№ 6033
гр. София, 29.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20231110209694 по описа за 2023
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 58д и сл.
от ЗАНН.
Образувано е въз основа на депозирана жалба от С. А. Ц., ЕГН
********** чрез адв. Г. М. срещу електронен фиш серия К № 7340976,
издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1 т. 4 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 400 (четиристотин) лева за
нарушение на чл.21 ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се релевират пространни доводи за незаконосъобразност на
обжалвания електронен фиш и се иска неговата отмяна. Твърди се, че в него
не е посочено какъв тип е АТСС, с което е установено нарушението, както и
че на жалбоподателката не е представен снимков материал, нито протокол за
използването на АТСС, от които да стане ясно дали са спазени изискванията
на чл. 10, ал.1 от Наредба № 84121з-532/2015 г. Поддържа се, че не е ясно как
1
е въведено ограничението на скоростта, дали АТСС представлява одобрен тип
средство за измерване, преминало ли е последваща проверка и дали същото е
технически изправно и дали АТСС е било монтирано в служебен полицейски
автомобил. Оспорва се авторството на нарушението, като се поддържа, че
жалбоподателят не е бил водач на заснетия автомобил. Застъпва се тезата, че
в електронния фиш липсват изискуеми реквизити, а именно не е описано
точно мястото на нарушението, като за жалбоподателя е неясно дали същото
попада в границите на населено място и дали възможната техническа грешка
е коректно приспадната.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател - С. А. Ц. не се
явява. Не се явява и адв. М. - процесуален представител на жалбоподателя.
Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща
представител. В постъпили по делото писмени бележки от процесуален
представител на СДВР се аргументира законосъобразността на издадения
електронен фиш и се прави искане същият да бъде потвърден. Иска се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода
на делото писмени доказателства прие за установено следното от
фактическа страна:
На 06.07.2018 г. в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, воден при Български институт по метрология под
номер В-46 била вписана видео-радарна система за наблюдение и регистрация
на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации тип Cordon М2 със срок на валидност до 13.06.2027 г. На
14.03.2023 г. средство за измерване от типа на горепосочения с фабричен
номер MD 1195 преминало последваща периодична проверка за техническа
изправност, за което бил съставен протокол от проверка №020-СГ-
ИСИС/14.03.2023 г.
На 18.04.2023 г. в 19:02 часа в гр. София по бул. „История
славянобългарска” с посока на движение от ул. „Каменоделска“ към бул.
„Рожен“ било управлявано моторно превозно средство – товарен автомобил
марка „Тойота“ модел „Хайлукс“ с рег. №**********, собственост на
„**********“ ЕООД с вписан ползвател в свидетелството за регистрация
„********“ ЕООД. Към 18.04.2023 г. управител на дружеството-ползвател
2
бил жалбоподателят С. А. Ц..
До номер 4 на бул. „История славянобългарска” горепосочената видео-
радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено
разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon М2 с
фабричен номер MD1195 заснела цитираното моторно превозно средство,
като отчела скоростта на движение на същото, а именно 91 км./час, при
ограничение на скоростта от 50 км/ч., валидно за населено място. За
позиционирането на системата за контрол на скоростта бил съставен
протокол, съгласно изискванията на чл. 10 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата и било заснето разположението на видео-радарната система.
След заснемането на автомобила бил изготвен снимков материал от
техническото средство. Била извършена справка за собственост в централна
база данни на КАТ по регистрационен номер на автомобила и било
установено, че собственикът му е „**********“ ЕООД, а в свидетелството за
регистрация бил вписан ползвател - „********“ ЕООД с управител
жалбоподателят С. А. Ц.. Въз основа на горното бил издаден процесният
електронен фиш серия К № 7340976, с който на управителя на дружеството-
ползвател на заснетия автомобил - С. А. Ц. било наложено административно
наказание „глоба” в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
В електронния фиш било посочено, че разрешената скорост на движение била
50 км/ч., а установената скорост на движение на автомобила след приспаднат
толеранс тоест след отчитане на възможна техническа грешка при
измерването е 88 км/ч., т.е. допуснато било превишение на разрешената
скорост с 38 км/ч.
Електронният фиш бил връчен на жалбоподателката на 20.06.2023 г.
Същата не подала декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП и не посочил на кого е
предоставила заснетия автомобил, а на 04.07.2023 г. депозирала жалба срещу
електронния фиш.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото писмени и веществени доказателства и
доказателствени средства, а именно: справка за собственост на МПС,
3
удостоверение за одобрен тип средство за измерване, ведно с протокол за
последваща проверка №020-СГ-ИСИС/14.03.2023 г., протокол за използване
на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 18.04.2023
г., заповед за одобряване образец на електронен фиш, фотоснимки,
сертификат за преминат курс за обучение за работа с техническо средство тип
CORDON М2, справка от ТР при АВ за актуално състояние на „ПМ – София“
ЕООД и относно вписани промени в управителите, извлечение от интернет
базирана карта на гр. София от интернет сайт www.bgmaps.com, проект на
организация на движението на територията на СО в района на бул. „История
славянобългарска” при административен адрес № 4, писмо от директора на
дирекция „Управление и анализ на трафика“ при СО.
Приложените по делото писмени доказателства са обективни,
достоверни и по несъмнен и категоричен начин установяват релевантната по
делото фактическа обстановка, поради което съдът ги кредитира изцяло.
От представеното по делото удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и протокол за последваща проверка №020-СГ-ИСИС/14.03.2023 г.
на средството за измерване се установи, че използваната в процесния случай
видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с
вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon
М2 представлява одобрен тип средство за измерване, като устройство от
посочения тип средство за измерване с фабричен номер MD1195 е преминало
последваща проверка за техническа изправност на 14.03.2023 г. – тоест 1
месец преди заснемане на процесното нарушение. В протокола за проверка е
посочена и допустимата грешка при отчитане на скоростта при полеви
условия, а именно +/- 3 км./час при измерена скорост до 100 км./час и +/- 3%
при измерена скорост над 100 км./час. Веществените доказателства по делото
– фотоснимки, приложени по делото установяват, че на процесната дата и
място именно товарен автомобил марка „Тойота“ модел „Хайлукс“ с рег.
№********** е бил управляван и се е движил в заснетия участък със скорост
над максимално допустимата. Мястото, на което е била монтирана системата
за видеоконтрол се установява от представения по делото протокол за
използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта
от 18.04.2023 г., а именно на бул. „История славянобългарска” с посока на
движение на контролираните автомобили от ул. „Каменоделска” към бул.
„Рожен”. В протокола е отразено, че режимът на измерване е бил стационарен
4
– тоест техническото средство не е било монтирано в движещ се служебен
автомобил, а е било позиционирано неподвижно, като същото е било
насочено и е отчитало скоростта на приближаващите автомобили. Към
протокола е представена и фотоснимка, установяваща разположението на
видоесистемата. В самия протокол е отразено, че не е бил поставен пътен
знак, въвеждащ ограничение, различно от общоважимото в населено място по
чл. 21, ал.1 от ЗДвП, а именно 50 км./час.
От приетата по делото справка за собственост се установява, че към
инкриминираната дата автомобилът, с който е било извършено заснетото
нарушение е бил собственост на „**********“ ЕООД, като е вписан
ползвател „********“ ЕООД. От справката от ТР при АВ се установява, че
управител на вписания ползвател е именно жалбоподателят С. А. Ц..
Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът
направи следните изводи от правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се
санкционират освен с наказателно постановление и с електронен фиш, като
по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване на
административни нарушения и налагане на административните наказанията.
При обжалване на електронен фиш съдът следва да провери изцяло
неговата законност т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така
и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В
изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че електронният фиш
отговаря на изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, установяваща вида на
данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения
от Министъра на вътрешните работи образец. Изрично следва да се
подчертае, че с оглед спецификите на електронния фиш към същия не са
приложими изискванията на чл. 57 от ЗАНН, а тези по чл. 189, ал.4 и сл. от
ЗДвП. Съгласно посочената правна норма електронният фиш съдържа данни
за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
5
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката, начините за доброволното й заплащане, които реквизити се
съдържат в процесния електронен фиш.
Съдът намира за неоснователно възражението, изложено в жалбата, че в
електронния фиш не е описано ясно точното място на извършеното
нарушение. Напротив, еднозначно е отразено, че нарушението е извършено в
„гр. София, на бул. „История славянобългарска“ до № 4“, като е отразена и
посоката на движение на жалбоподателя, като последният по никакъв начин
не е бил затруднен да възприеме в пълнота къде точно се твърди да е
извършено нарушението. В отговор на възраженията на жалбоподателя
следва да се подчертае, че разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП не поставя
изискване в електронния фиш да бъде посочено с какъв тип АТСС е
установено нарушението. Въпреки това в процесния електронен фиш е
вписан фабричният номер на устройството – MD1195, чиято техническа
изправност може да бъде проверена и в настоящото производство не се
установи тя да е компрометирана.
Не може да бъде споделен доводът, че правото на защита на
жалбоподателя е нарушено, поради това, че на същия не е представен
снимков материал, установяващ процесното нарушение, а така също и
протокол от използване на техническото средство – на първо място АНО няма
задължение да връчва копия от тези материали, а отделно от това те се
намират в кориците на делото и ако жалбоподателят е искал е могъл да се
запознае с тях.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал.8 от ЗДвП,
административнонаказващият орган е изпратил на съда цялата преписка с
информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с
автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и действащото
ограничение на скоростта по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, посоката на движение на
автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство,
неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. Писмени
доказателства относно всички тези обстоятелства се съдържат в кориците на
6
делото.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на
контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на
глоба в размер, определен за съответното нарушение. Задължително условие
за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство /без да се конкретизира
стационарно или мобилно/, т.е. да няма човешка намеса при установяване на
нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор.В процеса по
издаването на електронен фиш не участват двете страни, характерни за
първата фаза на административно-наказателното производство.
С измененията на ЗДвП, обнародвани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.,
законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за
установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата
на чл.189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо
средство, а съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП -
„Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес”, тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното
автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и
задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го
изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и
край на работния процес от контролния орган.
В мотивите към проекта на закона за изменение и допълнение на ЗДвП
се посочва, че една от причините за въведените изменения е именно
Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, с
което реализирането на административнонаказателната отговорност за
7
нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на електронен
фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било
преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите.
Посочва се, че използването на мобилни технически средства е
автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган се
свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо
средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните
средства способ. Всички автоматизирани технически средства - мобилни и
стационарни, са преминали метрологична проверка съгласно Закона за
измерванията, в това число и софтуера за обработка на доказателствения
материал и са въведени в експлоатация при стриктно спазване на
нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на всяко
техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по
метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща
снимковия материал. Принципът на действие, както на стационарните, така и
на мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от сертифициран
измерител и задействане на камера, визуализираща измерването, респективно
превозното средство. Обработката и издаването на електронен фиш и за двата
вида системи е от централизирана информационна система.
От събраните по делото доказателства се установи, че използваното за
установяване и заснемане на процесното нарушение техническо средство -
видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с
вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации Cordon М2
е одобрен тип средство за измерване, като устройство с фабричен номер
MD1195 е преминало последваща проверка, поради което същата е
технически изправна и годна да установи и заснеме процесното нарушение. В
случая нарушението е установено от видео-радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни
номера и комуникации Cordon М2, представляваща одобрен тип средство за
измерване, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията
се извършва от система радар-камера-компютър, като единствената роля на
оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го
насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе
ограниченията за скоростта на този участък /за което е съставен и протокол от
18.04.2023 г., съобразно изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532
8
от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата/. Ето защо съдът намира, че процесната система за контрол на
скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е
установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не
позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно
конкретно нарушение.
Видно от представената фотоснимка /л. 10/ измерената скорост на
движение на автомобила на жалбоподателя е била 91 км/ч., в който случай
допустимата грешка при измерването е +/- 3 км./час, поради което правилно
във фиша е отразена скорост от 88 км/ч. Именно тази скорост е била
съобразявана при преценка дали е превишена максимално разрешената
такава. В този смисъл съдът констатира, че при издаване на електронния фиш
е съобразен т. нар. толеранс като инкриминираната скорост е намалена на 88
км./ч., т.е. отчетено е превишение от 38 км./ч., а не от 41 км/час, което
обстоятелство се явява в полза на нарушителя и именно за това превишение
същият е бил санкциониран.
По делото по несъмнен начин се установи, че на мястото, на което е бил
заснет процесния автомобил е действало общоважимото ограничение на
скоростта за населено място, а именно 50 км./час. Видно от писмото на
директора на дирекция „Управление и анализ на трафика“ в района на № 4 на
бул. „История славянобългарска“ не са поставени знаци, които да въвеждат
различно ограничение на скоростта, от това, посочено в чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
В подкрепа на горното е и представения проект на организация на
движението на посочения булевард, а така също и протокола за използване на
техническото средство – в протокола също е отразено, че знак, въвеждащ
ограничение на скоростта не е поставен, респ. важи общото ограничение на
скоростта за населено място от 50 км./час. Тук е мястото да се посочи, че тъй
като ограничението на скоростта не е въведено с пътен знак, то всички
възражения, изложени в жалбата, касаещи позиционирането на пътен знак
В26 са неотносими. Категорично беше установено, че мястото на извършване
на нарушението попада в границите на гр. София, видно от извлечението от
интернет базираната карта на града.
От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен
9
извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място видео-радарна
система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено
разпознаване на регистрационни номера и комуникации Cordon М2 с
фабричен номер на устройството MD1195 е било заснето движение на
процесния лек автомобил със скорост от 91 км./ч. (преди отчитане на
възможна грешка от 3 км./час от засечената скорост) при ограничение от 50
км./ч., валидно за населено място, с което съдът намира, че от обективна
страна е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Установеното
превишение на максимално разрешената скорост след приспадане на
възможната грешка е с 38 км./ч.
Съгласно чл. 188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство /в случая вписаният в
свидетелството за регистрация на МПС ползвател/, отговаря за извършеното с
него нарушение. Съгласно ал. 2 на същия законов текст когато нарушението е
извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на
юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия
законен представител или на лицето, посочено от него, на което е
предоставил управлението на моторното превозно средство. Следователно
жалбоподателят като физическо лице – управител на юридическото лице-
ползвател, попада в обхвата на лицата по чл. 188, ал. 2 ЗДвП и след като
същият не се е възползвал от предоставената му от закона възможност по чл.
189, ал. 5 от ЗДвП и не е посочил на кого е предоставил управлението на
заснетото МПС на инкриминираната дата, то именно той носи отговорност и
следва да бъде санкциониран за извършеното с автомобила нарушение /това
разрешение е възприето и в практиката на АССГ, обективирана в решение №
7280/24.11.2023 г. по кнахд № 8817/2023 г. по описа на АССГ, XII касационен
състав, Решение № 2884/28.04.2022 г. по кнахд № 1468/2022 г. по описа на
АССГ, ХV касационен състав, Решение № 7292/01.12.2022 г. по кнахд №
8943/2022 г. по описа на АССГ, VІІІ касационен състав, Решение №
2135/28.03.2019 г. по кнахд № 105/2019 г. по описа на АССГ, ХХІ
касационен състав/. Възражението, че не жалбоподателят е управлявал
автомобила не го освобождава от отговорност. Отговорността му би била
изключена в хипотеза на подадена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП,
придружена със СУМПС на лицето, което е управлявало автомобила. В
такава хипотеза на лицето, посочено в декларацията се издава електронен
10
фиш, а първоначално издаденият се анулира /чл. 189, ал.6 от ЗДвП/.
Жалбоподателят обаче не е посочил на кого е предоставил управлението на
лекия автомобил на инкримирината дата, поради което именно той като
законен представител на юридическото лице - негов ползвател носи
отговорност за извършеното с автомобила нарушение.
Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано с
разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното превишение от 38
км./ч. в населено място законодателят в разпоредбата на ал. 1, т. 4 от същия
текст е предвидил глоба в размер на 400 лева. Размерът на глобата е фиксиран
такъв, поради което обсъждането на въпроса за нейната справедливост е
безпредметно.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното
нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обичайните нарушения от този вид, а отделно от това
превишаването на максимално разрешената скорост на движение и то в
населено място, характеризиращо се с интензивен трафик и движение на
пешеходци повишава риска от реализиране на ПТП и от евентуално
увреждане на здравето и дори живота на участниците в движението.
С оглед изложените съображения съдът намира, че издаденият
електронен фиш е законосъобразен и следва да бъде потвърден изцяло.
Предвид изхода на делото и направеното искане в писмените бележки от
страна на представител на въззиваемата страна съдът следва да присъди в
полза на СДВР разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.
63д, ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ в размер на 80 лева, съобразявайки фактическата и правна
сложност на делото, вида и обема на извършената от процесуалния
представител работа.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2 т. 5 от ЗАНН
СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 7340976, издаден от
СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1 т. 4 от Закона за
11
движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя С. А. Ц., ЕГН **********
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400
(четиристотин) лева за нарушение на чл.21 ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗДвП С. А. Ц., ЕГН
********** да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд - София град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщение за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12