Р Е Ш Е Н И Е № 997
Пловдивският
окръжен съд, гражданско въззивно отделение, на деветнадесети юли две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Полина Бешкова
Десислава Кацарова след
като разгледа докладваното от председателя гр.д. № 1761 по описа на съда за 2017
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 437 вр. чл.
435 ал. 1 от ГПК.
Постъпила
е с вх. № 19824/25.05.2017г. чрез ЧСИ Петко Илиев, рег. № 821 в КЧСИ, с район
на действие-ОС Пловдив, ЖАЛБА до
Окръжен съд Пловдив с вх. № 21911/12 юли 2017г., от „Обединена българска банка“
АД гр.София, чрез пълномощник адв. И. Ф., съдебен адрес:***, /надпартерен/, ап.
10, против Постановление за частично прекратяване на изпълнителното
производство, постановено по изп. дело № 1616/2013г. по описа на ЧСИ Петко
Илиев, рег. № 821 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд Пловдив.
Жалбоподателят ОББ счита, че обжалваното
постановление от 26.04.2017г., съобщено на 12.05.2017г., с което на основание
чл. 429 ал. 2 от ГПК ЧСИ прекратява частично изпълнителното производство по
изп.дело № 1616/2013г. по отношение на конституираните като длъжници Н.Е.А., с
ЕГН **********, А.В.А., с ЕГН **********, Т.В.А., с ЕГН **********, /в
качеството им на законни наследници на починалия В. С.А., с ЕГН **********/. е
неправилно, тъй като направените откази от наследство от страна на посочените
по-горе длъжници са недействителни.
Поради което и обжалваното постановление
следва да бъде отменено, а изпълнителното производство срещу същите – да бъде
продължено.
Излага в жалбата следните съображения:
Длъжниците, конституирани като такива, в качеството им на наследници на
починалия в хода на изпълнителното производство длъжник В. С.А., били приели
наследството му с мълчаливи действия, поради което и последвалите от тях отказ
от наследство, вписан в особената книга на съда, се явявал недействителен.
Поради което отказите им от наследство не могли да породят предвидените за
надлежния отказ от наследство правни последици. Недействителният отказ от
наследство неправилно не бил зачетен от страна на съдия изпълнителя, и същият е
следвало да продължи принудителното изпълнение срещу тези лица. Поради което и
моли да бъде отменено обжалваното постановление и да бъде задължен ЧСИ да
продължи изпълнителното производство по изп. дело срещу Н.Е.А., с ЕГН **********,
А.В.А., с ЕГН **********, Т.В.А., с ЕГН **********, до пълното погасяване на
задълженията им съобразно получените от тях наследствени дялове.
С писмено възражение от ответната на
жалбата страна, новоконституирани длъжници, в качеството им на наследници на
починалия длъжник, В. С.А., чрез пълномощник адв. Н.А., оспорва жалбата като
недопустима и неоснователна.
С писмени мотиви по чл. 463 ал. 3 от ГПК
ЧСИ изразява становище, че жалбата е допустима, но неоснователна.
Въззивният състав на ПдОС констатира, че
жалбата е допустима за разглеждане от съда – подадена е от надлежна страна по
делото, взискател по изп. дело № 1616/2013г., в законния срок по чл. 436 ал. 1
от ГПК, /по арг. от чл. 62 ал. 2 предл. първо от ГПК-подадена жалба по пощата
на дата 19.05.2017г./, срещу подлежащо на обжалване от страна на взискателя
действие на съдия изпълнителя, съгласно
чл. 435 ал. 1 предл. последно от ГПК.
Разгледана по същество жалбата се явява
неоснователна, поради следното:
От приложено копие на изп. дело №
1616/2013г. по описа на ЧСИ № 821 Петко Илиев се установяват обстоятелствата:
Образувано изпълнително производство по
изп. дело № 1616/2013г. на дата 16.12.2013г. по молба на кредитора ОББ срещу
длъжника В. С.А., с ЕГН **********, въз основа на изпълнителен лист от
25.10.2013г.издаден от РС Пловдив по заповед за изпълнение № 10489/24.10.2013г.
по ч.гр.д. № 17012/2013г. по описа на РС Пловдив, гр. колегия.
При направена от ЧСИ справка се установява,
че след образуване на изпълнителното дело длъжникът В. С.А. е починал на
24.12.2014г. като е оставил за наследници Н.Е.А., съпруга, както и А.В.А.,
дъщеря, Т.В.А., дъщеря, Г.В.А., син, съгласно удостоверение за наследници/лист
29 от изп. дело/.
ЧСИ уведомява взискателя ОББ
чрез пълномощник адв. Б., че длъжникът В. С.А. е починал, както и че на
основание чл. 429 ал. 2 от ГПК в качеството на наследници, като длъжници са
конститиурани Н.Е.А., с ЕГН **********, А.В.А., с ЕГН **********, Т.В.А., с ЕГН
**********, Г.В.А., с ЕГН **********, за заплащане на задължението по изп. дело
№ 1616/2013г. по описа на ЧСИ Петко Илиев, рег. № 821.
По изп. дело № 1616/2013г. са представени
от новоконституираните длъжници, респ. от Н.Е.А., Т.В.А., А.В.А., молби с
приложени към тях удостоверения от РС Пловдив, за вписан в особената книга на
съда, съответен от всеки един от длъжниците, отказ от наследство, останало от
покойния наследодател В. С.А.,***, починал на 24.12.2014г., /лист 87-92 от изп.
дело/.
Предвид изложените обстоятелства на
26.04.2017г. с Постановление ЧСИ П. Илиев частично прекратява изпълнителното
производство по изпълнително дело № 1616/2013г. по описа на кантората досежно
отказалите се от наследство длъжници : Н.Е.А., с ЕГН **********, А.В.А., с ЕГН **********,
Т.В.А., с ЕГН **********, на основание чл. 429 ал. 2 от ГПК, /лист 94 от изп.
дело/.
Въззивният състав на ПдОС намира за
законосъобразно обжалваното постановление, тъй като задължение е за съдия
изпълнителя да прекрати изп. производство срещу наследниците на наследодателя,
срещу когото е издаден изп. лист, ако те установят, че са се отказали от
наследството, арг. от разпоредбата на чл. 429 ал. 2 изр. първо, предл. първо от ГПК. Достатъчно е формално да са налице доказателства за отказ от наследство,
както е в настоящия случай, за да се приеме от съдия изпълнителя, че в
изпълнителното производство се установява, че наследниците са се отказали от
наследство. Това е така, тъй като изпълнителното производство не е спорно, а и
обжалването на действието на съдия изпълнителя – прекратяване на изпълнително
производство, също, не е спорно исково производство, в каквото, само,
производство биха могли да се разглеждат възражения, като тези посочени в
жалбата, касаещи твърдяна недействителност на отказ от наследство поради
наличие на приемане на същото с конклудентни действия преди това.
С направения отказ от наследство, по силата
на закона- хипотезата на чл.429 ал. 2 изр. първо предл. първо от ГПК,
изпълнителният лист престава да разпростира субективните си предели спрямо
отказалите се наследници, при което и конституираните длъжници загубват своята
процесуално правна легитимация, при което и вече не е налице основание за
участието им в изпълнителния процес.
След като от страна на съдия –
изпълнителя се удостоверява факта на отказа от наследството, същият правилно
приема, че в лицето на отказалия се от наследство, вече, не е налице надлежна
страна, което задължение е и на съдия изпълнителя, служебно да следи за
наличието на надлежна процесуална легитимация на страните в изпълнителното дело,
/арг. от чл. 7 от ГПК, определящ служебно начало при извършване необходимите
процесуални действия по движението и приключване на делото, както и за
допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните;
което основно начало, в частност - относно процесуалната легитимация на
страните, като предпоставка от кръга на абсолютните за валидно провеждане на
процеса, е приложимо и за производството по изпълнителни дела/.
Предвид последно изложеното съображение,
ПдОС намира за неоснователно и оплакването в жалбата, че изпълнителното
производство може да се прекрати единствено и само на основанията, лимитативно
изброени в чл. 433 от ГПК, които в процесния казус не били налице.
Действително, в случая не са налице основанията изброени в чл. 433 от ГПК, но
докато същите, макар и лимитативно изброени, предполагат изпълнително
производство образувано и съществуващо с надлежни страни, то в настоящия
случай, такова изпълнително производство с надлежни страни, респ., на страната
на длъжника, вече не е налице, поради което и не е налице неговата допустимост,
за която както съдът, така и съдия – изпълнителят служебно следи. Т.е.
прекратяване на производството е допустимо, при отсъствие на надлежна
легитимация на страните, което е обща предпоставка от кръга на абсолютните за
валидното съществуване на изпълнителното производство.
Предвид изложените съображения ПдОС приема
за законосъобразно обжалваното постановление за частично прекратяване на
изпълнителното производство, поради което и жалбата следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна.
Поради неоснователност на жалбата, ответната
страна има право на направени и претендирани разноски по настоящето
производство, в размер от 400 лева, съгласно договор за правна защита и
съдействие, платими от жалбоподателя, по арг. от чл. 78 ал. 3 от ГПК.
Решението на окръжния съд е окончателно и
не подлежи на обжалване, съгласно чл. 437 ал. 4 изр. второ от ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл.
437ал. 4 изр. първо от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ като неоснователна, постъпила с вх. № 19824/25.05.2017г. чрез ЧСИ Петко
Илиев, рег. № 821 в КЧСИ, с район на действие-ОС Пловдив, ЖАЛБА до Окръжен съд Пловдив с вх. № 21911/12 юли 2017г., от
„Обединена българска банка“ АД гр.София, чрез пълномощник адв. И. Ф., съдебен
адрес:***, /надпартерен/, ап. 10, против
Постановление за частично прекратяване на изпълнителното производство,
постановено по изп. дело № 1616/2013г. по описа на ЧСИ Петко Илиев, рег. № 821
на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд Пловдив.
ОСЪЖДА
„Обединена българска банка“ АД гр.София, чрез пълномощник адв. И. Ф., съдебен
адрес:***, /надпартерен/, ап. 10, да
заплати на Н.Е.А., с ЕГН **********, А.В.А., с ЕГН **********, Т.В.А., с
ЕГН **********, в общ размер, сумата от 400 лева, деловодни разноски по делото
за платено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/