РЕШЕНИЕ
№ ....................
гр.София, 07.06.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и осми март през две хиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря Ива Иванова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1891 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с искова молба подадена от К.Л. АД,
с която против П.НА Р.Б.са предявени осъдителни искове за ангажиране
извъндоговорната отговорност на държавата и заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди в размер на 50000.00
лв. и обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 3886636.49 лв. /допуснато увеличение на
01.11.2017 г./ поради нарушение правото на Европейския съюз /ЕС/ под формата на
недопустимо ограничаване свободата на движение на капитали в нарушение на чл.4,
§3 от ДЕС вр. чл.63 от Договора за функциониране на Европейския съюз /ДФЕС/.
Претендира лихви върху обезщетенията от датата на изземване на документацията по
цитираното наказателно производство и оповестяване на информация за
изземването.
В искова молба и допълнителни уточнения ищецът
излага твърдения, че основният предмет на дейност на дружеството е свързан с
отдаване на лизинг на МПС и други вещи. На 10.02.2010 г. в 09.10. часа
разследващ полицай при ГД „ДП” при МВР извършил претърсване и изземване на вещи в офис на ищеца,
находящ се в гр.София, бул.*********ет.1, офис № 4, при което били иззети
всички намерени компютърни конфигурации в офиса и 63 чувала съдържащи папки с
документи на ищеца и на дружеството Г.Л. ООД. Поддържа твърдения, че сред
иззетите документи били всички оригинални лизингови документи на дружеството –
ищец /договори, записи на заповед, погасителни планове, оригинални свидетелства
за регистрация на автомобили, застрахователни и счетоводни документи,
изпълнителни листове, кореспонденция с лизингополучатели и държавни
институции/. В съставения документ – протокол за претърсване и изземване в «забележки
и възражения» по ПСД по сл.д.№ 14/2010 г. по описа на НСлС представителят на
ищеца записал, че иззетите документи са с особено значение за дейността на
фирмата; без тях не може да се извършва дейността на фирмата, да се извършват
прехвърлителни сделки, което напълно блокира работота на дружеството;
невъзможност да се обслужват задълженията на дружеството към банки и клиенти.
На 18.02.2010 г. представител на дружеството ищец
подал искане до СГП по прокурорска преписка № 4-41/2010 г. за връщане на
иззетите вещи с описание на понесените настоящи и бъдещи вреди от задържането
на тази документация.
В поредица от подавани искания до Софийска
апелативна прокуратура, СГП, ИВСС, Главния прокурор на РБългария ищецът
отправял искане за връщане на иззетите вещи, поради това че била блокирана
дейността му, атакувал бездействието на държавния орган в тази насока.
В резултат – едва на 17.03.2011 г. с постановление
на прокурор при СГП било разрешено връщане на девет от иззетите компютърни
конфигурации с мотив за приключване на процесуално-следствените действия,
свързани с тях, тъй като било констатирано, че те не са били предназначени и не
са послужили за извършване на престъпление.
На 18.11.2011 г. ищецът бил уведомен, че исканите
от дружеството документи са отделени от материалите по сл.д.№ 2/2010 г. и са
обединени с материалите по сл.д.№ 144/2010 г. по описа на НСлС /пр.пр.№
13680/2010 г. на СГП/. След подадени искания в периода 17.04.2012 г. –
01.08.2013 г. за връщане на документацията, с Постановление от 13.08.2013 г.
СГП разпоредила връщането на документите. С протокол от 22.08.2013 г. същите
били върнати на ищеца.
Ищецът поддържа, че към този момент /22.08.2013 г./
голяма част от вземанията на дружеството във връзка с иззетите документи са
били погасени по давност и е претърпял имуществени вреди, поради невъзможността
му да инициира съдебни производства срещу неизправните длъжници; било
затруднена реализацията на предлаганата от него продукция следствие създадения
му негативен имидж.
Поддържа, че с определение от 27.02.2014 г. на СпНС
било прекратено наказателното производство, в контекста на което са били иззети
и задържани документите на дружеството /ДП 144/2010 г. по описа на НСлС,
пр.пр.13680/2010 г. по описа на СГП/
Поддържа, че в резултат на държавната мярка срещу
него е загубил значителен материален ресурс и не успял да отговори на
изискванията на ЗКИ за собствен капитал от един милион лева, в резултат на
което със заповед на БНБ от 19.01.2015 г. дружеството било заличено от
регистъра на финансовите институции, като не може да упражнява дейност като
лизингово дружество.
Позовава се на непропорционално засягане на правата
му. Излага правни и фактически доводи за реализиране на извъндоговорната
отговорност на държавата за причинените му вреди – имуществени и неимуществени
във връзка с принципа за лоялно сътрудничество, задължителен за всички органи
на държави членки закрепен в чл.4, §3 от ДЕС. Излага правни доводи и цитира практика
на СЕС в подкрепа на тезата си.
Излага правни доводи, че съобразно принципа за
равностойност всички национални процесуални норми следва да се прилагат
еднакво към жалбите/исковете основаващи се на нарушение на правото на Съюза и
към жалбите/исковете основани на нарушение на вътрешното право;
Според принципа на процесуална самостоятелност,
редът и условията които правните субекти черпят от правото на Съюза следва да
бъдат уредени от вътрешния правов ред на всяка държава – членка, при положение
че не са по-неблагоприятни от правилата уреждащи сходни вътрешноправни
положения /принцип на равностойност/ и не правят на практика невъзможно или
прекомерно трудно упражняване правата предоставени от правния ред на Съюза
/принцип на ефективност/
В допълнителни молби от 24.03.2016 г., от
28.04.2016 г., от 21.07.2016 г. и от 19.08.2016 г. излага твърдения, фактически
и правни доводи за обосноваване и формулиране на претенциите.
В срока за писмен отговор по чл.131 ГПК ответникът
изразява следното становище по исковете: Оспорва исковата молба, като
нередовна, доколкото не е внесена следващата се държавна такса по предявените
искове и редът за разглеждане не намира своето основание в ЗОДОВ, а в ЗЗД –
чл.49 ЗЗД.
Оспорва, като недопустими исковете за обезщетяване
на неимуществени вреди, за които се твърди че са претърпени от юридическото
лице – ищец, доколкото съдебната практика отрича такова право.
Оспорва исковете по основание и размер.
Оспорва исковете за обезщетяване на имуществени
вреди по основание и размер.
Излага следните правни и фактически доводи:
Поддържа, че с Определение от 27.02.2014г.,
постановено по нчд № 1194/2013 г., Специализирания наказателен съд, XI
наказателен състав, е прекратил наказателното производство по ДП № 144/2010 г.
по описа на НСлС, пр.пр. № 13680/2010г. по описа на СГП на основание чл. 369,
ал. 2 от НПК.
Случаите, при които бездействието на прокуратурата
да отстрани допуснати процесуални нарушения и да внесе делото в съда в
едномесечен срок, имат за последица прекратяването на наказателното
производство от съда на основание чл.369, ал.4 НПК, следва да бъдат подведени,
според ответника под хипотезата на недоказаност на обвинението, недоказаност на
участието на обвиняемия в престъплението /чл. 243, т. 2 от НПК/, което
съответства на основанието за търсене на отговорност за вреди по чл. 2, ал. 1,
т. 2 от ЗОДОВ - деянието не е извършено от лицето (Решение № 248 от
16.10.2014г. на ВКС по гр.д. № 440/2014г., IV Г.О., ГК). В случай, че съдът
приеме, че прекратяването на наказателното производство на основание чл.369,
ал. 2 от НПК също трябва да бъде приравнена на хипотезата недоказаност на
обвинението, като правно основание за предявяване на иск по чл. 2, ал. 2, т. 2
от ЗОДОВ, то, очевидно претенцията за обезщетяване от страна на ищеца-
юридическо лице би била недопустима поне поради две съображения: липса на
правен интерес и право на иск.
Според ответника, отговорността по чл. 49 ЗЗД има
обезпечително-гаранционна функция. Тя е за чужди виновни действия и произтича
от противоправното поведение на прекия причинител на вредата и възниква, когато
вредите са причинени от действия, които съставляват пряко извършване на
възложена работа или чрез бездействия за изпълнение на задължения, произтичащи
от закона или характера на работата, както и когато вредите са причинени
"по повод" на възложената работа и са пряко свързани с нея.
Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи от който са: деяние
/действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка
и вина.
Според ответника, по силата на чл. 111 от НПК,
веществените доказателства се пазят, докато завърши наказателното производство.
Връщането им на правоимащите, от които са отнети, преди да завърши
наказателното производство, може да се извърши с разрешение на прокурора, само
когато това няма да затрудни разкриването на обективната истина. Тази преценка
подлежи на контрол по ред, установен в НПК.
Поддържа, че с Постановление от 19.03.2010г. на
СГП, пр.пр. 4-41/2010г., ДП № 2/2010г. по описа на НСлС, е отказано връщането
на иззети при претърсване и изземване на 10.02.2010 г. компютърна техника,
счетоводни документи и други вещи от офиси на „К.Л.“ АД и „Г.Л.“ ООД.
С Определение от 27.04.2011г. СГС, НО, 12 състав,
потвърждава Постановление на СГП от 17.03.2011г. по ДП 144/2010г на НСлС,
пр.пр. № 13680, в частта, с която е оставена без уважение молбата на „К.л.“ АД
в частта, с която се иска връщане на иззети на 10.02.2010 г. документи от офис.
Следователно, според ответника, по делото липсват
доказателства за наличието на елементите от фактическия състав на чл.49 от ЗОДОВ, включително за незаконосъобразност на действията на прокуратурата, за
ангажирането на отговорността на ПРБ за твърдените вреди.
Излага правни доводи, че съгласно чл. 7 от КРБ
държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на
нейните органи или длъжностни лица. Случаите, в които държавата отговаря за
дейността на правозащитните органи, са посочени в чл. 2 от ЗОДОВ. Вреди,
претендирани от юридическо лице като последица от изземване на вещи в
наказателно производство, не могат да бъдат обезщетявани по реда на ЗОДОВ.
Когато отговорността не може да бъде реализирана по ЗОДОВ - специалния закон,
уреждащ отговорността на държавата при участие в процеса на съответните
държавни органи като нейни процесуални субституенти, отговорността за вреди се
реализира на основание чл. 49 ЗЗД (Решение № 110 от 14.06.2013г. на ВКС по
гр.д. № 93/2012г., IV Г.О., ГК), включително в случаите на вреди, настъпили
вследствие на изземване на вещи като веществени доказателства (Решение № 465 от
20.12.2011г. на ВКС по гр.д. № 1794/2010 г., IV Г.О., ГК).
Предвид гореизложеното, според ответника изложените
от ищеца факти не водят до възникване на претендираното от него право.
Прави възражение за изтекла погасителна давност за
претендираните лихви от ищеца.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
В
производството страните не спорят по следните факти, които се установяват чрез
събраните в производството доказателства:
Ищецът „К.Л.”
АД е търговско дружество, регистрирано в Република България с основен предмет
на дейност свързан с отдаване на лизинг на моторни превозни средства и на други
вещи.
Във връзка с
образувано наказателно производство по досъдебно производство № 2/2010 г. по
описа на НСлС, пр. пр. № 4-41/2010 г., вх.№ 3214/2010 г. по описа на СГП, на
10.02.2010 г. в 09.10 часа, разследващ полицай при Главна дирекция „ДП“ при
Министерството на вътрешните работи, заедно с екип, извършил претърсване и
изземване на вещи в офис на „К.Л.” АД, ***, офис № 4. При претърсването били
иззети компютърни конфигурации, 63 чувала, съдържащи папки с документи на дружеството
и на „Г.Л.“ ООД. За извършеното процесуално-следствено действие /ПСД/ бил
съставен протокол за претърсване и изземване на същата дата - 10.02.2010 г. и
същото било одобрено от съда с разпореждане от 11.02.2010 г.
В неразделна
част от протокола озаглавена „Забележки и
възражения по ПСД по сл.дело № 14/2010 г. по описа на НСлС“, представител
на дружеството - ищец посочил, че в по-голямата част от папките се съдържат
оригинални документи с особено значение за дейността на фирмите „К.Л.“ АД и „Г.Л.”
ООД между които оригиналните свидетелства за регистрация на МПС (голям талон),
собственост на „К.Л.“ АД и „Г.Л.” ООД, без които не могат да се извършват прехвърлителни сделки
пред нотариус. Било отразено, че това напълно блокира работата на двете
лизингови дружества и като последица дружеството ще бъде в невъзможност да
обслужват изцяло задълженията към банките-кредиторки и към изправните клиенти -
лизингополучатели, които имат право да получат собствеността върху вече
изплатените автомобили и други вещи, предмет на лизинговата дейност. “
В съставения
протокол не са описани иззетите документи по достатъчен индивидуализиращ ги
белег. Пример: номер на чувал, в който се намират документи, посочен като номер
веществено доказателство /ВД/. Описана е иззетата архивна архивната
документация на дружеството –описание на ВД № 20 и ВД № 21.
Установява
се, че с писмо вх.№ 4-41/2010 от 18.02.2010 г., представители на дружествата -
„Г.Л.“ ООД и „К.Л.” АД, подали искане до Софийска градска прокуратура (СГП) по
прокурорска преписка № 4-41/20101 г. за връщане на иззетите вещи, като посочили
своите притеснения от следните „настоящи и бъдещи вредни последици“: невъзможност
да се обслужват задълженията ни към банките-кредиторки и бюджета; невъзможност
да се приключи счетоводно предходната 2009 г.; невъзможност да бъдат подавани
справките-декларации по ЗДДС - ежемесечно; невъзможност на дружествата да
събират вземанията си от своите клиенти, тъй като това не може да става без
компютърните конфигурации, където се намира базата им с данни.
Съответно, на
24.02.2010 г., представители на дружествата „Г.Л.“ ООД и „К.Л.” АД подали молби
за предприемане на действия за връщане на иззетите документи до Главния
прокурор на Република България, до Апелативния прокурор на Софийска апелативна
прокуратура, до наблюдаващия делото прокурор при СГП и до Инспектората на
Висшия съдебен съвет, в които отново посочили че по този начин се блокира
търговската им дейност.
С
Постановление от 19.03.2010 г., прокурор при Окръжна прокуратура - Бургас,
командирован в СГП със Заповед № 485/24.02.2010 г. на Зам.Главния прокурор, на
основание чл.111, ал.2 вр. чл.199 НПК отказва връщането на иззети при
претърсване и изземване на 10.02.2010 г. компютърна техника, счетоводни
документи и други вещи от офиса на „К.Л.” АД с излагане на мотиви, че
претърсване и изземване в офиса на дружеството е извършено поради това че
същото е свързано с обвиняемия А.И.П.по образуваното досъдебно производство.
Обвинението срещу последния според отразеното е за извършване на престъпление
по чл.321, ал.3, пр.1, 3 и 4, т.2 вр. ал.2, вр. чл.253 НК- за извършване на
финансови операции, сделки с имущество и прикриване произхода и действителните
права върху имущество, за които знае че е придобито чрез престъпление; по чл.255,
ал.3 НК, като не е издал фактура или друг счетоводен документ, е избегнал
установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери. Посочено
е, че по делото се извършват огледи на иззетите веществени доказателства, които
са в голям обем от десетки извършени обиски, претърсвания и огледи. Отразено е,
че след това ще бъдат анализирани и оценени веществените доказателства и част
от тях ще бъдат подложени на експертна оценка. Връщането на иззетите вещи преди
извършване на тези процесуално-следствени действия ще затрудни разкриването на
обективната истина. Последното и поради това че част от веществените
доказателства биха могли да бъдат предмет на отнемане в полза на държавата по
реда на чл.53 НК.
В
представените извлечения от публикации във вестник 24 часа от 20.02.2010 г.,
вестник Телеграф от 15.03.2010 г.
/л.48-л.51/ операцията по изземване на документи от дружествата „Г.Л.“
ООД и „К.Л.” АД е посочена с името „О.“. В статиите „Не сме пипало на О. казва
фирма след обиск“ и „Пералнята на О.а“ с подзаглавие „Организацията е оплетена
с фирми на Т. /А.П.– Т.“ е посочено, че голяма част от парите на А.П.се въртят
от посочени там фирми между които и „Г.Л.“ ООД и „К.Л.” АД, наречени като „част
от пипалата“.
Установява
се, че с последваща молба на представляващия дружеството „К.Л.” АД от
18.05.2010 г. отново е поискано от СГП връщане на иззетите вещи като е
обоснована необходимост от връщане на оригинали на талони на автомобили –
Свидетелства за регистрация – част І, с оглед извършване на сделки с
автомобилите с клиентите на дружеството.
С
постановление на прокурор при СГП от 01.06.2010 г. по образуваното следствено
дело № 2/2010 г. по описа на НСлС е разрешено връщане на регистрационни талони
– част І в оригинал описани в опис-приложение № 2 на дружеството „К.Л.” АД. Връщането
е обосновано с необходимостта на документите за дружеството и с изразеното
становище от водещия разследването следовател, че връщането на оригиналите на
регистрационните талони няма да навреди на разследването или да го затрудни.
Установява
се, че с молба от 25.08.2010 г. била подадена следваща молба от „К.Л.” АД до
СГП с искане да бъдат върнати иззетите документи- оригинали на договори за
лизинг. Искането било обосновано, с това че сред иззетите документи са лизингови
договори и съпровождащите ги документи в оригинал, които са необходими за
предявяване на съдебни претенции срещу клиенти, които са спрели изплащането на
лизинговите си вноски. Съответно било посочено, че в периода 27.04.2010 г. -
11.05.2010 г. вече е бил извършен оглед на иззетите документи, което
позволявало извършването на преценка дали документите са необходими на
разследването. Било отправено конкретно искане за връщане 17 договора и
съпровождащите ги документи, тъй като по някои от тях предстояло настъпване на
погасителна давност за предявяване на искове срещу лизингополучателите.
Специално е посочено, че при поискване от разследващите органи, те ще им бъдат
предоставяни или ще бъде посочено пред кой съд са представени като писмени
доказателства за наличие на дълг. Обърнато е внимание на обстоятелството, че
„при евентуално неуважение на молбата, това би нанесло имуществени вреди на
дружеството в големи размери, което от своя страна би довело до неговата
ликвидация“. Отправено е последващо искане на 09.11.2010 г., а на 27.01.2011 г.
е бил сезиран и Главният прокурор на Република България с искане за връщане на
иззетите веществени доказателства.
В отговор с
Постановление на СГП от 17.03.2011 г. било разрешено връщане на
описаните компютърни конфигурации на дружествата „Г.Л.“ ООД и „К.Л.” АД, като била
оставена без уважение молбата на представляващите дружествата за връщане на
иззети документи и електронни носители. Изложени са съображения, че
компютърните конфигурации се връщат, поради това че на съдържащата се в тях
информация е направено пълно копие при извършване на съделно-техническата
/компютърна/ експертиза и връщането им няма да затрудни разкриване на
обективната истина по делото.
В мотивите
на постановлението е посочено, че експертиза на компютърните конфигурации е
била възложена от разследващия орган по досъдебното производство на 02.11.2010
г., както и че към момента все още не е приключил анализът на всички иззети от
офиса на дружеството документи, което не позволява да се извърши обоснована
преценка относно относимостта им към предмета на разследване. В хода на
разследването са събрани данни за изготвяне на документи с невярно съдържание
от името на дружеството , както и данни за получени, но неосчетоводени парични
средства. Това, според прокурора налага извършване на множество допълнителни
действия по разследването, поради което връщането им към този момент би
затруднило разкриване на обективната истина по делото. Изложени са правни
изводи за предпоставките, които биха позволили връщане на иззетите веществени
доказателства по реда на чл.111, ал.2 НПК /по изключение/ преди завършване на
наказателното производство.
По повод
обжалване с определение от 27.04.2011 г. на СГС, НО, 12 с-в по ч.н.д.№
1680/2011 г. по описа на СГС е било потвърдено постановлението на СГП от
17.03.2011 г.
Междувременно
с жалба от 01.04.2011 г. ищецът е сезирал Инспектората към Висшия съдебен
съвет.
Подадени са
последващи молби на 10.11.2011 г., на 17.04.2012 г., на 06.06.2012 г., на
11.12.2012 г., на 01.08.2013 г.
С
Постановление от 13.08.2013 г. на прокурор при СГП са върнати на дружеството –
ищец иззетите вещи посочени в протокол за претърсване и изземване от 10.02.2010
г. на основание чл.111, ал.2 НПК въз основа на становището на следовател Киров,
в което е посочено, че връщането на вещите няма да затрудни разследването.
В
производството не е спорно и се установява, че наказателното производство по
досъдебно производство № 144/2010 г. по описа на НСС, пр.пр.№ 13680/2010 г. по
описа на СГП водено срещу обвиняемия А.И.П.за извършено престъпление по чл.321,
ал.3 вр. ал.1 НК е прекратено на основание чл.369 вр. чл.368 НПК с определение
от 27.02.2014 г. на СпНС по н.ч.д.№ 1194/2013 г. по описа на същия съд.
Установява
се, че със Заповед № БНБ-05229/19.01.2015 г. на подуправителя на БНБ ръководещ
управление „Банков надзор“ от регистъра на финансовите институции по чл.3а,
ал.1 от ЗКрИ е заличено дружеството „К.Л.” АД, поради това че не е било
подадено заявление за пререгистрация в срока по §80, ал.4 от ЗИД на ЗКрИ /ДВ,
бр.27/2014 г./.
Чрез
приетата в производството ССчЕ се установява, че към 31.12.2014 г. „К.Л.” АД
има несъбрани вземания от клиенти по общо 42 договора за финансов лизинг, които
са били подписани преди датата на изземване на документите – 10.02.2010 г.
Дружеството е отписало като несъбираеми вземания в размер на 57288.08 лв. по
девет договора с посочените четири контрагенти, според дадените констатации. С
протоколи на съвета на директорите на дружеството от 30.11.2014 г. и от
15.12.2014 г. били взети решения за отписване на всички текущи вземания, които
са несъбираеми на стойност 1780708.46 лв. от посочените четири счетоводни
сметки. Според експерта, в периода 10.02.2010 г.- 31.12.2014 г. дружеството е
претърпяло загуби в размер на 162649.04 лв. от обезценка на активи, предмет на
посочените договори за финансов лизинг. За седем броя МПС описани в
експертизата лизингополучателите са били неизправни по договорите за финансов
лизинг, поради което активите са върнати на дружеството – лизингодател и е
извършена повторна реализация на върнатите активи, но отново със загуби поради
забава при продажбата на автомобилите и обезценката им.
Според ССчЕ
във връзка с настъпило застрахователно събитие на 20.07.2009 г. –противозаконно
отнемане на автомобил Ланд Ровер с рег.№ ********предмет на договор за финансов
лизинг сключен между ищеца и Г.И.Т.ЕООД застрахован в ЗД Б.И.АД ищецът е
начислил очаквано застрахователно обезщетение 110000.00 лв. Поради отказ на
застрахователя да изплати застрахователно обезщетение във връзка с настъпилото
събитие „К.Л.” АД е сторнирал сумата 110000.00 лв. от счетоводните сметки. Чрез
представените в производството документи и отговора на ЗД Б.И.АД от 23.06.2014
г. се установява, че мотивите за отказ на застрахователя са свързани с това,
че: 1. настъпилото събитие не е покрит
риск по сключената застраховка; 2. изтекъл давностен срок и 3. Изключен риск.
От страна на
експерта по ССчЕ е дадено становище, че по договор за финансово обвързан лизинг
№ КЛ-278 от 03.07.2008 г. сключен с АС К.2005 ЕООД с предмет „машини и
оборудване за производство на закачалки за химическо чистене“ на обща стойност
623000 евро обезпечено със запис на заповед за сумата 902989.92 евро
финансовата загуба за лизингодателя – ищец възлиза на сумата 1775990.91 лв.
произтичаща от изтекъл давностен срок по запис на заповед от 03.07.2008 г.
издадена от АС К.2005 ЕООД.
Крайното
заключение на ССчЕ е, че нанесената на дружеството – ищец имуществена вреда
възлиза на сумата 3886636.49 лв., от
която: 57288.08 лв. – вземания отписани като несъбираеми за времето от
10.02.2010 г.-31.12.2013 г.; 1780708.46 лв.- вземания отписани като несъбираеми
за времето от 01.01.2014 г.-31.12.2014 г.; 162649.04 лв.-финансови загуби
поради невъзможност за повторна реализация на активи в периода 10.02.2010
г.-31.12.2014 г.; 110000.00 лв.-финансова загуба поради изтекъл давностен срок
за изплащане на застрахователно обезщетение по щета; 1775990.91 лв.-финансовата
загуба за лизингодателя – ищец произтичаща от изтекъл давностен срок по запис
на заповед от 03.07.2008 г. издадена от АС К.2005 ЕООД.
Чрез
показанията на свидетеля С.И.С.– бивш изпълнителен директор на „К.Л.” АД се
установява, че след изземването на документацията на дружеството по
образуваното наказателно дело в дружеството не останало нищо като документация.
За известен период служителите продължили да ходят на работа, но след като било
явно че дружеството отива към преустановяване на дейността си постепенно
напуснали. Свидетелят С. също напуснал дружеството през 2011 г. след като се
убедил, че е невъзможно дружеството да съществува. Поради липса на информация
за нередовните платци – лизингополучатели и техните данни и координати не
успели да предяват правата си по договорите. Освен това в резултата на
публикациите в медиите повечето лизингополучатели е укрили и спрели да плащат
задълженията си. При разговори с някои от клиентите, свидетелят С. сочи, че
били наричани „вие сте мафиоти; перете пари; мошеници“. След проведената акция
дружеството нямало нови клиенти. Свидетелят С. сочи, че единствените приходи на
дружеството са били от заеми, които са сключвали с банки. Към момента на
напускане на дружеството през 2011 г. свидетелят не знае да е имало намерение
на някой да инвестира в дружеството.
Чрез
показанията на свидетеля Р.К.К.се установява, че офисите на дружествата „Г.Л.“
ООД и „К.Л.” АД са били всъщност две съседни помещения в един офис. След
проведената съвместна акция на прокуратурата и ДАНС на 10.02.2010 г.
служителите на дружеството „К.Л.” АД продължили да ходят на работа, но при
съкратено работно време. Имали проблеми с лизингополучатели, застрахователи,
поради липса на документация за договорите; автомобилите; сроковете, в които се
дължат лизингови вноски и застрахователни вноски. Освен това всички клиенти ги
смятали за мошеници, измамници, престъпници и много от тях отказвали да си
плащат вноските. Компютърните конфигурации били върнати на „К.Л.” АД през 2011
г. или 2012 г., а документите през м.август 2013 г. В момента дружеството не
работи поради липса на дейност, ресурс, клиенти. Според свидетеляК.,
дружеството нямало клиенти защото били престъпници. Свидетелят сочи, че имали
големи проблеми за прехвърляне на автомобилите на редовните клиенти от
м.02.2010 г. до м.май 2010 г., когато били върнати. Клиентите, в т.ч. и старите
клиенти и големите, каквато била и фирмата АсК.не плащали вноските си към
дружеството, поради това че ги считали за мошеници. Това от своя страна довело
до спадане на събираемостта на вземанията. Имало опити да се водят дела срещу
неизрядните клиенти, но поради липсата на документи и съхранението им в
прокуратурата. Когато им върнали документите през 2013 г. направили опити да
предявят правата си, но без успех, тъй като имали отказ поради изтекла давност.
При така установеното,
съдът намира следното от правна страна:
В исковата молба са
изложени твърдения, че в резултат на описаното поведение на служители на
ответника, ищецът е загубил значителен материален ресурс и е заличен от
регистъра на финансовите институции и не може да упражнява дейност като
лизингово дружество. Изложени са обстоятелства, за това че изземването на
оригиналните документи на дружеството – ищец и задържането им в продължение на
близо четири години е довело практически до преустановяване на дейността на
дружеството и е ограничило свободното движение на капитали в нарушение на чл.63
ДФЕС. Последното, по твърдение е било извършено, чрез поредица от фактически
действия и бездействия без ясно формулирана легитимна цел и с непредвидими за
инвеститорите правни последици. Действията/бездействията на П.НА Р.Б.в
случая, според ищеца „е в състояние да разколебае и да отблъсне инвеститорите
от други държави-членки“. Като мярка ограничаваща свободното движение на
капитали е била приложена в защита на абстрактен обществени интерес, поради
пределно дискреционния й характери е непропорционална на преследваната цел,
като според ищеца наподобява административен произвол.
Начинът на формиране на
претенцията за имуществени вреди и неимуществени вреди е посочен от ищеца едва
в молба от 24.03.2016 г.
По претенцията за
неимуществени вреди, ищецът е заявил, че желае реализиране на отговорност за нарушаване на
репутацията му пред обществото вследствие на силно негативно представяне на
дружеството в медиите като отражение на извършеното претърсване и изземване.
Посочва, че неимуществените вреди се изразяват и в накърнена репутация,
създаване на негативна представа в обществото, че дружеството се занимава с
престъпна дейност, създаване на съмнение у настоящи и евентуални съдоговорители
за опасност от сключване и изпълнение на договори с дружеството.
Ищецът е юридическо
лице, което определя и характера на вредите, които може да претърпи.
Неимуществените вреди представляват физически и психически болки и страдания,
които в зависимост от конкретното противоправно поведение имат съответно и
конкретен вид, обем и продължителност. Неимуществената вреда за увреденото лице
е вредата, която засяга чисто лични, морални или естетични интереси, която
винаги се преценява с оглед отрицателни преживявания на увреденото лице.
Отговор на въпрос дали този вид вреди могат да бъдат преживявани само от
физическо лице е даден в трайната съдебна практика /ППВС № 4/1961 г., ППВС №
5/1969 г., ППВС № 2/1984 г., ППВС № 4/1968 г., Решение № 457/13.05.2009 г. по
гр. д. № 1116/2008 г. на I ГО на ВКС/ указва кръга на лицата, които могат да
претендират обезщетение за неимуществени вреди и начинът на определянето им.
Увреждането на доброто
име, на доверието в търговеца, на репутацията на търговеца подлежи на обезщетяване,
но само и доколкото ответникът, със своето противоправно и виновно деяние е
довел до вреди, отразили се в имуществената сфера на търговеца, като съвкупност
от права и задължения, определящи го като търговско предприятие. Репутацията на
търговеца безспорно е сред обектите, чрез които едно лице би могло до бъде
увредено, но самата вреда се изразява в отрицателните емоции и преживявания,
които са претърпени в резултат от деянието, т.е. неимуществената вреда, нейното
наличие или не, се преценява винаги чрез психиката на увредения.
Правната квалификация е дадена с определение от
10.09.2016 г. - чл.4, §3 от договора за Европейски съюз /ДЕС/ вр. чл.63 от
Договора за функциониране на Европейския съюз /ДФЕС/ поради това, че липсва
национална уредба за разглеждане на претенция на юридическо лице от подобен
характер при предявени искове за реализиране отговорността на държавата за
причинени вреди от неизпълнения на общностна норма.
За определянето й съдът е отчел липсата на
произнасяне по образуваното тълкувателно дело № 2/2015 г. за приемане на
съвместно Тълкувателно Постановление от Общото събрание на съдиите от
Гражданска и Търговска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС по
формулираните въпроси, касаещи кой е компетентния съд за произнасяне по искова
молба с правно основание чл.4, §3 от ДЕС за реализиране отговорността на
държавата за вреди от нарушение правото на ЕС и кой е приложимият процесуален
ред за разглеждане на такава претенция. Съдът е съобразил и постановеното по
реда на чл.274, ал.3 ГПК определение № 269/08.05.2015 г. по ч.гр.д.№ 1867/2015
г. на ВКС, ІІІ ГО, в което е прието, че отговорността на държавата за нарушение
на общностна норма, която предоставя права на частноправни субекти следва да
бъде реализирана по реда на ЗОДОВ, което настоящият състав възприема. Както е
посочено в цитираното определение, от една страна в националното ни право
липсва специално уредено производство, по което да се реализира отговорността
на държавата за вреди от нарушения на общностното право. От друга страна
предявените пред националния съд искове за обезщетяване на тези вреди следва да
бъдат разгледани – и то по ред, който не е по-неблагоприятен отколкото този за
подобни искове, засягащи само националното право. Такъв ред за сходни искове
представлява редът по ЗОДОВ. Това е единственият предвиден във вътрешното
законодателство специален ред за разглеждане на искове, свързани с
отговорността на държавата за вреди – като законът е създаден предвид общата
разпоредбата на чл.7 от Конституцията на Република България за отговорност на
държавата за вреди от незаконни актове и действия на нейни органи и длъжностни
лица. В предметния му обхват е включена отговорност от незаконни актове,
действия и бездействия на администрацията /чл.1 ЗОДОВ/; от дейност на правозащитните
органи /чл.2 ЗОДОВ/; от дейност на Комисията за отнемане на незаконно придобито
имущество /чл.2а ЗОДОВ/; от дейност на органите на съдебната власт за нарушение
на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок /чл.2б ЗОДОВ./.
Касае се за обективна отговорност /каквато е и
извъндоговорната отговорност на държавата по чл.4 §3 ДЕС/ - при която се дължи
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени
виновно от длъжностното лице /чл.4 ЗОДОВ/.
Съгласно чл. 4 § 3 ДЕС, "По силата на принципа
на лоялното сътрудничество, Съюза и държавите-членки при пълно взаимно зачитане
си съдействат при изпълнението на задачите, произтичащи от Договорите. Държавите-членки
вземат всички общи или специални мерки, необходими за гарантиране на
изпълнението на задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на
институциите на Съюза. Държавите-членки съдействат на Съюза при изпълнението на
неговите задачи и се въздържат от всякакви мерки, които биха могли да застрашат
постигането на целите на Съюза“.
Съгласно чл.63 от Договора за функциониране на
Европейския съюз /ДФЕС/ „В рамките на разпоредбите на настоящата глава, всички
ограничения върху движението на капитали между държавите-членки и между
държавите-членки и трети страни се забраняват. В съответствие с разпоредбите на
настоящата глава всички ограничения върху плащанията между държавите-членки и
между държавите-членки и трети страни се забраняват“.
Правото на Европейския съюз не установява
процесуалните правила, които се прилагат към разглеждането на исковете за
обезщетяване на вреди и действа процесуалната автономия на държавите членки,
които носят отговорността за осигуряване на ефективна защита на правата на
страните.
С определение от 10.05.2017 г. е допълнен доклада
по делото и дадената правни квалификация с материално-правна разпоредба от
националното законодателство, а именно: чл.49 ЗЗД, доколкото в специалния закон ЗОДОВ не е предвидена такава възможност.
Съобразно така дадената от съда правна квалификация
и разпределената доказателствена тежест в процеса, съдът намира, че в
производството не бяха доказани претенциите. Исковете подлежат на отхвърляне.
Съображения:
В случая ищецът твърди, че вредите, чието
обезщетяване претендира са му били причинени от акт на правозащитен орган –
Постановление за претърсване и изземване от 10.02.2010 г. по сл.д.№ 14/2010 г.
по описа на НСлС, чрез който акт са му били иззети вещи - документи и
компютърни конфигурации и задържани за срок три години и половина в нарушение
на общностното право – недопустимо ограничение на свободното движение на
капитали. Следователно основателността на предявения иск предполага
кумулативната наличност на следните предпоставки: 1/ спрямо ищеца да е било
извършено соченото процесуално-следствено действие-неправомерно изземване и
задържане на описаните вещи; 2/ с извършеното процесуално –следствено действие
правозащитен орган да е нарушил конкретна норма на общностното право уреждаща
свободно движение на капитали, която предоставя права на частноправни субекти;
3/ да е претърпял вреди – имуществени и неимуществени и 4/ между незаконното
съобразно общностна норма право действие на правозащитен орган и
неблагоприятните последици /вредите/ да е налице причинно следствена връзка.
Елементите от горепосочения фактически състав следваше
да се докажат от ищеца, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест – чл.154, ал.1 от ГПК. Както съдът е посочил,
отговорността на държавата е обективна и не е необходимо вредите да са причинени
виновно от длъжностните лица за разлика от общата хипотеза предмет на уредба в
националното законодателство - чл.49 ЗЗД.
С оглед така изложеното, съдът намира че в
производството се установи, че спрямо ищеца да е било извършено соченото
процесуално-следствено действие- изземване и задържане на вещи на дружеството –
документи и компютърни конфигурации, които не са били надлежно описани в
съставения протокол за претърсване и изземване от 10.02.2010 г.
Не се установи обаче така посочените процесуално-следствени
действия да са били извършени неправомерно.
Според предвиденото в чл.159 НПК /ред. ДВ,
бр.33/30.04.2009 г./ по искане на съда или на органите на досъдебното
производство всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани са
длъжни да запазят и предадат намиращите се у тях предмети, книжа, компютърни
информационни данни, включително за трафика, които могат да имат значение за
делото. Съответно, основна цел на претърсването според предвиденото в чл.160 НПК е в случаите, в които има достатъчно основание да се предполага, че в някое
помещение или лице се намират предмети, книжа или компютърни информационни
системи, съдържащи информационни данни, които могат да имат значение за делото.
В досъдебното производство според чл.161, ал.1 НПК,
претърсване и изземване се извършват с разрешение на съдия от съответния
първоинстанционен съд или от първоинстанционния съд, в района на който се
извършва действието, по искане на прокурора. В неотложни случаи, когато това е
единствена възможност за събиране и запазване на доказателствата, органите на
досъдебното производство могат да извършат претърсване и изземване и без
разрешението на съда, като протоколът за извършеното действие по разследването
се представя от наблюдаващия прокурор за одобряване от съдията незабавно, но не
по-късно от 24 часа /чл.161, ал.2 НПК/.
В настоящето производство бе установено, че
претърсване офиса на дружеството и изземване на вещи от там е било извършено на
10.02.2010 г. по висящо наказателно производство водено срещу А.И.П.именно с
оглед постигане на посочената цел, като протоколът за извършеното действие по
разследването е бил одобрен от съда на 11.02.2010 г.
Наказателното производство срещу обвиняемия А.И.П.е
било прекратено с определение на съда от 27.02.2014 г. като преди тази дата иззетите
вещи са били върнати от Прокуратурата според предвиденото в чл.111, ал.2 НПК
изключение – при дадено становище от разследващите, че това няма да затрудни
разкриването на обективната истина по делото и същите предмети не са предмет на
административно нарушение.
Твърдението на ищеца, че задържането на вещите е
било неправомерно, съдът намира за недоказано и съответно неоснователно.
Съответно, твърдението на ищеца, че неправомерно
същите вещи са били задържани за посочения период във връзка с образуваното
наказателно производство, съдът намира за недоказано и съответно неоснователно.
Както е посочено в разпоредбата на чл.111, ал.1 НПК, веществените доказателства
се пазят, докато завърши наказателното производство.
В производството се установи, че иззетите от офиса
на дружеството – ищец оригинали на регистрационни талони на автомобили са били
върнати от прокурора на 01.06.2010 г., иззетите компютърните конфигурации на 17.03.2011
г., а документите – на 13.08.2013 г.
По отношение изложените доводи за нарушение на
общностното законодателство:
Член 5 ДЕС установява принципа на предоставената
компетентност, съгласно който всяка компетентност, която не е предоставена на
Съюза с Договорите, принадлежи на държавите членки. Член 5, параграф 2 ДЕС
предвижда, че: „[…] Съюзът действа единствено в границите на компетентност,
която държавите членки са му предоставили с Договорите, с оглед постигане на
поставените в тези Договори цели“ и че „всяка компетентност, която не е
предоставена на Съюза с Договорите, принадлежи на държавите членки“.
Така, макар в областта пространство на свобода,
сигурност и правосъдие според чл.4 ДФЕС, Съюзът да разполага с компетентност,
споделена с държавите-членки това не отнема правото на държавата да приеме
националноправната си уредба в посочената област и да уреди по този начин
отношенията в нея. Както е посочено в чл.67 ДФЕС, Съюзът представлява
пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в което се зачитат основните
права и различните правни системи и традиции на държавите-членки. Предвидените
политики с цел сближаване на наказателните законодателства, улесняване на
достъпа до правосъдие, прилагане на принципа на взаимното признаване и
сътрудничество между държавите –членки не засяга изпълнението на задълженията,
които имат държавите-членки по поддържането на обществения ред и опазването на
вътрешната сигурност /чл.72 ДФЕС/.
Така, при отсъствието на специфични общностни
разпоредби всяка държава-членка следва сама да определи начина на за
прилагането на Общностното право съгласно собствените си особености, така както
прилагат националното си право-автономия на държавите –членки. Според
формулировката на СЕО този въпрос е «изцяло от конституционната компетентност
на всяка държава членка». Но това трябва да се съчетава с необходимостта от
еднообразно прилагане на Общностното право. Всъщност макар държавите-членки да
имат свободата да определят органите по прилагането на общностна норма, тази
свобода не е абсолютна по отношение на процедурните правила. Процесулната
автономия на държавите членки е ограничена от изискването за еднообразно
прилагане на Общностното право. Целта е да се избегне заради различни
процесуални правила да се стигне до засягане на единството на вътрешния пазар,
което би означавало дискриминация на гражданите на държавата членка. Това е
причината, поради която, протвърждавайки процесуланата авномия на държавите
членки, СЕО я ограничава на основата два принципа – този на ефективността и
този на еквивалентността.
В настоящето производство, съдът намира че не се
установи нарушение на общностното законодателство с извършените действия от
страна на ответника по воденото наказателно производство. Не се установи от
страна на държавата да е била нарушена разпоредба на правото на ЕС, която
признава субективни права, т.е. разпоредба с директен правен ефект в държавата-
членка. Твърденията на ищеца, че с изземване на документация е бил третиран по
различен начин от други сходни случаи спрямо други лица, с което са били нарушени
принципите за лоялно сътрудничество, принципа на ефективността и на
еквивалентността, съдът намира за неоснователни и съответно – недоказани.
На самостоятелно основание, съдът намира че в
производството не бе установено наличие на причинна връзка между поведението на
служителите на ответника по извършените процесуално-следствени действия и
настъпилата за ищеца имуществена вреда.
В производството не бе установено, че финансовите
загуби на ищеца са настъпили в резултат на поведението на държавата, респ. П.НА
Р.Б.. Не бе установено и че ищецът е бил заличен от регистъра на финансовите
институции, поради поведението на държавата, респ. нейните органи. Чрез
представената заповед на представляващия съответното направление към БНБ се
установява, че дружеството е било заличено от регистъра на финансовите
институции поради неподаване на заявление за пререгистрация в указаните в акта
срокове.
В производството не бяха ангажирани доказателства
за извършените от ищеца опити да защити правата си срещу недобросъвестните
клиенти след връщане на иззетите вещи – документи и компютърни конфигурации.
Общото твърдение на дружеството, че вземанията по договорите са били отписани като
активи се установи че е било сторено едва на 30.11.2014 г. и на 15.12.2014 г. с
решения на Съвета на директорите на дружеството, т.е. повече от една година
след връщане на иззетите документи, повече от четири години след връщане на
оригиналите на талоните на автомобилите и повече от три години след връщане на
компютърните конфигурации. Твърдението на ищеца, че това е било сторено
единствено по причина изземване на документите по цитираното наказателно
производство, съдът намира за недоказано и съответно неоснователно, доколкото
същото се установява от приложените частни документи, в които ищецът е заявил
изгодни за себе си факти.
В производството не бяха ангажирани доказателства,
за това че преди или след връщане на иззетите документи са били предприети
действия от страна на ищеца в т.ч. по съдебен ред за защита правата му на
лизингодател по сключените договори, които съответно да са приключили с
негативен за дружеството резултат именно поради съхраняване на документите от
Прокуратурата по образуваното наказателно дело. За обосноваване на този извод,
съдът намира че не следва да обсъжда приложимата давност за вземания по
договорите за лизинг и приложимата давност по издадени записи на заповед за
обезпечаване заплащането на първите. Както е посочено в чл.120 ЗЗД давността не
се прилага служебно.
Несъмнено изземването на посочените вещи за времето
до връщането им е препятствало дейността на дружеството. Това обстоятелство
според съда, не се установи да е единствената причина за настъпилия негативен
финансов резултат. Последното при съобразяване, както бе посочено, че базата
данни по иззетите компютърни конфигурации е била върната на ищеца още на
17.03.2011 г., а оригиналните регистрационни талони на автомобили преди това –
на 01.06.2010 г., поради което ищецът е разполагал с достатъчна информация за
неговите автомобили, сключените договори за тях и контрагенти.
Освен това, съдът намира че в производството се
установи чрез събраните гласни доказателства – показанията на свидетелитеК. и С.,
че плащанията на задълженията по лизинговите договори от страна на клиентите е било
прекратено в резултат на публикациите в медиите за дружеството, които са довели
до недоверие в законността на дейността му. Доказателства за това че
публикациите са били инициирани от държавата, респ. от прокуратурата в
производството не бяха ангажирани от страна на ищеца.
На самостоятелно основание, съдът намира че
финансовата загуба на ищеца за неполучено застрахователно обезщетение по
настъпило застрахователно събитие на 20.07.2009 г. /преди изземване на
документацията/ не се намира в причинна връзка с действията на прокуратурата
след 10.02.2010 г. Отказът е застрахователя да изплати застрахователно
обезщетение е основан на твърдения за непокрит риск по сключената застраховка,
респ. изключен риск. Доказателства за отправена по съдебен ред претенция на
ощетеното търговско дружество – лизингодател в производството не са ангажирани.
Претенцията за заплащане на неимуществени вреди,
съдът намира за недоказана и съответно – неоснователна. Твърденията на ищеца,
че в резултат на действията на държавата във връзка с воденото наказателно
производство е била нарушена репутацията на дружеството, съдът намира за
недоказани. Както бе посочено, чрез събраните в производството гласни
доказателства показанията на свидетелитеК. и С., че плащанията на задълженията
по лизинговите договори от страна на клиентите е било преустановено в резултат
на публикациите в медиите за дружеството, които са довели до недоверие в
законността на дейността му. Доказателства за това че публикациите са били
инициирани от държавата, респ. от прокуратурата в производството не бяха
ангажирани от страна на ищеца. На самостоятелно основание, съдът намира че не
бяха ангажирани доказателства за това че е настъпила посочената морална вреда в
патримониума на дружеството, което не е в състояние да формира отрицателни
преживявания като юридическо лице. Както бе посочено, увреждането на доброто име, на доверието в
търговеца, на репутацията на търговеца подлежи на обезщетяване, но само и
доколкото ответникът, със своето противоправно и виновно деяние е довел до
вреди, отразили се в имуществената сфера на търговеца, като съвкупност от права
и задължения, определящи го като търговско предприятие. Репутацията на
търговеца безспорно е сред обектите, чрез които едно лице би могло до бъде увредено,
но самата вреда се изразява в отрицателните емоции и преживявания, които са
претърпени в резултат от деянието, т.е. неимуществената вреда, нейното наличие
или не, се преценява винаги чрез психиката на увредения.
По изложените съображения, съдът намира че предявените искове, като
неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни предявените от К.Л. АД, ***, Бизнес център ********офис № 4, против П.НА Р.Б.с адрес
гр.София, бул.Витоша, 2, осъдителни искове по чл.4, §3 от ДЕС вр. чл.63 от
Договора за функциониране на Европейския съюз /ДФЕС/ и по чл.49 ЗЗД за
ангажиране извъндоговорната отговорност на държавата и заплащане на обезщетения
за причинени: неимуществени вреди в размер на 50000.00 лв., изразяващи се в накърнена репутация, създаване на
негативна представа в обществото, че дружеството се занимава с престъпна
дейност, създаване на съмнение у настоящи и евентуални съдоговорители за
опасност от сключване и изпълнение на договори с дружеството и имуществени
вреди в размер на 3886636.49 лв.,
изразяващи се в понесени от дружеството финансови загуби и заличаване от
регистъра на финансовите институции, всичките вреди причинени поради извършено нарушение
правото на Европейския съюз /ЕС/ под формата на недопустимо ограничаване
свободата на движение на капитали в нарушение на чл.4, §3 от ДЕС вр. чл.63 от
Договора за функциониране на Европейския съюз /ДФЕС/ с извършени процесуално
–следствени действия по изземване на вещи – документи и компютърни конфигурации
от офиса на дружеството на 10.02.2010 г. по досъдебно производство № 2/2010 г. по описа на НСлС,
пр. пр. № 4-41/2010 г., вх.№ 3214/2010 г. по описа на СГП, водено срещу А.И.П.за
извършване на престъпление по чл.321, ал.3, пр.1, 3 и 4, т.2 вр. ал.2, вр.
чл.253 НК- за извършване на финансови операции, сделки с имущество и прикриване
произхода и действителните права върху имущество, за които знае че е придобито
чрез престъпление; по чл.255, ал.3 НК, като не е издал фактура или друг
счетоводен документ, е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в
особено големи размери, които вещи са били върнати преди прекратяване на
наказателното производство с определение на СГС от 27.02.2014 г.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: