Определение по дело №510/2022 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 389
Дата: 28 октомври 2022 г. (в сила от 28 октомври 2022 г.)
Съдия: Вера Иванова Иванова
Дело: 20225000500510
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 26 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 389
гр. Пловдив, 28.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно частно
гражданско дело № 20225000500510 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 279 във вр. с чл. 274, ал.1, т.2 от ГПК, вр. с
чл. 407,ал.1 от ГПК.
Обжалвано е разпореждане № 2198/4.06.2022 г., постановено по в.гр.д.
3000/2021 г. на ОС-П., в частта му, с която е разпоредено да се издаде
изпълнителен лист въз основа на решение № 683/19.05.2022 г. по в.гр.д. №
3000/2021 г. на ПОС, с което ЕТ“М.-И.М.-Е. М.“-гр.П. е осъден да заплати на
„К.-К.“ООД-гр.С.З. сумата 24 666 лв. с ДДС, представляваща дължим остатък
от възнаграждението, уговорено със сключения между тях договор за
изработка от 31.08.2016 г., както и сумата 12 632 лв., представляваща
неустойка за забава, дължима по чл. IV от посочения договор.
Жалбоподателят Е. М., ЕТ с фирма „М.-И.М. – Е. М.“-гр.П., моли
разпореждането да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по
съображения, изложени в частната жалба с вх. № 18 286/7.07.2022 г.
Ответникът по частната жалба „К.-К.“ООД-гр.С.З. не е взел становище
по нея.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателя, прецени
обстоятелствата по делото и намери за установено следното:
На 19.05.2022 г. Окръжен съд-П. като въззивен съд е постановил по
в.гр.д. № 3000/2021 г. решение № 683, с което частично отменя обжалваното
1
пред него решение на РС-П. и осъжда ЕТ“М.-И.М.-Е. М.“-гр.П. да заплати на
„К.-К.“ООД-гр.С.З. сумата 24 66 лв. с ДДС, представляваща дължим остатък
от възнаграждението, уговорено със сключения между тях договор за
изработка от 31.08.2016 г., както и сумата 12 632 лв., представляваща
неустойка за забава, дължима по чл. IV по посочения по-горе договор. На
1.06.2022 г. от страна на дружеството е подадена молба за издаване на
изпълнителен лист за присъдените с решението суми. С разпореждане №
2198/4.06.2022 г. окръжният съд разпорежда да се издаде изпълнителен лист
за присъдените суми за главница и неустойка. Покана за доброволно
изпълнение по образуваното от дружеството изпълнително дело № 651/2022
г. на ЧСИ С.Г. е изпратена до ЕТ на 4.07.2022 г. и е получена на 6.07.2022 г.
На 7.07.2022 г. с вх. № 18 286 е подадена частната жалба до апелативния съд
против разпореждането на окръжния съд за издаване на изпълнителния лист.
С частната жалба се твърди, че разпореждането за издаване на
изпълнителен лист е неправилно, защото за да бъде уважена молба за
издаване на изпълнителен лист следва да съдържа искане за незабавно
изпълнение на основание чл. 242,ал.2,т.3 от ГПК, а такива значителни и
непоправими вреди за ищеца обаче не са доказани в искането, като не е
поискано и представянето на предварително надлежно обезпечение от ищеца-
жалбоподател пред окръжния съд. Счита се, че по делото не е налице
хипотеза на предварително изпълнение. Заявено е, че срещу постановеното
решение на окръжния съд е подадена касационна жалба до ВКС и
следователно издаването на изпълнителния лист е обвързано от влизането на
решението в сила при изпълнение на чл. 296,т.3 от ГПК. Заявено е, че
окръжният съд неправилно приема искането за издаване на изпълнителен
лист на този етап от производството за основателна. Заявено е, че в
разпоредбата на чл. 404,т.1 от ГПК се посочва изпълнителното основание за
издаване на изпълнителен лист осъдително решение на въззивната инстанция,
но в конкретното дело не се установяват данни за незабавно изпълнение.
Заявено е, че това действие на окръжния съд касае едно неустановено по
основание и размер вземане, с решението се присъжда сума с начислен ДДС,
която не е фактурирана и въпросният ДДС не е внесен към бюджета, поради
което се касае до действия на окръжния съд, нарушаващи не само
процесуалния закон, но и специалните такива. Заявено е, че е нарушена и
процедурата по връчването на разпореждането за издаване на изпълнителен
2
лист, защото разпореждането не е връчено на ЕТ нито по делото на окръжния
съд, нито по изпълнителното дело на ЧСИ, не е указан съдебен орган за
обжалване, грубо е нарушена трайната практика на ВКС и обичайната
практика на съдилищата в тези случаи. Моли се за отмяна на разпореждането
за издаването на изпълнителния лист, евентуално, да бъде разпоредено
ищецът да внесе надлежно обезпечение съгласно чл. 242,ал.3 от ГПК. Заявено
е и искане да бъде разпоредено спиране на изпълнението по изпълнителното
дело на ЧСИ до окончателното решаване на делото с влязло в сила съдебно
решение, за произнасяне по което искане молбата е изпратена от окръжния
съд по компетентност на ВКС и с определение № 391/26.08.2022 г. по ч.т.д. №
1811/2022 г. на ВКС, ТК, 2 ТО е оставена без уважение молбата на ЕТ за
спиране по реда на чл. 282,ал.2 от ГПК на изпълнението на решението на
окръжния съд от 19.05.2022 г., по което е издаден изпълнителен лист от
6.06.2022 г., въз основа на който е образувано изпълнителното дело на ЧСИ
Г..
Съгласно нормата на чл. 404,т.11предл.2 от ГПК подлежат на
принудително изпълнение осъдителните решения на въззивните съдилища.
Съгласно разпоредбата на чл. 405,ал.1 от ГПК изпълнителен лист се издава по
писмена молба въз основа на някой от посочените в чл. 404 от ГПК актове. В
случая окръжният съд като въззивна съдебна инстанция е постановил
разпореждане № 2198/4.06.2022 г. по в.гр.д. № 3000/2021 г. на ОС-П. именно
в производство по чл. 405,ал.1 във вр. с чл. 404,т.1,предл.2 от ГПК. Касае се
за производство, различно от производството по допускане на предварително
изпълнение по реда на чл. 242 от ГПК, съответно, затова в производството по
издаване на изпълнителен лист въз основа на осъдително съдебно решение на
въззивен съд не се извършва преценката, посочена в нормата на чл. 242,ал.2
от ГПК и не се прилага нормата на чл. 242,ал.3 от ГПК. Неоснователни са
затова оплакванията на жалбоподателя относно неспазване от окръжния съд
при издаването на изпълнителния лист на нормата на чл. 242,ал.2, т.3 от ГПК,
както и без изискване представянето на обезпечение, и относно издаване на
изпълнителен лист без решението да е влязло в сила. Видно е, че окръжният
съд е разпоредил в случая издаване на изпълнителен лист именно за
присъдените суми така, както са те посочени във въззивното решение.
Неоснователно е затова оплакването на жалбоподателя, че окръжният съд е
издал изпълнителен лист относно неустановено по основание и размер
3
вземане относно присъдената сума с начислено ДДС. В нормата на чл.
407,ал.1 от ГПК ясно е посочено, че разпореждането, с което се уважава
молбата за издаване на изпълнителен лист, може да се обжалва с частна
жалба в посочен срок, който за ответника тече именно от връчването на
поканата за доброволно изпълнение, каквато в случая е връчена на
жалбоподателя. Установява се, че частната жалба е неоснователна, поради
което следва тя да бъде оставена без уважение, а обжалваното разпореждане –
потвърдено.
Съгласно ТР № 5/12.07.2018 г. на ВКС по тълк.д. № 5/2015 г., ОСГТК,
не подлежат на касационно обжалване по реда на чл. 274,ал.3,т.2 от ГПК
въззивните определения, постановени по частна жалба срещу разпореждане
на първоинстанционен съд по молба за издаване на изпълнителен лист по чл.
407,ал.1 от ГПК, поради което апелативният съд съгласно чл. 236,ал.1,т.8 от
ГПК сега ще посочи, че настоящото определение не подлежи на касационно
обжалване.
С оглед на гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2198/4.06.2022 г., постановено по
в.гр.д. 3000/2021 г. на ОС-П., В ОБЖАЛВАНАТА НЕГОВА ЧАСТ, с която е
разпоредено да се издаде изпълнителен лист въз основа на решение №
683/19.05.2022 г. по в.гр.д. № 3000/2021 г. на ПОС, с което ЕТ“М.-И.М.-Е.
М.“-гр.П. е осъден да заплати на „К.-К.“ООД-гр.С.З. сумата 24 666 лв. с ДДС,
представляваща дължим остатък от възнаграждението, уговорено със
сключения между тях договор за изработка от 31.08.2016 г., както и сумата
12 632 лв., представляваща неустойка за забава, дължима по чл. IV от
посочения договор.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5