МОТИВИ
по ВАНД №2979/2020г. на СГС, НО, ХV въззивен състав
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С Решение от 06.02.2020г.,
постановено по НАХД №10527/2019г. по описа на СРС, НО, 100 състав, е признал
обвиняемия Е.Й.К., за ВИНОВЕН в това, че на 31.10.2018г. в гр.София, в сградата на
О“ПП“-СДВР, находяща се на адрес гр.София, ул.”*******, на гише, пред системен
оператор С.А.Г., е потвърдил неистина в заявление- декларация, с вх.№
433200-98224 /попълнено двустранно/ до началника на О“ПП“-СДВР, която по силата
на закон - чл.160, ал. 1 от ЗДвП -„Дубликат на свидетелство за управление на
МПС се издава, когато свидетелството е изгубено, откраднато или унищожено, за
което притежателят на свидетелството подписва декларацията“ и постановление на
Министерски съвет №13/2012г. обн. ДВ, бр. 12 от 12.02.2010г., с което е приет
Правилник за издаване на български документи за самоличност - чл. 35, т. 3 от
ПИБДС - „При издаване и подмяна на свидетелство за управление на МПС, освен
документите, изисквани в съответствие с актовете по прилагането на ЗДвП, се
изискват и т. 3 - при изгубено и откраднато, повредено или унищожено
свидетелство за управление на МПС - декларация за съответното обстоятелство по
чл. 17, ал.1“, се дава пред орган на властта - Началника на О“ПП“-СДВР за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно, че свидетелството
за правоуправление е изгубено, като в действителност СУМПС №*********, издадено
на името на Е.Й.К., е с променен статут на невалиден-подмяна /замяна/ в чужбина, на
основание Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент - престъпление по чл.
313, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК го е ОСВОБОДИЛ ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ,
като му е НАЛОЖИЛ АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/
лева.
С решението, на основание
чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът е осъдил обвиняемия К. да заплати по сметка на СДВР направените в хода на
досъдебното производство разноски в размер на 37,86 лева.
Срещу това решение е подадена жалба от
обвиняемия Е.Й.К. чрез защитника му –
адв. Ф.Ч., с която се иска отмяна на атакуваното решение на районния съд и
постановяването на друго, с което обвиняемият да бъде признат за невиновен и
оправдан по повдигнатото му обвинение.
В закрито заседание на 26.08.2020г., въззивният съд по
реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото
не се налага разпит на обвиняемия, свидетели или експерти, както и ангажирането
на нови писмени или веществени доказателства. Въпреки това, в съдебно заседание
на 30.10.2020г., въззивният съдебен състав е намерил, че за изясняване на
обективната истина по делото е необходимо да бъде допуснати допълнителни разпити
на обвиняемия К. и на свидетелката С.Г., поради което е допуснал допълнителен
разпит на посочените лица.
Пред въззивния съд
прокурорът застъпва становище за неоснователност на въззивната жалба. Намира,
че от събраните допълнителни доказателства в хода на въззивното съдебно
следствие, се установява по категоричен начин, че обвиняемият, знаейки, че
разполага единствено с валидно английско свидетелство за правоуправление на МПС
и че българското такова е унищожено, е заявил загубването на българско СУПМПС.
Счита още, че от допълнителния разпит на свидетелката Г. се установява, че в
общия случай СУПМПС, издадени от държави членки на ЕС, не са съпроводени с
контролен талон, което е още едно потвърждение, че в конкретния случай става
въпрос за българско СУПМПС. Намира определеното от първостепенния съд наказание
на обвиняемия за съобразено с тежестта на деянието и с личността на дееца,
поради което моли за потвърждение на решението на първия съд.
Защитникът на обвиняемия – адв. Ч., счита че
от проведения допълнителен разпит на свидетелката Г., се установява, че в
настоящия случай се касае за административни неуредици при обработката на
подадените заявления. Намира още за установено, че съществува процедура по
уточняване на обстоятелствата при подаване на заявление, която не е проведена,
поради което реално обвиняемият не може да бъде обвинен, че умишлено, с пряк
умисъл е декларирал една неистина в своята декларация, защото става дума за
неизясняване на обстоятелства от страна на административния орган, който на
всичкото отгоре служебно получава информация към коя дата българското
свидетелство за правоуправление е невалидно и съответно, че има издадено чуждо
СУПМПС. Счита още, че трябва да се приложи чл.14, ал.1 НК, защото незнанието на
тези фактически обстоятелства изключва умисъла, поради което моли решението на
районната инстанция да бъде отменено, а подзащитният му да бъде оправдан по
повдигнатото му обвинение.
Обвиняемият Е.Й.К., в лична защита, заявява че
не е имал умисъл, защото е бил напълно наясно, че българското му свидетелство е
невалидно и е имал единствено свидетелство за ЕС към датата на деянието. В
последната си дума разяснява, че когато е казал в допълнителния си разпит, че са
му взели в Англия българското СУПМПС, талонът към него му е останал и си е
мислел, че този талон е прикачен към английската книжка. Още веднъж подчертава,
че наистина не е имал умисъл да се опитва да внася данни с невярна информация.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и тези, изложени от страните в
съдебно заседание, и след като в съответствие с чл.314 НПК, провери изцяло
правилността на атакуваното решение, констатира,
че са налице основания за неговата отмяна и постановяване на ново решение, с
което призна обвиняемия Е.К. за невиновен и го оправда по обвинението за извършено престъпление по чл.313, ал.1 от НК, като съображенията за това са следните:
Първоинстанционното
решение е постановено при неправилна оценка на доказателствата, което е довело
и до неправилно установена фактическа обстановка, съответно и до неверни изводи
относно приложимото право.
Въззивният
съд, въз основа на доказателствата по делото, прие следната фактическа
обстановка:
От фактическа страна:
Обвиняемият Е.Й.К.
е роден на ***г***, българин е, с българско гражданство, неженен, с висше
образование, неосъждан, работи като технически специалист, живущ ***, с ЕГН: **********.
Към месец
септември 2018г. К. имал издадено СУМПС № ********* от 28.10.2011г. със срок на
валидност до 28.10.2018г.
През 2018г.
обвиняемият К. пребивавал за известно време във Великобритания. Докато бил в
чуждата държава, обвиняемият поискал да му бъде подменено българското СУМПС с
английско такова, с оглед възможността да започне работа в страната, в която
пребивавал. На 08.09.2018г., от компетентните органи на Великобритания, му било
издадено ново СУМПС за категории А, АМ и В с № KARAG905203EY9JB, валидно до 07.09.2028г. Българското му
СУМПС било предадено на компетентните органи на Великобритания, на основание
Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент, които го препратили на
българските компетентни власти. Считано от дата 07.09.2018г., в АИС – БДС,
българското свидетелство за управление на МПС било обявено със статус
„невалиден- подмяна /замяна/ в чужбина”.
На 30.10.2018г.,
обвиняемият К. се завърнал в България, където установил, че между документите
му не се намира английското СУМПС. Тъй като не успял да намери, издадената му
от Великобритания книжка, на 31.10.2018г., обвиняемият отишъл в сградата на
Отдел “ПП“- СДВР, находяща се на адрес: гр. София, ул.”*******, за да подаде
заявление за издаване на ново СУМПС.
Отишъл на гише,
където работела свидетелката С.Г. — системен оператор. Същата, без да го попита
за какво свидетелство за правоуправление става въпрос – българско или чуждо, му
предоставила заявление за издаване на български документ за самоличност, в
което свидетелката отбелязала, че се касае за СУМПС, попълнила входящия номер
на заявлението, а обвиняемият саморъчно попълнил телефонен номер за връзка,
номер на лична карта, дата на издаване на същата, от кого е издадена, както и
датата на подаване на заявлението – 31.10.2018г. Това заявление било подписано
от К.. Върху него свидетелката отбелязала ръкописно в горния десен ъгъл „дуб“,
което означавало, че се касае за издаване на дубликат. На обвиняемия било
предоставено и заявление - декларация с вх.№ 433200-98224, адресирано до
началника на Отдел “ПП“-СДВР, която К. попълнил двустранно саморъчно с личните
си данни от едната страна, а на гърба собственоръчно посочил, че причината да
иска издаване на дубликат на документа си за управление на МПС /книжка и
контролен талон/ е, че този документ бил изгубен на 20.10.2018г. в гр. София. Обвиняемият
не посочил номер на СУПМПС, което обявил за изгубено, нито посочил изрично дали
се касае за българско или чуждо свидетелство за управление на МПС. Посочил също
и че не е уведомявал никое районно управление за този факт. С това
заявление-декларация, декларирал още, че не е злоупотребил със свидетелството
за управление на МПС и контролен талон, и че същите не са отнети от органите на
МВР, както и че ако открие СУМПС ще го върне в „КАТ-Пътна полиция“.
Без да попита
обвиняемия дали се касае за българско или чуждо СУПМПС, свидетелката Г. си
направила извод, че се касае за българско свидетелство за управление на МПС, а
не за чуждо, тъй като обвиняемият на гърба на заявлението-декларация, бил
посочил в скоби „книжка и контролен талон“, а на свидетелката не й било
известно чуждите книжки да имат контролен талон.
Тази
декларация за удостоверяване истинността на някои обстоятелства се подавала
пред орган на власт - Началника на ОПП-СДВР по силата на чл.160, ал. 1 от ЗДвП,
съгласно който: „Дубликат на свидетелство за управление на МПС се издава,
когато свидетелството е изгубено, откраднато или унищожено, за което
притежателят на свидетелството подписва декларацията“ и съгласно Правилник за
издаване на български документи за самоличност, приет с Постановление на
Министерски съвет №13/2012г. обн. ДВ, бр. 12 от 12.02.2010г. Съгласно чл. 35,
т. 3 от ПИБДС - „При издаване и подмяна на свидетелство за управление на МПС, освен документите,
изисквани в съответствие с актовете по прилагането на ЗДвП, се изискват и т. 3
- при изгубено и откраднато, повредено или унищожено свидетелство за управление
на МПС - декларация за съответното обстоятелство по чл. 17, ал. 1“.
След попълване и
представяне на заявлението-декларация, на обвиняемия била предоставена и
справка от същата дата – 31.10.2018г., ведно с декларация. В горния ляв край на
справката било описано българското СУМПС с посочен номер на същото, което автоматично
било извадено от системата от свидетелката Г.. В долната част на тази справка
се съдържала и декларация, че обичайното пребиваване на деклариращия не е в
друга държава - членка на ЕС и че не притежава друго валидно СУМПС, издадено от
държава - членка на ЕС. В нея било отразено, че му е известна отговорността,
която носи за деклариране на неверни данни. В горния десен ъгъл на тази
декларация, свидетелката Г. отбелязала отново ръкописно „дуб“, което
означавало, че се касае за издаване на
дубликат.
Същия ден
свидетелката З.М., на длъжност полицейски инспектор в ОПП- СДВР, издала срещу обвиняемия акт за установяване на
административно нарушение на чл.7, ал.1 ЗБЛД, съгласно който: „Гражданите,
притежатели на български лични документи, са длъжни да ги пазят от повреждане,
унищожаване или загубване”. В акта изрично било посочено, че касае СУМПС с №
********* /който номер е на българското му СУМПС/. Актът бил предявен на
обвиняемия и същият бил подписан от него без възражения. Препис от акта му бил
връчен на същата дата.
Впоследствие
с мотивирана резолюция за прекратяване на административно- наказателно
производство от 15.11.2018г. на началника на сектор „Административно
обслужване” при ОПП-СДВР,
административно-наказателното производство, образувано въз основа на издадения
АУАН срещу К., било прекратено.
Съгласно
заключението на графическата експертиза, в
представеното Заявление-декларация от името на Е.Й.К. до Началника на Отдел
“Пътна Полиция”- София с Вх.№433200-98224/01.11.2018г., подписите за „Декларатор” и под текста на обратната страна на листа, са положени от Е.Й.К..
Ръкописните
текстове в графите на представеното Заявление-декларация от името на Е.Й.К. до
Началника на Отдел “Пътна Полиция”- София с вх. № 433200-98224/01.11.2018г. и
от обратната страна на листа, са изписани от Е.Й.К..
В
представеното Заявление за издаване на документ за самоличност на български
граждани с Вх.№33085640 от името на Е.Й.К. от дата 31.10.2018г., подписът в графа “Подпис на заявителя” е положен от Е.Й.К..
Около
десетина дни, след като обвиняемият К. подал заявление за издаване на СУМПС,
сестра му, която живеела във Великобритания, му съобщила, че е намерила в
работните му дрехи английското свидетелство за управление на МПС, издадено на
обвиняемия от компетентните органи на чуждата държава. След това книжката му
била изпратена по куриер. Когато обвиняемият, през месец декември 2018г., бил
извикан в полицията, за да даде обяснения във връзка със случая, той уведомил
полицейския служител, който му снел обяснението, че английското свидетелство за
правоуправление е намерено и предоставил копие от него, което било приложено по
делото.
Изложената
фактическа обстановка въззиният съд възприе въз основа на събраните в
досъдебното и съдебното производство пред първия съд доказателства, както и на
основата на тези, събрани в хода на проведеното въззивно съдебно следствие,
които са следните: обясненията
на обвиняемия Е.К., дадени пред районния и въззивния съд, както и
тези от ДП /л. 40 от ДП - частично/; показанията
на свидетелката С.Г., дадени в хода на съдебното следствие пред първия и въззивния съд, както и тези от ДП /л. 19 от ДП/;
показанията на свидетелката З.М., дадени в хода на съдебното следствие, заключението на СГЕ /л.
25-26 от ДП/; мотивирана резолюция за прекратяване на
административно-наказателно производство от 15.11.2018г. на началника на сектор
„Административно обслужване” при ОПП-СДВР /л. 10 от ДП/; справка относно Е.К. и
декларация от последния относно липсата на издадено друго СУМПС от държавна -
членка на ЕС /л. 12 от ДП/; справка - картон за водач /л. 14 от ДП/; 1 бр. АУАН
№ 885166 от 31.10.2018г. /л. 15 от ДП/; копие от СУМПС, издадено от
Великобритания на името на Е.К. /л. 21 от ДП/; справка от ОПП-СДВР /л. 23 от
ДП/; заявление - декларация от Е.К. вх. № 433200-98224/01.11.2018г. от дата
31.10.2018г. /л. 28 от ДП/; заявление за издаване на документ за самоличност на
български гражданин /л. 30 от ДП/; справка за съдимост /л. 37 от ДП/.
От
показанията на свидетелката С.Г. ***, обслужваща гражданите на гише, разпитана
в досъдебното и съдебното следствие, се установява, че инкриминираното по
делото заявление-декларация, находящо се на л.28 от ДП, е заявление, което се
подава във всички случаи, независимо дали лицето е загубило българско или чуждо
свидетелство за управление на МПС. Установява се още, че в инкриминираното
заявление-декларация, не се посочва номера на чуждото свидетелство, а лицето
единствено трябва да опише какво се е случило. Посредством показанията на тази
свидетелка, депозирани в хода на въззивното съдебно следствие, се установява,
че на гърба на обсъжданата декларация, където лицето заявява какво се е случило
с документа, чието издаване се иска, се посочва какво е свидетелството –
българско или чуждо, като в конкретния случай, на заявлението-декларация,
инкриминирана по делото, съдържаща се на л.28 от ДП, е посочено само, че е
изгубен документа за управление на МПС, без да се сочи дали изгубеният документ
е издаден от компетентните български или чужди органи. Свидетелката пояснява
още, че служителите не казват на лицето да напише на гърба на декларацията къде
е издадено СУПМПС, а само да опише какво се е случило с книжката, която е била
изгубена или открадната. С.Г. уточнява за конкретно предявения й документ, че е
написано „книжка и контролен талон“ и тя по това съди, че се касае за българско
свидетелство за управление на МПС, тъй като не е чула за чужди свидетелства,
които да имат контролен талон. Посочва още, че лице може да дойде с чужда
книжка и на база на тази книжка същата да бъде заменена с българска. Отново в
показанията си, дадени пред въззивния съд, свидетелката посочва, че ако лице
загуби чуждата си книжка и заяви пред тях, че е загубило чуждо СУМПС, пак се
подава същата декларация, в която лицето трябва да опише, че е изгубило чуждо
свидетелство за управление, след което се издава пак българска книжка. Допълва,
че имат практика да се уточни, коя книжка е изгубена, за да се види дали ще се
подменя българска или чужда книжка, но в конкретния случай това не е сторено,
според свидетелката, тъй като на гърба на декларацията е посочено само „книжка
и контролен талон“. Установява се още от изнесеното от свидетелката в хода на
досъдебното производство, че именно тя е приела документите, подадени от обвиняемия на 31.10.2018г., на гише в ОПП-СДВР, защото е
разпознала подписа си на длъжностно лице, приело документите, след като са й били предявени от
разследващия орган.
Въззивният
съдебен състав също както и първият съд, кредитира с доверие в цялост
показанията на Г., защото са подробни и последователни, не се оборват от
другите доказателства по делото, напротив, намират подкрепа както в показанията
на другата, разпитана по делото свидетелка – З.М., така и в обясненията на
обвиняемия, дадени пред първия и въззивния съд, а също и в заключението на СГЕ,
и в писмените доказателства, приети по делото.
Показанията на другата, разпитана в хода на
първоинстанционното съдебно следствие свидетелка – З.М., касаят в принципен
план процедурата по съставяне на АУАН при изгубено или откраднато СУМПС.
Свидетелката М.разяснява в проведения й разпит, че въз основа на декларация,
попълнена от лицето за изгубено или откраднато свидетелство, тя съставя акта за
административно нарушение, в който се посочва и номера на изгубеното
свидетелство. От това пояснение се установява, че АУАН се издава, след като
лицето вече е декларирало, че е загубило документа, чието издаване се иска. Пак
от показанията на тази свидетелка се черпят сведения за реда, по който се
процедира при изгубено чуждо СУМПС. Свидетелката М.посочва, че в тези случаи
лицето декларира, че е изгубило чуждо свидетелство за управление на МПС и след
справка в системата, се попълва номера на изгубеното свидетелство за
управление. В тези случаи се издава българско СУМПС.
И
въззивният съд се довери изцяло на показанията на свидетелката М., тъй като са
подробни, не съдържат вътрешни противоречия, не са в противоречие и с
останалите доказателства, събрани по делото, а се подкрепят от тях.
При
преценка на обясненията, дадени от обвиняемия в хода на досъдебното, съдебното
и въззивното производство, въззивният съд изходи от принципа, че те от една
страна могат да бъдат доказателствено средство, но от друга страна може да са
израз на защитната позиция, заета от обвиняемото лице.
За
разлика от районната инстанция, въззивният съдебен състав прецени като правдиви
обясненията на обвиняемия К., депозирани пред първия и въззивния съд, в които
излага твърдения, че причината да заяви желание да му бъде издадено ново
свидетелство за управление на МПС, е в това, че след като пристигнал в
България, установил, че му няма английската книжка. Изявленията на обвиняемия в
посочената част бяха кредитирани с доверие от въззивния съд, тъй като няма
друго логично обяснение за действията на обвиняемия, насочени към подаване на
заявление за издаване на СУПМПС, освен, че към онзи момент не е разполагал с
издаденото от Великобритания свидетелство за управление. И това е така, защото
издаденото от чуждата държава свидетелство за управление е издадено от
държава-членка на ЕС, същото е валидно и на територията на Р България, с което
обстоятелство обвиняемият е бил наясно, установимо пак от неговите обяснения. К.
не е бил лишен от право да управлява МПС, не е бил наказан по административен
ред, за да се опитва да избегне наложено му наказание, правейки опит да се
сдобие с друго свидетелство за управление на МПС. Ето защо въззивният съд се
довери на заявеното от обвиняемия, че към датата на подаване на заявлението за
издаване на СУМПС – 31.10.2018г., е смятал издаденото от Великобритания
свидетелство за изгубено. Въззивният съд прие за правдоподобно и изнесеното от
обвиняемия, че към датата на явяването му в полицейското управление, за да даде
обяснения по случая, вече е разполагал с английското свидетелство, което му е
било изпратено от сестра му, след като последната го открила в джоба на
работните му дрехи. Тези твърдения на обвиняемия намират опора в приложеното в
досъдебното производство, копие на английско свидетелство за управление на МПС.
За доказателствено средство въззивният съд прие обясненията на обвиняемия и в
частта, в която твърди, че е подал заявление за изгубено свидетелство и никой
не го е питал дали става въпрос за българско или чуждо такова, както и че е
смятал, че служителите знаят, че той има чуждо свидетелство, защото мрежите са
обвързани и не е необходимо да дава допълнителни обяснения за това. Тези негови
твърдения намират пълна подкрепа в показанията на свидетелката Г., дадени в
хода на въззивното следствие, която също изложи, че не е питала обвиняемия за
какво свидетелство става въпрос, макар и да имали такава практика. Тези си
изявления Г. обоснова и с констатацията, направена от нея при предявяване на
процесния документ, че в декларацията на л.28 от ДП е посочено само „книжка и
контролен талон“, без да се сочи дали се иска издаване на българско или чуждо
СУМПС, което по принцип трябвало да се посочи. Последващите си действия по
представяне на обвиняемия на документи, които се изискват при издаване на
дубликат на българско свидетелство за правоуправление на МПС, свидетелката
обяснява с това, че според нея, чуждите свидетелства нямат контролен талон и
затова тя е сметнала, че се декларира изгубването на българска книжка.
Въззивната
инстанция изразява несъгласие с приетото от първия съд, че не следва да се
ценят като доказателствено средство обясненията на обвиняемия в частта, в която
същият твърди, че попълвайки
заявлението - декларация за загубено СУМПС, е имал предвид загубването на
документа, издаден от Великобритания. Районният съд е намерил, че тези негови твърдения се опровергават
от показанията на свидетелката Г., която излага, че при заявено загубено чуждо СУМПС, това
би следвало да бъде съобщено от самия заявител, и би било отбелязано от нея
върху заявлението. В
хода на въззивното следствие свидетелката Г. изложи, че имат практика да питат заявителите за какво свидетелство става въпрос –
българско или чуждо, както и че на гърба на декларацията, съдържаща се на л.28
от ДП, следва да се посочи дали е изгубено българско или чуждо свидетелство за
управление, което в настоящия случай не е сторено. Декларираното от обвиняемия
на гърба на процесното заявление-декларация, че е изгубил „книжка и контролен
талон“ не позволява да се направи категоричен извод, че К. е декларирал, че е
изгубил българското си СУМПС, нито че е изгубил чуждото такова. Ето защо и
въззивният съд не се съгласи с приетото от контролираната инстанция, че
обвиняемият е имал предвид именно българското свидетелство за управление на
МПС, като е декларирал на гърба на заявлението-декларация, че е загубил „книжка
и контролен талон“.
Въззивният
съдебен състав се довери и на изложеното от обвиняемия в хода на досъдебното
производство, защото заявеното от него, че той е написал инкриминираната
декларация и я е подал в КАТ София, кореспондира със заключението на СГЕ и с
твърденията на свидетелката Г., че лицата пред нея собственоръчно попълват този
вид декларации. С доверие бе ценено и заявеното от обвиняемия в разпита му в
досъдебното производство, че не е знаел, че това е престъпление и затова го е
направил. Въззивният съд не се довери на заявеното от обвиняемия в хода на
въззивното следствие, че е декларирал, че е изгубил свидетелството си за
управление на летището в края на месец октомври или началото на ноември, защото
това противоречи на текста, изписан на гърба на процесната декларация, съгласно
който К. е посочил, че е изгубил книжката си и контролния талон в гр.София на
20.10.2018г.
Също
както и първостепенния съд, контролиращата инстанция кредитира с доверие
заключението на СГЕ, защото то е изготвено от компетентно вещо лице, използвало
научни знания, за да отговори на поставените задачи, а и изводите на експерта
са напълно съответни на заявеното от обвиняемия, че подписите и текста в
обследваните документи са изпълнени от него.
Бяха
ценени с доверие в цялост и всички писмени доказателства, приети по делото, тъй
като отразените в тях данни и обстоятелства кореспондират с гласните
доказателства по делото.
От правна страна:
При
така изложената фактическа обстановка и въз основа на събраните доказателства, въззивният
съдът счете, че обвиняемият Е.Й.К. не е осъществил
от обективна страна състава на престъплението по чл.313, ал. 1 от НК, поради което и го призна за невинен
и го оправда по това обвинение.
Въззивният съд намери, че
осъщественото от обвиняемия К. деяние, изразило се в попълване двустранно на
заявление-декларация с вх. № 433200-98224/01.11.2018г. от дата 31.10.2018г. /л.
28 от ДП/ е несъставомерно от обективна страна. Това е така, защото с
постановлението за освобождаване от наказателна отговорност, прокуратурата е
предявила обвинение на Е.К. за това, че на 31.10.2018г. в гр.София, в сградата
на О“ПП“-СДВР, находяща се на адрес гр.София, ул.”*******, на гише, пред
системен оператор С.А.Г., е потвърдил неистина в заявление- декларация, с вх.№
433200-98224 /попълнено двустранно/ до началника на О“ПП“-СДВР, а именно, че
свидетелството за правоуправление е изгубено, като в действителност СУМПС
№*********, издадено на името на Е.Й.К., е с променен статут на
невалиден-подмяна /замяна/ в чужбина, на основание Директива 2006/126/ЕО на
Европейския парламент. Никъде в инкриминирания документ обвиняемият не е заявил
и не е декларирал, че е изгубил именно СУМПС №*********, нито пък е декларирал,
че е изгубил българското си СУПМПС, каквото обвинение му е повдигнато и в
каквото именно се е изразило, според прокурора, декларирането на неверни данни.
Обвиняемият К. единствено е декларирал на гърба на процесното
заявление-декларация, че е изгубил „книжка и контролен талон“ без да е посочил
дали се касае за български или чужд документ за управление на МПС. Първостепенният съд както и държавното
обвинение по метода на тълкуването достигат до извод, че К. е декларирал
изгубването на българското свидетелство за управление, както между впрочем е
подходила и свидетелката Г., която си е направила извод, че обвиняемият е
заявил изгубване на българското свидетелство за управление, без изрично да й е
заявено подобно нещо. Такъв подход е недопустим. Това е така, защото законът
криминализира декларирането на неверени данни, но за да е съставомерно от
обективна страна деянието по чл.313, ал.1 от НК, е необходимо в писмена
декларация деецът да потвърди неистина, която декларация по силата на закон,
указ или постановление на Министерски съвет се дава пред орган на власт за
удостоверяване на някои обстоятелства. В конкретния случай К. единствено е
декларирал в заявлението-декларация, че е изгубил „книжка и контролен талон“,
без изрично да е уточнил дали се касае за българска или чужда книжка, а с
постановлението за освобождаване от наказателна отговорност е инкриминирано, че
обвиняемият е декларирал, че е изгубил именно СУМПС №*********, което било със
статут невалиден-подмяна /замяна/ в чужбина. От доказателствата по делото с
нужната категоричност и безспорност се установява, че обвиняемият е притежавал
валидно свидетелство за управление на МПС, издадено от Великобритания, чието
местонахождение към датата на деянието му е било неизвестно. При тези данни по
делото и при наличието на две свидетелства за управление на МПС /едното валидно
и с неизвестно местонахождение към датата на подаване на декларацията, а
другото обявено за невалидно/, не може
да се изведе категоричен извод, че К. е декларирал изгубването именно на
българското СУМПС, което към датата на деянието е било със статут „невалиден -
подмяна /замяна/ в чужбина“, каквото обвинение му е повдигнато. Районната
инстанция, за да обоснове извод за виновно поведение на обвиняемия, изразило се
в невярно деклариране на данни, е взела предвид и посоченото от К., че е
изгубил документите в гр.София на 20.10.2018г., когато същият е бил все още във
Великобритания. Този текст от декларацията обаче, не е инкриминиран по делото
като невярно декларирани данни. С постановлението прокуратурата единствено е
възвела обвинение за това, че обвиняемият е декларирал, че е изгубил СУМПС
№*********, което било със статут невалиден-подмяна /замяна/ в чужбина, каквито
данни обаче обвиняемият не е декларирал в процесния документ.
Без значение за
съставомерността на деянието от обективна страна са и попълнените други
документи от обвиняемия на процесната дата, в които е посочен номера на СУМПС,
първо, защото те не са предмет на обвинението и не са инкриминирани по делото,
и второ, защото те следват по време инкриминираното заявление-декларация.
При отсъствие на един от
съставомерните признаци на деянието от обективна страна, безпредметно е да се
изследва неговата съставомерност от субективна страна.
В допълнение към мотивите за
оправдаване на обвиняемия е необходимо да се посочи, че дори да се приеме
деянието, осъществено от К., за съставомерно от обективна и субективна страна,
в конкретиката на фактите по делото, същото реализира признаците на чл.9, ал.2
от НК. Според въззивния съд, осъщественото от обвиняемия дори и да се приеме,
че представлява деклариране на неверни данни, какъвто извод не може да се
направи от доказателствата по делото, липсва обществена опасност на
извършеното, защото случаят се отличава от типичните за това деяние, в които
деецът, декларирайки откраднато или изгубено свидетелство, цели да се сдобие с
правото да управлява МПС, когато е лишен от него за съответен период от време.
Обвиняемият К. не е бил лишен по административен или наказателен ред от право
да управлява МПС, не е бил наказан по административен ред, не е целял да получи
свидетелство за управление на МПС, за да се ползва от права, от които е бил
лишен или е изгубил. Напротив, той е притежавал валидно СУМПС, което е било
признато и на територията на Р България, а също и на територията на останалите
страни-членки на ЕС. В този смисъл извършеното от К. се характеризира с липсата
на вредни последици, съответно липсва обществената опасност на деянието, като
елемент на всяко едно престъпление, поради което въззивният съдебен състав
счита, че осъщественото от обвиняемия деяние е малозначително с оглед липсата
на вредни последици и субсумира признаците на чл.9, ал.2 от НК, поради което и
оправда обвиняемия по възведеното му обвинение за извършено престъпление по
чл.313, ал.1 от НК.
С оглед изхода от делото и на
основание чл.190, ал.1 от НПК, съдът постанови направените в хода на
досъдебното производство разноски, в размер на 37.86 лева, да останат за сметка
на държавата.
По изложените съображения въззивният
съд постанови своето решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.