РЕШЕНИЕ
№ 37
гр. Девня , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА Административно
наказателно дело № 20213120200131 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е
образувано по жалба на В. А. И., ЕГН: ********** от гр. Варна, чрез
надлежно упълномощен проц. представите – адвокат против Наказателно
постановление №23-0000021, издадено на 18.01.2021 г. от Директора на
Регионална дирекция ”Автомобила администрация” – Варна, с което на
въззивника за нарушение по чл. 43 ал. 1 т. 1 б. „б” от Наредба №Н-32 от
16.1.2011 г. на МТИТС, на основание чл. 178а ал. 7 т. 1 пр. 1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба
в размер на 1 500 лева.
Въззивникът обжалва наказателното постановление в срок, като
твърди, че същото е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Сочи на
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при неговото
издаване. Твърди, че не е извършил нарушението, за което е санкциониран,
поради което моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В с.з., въззивникът се явява лично и с проц. си представител, чрез
когото заявява, че поддържа жалбата си. Ангажира доказателства в подкрепа
на твърденията си, изложени в жалбата и моли наказателното постановление
1
да бъде отменено.
Въззиваемата страна – РД „АА” – Варна, редовно призована, не се
представлява, ангажира писмено становище по жалбата, като я намира за
неоснователна. Моли за потвърждаване на издаденото наказателно
постановление акто правилно и законосъобразно.
Контролиращата страна – РП – Варна, редовно призовани не
изпращат представител или становище по постъпилата жалба.
Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
През м. октомври 2020 г. на свид. Б. Г. И. – ст. инспектор в РД”АА”
– Варна бил предоставен видеоклип от извършена на 30.07.2020 г. в пункт за
технически прегледи „СУАБ – СБА”ЕООД, клон Варна, находящ се в гр.
Девня, кв. „Повеляново” ГТП на МПС марка***, с рег. №***. При
преглеждането на клипа свид. И. установил, че на клипа не се вижда да е
разкачено тегленото ППС с рег. № ***, и да се извършва проверка за
определяне степента на износване на основните елементи на теглително –
прикачното устройство /седлото/ със съответните калибри и шублери. С оглед
на това приел, че въззивникът в качеството си на Председател на комисията за
извършване на ГТП е извършил нарушение на чл. 43 ал. 1 т. 1 б. „б” от
Наредба №Н$32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, като е допуснал извършването на
периодичен преглед на ППС в нарушение на изискванията за извършване на
периодичните прегледи, определени в цитираната Наредба. На следващия ден
той посетил въпросния пункт за извършване на ГПТ в гр. Девня заедно със
своя колега – свид. Б. В. И., където на место съставил АУАН на въззивника,
който му бил връчен и подписан от него. В законоустановения срок
въззивникът подал възражение срещу така съставения му АУАН, което било
прието от АНО за неоснователно, след което и издадено обжалваното пред
настоящата съдебна инстанция наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от
приобщените писмени доказателства по делото – АУАН; Протокол за
извършен периодичен преглед за техническа изправност на ППС
2
№23002636/30.07.2020 г.; ведно с приложения към него; възражение;
становище. До този извод актосъставителят е достигнал, тъй като на клипа не
се виждало разкачването на ремаркето от влекача. Факта, че нарушението е
установено чрез преглеждане на видеоклипа от извършения преглед не се
оспорва от жалбоподателя. Същият твърди, че при прегледа е била
извършена проверка за определяне степента на износване на основните
елементи на теглително – прикачното устройство /седлото/ със съответните
калибри и шублери, която обичайно се осъществявала извън пункта – на
външната площадка за заход към пункта, която оставала извън обхвата на
камерите. В подкрепа на твърденията си ангажира доказателства – разпит на
свид. Н. И. Н., който заявява пред съда, че лично е извършил тази проверка с
нужните инструменти за това, като ремаркето е било разкачено от влекача на
площадката, намираща се непосредствено извън входа на пункта, тъй като
вътре нямало място за това. В показанията си актосъставителят заявява, че не
е сигурен дали камерите за видеонаблюдение в пункта обхващат външната
площадка за заход към него. Съдът цени показанията на разпитаните по
делото свидетели отчитайки факта, че свид. Н. се намира в служебни
отношения на подчиненост спрямо въззивника по делото, а останалите двама
свидетели в такива отношения спрямо АНО. Анализирайки ги в съвкупност
приема за безспорно установено по делото, че на въпросния видеоклип не се е
виждало разкачването на ремаркето от влекача, тъй като същото е било
сторено извън обхвата на видеокамерите.
При така установената по делото фактическа обстановка, въз
основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка
на издаденото наказателно постановление по отношение
законосъобразността, обосноваността и правилността му, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и
е приета от съда за разглеждане като допустима.
Относно компетентността на административно наказващия орган:
Относно компетентността на органа, издал обжалвания
административен акт:
3
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган по
смисъла на чл. 189 ал. 2 от ЗДвП – Директора на РД“АА“ - Варна,
упълномощен с това правомощие със Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на
Министъра на Транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания
административен акт:
Служебната проверка на въззивния съд констатира, че обжалваното
наказателно постановление и акта за установяване на административно
нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от процесуални
нарушения, даващи основание за неговата отмяна. В АУАН и НП фигурират
всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя
и възможността да разбере в както точно е обвинен. Спазена е процедурата за
издаването им, регламентирана в ЗАНН. Нарушението е описано по начин,
изчерпващ всички обстоятелства, при които е извършено, посочени са всички
факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението, правилно е била
определена и посочена нарушената правна норма.
Съдът, преценяйки материално - правната законосъобразност на
обжалвания акт намери, че същото е и неправилно, тъй като въззивникът не е
извършил описаното в него нарушение. Наличните по делото доказателства
са в подкрепа на твърденията на въззивника, че проверка за определяне
степента на износване на основните елементи на теглително – прикачното
устройство със съответните калибри и шублери на процесното МПС е била
извършена от свид. Н.. Факта, че такава не се евиждала на прегледания от
актосъставителя клип не значи, че тя не е била оъсществена извън обхвата на
камерите. Твърденията на въззивника и свид. Н. не се опровергават по
никакъв начин от ангажираните доказателства от АНО, върху когото
единствено лежи доказателствената тежест в административно – наказателния
процес. С оглед на това неправилно въззивникът е санкциониран за това, че в
качеството си на предстадетел на комисията за извършване на ГТП е
допуснал за извърши такъв преглед при неспазване изискванията на
наредбата. Доколко технически преглед на МПС е възможно да бъде
извършван и извън обхвата на видеокамерите в пункт е въпрос, който е
ирелевантен към процесното нарушение.
4
Гореизложените съображения мотивират съда да приеме
обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно,
необосновано и неправилно, поради което същото следва да бъде отменено
изцяло.
Предвид изхода на делото претенцията на въззивника за
възстановяване на направените по делото разноски се явява основателна.
Същите следва да се присъдят в тежест на ответната страна – РД“АА“ –
Варна. Досежно размера им се представят доказателства за реално извършени
такива в размер на 407 лева за адвокатско възнаграждение. Възражението на
ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
неоснователно, тъй като същото е в размер към съответния минимум,
съобразно нормите на чл. 18 ал. 2 вр. чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №23-0000021, издадено на
18.01.2021 г. от Директора на Регионална дирекция ”Автомобила
администрация” – Варна, с което на В. АТ. ИВ., ЕГН: ********** за
нарушение по чл. 43 ал. 1 т. 1 б. „б” от Наредба №Н-32 от 16.1.2011 г. на
МТИТС, на основание чл. 178а ал. 7 т. 1 пр. 1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 1
500 лева.
ОСЪЖДА Регионална дирекция ”Автомобила администрация” –
Варна ДА ЗАПЛАТИ В. АТ. ИВ., ЕГН: ********** сумата от 407 лева
/четиристотин и седем лв., 00 ст./ направени по делото разноски, на основание
чл. 63д ал. 1 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд -
Варна в 14 дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
5
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
6