Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в
публичното съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при
участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от
мл.съдия Евелина Маринова в. гр. д. № 8341
по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 24112 от 27.01.2020 г., постановено по
гр.д. № 45376/2018 г. на СРС, ГО, 36 състав, са отхвърлени предявените от „Т.С.“
ЕАД срещу М.И.Д. искове за признаване на установено, че М.И.Д. дължи на Т.С.“
ЕАД, на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата от 3 003,
29 лв. главница (от които 54, 91 лв. цена на услугата дялово разпределение), представляваща
стойност на потребена топлинна енергия за периода м.05.2014 г. – м.04.2017 г.
за топлоснабден имот – апартамент № 75, находящ се в гр. София, ж.к. „********аб.
№ 130620, ведно със законната лихва от 10.11.2017 г. до изплащане на вземането,
и на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД – сумата от 415,
50 лв. мораторна лихва върху главницата (от които 9 лв. върху цената на
услугата дялово разпределение) за периода 01.11.2014 г. – 07.11.2017 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 30.11.2017 г. по
ч.гр.д. № 80065/2017 г. на СРС, 36 състав. Решението е постановено при
участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна
жалба от ищеца Т.С.“ ЕАД. Счита, че обжалваното решение е неправилно, тъй като
е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Излага
съображения за неправилност на изводите на съда, че ответницата няма качеството
потребител на топлинна енергия за битови нужди. В тази връзка поддържа, че от
ангажираните по делото писмени доказателства – протокол от проведено общо
събрание на ЕС с приложен към него списък на обитателите и списък на
наемателите на общински жилища, се установява качеството й на потребител на
топлинна енергия през исковия период. Моли съда да отмени обжалваното решение и
вместо това да постанови друго, с което да уважи предявените искове.
Претендира направените по делото
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ответницата М.И.Д. чрез назначения особен представител.
Счита, че правилно от страна на първоинстанционния съд е установена липсата на
качеството потребител на топлинна енергия за исковия период, обуславяща извод
за неоснователност на предявените искове. В условията на евентуалност поддържа
заявеното пред първата инстанция възражение за погасителна давност. Моли съда
да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди обжалваното решение.
Третото лице-помагач „Т.С.“ ЕООД не е взело становище
по въззивната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание
чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК,
вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
С исковата молба ищецът твърди, че ответницата М.И.Д.
е клиент на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент №
75, находящ се в гр. София, ж.к. „********аб. № 130620, като му дължи сумата от
общо 3 418, 79 лв., от която: сумата от 2 948, 38 лв. главница,
представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода м.05.2014 г. –
м.04.2017 г., сумата от 54, 91 лв. главница, представляваща цена на услугата
дялово разпределение, сумата от 406, 50 лв. мораторна лихва върху главницата за
стойността на потребената топлинна енергия за периода 01.11.2014 г. –
07.11.2017 г. и сумата от 9 лв. мораторна лихва върху главницата за цената на
дяловото разпределение за същия период, ведно
със законна лихва върху главницата от датата на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на сумата. Във връзка с подадено на 10.11.2017
г. заявление по ч. гр. д. № 80065/2017 г. по описа на СРС, ГО, 36 състав, е
постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите суми, връчена по
реда на чл.47, ал.5 ГПК. Ищецът претендира установяване на вземанията му,
предмет на издадената заповед за изпълнение, както и сторените по делото
разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответницата М.И.Д. чрез назначения
особен представител оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва
през исковия период да е имала качеството потребител на топлинна енергия за
битови нужди. Позовава се на изтекла погасителна давност. Счита, че не са
ангажирани доказателства за изправност на уредите за отчет. Моли съда да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
На 10.11.2017 г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу М.И.Д. за
сумата от 3 003, 29 лв. – главница и 415, 50 лв. – мораторна лихва за
периода 01.11.2014 г. – 07.11.2017 г. В т.12 от заявлението е пояснено, че
длъжникът е ползвал доставена от ищеца топлинна енергия за периода м.05.2014 г.
– м.04.2017 г. за топлоснабден имот, находящ се гр. София, ж.к. „********ап. 75,
аб. № 130620. Посочено е, че дължимите суми са, както следва: за доставена, но
незаплатена топлинна енергия – 2 948, 38 лв. главница и 406, 50 лв. лихва
и за дялово разпределение – 54, 91 лв. главница и 9 лв. лихва.
С разпореждане от 30.11.2017 г. по ч. гр. д. № 80065/2017
г. по описа на СРС, 36 състав, съдът е постановил исканата заповед за
изпълнение, като е разпоредил длъжникът да заплати на заявителя и сумата от 118,
38 лв. разноски по делото, от които: 68, 38 лв. държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда
на чл.47, ал.5 ГПК - чрез залепване на уведомление.
В срока по чл.415, ал.4, вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК
ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.
Видно от представения протокол от проведено на
16.09.2002 г. Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се
в гр. София, ж.к. „********етажните собственици са взели решение да се сключи
договор с „Т.С.“ ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на
топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост.
Представен е договор № 4077/23.09.2002 между „Т.С.“
ЕООД и етажната собственост с адрес: в гр. София, гр. София, ж.к. „********по
силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите
уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да
изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни
сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на
информация от „Т.С.“ ЕАД за показанията на топломера за отчетния период.
Пред СРС е ангажиран договор № У94/01.11.2007 г.,
сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „Т.с.“ ЕООД – изпълнител, при общи
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по
чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя,
който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от
ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на
възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
Установява се от заключението на съдебно-техническата
експертиза, изготвена от вещото лице инж. Б.В.-Т., че стойността на доставената
топлинна енергия за процесния топлоснабден имот за исковия период възлиза на
сумата от 2 952, 97 лв., формирана като разлика между фактурираната по
прогнозни стойности сума в размер на 3 029, 96 лв. и сумата за
възстановяване от изравнителни сметки в размер на 76, 99 лв.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
изготвена от вещото лице Ангелина Божилова, се установява, че плащания за
погасяване на процесните задължения не са постъпвали.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана
по същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд
установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.
В предмета на делото са включени установителни искове,
предявени от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Целта на
ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна
съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала
до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови
нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като
физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила
на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна
енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР №
2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153,
ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да
бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и
като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например
с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презюмира с установяване на факта на ползване на
топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване
като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно.
Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода,
регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за
търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот
при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената
топлинна енергия за собствените му битови нужди.
По делото не са ангажирани доказателства, от които да
се направи извод, че през исковия период ответницата е имала качеството
собственик, вещен ползвател на топлоснабден имот или трето лице, ползващо го
със съгласието на собственика/вещния ползвател и намиращо се в договорни
правоотношения с топлопреносното предприятие. Такъв извод не би могъл
обосновано да се изведе въз основа на представения списък към протокола от
Общото събрание на ЕС, нито въз основа на непредставени по делото писмени
доказателства и в частност списък на наематели на общински жилища, на който
жалбоподателят се позовава във въззивната си жалба.
Ето защо, следва да се приеме, че ищецът не е
изпълнил доказателствената си тежест да проведе пълно и главно доказване на
обстоятелството, че ответницата има качеството клиент на топлинна енергия през
исковия период. След като ищецът не е доказал, че ответницата е надлежно
пасивно материалноправно легитимирана да отговаря по предявените срещу нея
искове, същите се явяват неоснователни.
Тъй
като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да
се потвърди.
По разноските:
Предвид
неоснователността на въззивната жалба, на жалбоподателя не се дължат разноски.
Ответникът
по жалбата има право на разноски по делото, но доколкото не е заявила искане за
присъждане на разноски, нито е ангажирала доказателства да е извършила такива,
разноски не следва да й се присъждат.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 24112 от 27.01.2020 г., постановено по гр.д.
№ 45376/2018 г. на СРС, ГО, 36 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице
- помагач на ищеца: „Т.С.“ ЕООД, ЕИК *******.
Решението
не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.