Решение по дело №211/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от „Войников“ ЕООД, [населено място], подадена чрез пълномощник, против Решение №315/22.12.2023 г., постановено по АНД №564 по описа на Районен съд – Хасково за 2023г.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на закона и при съществени нарушения на процесуалните правила. Навеждат се доводи, че твърдяното нарушение на чл.61 ал.1 от КТ не било извършено от дружеството. От събрания по делото доказателствен материал се установявало, че възникналото правоотношение с лицето М. Д. Д. било гражданско, като същото имало за предмет извършване на определен трудов резултат – извършване на ремонт на шевни машини. Налице бил валидно сключен граждански договор, с който не се прикривало съществуващо, но неуредено по надлежния ред трудово правоотношение. Сочи се също, че неоснователно съдът не дал вяра на свидетелските показания на М. Д. Д.. Въпреки конкретността на същите, съдът ги изтълкувал необективно и тенденциозно, възприел ги и ценил избирателно, превратно и едностранчиво, като в голямата си част същите били игнорирани и омаловажени. На следващо място се излагат съображения, че не било възможно и било неприемливо Дирекция „Инспекция по труда“ само от една извършена проверка да прави изводи, че става въпрос за престиране на работна сила, при определени условия, характеризиращи правоотношението като трудово. Твърди се, че при формиране на изводите си, неправилно съдът се позовал на данните от декларацията на лицето, дадена в деня на проверката, като се сочи, че отношения по трудов договор не можело да бъдат установени само въз основа на анализ на съдържанието на същата. При разпита си М. Д. Д. заявила, че не е казала, че работи на пробен ден като шивачка. Сочи се, че при извършване на проверка в обекта, проверяващите предоставили на лицето предварително изготвена декларация, която да бъде попълнена собственоръчно от нея, като преди това не дали обяснения и не разяснили съдържанието на тази декларация, не разяснили и къде следва да бъде попълнена конкретната информация при наличието на гражданско правоотношение. Именно поради това, попълването на декларацията създало объркване и отразяване на неточна информация, която нямала никаква доказателствена стойност. Следвало да се има предвид, че самата декларация съдържала някои вътрешни противоречия, които водели до объркване на декларатора – нямало отделна графа, която да бъде попълнена при наличието на гражданско правоотношение и такава при наличието на трудово правоотношение; посочени били графи за работно време, работни дни, работна заплата – все елементи на трудовото правоотношение и попълвайки декларацията, винаги излизало, че лицето работи по трудово правоотношение. Навеждат се доводи, че съдът изобщо не се произнесъл по възражението на жалбоподателя за неправилна правна квалификация на твърдяното нарушение. В тази връзка се тълкуват разпоредбите на чл.61 ал.1 и чл.62 ал.1, както и на чл.414 ал.3, съответно ал.1 от КТ и се сочи, че в случаите на несключване на трудов договор при фактически съществуващо трудово правоотношение и полагане на труд по него, каквито били твърденията в настоящия случай, това представлявало неизпълнение на задължението по чл.62 ал.1 от КТ, което поглъщало задължението по чл.61 ал.1 от КТ. Т.е., за нарушение по чл.61 ал.1 от КТ не бил предвиден самостоятелен административнонаказателен състав, тъй като то представлявало нарушение винаги и на чл.62 ал.1 от КТ. По този начин се осъществявал единствено фактическия състав по чл.414 ал.3 от КТ, която била и санкционната норма за нарушение на чл.62 ал.1 от КТ. След като в АУАН и НП било посочено, че жалбоподателят нарушил чл.61 ал.1 от КТ и му било наложено наказание съгласно чл.414 ал.3 от КТ, било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че констатираното нарушение било по чл.62 ал.1 от КТ и за извършването му следвало да се наложи наказание по чл.414 ал.3 от КТ, а като приел, че в случая е налице нарушение на чл.61 ал.1 от КТ и наложил наказание по чл.414 ал.3 КТ, административнонаказващият орган издал незаконосъобразно НП.

По подробно изложените в касационната жалба съображения се моли за отмяна на решението на районния съд. Претендира се присъждане на направените пред двете инстанции разноски.

Ответникът, в представена чрез процесуален представител писмена молба-становище моли да бъде оставено в сила решението на районния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира касационната жалба за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на решението на Районен съд – Хасково.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение, във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното Решение №315/22.12.2023г., постановено по АНД №564/2023г., Районен съд – Хасково е потвърдил Наказателно постановление №26-2300113/28.06.2023г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Хасково, с което за нарушение на чл.61 ал.1 от Кодекса на труда КТ) и на основание чл.416 ал.5 от КТ и във връзка с чл.414 ал.3 от КТ, на „Войников“ ЕООД, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева, и е присъдил в полза на ДИТ - Хасково, сумата в размер на 80.00 лева, представляваща направени по делото разноски за юрисконсулт.

За да постанови решението си, районният съд е приел за установено описаното в АУАН и НП административно нарушение, като е мотивирал изводите си. Наред с това е посочил, че наказващият орган е съобразил в пълна степен разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, като е определил наказанието за нарушението по чл.61 ал.1 от КТ в размер на имуществената санкция от 1500 лева, т. е. съобразно установения специален минимум.

Настоящата инстанция намира решението за валидно, допустимо и правилно.

При спазване на процесуалните правила, районният съд е събрал необходимите и относими доказателства за установяване на фактите по делото. При анализа на събраните доказателства, от правна страна, решаващият състав е изложил мотиви относно преценката на същите, въз основа на което е формулирал крайния си извод за потвърждаване на обжалваното пред него НП.

Не са налице съществени нарушения на процесуални правила, които да опорочават административнонаказателната процедура и да са основания за отмяна на санкционния акт. Съставеният АУАН и издаденото НП отговарят на изискванията на чл.42 ал.1 и чл.57 ал.1 от ЗАНН. Предвид направеното и в двата акта достатъчно ясно описание на нарушението, с посочване на датата и мястото на извършването му, и обстоятелствата, при които това е станало, не е налице неяснота относно вмененото на дружеството нарушение и по никакъв начин не е възпрепятствано или ограничено правото му на защита.

Правилен е изводът на районния съд, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Правилни са и изводите за това, че е доказано извършването на описаното в АУАН и НП административно нарушение на посочените в тези актове дата и място.

С обжалваното пред районния съд наказателно постановление, дружеството-касатор е санкционирано за това, че в качеството си на работодател е нарушило разпоредбата на чл.61 ал.1 от КТ, като не е сключило трудов договор с лицето М. Д. Д. преди постъпването на същата на работа на визирания в АУАН и НП обект.

Съгласно чл.61 ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. Разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ изрично регламентира, че трудовият договор се сключва в писмена форма.

В случая от събраните по делото доказателства се налага извода, до който е достигнал и районният съд, че извършеното административно нарушение е доказано от обективна страна, като съображенията в тази насока са подробни и обосновани, поради което същите не следва да се преповтарят. Касационната инстанция намира за правилна преценката на районния съд, че между М. Д. Д. и „Войников“ ЕООД, [населено място] към датата на нарушението – 11.05.2023г., са били налице трудовоправни отношения и след като към този момент е съществувало трудово правоотношение, но с лицето не е бил сключен трудов договор преди постъпването му на работа, то безспорно работодателят не е спазил правилото на чл.61 ал.1 от КТ. Наличието на трудовоправно отношение, за което са приложими разпоредбите на КТ, се установява от събраните по делото доказателства – разпит на свидетелите А. И. Т. и Л. О. Г., които са обсъдени от районния съд в съвкупност с писмените доказателства, сред които е и попълнената декларация от М. Д. Д.. Поради горното се налага извод за законосъобразно ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството.

Касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон от районния съд въз основа на фактите, установени от него в обжалваното решение. В тази връзка съдът намира, че релевантните факти по делото са установени въз основа на надлежно събрани писмени и гласни доказателства, които правилно са преценени от решаващия съд. Не са допуснати нарушения при събиране и преценка на същите, още по-малко при тълкуването и прилагането на законовите норми. Правилно районният съд, както и актосъставителят и административнонаказващият орган са преценили в съвкупност доказателствата при формиране на извода, че М. Д. Д. е била именно в трудови правоотношения със санкционираното дружество. Следва да се посочи, че верността на тази констатация не е оборена с писмени доказателства. Освен това, както е посочил и районният съд, в случая страните по трудовоправното отношение по никакъв начин не са манифестирали пред контролните органи сключения граждански договор, което е било направено по-късно, въпреки показанията на Д., че сключването на този договор станало преди проверката, нито Д. е посочила пред проверяващите, че дейността ѝ се изразява в ремонт на шевни машини. Ако действително е бил сключен граждански договор с лицето преди извършване на проверката, остава неясно защо това обстоятелство не е било заявено при проверката, а освен това, показателно е последващото сключване на трудов договор за тази длъжност.

Споделят се и изводите на районния съд за неоснователност на доводите относно дадената правна квалификация на нарушението по чл.61 ал.1 от КТ, която разпоредба е правилно подбрана съобразно установените факти. Във връзка с наведените и пред настоящата инстанция възражения в тази насока – че за нарушение по чл.61 ал.1 от КТ не бил предвиден самостоятелен административнонаказателен състав, тъй като то представлявало нарушение винаги и на чл.62 ал.1 от КТ, съответно, че чл.414 ал.3 от КТ била санкционната норма за нарушение на чл.62 ал.1 от КТ, следва да се посочи, че действително, по правната си природа трудовият договор е формален, като условие за неговата действителност е да бъде сключен в писмена форма, както изисква чл.62 ал.1 от КТ. В конкретния случай обаче нарушението се състои в несключване на такъв трудов договор, преди работникът да е постъпил на работа , поради което и нарушението в случая правилно е квалифицирано по чл.61 ал.1 от КТ. Следва да се има предвид и разпоредбата на чл.414 ал.3 от КТ , съгласно която работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение. Видно е, че самата санкционна норма урежда като отделни и самостоятелни нарушенията на съставите на чл.61 ал.1, чл.62 ал.1 или 3 и чл.63 ал.1 или 2 от КТ.

Правилни са изводите на съда и по отношение размера на наказанието.

В заключение, настоящата инстанция напълно споделя всички изложени в проверяваното решение изводи и по аргумент от разпоредбата на чл.221 ал.2 от АПК не е необходимо да ги преповтаря.

По тези съображения настоящата инстанция счита, че касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Решението на районния съд е валидно, допустимо, постановено при липса на съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото, на ответната страна следва да се присъди поисканото юрисконсултско възнаграждение, което съобразно разпоредбата на чл.63д ал.1, ал.4 и ал.5 от ЗАНН, вр. чл.37 от ЗПП, вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя в размер на 80.00 лева.

Водим от изложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №315/22.12.2023г., постановено по АНД №564/2023г. по описа на Районен съд – Хасково.

ОСЪЖДА „Войников“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Н. Р. В., да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ , гр. София, сумата в размер на 80.00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.