№ 59
гр. Враца, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и осми
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Калин Тр. Т.
при участието на секретаря Мария К. Ценова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Т. Търговско дело №
20221400900032 по описа за 2022 година
Производството е по обективно кумулативно съединени искове за
заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени имуществени и
неимуществени вреди, причинени от ПТП, с правно основание чл. 432, ал.1
КЗ вр. чл. 380 КЗ, във вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД и за обезщетение за забава по
чл.86 ЗЗД във вр. с чл.409 от КЗ.
В исковата молба, поправена с молба вх. № 894/10.02.2022г., ищцата
Д. А. Б., ЕГН ********** от гр. Враца, чрез адв. С.Ч. - САК, твърди че на
10.03.2021 г. в гр. Враца на бул. „Втори юни” до № 92, водачът Л. Л. К., ЕГН
**********, при управление на лек автомобил „Ауди”, модел А4 Авант, с peг.
№ ВР *** СА - застрахован при ответника ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ***, гр.
София, е нарушил правилата за движение по пътищата като се движил със
скорост несъобразена с конкретните пътни условия и със законовите
ограничения, не е бил внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението и не й е осигурил предимство на пешеходната пътека, вследствие
на което реализирал пътнотранспортно произшествие /ПТП/ като я е блъснал
и й причинил телесни увреждания. Поддържа, че произшествието е настъпило
по изключителната вина на водача Л. Л. К., който е нарушил правилата за
движение по пътищата от ЗДвП, както следва: чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП - като
не бил внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението,
каквито са пешеходците; чл. 20, ал. 2 от ЗДвП - като се движил със скорост,
1
несъобразена с конкретната пътна обстановка, не намалил скоростта и не
спрял при възникналата опасност за движението; чл. 116 от ЗДвП - като не
бил внимателен и предпазлив към пешеходката и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП - като
при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека
или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.
Посочва, че водачът е имал възможност да предотврати настъпването на
ПТП, ако не е бил нарушил посочените правила за движение по пътищата.
Изтъква, че причинените й телесни увреждания се намират в причинна връзка
с механизма на настъпилото произшествие, както и че прекият деликвент е
извършил деянието виновно при форма на вината непредпазливост. Във
връзка с ПТП са образувани д.п. № 179/2021 г. по описа на РП Враца и пр.пр.
по описа за 2021 г. на РП - Враца. Твърди, че след настъпилото ПТП е
откарана по спешност в МБАЛ „Христо Ботев“ АД, гр. Враца, че състоянието
й било тежко, била в безсъзнание, неадекватна и неориентирана. Поддържа,
че в болницата било установено, че е получила фрактура на черепа, довела до
комоцио, травма на дясната ключица и фрактура на 4 пръст на дясната ръка с
разкъсване на сухожилието и кожен дефект, както и счупване на първата
метакарпална кост на лявата ръка. За възстановяване на травмите й освен на
прегледи и снимки била подложена на операция, при която била поставена
вътрешна фиксация с остеосинтезна ДСР пластина със 7 отвърстия и 6 винта;
за счупването на 4 пръста на дясната ръка била поставена К-игла, както и
тенопластика и тендорафия, след което е поставена гипсова имобилизация; на
счупването на лявата ръка била извършена фиксация на счупването и
поставена мека лонгета. Посочва, че с имобилизирането на двете й ръце
изпитва затруднение в ежедневното си обслужване и до днес, оказала се
напълно безпомощна и с нужда от чужда помощ за всички дори и най-
елементарни дейности, както и зависима от грижата на своите близки.
Изтъква, че търпените силни болки и изпитания ужас от ПТП-то довели до
развитието на остра стресова реакция, нарушени били сънят и нормалния й
начин на живот - преди инцидента била дейна и активна, работела и винаги е
била в помощ на своите близки, което било променено след ПТП. Твърди, че
възстановителният период продължава и към момента на подаване на
исковата молба, че въпреки проведената операция за отстраняване на
поставената остеосинтеза, все още изпитва болки и затруднение при
2
движение на дясната ръка, а проведената рехабилитация дава бавни и
мъчителни резултати, както и че възстановителният процес протича
изключително бавно, а за пълно възстановяване все още не може и да се
говори. Поддържа, че от черепномозъчната травма получава световъртеж и
често главоболие, че резките движения на главата в ляво и дясно, както и
навеждането напред водят до загуба на равновесие и дезориентация, които
създават силен дискомфорт и неувереност при придвижване, че се оплаква от
забавен говор и реакции, както и често забравяне, трудно запомняне на факти,
събития и хора. Това положение силно я потиска и станала затворена, нервна,
раздразнителна и избухлива, не излиза, не общува, често без причина
тревожна. Всичко това е довело до развитие на остро душевно разстройство,
емоционален стрес - състояние на остра стресова реакция, изразяваща се в
потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност, ранимост. Посочва, че
от претърпяното ПТП е претърпяла и имуществени вреди общо в размер 749,
49 лева, представляващи разходи във връзка с лечението й, както следва: за
медицински консумативи - остеосинтезен материал - 600 лева; за
потребителски такса - 58,00 лв. и за медикаменти - 91, 49 лв. Изтъква, че л.а.
марка Ауди, модел А4 Авант, с per. №ВР *** СА, при управлението на който
виновно е причинено ПТП-то, има сключена застраховка „гражданска
отговорност” в ответното дружество ЗД „Бул Инс” АД, полица №
BG/02/121000282876, валидна от 20.01.2021 г. до 19.01.2022 г., което
ангажира отговорността на ответника за обезщетяване на причинените
вследствие на ПТП-то неимуществени и имуществени вреди. Твърди, че е
предявила пред застрахователя извънсъдебна претенция с вх. № ОК-
229618/23.04.2021 г. за заплащане на обезщетение, но дружеството ответник с
писмо с изх. № НЩ-3197/24.03.2020г., я е уведомило за номера на
образуваната щета, както и за необходимостта от представяне на
документация за разглеждане на претенцията. Така на оправената от нея
претенция ответникът не е определил обезщетение, което я мотивира, след
изтичането на тримесечния срок по чл. 496, ал.1 от КЗ, да предяви настоящия
иск.
Моли съда да осъди ответника ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ***, гр. София да
й заплати сумата 26 000.00 лева /частичен иск от 150 000 лв./, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от
10.03.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 23.07.2021г. –
датата, на която изтича тримесечният срок за отговор на застрахователя по
3
отправената към него претенция, до окончателното й изплащане; сумата
794.49 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба в
съда до окончателното й изплащане, както и деловодни разноски.
В съдебното заседание по искане на ищцовата страна съдът допусна, на
основание чл.214 ГПК, увеличение на размера на предявения иск за
неимуществени вреди от 26 000 лв. на 120 000 лв., частично от 150 000 лв.
Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ***, гр. София, чрез адв. А. И., в
срока по чл.367, ал.1 ГПК, в отговора на исковата молба оспорва размера на
предявения иск с твърдения, че е прекомерен, че не отговаря на
икономическата конюнктура и вредата, както и на установеното от съдебната
практика като справедлив размер на обезщетението за подобен род вреди.
Предвид споразумението по НОХД № 36/2022 година на PC Враца не оспорва
фактите по чл. 300 ГПК, относно извършено ли е деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца; доколкото в случая се касае за
резултатно престъпление, не оспорва ищцата да е получила, в причинна
връзка с процесното ПТП, описаните в споразумението по наказателното дело
травми. Прави евентуално възражение за съпричиняване на вредата от страна
на ищцата, като твърди, че не се е съобразила с посоката и скоростта на
приближаващото я МПС, че е могла при проявена дължима грижа да избегне
инцидента при наличие на видима опасност за нея, но не е предприела
никакви мерки в тази насока, с което поведение демонстрира безотговорност
към собствения живот и здраве. Поддържа, че ищцата не е изпълнила
задълженията си по чл. 113 ЗДП, като се е поставила в превишен спрямо
нормалния риск, като с бездействието си е допринесла за пътния инцидент,
който при проявена нормална дължима грижа би могла да избегне, като
съхрани живота и здравето си. С отделна молба от 18.03.2022г. претендира
съдебни разноски.
С допълнителна искова молба ищцата оспорва изцяло подадения от
ответника отговор. Моли съда да обяви за безспорен факт по делото
наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП
по полица № BG/02/121000282876, валидна от 20.01.2021 г. до 19.01.2022 г.,
сключена при ответното застрахователно дружество. Оспорва направеното от
ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат като
твърди, че в качеството си на пешеходец не е извършила нарушение по ЗДвП.
Оспорва и възражението на ответника, че не е претърпяла неимуществени
вреди в твърдения обем и проявна форма, съобразно изложените в исковата
молба твърдения. Допълва твърденията в исковата молба като заявява, че е
получила фрактура на черепа, изразяваща се в счупване в областта на
зигоматико- темпоралната сутура в дясно. Заявява и нови оплаквания,
4
свързани с травмите от ПТП, както следва: силни болки в областта на шията и
раменете, особено силни в дясно; мравучкане в горните крайници, което
постепенно преминало в изтръпване на ръцете, слабост и ограничени
движения, особено силно изразени в китката и 4 и 5 пръст на дясната ръка;
невъзможност да хваща и стиска предмети с дясната ръка, поради
невъзможността на палеца на дясната ръка да извършва захват; затруднени и
болезнени движения в дясната ръка, които силно затрудняват ежедневието й
при фини и прецизни движения; увреждане на междупрешленните дискове на
шиен отдел и радикулопатия.
В съдебното заседание страните поддържат изложеното в исковата
молба и допълнителната такава, както и в отговора и направените искания,
като ищцата прави възражение относно размера на адвокатския хонорар,
претендиран от ответника, а последния също прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар на ищцата, в случай, че сумата която се
претендира по чл. 38 от Закона за адвокатурата, надвишава минималните
стойности, установени в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, както и заключенията на вещите лица по изготвените съдебно-
автотехническа, съдебно-медицинска и съдебно-психологична експертизи,
намери за установено следното:
Не се спори между страните и от доказателствата по делото се установи,
че на 10.03.2021 г., около 07,50 ч. в гр. Враца на бул. „Втори юни” до № 92, е
реализирано ПТП, при което лек автомобил „Ауди”, модел А4 Авант, с per. №
ВР *** СА, управляван от водача Л. Л. К., ЕГН **********, блъснал
преминаващата по пешеходната пътека Д. А. Б., ЕГН ********** от гр.
Враца.
Произшествието е посетено от разследващ полицай при РУ на МВР,
гр.Враца, извършен е оглед на местопроизшествието, за което е съставен
Протокол за оглед на ПТП от 10.03.2021 г., в който са описани времето,
мястото, участниците в произшествието, състоянието на пътното платно,
разположението на ППС и пострадалата и др. Към протокола са приложени
схема и фотоалбум. Произшествието е документирано и с Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица рег. № 967 000-3727/22.03.2021 г., след
посещение на мястото от дежурни служители ПТП при сектор ПП при ОД на
5
МВР-Враца, в който като причина за ПТП е посочено отнемане на
предимството на пешеходеца Д. А. Б. от водача Л. Л. К. на сигнализирана
пешеходна пътека с пътна маркировка М8.1. В протокола като пострадало
лице е посочена Д. А. Б. – пешеходец, с причинени увреждания - фрактура на
черепа, травма на дясна ключица, фрактура на 4-ти пръст на дясна ръка,
охлузни рани и комоцио.
За настъпилото ПТП е било образувано досъдебно производство №
179/10.03.2021г. по описа на РУ на МВР, гр. Враца, по което е било
образувано НОХД № 36/2022 г. по описа на РС-Враца, НО, VІІ състав. С
влязло в споразумение, сключено на основание чл.384, ал.1 вр. с чл.382, ал.6
от НПК, обективирано в протокол от 17.01.2022 г., подсъдимият Л. Л. К. е
признат за виновен в това, че на 10.03.2021г. около 07,50 часа в град Враца,
бул. „Втори юни" срещу № 92 при управление на МПС - лек автомобил марка
„Ауди", модел А4, с peг. ДКН ВР***СА, е нарушил правилата за движение по
пътищата - чл.119, ал.1 от ЗДвП, при приближаване на пешеходната пътека,
находяща се на бул. „Втори Юни”, срещу № 92, не е спрял и не е пропуснал
преминаващата по пешеходната пътека Д. А. Б., вследствие на което я е
блъснал с предната челна част на автомобила, при което по непредпазливост е
причинил на Д. А. Б., две средни телесни повреди, както следва: 1. Счупване
на дясна ключица с дислокация на фрагментите, наложило оперативно
ортопедично лечение; открито счупване на близката фаланга на 4-ти пръст на
дясна ръка с разкъсване на сухожилие на мускула разгъвач на същият пръст,
за което е претърпяла оперативно ортопедично лечение, които увреждания са
й причинили трайно затруднение на движенията на горен десен крайник и 2.
Счупване на основата на 1-ва предкиткова кост на лява ръка, което увреждане
й е причинило трайно затруднение на движенията на горен ляв крайник, като
деянието е извършено на пешеходна пътека, поради което, на основание
чл.343, ал.3, предл. последно, б.„а” вр. с чл.343, ал.1, б.”б” вр. чл.342, ал.1 НК
вр. чл.55, ал.1, т.1 НК, му е наложено съответно наказание.
За установяване механизма на процесното ПТП и наличие на причинно-
следствена връзка между произшествието и настъпилите щети по делото е
назначена съдебно-автотехническа експертиза, изпълнена от вещото лице
инж. Г. П. В.. На база на приложените по делото доказателства и тези по ДП
№ 179/10.03.2021г. по описа на РУ-Враца, вещото лице е дало заключение, че
лек автомобил марка „Ауди”, модел А 4 с peг. № ВР *** СА към момента на
удара е бил в режим на аварийно спиране и се е движил със скорост от около
16,6 км/ч. = 4,6 м/сек. Опасната зона на спиране на лекият автомобил от
6
момента на възприемане на опасността от водача и реагиране на аварийно
спиране до установяването му в покой при движение с посочената скорост, е
била около 8 метра. Ударът е настъпил на пешеходната пътека във
вътрешната лента на платното за движение на ППС в посока гр. Мездра на
около 3,6 м. в ляво от десният ръб на платното, като до мястото на удара
пострадалата пешеходка е изминала път по пешеходната пътека от около 10.4
метра. Отстоянието, на което се е намирал лекият автомобил от мястото на
удара в момента на възникване на опасността - навлизане на пешеходката по
пешеходната пътека от нейното й начало и водача на лекия автомобил е имал
техническа възможност да види и възприеме пешеходката, като опасност от
ПТП, е било 38,27 м. Според заключението водача на лекия автомобил, при
движение със скорост от 16,6 км/ч., при възникване на опасността е имал
техническа възможност да предотврати настъпилото ПТП чрез своевременно
реагиране на аварийно спиране; пешеходката не е попадала в опасната му
зона на спиране. В заключението е описан следния механизъм на настъпване
на ПТП: лекият автомобил се е движил по бул. „Втори юни“ в посока гр.
Мездра във вътрешната лента с равнозакъснително движение при
приближаване на сигнализирана пешеходна пътека със скорост от около 16,6
км/ч. към момента на удара. Когато автомобилът се е намирал на разстояние
от около 38,27 метра от мястото на удара, водачът му е имал техническа
възможност да види и възприеме навлизащата по пешеходната пътека тип
Зебра пешеходка от ляво на дясно спрямо неговото движение като опасност
от ПТП, да реагира на аварийно спиране, но поради закъсняла реакция на
аварийно спиране, при намаляща скорост на движение, при достигане до
мястото на удара в режим на аварийно спиране със скорост от около 16,6
км/ч. с предна челна част на автомобила в областта на дясна част на предна
броня, удря тялото на пешеходката от дясна страна, след което автомобила
изминава разстояние от около 8 метра и водача му го отбива в дясно.
Пешеходката е предприела пресичане на бул. „Втори юни“ със спокоен ход по
пешеходна пътека тип „Зебра” от ляво на дясно спрямо посоката на движение
на лекия автомобил и след изминаване на разстояние от около 10,4 м. по нея,
при достигане до мястото на удара е била ударена от лекия автомобил. В
следствие на удара и полученият ударен импулс под центъра на тежестта на
тялото - в десен вероятно не упорен крак, пешеходката губи вертикалната си
устойчивост, пада с политане напред и в ляво спрямо посоката си на
движение върху пътното платно и получава наранявания, отразени в СМЕ.
Според заключението максималната технически съобразена скорост на
движение на лекия автомобил при условие на видимост към пешеходката в
момента на възникване на опасността от 38,27 м. е 46,7 км/ч., при която ПТП
не би настъпило и всяка скорост по ниска от тази и аварийно реагиране на
аварийно спиране. Причината за ПТП, посочена в заключението е закъсняла
реакция на водача на лекия автомобил на аварийно спиране. Видимостта е
била добра и двамата участници в ПТП са имали техническа възможност да
се видят и възприемат като участници в движение по пътно платно. В
7
заключението е посочено също, че пешеходката е могла да избегне удара като
спре на пешеходната пътека и пропусне преминаването на автомобила пред
нея.
Заключението по изпълнената съдебно-автотехническа експертиза не е
оспорено от страните и съдът го приема като обективно, компетентно и
пълно, изясняващо относими към предмета на делото факти и обстоятелства.
За изясняване на факти и обстоятелства относно процесното ПТП и
неговият механизъм допринасят и показанията на свидетеля Л. Л. К. – водач
на автомобила, който е блъснал ищцата, които съдът кредитира като
непосредствени, преки и обективни. Според свидетеля на 10.03.2021 г. около
08 часа и нещо сутринта пътните условия били лоши, имало лед по пътното
платно. Автомобилът се движил леко, със скорост около 15-20 км/ч. Водачът
видял жената да пресича пътното платно, тя се движила бавно, намалил
скоростта и изчакал тя да премине; жената минала ширината на автомобила и
той тръгнал, но тя или се спънала или тръгнала да се връща /свидетелят не е
сигурен/ в момента, в който вече минавала пред автомобила и ударил жената
с предна дясна част на автомобила. След удара водачът отбил автомобила на
10 метра, веднага оказал първа помощ на пешеходката, а след като тя дошла в
кондиция, викнал линейка и отишъл с нея в спешното отделение.
Страните по делото не спорят относно извършването на твърдяното в
исковата молба деяние - настъпването на процесното ПТП на 10.03.2021 г.,
неговата противоправност и вината на водача на МПС Л. Л. К., както и
относно съществуването на валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
обективирано в застрахователна полица № BG/02/121000282876, валидна от
20.01.2021 г. до 19.01.2022 г., сключена при ответното застрахователно
дружество, с която се покрива отговорността на водача на лек автомобил
марка „Ауди”, модел А4 Авант, с per. № ВР *** СА - Л. Л. К., поради което,
на основание чл.146, ал.1, т.4 от ГПК, с определението по чл.374 от ГПК
съдът е обявил на страните за безспорни и ненуждаещи се от доказване тези
обстоятелства. Наличието на сключена застраховка се потвърждава и от
представената по делото справка от базата данни на Информационен център
към Гаранционен фонд, предоставена на ищцата с писмо изх. № 24-01-
608/09.12.2021 г.
Установи се също и не е спорно, че с молба-претенция вх. № ОК-229618 от
23.04.2021 г., на основание чл. 380 от КЗ, Д. А. Б. е предявила пред ЗД „Бул Инс“ АД,
гр.София претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за причинените й от
8
процесното ПТП имуществени и неимуществени вреди. С писмо изх. № НЩ-
3197/12.05.2021 год. ищцата е уведомена, че по застрахователна полица №
BG/02/121000282876 е заведена щета № **********/10.03.2021г. и че застрахователят няма
основания да удовлетвори претенцията й и отказва да изплати претендираното обезщетение,
като отказът е мотивиран с обстоятелството, че не са ангажирани безспорни доказателства за
виновността на застрахования водач.
За установяване на причинените на ищцата травматични и
неврологични увреждания, техния интензитет и продължителност на лечение
по делото са представени писмени доказателства (лист за преглед на пациент
от КДБ/СО при МБАЛ „Христо Ботев" АД, град Враца, епикризи,
амбулаторни листа, ЕР на ТЕЛК, изследвания и др.), назначена е и изпълнена
съдебно-медицинска експертиза и са събрани гласни доказателства.
От представената медицинска документация се установява, че след като
е докарана от екип на ЦСМП след ПТП, Д. А. Б. се е оплаквала от
главоболие, световъртеж, гадене, без спомен за случилото се; извършени са й
медицински прегледи в КДБ/СО при МБАЛ „Христо Ботев" АД, град Враца
на 10.03.2021 г., при които е установено, че е в задоволително общо
състояние, объркана, контактна, с болки и рана на лява длан и пръсти,
нормален соматичен статус и й е поставена диагноза: други вътречерепни
травми без открита вътречерепна травма. При извършен КТ на глава същия
ден са установени данни за счупване в областта на десния шев между
ябълчната и слепоочна кости и данни за дискретни петехиални хеморагични
контузионни огнища в ляво теменно слепоочно.
Ищцата е била на лечение в ХО при МБАЛ „Христо Ботев“ АД Враца
от 10.03.2021 г. до 22.03.2021 г., с диагноза: дифузна травма на главния
мозък; счупване на дясна ябълчна и слепоочна кости; контузия на мозъка;
ГКС 13-15 точки. Като придружаващи заболявания са отразени: закрито
счупване на ключица; счупване на костите на скулите и горна челюст,
закрито; множествени счупвания на предкиткови кости, закрито; счупване на
началната фаланга на 4-ти пръст на дясна ръка и счупване на 1 -ва
предкиткова кост на лява ръка. Проведено й е медикаментозно лечение по
схема и е изписана с дадени указания, като е насочена към ортопед.
(Епикриза от ХО при МБАЛ-АД-Враца /ИЗ № 2334/). В периода 22.03.2021г. -
26.03.2021г. ищцата е била за лечение в ОТО при МБАЛ-АД-Враца с
диагноза: счупване на ключицата, закрито. Като придружаващи заболявания
са посочени: дифузна травма на главния мозък и счупване на 1-ва
предкиткова кост, закрито. Постъпва за оперативно лечение по повод
счупване на дясна ключица, счупване на 1 -ва предкиткова кост на лява ръка и
открито многофрагментно счупване на 4-ти пръст на дясна ръка с кожен
дефект. На 24.03.2021 г. на ищцата е извършена операция № 233 - оперативно
наместване и ОСМ на счупената ключица; открито наместване на началната
фаланга на 4-ти пръст на дясна ръка и фиксация с К - игла; тенопластика и
9
тендорафия на разгъвана на 4-ти пръст на дясна ръка и гипсова имобилизация
на десен горен крайник с гипсов лонгет. Извършено е и закрито наместване и
перкутанна фиксация на предкитковата кост на палеца на лява ръка и мека
имобилизационна превръзка. (Епикриза от ОТО при МБАЛ-АД-Враца /ИЗ №
2739/). В периода 26.04.2021г. - 27.04.2021г. ищцата отново е била на лечение
в ОТО при МБАЛ-АД-Враца с диагноза: последици от счупване на ниво
китка и длан. На 26.04.2021г. й е извършена операция № 447-отстраняване на
остеосинтетичния материал в областта на дясна и лява длан. (Епикриза от
ОТО при МБАЛ „Христо Ботев“ АД Враца (ИЗ № 3810). След образуването
на делото в периода 04.02.2022г. - 07.02.2022г. ищцата е била на лечение в
НО при МБАЛ-АД-Враца с диагноза: атипична лицева болка. Постъпила е с
оплаквания от стягащо главоболие, стрелкащо, пулсиращо, обхващащо и
двете половини на главата, главозамайване особено при резки движения.
Болките обхващат и шийния отдел на гръбначния стълб. От КТ на глава-б.о.
Проведено й е медикаментозно лечение по схема като въпреки това
оплакването от главоболие и замайване не са отзвучали; след направен тест за
Ковид 19 същия е бил положителен. (Епикриза от НО при МБАЛ-АД-Враца
/ИЗ №1363/). На 21.03.2022г. на ищцата е направено ЕМГ изследване от д-р
Лещарска - специалист нервни болести, с резултат: ЕМГ данни за
преднокоренчева увреда на ниво 6-ти и 8-ми шийни и 1-ви гръден прешлен в
дясно. С ЕР № 90651 от 65/04.04.2022г. на ТЕЛК при МБАЛ-АД-Враца на
ищцата е определена 50% трайно намалена работоспособност за срок 1
година с водеща диагноза други психични разстройства, дължащи се на
увреждане и дисфункция на главния мозък или на соматична болест.
От заключението на вещото лице по назначената и извършена съдебно-
медицинска експертиза, неоспорено от страните, което съдът приема като
професионално и компетентно, изготвено след изследване на материалите по
делото и личен преглед на ищцата, се установи, че в резултат на извършеното
ПТП същата е получила счупване на костите на черепа; мозъчна контузия;
закрито счупване на дясна ключица; закрито счупване на 1-ва предкиткова
кост на лява ръка; открито многофрагментно счупване на началната фаланга
на 4-ти пръст на дясна ръка с разкъсване на сухожилието на мускула разгъвач
на същата; кръвонасядания в областта на дясно бедро и лява подбедрица.
Интензивността на болката, която е изпитала ищцата, е характерна за този вид
травми /счупване на кости/, като същата е била значителна, а понастоящем е с
по-малък интензитет при определени условия. Според заключението
лечението, което е било предприето, първоначално е било медикаментозно за
овладяване на последиците от закритата черепно мозъчна травма, а
впоследствие и оперативно за възстановяване на счупванията на кости, като
неговата продължителност е била 17 дни първоначално в ХО и ОТО при
МБАЛ-АД-Враца, като след изписването е назначен антикуагулант за срок от
30 дни. На 26.04.2021г. е премахнат ОСМ от счупванията в областта на двете
длани, като предстои премахване и на същият от оперираната ключица. От
заключението се установява също, че посочените счупвания в областта на
10
дланите и на дясна ключица са създали трайни неудобства на пострадалата в
ДЕЖ в това число и за възможността й за самообслужване за един по-
продължителен период от време, като създават и такива към момента, поради
невъзможността за пълноценен захват. Вещото лице установява, че е налице
причинно-следствена връзка между механизма на ПТП и причинените
телесни увреждания, че са налице белези от оперативни интервенции в
областта на дясна ключица по цялото й протежение и на дясна ръка.
Оздравителният период, според заключението, по отношение на счупванията
на костите е приключил, но не е налице пълно възстановяване на функцията
на крайниците. За в бъдеще се очаква ищцата да търпи болки и двигателни
затруднения свързани с получените увреждания. По отношение на
извършените разходи, вещото лице заключава, че е било необходимо от
медицинска гледна точка извършването на разходите, за които са представени
платежните документи по делото, като същите са свързани с престоя й в
здравно заведение, извършената операция на ключица и за антитромботична
профилактика след изписването й от ОТО.
Във връзка със заключението, на 06.06.2022г. на ищцата е извършен
преглед от вещото лице д-р Ф.Т., при който е установено, че в резултат на
операциите на ищцата са останали постоперативни следи, че движенията в
дясна раменна става са ограничени и болезнени /определя ги като боцкане/, че
е невъзможен пълноценен захват с дясна ръка поради невъзможност за
движения в ставите на 4-ти пръст на същата, както и ограничени и болезнени
движения на 1 -ви пръст на лява ръка.
От заключението на вещото лице по назначената и извършена съдебно-
психологична експертиза, което съдът приема като професионално и
компетентно, изготвено след изследване на материалите по делото и
проведено обследване на психическото състояние на ищцата /чрез беседа,
интервю и въпросници/, се установи, че в резултат на извършеното ПТП
същата е преживяла остра стресова реакция и душевно разстройство, които
дават силно негативно отражение върху нормалното функциониране на
личността й и променят коренно начина й на живот, възприятията й и
комуникацията й с околните. Според заключението след настъпване на
процесното ПТП ищцата е преживяла психична травма, която отначало се
развива като остра стресова реакция /ОСР/, проявяваща се чрез силно
повишена тревожност, плачливост, блокиране на нормалните функции на
личността, която в последствие преминава в посттравматично стресово
разстройство /ПТСР/ с неопределено начало и към момента на изготвяне на
експертизата, ищцата преживява душевно разстройство, чиито симптоми са с
много висока интензивност. От заключението се установява също, че при Д.Б.
е налице силно изразена динамика в емоционалните реакции и възприятието
11
на околните стимули; всеки спомен за преживяното й носи болка и страдание;
същата страда допълнително от факта, че процеса на лечение и
възстановяване след претърпяното ПТП, е бавен и много мъчителен за нея,
както и от зависимостта си от грижите на близките си. Според вещото лице
напредъкът във възстановителния процес на ищцата е значителен, но все още
незадоволителен за самата нея; на този етап не би могло да се говори за пълно
възстановяване, но с подходяща рехабилитация, терапия и много търпение и
подкрепа от страна на близките, ищцата би могла да активизира своите
налични личностови ресурси за справяне със създалата се ситуация и би
могла да постигне още по-голям прогрес във възстановяването си.
За установяване на преживените от ищцата болки, страдания и
неудобства в резултат на извършеното ПТП, по делото са разпитани като
свидетели Н. П. С. – нейна дъщеря, и В. Д. П. и И. П. И. – нейни близки.
Свидетелката Н. С. твърди в показанията си, че непосредствено след
инцидента е посетила майка си в спешния център на МБАЛ „Христо Ботев“ –
Враца - тя лежала на легло, всичко около нея било в кръв и вода, предвид
първия снежен ден, а тя била подута и жълто-зелена, дясната й ръка била
увита в бинт, комуникирала, но неадекватно, не знаела какво се е случило и
защо е там. В болницата била с подлога и с памперси, имала нужда от чужда
помощ постоянно, хранили я чрез шише от система, изрязано като мека
сламка, защото тя не трябвало да се изправя, а да лежи на едно място.
Свидетелката твърди, че на майка й са извършени три операции: на
ключицата, на дясната и на лява ръка; била с ръце, превързани с бинт и
лунгети на дясната ръка и лявата на палеца. След престоя в болницата й се
налагало многократно да посещава отново болнично заведение. Когато се
прибрала у дома, свидетелката я е къпала. Свидетелката установява също, че
майка й няма захват на дясната ръка, не може да работи и шофира, дразни я
шума, че от многото антибиотици е развила и алергична реакция, че в
момента се обслужва много бавно, че е мудна, че мисълта й тече бавно.
Според свидетелката търпените болки от ищцата се отразяват и на
психичното й състояние - не може да спи нощем, не е този човек, който е бил,
както физически, така и психически и емоционално. От показанията на
свидетелката се установява също, че преди ПТП майка й е била много
активен човек и се е грижила за всички, а след това станала много бавна и
отнесена, не прави нищо, само лежи и почива.
12
Свидетелят И. И. видял ищцата два месеца след като излязла от
болницата; не изглеждала като преди, била по-отслабнала, с гипсирани две
ръце и се оплаквала постоянно от болки; около месец и половина след
инцидента имала нужда от чужда помощ, за да се обслужва, не могла дори да
се облича; ходила на раздвижване, не могла изобщо да движи пръстите на
ръцете си. Свидетелят твърди, че и към момента ищцата не е възстановена и
все още не може качествено да се обслужва. След инцидента, според него, тя
е станала доста по-избухлива и забравя много неща, или иска да каже нещо и
почва да обяснява, но не може да се сети точно, не може и да шофира и
изпитва ужас при шофиране.
Свидетелката В. П., съседка на ищцата, също я е видяла след около 2
месеца след ПТП: състоянието й било доста лошо и психически и
поведенчески, изглеждала доста зле, била с превързани ръце - едната до
китката, а дясната до лакътя; трудно говорила и психически не се чувствала
добре, защото плакала при всяка от срещите им; дъщеря й я хранела и къпала,
защото не могла да прави нищо с ръцете си; доста дълго време ищцата е била
в това състояние. От показанията на свидетелката се установява, че
понастоящем ищцата е частично възстановена, но много от нещата, които е
вършела и които й били ежедневие преди, сега не може да прави - не може да
шофира, не може да си напазарува и да носи багаж, може да си купи вода и
хляб и дотолкова, дори правенето на кафе й създава проблем. Според
свидетелката ищцата трудно се концентрира, ако трябва да говори за нещо в
миналото, дори да е във връзка с катастрофата, тя затваря очи, за да може да
си възстанови минали събития, което според нея е малко неестествено.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни,
непротиворечиви и преки, кореспондиращи си помежду си и с останалия
доказателствен материал, при което следва да бъдат ценени при
постановяването на решението. При преценка на показанията на свидетелката
Н. С. съдът отчита възможната тяхна заинтересованост от изхода на делото,
предвид близката й родствена връзка с ищцата, с оглед разпоредбата на
чл.172 от ГПК.
Въз основа на така възприетите фактически констатации, от правна
страна, съдът намира за обосновани следните изводи:
Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ, във
вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД е допустим. Съгласно нормата на чл. 498 КЗ,
13
установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за
допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно
събитие срещу застраховател, увреденото лице, което желае да получи
застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя
писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение
или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение, пострадалият може да предяви претенцията си пред
съда. Установи се по делото, че сочените предпоставки са налице – писмена
молба-претенция от ищцата от 23.04.2021 г. и отказ на застрахователя да
определи и изплати обезщетение. Не е оспорена и материално – правната
легитимация на ответника.
Правната норма на чл. 432, ал. 1 КЗ урежда и гарантира правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на
претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или
отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за
застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща неговата деликтна
отговорност. Основателността на прекия иск предполага установяване при
условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1.
настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2. противоправното поведение на
виновния водач, 3. претърпените имуществени и неимуществени вреди и 4.
наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5.
ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия
произшествието водач. Вината, съгласно установената с нормата на чл. 45, ал.
2 ЗЗД законова презумпция, се предполага.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните доказателства намира, че е
налице кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на
деликта.
Влязлата в сила присъда се ползва със сила на пресъдено нещо относно
изчерпателно изброените в чл. 300 от ГПК обстоятелства, при което е
задължителна за съда разглеждащ гражданскоправните последици от
конкретното деяние относно това дали то е извършено, дали е противоправно
и дали дееца е виновен. Присъдата е задължителна за гражданския съд и
относно наличието на причинно-следствена връзка между противоправното
поведение на делинквента и телесното увреждане, когато последното е
14
обективен съставомерен елемент от престъпния състав. Съгласно
разпоредбата на чл. 383, ал. 1 НПК одобреното от наказателния съд
споразумение има последиците на влязла в сила присъда и има задължителна
сила за всички юридически и физически лица, учреждения и длъжностни
лица, а във връзка с гражданския процес задължителната сила на присъдата се
изразява в нейното установително действие по въпросите: извършено ли е
деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието /чл. 413, ал. 2 НПК/.
В настоящия случай, съдът, прилагайки разпоредбата на чл. 300 ГПК
намира, че съдържащите се в одобреното от съда по НОХД № 36/2022 г. по
описа на ВрРС споразумение по чл. 384, ал.1 НПК констатации относно
виновното и противоправно деяние на водача на лек автомобил марка „Ауди",
модел А4, с peг. ДКН ВР***СА Л. Л. К., за настъпилото на 10.03.2021г.
пътно-транспорно произшествие (механизмът на процесното ПТП), неговите
последици - причинените на пешеходката Д. А. Б. телесни увреждания, които
са елемент от състава на престъплението по чл.343, ал.1, б.”б” вр. чл.342, ал.1
НК, както и причинно-следствена връзка между противоправното поведение
на водача и телесното увреждане на ищцата, следва да се считат за доказани в
хода на настоящото производство при разглеждане на гражданските
последици от извършеното деяние досежно имуществената отговорност на
застрахователя за последиците от настъпилото ПТП. Тези факти не се
оспорват от ответното дружество и са безспорни.
Безспорен по делото е и фактът, че гражданската отговорност на
виновния за произшествието водач е застрахована при ответника и събитието
е настъпило в срока на покритие на застрахователната полица.
Събраните в настоящото производство доказателства (медицински
документи, заключения по медицинската и психологичната експертизи и
гласни доказателства) дават основание за извод, че при процесното ПТП
ищцата е получила телесни увреждания, а именно: счупване на костите на
черепа; мозъчна контузия; закрито счупване на дясна ключица; закрито
счупване на 1-ва предкиткова кост на лява ръка; открито многофрагментно
счупване на началната фаланга на 4-ти пръст на дясна ръка с разкъсване на
сухожилието на мускула разгъвач на същата; кръвонасядания в областта на
дясно бедро и лява подбедрица, и е претърпяла болки, страдания и
неудобства, окачествени от съдебната практика като неимуществени вреди.
Същите са в пряка причинна връзка с произшествието и поведението на
15
водача на застрахования автомобил, тъй като се установи, че ищцата е
пострадала именно при посоченото ПТП.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че по делото е доказано
по безспорен начин основанието за възникване на прякото право на ищцата
по чл. 432, ал. 1 от КЗ срещу застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите за справедливо обезщетяване на
претърпените при застрахователното събитие болки и страдания по критерия
на чл. 52 от ЗЗД.
Спорен по делото е въпросът за размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, с оглед приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят всички
конкретни обстоятелства около самото произшествие, броя, произхода, вида,
характера и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или
са приключили, възрастта на пострадалия, както и икономическата
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата
във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Следва да се посочи, че на обезщетяване
подлежат не само съзнаваните болки, страдания и неудобства, причинени от
увреждането и явяващи се пряка и непосредствена последица от него, но и
самото понасяне на увреденото състояние. В този смисъл са и дадените
разяснения в ППВС № 4/1968 г., съгласно които понятието "справедливост"
не е абстрактно понятие и е свързано "с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства" каквито са "характера на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.".
16
В процесния случай ищцата Д. А. Б. е получила счупване на костите на
черепа; мозъчна контузия; закрито счупване на дясна ключица; закрито
счупване на 1-ва предкиткова кост на лява ръка; открито многофрагментно
счупване на началната фаланга на 4-ти пръст на дясна ръка с разкъсване на
сухожилието на мускула разгъвач на същата; кръвонасядания в областта на
дясно бедро и лява подбедрица. За посочените увреждания ищцата е
претърпяла хирургично, оперативно-ортопедично и медикаментозно лечение
по схема, съобразена с посочените увреждания. Ищцата е била
хоспитализирана няколко пъти в МБАЛ „Христо Ботев“ АД, гр. Враца в
различни отделения за различен период от време: в ХО от 10.03.2021 г. до
22.03.2021 г.; в ОТО от 22.03.2021г. до 26.03.2021г. и от 26.04.2021г. до
27.04.2021г. и в НО в периода 04.02.2022г. - 07.02.2022г. или общо 22 дни. На
ищцата са извършени две операции: на 24.03.2021 г. - операция № 233 -
оперативно наместване и ОСМ на счупената ключица; открито наместване на
началната фаланга на 4-ти пръст на дясна ръка и фиксация с К - игла;
тенопластика и тендорафия на разгъвана на 4-ти пръст на дясна ръка и
гипсова имобилизация на десен горен крайник с гипсов лонгет; извършено е и
закрито наместване и перкутанна фиксация на предкитковата кост на палеца
на лява ръка и мека имобилизационна превръзка; на 26.04.2021г. - операция
№ 447 - отстраняване на остеосинтетичния материал в областта на дясна и
лява длан.
Оздравителният период по отношение на счупванията на костите е
приключил, но не е налице пълно възстановяване на функцията на
крайниците. При извършения на ищцата преглед от вещото лице по
назначената медицинска експертиза е установено, че в резултат на
операциите на ищцата са останали постоперативни следи /белези/, че
движенията в дясна раменна става са ограничени и болезнени, че е
невъзможен пълноценен захват с дясна ръка поради невъзможност за
движения в ставите на 4-ти пръст на същата, както и ограничени и болезнени
движения на 1 -ви пръст на лява ръка. Посочените счупвания в областта на
дланите и на дясна ключица са създали трайни неудобства на пострадалата и
създават такива към момента, поради невъзможността за пълноценен захват.
За в бъдеще се очаква ищцата да търпи болки и двигателни затруднения
свързани с получените увреждания.
В резултат на извършеното ПТП ищцата е преживяла остра стресова
реакция, която впоследствие е преминала в посттравматично стресово
разстройство, които дават силно негативно отражение върху нормалното
функциониране на личността й и променят коренно начина й на живот,
17
възприятията й и комуникацията й с околните. И в периода на съдебното
производство пред настоящата инстанция ищцата преживява душевно
разстройство, чиито симптоми са с много висока интензивност. Въпреки
значителния напредък във възстановителния процес на ищцата, на този етап
същата не е напълно възстановена психически.
Като взе тези доказани от ищцата Д. А. Б. вреди, продължителната
хоспитализация на ищцата, извършените две операции и обстоятелството, че
са налице данни за невъзстановени увреди, възрастта й - 58 години към
момента на настъпване на ПТП, както и претърпените от нея неудобства и
затруднения в битовото обслужване през оздравителния период; също и
преживения стрес от травмиращото събитие, при съобразяване и на
икономическите условия в страната към момента на настъпване на вредите, а
като ориентир съответните нива на застрахователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетението момент, индиция за
икономическите условия, съдът намира, че справедливото в случая
обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД с оглед конкретните обстоятелства
следва да бъде определено в размер 50 000 лева. Този размер на
обезщетението би репарирал в пълна степен причинените на ищцата
неимуществени вреди вследствие на деликта, без да води до неоснователно
обогатяване за сметка на застрахователя.
С исковата молба е предявен и иск за заплащане на обезщетение на
претърпените от ищцата имуществени вреди в общ размер 749, 49 лева. В
подкрепа на твърденията за извършени разходи ищцата е представила
фактура № 115978/22.03.2021 г. с фискален бон, издадена от МБАЛ „Христо
Ботев" АД град Враца, за платена потребителска такса на стойност 58.00 лв.,
фискален бон от 27.03.2021г. с рецепта за закупени медикаменти на стойност
91, 49 лв. и платежно нареждане за кредитен превод от 23.03.2021г. на ОББ за
платени медицински консумативи - остеосинтезен материал - 600 лева.
Посочените суми са заплатени от ищцата Д. А. Б.. Установи се също така, от
заключението по изготвената съдебно-медицинска експертиза, че посочените
в платежните документи разходи са във връзка с причинените на ищцата
травми от настъпилото ПТП, като извършването на същите е било
необходимо от медицинска гледна точка за престоя й в здравно заведение,
извършената операция на ключица и за антитромботична профилактика след
изписването й от ОТО. С оглед изложеното, застрахователят дължи на
ищцата обезщетение за причинените от процесното ПТП имуществени вреди.
По възражението за съпричиняване:
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
18
пострадалият трябва обективно със свои действия или бездействия да е
допринесъл за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил с
поведението си неговото настъпване, т.е. вредоносните последици не са
резултат само и единствено от неправомерното поведение на деликвента, а са
обусловени наред с него и от конкретно установен принос на пострадалия.
Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е
само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането
като неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на пълно и главно
доказване от ответника, който с позоваване на него цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице (чл. 51, ал. 2 ЗЗД). Категорична е
касационната практика, че за да е налице съпричиняване на вредата, е
необходимо да бъде установена по несъмнен начин пряката причинна връзка
между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат.
В конкретния случай в отговора на исковата молба ответникът-
застраховател е посочил като принос на пострадалата за настъпване на
вредите единствено нейното поведение като пешеходец – не се е съобразила с
посоката и скоростта на приближаващото я МПС; могла е при проявена
дължима грижа да избегне инцидента при наличие на видима опасност за нея,
но не е предприела никакви мерки в тази насока; не е изпълнила
задълженията си по чл. 113 ЗДП, като се е поставила в превишен спрямо
нормалния риск, като с бездействието си е допринесла за пътния инцидент;
нарушила е разпоредбите на чл.32, чл. 113, ал.1, т.1 и чл. 114, т.1 (навлиза
внезапно на платното за движение) ЗДвП, което е довело до настъпването на
вредите.
Съдът счита, че тези възражения не са доказани в хода на съдебното
производство.
На първо място, ищцата е пресичала пътното платно на място, което е
било сигнализирано като пешеходна пътека с хоризонтална маркировка тип
Зебра, поради което е имала правата на пешеходец при преминаване по
пешеходна пътека. На следващо място, според относимите към настоящия
случай предписания на чл. 113 и чл. 114 ЗДвП, при пресичане на платното за
движение пешеходците са длъжни преди да навлязат на платното за
движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства, да
не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, като им е забранено да
19
навлизат внезапно на платното за движение. По делото не са събрани
доказателства, които по категоричен и несъмнен начин да установяват
извършено нарушение от ищцата на посочените правила. От показанията на
свидетеля Л.К. – водачът на автомобила, който е блъснал ищцата, се
установи, че същата е пресичала пътното платно, като се е движила бавно, а
от съдебно-автотехническата експертиза се установи, че пострадалата
пешеходка се е движила по пешеходната пътека със спокоен ход, че при
стъпването й на пешеходната пътека в нейното й начало лекият автомобил се
е намирал на 38,27 м. и се е движил със скорост от 16,6 км/ч., така че
пешеходката не е попадала в опасната зона на спиране на автомобила.
Констатацията на вещото лице, че пешеходката е могла да избегне удара като
спре на пешеходната пътека и пропусне преминаването на автомобила пред
нея сама по себе си не води до извод за нарушение от нейна страна на
посочените норми от ЗДвП. Не на последно място следва да бъде съобразена
нормата на чл. 116 ЗДвП, според която водачът на пътно превозно средство е
длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към
децата и към престарелите хора, и тази на чл.119 ЗДвП, която изрично
регламентира задължение на водача на нерелсово пътно превозно средство
при приближаване към пешеходна пътека да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре (ал.1). Приложими в случая са и постановките на т. 6,
б."а" от Тълкувателно решение № 2/22.12.2016 г. на ОСНК на ВКС, според
които законодателят въвежда задължение на водача на ППС да осигури
предимство на пешеходците, когато те са стъпили на пешеходна пътека или
преминават по нея. Съгласно заключението на съдебно-автотехническата
експертиза в момента на удара ищцата Д.Б. се е намирала на средата на
платното за движение (до мястото на удара е изминала път по пешеходната
пътека от около 10.4 метра) - т.е. вече е преминавала по пешеходната пътека,
поради което е имала предимство за преминаване, което водачът на лекия
автомобил не й е осигурил. Посоченият факт изключва възможността за
внезапно навлизане на пострадалата на платното за движение.
Предвид изложеното съдът приема, че не са налице действия на
пешеходеца, вкл. нарушаване на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП, които да доведат
до съпричиняване на вредоносния резултат, поради което и възражението на
ответника се явява неоснователно.
20
При горните мотиви съдът приема, че предявеният иск за
неимуществени вреди е частично основателен и следва да се уважи, като се
осъди ответното дружество ЗД „Бул Инс“ АД, гр.София да заплати на ищцата
Д. А. Б. обезщетение за неимуществени вреди 50 000 лева. За горницата над
уважения размер до предявения размер на обезщетение за неимуществени
вреди от 120 000 лв., искът не е доказан и следва да се отхвърли като
неоснователен.
Искът за имуществени вреди е изцяло основателен и следва да се уважи
в предявения размер, като се осъди ответното дружество ЗД „Бул Инс“ АД,
гр.София да заплати на ищцата Д. А. Б. обезщетение за имуществени вреди
749, 49 лева.
По иска с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД:
Предвид основателността на главните претенции, като основателни
следва да бъдат уважени и акцесорните претенции за присъждане на законна
лихва върху дължимите обезщетения за имуществени и неимуществени
вреди.
Ищцата претендира законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди, считано от 23.07.2021г. – датата, на която изтича
тримесечният срок за отговор на застрахователя по отправената към него
претенция, до окончателното му изплащане, както и върху обезщетението за
имуществени вреди, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда до окончателното му изплащане.
Съгласно чл. 409 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за
забава върху застрахователното обезщетение след изтичане срока по чл. 405,
освен в случаите на чл. 380, ал. 3 от КЗ. Според чл. 405, ал. 1, вр чл. 108, ал. 3,
вр чл. 496, ал. 1 от КЗ, срокът за произнасяне на застрахователя не може да
бъде по-дълъг от три месеца.
Безспорно по делото е, че претенцията по чл. 380 от КЗ относно
неимуществените вреди е отправена до застрахователя на 23.04.2021г. (л.27-
28). С писмо от 12.05.2021г. (л.29), т.е. в рамките на 3-месечния срок по чл.
496, ал. 1 КЗ, застрахователната компания е отказала да изплати исканото
обезщетение. На 23.07.2021г. е изтекъл тримесечният срок за произнасяне на
застрахователя, поради което законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди от 50 000 лева следва да се присъди, считано от
24.07.2021 г. до окончателното му изплащане.
21
Законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди, следва да се
присъди както е поискано - от датата на депозиране на исковата молба в съда
– 10.01.2022г., до окончателното му изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото всяка от страните има право на разноски.
Ищцата не е направила разноски по делото, поради това, че не дължи
такива, на основание чл. 83, ал.1, т.4 ГПК.
От пълномощника на ищцата своевременно е поискано присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер 5436 лв. без ДДС, съгласно списък по
чл.80 ГПК (л.183) по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, за
оказана безплатна правна помощ на ищцата. Видно е от приложения договор
за правна защита и съдействие от 27.06.2022 г., сключен между адв. К.Г. и
ищцата, че са уговорени безплатно процесуално представителство и защита
по настоящото дело на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата
/ЗА/, т.е. осъществяване на безплатна адвокатска защита на лице, което е в
материално затруднение. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, когато е осъществена
безплатна адвокатска помощ в тази хипотеза, ако насрещната страна дължи
разноски, както е в случая, адвокатът има право на възнаграждение, което
съдът определя в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36,
ал. 2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Това е възнаграждение,
което при наличие на законовите предпоставки се присъжда в полза на самия
адвокат, оказал безплатната помощ и съдействие и за да упражни адвокатът
това свое право, той следва да представи сключен със страната договор за
правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното
възнаграждение е безплатно на основание някоя от хипотезите по чл. 38, ал. 1
ЗА. В конкретния случай хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА е налице,
което е видно от представените от ищцата документи във връзка с искането й
за освобождаване от държавна такса и разноски на основание чл. 83, ал. 2 от
ГПК.
В случая, съразмерно на уважената част от исковете, възнаграждението
следва да бъде определено по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като изчислено
съобразно посочената разпоредба възлиза на сумата 2052,48 лв. С оглед
изхода на делото и на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА ответникът следва да бъде
осъден да заплати посочената сума на пълномощника на ищцата адв. К.Г. от
22
САК.
Преди изчисляване на разноските, които ищцата дължи на ответника по
делото, съдът следва да се произнесе по направеното от ищцовата страна в
съдебното заседание възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК, е възможно адвокатският
хонорар да бъде намален от съда по искане на насрещната страна, поради
прекомерност, когато размерът му не отговаря на фактическата и правна
сложност на делото, и то до размера, посочен в Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
ответника е в размер 5880 лв., видно представените на л.83-84 по делото
договори за правна защита и съдействие, а съгласно чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба
№ 1/09.07.2004г. при заведен иск за сумата 120 749,49 лв. (с оглед
направеното увеличение на иска за неимуществени вреди), същото би
следвало да бъде 3944, 99 лв. без ДДС или 4733, 99 лв. с ДДС. Следователно
платеният от ответника адвокатски хонорар е с 1146, 01 лева над
горепосочения минимум. Посочената наредба обаче определя само
минималните размери на адвокатските възнаграждения за съответния вид
помощ. Размерът на възнаграждението за оказваната от адвоката правна
помощ се определя по свободно договаряне между адвоката и клиента и
трябва да бъде справедлив и обоснован (чл. 1 от Наредбата и чл.36, ал.2 от
ЗА). В настоящия случай съдът счита, че определеният с договора между
ищеца и адвоката му размер на адвокатското възнаграждение действително е
прекомерен и не съответства на фактическата и правна сложност на
настоящия казус - по делото е проведено едно открито съдебно заседание,
изслушани са заключения по три експертизи и свидетелски показания, като
събраните писмени доказателства не са с голям обем. По казуса има
непротиворечива практика на съдилищата. Следователно и делото следва да
бъде прието за такова, което не е от голяма фактическа и правна сложност,
поради което адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответника
следва да бъде намалено до 5 000 лева с ДДС.
Ответникът е направил разноски за възнаграждение на вещото лице по
назначената съдебно-автотехническа експертиза в размер 200, 00 лв. и на
свидетел в размер 50,00 лева, поради което на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
23
ищцата му дължи направените по делото разноски по съразмерност в размер
144, 93 лв. за възнаграждение на вещото лице и свидетеля и 2898,56 лв.
адвокатското възнаграждение.
Когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса
или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати
всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза
на съда – чл. 78, ал. 6 ГПК. Съдебната практика приема, че и в случаите по чл.
78, ал. 6 от ГПК осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се
такси и разноски, но съразмерно с уважената част от исковете (така Решение
№ 311/08.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2018 г., ІV г. о., Решение №
321/30.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1159/2017 г., IV г. о.). Следователно,
доколкото ищцата не дължи внасяне на държавна такса, на основание чл. 78,
ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - гр. Враца по съразмерност
2029,98 лв. държавна такса, както и 399, 27 лв. разноски за възнаграждение на
вещите лица по трите експертизи.
Така мотивиран, Врачански окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД “Бул Инс” АД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на
управление гр.София, ***, ***, представлявано от С. С. П. и К. Д. К., ДА
ЗАПЛАТИ на Д. А. Б., ЕГН ********** с адрес: гр. ***, сумата 50 000, 00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и
сумата 749, 49 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, причинени й в резултат на ПТП на 10.03.2021 год. в гр.Враца, на бул.
„Втори юни” до № 92, от лек автомобил марка „Ауди”, модел А4 Авант, с per.
№ ВР *** СА, управляван от Л. Л. К., ЕГН **********, дължимо по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,
обективирана в застрахователна полица № BG/02/121000282876 с период на
действие от 20.01.2021 год. до 19.01.2022 год., ведно със законната лихва за
забава върху сумата 50 000 лева, считано от 24.07.2021 г. до окончателното й
изплащане и върху сумата 749, 49 лева, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 10.01.2022г., до окончателното й изплащане, като
24
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди с
правно основание чл. 432 КЗ вр. чл. 380 КЗ, във вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД в
частта за разликата над сумата 50 000, 00 лв. до пълния претендиран размер
от 120 000,00 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Д. А. Б., ЕГН ********** с адрес: гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на
ЗД “Бул Инс” АД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление гр.София,
***, ***, представлявано от С. С. П. и К. Д. К., разноски по съразмерност в
размер 144, 93 лв. за възнаграждение на вещо лице и свидетел и 2898,56 лв.
адвокатското възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗД “Бул Инс” АД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на
управление гр.София, ***, ***, представлявано от С. С. П. и К. Д. К., ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат К. С. Г., ЕГН **********, от САК, ЛАН *** с адрес:
гр.***, сумата 2052,48 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на Д. А. Б., ЕГН
********** - ищца по т.д. № 32/2022г. на Окръжен съд - Враца, съразмерно с
уважената част на исковете.
ОСЪЖДА ЗД “Бул Инс” АД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на
управление гр.София, ***, ***, представлявано от С. С. П. и К. Д. К., ДА
ЗАПЛАТИ полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд -
гр. Враца 2029,98 лв. държавна такса и 399, 27 лв. разноски за
възнаграждение на вещи лица, съразмерно на уважената част от исковете,
както и 5 (пет) лева – за служебно издаване на изпълнителен лист при
неплащане на сумата в срока за доброволно изпълнение.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - София в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
25