Присъда по дело №13397/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 725
Дата: 11 декември 2024 г.
Съдия: Николай Мариусов Урумов
Дело: 20241110213397
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 26 септември 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 725
гр. София, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта годИ. в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
при участието на секретаря МАДЛЕН М. ЗЛАТЕВА
и прокурора Д. Хр. Т.
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Наказателно дело от
общ характер № 20241110213397 по описа за 2024 годИ.
ПРИСЪДИ:
ПРИСЪДА
гр. София, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 112-и
състав, в публично съдебно заседание на петнадесети ноември, през две
хиляди двадесет и четвърта годИ., в състав:

Председател: НИКОЛАЙ УРУМОВ

при участието на секретаря М.З., в присъствието на прокурора Д. Т., като
разгледа докладваното от съдията НОХД № 13397 по описа за 2024 годИ., въз
1
основа на закона и доказателствата по делото,

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия М. И. В., с ЕГН **********, роден на ****
г., в гр. София, българин, български гражданин, със средно образование,
неженен, неосъждан, за ВИНОВЕН в това, че на 07.09.2023 г. около 00:05
часа, в гр. София, по бул. „Давархарлал Неру“, срещу бл. 706, с посока на
движение от бул. „Д-р Петър Дертлиев” към ул. „Индира Ганди“, управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра”, с
рег. № СА **** РВ, след употреба на наркотични вещества, а именно
амфетамин, установено по надлежния ред, с протокол за
химикотоксикологична експертиза № И-3967/18.04.2024 г. , издаден от ВМА
гр. София, съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г., за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози - престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК , поради което и
на основание чл. 343б, ал. 3, вр. чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7, вр. чл. 54 от НК
му налага наказание „лишаване от свобода” в размер на една годИ., наказание
„глоба“ в размер на 500 лева, както и наказание „лишаване от
правоуправление на МПС“ за срок от една годИ. и шест месеца.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението на наказанието „лишаване
от свобода“ се отлага с изпитателен срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила.
ОСЪЖДА подсъдимия М. И. В. (със снета по делото самоличност) да
заплати в полза на държавата сумата от 1700 лева, представляваща
равностойността на автомобила, послужил за извършване на престъплението,
на основание чл. 343б, ал. 5 от НК.
ПРИСПАДА, на основание чл. 59, ал. 4 от НК, времето, през което
подсъдимият е бил лишен от право да управлява МПС по административен
ред, от срока на определеното му наказание ЛУМПС.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия М. И. В.
(със снета по делото самоличност) да заплати в полза на СРС сумата от 60,00
лева, представляваща направени разноски в хода на съдебната фаза на
процеса.
2

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия М. И. В.
(със снета по делото самоличност) да заплати в полза на СДВР сумата от
596,94 лева, представляваща направени разноски в хода на досъдебното
производство.

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от
днес пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
към присъда по НОХД № 13397/2024 г. по описа на СРС, НО, 112-и състав.


Обвинението е повдигнато от Софийска районна прокуратура (СРП), с
внесен обвинителен акт срещу М.И., с ЕГН **********, роден на **** г., в гр.
София, българин, български гражданин, със средно образование, неженен,
неосъждан, за това, че на 07.09.2023 г. около 00:05 часа, в гр. София, по бул.
„Давархарлал Неру“, срещу бл. 706, с посока на движение от бул. „Д-р Петър
Дертлиев” към ул. „Индира Ганди“, управлявал моторно превозно средство -
лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра”, с рег. № СА **** РВ, след
употреба на наркотични вещества, а именно амфетамин, установено по
надлежния ред, с протокол за химикотоксикологична експертиза № И-
3967/18.04.2024 г. , издаден от ВМА гр. София, съгласно Наредба № 1 от
19.07.2017 г., за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози - престъпление
по чл. 343б, ал. 3 от НК.
Прокурорът в съдебното заседание – Д.Т., поддържа изцяло
обвинителната теза и иска съдът да признае подсъдимия за виновен по
повдигнатото обвинение, което било доказано от обективна страна от
показанията на свидетелите по делото, както и от данните от медицинското
изследване на кръвната проба на В.. Иска съдът да осъди подсъдимия на
наказание „лишаване от свобода“ и „лишаване от право да управлява МПС“, и
наказание глоба. Иска от съда да осъди подсъдимия да заплати и
равностойността на процесния лек автомобил. Пледира той да бъде осъден да
заплати и направените по делото разноски.
Защитата, в лицето на адвокат И.В., иска от съда да наложи минимално
наказание на подзащитния й, с оглед неговите признания и с оглед
процесуалното му поведение. Пледира за прилагане на разпоредбата на чл. 66,
ал. 1 от НК.
Подсъдимият заявява пред съдебния състав, че няма какво да каже и
поддържа тезата на защитата си. В последната си дума заявява пред съдебния
състав, че желае съжалява за всичко и никога не би се повторило.

Съдът като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по
делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият М.И., с ЕГН **********, роден на **** г., в гр. София,
българин, български гражданин, със средно образование, неженен,
неосъждан.
1
Подсъдимият М. В. бил правоспособен водач на моторно превозно
средство към 07.09.2023 г., като същият притежавал издадено по установения
ред свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ №
*********, за категории В, АМ, валидно до 30.10.2029 г.
На 07.09.2023 г., около 00:05 часа, В. управлявал лек автомобил марка
„Опел”, модел „Астра”, с рег. № СА **** РВ в гр. София, по ул.
„Джавархарлал Неру“, с посока на движение от бул. „Д-р Петър Дертлиев“
към ул. „Индира Ганди“. Полицейските служители при 09 РУ СДВР В.Б. и
И.П. които изпълнявали служебните си задължения по осъществяване на
контрол по спазване на правилата за движение по пътищата, се движили в
срещуположната посока на движение и забелязали, че след като водачът на
лекия автомобил „Опел Астра“ възприел полицейския патрулен автомобил,
той завил рязко от посоката си на движение в посока блок 706, поради което
решили че следва да го проверят. Ето защо, те го последвали и са спрели за
проверка управлявания от подсъдимия В. автомобил, в района на бл. 706 в ж.к.
„Люлин“. По време на проверката на документите на лицето, полицейските
служители намерили поведението му за съмнително, поради което го
попитали дали е употребил алкохол или наркотични вещества. Тогава В.
заявил, че от време навреме употребявал наркотични вещества.
Поради това, служителите на ОПП-СДВР на свой ред уведомили ОДЧ за
тези обстоятелства и поискали съдействие от служители на ОПП СДВР за да
бъде осъществено тестване на лицето за употреба на алкохол и наркотични
вещества.
На място били изпратени свидетелите Д.Т. и Б.К. които тествали лицето
за употреба на алкохол, като резултатът от техническото средство, тип Дрегер,
бил отрицателен.
Било осъществено и тестване за употреба на наркотични вещества, като
при него пробата била положителна и устройството „Drug test 5000”, с
инвентарен номер ARAM 007 отчело положителна проба за амфетамин. Ето
защо, лицето В. било съпроводено от полицейските служители Б. и П. до
ВМА, където дало кръвна проба за изследване.
При изследването на кръвната проба била обективирана съдебна
химикотоксикологична експертиза, според заключението на която е доказано
по несъмнен начин наличието на амфетамин в кръвта на подсъдимия В..
От данните по делото се установява, че управляваният от В. лек
автомобил „Опел Астра“, подробно индивидуализиран по-горе, е собственост
на лицето Г.К., с ЕГН **********, т.е. не принадлежи на подсъдимия. От
заключението на съдебната оценителна експертиза се установява, че
стойността на този автомобил към датата на деянието възлиза на 1700 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото гласни доказателствени средства и писмени
доказателства а именно: показанията на свидетелите: В.Б., И.П. Б.К. и Д.Т., от
2
обясненията на подсъдимия, от протокола за оглед на местопроизшествие, от
заключенията на съдебната оценителна експертиза и съдебната
химикотоксикологична експертиза, приложените като писмени доказателства
АУАН, талон за медицинско изследване, протокол за извършване на проверка
за употреба на наркотични или упойващи вещества, ведно с разпечатка от
паметта на техническото средство “Drug test”, протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества, протокол за доброволно предаване на л. 13 от ДП,
писмените доказателства за собствеността на процесния автомобил, от
справката за нарушения на ЗДвП на подсъдимия и на неговата справка за
съдимост, и от останалите писмени доказателствени материали, налични по
делото. Посочените доказателства бяха прочетени и приобщени към
доказателствения материал по делото, по реда на чл. 283 от НПК.
Съдебният състав намира, че следва да кредитира показанията на
свидетелите полицейски служители И. П. и В.Б., дадени на съдебното
следствие, като единствено за свидетеля П. следва да се кредитират частично
твърденията му от ДП относно датата на деянието и регистрационния номер
на автомобила (съдът счита, че е обяснимо с оглед характера на служебната
дейност на лицето, той да няма спомен за датата на всеки конкретен инцидент
по който работи, още по-малко е нормално да помни регистрационен номер на
проверен автомобил, при положение, че ежедневно осъществява десетки
проверки на различни лица и автомобили). Съдът намира, че тези свидетели
имаха съхранен спомен за всички събития, на които са преки очевидци, и
които имат съществено значение за изясняването на делото от фактическа
страна. Съдът счита, че техните показания намират опора в писмените
доказателства и в твърденията на другите двама полицейски служители К. и
Т., както и в обясненията на подсъдимия. От техните твърдения се установяват
датата и часа на деянието, мястото, където е осъществено, начинът по който
това е сторено, установява се в детайли какво е било поведението на водача В.,
както и какви са били причините той да бъде спрян за проверка. Съдът
намира, че тези свидетели са незаинтересувани от изхода на делото, поради
което и като не намери основание да се съмнява в достоверността на
твърденията им, съдът ги кредитира изцяло.
Съдът кредитира изцяло и показанията на полицейските служители Д.Т. и
Б.К. дадени пред състава на съда, като намира, те двамата имаха пълен спомен
за случилите се събития и добросъвестно пресъздадоха пред съдебния състав
личните си възприятия за посочените обстоятелства. те и давамата имаха
запазен спомен за това, че са оказали съдействие на патрул на 09 Ру СДВР и че
са тествали лицето за употреба на алкохол и наркотични вещества, както и за
резултатите от тези тестове. Съдът намира, че техните твърдения намират
опора в писмените материали по делото, както и във всички други
доказателствени източници, включително в обясненията на подсъдимия. Ето
защо, съдът намира, че те са правдиви и им дава вяра изцяло.
По отношение на обясненията на подсъдимия, съдът намира, че същите
3
напълно потвърждават описаните обстоятелства от свидетелите по делото. Т.е.
те са в пълен унисон с тях както за неговото движение, така и за действията и
думите му пред полицейските служители. Той не отрича обстоятелството, че е
употребил наркотично вещество, нито оспорва резултатите от тестването или
от медицинското изследване. Ето защо, съдът няма причина да не кредитира с
доверие изявленията му.
Съдът намира, че следва да кредитира с доверие и заключението на
оценителната експертиза, от която се установява каква е стойността на
автомобила, като съдебният състав я намира за пълна и обоснована, даваща
отговор на всички поставени въпроси с нужната дълбочина.
В края на доказателствения анализ съдът следва да отбележи и че е
спазен надлежният ред за установяване на употребата на наркотични вещества
от страна на подсъдимия. По делото не се констатират никакви факти, които
да дават съмнение в процеса на вземане на пробите и тяхното изследване,
нито е налице съмнение относно достоверността на резултата от изследването.
Заключението на химикотоксикологичната експертиза е пълно и обосновано
от научна гледна точка, вещите лица са дали професионално компетентни
отговори на поставените им въпроси, поради което то следва да се приобщи
като обективно към доказателствената съвкупност по делото.

При така установените фактически констатации, съдът намира
следното от правна страна:
От обективна страна подсъдимият М.И. е осъществил състава на
престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК, тъй като на 07.09.2023 г. около 00:05
часа, в гр. София, по бул. „Давархарлал Неру“, срещу бл. 706, с посока на
движение от бул. „Д-р Петър Дертлиев” към ул. „Индира Ганди“, управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра”, с
рег. № СА **** РВ, след употреба на наркотични вещества, а именно
амфетамин, установено по надлежния ред, с протокол за
химикотоксикологична експертиза № И-3967/18.04.2024 г. , издаден от ВМА
гр. София, съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г., за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози - престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.
Съдът намира, че всички елементи от фактическия състав на
престъплението са налице. Безспорно доказано по делото се явява
обстоятелството, че подсъдимият е управлявал процесния автомобил.
Доказано е и че същият го е управлявал след употреба на наркотичното
вещество амфетамин. Ето защо, деянието е съставомерно от обективна страна.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл - В. е съзнавал, че управлява МПС след употреба на наркотични
вещества, и е разбирал, че управлението на МПС в такова състояние е
забранено и престъпно, т.е. имал е представа за общественоопасния характер
4
на деянието си. Наред с това той е имал представа и за отражението на
деянието върху обективната действителност, т.е. за настъпването на неговите
общественоопасни последици - застрашаването на обществените отношения,
свързани с осъществяване на транспорта, и е целял последните пряко.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия съдът прие, че са
налице смекчаващи отговорността обстоятелства, защото той е с чисто
съдебно минало. Други такива не са налице.
Налице са обаче отегчаващи такива, а именно, че подсъдимият има
налагани административни наказания за шофиране след употреба на алкохол,
за отказ за тестване за алкохол и наркотици и т.н.
При посочените обстоятелства, съдът намира, че следва да определи
наказанието по реда на чл. 54 от НК, защото не са налице изключителни или
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, а то следва да бъде
към законовия минимум, визиран в чл. 343б, ал. 3 от НК, а именно една година
лишаване от свобода и 500 лева глоба, като съдът намира, че те се явяват
съответни на обществената опасност на деянието.
По отношение на наказанието лишаване от правоуправление на МПС,
съдът намира, че то също следва да е в нисък размер, но той следва да бъде 1г.
и 6 месеца именно защото лицето е наказвано по административен ред на два
пъти за шофиране след отнето свидетелство за правоуправление на МПС. Ето
защо, съдът намира, че следва да наложи това наказание в този размер, който
се явява справедлив и обоснован, както и съответен на обществената опасност
както на деянието, така и на дееца. Съставът на СРС счита, че определени в
такъв размер наказанията на В. са достатъчни да осигурят постигане на целите
на наказанието, визирани в НК.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК наказанието лишаване от свобода следва
да бъде отложено с тригодишен изпитателен срок, считано от влизане на
присъдата в сила. Съдът намира, че за поправянето на дееца не е нужно да се
търпи ефективно наложеното му наказание, тъй като той не представлява
голяма обществена опасност и целите на наказанието могат да се постигнат и
по този начин.
На следващо място, съдът следва да осъди подсъдимия В. да заплати по
сметка на държавата сумата от 1700 лева, представляваща равностойността на
автомобила, послужил за извършване на престъплението, на основание чл.
343б, ал. 5 от НК.
На основание чл. 59, ал. 4 от НК съдът приспадна от времето на
наказанието ЛУМПС времето, през което В. е бил лишен от право да
управлява МПС по административен ред по настоящия случай.
По въпроса за разноските по делото, съдът намира, че следва да осъди
подсъдимия да ги заплати, защото същият е признат за виновен по
повдигнатото обвинение, а нормата на чл. 189, ал. 3 от НПК повелява точно
това в този случай. Ето защо, В. следва да бъде осъден да заплати по сметка на
5
СДВР разноските, сторени на ДП, които възлизат на 596,94 лева, а по сметка
на СРС същият следва да заплати сумата от 60 лева, която представлява
сторени в хода на съдебното следствие разноски за възнаграждения на явилите
се вещи лица за защита на експертните заключения пред съда.

При тези мотиви, 112-и състав на СРС постанови своята присъда.

Мотивите са обявени на 11.12.2024 г.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Николай Урумов

6
Съобщи за изтекли лични данни