Решение по гр. дело №66189/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 октомври 2025 г.
Съдия: Кристиян Росенов Трендафилов
Дело: 20241110166189
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 18273
гр. С., 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20241110166189 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
Ищецът П. А. Т., чрез адв. М., извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че на 15.06.2021 г. сключила с „Неткредит“ ООД договор за потребителски
кредит, съгласно който следвало да върне сума по кредита в размер на 984 лв., при сума на
получаване 800 лв., ГПР 48,29%, годишен лихвен процент – 40,06%, която следвало да бъде
върната на 12 вноски. В чл. 6 от договора било посочено, че ищецът трябвало да заплати и
неустойка в размер на 1104 лв. Поддържа, че в периода от 15.06.2021 г. до 16.02.2022 г. е
заплатила на ответника сумата в размер на 1150 лв., с която кредитът бил погасен
предсрочно. Ищецът твърди, че процесният договор е нищожен на основание чл. 26, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК. Ето защо моли съда
да уважи предявения иск, като осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 350 лв.,
представляваща недължимо платена сума над чистата стойност по нищожен Договор за
потребителски кредит от 15.06.2021 г., ведно със законната лихва от датата на исковата
молба – 06.11.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Неткредит“ ООД, чрез юрк. Д., е подал отговор
на исковата молба, с който оспорва предявения иск по подробно изложени съображения. Не
оспорва сключването на процесния договор за кредит от 15.06.2021 г. Оспорва твърденията
на ищеца за начисляване на неустойка в размер на 1104 лв., както и за заплащане на
ответника на сума в размер на 1150 лв. по процесния договор за кредит. Възразява изцяло и
срещу твърденията на ищеца, че договорът бил нищожен на посочените основания. Ето
защо моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
1
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от представения като доказателство по делото
Договор за потребителски кредит № ******* от 15.06.2021г. се установява, че между ищеца
П. А. Т., в качеството й на кредитополучател, и „Неткредит“ ООД, в качеството му на
кредитодател, е бил сключен договор за кредит, по силата на който „Неткредит“ ООД
предоставило на П. А. Т. сумата в размер на 800 лв., която ищецът се задължил да върне на
12 месечни вноски в срок до 16.06.2022 г., при годишна лихва в размер 40,06% и годишен
процент на разходите от 48,29%.
В чл. 4, ал. 3 от договора за кредит е било уговорено, че в срок до края на следващия
ден от сключване на договора кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитора
гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора.
Банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, трябвало
да бъде за сума в размер на 984 лв. със срок на валидност до 17.06.2022 г.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора за кредит, в случай че кредитополучателят не
представи на кредитора гаранция по кредита по чл. 4, ал. 3 от този договор в установения
срок и съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора, той дължи на
дружеството неустойка в размер на 1104 лв., която съгласно чл. 6, ал. 2 се начислява на
месец, считано от изтичането на срока по чл. 4, ал. 3. Съгласно чл. 6, ал. 5 от договора,
неустойката се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно
уговорения погасителен план.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно
получаване на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване
липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на
друго. Основанието трябва да липсва не само при получаване на имуществената ценност, но
и при предявяване на претенцията за реституция на даденото.
В тежест на ищцата по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД е да
докаже по делото пълно и главно, че е заплатила твърдяната сума по договора за кредит в
общ размер на 1150 лв., че тя е постъпила в патримониума на ответника, че това
разминаване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника в частта за
сумата в размер на 350 лв., т.е. над чистата стойност на кредита, е без правно основание, т. е.
без да е било налице годен юридически факт.
В конкретния случай от събраните по делото доказателство не се установява
наличието на първата материалноправна предпоставка за уважаване на предявения иск. С
определението по чл. 140, ал. 3 вр. ал. 1 ГПК настоящият съдебен състав изрично е указал на
ищеца, че не сочи доказателства за плащане в полза на ответника на сума в размер на 1150
лв. по процесния договор за кредит. В проведеното на 20.03.2025 г. открито съдебно
заседание настоящият съдебен състав е уважил доказателственото искане на ищеца,
2
обективирано в становище от 12.02.2025 г., като е доуснал изслушване на съдебно-
счетоводна експертиза, която да отговори на относимия към предмета на спора въпрос, а
именно извършвани ли са плащания и в какъв размер по процесния договор за кредит. Със
същото определение съдът е определил депозит за експертизата в размер на 350 лв.,
платими от ищеца в 1-седмичен срок от получаване на съобщението, като изрично е
предупредил, че при неизпълнение на указанията ще бъдат приложени последиците по чл.
161 ГПК. В указания от съда срок е постъпила молба от ищеца за освобождаване от
задължението за внасяне на депозит за вещо лице. С определение от 22.05.2025 г. съдът е
оставил без уважение молбата на ищеца за освобождаване от заплащане на определения
депозит в размер на 350 лв. за допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, като
определението е връчено на ищеца, чрез процесуалния му представител, на 06.06.2025 г., не
е обжалвано и е влязло в сила. След влизане в сила на цитираното определение съдът отново
е указал на ищеца с разпореждане от 01.08.2025 г. да внесе в 1-седмичен срок от получаване
на съобщението депозит за допуснатата експертиза в размер на 350 лв. и да представи
доказателства за това, но в предоставения от съда срок указанията не са изпълнени от
ищеца.
Ето защо, при липсата на доказателства за плащане в полза на ответника на сума в
размер на 1150 лв. по процесния договор за кредит, както и при приложение на
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест,
предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, ищецът следва да
заплати на ответника разноски в размер на 100.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. А. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „****-1“,
бл. ***, ет. 3, ап. 22, срещу „Неткредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Л.С.“ (Л.Т.) № 3, ет. 10, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД за осъждане на ответника да върне на ищеца сумата от 350 лв., представляваща
недължимо платена сума над чистата стойност по нищожен Договор за потребителски
кредит от 15.06.2021 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 06.11.2024
г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА П. А. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „****-1“, бл. ***, ет. 3, ап.
22, да заплати на „Неткредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. „Л.С.“ (Л.Т.) № 3, ет. 10, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, сумата в размер
на 100 лева – юрисконсултско възнаграждение за производство пред СРС.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд, в
3
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4