РЕШЕНИЕ
№ 264
гр. Перник , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20211700500255 по описа за 2021 година
С Решение № 29 от 26.02.2021 г., постановено по гр.д. № 04656 по описа на
Районен съд Перник за 2020 г. е признато за установено, че А. М. Р. дължи на
„Топлофикация - Перник” АД, гр. П., сумата от 508.30 лв., представляваща стойността
на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот,
находящ се в ***, от които главница в размер на 448.41лв. за периода от 01.05.2018 г.
до 30.04.2019 г., както и сумата от 59.89 лв. – законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 10.07.2018 г. до 15.06.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 02.07.2020 г. до окончателното изплащане, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 3189 по описа на Районен
съд Перник за 2020 г. С решението Районен съд Перник е осъдил А. М. Р. да заплати на
„Топлофикация Перник” АД сумата от 520 лв., представляващи направени от ищеца
разноски в заповедното и в исковото производство.
В срок е постъпила въззивна жалба от А. М. Р., в която се поддържа, че
решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че Районният
съд не е обсъдил всички относими доказателства. Оспорва се заключението на вещото
лице по СТЕ, което счита за неправилно и некоректно. Иска се отмяна на обжалваното
решение и постановяване на ново, с което исковете да бъдат отхвърлени.
1
Въззиваемата страна „Топлофикация Перник” АД е подала отговор на въззивната
жалба, в който е изложила подробни съображения за неоснователност на жалбата и за
потвърждаване на решението.
Окръжен съд Перник, след като прецени събраните по делото доказателства
и доводите на страните намира за установено следното:
Пред районния съд е предявен установителен иск по чл. 415, вр. чл.124 ГПК.
Ищецът „Топлофикация Перник” АД твърди, че ответникът е клиент на топлинна
енергия и дължи да заплати на ищцовото дружество сумата от 508.30 лв.,
представляваща стойността на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия
за топлофициран имот, находящ се в ***, от които главница в размер на 448.41 лв. за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., както и сумата от 59.89 лв. – законна лихва за
забава на месечните плащания за периода от 10.07.2018 г. до 15.06.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение - 02.07.2020 г. до окончателното изплащане, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 3189
по описа на Районен съд Перник за 2020 г.
В срок е постъпил отговор на исковата молба, с който искът е оспорен по
основание и размер. Поддържа се, че „Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди“, предлагани от „Топлофикация Перник” АД не са приети по
законоустановения ред и и не следва да бъдат прилагани. Оспорва се количеството и
качеството на доставената топлинна енергия, както и начинът на разпределението й.
С обжалваното решение Районният съд е приел, че ответникът е собственик на
имота, посочен в исковата молба, като топлоснабден имот и между него и ищцовото
дружество съществува облигационна връзка, възникнала по силата на закон, като
ответникът притежава качеството потребител на топлинна енергия.
Първоинстанционният съд е приел за установен и претендирания размер на
задълженията на ответника, като се е позовал на заключението на изслушаната по
делото съдебно - счетоводна експертиза, че за посочения период до процесния имот е
доставена топлинна енергия на стойност 508.30 лв. С обжалваното Решение съдът е
уважил предявените искове и е приел, че ответникът дължи на ищцовото дружество
сумата от 508.30 лв., представляваща стойността на доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в ***, от които
главница в размер на 448.41 лв. за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., както и
сумата от 59.89 лв. – законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
10.07.2018 г. до 15.06.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.07.2020 г. до
2
окончателното изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. д. № 3189 по описа на Районен съд Перник за 2020 г.
Решението на районния съд е валидно и допустимо, а по останалите въпроси
съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
С оглед направеното в открито съдебно заседание, проведено на 17.12.2020 г.,
пред първоинстанционния съд признание от страна на ответника, че не оспорва
качеството си на собственик на имота, посочен в исковата молба като топлоснабден
имот, както и с оглед обявеното от първоинстанционния съд за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелство, че ответникът е собственик на имот,
находящ се в ***, то настоящият състав приема за ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че жалбоподателят е потребител на топлинна енергия.
Спорният въпрос е дали за процесния период в процесния имот е доставяна
топлинна енергия в претендираното количество и дали са били приложими Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация Перник”
АД на потребители в ***.
След като ответникът е собственик на имот в топлоснабдена сграда, то той има и
качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди, като по силата на чл. 150,
ал. 1 от ЗЕ отношенията между него и топлопреносното предприятие се уреждат от
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие, доколкото по делото
липсват твърдения за наличие на сключено между страните допълнително
споразумение по реда на чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Неоснователен е доводът в жалбата за неприложимост на ОУ за исковия период,
основан на твърдения, че същите не съществуват в правния мир. По силата на чл. 150,
ал. 1 от ЗЕ общите условия, предложени от топлопреносното предприятие, следва да
бъдат одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. Видно от
представените с исковата молба Общи условия, предлагани от „Топлофикация
Перник” АД на потребители на топлинна енергия в ***, същите са одобрени с Решение
№ ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, в съответствие с
чл. 298, ал. 1 от ТЗ.
След одобряването на общите условия от компетентния държавен орган, по
силата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ топлопреносните предприятия следва задължително да
публикуват одобрените общи условия най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване. Общите условия влизат в сила 30
дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
клиентите. От посочените разпоредби следва изводът, че за да бъдат същите
3
приложими, е от значение фактът на първото публикуване, а второто такова има само
оповестителен характер. В случая, с исковата молба е представено копие от бр. 82 от
29.04.2008 г. на в. „Съперник“, в който са публикувани общите условия, от което и
следва, че същите са влезли в сила и са приложими за спорния период.
С предявения иск ищцовата страна твърди един отрицателен факт – липса на
плащане по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а
на оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи
извършено плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива.
Задължението за заплащане на сметките е с определен срок и се извършва ежемесечно,
като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено плащане.
Установено е от съдебно-техническата експертиза, че в сградата етажна
собственост, в която се намира процесният имот, е налична услугата дялово
разпределение от *** г. Дружеството „Техем сървисиз“ ЕООД е фирмата, която
извършва дяловото разпределение на топлинната енергия в сградата, като между него и
топлофикационното дружество е подписан договор, след въвеждането на Общите
условия, чието действие обхваща процесния период. Уредът за търговско измерване,
монтиран в абонатната станция (топломер), е преминал задължителните периодични
метрологични проверки, съответства на одобрения тип, годен е да се използва за
търговско измерване и показанията му могат да се счетат за достоверни. Количеството
на топлинната енергия за СЕС е определено правилно, съгласно методиката.
Изпълнено е изискването на наредбата за разпределение на нетното количество
потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС. Не е констатирана
разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в сградата
етажна собственост. Начислените суми са коректни и пресметнати съгласно
методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба през процесния период.
Прогнозно определените текущи разходи на топлинна енергия и съответно
начислените суми са приведени към реално отчетените с изравнителните сметки за
съответните периоди. Няма разлика в сумите по главницата, определени от СТЕ и тези
по исковата молба. Изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени
отчети за потреблението на топлинна енергия в СЕС и преизчислените суми са
отразени в индивидуалните сметки по имоти, като същите са предавани на
представител на СЕС в законоустановения срок.
Съдебно-икономическата експертиза е установила, че общият размер на
доставената и потребена топлинна енергия за процесния период възлиза на 448.41 лв. –
главница за процесния период, съгласно клаузите на Общите условия на дружеството
ищец за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Размерът на законната лихва
за забава на месечните плащания за периода от датата на падежа на всяко от
4
задълженията до 15.06.2020 г. върху тази сума е 59.85 лв. Общият дълг е в размер на
508.26 лв.
При пълно и всеобхватно обсъждане на доказателствата Районният съд правилно
и законосъобразно е приел, че е налице неизпълнение на договорните отношения от
страна на А. М. Р., установил е законосъобразно отговорността му, както и размера на
неплатените суми.
Предвид гореизложеното, ОС Перник счита, че въззивната жалба е
неоснователна, а обжалваното решение на РС Перник е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото разноските в първоинстанционното производство
остават така, като са изчислени от районния съд, а на жалбоподателя не следва да се
присъждат такива за въззивното производство.
Въззиваемата страна е направила искане за присъждане на разноски в настоящото
производство, като е представен списък по чл. 80 от ГПК. На основание чл. 78, ал. 8
ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 Закона за правната помощ, вр. чл. 26 от Наредбата за правната
помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В
процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и
правна сложност на делото, Окръжният съд счита, че следва да определи
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер на 100 лв.
Водим от гореизложеното Окръжен съд Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 29 от 26.02.2021 г., постановено по гр.д. № 04656
по описа на Районен съд Перник за 2020 г.
ОСЪЖДА А. М. Р., с адрес: ***, да заплати на „Топлофикация Перник” АД, с
ЕИК: *********, ***, сумата от 100 лв. (сто лева) направени разноски във въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6