил сезиран, като този спор не включва
възражения за трансформация на имущество.
Предвид гореизложеното,
Окръжен съд-Плевен намира, че предявеният иск е неоснователен и правилно е
отхвърлен от Районен съд-Червен бряг,
макар в диспозитива на
обжалваното решение да е посочено, че искът се отхвърля като недопустим. Тъй като Районен съд – Ч.Б.е достигнал до същите
фактически и правни изводи, както въззивната съдебна инстанция, обжалваното
решение се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде изцяло
потвърдено.
С оглед изхода
на правния спор пред настоящата въззивна съдебна инстанция, на основание чл.78 ГПК
Е.И.Б., с ЕГН ********** следва
да заплати на
въззиваемата Е.Д.Д., с ЕГН **********
претендираните
и сторени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 (шестстотин) лева.
Водим от гореизложеното, Плевенски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА на осн. чл. 272 ГПК Решение №326 от 18.12.2018г., постановено по гр.дело №527/2018г. по описа на Районен съд
– Ч. б., като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на осн.
чл.78 ГПК Е.И.Б., с ЕГН ********** да заплати на Е.Д.Д., с ЕГН ********** направените разноски за настоящата въззивна инстанция в размер на 600 (шестстотин) лева, представляващи адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС, на осн. чл.280 и сл. от ГПК, в едномесечен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.