№ 81
гр. Ихтиман, 28.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Радослава М. Й.а
при участието на секретаря Цветелина Хр. Велева
като разгледа докладваното от Радослава М. Й.а Административно
наказателно дело № 20241840200159 по описа за 2024 година
производство по чл. 59д и сл. от ЗАНН
Н. П. Г. ЕГН ********** от гр. *, ул. „*“ № 61 е обжалвал наказателно постановление
№ 24-1204-000104/29.01.2024 г. на Началник група в ОДМВР София, с което за нарушение
по чл.104а ЗДвП на основание чл.183, ал.4, т.6 ЗДвП му е наложено административно
наказание глоба в размер на 50 лева.
В жалбата се твърди, че е допуснато съществено процесуално нарушение в
производството, изразяващо се в несъответствие между фактическото и правното описание
на нарушението.
Въззиваемата страна, редовно призована, в писмено становище оспорва жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
АУАН № 1161751 от 17.01.2024 г. е съставен срещу Н. Г. за това, че на посочената
дата в 10,59 часа в района на с. Живково при управление на товарен автомобил „Фолксваген
Кади“, рег. № * е нарушил чл. 104а ЗДвП.
От разпита на актосъставителя М. А. и свидетеля по акта Ц. П., които са служители
на ОДМВР-София, се установява, че на 17.01.2024 г. са били изпратени на територията на
РУ на МВР-Ихтиман, като когато се намирали на изхода на с. Живково възприели, че водач
на автомобил говори по телефона си по време на движение.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено и атакувано НП, в което
наказващият орган е посочил, че нарушителят на ТП-822 до с. Живково в посока на
движение от гр. Ихтиман към гр. Самоков управлява товарен автомобил „Фолксваген Кади“,
рег. № * , като водачът използва мобилен телефон по време на движение без устройство
„свободни ръце“, което представлява нарушение по чл. 104а ЗДвП, поради което и на
основание чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева.
С оглед възприетото от фактическа страна, съдът стигна до следните правни изводи:
1
Макар и АУАН и НП да са издадени от териториално и материално компетентни
органи, в хода на административнонаказателното производство е допуснато особено
съществено нарушение на процесуалните правила, което е ограничило правото на защита на
нарушителя и е довело до опорочаване на процедурата по реализиране на
административнонаказателната му отговорност.
Както е известно актът за установяване на административно нарушение очертава
фактическите и правните рамки на административнонаказателното обвинение, срещу които
нарушителят следва да организира защитата си. В чл. 42, ал. 1 ЗАНН е уредено минимално
изискуемото съдържание на АУАН, като в т. 4 изрично е предвидено, че той следва да
съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено.
В случая, видно от обстоятелствената част на съставения АУАН, изобщо отсъства
описание на нарушението, което е извършено от страна на жалбоподателя.
Актосъставителят се е ограничил до посочването на съдържанието на законовия текст на чл.
104а ЗДвП, съгласно който на водача на моторно превозно средство е забранено да използва
мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство,
позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му.
Едва при издаване на атакуваното наказателно постановление наказващият орган е
направил надлежно описание на нарушението – че водачът е използвал мобилен телефон по
време на движение при управление на МПС. Наказващият орган обаче не би могъл да
отстрани по реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН допуснатото в акта процесуално нарушение чрез
дописване на съществени фактически обстоятелства (описанието на самото нарушение),
срещу които нарушителят не се е защитавал.
Затова и съдът приема, че допуснатото съществено процесуално нарушение при
съставянето на АУАН представлява формално основание за отмяна на атакуваното
наказателно постановление без да бъде разглеждан спорът по същество има ли допуснато
административно нарушение от страна на жалбоподателя и правилно ли е санкционирано то.
В съответствие с чл. 63д, ал. 1 ЗАНН вр. чл. 144 АПК в полза на жалбоподателя следва
да бъде присъдени сторените разноски. В случая видно от представения по делото договор
за правна защита и съдействие, жалбоподателят е заплатил адвокатско възнаграждение в
размер на 450 лева. От страна на наказващия орган е направено възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за неоснователно, доколкото размерът
е близък до минималния , посочен в чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-1204-000104/29.01.2024 г., на Началник
група в Сектор „Пътна полиция“ на ОДМВР София.
ОСЪЖДА ОДМВР-София ДА ЗАПЛАТИ на Н. П. Г. ЕГН ********** от гр. *, ул.
„*“ № 61 сумата от 450 лв. (четиристотин и петдесет лева) разноски в производството.
Решението може да се обжалва с касационна жалба по реда на АПК пред АССО
област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
2