Решение по дело №2019/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 29 ноември 2019 г. (в сила от 27 декември 2019 г.)
Съдия: Красимир Маринов Димитров
Дело: 20194430202019
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

29.11.2019 г.

 

номер ..................                                                                          град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд

на 29 октомври

Тринадесети наказателен състав

година 2019

 

В публично заседание в следния състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

КРАСИМИР   ДИМИТРОВ

 

Секретар: ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ

НАХД № 2019 по описа за 2019 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

         Постъпила е жалба от страна на С.Х.Ц., с ЕГН: ********** *** против наказателно постановление № ***от ***г. на ***, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложил на С.Х.Ц., глоба в размер на 1000 лв., лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. На осн. Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат общо 10 контролни точки за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Й.Д. ***, която моли съда да отмени издаденото наказателно постановление на доверителя й като не правилно и незаконосъобразно.

Ответната страна по жалбата О.н.М.– П. редовно и своевременно призована, не се представлява.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН- ДОПУСТИМА е!

Разгледана по същество се явява  НЕОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното наказателно постановление ***от ***г. е издадено от ***, въз основа на Акт за установяване на административно нарушение Серия АА № ***, от който е видно, че:

На 06.06.2019 г. около 01:15 часа в ***кръстовище образувано от улица „***“ и ул. „***посока към ул. „***“, като водач на лек автомобил „***“, с рег. № ***извършва следното:

Управлява автомобила след употреба на алкохол установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510 фабричен номер ARBA-0182, който отчел положителен резултат от 1,04 промила в издишания от водача обем въздух. Водачът изпробван в 01:44 часа. Издаден е талон за медицинско изследване номер ***, издаден и 8 броя холограмни стикера за валидност и сигурност на пробата с номер ***. Г-н Ц. заявил, че е изпил около 1-2 бири.

Актосъставителят е квалифицирал установеното като нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП.

Въз основа на установеното с АУАН-а било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление № ***от ***г. на ***.

Задължително, комулативно условие е спазването на процесуалните правила по чл.42/”чл. 42. Актът за установяване на административното нарушение трябва да съдържа:1. собственото, бащиното и фамилното име на съставителя и длъжността му;2. датата на съставяне на акта;3. датата и мястото на извършване на нарушението;4. описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено;5. законните разпоредби, които са нарушени;6. (доп. - ДВ, бр. 59 от 1992 г.) собственото, бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя, точния му адрес и местоработата, единен граждански номер;7. (доп. - ДВ, бр. 59 от 1992 г.) имената и точните адреси на свидетелите, единен граждански номер;8. обясненията или възраженията на нарушителя, ако е направил такива;9. (доп. - ДВ, бр. 59 от 1992 г.) имената и точните адреси на лицата, които са претърпели имуществени вреди от нарушението, единен граждански номер;10. опис на писмените материали и на иззетите вещи, ако има такива, и кому са поверени за пазене.”/  от ЗАНН /още повече ако евентуални нарушения в акта не могат да се преодолеят по реда на чл.53 ал.2 от ЗАНН/, както и правилата по чл.57 ал.1/”чл. 57. (1) Наказателното постановление трябва да съдържа:1. собственото, бащиното и фамилното име и длъжността на лицето, което го е издало;2. датата на издаването и номерата на постановлението;3. датата на акта, въз основа на който се издава, и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя;4. (доп. - ДВ, бр. 59 от 1992 г.) собственото, бащиното и фамилното име на нарушителя и точния му адрес, единен граждански номер;5. описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават; 6. законните разпоредби, които са били нарушени виновно;7. вида и размера на наказанието;8. вещите, които се отнемат в полза на държавата;9. размера на обезщетението и на кого следва да се заплати;10. дали наказателното постановление подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд.(2) Наказателното постановление се подписва от длъжностното лице, което го е издало.”/ ЗАНН, каквито в конкретния случай, процесуални нарушения по издаване на акта за административно нарушение и НП, водещи до съществено засягане правото на защита на жалбоподателя–НЕ се установиха.

Съставянето на актове за извършеното административно нарушение е основополагащ елемент  от  всяко административно  производство.  Това е дейност от процесуално естество от чието добросъвестно и законосъобразно осъществяване зависи  в голяма степен ефективността на последващата юрисдикционна-наказателна дейност на административно наказващия орган.

Чрез съставения акт се сезира оторизирания административно наказателен орган със съответния административно наказателен спор и се иска  от него да се произнесе по същия, като се  внася твърдение,  че е налице виновно  извършено административно нарушение от определен вид,  който по силата на разпоредбата на  чл.189 ал.2 от ЗДвП  /конкретно касаещи ЗДвП/ е с  меродавна доказателствена сила  до   доказване на противното.

Абсолютно задължително е и в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление административното нарушение,  което е вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран да бъде описано точно,  прецизно  и разбираемо, както  и  да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената,  като нарушена норма от  съответния нормативен акт.

Също така следва да съществува правно единство между описаното, като нарушение текстово и цифрово в акта и в наказателното постановление.

Не на последно място съставеният акт за установяване на административно нарушение, следва да съдържа всички реквизити, посочени в  чл.42 от ЗАНН.

Издаденото въз основа на него наказателно постановление е необходимо  да съдържа реквизитите, посочени в  чл.57 от ЗАНН и да бъде издадено от компетентен орган/Заповед № ***.

В съответствие с разпоредбата на чл.43 ал.1 от ЗАНН актът е подписан от актосъставителя както и от  свидетеля по акта. Предявен е на нарушителя за запознаване с неговото съдържание.

В графата му, предоставяща  му  възможност  да даде обяснения по нарушението и да изложи възражения, не се установиха конкретни такива-отразено “Нямам възражения”.

Последващата втора възможност за излагане евентуални възражения, законодателя е предоставил на евентуалния нарушител в разпоредбата на чл. 44 от ЗАНН /чл.44. (1) Освен възраженията при съставяне на акта в тридневен срок от подписването му нарушителят може да направи и писмени възражения по него. (2) Когато във възраженията си нарушителят посочи писмени или веществени доказателства, те трябва да бъдат събрани служебно, доколкото това е възможно./ от която същия  НЕ се е възползвал.          

При спазване на разпоредбата на чл.43 ал.5 от ЗАНН  на нарушителя е връчен препис от акта срещу разписка.

От показанията на актосъставителят и свидетелят по акта, както и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е нарушил посочената в АУАН-а и НП-то разпоредба !!!

Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите С.П.Н. и М.Г.И., които са очевидци на нарушението

Няма данни по делото, които да създават съмнения относно тяхната обективност и безпристрастност или да сочат на наличието на мотив да набедят санкционираният в нарушение, което не е извършил.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че констатациите в акта за установяване на административно нарушение съответстват на действителното положение и от събраните доказателства се установява, че на посочените в НП място, дата и час, жалбоподателят е управлявала посочения лек автомобил, т.е. притежавала е качеството „водач“ по смисъла на § 6, т.26 от ДР на ЗДвП и е годен субект на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП, както и че е управлявала процесното моторно превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда, а именно: с 1.04 промила, установено с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 фабричен номер ARBA-0182, с което е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

Видно от приложения към делото Протокол /л.10/ техническото средство, с което е била извършена проверката за употреба на алкохол -  Дрегер 7510 с инв. № 0064 отговаря на изискванията за годно техническо измервателно средство съгласно Наредба №1  от 19.07.2017г. за реда за установяване на употреба на алкохол или друго упойващо вещество от водачи на моторни превозни средства – същото е годно измервателно техническо средство, преминало съответния метрологичен контрол.

За да бъде санкциониран по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП следва да е налице наличието на алкохол в кръвта на извършителя, което трябва да бъде над 0,8 на хиляда до 1.2 на хиляда.

Освен това законодателят изисква това количество алкохол в кръвта да бъде установено по ред, определен от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието /чл. 174, ал.4 от ЗДвП/.

В случая това е редът, установен в Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, съгласно чл.1, ал.3 на която употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява посредством използване на различни технически средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания.

От доказателствата по делото е видно, че употребата на алкохол от жалбоподателят е установен  посредством техническо средство -  Дрегер Алкотест 7510 фабричен номер ARBA-0182, като същият не е оспорил показанията на техническото средство видно от издадения му талон за изследване на кръвна проба, в последствие той се е отказала и не е дала за изследване кръвна проба, поради което остават валидни показанията от техническото средство - „Дрегер Алкотест 7510 фабричен номер ARBA-0182.

Правната квалификация по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение.

Съдът прецени, че в хода на съдебното следствие се установи по безспорен начин, че с действията си жалбоподателят е осъществил от субективна и обективна страна състава на административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, за което е ангажирана отговорността му по чл.174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП , тъй като е управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, а именно – 1.04 промила, установена с техническо средство.

Съгласно разпоредбата на чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв., който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух.

Съдът намира, че наказващият орган е съобразил в пълна степен разпоредбата на чл. 27 ЗАНН при  определяне на наказанието по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и е определил наказанието в размер на законоустановения минимум - глоба в размер на 1000 лв.  и 12 месеца лишаване от право да управлява моторното превозно средство, поради което размера на наказанието не подлежи на изменение при съдебния контрол.

От приложената по делото справка за нарушител е видно, че жалбоподателят е системен нарушител на ЗДвП/и по конкретно на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП/ и съдът счита, че наложените му наказания към настоящия момент не са изиграли своята превантивна роля спрямо него, а именно, към спазване на ЗДвП.

Водим от горното и  на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, Съдът

 

 

РЕШИ:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ***от ***г. на ***, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложил на С.Х.Ц., с ЕГН: ********** ***, глоба в размер на 1000 лв., лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

 На осн. Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат общо 10 контролни точки за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: