Р Е Ш Е Н И Е
65 24.07.2018г. ПАНАГЮРИЩЕ
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ
Десети май 2018
на
Година
в публично заседание в следния състав:
ДИАНА СТАТЕЛОВА
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НЕНКА ИВАНОВА
Секретар
и прокурор КРАСИМИР ТАНЕВ
като разгледа докладваното
от
съдия
СТАТЕЛОВА 78 2018
НАХД № по описа за год.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващи от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на „И.Т.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя С.Г.Ч.,
срещу Наказателно постановление № 13-000550 от 16.06.2017г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пазарджик. В жалбата се сочи, че с АУАН №
13-000550 от 19.06.2017г. е наложено административно наказание „Имуществена санкция
в размер на 2000,00лв.“ за нарушение на чл.276, ал.1 от КТ, чл.51 и чл.52 от
ЗЗБУТ, във вр. с чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1 от Наредба за задължителното
застраховане на работниците и служителите за риск „Трудова злополука“ и т.9 от
Приложението към Заповед № РД-01-681 на Министерство на труда и социалната
политика. Жалбоподателите сочат, че в хода на производството по издаването на
наказателното постановление е допуснато съществено процесуално нарушение, което
води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, тъй като не е посочено
мястото на извършване на нарушението, в разрез с императивните изисквания на
чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Твърди се, че освен невъзможността
жалбоподателят да разбере вмененото му нарушение, това води и до невъзможност
да се определи териториалната компетентност на органа издал го, както и на
съдебния контрол. Жалбоподателите твърдят, че наказателното постановление е
непрецизно и като персонифициране на субекта на административно наказателната
отговорност, тъй като юридическото лице освен фирма, седалище и адрес на
управление има представител и управител, което задължително изискване за
вписване на дружеството в Търговския регистър и административно наказващия
орган е следвало структурно да определи обекта на нарушението, като посочи
неговия управител. Съгласно жалбата липсва и надлежно описание на извършеното
нарушение, тъй като в установителната част АНО е посочил, че жалбоподателите не
са застраховали за своя сметка „и другите водачи на товарните автомобили“.
Производството по ЗАНН, съгласно жалбата, е строго формално и не се допуска абстрактност
при индивидуализиране на простъпката, поради което кои са другите водачи на
автомобили, за които жалбоподателят е санкциониран, остава абсолютно неясно,
поради което „И.Т.“ ЕООД не могат да установят дали е наложена санкция за това,
че не са застраховани служителите П.Г.И. и Г.П.И., или другите водачи на
товарни автомобили – които и да са те, дали твърдяното нарушение на трудовото
законодателство е едно, две или няколко на брой, на коя дата е извършено всяко
едно от тях, както и колко и какви наказания са наложени с процесното НП за
така установените нарушения. Според жалбоподателите, ако за П.Г.И. и за Г.П.И.
датата на извършване на нарушението е посочената в трудовите им договори дата
на сключването – 16.09.2016г., то за „другите водачи на товарни автомобили“
тази дата е неотносима и в процесното НП липсва дата на извършване на нарушението.
Съгласно жалбата, в НП е допуснато сериозно несъответствие между фактическото
описание на нарушението и множество материално -правни разпоредби, които се
сочат да са нарушени – записано е, че жалбоподателят се наказва за това, че не
е застраховал за своя сметка определени лица, а същевременно се твърди, че с
бездействието са нарушени чл.276, ал.1 от КТ, чл.51 и чл.52 от ЗЗБУТ, във вр. с
чл.2, ал.1 и чл.4 ал.1 от Наредба за задължителното застраховане на работниците
и служителите за риска „Трудова злополука“ и т.9 от Приложението към заповед №
РД-01-681 на МТСП. Жалбоподателите твърдят, че чл.276, ал.1 от КТ гласи, че
Министъра на Труда и социалната политика приема самостоятелно или съвместно с
други министри актове по осигуряването на здравословни и безопасни условия на
труд, като определя органите и организациите, които разработват тези актове,
която разпоредба няма нищо общо с изпълнителното деяние, а втората и третата
законови разпоредби – чл.51 и чл.52 от ЗЗБУТ сочат, че работещите се осигуряват
за професионално заболяване и трудова злополука, като осигурителните вноски са
за сметка на работодателите, а когато работещите извършват работа, при която
съществува опасност за живота и здравето им, те се застраховат задължително за
риска „Трудова злополука“ за сметка на работодателя, при условия и ред,
определени с акт на Министерския съвет. Твърдят, че в НП е определена
неправилно санкционната норма – чл.413, ал.2 от КТ, като последната третира
неизпълнение на задължението на работодателя за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, а застраховката за риск „Трудова злополука“ не е
свързана с осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, а е
икономическа форма за подобряване условията на труд и не случайно чл.52 от
ЗЗБУТ систематично се намира в Глава VІ на Закона, която е озаглавена
„Икономически форми за подобряване условията на труд“. Жалбоподателите твърдят,
че вмененото им деяние не осъществява признаците на нарушението, визирано в
чл.413 ал.2 от КТ, защото за да бъде осъществен този санкционен състав, с
виновното си бездействие жалбоподателите следва да не са изпълнили задълженията
си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, макар в КТ да не
съществува легална дефиниция на това понятие. Съгласно жалбата, така дефиниция
се съдържа в § 1, т.1 на Допълнителните разпоредби на Закона за здравословни и
безопасни условия на труд и това са такива условия на труд, които не водят до
професионални заболявания и злополуки при работа и създават предпоставка за пълно
физическо, психическо и социално благополучие на работещите лица.
Жалбоподателите твърдят, че същността на застраховката е да се изплати
застрахователно обезщетение при настъпване на определено застрахователно
събитие, представляващо покрит от съответната застраховка риск и изпълнението
или неизпълнението на това задължение от страна на работодателя засяга правната
сфера на работниците и служителите, но това неизпълнение не се отразява на
задължението за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд. С
други думи, жалбоподателите сочат, че наличието на процесната застраховка има
значение само за обезщетяване на вреди от професионални заболявания и злополуки
при работа, но тя не може да ги предотврати сама по себе си.
„И.Т.“
ЕООД сочат, че АНО е бил длъжен да приложи чл.415в, ал.1 от КТ, тъй като са
били налице законовите предпоставки за това и тъй като от твърдяното нарушение
не са произтекли вредни последици за работници и служители, а наложената
санкция в размер на 2000,00лв. е над законовоустановения минимум от 1500,00лв.
Твърдят, че АНО не са изложили никакви мотиви, с които да се обоснове завишения
размер на имуществената санкция. Според жалбоподателите, констатираните
нарушения при съставяне на АУАН са от категорията на съществените процесуални
нарушения и съставляват основания за отмяна на обжалваното наказателно
постановление, като незаконосъобразно, защото ограничават правото на защитна на
санкционирания жалбоподател.
„И.Т.“
ЕООД молят съда да постанови решение, с което да бъде отменено изцяло Наказателно
постановление № 13-000550 от 16.06.2017г. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ гр.Пазарджик.
В съдебно
заседание, редовно призовани, представляващият дружеството- жалбоподател „И.Т.“
ЕООД“ – С.Г.Ч., редовно призована, не се явява. Не се явява и процесуален
представител.
За АНО – Инспекция
по труда гр.Пазарджик, се явява процесуалния представител юрисконсулт Ш..
По делото
са изслушани обясненията на актосъставителя Ф.А.А. и показанията на свидетелката
В.Н.Д..
Видно от
приложения по делото АУАН № 13-000550 от 19.05.2017г. е, че при проверка в
с.Оборище, община Панагюрище, актосъставителят Ф.А.А. на длъжност „Старши инспектор“
при Дирекция „Инспекция по труда“ Пазарджик, в присъствието на В.Н.Д. –
свидетел, е констатирал, че „И.Т.“ ЕООД в качеството им на работодател не са
застраховали за своя сметка П.Г.И., Г.П.И. и другите водачи на товарни
автомобили за риска „Трудова злополука“, като нарушението е извършено на
16.09.2016г. при назначаването на работа на посочените лица и установено на
19.05.2017г.- при проверка от АНО. В АУАН се сочи, че с това бездействие на
работодателя са нарушени чл.276 ал.1 от КТ, чл.51 и чл.52 от ЗЗБУТ и чл.2, ал.1
и чл.4, ал.1 от Наредбата за задължително застраховане на работници и служители
за риска „Трудова злополука“ обнародвана в Д.В. брой 15/2006г. Сочи се, че са
взети копия от два трудови договора – Трудов договор № 07/06.09.2016г. и Трудов
договор № 08/16.09.2016г.
Видно от
приложения по делото Трудов договор № 07/16.09.2016г., сключен в с.Оборище,
община Панагюрище, дружеството- жалбоподател са назначили Г.П.И. от гр.Сливен
на длъжност „Шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“ при 8 -часово
работно време, на срочен трудов договор, със срок за изпитване 6 месеца в полза
на работодателя, при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 420,00лв.
и периодичност на изплащане -до 28-мо число на следващия месец.
Съгласно
приложения по делото Трудов договор № 08/16.09.2016г. се констатира, че дружеството-
жалбоподател са сключили с П.Г.И. трудов договор за длъжността „Шофьор,
тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“ при 8- часово работно време, на
срочен трудов договор, със срок за изпитване 6 месеца в полза на работодателя,
при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 420,00лв. и периодичност
на изплащане до 28-мо число на следващия месец.
Видно от
приложеното по делото Известие за доставяне от 24.07.2017г., управителят на „И.Т.“
ЕООД е получила обжалваното наказателно постановление на 24.07.2017г.
Видно от Заповед
№ 3-0058 от 11.02.2014г., директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ издава НП
по АУАН, издадени от инспектори и от лицата на Дирекция „Инспекция по труда“,
посочени в чл.21, ал.2 от Устройствения правилник на ИА „Главна инспекция по
труда“.
От обжалваното
НП № 13-000550 от 16.06.2017г. се установява, че в качеството на работодател по
смисъла на § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на КТ, „И.Т.“ ЕООД, ***, не са
застраховали за своя сметка П.Г.И. и Г.П.И.- и двамата на длъжност „Шофьор,
тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“ и другите водачи на товарни
автомобили за риска „Трудова злополука“, като нарушението е извършено на 16.09.2016г.
при постъпването на работа на П.Г.И. и Г.П.И. в дружеството. Сочи се, че това е
констатирано на 19.05.2017г. при извършена проверка на дружествените документи
от Дирекция „Инспекция по труда“ Пазарджик.
В НП е
посочено, че с бездействието си „И.Т.“ ЕООД са нарушили чл.276, ал.1 от КТ,
чл.51 и чл.52 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, във вр. с
чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1 от Наредба за задължителното застраховане на
работниците и служителите за риска „Трудова злополука“, поради което е наложена
имуществена санкция в размер на 2000,00лв. на основание чл.416, ал.5 от КТ, във
вр. с чл.413, ал.2 от същия кодекс.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства, безспорно се установи, че дружеството
-жалбоподател извършва транспортна дейност и назначава на длъжност „Шофьор на
товарни автомобили“ повече от две лица, както и че са назначили на тези
длъжности, считано от 16.09.2016г., П.Г.И. и Г.П.И..
По делото
се установи, че на 19.05.2017г. при извършена проверка, старши инспектор от
Дирекция „Инспекция по труда“ е установил, че в качеството си на работодател „И.Т.“
ЕООД не са застраховали за риска „Трудова зополука“ П.Г.И. и Г.П.И..
Съдът
счита, че предявената от „И.Т.“ ЕООД жалба срещу Наказателно постановление №
13-000550 от 16.06.2017г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ гр.Пазарджик, е основателна и следва да бъде уважена, като бъде отменено
наказателното постановление, тъй като същото е съставено в нарушение на
изискванията на ЗАНН и КТ.
По делото
се установи, че формулировката „в качеството му на работодател по смисъла на §
1, т.1 от Допълнителните разпоредби на КТ не е застраховал за своя сметка П.Г.И.
на длъжност „Шофьор на тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“ и Г.П.И. на
длъжност „Шофьор на тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“ и другите водачи
на товарните автомобили, за риска „Трудова злополука““, не съдържа достатъчно
информация относно деянието и спрямо колко и кои лица е извършено бездействието
на работодателя да не застрахова за своя сметка водачи на товарни автомобили. В
НП е посочено, че наружението е извършено на 16.09.2016г., но от събраните по
делото доказателства се установи, че тогава това задължение за дружеството-
жалбоподател е възникнало само и
единствено спрямо посочените П.Г.И. и Г.П.И.. По делото не са представени
доказателства не само кои са другите водачи, които не са застраховани, а и кога
същите са постъпили на работа и от кога е възникнало задължението за „И.Т.“
ЕООД да ги застрахова срещу трудова злополука.
Съдът
счита, че процесното НП следва да бъде отменено и на друго основание.
Съгласно
Кодекса на труда, изпълнителното деяние на нарушението неосигуряване на
безопасни и здравословни условия на труд е неспазването на правилата за
осигуряване на такива условия на труд, т.е., неизпълнение на предписанията и
несъобразяването с предписанията за такива условия на труд. Неспазването на
тези правила, съгласно духа на закона, може да причини увреждане на живота,
здравето, сигурността и трудоспособността на работниците и служителите, което
представлява трудово задължение, а неспазването е нарушение на трудовата
дисциплина. В АУАН и НП, АНО не посочват мотиви по какъв начин липсата на
застраховка за риска „Трудова злополука“ застрашава живота, здравето,
сигурността и трудоспособността на работниците и служителите в дружеството-
жалбоподател. Още повече, че е налице бездействие, а не конкретно действие на
работодателя, което може да увреди живота и здравето на работещите в
дружеството.
Съдът
констатира, че при посочването на чл.52 от Закона за здравословни и безопасни
условия на труд, АНО не е отчел в процесното НП, какви са осъществяваната икономическа дейност на
предприятието и средното за страната ниво на коефициентите за честота и тежест
на трудовите злополуки.
От събраните по делото гласни доказателства се установи,
че след проверката, извършена на 29.03.2017г., дружеството- жалбоподател са
представили доказателство, че е извършена застраховка за злополука на
работещите в дружеството- жалбоподател шофьори.
Така
мотивиран на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Панагюрският районен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 13-000550 от 16.06.2017г. на
Директора на „Инспекция по труда“ – Пазарджик, с което на основание чл.416,
ал.5, във връзка с чл.413, ал.2 от КТ, на „И.Т.“ ЕООД, с ЕИК- *********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от С.Г.Ч. е наложена
имуществена санкция в размер на 2000,00лв. (две хиляди лева).
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд – Пазарджик на основанията,
предвидени в НПК и по реда на Глава ХІІ от АПК в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: