РЕШЕНИЕ
гр. София, 21.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в
публичното заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа докладваното от съдия Сантиров
гр. дело № 4928 по описа за 2019 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С решение №36110 от 11.02.2019 г.,
постановено по гр. д. №50894/2017 г., по описа на СРС, 87 състав, са отхвърлени
предявените от „С.в.“ АД срещу С.Г.П. по реда на чл. 422 от ГПК обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните,
че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 2592,82 лв.,
представляваща стойност на доставена и потребена вода в имот с клиентски №
**********, находящ се на адрес гр. София, ж.к. „**********, през периода 31.03.2006
г. до 17.02.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране
на заявлението по чл. 410 от ГПК – 27.04.2017 г. до окончателното изплащане,
както и сумата от 499,02 лв., представляваща обезщетение за забава в
погасяването на главния дълг за периода от 01.05.2006 г. до 17.02.2017 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 25986/2017 г., по описа на СРС 87 състав. Със същото решение ищецът
е осъден да заплати на ответницата на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от общо
550,00 лв., представляваща съдебни разноски за заповедното и исковото производство,
както и на основание чл. 38, ал. 2 ЗАд сумата от 447,00
лв. в полза на адв. З.К.-П., представляваща адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство в полза на ответника в
производството пред СРС.
Срещу така постановеното решение е постъпила
въззивна жалба от ищеца „С.в.“ АД, чрез пълномощника си – юриск.
П.И.с надлежно учредена представителна власт по делото, с оплаквания за
неговата неправилност поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на
материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Оспорва
извода на СРС, че дружеството не е доказало действителна доставка на ВиК услуги
в ответния имот през процесния период на претендираната стойност, поддържайки,
че първоинстанционният съд не се е съобразил със събраните в хода на делото доказателства
и по-конкретно с приетите съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи,
които сочат безпротиворечиво, че фактурираните услуги за процесния период
представляват реално потребени и надлежно отчетени
показания на работещи в имота на ответника индивидуални водомери, като сумите
са в съответствие с утвърдените от КЕВР цени. Поддържа, че съдебно-техническата
експертиза не е изготвена единствено по документи, а вещото лице е посетил лично
имота и е направило оглед на водомерите, като е констатирало, че именно по тях
са отчитани показанията изразходваната питейна вода. Моли обжалваното решение
да бъде отменено, а предявените искове уважени. Претендира разноски.
Въззиваемият-ответник С.Г.П., чрез адв. И. Ю., с надлежно
учредена представителна власт по делото, в законоустановения двуседмичен срок е
подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата и моли обжалваното
решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита, че обосновано
СРС е приел за недоказана претенцията на ищеца, тъй като не са представени
отчетните документи, от които да е видно, че през процесния период в имота са
извършвани реални отчети на водомерите от служител на дружеството, нито са
представени и протоколи за неосигурен достъп за отчет от страна на потребителя,
поради което съда и ответника са поставени в невъзможност да установят дали
реално в процесния имот са ползвани твърдените услуги. Сочи, че извършената СТЕ
е изготвена по представена от ищеца справка. Не били ангажирани и доказателства
за твърдението на ищеца, че ответницата има качеството на потребител на ВиК
услуги за имота, за който бил открит клиентски № **********. Поддържа, че в
процесния период са издавани ежемесечни фактури, без по делото да е установено
на какво основание е открит клиентския номер. Релевира възражение за
погасителна давност по отношение на всички вземания, възникнали три години
преди датата на завеждане на делото. Моли жалбата да бъде оставена без
уважение, както и му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция
разноски.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо /постановено е в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и
петитума на искането за съдебна защита/.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за частично основателна по следните
съображения:
В първото по делото съдебно заседание
пред СРС процесуалният представител на ответницата е признал, че тя е
собственик на процесния имот, предоставен ѝ първоначално за ползване от
общината с административен акт, а впоследствие е бил закупен от нея. Видно от
изявленията на пълномощника на ответницата, изрично е признато, че С.П. е
ползвала имота през процесния период и макар да е изказал съмнение, че
доверителят му е собственик към датата на провеждане на съдебното заседание, е
заявил, че със сигурност обитава и ползва имота.
Съгласно законовата дефиниция в § 1, ал.
1, т. 1 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги, аналогична с тази на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.,
потребител на водоснабдителни и канализационни услуги, респ. задължено лице за
заплащане цената на доставени такива във връзка с чл. 203 ЗВ, е всяко физическо
или юридическо лице, собственик или ползвател на имоти, за които се предоставят
В и К услуги. Получаването на услугата се извършва при публично известни Общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните
и канализационните системи или от оправомощено от него лице и от съответния
регулаторен орган. В и К операторите задължително публикуват одобрените от
комисията Общи условия на електронната си страница и най-малко в един централен
и един местен ежедневник и осигуряват достъп до тях, като последните влизат в
сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник - арг. чл.
8, ал. 1 - ал. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
Визираните норми, преценени в
съвкупност с изявленията на процесуалния представител на ответницата и
отчитайки безспорното обстоятелство, че имотът е бил водоснабден (в който
смисъл е и СТЕ), водят до еднозначен извод, че по силата на закона между
страните е възникнало и съществувало действително облигационно правоотношение
по договор за продажба (доставка) на В и К услуги.
Предвид изложеното, настоящият състав
намира, че предявеният главен иск за доказан по основание, доколкото се
установява, че ответницата е потребител на ВиК услуга за ап. 65, находящ се в
гр. София, ж.к. „**********, в процесния период. С
оглед признанието на пълномощника на ответницата в производството пред СРС, че
тя е ползвала имота, то и житейски нелогично е от гледна точка на съвременните
стандарти, начин и изисквания на живот да се приеме, че като обитател на имота С.П.
не е потребявала никакво количество вода. Действително, за периода от три години
назад преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, т.е. преди 27.04.2014 г.
вземането на ищеца е погасено по давност и правилно в тази част СРС е отхвърлил
иска, доколкото същото представлява периодично такова по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД предвид задължителните за органите на съдебната власт
указания дадени в Тълкувателно решение
№ 3/2011 г. по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. За изискуемите задължения за потребена вода в периода м. април
2014 г. до посочения в заявлението месец февруари 2017 г. обаче
първоинстанционният съд необосновано е отхвърлил изцяло претенцията, доколкото
съобразно разпоредбата на чл. 162 от ГПК, когато искът е доказан по основание
съдът следа да определи размера на вземането. В тази връзка следва да се
отбележи, че в първоинстанционното производство първоначално е изслушано
заключението на ССчЕ, по което вещото лице е
установило, че за периода м. април 2014 г. до м. април 2017 г. дължимото за
потребена вода възлиза на сумата от 981,76 лв. - главница и 141,84 лв. -
законна лихва за забава. Заключението е прието без възражения от ответника, а
предвид оспорването от последния на количеството доставени В и К услуги, съдът
е допуснал и СТЕ, по което вещото лице е направило оглед на процесния имот като
е констатирало, че в исковия период има монтирани водомери и именно по
показанията е отчитана изразходваната питейна вода, която възлиза общо на 1699,79
кубически метра, а подробни данни за ежемесечните отчети са представени в
приложената към експертизата таблица. СТЕ е била назначена именно за изясняване
на правнорелевантния факт относно действително отчетеното потребено
количество вода, като същата е приета без възражения от страните. Доколкото ответната
страна е признала, че фактически ползва имота по предназначение, и с оглед
опитните правила и житейската логика, както и заключението на вещото лице по
изслушаните и кредитирани от съда ССчЕ и СТЕ, то и настоящият състав намира, че именно
посоченото количество вода в двете експертизи следва да бъде прието по делото
за действително /реално/ потребено от ответницата.
Видно от приложените към двете
експертизи таблици за непогасения по давност тригодишен период, заявен от
ищеца, а именно от м. април 2014 г. до м. февруари 2017 г. потребеното
количество вода е в общ размер на 925,98 лв. (от посочената в задача 4 от ССЕ обща
сума 981,76 лв. следва да бъдат приспаднати задълженията за м. март и м. април
2017 г., тъй като те не са предмет на ищцовата претенция), която сума нито се
твърди, нито се установява по делото да е погасена от ответницата. Според таблицата
в задача 4 от ССЕ върху така определената главница се дължи и лихва за забава от
27.04.2017 г. до посочения в заявлението по чл. 410 ГПК краен момент
-17.02.2017 г., която се равнява на сумата 138,14 лв.
Тъй като крайните правни изводи на
двете инстанции не съвпадат изцяло, обжалваното решение следва да бъде отменено
в частта, с която ищцовата претенция е отхвърлена като неоснователна за дължимата
главница за потребена вода в периода 27.04.2014 г. – м. февруари 2017 г. в
размер на 925,98 лв., както и за претендираната лихва за забава за периода от
27.04.2014 г. до 17.02.2017 г., в размер на 138,14 лв., както и в частта с
възложените в тежест на ищеца разноски, както следва: за разликата над 360,71
лв. до присъдените в полза на ответницата съдебни разноски, в общ размер на 550
лв., както и за разликата над 293,16 лв. до присъденото, на основание чл. 38,
ал. 2 от ЗАдв., в полза на адв. З.К.-П.адвокатско възнаграждение от 447 лв. за
производството пред СРС.
Предвид изхода на спора, ответницата
дължи на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сторените от ищеца разноски, както следва:
за заповедното производство – общо 38,49 лв.; за първоинстанционното
производство – 270 лв.; и за делото пред СГС – 121,28 лв.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ищецът
следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ответницата адв.
И.Ю. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в настоящото
производство в размер на 292,78 лв., съобразно неоснователната част от
въззивната жалба.
С оглед на
правилата, установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК въззивното решение
не подлежи на обжалване.
Така мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №36110 от 11.02.2019 г., постановено по гр. д.
№50894/2017 г., по описа на СРС, 87 състав, в частта, с която са
отхвърлени предявените от „С.в.“ АД срещу С.Г.П. по реда на чл. 422 от ГПК обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, до сумата от 925,98 лв., представляваща стойност на
доставена и потребена вода в имот с клиентски № **********, находящ се на адрес
гр. София, ж.к. „**********, през периода 27.04.2014 г. до 17.02.2017 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410
от ГПК – 27.04.2017 г. до окончателното изплащане, както и до сумата от 138,14
лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 27.04.2014
г. до 17.02.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 25986/2017 г., по описа на СРС 87
състав, както и в частта, с който ищецът е осъден да заплати на ответника на
основание чл. 78, ал.3 ГПК разноски за разликата над 360,71 лв. до присъдените
в полза на ответницата съдебни разноски, в общ размер на 550 лв., както и за разликата
над 293,16 лв. до присъдените 447 лв., представляващи адвокатско възнаграждение
по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. в полза на адв. З.К.-П.за производството пред СРС, и
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „С.в.“ АД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление *** сгр. 2А, срещу С.Г.П., ЕГН **********,
със съдебен адрес ***, Търговски дом, ет. 3, к. 308, чрез адв. И. Ю., по реда
на чл. 422 от ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че С.Г.П. дължи на „С.в.“ АД
сумата от 925,98 лв., представляваща стойност на доставена и потребена
вода в имот с клиентски № **********, находящ се на адрес гр. София, ж.к. „**********,
през периода 27.04.2014 г. до 17.02.2017 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК – 27.04.2017
г. до окончателното изплащане, както и сумата от 138,14 лв., представляваща
обезщетение за забава в погасяването на главния дълг за периода от 27.04.2014
г. до 17.02.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 25986/2017 г., по описа на СРС 87 състав
ОСЪЖДА „С.в.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** сгр. 2А, да
заплати на адв. И.Ю. с адрес ***, Търговски дом, ет. 3, к. 308, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Сумата от 292,78 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ
на С.Г.П. в производството пред СГС.
ОСЪЖДА С.Г.П.,
ЕГН **********, със съдебен адрес ***, Търговски дом, ет. 3, к. 308 - адв. И. Ю.,
да заплати на „С.в.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сгр. 2А, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК, съдебни разноски, както следва: за
заповедното производство – общо 38,49 лв.; за първоинстанционното
производство – 270 лв.; и за делото пред СГС – 121,28 лв.
Решението е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: