ПРОТОКОЛ
№ 665
гр. Варна, 05.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тридесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
при участието на секретаря Мая Т. И.а
Сложи за разглеждане докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №
20223100900105 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:26 часа се явиха:
-ро
след спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1, предл. II ГПК
Ищецът М. М. Д., редовно призована, явява се лично, не се
представлява.
Ответникът ЗД "БУЛ ИНС"АД , редовно призован, не се
представлява.
Свидетелят А. В. Г., редовно призован, явява се лично.
Съдът, след като констатира, че свидетелят А. Г. се явява в днешно
съдебно заседание, отстрани същия от съдебната зала до пристъпване към
неговия разпит.
М. Д.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, предвид редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ, на основание чл. 143 от ГПК пристъпва към изясняване на
фактическата страна на спора, като приканва страните да изразят
становище по проекта за доклад на делото.
М. Д.: Поддържам исковата молба.
1
СЪДЪТ докладва молба с вх.№ 22326 от 28.09.2022 г. от
процесуалния представител на ищцата - адвокат М. Н., в която същата
заявява, че лично не може да присъства по делото, поради служебна
ангажираност. Поддържа всички доказателствени искания. Прави
допълнително доказателствено искане на основание чл.192 от ГПК. Няма
възражение по проекта за доклад. Моли да се разпитат свидетелите както
призованият свидетел, така и тези, които се водят в днешното съдебно
заседание.
СЪДЪТ, като взе предвид изявленията на процесуалните представители
на страните, на основание чл. 146 от ГПК, ПРИСТЪПВА КЪМ ДОКЛАД на
предявените искове, съобразно Определение № 942 от 27.06.2022 година и
го ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН, в следния смисъл:
Предявен е допустим иск от М. М. Д., ЕГН ********** от гр. Варна,
ж.к. „***" № *, бл. **, вх. *, ет. *, срещу ЗД "Бул Инс" АД, ЕИК *********,
гр. София, п.к. 1407, бул. Джеймс Баучер № 87, за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сума в размер на 120 000,00 (сто и двадесет хиляди) лева,
представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди –
болки и страдания от загубата на баща й Е. Р. П., ЕГН **********, причинена
в резултат от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 05.07.2019 г. в
гр. Русе, виновно причинено от А. В. Г., ЕГН **********, при управление на
л.а. „* *", peг. № *******, застрахован по риска "Гражданска отговорност" в
ЗД „Бул Инс“ АД по застрахователна полица № BG/02/***********, ведно
със законната лихва върху претендираната сума, считано от 15.07.2021 г. до
датата на окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 432 от
КЗ и чл. 86 от ЗЗД. Претендират се и сторените в процеса разноски.
1. В исковата молба ищцата излага следните правнорелевантни
фактически твърдения:
1. На 05.07.2019 г., около 21:40 часа в гр. Русе, А. В. Г., ЕГН
**********, при управление на л.а. „* *", peг. № *******, поради движение
със скорост, несъобразена с пътните условия и недостатъчен контрол, удря
попътно движещия се пешеходец Е. Р. П., ЕГН **********;
2. Вследствие на удара Е. Р. П. получава телесни наранявания
несъвместими с живота и умира на мястото на инцидента;
3. С влязла в сила Присъда № 10/12.05.2021 по НОХД №
2
20214500200274/2021 г. по описа на Окръжен съд – Русе, А. В. Г. е признат за
виновен, в това, че на 05.07.2019 г., в гр. Русе, при управление на л.а. „* *",
peг. № *******, нарушил правилата за движение и по непредпазливост
причинил смъртта на Е. Р. П.;
4. Ищцата М. М. Д. била дъщеря на починалия П., но не била
припозната от него;
5. Връзката баща – дъщеря между починалия и ищцата се
отличавала с изключителна привързаност и интензивност. Е. П. не е имал
други деца, за него М. била смисъла на живота му, полагал за нея бащина
грижа през целия й живот. М. обичала безрезервно баща си и близостта и
обичта им била такава, каквато е между рождено дете и родител.
6. Смъртта на Е. Р. П. била приета изключително болезнено от
ищцата, не била на себе си, била съкрушена от загубата на един от най-
близките и хора, не можела да приеме обстоятелствата, при които баща й е
́
починал, не можела да прежали, че е умрял в разцвета на силите си, че я е
напуснал по изключително трагичен начин, във време, в което споделяли
общата радост на майчинството й, като я оставил без подкрепа. Загубата му и
́
причинила нестихващи душевни болки и страдания, каквито единствено
загубата на близък човек може да причини. Не можела да превъзмогне мъката
си и не спирала да плаче и страда и по настоящем при всеки спомен за него.
Приживе между тях съществувала дълбока емоционална връзка, основана на
взаимна обич и загриженост, която била прекъсната от трагичния инцидент.
Психологическите последици от инцидента – изживян шок, болки и
страдания, щели да съпътстват ищцата до края на живота й.
7. Към датата на ПТП за л.а. „* *", per. № ******* била налице
сключена застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" в ЗД
„Бул Инс" АД по застрахователна полица № BG/02/***********, със срок на
действие от 25.03.2019 г. до 24.03.2020г.
8. Страданията на ищцата в следствие от смъртта на баща й – Е. Р. П.
били в резултат от виновно противоправно поведение на застраховано при
ответника лице – водача на л.а. „* *", peг. № ******* – А. В. Г.;
9. С претенция с вх. № ОК - 212699/15.04.2021 г. на основание чл.
429, ал. 1 от Кодекса за застраховане било депозирано искане за обезвреда на
М. М. Д., по която до момента ЗД „Бул Инс" АД не се е произнесло с
3
окончателно становище.
2. В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът ЗД „Бул Инс" АД е
подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и
размер. Прави искане за отхвърляне на исковете и присъждане на
разноски.Прави следните възражения и оспорвания по фактите:
1. При условие, че е налице присъда по НОХД № 274/21 година на
ОС Русе с изложеното в исковата молба съдържание и това бъде надлежно
доказано от ищцата, не оспорва фактите по чл. 300 ГПК, относно извършено
ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, в т. ч., че
при ПТП на 05.07.2019 година в гр. Русе е настъпила смъртта на Е. П., която е
в причинна връзка.
2. Оспорва твърдението, че ищцата М. Д. е дъщеря на покойния Е.
П.;
3. Оспорва твърдението, че връзката между ищцата и покойния се
отличавала с „изключителна привързаност и интензивност...";
4. Оспорва да е налице „...особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди", по смисъла на т.р. № 1/2018
година на ОСНГТК на ВКС, между ищцата и покойния Е. П.. Оспорва да е
налице „изключение", което е създало трайна и дълбока емоционална връзка
между ищцата и починалия;
5. Възразява, че исковата претенция е прекомерна и не отговаря на
икономическата конюнктура и вредата, сумата, която се претендира била
прекомерно завишена, като не отговаряла на установеното от съдебната
практика като справедлив размер на обезщетението за подобен род вреди;
6. Позовава се на разпоредбата на чл. 493а КЗ и § 96 КЗ като твърди,
че в случая не се касае за лимит на отговорност по застраховката, а за
методика за определяне на обезщетения за определен кръг родственици на
загинал в ПТП;
7. Наред с оспорването, че М. Д. е „неприпозната дъщеря" на
починалия в процесното ПТП Е. П. поддържа, че дори това да е вярно, то тя
пак няма право на обезщетение, предвид личните им отношения приживе,
отразени през факта, че покойният дори не е изявил желание да я припознае
като свое дете, като каквото очевидно не я е и приемал. Сочи, че няма каквито
4
и да е данни или твърдение ищцата да е взета от покойния Е. П. за
осиновяване и да я е отглеждал в това качество, нито да я третира като свое
родно дете, което да е обективирано с елементарен юридически акт, нито да
има и реално намерение за осиновяване;
8. Поддържа, че ищцата не била изградила с покойния връзки
идентични като тези между родител и дете. Нямало изразена формална воля,
за осиновяване, за да бъде създадена подобна пълноправна връзка, като
фактическите отношения не са достатъчни. Покойният не бил имал намерение
да третира ищцата като „свое дете", нито тя била „негово родно дете", след
като не бил предприел формална процедура, за установяване на юридически
статут на това дете като на свое, живели са на различни адреси и не са били в
едно домакинство. Излага анализ на тълкувателната и казуалната практика на
ВС и ВКС.
9. Прави евентуално възражение за съпричиняване на вредата от
страна на покойния Е. П.. Твърди, че Е. П. не се е съобразил с посоката и
скоростта на приближаващото го МПС, като се е движел попътно в
нарушение на чл. 108 ЗДП. При спазване на правилата и при проявена
дължима грижа можел да избегне инцидента. ПТП не било на пешеходна
пътека. Пострадалият не бил изпълнил задълженията си по чл. 113 ЗДП и бил
нарушил конкретни правила за движение по пътищата, визирани в
разпоредбите на чл. 108 ЗДП, чл. 32 ЗДП, чл. 113 ал. 1 т. 1 ЗДП и чл. 114 т. 1
ЗДП (навлиза внезапно на платното за движение), с което се поставил в
превишен риск и съпричинил настъпилото ПТП в значителна степен.
3. В подадена в законоустановения срок допълнителна искова молба
ищцата поддържа материалноправната си легитимация, като допълва, че
съгласно TP № 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК всяко друго лице извън
посочените в Постановление № 4/1961, № 5/1959 на Пленума на ВС по
изключение е легитимирано да търси обезвреда за понесените болки и
страдания, в случай, че е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания.
Изразява становище относно приложимостта на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на
Кодекса за застраховане, оспорва, че връзката между М. и баща й не била
изключителна, особено близка, трайна и емоционална, поради това, че не
била припозната, оспорва възраженията срещу размера на търсената
5
обезвреда.
4. Ответникът е подал в законоустановения срок отговор на
допълнителната искова молба, в който прави корекция на техническа грешка
и се противопоставя на допускането на свидетелски показания за
установяване на произход.
Правна квалификация: чл. 432, ал. 1 от КЗ, чл. 45, чл. 52, чл. 86, ал. 1
от ЗЗД.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНА ТЕЖЕСТ:
Всяка страна следва да установи фактите, на които основава
твърденията си и черпи изгодни правни последици, съобразно разпоредбата
на чл. 154, ал. 1 ГПК.
УКАЗВА НА ИЩЦАТА , че носи тежестта да докаже факта на
настъпване на процесното ПТП, при което е причинена смъртта на Е. Р. П.,
настъпването на неимуществени вреди в патримониума на ищцата, в т.ч. че е
дъщеря на загиналия Е. Р. П., евентуално, че е имала трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от смъртта му продължителни
болки и страдания, причинно-следствена връзка между ПТП и твърдяните
неимуществени вреди, наличие на валидно застрахователно правоотношение
между ответника и водача на МПС „* *", peг. № *******, по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на настъпване на ПТП.
УКАЗВА НА ОТВЕТНИКА, че носи тежестта да докаже механизма на
настъпване на процесното ПТП с оглед релевираното възражение за
съпричиняване, както и евентуално погасяване на задължението.
На основание чл. 300 ГПК, СЪДЪТ УКАЗВА на страните, че при
влязла в сила присъда по НОХД № 274/2021 година по описа на ОС Русе, е
изключена преценката относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и вината на дееца, които са задължителни за гражданския
съд.
УКАЗВА на ищцата, че при недоказаност на факта, че е налице влязла в
сила присъда по НОХД № 274/2021 година по описа на ОС Русе, носи
тежестта да докаже, че е извършен деликт от А. В. Г., неговата
противоправност и вината на дееца.
НЕ СА НАЛИЦЕ безспорни и ненуждаещи се от доказване факти и
6
обстоятелства.
СЪДЪТ намира, че следва да се приемат представените от страните в
хода на размяната на книжа заверени преписи от писмени доказателства,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото представените
с исковата молба заверени преписи на: Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № К-444/151 на ОДМВР-Русе; Протоколи за разпит на М. Д.;
Удостоверение за раждане на М. М. Д.; Разпечатка от сайта на Гаранционен
фонд за полица по 33 „Гражданска отговорност " на автомобилите;
Застрахователна претенция вх.№ ОК-212699 от 15.04.2021.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА за послужване по делото НОХД № 274/2021
г. по описа на Окръжен съд-Русе.
СЪДЪТ докладва, че с Определение № 942 от 27.06.2022 година е
допуснал до разпит като свидетел в режим на призоваване лицето А. В. Г. за
установяване на механизма на настъпване на ПТП във връзка с твърдения от
ответника факт на съпричиняване на вредоносния резултат поради рисково
поведение на пешеходеца.
На именно повикване в съдебната зала се яви свидетелят А. Г..
СЪДЪТ пристъпва към разпит на редовно призования свидетел А. Г., с
оглед на което снема самоличността му:
А. В. Г., ЕГН **********, български гражданин, осъждан, без родство,
дела и трудово-правни отношения със страните, предупреден за наказателната
отговорност по чл. 290 от НК, след което същият обеща да говори истината.
Свид. Г. на въпрос от съда : Осъден съм за тази катастрофа, за която се
води делото.
Свид. Г. на въпроси, обективирани в молба с вх.№ 22326 от
28.09.2022 г. на ищцовата страна : На 05.07.2019 г. в гр. Русе участвах в
ПТП. По бул. „България“ се движих с моята кола. От средата на булеварда
някъде излезе човек и изведнъж и го ударих. Това се случи вечерта между 8-9
ч. Движих се с 60 км/ч. На няколко метра непосредствено пред мен го видях
пешеходеца на платното. Излезе изведнъж пред колата. Не мога да кажа
точно на какво разстояние. Може би на около 10 метра. Шокирах се. Не успях
7
да предприема нищо. Прекалено близо беше. Нямаше спирачен път. С предна
дясна част на автомобила го ударих. Точно на това място беше тъмно. От
години няма лампа там. Изгоряла ли е, не знам. Не мога да си спомня как
беше обърнат пешеходецът. Ударът стана много бързо. Аз се движих в
дясната лента. Той навлезе отдясно. Не знам дали е пресичал. Там няма
пешеходна пътека. Там е абсолютно забранено за пешеходци. На булеварда
има надлез. Има по две ленти във всяка посока. Между двете платна има
остров и мантинели. Аз в моето платно бях в дясната лента. Пешеходецът
беше облечен в тъмни дрехи.
Свид. Г. на въпроси от М. Д. : Истинската скорост, с която се движих,
беше 60 км/ч. Не мога да кажа дали е имало кола зад мен.
Свид. Г.: Моля да ми бъдат изплатени пътни разноски за явяването ми в
днешно съдебно заседание на банкова сметка, която ще посоча в
допълнителна молба.
СЪДЪТ намира, че следва да бъдат изплатени пътни разноски на
свидетеля А. Г. за явяването му в днешно съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗПЛАТЯТ на свидетеля А. В. Г. пътни разноски в размер на
100.00 /сто/ лева от внесения от ответната страна депозит, след посочване на
банкова сметка от същия, на която сумата да бъде преведена.
Свидетелят беше освободен и напусна съдебната зала.
СЪДЪТ докладва, че с Определение № 942 от 26.07.2022 година е
допуснал на ищцата за датата на съдебно заседание да ангажира гласни
доказателства чрез разпита на двама души свидетели при довеждане за
установяване на изключителна близост и привързаност между загиналия Е. Р.
П. и ищцата и претърпените от нея болки и страдания.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на първия свидетел, воден от
процесуалния представител на ищцата, с оглед на което снема самоличността
му:
И. А. И., ЕГН **********, български гражданин, неосъждан без дела и
трудово-правни отношения със страните, предупреден за отговорността по
чл.290 от НК, след което същият обеща да говори истината.
Свид. И. на въпроси от съда: Аз съм втори братовчед на майката на
8
М.. Другият свидетел, който ще бъде разпитан В. Д., ми е също братовчед.
Свид. И. на въпроси, обективирани в молба с вх.№ 22326 от
28.09.2022 г. на ищцовата страна : Познавам Е. Р. П.. С моята братовчедка –
майката на М. живееше на семейни начела. Познавам М.. Беше малка. Идваше
при баба си на гости. И баща и идваше и се срещаха там при баба си по
́
майчина линия. Беше на 10-12 години, когато идваше. Е. и М. бяха в добри
отношения. Той идваше на гости да се срещат, защото В. живееше на същия
адрес. Той живееше с майка си – бабата на М.. Тя идваше да види баба си и Е.
също е присъствал там. Това беше години наред назад. М. после започна тук
да живее.
Знам, че Е. е бил блъснат. Пресичал е неправилно на международния
път за Дунав мост. Той живее отгоре. Има един подлез, но не може да се
мине. Мръсно е и отгоре се прескача. Има пътека. Той ме е предупреждавал:
„Внимавай, че еди кой си комшия почина.“ Много пъти ми го е казвал това
нещо да не пресичам, а то какво се оказа...
Е. редовно се обаждаше по телефона на М.. Като сме се събирали в Е.
или във В., той я набираше да се чуят и с В. като вуйчо. Хвалеше се с дъщеря
си, че е много добре във Варна, че е започнала да учи за висше образование.
Подкрепяше я. Тя отначало беше на квартира тук, преди да се ожени. Каквото
можеше, и изпращаше. Казваше, че тя му е единствената дъщеря. Според мен
́
редовно и се обаждаше по телефона. Мога да кажа, че всяка седмица се
́
чуваха. Споделял е, че иска, каквото има, да си го остави на нея, да и го
́
завещае. Знам, че много добре се е грижил за нея, като се е родила, но там за
непризнаването как се е получило, не знам. Аз даже не знаех. Мислих, че е
припознал М.. Той нямаше граждански брак с братовчедка ми.
Е. преди инцидента ми сподели, че ще пътува, за да види М., защото
стана дядо. Той малко боледуваше. Беше в болница известно време и каза, че
към 20 юли ще отиде да види бебето. Даже и мен ме покани и братовчеда В.
да отидем с моята кола. Той живееше сам и му беше мъчно.
М. отначало като дойде да работи тук, беше на квартира с някаква
приятелка и тогава Е. и помагаше. Казваше: „Моята дъщеря иска да учи.“ И
́
се хвалеше с това нещо, че иска да се образова дъщеря му.
За пътния инцидент разбрах от В.. Той ми звънна. М. беше на
погребението на Е.. И аз бях там. Тя се чувстваше зле, плачеше. След смъртта
9
на баща си, се затвори. Той просто беше баща и и помагаше, макар че не е
́
била припозната.
М. Д.: Нямам въпроси към свидетеля.
Свидетелят беше освободен и му беше указано да остане в съдебната
зала.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на втория свидетел, воден от
процесуалния представител на ищцата, с оглед на което снема самоличността
му:
В. Д. Д., ЕГН **********, български гражданин, неосъждан, без дела и
трудово-правни отношения със страните, предупреден за отговорността по
чл.290 от НК, след което същият обеща да говори истината.
Свид. Д. на въпроси от съда: Брат съм на М. Д. Т. – майката на М. Д..
Свид. Д. на въпроси, обективирани в молба с вх.№ 22326 от
28.09.2022 г. на ищцовата страна : Познавам Е. П. още от детски му години.
Те учиха заедно с моята сестра и след като поотраснаха се взеха. Живяха на
семейни начела и М. се роди впоследствие. След това се разделиха, но той
много държеше на М.. Тя беше още малка на 3-4 години, когато се разделиха.
До тогава заедно живееха по квартири. Впоследствие той не се отказа от
дъщеря си. Грижеше се за нея. Водеше я на сладкарници, правеше и
́
подаръци. По-нататък като отрасна тя, той продължи да и помага като
́
ученичка. След като завърши Техникума по електроника, дойде във Варна и
продължи учението си и завърши висше образование. Той се грижеше за нея,
пращаше и колетчета, пари за квартирата да си плаща и т.н. Всеки ден се
́
чуваха по телефона. Аз лично съм бил очевидец, когато е разговарял с М.. Той
беше неразделима личност от мен. Той постоянно идваше у дома. Аз живея в
Русе към Захарна фабрика, а той живееше на „Бул. България“ № 252 над
международното шосе. Там имат къща. От нас се намира на около 3 км.
Идвал е до вкъщи пеш. Не всеки ден е идвал. В седмицата 2-3 пъти е идвал.
Аз съм го чувал по телефона като говори с М.. Все като дойдеше у дома и
казваше: „Чакай да я чуя.“.Той си я обичаше, грижеше се за нея. Да има малко
пари и и изпращаше по „Еконт“. Казваше: „Какво ли прави моето момиче?“
́
Чуваха се и и казваше: „Тате, аз ще ти пратя 50-100 лева. Имам малко повече
́
пари.“ Ходеше и на частно да работи. Тя винаги търсеше опора и подкрепа от
него, защото тук беше сама на квартира, учеше. Даже напоследък не и
́
10
достигаха парите, беше се хванала и на работа като сервитьорка, но въпреки
това той пак и помагаше. Пращаше и колети, обувки. Все нещо и купуваше. С
́́́
М. се виждаха. Тя идваше в Русе. По някой път е преспивала в тях, а по някой
път при моята майка - при баба си идваше, но бяха неразделни. Все се чуваха,
се виждаха. Излизаха заедно. Той я водеше да пият кафе, да си приказват как
са, що са. Като беше малка, ходеше да я взима от градината. Аз съм бил дори
с тях и знам. Взимаше и пастички, сладки работи, бозички. Не я е отбягвал и
́
да не се грижи за нея. Той много милееше за нея.
В деня на инцидента вечерта към десет и колко беше, ми се обади М. и
каза: „Олеле, вече нямам татко. Блъснали са го на международното шосе
срещу тях.“ Попитах я как е станало и тя каза, че е бил леко пийнал,
прескачал през мантинелата, блъска го кола и остава на място. А пък аз на
следващия ден щях да пътувам за Германия. Даже не отидох и на
погребението му и много съжалявам. Сега М. винаги като дойде в Русе, стои с
часове на гроба му и плаче. Тя все още не може да го забрави. Мъчно ни е, но
няма какво да се направи.
Ищцата плаче и заявява че няма въпроси към свидетеля.
Съдът освободи свидетелите и същите напуснаха съдебната зала.
СЪДЪТ констатира, че ответникът не е изпълнил задължението си за
внасяне на депозит за изготвяне на допусната съдебно-автотехническа
експертиза, с оглед на което намира, че следва да се даде последна
възможност на ответника да внесе депозит за извършване на експертизата,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника в едноседмичен срок от днес да
внесе депозит в размер на 300 лева за допуснатата съдебно-автотехническа
експертиза.
УКАЗВА на ответника, че при неизпълнение на това негово
задължение, допуснатата експертиза ще бъде заличена, съответно ще се
приложи чл.161 от ГПК.
М. Д.: Аз съм предоставила доказателства във връзка с това, че Е. Р. П.
е мой баща, въпреки че не съм припозната от него.
СЪДЪТ намира, че следва да бъде уважено искането на адвокат М. Н.
11
на основание чл.192 от ГПК да се изиска от трето неучастващо по делото
лице, посочено в молбата от 29.09.2022 г., с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗИСКА на основание чл.192 от ГПК от ОД МВР – Русе
препис от докладна записка по досъдебно производство № 354/2019 г.,
съдържаща данни за съобщението, което органите на МВР са извършили на
близките на починалия Е. Р. П., ЕГН **********. Кое е лицето, на което са
съобщили за инцидента с Е. П. и как е установено? Да се изпрати препис от
молбата по чл.192 от ГПК.
М. Д.: В деня, в който се случи инцидента, на мен ми звънна полицай,
защото баща ми разговаря последно с мен по телефона.
СЪДЪТ намира, че за събиране на доказателства производството по
делото следва да бъде отложено, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за 11.11.2022 г. от
11.00 ч., за които дата и час страните се считат за уведомени от днешното
съдебно заседание.
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице за изготвяне на допуснатата съдебно-
автотехническа експертиза, след внасяне на депозит от ответната страна.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от протокола на ответника по електронна
поща.
Протоколът бе изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12.14
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
12