№ 984
гр. София , 26.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело №
20201000503612 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение № 3832 от 29.06.2020г., постановено по гр.д. № 3645/2019г.,
СГС, I ГО, 11 състав е осъдил „ХОТ АРЕНА“ ООД да заплати на Д. Л. С.
сумата от 8000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - притеснение, стрес, тревожност, уронване на доброто
име и достойнството, от публикации на сайта HotArena от 09.06.2017 г.,
23.06.2017 г., 02.03.2018 г. и 23.11.2018 г., заедно със законната лихва от
15.03.2019 г. до окончателното плащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК
сумата от 784,31 лв. - съдебни разноски, като е отхвърлил иска за разликата
до пълния предявен размер от 25 500 лв., както и искането за солидарно
осъждане с останалите ответници. С решението СГС, I ГО, 11 състав е
осъдил „ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА МАРИЦА“ ООД да заплати на Д. Л. С., на
основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД, сумата от 2000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - притеснение, стрес,
тревожност, уронване на доброто име и достойнството, от публикации на
сайта marica.bg от 04.06.2018 г., заедно със законната лихва от 15.03.2019 г. до
окончателното плащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от
196,07 лв. - съдебни разноски, като е отхвърлил иска за разликата до пълния
предявен размер от 25 500 лв., както и за вреди от публикация на сайта
marica.bg от 03.06.2018 г., както и е отхвърлил искането за солидарно
осъждане с останалите ответници. С решението СГС, I ГО, 11 състав е
1
отхвърлил предявеният от Д. Л. С. против „168 ЧАСА“ ЕООД иск с правно
основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, за сумата от 25 500 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - притеснение, стрес,
тревожност, уронване на доброто име и достойнството, от публикации на
сайта bgdnes.bg от 25.11.2018 г. и 27.11.2018 г., ведно със законните
последици.
Срещу постановеното решение в осъдителната му част е подадена
въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство - „Хот
Арена“ ООД, чрез процесуалния представител. В жалбата се поддържа, че по
делото не бил доказан фактическия състав на непозволеното увреждане, не
било доказано ищцата да е претърпяла емоционални болки и страдания като
пряк резултат от цитираните публикации в „hotarena.net“. В жалбата се
релевира възражение, че разпитаните по делото свидетелки не посочват
електронния сайт „hotarena.net“ като източник на публикации, от които
ищцата да е увредена. Поддържа се оплакване, че по отношение на
публикациите от 02.03.2018г. и 23.11.2018г. са с посочен източник, на който
се позовава сайтът, а именно: „retro.bg“, поради което издателството не следва
да носи отговорност. Прави се искане въззивната инстанция да постанови
решение, с което да отмени обжалвания първоинстанционен акт и да
отхвърли предявения иск, като в случай, че намери за установено
непозволено увреждане по отношение на ищцата, то да определи размер на
обезщетение, съобразно принципа на чл. 52 ЗЗД.
Срещу постановеното решение в неговите отхвърлителни части е
подадена въззивна жалба от ищцата в първоинстанционното производство –
Д. Л. С., чрез процесуалния й представител. В жалбата се поддържат
възражения за неправилност и необоснованост, като се твърди, че
незаконосъобразно първостепенният съд е приел, че не е налице солидарна
отговорност между трите дружества, както и липсата на отговорност от
страна на ответника – „168 часа“ ЕООД. В жалбата се прави оплакване, че
решаващият съд не е анализирал свидетелските показания на св. П., тъй като,
ако ги е бил анализирал, то е щял да установи сериозни противоречия, липса
на личния възприятия. Изразява се несъгласие с приетото от първостепенния
съд, че публикацията от 25.11.2018г. на сайта bgdnes.bg, е препечатка от в.
„Ретро“, поради което ответникът не следва да отговаря. Прави се искане
въззивният съд да отмени решението в обжалваните части и да уважи
претенцията до пълния заявен размер, ведно със законните последици.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК са постъпили отговори от Д. Л. С. и „168
часа“ ЕООД на жалбите на насрещните страни.
Софийски апелативен съд, в настоящия си състав, като прецени
събраните по делото доказателства, както и становищата на страните,
съобразно чл. 235 от ГПК намира за установено следното:
2
Предявен е иск с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД.
В исковата молба ищецът Д. Л. С. твърди, че в периода 09.06.2017 г. -
27.11.2018г. ответниците „Издателска къща Марица“ ООД, „168 часа“ ЕООД
и „ХОТ АРЕНА“ ООД, като издатели на печатни издания и регистрирани
електронни издания, са публикували неверни заглавия и статии общо 9 броя
/индивидуализирани по място, дата и конкретни изявления във всяка от тях/
относно нейния личен и семеен живот. В исковата молба се сочи, че
основната информация в процесните публикации, че ищцата и бащата на
детето й са се разделили, е невярна, каквито са и допълващите оценки и
съждения. Излага се, че са обидни и неверни изразите, че имала „тайна
дъщеря“; „нашенката постоянно се надявала да нахлузи брачния хомот над
продуцента и да получи право над спестяванията и имотите му в целия свят“;
„флирт на водещата“; „разкрепостено поведение“; “грозен скандал“, които
оставяли впечатление у читателя, че е с укоримо, разкрепостено поведение, че
единствената й цел е да заграби парите на съпруга си, че живее в скандали и е
с „невротично поведение“. Твърди се, че с тези публикации ответните
издания й създават образ, който предизвиква съжаление или злорадство за
непознатите и който е различен от истинския й, както е че са предизвикали
съмнение у близки, познати и колеги, относно семейния й живот. Допълва се,
че настъпилите последици са свързани с дъщерята на ищцата, която към
момента на предявяване на иска е била на 7 години. Поддържа се, че изпитва
и неприятни емоции свързани и с това, че родителите й, близки, познати и
колеги постоянно я питали дали е добре. Твърди се, че в резултат на това се
затворила в себе си, изпитвала тревожност, стрес, липса на концентрация,
чувствала се изолирана и изпитвала срам от хората. Сочи се, че процесните
публикации са накърнили нейното достойнство, чест и добро име в
обществото. Твърди се, че всички публикации са основани на слухове, както е
посочено в самите тях, а не на проверена информация. В исковата молба се
претендира обезщетение за претърпените неимуществени вреди като резултат
от цялостната и последователна дейност на тримата ответници, солидарно, в
размер на 25 500 лева, ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба до изплащане на вземането.
Ответникът „Издателска къща Марица“ ООД оспорва предявения срещу
него иск. Твърди, че когато издателят се е позовал на по-ранна публикация на
друга медия, той не може да носи отговорност за недобросъвестността на
първия издател, като в случая е посочено позоваване на kluki.bg. Излага, че
обликът на ищцата като публична личност, както и нейните интервюта,
рекламни изяви и фотосесии, изключват твърденията за нейната
патриархалност, а напротив сочат на скандална и провокативна публична
личност, което изключва наличието на деликт в процесния случай. Оспорва
наличието на солидарност между него и останалите ответници.
Ответникът „168 часа“ ЕООД оспорва предявения срещу него иск.
3
Твърди, че в публикуваната на сайта Bgdnes.bg статия от 25.11.2018 г. е
посочено позоваване от страна на автора Б. С. на „Ретро“, което изключва
отговорността му. Сочи, че останалата информация е резултат от проверка на
повече от два независими източника. Оспорва твърдението, че е налице
солидарност между него и останалите ответници.
Ответникът „ХОТ АРЕНА“ ООД оспорва предявения срещу него иск.
Твърди, че ищцата не е търсила опровержение, нито е изразила желание
статиите да бъдат свалени, като веднага след подаване на исковата молба
процесните публикации са премахнати от сайта. Оспорва и наличието на
солидарност между ответниците.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо.
По основателността на решението, съдът е ограничен от релевираните в
жалбите оплаквания. С оглед на това, спорът на страните пред въззивната
инстанция се съсредоточава върху следните въпроси за наличието, респ.
липсата на отговорност на ответниците „168 часа“ ЕООД и „Хот Арена“
ООД, правилното приложение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД спрямо
ответниците, както и дали е налице солидарна отговорност.
Не е спорно между страните, че ищцата Д. Л. С. е по професия актриса и
една от водещите на сутрешно ток шоу предаване „***“ в ***, че ищцата
няма брак с Л. У. и живее на семейни начала с него от 2007г., имат дъщеря,
родена през 2011г.
Не е спорно между страните, че на посочените в исковата молба дати,
ответникът „ХОТ АРЕНА“ ООД, като издател на електронно издание
HotArena.net е направил публикации с посоченото в исковата молба
съдържание. Изявленията в процесните публикации следва да бъдат обсъдени
само относно посочените в исковата молба извадки, от които се твърди, че
ищцата е претърпяла описаните вреди.
Първата от процесните публикации е от 09.06.2017 г., в която се сочи:
„Д.Л. остана самотна майка! Съпругът й я заряза след бурен скандал, не се
обажда дори да пита как е дъщеря им“; “Д.Л. не спирала да се тресе от нерви
след скорошната си раздяла със съпруга си Л. У., узна HotArena;
„Американският продуцент зарязал родната актриса с грозен скандал и
отпрашил за Щатите, като вече няколко седмици не се обаждал даже да чуе
как е дъщеря им ***“; „Фотографите на „Ретро“ уловиха водещата на „***“ и
„*** “ на разходка с щерка й. През цялото време на обиколката Л. не престана
да се мръщи и чумери и приличаше досущ на буреносен облак“; „Раздялата
4
със съпруга й й образувала такива нерви, че дори колежките й от *** спрели
да я съжаляват и започнали да злословят зад гърба й, тъй като нервозното й
поведение било нетърпимо и саботирало целия работен процес“.
В публикацията от 23 Юни 2017 г. се излага: „Л. зарязал Д.Л. след флирт
на водещата? (Подробности); “Мъжът на Д.Л. вече не можел да издържа
нейните закачки и разкрепостеното й поведение, гласят слуховете.“
В публикацията от 02.03.2018 г. се твърди: „Д.Л. крие тайна дъщеря в
Америка“; „Двойката не се е появявала заедно почти година. И вече се носят
слухове, че двамата са разделени. През годините нашенката постоянно се
надяваше да нахлузи брачния хомот на продуцента и да получи право над
спестяванията и имотите му из целия свят. В същото време обаче тя все пак
не остава на сухо. За търпението си получава... “
В публикацията от 03.06.2018г. се сочи: „Д.Л. разделена с мъжа си?! От
доста време насам се говори за разрив във връзката на Д.Л. и американския
продуцент Л. У., с когото имат дъщеря, дочу HotArena. Актрисата, която този
ноември ще навърши 46 години, нито отрича, нито потвърждава. Самата
липса на коментар обаче от нейна страна потвърждава слуховете за раздяла.“
В публикацията от 23.11.2018 г. се твърди: “Д.Л. напусна мъжа си! Л. У.
се прибра в Америка и заяви, че е необвързан“.
Не е спорно межда страните, че на посочените в исковата молба дати,
ответникът „168 часа“ ЕООД, като издател на електронно издание Bgdnes е
направил публикации с посоченото в исковата молба съдържание.
В публикация от 25.11.2018 г. - автор БД Онлайн първата страница е със
заглавие: „Д.Л. напусна мъжа си“. В статията се сочи, че Д.Л. и
американският й мъж Л. У. най-сетне са се разделили. Посочено е, че през
последната година двамата били в обтегнати отношения, а за краха на
връзката им се говорело от много време, след което е посочено, че така е
писал „Ретро“. След това е посочено, че потвърждение на този слух е това, че
филмовият продуцент е променил семейния си статус в популярен
американски сайт на „необвързан“, както и че не идва в България, тъй като е
ангажиран с промоцията на нова лента.
В публикация от 27.11.2018 г. - автор БД Онлайн е посочено: „Д.Л.
наужким с мъжа си“ - челна страница плюс три снимки на ищцата, съпругът й
и дъщеря им в столичен МОЛ. В статията е посочено, че актрисата крачи
нервно в столичен МОЛ заедно с дъщеря си в компанията на мъжа си.
Посочено е, че както вече изданието е писало, водещата се е разделила със
съпруга си, но в името на детето се срещат на неутрална територия.
По отношение на публикациите в електронното издание „Марица“ на
сайта marica.bg, чийто издател е ответникът „Издателска къща Марица“ ООД,
5
въззивният състав не следва да обсъжда тяхното съдържание, тъй като от
изложеното по-горе, съдът прие, че страните не са формирали спор относно
отговорността на този ответник по отношение на отразеното в тях.
По същество на спора въззивният съд приема следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 49 ЗЗД за обезщетение за
претърпени от ищцата неимуществени вреди вследствие на публикации,
всички тиражирани в периода от месец юни 2017г. до месец ноември /вкл./ на
2018 г., от няколко издатели, които според ищцата съдържат невярна и
позоряща я информация. Искането на ищцата е за солидарно осъждане на
ответниците, тъй като публикуваната невярна информация й е нанесла общо
твърдените вреди. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя на
работа по смисъла на чл. 49 ЗЗД, е необходимо наличието на следните
предпоставки: правоотношение по възлагане на работа; осъществен
фактически състав от изпълнителя на работата по чл. 45 ЗЗД, който включва
елементите: деяние /действие или бездействие/; противоправност на
поведението /несъответствие между правно дължимото и фактически
осъщественото поведение/; вина; вреди /неблагоприятно засягане на
имуществената сфера на увредения/; причинна връзка между вредите и
противоправното поведение на непосредствения изпълнител; виновното лице
да е причинило вредите при или по повод на изпълнение на възложената
работа. Обективните елементи от състава следва да се докажат от ищеца, по
аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК. Субективният елемент от състава - вината, се
презюмира, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като ответникът носи доказателствена
тежест за нейното оборване. Следва да се посочи, че е без значение кой
конкретно е причинил вредите. Достатъчно е доказването, че вредите са по
причина на възложена от дружеството работа.
По делото не се спори относно наличието на първата предпоставка –
наличие на правоотношение по възлагане на работа.
По втората предпоставка за уважаването на иска - третото лице да е
извършило противоправно действие/бездействие спрямо ищцата.
За да е налице в конкретния случай противоправно действие на
служителите на ответниците, е необходимо чрез своите действия в статиите
да са публикували неверни обстоятелства и тези обстоятелства да опозоряват
личността на ищцата, т.е. да са осъществили съставите на обидата и
клеветата. Неверни обстоятелства са тези, за които се твърди, че са се
осъществили, а те не са /или обратното/, или пък са се осъществили, но не по
твърдения начин. Легална дефиниция на понятията „обида“ и „клевета“ се
съдържа съответно в чл. 146 НК, чл. 148 НК и чл. 147 НК. Съгласно текста на
чл. 146 НК обида е налице, когато извършителят каже или извърши нещо
унизително за честта и достойнството на другиго в негово присъствие.
Според разпоредбата на чл. 148 НК обидата може да бъде нанесена чрез
6
разпространяването й чрез печатно произведение или по друг начин.
Съгласно чл. 147 НК клеветата представлява разгласяване на позорно
обстоятелство за другиго или приписване на престъпление, което съгл. чл.
148, ал. 1, т. 2 също може да бъде разпространена чрез печатно произведение
или по друг начин.
Следва да се посочи, че за вярност могат да бъдат проверявани само
твърденията за конкретни факти, разпространени с печатно произведение,
доколкото позорят адресата. Но и в този случай издателят не носи
отговорност, ако позорящите факти са верни. Не подлежат на проверка за
вярност оценъчни съждения-такива съждения съставляват коментар на
фактите. Разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република
България прокламира правото на всеки да изрази мнение и свободно да го
разпространи - писмено или устно, чрез звук или изображение. Ако това
право не се използва, за да се увреди доброто име на другиго (ал. 2),
изразяването и разпространяването на мнение не е противоправно. Поради
това всякакви твърдения и оценки за дадена личност могат да се
разпространяват свободно, ако не засягат честта и достойнството й. Ако се
касае за лице, чието име се коментира или се предполага във връзка с
обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие, изразяването
на мнения с негативна оценка, които са във връзка с този пост, дейност или
занятие, не съставлява противоправно поведение /в т.см. р.№204 от
12.06.2015г. по гр.д. №7046/2014г. на IV ГО на ВКС/.
С оглед тези теоретични уточнения, настоящият съдебен състав ще
разгледа само част от съдържанието на процесните публикации, а именно
само онази, в която се съдържат твърдения за факти, позорящи личността на
ищцата. Във настоящия случай това са: „Д.Л. разделена с мъжа си“; „Л.
зарязал Л.“; „Д.Л. остана самотна майка“; „Съпругът й е зарязал след бурен
скандал“; „Л. не спирала да се тресе от нерви след скорошната си раздяла“;
„…нервозното й поведение било нетърпимо и саботирало целия работен
процес“; „Л. зарязал Д.Л. след флирт на водещата“; „Мъжът на Д.Л. вече не
можел да издържа на нейните закачки и разкрепостеното й поведение“; „През
годините нашенката постоянно се надяваше да нахлузи брачния хомот на
продуцента и да получи право на спестяванията му из целия свят“; „Д.Л.
напусна мъжа си! Л. У. се прибра в Америка и заяви, че е необвързан“.
Липсват доказателства Д.Л. и Л. У. да са се разделили. Напротив от
свидетелските показания и на двете свидетелки Е. Ш.-близка приятелка на
двойката и А. Т.-приятелка и съседка на семейството се установява, че Л. има
„хармонични отношения с бащата на детето си“ /св. Е./, че „Л. никога не се е
карала или разделяла с мъжа си, не са били в лоши отношения, не го е гонила,
винаги са живеели в едно жилище, но той пътувал често, когато снимал
филми“ /св. Т./ Въззивният съд изцяло кредитира показанията на двете
свидетелки, тъй като са обективни, дадени в резултат на преки впечатления,
взаимно се допълват и не съдържат противоречия. От същите съдът приема,
7
че информацията, че Д.Л. се е разделила с Л. У. е невярна. Следва да се
посочи, че когато увреждането е причинено от клеветническо твърдение,
доказателствената тежест се размества и в полза на ищеца е установена
оборимата законова презумпция, че дискредитиращите го твърдения са
неверни, поради което ответникът следва да ангажира безспорни
доказателства, че изнесеното от него е истина. В настоящия случай, от страна
на ответника, това не е сторено. Затова съдът приема, че тези твърдения са
неистински. Неоснователно е възражението на жалбоподателя „Хот Арена“
ООД, че изнесената информация представлява позоваване на друга
публикация от по-рано. В публикацията е отразено, че само „Фотографиите
са на „Ретро“. Следователно изявлението в статията не е чуждо, а на автора й
и за верността му отговаря той, респ. издателят. Последният не е ангажирал
доказателства, с които да обори презумпцията за невярност на
клеветническото твърдение. В публикациите на HotArena се изнася както
невярната информация относно личния живот на ищцата за раздялата с
бащата на детето й, така и се правят негативни внушения относно нейната
личност чрез изразите „флирт на водещата“, „ закачки и разкрепостено
поведение“, за „нетърпимо, неврозно поведение, саботиращо работния
процес“, както и с това, че „нашенката постоянно се надяваше да нахлузи
брачния хомот на продуцента и да получи право на спестяванията му из целия
свят“. С тези статии последователно се навлиза без основание в личния живот
на ищцата, тъй като се изнася невярна информация за раздяла с бащата на
детето й, и на следващо място, в статиите е изграден образ на жена с нисък
морал, която изневерява на бащата на детето си, което поведение е укоримо
от морална гледна точка, няма колегиално отношение и е меркантилна.
Предвид изложеното съдът намира, че в посочените публикации на
сайта HotArena е изнесена невярна информация относно личния и семейния
живот на ищцата, както и позоряща я такава, поради което е налице деликт, за
който ответникът „ХОТ АРЕНА“ ООД отговаря.
По отношение на публикацията от 25.11.2018г. в електронното изданиe
Bgdnes се установява от събраните гласни доказателства, чрез показанията на
свидетеля С., както и от самото отбелязване в публикацията, че изявлението в
статията не е на нейния автор, а на посоченото в същата издание вестник
„Ретро“. В този случай практиката е константна, че ако източникът на
информация е посочен, цитиран е или се възпроизвеждат точно изнесените от
него твърдения т.е. авторът на статията не е излязъл извън рамките на
предоставената му информация, той нито дължи проверка на казаното от
третото лице, /защото преразказва казаното от него/, нито отговаря за
верността на твърденията на последния. Ако те са неверни и опозоряващи,
отговорността е за автора на изявленията, а не на статията, респ. издателя.
Поради това по отношение на тази публикация не е налице противоправно
поведение от страна на автора, респ. издателя и последният не следва да носи
отговорност. В тази връзка приема за неоснователно възражението на ищцата.
8
По отношение на публикацията от 27.11.2018г. се установява, че същата
представлява авторски материал. Основателно е възражението на
жалбоподателката, че от събраните пред първата инстанция гласни
доказателства по никакъв начин не се установява, че изнесената информация
е проверена. С оглед релевираните възражения за вътрешни противоречия в
показанията на свидетелката П. пред въззивната инстанция е допуснат нейния
повторен разпит, както и разпит на свидетелката Р. М., за която се твърди, че
е автор на публикацията. Пред първата инстанция свидетелката П. е дала
показания, че Р. М. е извършила т. нар. „журналистическо разследване“ - М. е
търсила Д., М. е разговаряла със съседи и колеги на Д., М. е разговаряла с
близки приятели на Д. и т.н. От така изнесеното от тази свидетелка съдът
приема, че тя няма преки впечатления от това дали действително Р. М. е
извършила проучването. На следващо място, налице е вътрешно
противоречие в показанията на тази свидетелка: Един път твърди: „Обаждали
сме се на г-жа Л. веднъж по телефона“, след това заявява: „Р. М. я беше
търсила“. Т.е. от показанията й не става ясно дали свидетелката е присъствала
на телефонно обаждане с адресат Д.Л. или пресъздава думи на колежката й,
че е търсила Л.. При преразпит на св. П. пред въззивния съд, се установи, че
изобщо не е успяла да провери информацията относно това, дали Л. и У. са
разделени. В съдебно заседание на 11.05.2021г. св. П. заяви, че тя е отишла в
офис на фирмата /кв. Бояна, ул. „Кумата“ №84/ на г-н У., но не го е открила,
като твърди: „По този случай, в тази част от информацията, проверката не се
случи“. На следващо място пред първата инстанция св. П. е заявила, че заедно
с Р. М. са проверявали сайт IMDB, в който било записано, че Л. и У.
„всъщност нямат брак“. При извършена служебна проверка от съда в този
публичен сайт се установи, че в същия не се съдържа информация за
семейното положение на Л. У., в т.ч. нито за първи, нито за последващ брак,
нито е споменато името на съпругата на господин У.. Разпитът на
свидетелките съдържа противоречия и в частта, в която П. заявява, че М. се е
свързала с бившата съпруга на г-н У.. Пред СГС св. П. е заявила, че:
„Доколкото знам моята колежка беше писала на неговата първа жена, която
носи неговата фамилия и оттам вече прецени /М./, че … реално нямат брак с
госпожа Л. и че всъщност вероятно още е в брак с първата си съпруга“, а
самата св. М. пред настоящия състав заяви категорично: „Аз не съм правела
опити да се свързвам с първата съпруга на У.“. По отношение на
информацията, която авторът /Р. М./ е получила относно обстоятелството, че
Л. и У. са разделени, то един път свидетелката М. излага, че е ходила на
адреса на Л., „където Л. е регистрирана сама“, а по-нататък в своите
показания сочи: „Проверихме, че той /т.е. г-н У./ има адресна регистрация на
същия адрес“. Един път съобщава, че съседка на Д. й била казала, че
„...живеят двамата... “ /т.е. с г-н У./, след което веднага твърди точно
обратното - „ ...но не живеят заедно“. От горното следва логичния въпрос: при
наличието на писмена информация, че господин У. е регистриран на адреса
на госпожа Л. и живее именно на този адрес, както и при наличието на
9
твърдения от тяхна съседка, че те живеят на същия този адрес, на какво
основание ответникът прави извод, че те не живеят заедно и публикува тази
информация. При съвкупната преценка на показанията на двете свидетелки
съдът приема, че от същите не може да бъде прието, че преди публикацията е
проведено добросъвестно журналистическо разследване, при спазване на
общоприетите стандарти за добра журналистическа практика. С оглед на това
настоящият съдебен състав счита, че изложеното в тази статия е с невярно
съдържание, касаещо личността на ищцата, поради това ответникът „169
часа“ ЕООД следва да носи отговорност.
При така изложеното настоящият състав приема за доказано
разпространението на клеветнически твърдения, които са в пряко
противоречие на чл. 39, ал. 2 от Конституцията на Р България и са
противоправни, тъй като засягат блага, които са обект на чуждо абсолютно
субективно право. Тези блага в случая са чест, достойнство и добро име,
прогласени за защитени с чл. 32 на Конституцията на Р България т.е. налице е
противоправен резултат. В резултат от засягане на честта, достойнството и
доброто име на ищцата чрез разпространяването на гореустановените
неверни и опозоряващи я твърдения същата е понесла неимуществени вреди,
изразяващи се в сериозно психическо безпокойство, преживяла е стрес,
изпитвала е паник атаки, била потисната /св. Е. и св. Т./, виело й се свят,
изпитвала несигурност, разтрепервала се преди да излезе преди предаване в
ефира на ***, същите симптоми имала и преди излизане на сцената на
театъра, обмисляла да се оттегли от сцената /с.в. Е./. От показанията и на
двете свидетелки се установи, че дъщерята на семейството, която към онзи
момент била на около 7 години, във връзка с чутото от тези публикации,
започнала да пита родителите си дали ще се разведат, дали когато майка й
отива в театъра ще се върне при нея. Родителите на ищцата също били
притеснени относно изнесената невярна информация за раздялата на дъщеря
им с бащата на детето й. Публикациите са довели до широко обсъждане сред
колеги, съседи и познати, станали са причина Л. да отговаря на въпроси в тази
връзка и да понася обсъждане с отрицателна натовареност по свой адрес.
Емоционалното напрежение довело до намалена концентрация и
работоспособност, ограничение на социалното общуване. Ищцата възприела
тези публикации като очернящи я пред обществото като майка и съпруга.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя „Хот Арена“ ООД, че
по делото не било установено, че именно публикациите в изданието са
причинили вредите, за които двете свидетелки съобщават. Напротив в своите
показания св. Т. категорично назовава „Хот Арена“ и периода на тези
публикации. Действително свидетелката Е. не назовава този издател, но
съобщава годината, в която се били публикувани тези статии и
възпроизвежда прочетеното в публикациите, което съвпада по съдържание.
По следващия спорен между страните въпрос: Размерът на
10
претърпените вреди и тяхното репариране. Преди да се произнесе по този
въпрос, настоящият съдебен състав намира, че обезщетението за понесените
неимуществени вреди следва да се определи глобално, общо, за съвкупното
отражение върху ищцата, а не поотделно за вредните последици от всяка
конкретна статия /каквото разграничение не би могло да бъде направено/. Тъй
като всяка една от публикациите е причинявала еднакви по вид вреди, но
всяка следваща клевета, в рамките на краткия времеви интервал, в който
всички те са тиражирани, е наслагвала, кумулирала общия вредоносен ефект
върху ищцата. За да определи конкретно дължимото обезщетение съдът
приема следното: Както е разяснено в решение № 439 от 20.01.2016 г. по гр. д.
№ 2773/2015 г., ВКС, при определянето размера на обезщетението, съгласно
чл. 52 от ЗЗД, съдът следва да вземе предвид вида, характера и интензитета на
вредите, изразяващи се в накърняване на чувство за чест и достойнство, както
и начина на причиняването им от страна на ответника - чрез публикуване в
печатно издание с много голям тираж на клеветнически твърдения.
Настоящият въззивен състав, от една страна, отчита характера на вредите,
високия им интензитет – установи се, че непосредствено след публикуването
на процесните материали ищцата е преживяла силен стрес и емоционално
напрежение, изпитвала паник атаки, виело й се свят, изпитвала несигурност,
загубила работоспособността си, не можела да се концентрира, избягвала да
общува, била изключително потисната и тревожна, притеснявала се за ефекта
на публикациите върху семейството си – дете и родители. На следващо място,
съдът съобрази и обстоятелството, че процесните публикации са били
тиражирани в интернет пространството, поради което достъп до тях са имали
голям брой хора, в сравнение с обстоятелството, ако статията е във вестник,
който се разпространяван на регионално ниво. Този факт безспорно
увеличава негативните последици. Съдът приема, че негативният ефект върху
живота на ищцата е имал своето въздействие за един продължителен период
от време около две години, като клеветническите твърдения са засегнали най-
чувствителната и болезнена тема за човека – тази за семейството. От друга
страна, в посока намаляване на обезщетението, съдебният състав отчита, че
ищцата, като известна обществена личност обичайно и изключително често й
се налага да търпи намеса в частноправната й сфера, особено от страна на
медиите, както и че липсват доказателства за трайни психически последици.
Съдът взе предвид и социално-икономическите условия и стандарта на живот
в страната към релевантния момент. Касае се за обективен факт, който служи
като база при определяне на паричния еквивалент на неимуществените вреди.
С оглед на конкретно установените данни и принципни положения по
прилагане на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът приема, че в разглеждания
казус като обезщетение следва да се присъди сумата от 8 000 лв.
Така определеното от въззивната инстанция обезщетение ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно. Съобразно константната
съдебна практика, когато повече издатели са публикували по едно и също
време или в близък интервал от време идентични по съдържание публикации,
11
съдържащи обидни или клеветнически твърдения, те носят солидарна
отговорност за възмездяване на вредите. В производството по иска за
обезщетение за причинените вреди съдът не е длъжен да изследва
съотношението между вината на съпричинителите, тъй като съгласно чл. 53
ЗЗД те отговарят солидарно, а съгласно чл. 122, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да
търси изпълнение на цялото задължение от всеки от солидарните длъжници.
Съотношението на вината е предмет на иска по чл. 127 ЗЗД, където предмет
на делото са вътрешните отношения между длъжниците. /решение №253 от
29.01.2014г. по гр.д. №1251/2012г. на III ГО на ВКС/.
С оглед приетото, като достига до различни крайни изводи от
първоинстанционния съд, въззивният съд следва да отмени изцяло решението
му и да постанови ново, с което да осъди, на основание чл. 49, вр. с чл. 45
ЗЗД, ответниците да заплатят солидарно на ищцата сумата от 8000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
клеветнически твърдения в процесните публикации, ведно със законната
лихва, считано от 15.03.2019г. до окончателното плащане.
По отношение на разноските: При този изход на спора пред въззивната
инстанция, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцата
разноски пред СГС в общ размер на 2093.40лв., на основание чл. 78, ал.1
ГПК. По отношение на дължимите от ищцата разноски по чл. 78, ал.3 ГПК, то
в обжалваното решение не е налице произнасяне по този въпрос. Липсва
искане по реда на чл. 248 ГПК, поради това и въззивният съд е недопустимо
за първи път да присъжда такива.
Пред въззивната инстанция разноските се разпределят, както следва: На
въззивницата-ищца не се дължат разноски, поради неоснователност на
въззивната й жалба. На въззивника-ответник „Хот Арена“ ООД също не се
дължат разноски, с оглед неоснователност на жалбата. Ищцата дължи на
ответника „168 часа“ ЕООД заплащане на разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. Въззивникът ответник „Хот Арена“ ООД
дължи на ищцата разноски във връзка с подадения отговор на жалба в размер
на 600 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 3832 от 29.06.2020г., постановено по гр.д. №
3645/2019г. от СГС, I ГО, 11 състав, като вместо това постановява:
ОСЪЖДА „ХОТ АРЕНА“ ООД, ЕИК: *********, ИЗДАТЕЛСКА
КЪЩА МАРИЦА“ ООД, ЕИК: ********* и „168 ЧАСА“ ЕООД, ЕИК:
12
********* солидарно да заплатят, на основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД, на Д. Л.
С., ЕГН: **********, сумата от 8000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди - притеснение, стрес, тревожност, уронване
на доброто име и достойнството, от публикации, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от подаване на исковата молба – 15.03.2019г. до
окончателното плащане, както и да заплатят, на основание чл. 78, ал.1 ГПК,
сумата от 2093.40лв., представляваща разноски пред СГС.
ОТХВЪРЛЯ, предявеният от Д. Л. С. против „ХОТ АРЕНА“ ООД,
ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА МАРИЦА“ ООД и „168 ЧАСА“ ЕООД иск с правно
основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД за солидарното им осъждане да заплатят
разликата над сумата от 8000 лв. до 25 500лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди - притеснение, стрес, тревожност,
уронване на доброто име и достойнството, от публикации, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба –
15.03.2019г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Д. Л. С., на основание чл. 78, ал.3 ГПК, да заплати на „168
ЧАСА“ ЕООД сумата от 300лв. – разноски пред САС.
ОСЪЖДА „ХОТ АРЕНА“ ООД да заплати на Д. Л. С. сумата от 600 лв.
– разноски пред САС.
Решението може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба в 1-
месечен срок от връчването му на страните, при наличие на предпоставките
на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13