РЕШЕНИЕ
№ 17287
гр. София, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20221110169022 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Б. П. В. срещу И. И. В., с
която са предявени искове с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС за осъждане на ответницата да
му заплати: сумата в размер на 56,33 лева, представляваща заплатените от ищеца суми за
автомобилна застраховка „Каско“ по полица № ***************** съответно на
притежаваната от ответницата 67/222 идеална част от съсобствения на страните лек
автомобил “Хюндай Санта Фе”, с рег. № ************; сумата в размер на 46,79 лева,
представляваща заплатените от ищеца суми по застраховка „Гражданска отговорност“ №
************** съответно на притежаваната от ответницата 67/222 идеална част от
съсобствения на страните лек автомобил “Хюндай Санта Фе”, с рег. № ************ и
сумата в размер на 290,41 лева, представляваща заплатените от ищеца разходи за нови гуми,
включително монтаж и баланс, съответно на притежаваната от ответницата 67/222 идеална
част от съсобствения на страните лек автомобил “Хюндай Санта Фе”, с рег. №
************.
Ищецът твърди, че е съсобственик с ответницата на лек автомобил “Хюндай Санта
Фе”, с рег. № ************, за който обаче понасял изключително тежестите, свързани със
заплащане на разходи по застраховки „Каско“, „Гражданската отговорност“, както и текущи
разходи за закупуване на нови гуми за автомобила. От своя страна ответницата в качеството
на собственик на 67/222 идеални части от процесния лек автомобил не участвала в
тежестите на общата вещ съразмерно с частта си, поради което ищецът моли съда я осъди да
му заплати процесните суми.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата депозира отговор на исковата молба, с който
1
признава исковете по чл. 30, ал. 3 ЗС за сумата в размер на 56,33 лева, представляваща
заплатените от ищеца суми по автомобилна застраховка „Каско“ по полица №
***************** съответно на притежаваната от ответницата 67/222 идеална част от
съсобствения на страните лек автомобил “Хюндай Санта Фе”, с рег. № ************ и за
сумата в размер на 46,79 лева, представляваща заплатените от ищеца суми по застраховка
„Гражданска отговорност“ № ************** съответно на притежаваната от ответницата
67/222 идеална част от съсобствения на страните лек автомобил “Хюндай Санта Фе”, с рег.
№ ************, като оспорва като неоснователен иска по чл. 30, ал. 3 ЗС за сумата в
размер на 290,41 лева, представляваща заплатените от ищеца разходи за нови гуми,
включително монтаж и баланс, съответно на притежаваната от ответницата 67/222 идеална
част от съсобствения на страните лек автомобил “Хюндай Санта Фе”, с рег. №
************. Излага доводи, че не дължи сумата в размер на 290,41 лева, тъй като
представлявала текущ разход, а ответницата не използвала автомобила. Посочва, че
автомобилът се използва само от ищеца, поради което разходите, извършени от него за 4
броя гуми, следва да са за негова сметка.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
На основание чл. 153 ГПК и с оглед извършеното от отвeтница на част от предявените
искове за сумата в размер на 56,33 лева и сумата в размер на 46,79 лева съдът е намерил, че
фактите, включени във фактическия им състав, не се оспорват и не се нуждаят от доказване.
Спорно се явява обстоятелството дали ответницата следва да заплати на ищеца
припадащата се част от заплатените от ищеца разходи за нови гуми, включително монтаж
и баланс, съответни на притежаваната от ответницата идеална част от съсобствения на
страните лек автомобил “Хюндай Санта Фе”, с рег. № ************.
Между страните не се спори, че процесният лек автомобил “Хюндай Санта Фе”, с рег.
№ ************, е бил придобит по време на брака им. Не се спори и че с решение от
01.06.2016 г. по гр. д. № 67023/2015 г. на СРС, 84 състав, бракът между страните е бил
прекратен, като МПС, придобити по време на брака, остават в обикновена съсобственост
помежду им. С решение от 03.08.2017 г. по гр. д. № 49990/2016 г. на СРС, 149 състав, е
признато за установено по отношение на И. И. В., че Б. П. В. е собственик поради частична
трансформация на лично имущество на основание чл. 23, ал. 2 СК на 44/111 ид. ч. от лек
автомобил “Хюндай Санта Фе”, с рег. № ************.
Приложена е фактура № **********/29.07.2022 г., издадена от /фирма/ на /фирма/ за
МПС № **************** за следнта услуга: Kumho Solus HA31, монтаж, демонтаж и
баланс-ДЖ тежести 17"18"19"20"21"22"-24" цола на стойност 897,91 лева. Приложен е и
фискален бон за същата сума.
Приложена е фактура № **********/29.07.2022 г., издадена от /фирма/ за гайка секр.
Bimecc Um115 12*1.5C K19/21 на стойност 40 лева. Приложен е и фискален бон за същата
сума.
2
Приложена е складова разписка № **********/29.07.2022 г., издадена от /фирма/ за
почистване на джанка лека, вентили за безкамерни гуми на стойност 24,36 лева. Приложен е
и фискален бон за същата сума.
Приложено е удостоверение/протокол за първоначална проверка на уредба за ВНГ
или СПГ от 24.08.2022 г. за процесния автомобил.
С нотариална покана от 10.11.2022 г., връчена на 23.02.2023 г. на сестрата на ищеца,
ответницата е уведомила последния, че изрично се противопоставя да бъде заплащана
дължимата от нея част от данъка, както и необходимите разноски върху съсобствения на
страните процесен лек автомобил.
Приложени са и платежни нареждания от 24.02.2023 г. за изплатени суми в размер на
112,67 лева и 89,47 лева от ответницата към ищеца, представляващи суми за „Каско“ и
„Гражданска отговорност“.
Според чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата
вещ съразмерно с частта си. От материалноправна гледна точка тази норма от една страна
урежда субективното право на всеки един от съсобствениците да получава ползите от
общата вещ съразмерно на своята идеална част, а от друга вменява на същият съсобственик
задължението да понася съобразно с частта си и тежестите на общата вещ. Така един от
съсобствениците, който е реализирал доходи/спестил е разходи за общата вещ, дължи да
заплати на останалите съсобственици обезщетение за ползите, от които те са лишени.
Понятието "тежести" включва необходимите разноски, направени за запазването,
поддържането и поправянето на общата вещ, без които тя би погинала или състоянието ѝ би
се влошило (арг. от чл. 41 ЗС).
За да се ангажира отговорността на съсобственик по реда на чл. 30, ал. 3 ЗС, е
необходимо да се установи, че със съгласие на ответницата ищецът е извършил разходи във
връзка с съсобствения лек автомобил. Установяването на тези правопораждащи факти е в
тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване.
Ответницата е възразила по отношение дължимостта на сумата 290,41 лева,
доколкото същата представлява текущ разход, който следва да се поеме от ищеца, тък лато
автомобилът се използва само от него.
Съдът намира, че следва да отхвърли иска за сумата от 290,41 лева, тъй като от
представените по делото доказателства не може да се установи относимостта на плащанията
именно към процесния автомобил „Хюндай Санта Фе”, с рег. № ************. В
представените фактури, стокова разписка и фискални бонове не е посочено, че същите се
издават на ищеца, нито че касаят процесния автомобил или че плащанията са извършени от
ищеца. Поради това остава недоказана една от предпоставките на предявеня иск, а именно
че претендираният разход е сторен от ищеца.
Поради изложеното предявеният иск за сумата от 290,41 лева, представляваща
заплатените от ищеца разходи за нови гуми, включително монтаж и баланс, съответно на
притежаваната от ответницата 67/222 идеална част от съсобствения на страните лек
3
автомобил “Хюндай Санта Фе”, с рег. № ************, е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът претендира
следните разноски: 50 лева – държавна такса и 750 лева – адвокатско въазнагражение, което
с оглед направеното възражение за прекомерност, фактическата и правна сложност на
делото и чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ следва да бъде намалено до 400 лева, от които съразмерно
с уважената част от предявените искове следва да му бъдат присъдени 117,91 лева.
Ответницата претендира разноски в размер на 400 лева –адвокатско възнаграждение, от
които съразмерно с отхвърлената част от предявените искове следва да бъдат присъдени
295,18 лева.. Определени по компенсация разноски се дължат на отвтеницата в размер на
177,27 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. И. В., ЕГН **********, да заплати на Б. П. В., ЕГН **********, на
основание чл. 30, ал. 3 ЗС сумата от 56,33 лева, представляваща заплатените от ищеца суми
за автомобилна застраховка „Каско“ по полица № *****************, съответно на
притежаваната от ответницата 67/222 идеална част от съсобствения на страните лек
автомобил “Хюндай Санта Фе”, с рег. № ************ и сумата от 46,79 лева,
представляваща заплатените от ищеца суми по застраховка „Гражданска отговорност“ №
**************, съответно на притежаваната от ответницата 67/222 идеална част от
съсобствения на страните лек автомобил “Хюндай Санта Фе”, с рег. № ************, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 290,41 лева, представляваща разходи за нови гуми,
включително монтаж и баланс, съответни на притежаваната от ответницата 67/222 идеална
част от съсобствения на страните лек автомобил “Хюндай Санта Фе”, с рег. №
************.
ОСЪЖДА Б. П. В., ЕГН **********, да заплати на И. И. В., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 177,27 лева – сторени разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4